След
публикацията ми в блога на 29 януари 2019,
озаглавена "Венецуела - конфликт на
"умните и красивите" срещу "неуките
и бедните"?", ми се обади един приятел
и ми каза, че както винаги съм се постарал
с фактологията, добре съм написал
материала, но "танцувам" около
факта, че "социалистическите
преобразувания" на Чавес и Мадуро
във Венецуела са основната причина за
проблемите в тази държава!
Аз разбира
се не си "оставих магарето в калта"
и в резултат на това проведохме едночасов
спор по телефона върху въпроса дали съм
комунист или не съм!? Аз твърдях, че съм
неутрален наблюдател и че по политически
възгледи вероятно съм социалдемократ,
но не съм сигурен, че го убедих, защото
той е един от хората, за които всички
беди в света идват от социализма, който
ни дебне с реставрацията си на всяка
крачка!
Междувременно
в аферата с Венецуела се разиграха нови
събития, но нещата са все още далече от
смяна на режима на Мадуро с този на
Гуайдо. Ето и някои от събитията и
историите, които са по-интересни за
българските читатели:
1. Правителството
се изхвърли по принципа "Опитал се
да пръдне, но се насрал!" и без никаква
нужда и полза за никого обяви, че признава
Гуайдо за законен президент на Венецуела
(или нещо подобно). Очевидно основната
причина за подобен дипломатически
демарш е да се хареса на атлантическите
си съюзници и най-вече на ръководството
на САЩ!
2. Редица
членове на атлантическото общество
като САЩ, Канада, Франция, Германия,
Великобритания и Испания по един или
друг начин се изказаха в подкрепа на
Гуайдо, демонстрирайки отново, че
"законно е онова, което сме обявили
за законно, а незаконно е това, което не
желаем да признаем за законно"! Тази
позиция не е толкова странна, като се
има предвид, че всички изброени държави
с изключение на Канада са бивши колониални
империи, а сега прикриват неоколониалното
си настояще зад лозунги за демокрация
и хуманизъм, като високо ценят важността
на контрола над най-големите петролни
запаси в света! От по-значителните
държави в ЕС само Италия обяви, че е
против намесата във вътрешните работи
на Венецуела и наложи вето на решение
на Европейската комисия, което би
заклеймило режима на Мадуро. В резултат
комисията също отказа да се намесва във
вътрешните работи на Венецуела и Могерини
направи съответно изказване по въпроса.
Изобщо ЕС се запретна да съдейства
заедно с Мексико и Уругвай за преговори
между Гуайдо и Мадуро за мирно решаване
на конституционния въпрос за
президентството.
3. Президентът
Радев съвсем разумно се изказа, че
България не бива да се намесва във
вътрешните работи на Венецуела, с което
възбуди яростта на Членове на правителството
като госпожа Захариева (едно недоразумение
в ролята на външен министър на България)
и политици като Цветан Цветанов
(строителят на ГЕРБ, който подобно на
Сталин в болшевишката партия, изгражда
бъдещото си господство в ГЕРБ). Стотина
протестиращи даже се явиха под прозорците
на президентството, за да изразят
възмущението си от Радев, който "Предавал
интересите на НАТО, на ЕС и въобще не се
държал като натовски генерал!".
4. В Средствата
за масова дезинформация (СМД) се обявиха
аналисти, журналисти и политисти, които
обясняваха колко лош е режимът на Мадуро,
как ограбва богатствата на венецуелския
народ и как той е довел до емиграцията
от Венецуела на 3 милиона венецуелци!
Аз без да искам си направих сметка, че
3 милиона венецуелци са 10% от населението
на Венецуела и ако спазим тази пропорция,
то при подобен по лошотия режим на
Мадуро, от 8 милионна България би трябвало
да емигрират не повече от 800 хиляди
българи!? Като се има предвид, че по
редица данни емигриралите българи са
2.5 милиона, то направо се изплаших, че
дори не мога да класифицирам колко лоши
са режимите в България през последните
20-30 години, та са принудили толкова много
българи да напуснат родината си!?
5. При Цветанка
Ризова, в предаването си в бTВ, се появи
една журналистка на име Къдринка
Къдринова, която била посетила Венецуела
два пъти през последните 3 години, по
време на избори. Къдринка за мое
успокоение, каза неща за режима на
Чавес-Мадуро, които и аз бях прочел при
проучването си за материала в Блога. В
понеделник обаче, при Цветанка се появи
един балетмайстор, който е живял във
Венецуела през последните 28 години и
който направо ме срази, като обори
всичките мои и тези на Къдринка твърдения,
че проблеми във Венецуела има, но че те
не се дължат само на политиката на
Боливаристите, ами и на политиката на
САЩ, която иска да свали режима с всички
позволени и непозволени средства!
Цветанка също беше сразена от балетиста
и макар и да се опитваше да му задава
разни разумни въпроси, той я громеше с
безапелационното си мнение, че Мадуро
изобщо е незаконен президент, защото:
първо, не е роден във Венецуела и второ,
когато се е кандидатирал след смъртта
на Чавес за президент е бил вицепрезидент,
т. е. не е имал право да се кандидатира
за президент!? Да си призная аз нямам
представа къде се е родил Мадуро, а
възраженията свързани с поста му на
вицепрезидент чувам за пръв път от
балетиста! С други думи не знам дали са
верни и ако са верни, защо досега не съм
ги чул от никой друг? Изобщо според
балетмайстора САЩ се борят за демокрацията
във Венецуела, за интересите на
венецуелския народ и т. н.!
Междувременно
намерих една статия:
"What the Press
Hides From You About Venezuela" By Eric Zuesse
Случай на
потискане на новини по целия спектър
на средствата за масова информация.
http://www.informationclearinghouse.info/51080.htm
В статията
се цитира доклад на репортьор на ООН за
положението в Еквадор и Венецуела.
Експертът отбелязва придобивките на
широките народни маси във Венецуела по
време на режима на Чавес-Мадуро в
сферите на медицинското осигуряване,
образованието, обезпечеността с жилища,
трудовата заетост и други социални
аспекти на живота на страната. Отбелязва
се, че огромни маси от населението са
били издигнати над нивото на бедността.
Подчертава
се, че изборната система дава възможност
за честни и прозрачни избори. От началото
на режима на Чавес досега във Венецуела
са проведени над 25 безупречни избори и
референдуми по най-различни въпроси,
важни за политическия и социален живот
на страната.
Репортьорът
отбелязва и проблемите, породени от
намесата на политиците от режима в
управлението на икономиката. Особено
голяма е вината на управляващите от
Боливарския режим, че не са отделили
достатъчно средства за модернизация и
развитие на петролната индустрия, както
и че не са взели мерки за развитие в
страната и на други отрасли от стопанството,
които да намалят влиянието на флуктуациите
на цените на петрола върху финансите
на страната.
В доклада се
отбелязват и проблемите, породени от
желанието на противниците на режима да
саботират дейността му с цел връщане
на позициите им в петролната промишленост
и на контрола им върху печалбите от
природните богатства на Венецуела.
Главният
прокурор на Венецуела е провел разследвания
във финансовото управление на петролната
индустрия, които са довели до разкриването
на крупни машинации за незаконно
присвояване на милиарди долари от
печалбите на Петролната компания на
Венецуела, които са отишли в задгранични
сметки на висши служители на компанията.
Заведени са съдебни дела за финансови
нарушения срещу 79 служители на Петролната
компания, от които двадесет и двама са
висши сътрудници на компанията. Загубите
за страната се изчисляват на над 15
милиарда долара, изнесени в Андора и
други "данъчни обетовани земи".
Критиците на режима отбелязват, че
действията на главния прокурор подминават
финансовите нарушения от страна на
служители във въоръжените сили, а се
съсредоточават само върху дейността
на критиците на режима.
Казаното от
мен дотук е само бегло и повърхностно
изброяване на констатациите на репортьора
в неговия доклад.
Докладът е
бил връчен на съответните органи на ООН
на 3 август 2018 година, но СМД са демонстрирали
тотална незаинтересованост в публикуването
му или поне на данни от него. Подобна
реакция на СМД, както и на висши държавни
органи в САЩ и други страни, свързани
със санкциите срещу Венецуела, е понятна,
като се има предвид, че в препоръките
си експертът на ООН предлага въпросите
и фактите за последствията от икономическите
санкции срещу Венецуела да бъдат внесени
в международния съд за защита на правата
на човека, международния криминален
съд и други международни организации,
като действия на държави, водещи до
нарушаването на човешките права на
гражданите на Венецуела и до смърт и
страдания сред населението на страната!
През последните
дни се появиха и съобщения за дейността
на различни терористични групи във
Венецуела, като например Хизбула!?
"Hezbollah is
in Venezuela to stay" By Colin P. Clarke | Foreign Policy
Промяната
на режима в Каракас няма да промени
проблематичните връзки на страната с
терористичната група.
https://foreignpolicy.com/2019/02/09/hezbollah-is-in-venezuela-to-stay/?wpmm=1&wpisrc=nl_todayworld
Доколко тази
статия има за цел да създаде допълнителна
подкрепа всред американското общество
за промяна на режима в Каракас, включвайки
подобна операция в глобалната война
срещу тероризма, не знам? Като правило
обаче споменаването на Хизбула винаги
действа на американците като "червено
на бик"!
От друга
страна в статията:
"‘Dangerous
Territory’ for Democrats as Republicans Seize Venezuela Moment in
Miami" By PATRICIA MAZZEI
Демократите
се опасяват, че ако президентът Тръмп
успее да свали президента Мадуро от
власт, венецуелските американци могат
да бъдат привлечени задълго в лоното
на републиканската партия!
https://www.nytimes.com/2019/02/10/us/venezuelans-miami-republicans.html?emc=edit_th_190211&nl=todaysheadlines&nlid=168633610211
Както виждате
нещата не са съвсем прости по отношение
на политиката на САЩ срещу режима на
Мадуро във Венецуела! Трябва да се правят
много и най-различни сметки!
Засега Гуайдо
няма нужната обществена подкрепа, за
да свали Мадуро от президентския пост.
Изглежда, че силите за сигурност и
армията, както и въоръжените боливарски
милиции, стоят твърдо на страната на
Мадуро. Твърди се, че както в армията,
така и в силите за сигурност, има кубински
и може би руски съветници, които вероятно
ще се погрижат тези органи на властта
да останат верни на боливарската
революция. ЦРУ и Пентагонът се опасяват
от въоръжена интервенция, тъй като
опитът от последните 20 години на подобни
интервенции е горчив и силно неплодороден!
Една интервенция във Венецуела вероятно
ще доведе до тотален срив на цялата ѝ
петролна индустрия и до продължителна
въоръжена съпротива на венецуелците,
което съвсем не е по вкуса на финансовата
и петролната олигархия в САЩ! Примерът
на десетилетията борба в Колумбия срещу
ФАРК е все още твърде пресен в съзнанието
на защитниците на демокрацията и
хуманизма. В допълнение към това Русия
има инвестиции във Венецуела за около
17 милиарда долара, а Китай - за близо 70
милиарда! Много ще ми е интересно да
видя при какви условия Русия и най-вече
Китай ще се разделят с тези инвестиции!?
Изобщо по всичко личи, че венецуелският
пъзел е много сложен и труден за
подреждане.
В заключение
бих желал да препоръчам на читателите
една изключително интересна и важна
статия в "Независимая газета":
Владислав
Сурков: Долгое государство Путина
http://www.ng.ru/ideas/2019-02-11/5_7503_surkov.html
Статията не
е свързана с темата за Венецуела, но е
много информативна за основите на
политиката на Путин. Няма дори да се
опитвам да я коментирам, тъй като "Ехото
на Москва", в понеделник (на 11 февруари)
от 19 часа московско време (18 часа българско
време) проведе редовното интервю с
Главния редактор на "Независимая
газета" Константин Ремчуков, в което
той предложи много сериозен анализ на
статията. По принцип препоръчвам на
читателите да слушат редовните предавания
на Ехото на Москва
(https://www.radiobells.com/talk/echo/)
с участието на Ремчуков – всеки понеделник
от 19 часа Московско време (предаването
се нарича "Особое мнение"). Този
човек е изключително умен събеседник
и добър разказвач! (Доколкото знам в
youtube.com могат да се намерят повечето
клипове с негови интервюта:
https://youtu.be/4emYRyqKWRU
)
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар