Грета Тунберг – съвременната Жана д'Арк?

От известно време насам трубадурите в Средствата за масова дезинформация (СМД) все по-често и по-често говорят и пишат за шведската ученичка Грета Тунберг.

Някои оприличават движението, което тя породи, на "детските кръстоносни походи" през средновековието, довели до трагичната гибел на десетки хиляди деца, които тръгнали някога да освобождават Светите земи от исляма. В подобни СМД коментаторите оприличават инициаторите на движението на Грета Тунберг като "политически педофили", които спекулират с наивността и психическата неуравновесеност на Грета, превръщайки я – по думите на тези СМД – в жертва на своята извратена социална психика, която те сравняват с извратеността на педофилите.

Други пък са във възторг от постоянството и целенасочеността на Грета, която съумя да заангажира десетки милиони юноши и млади хора в борба срещу инерцията и празнословието на политиците, които в името на фиктивно икономическо развитие поставят под заплаха бъдещето на Земята, принасяйки в жертва на икономическите интереси на съвременната олигархия благоденствието и може би дори живота на своите деца и внуци, заедно с благоденствието и живота на други милиарди деца и внуци!

Тези дни в разговор със сина си, обсъждайки отвратителната реакция на Тръмп и други политици и коментатори на речта на Грета Тунберг пред общото събрание на ООН, Тери отбеляза, че гледа на Грета Тунберг като на една съвременна Жана д'Арк! Сравнението ме порази със своята прецизност и интересна историческа аналогия.

Жана д'Арк се появява от нищото като "супернова" на политическия небосклон на Франция в началото на XV век. Тя възпламенява и насочва енергията на обърканите и разединени французи и с меч в ръка ги води към победи, които най-после решават съдбата на Франция в Стогодишната война. Нейната вяра в победата на французите изглежда на някои нейни съвременници като лудост, но множеството тръгва след нея и Франция е освободена от нашествието на англичаните.

Днес Грета Тунберг с примера си вдига на борба за бъдещето им милиони юноши и млади хора, които искат безгръбначните политици - слуги на световната олигархия да вземат истински мерки за драстично намаляване на отрицателното влияние на човешката дейност върху климата на Земята. Враговете на Грета я обвиняват, че е неуравновесена и едва ли не луда и че е оръдие в ръцете на безскрупулни люде, целящи извличане на лични облаги от нейната неукротимост. Намеква се, че страда от синдрома на Аспергер, който е форма на аутизъм. Отбелязвам само, че много велики хора са страдали от една или друга форма на аутизъм. Великият Пол Дирак, между другото, също е страдал от синдрома на Аспергер, но това не му е попречило да направи огромен принос в областта на физиката. И дори за Айнщайн и Моцарт се твърди същото. Грета не е научен гений. Тя е просто едно момиче, което има харизмата и готовността да се отдаде изцяло на една идея, която трябва да обедини тези, които ще носят последиците от климатичните промени, а политиците не могат да намерят сили да се опитат наистина да ги минимизират.

Жана д'Арк спасява Франция, но за доказателство, че "добрите дела не остават ненаказани" е изгорена на кладата като вещица. Англичаните я обвиняват в служба на дявола, а френската аристокрация, за да се отърве от нея мълчи и позволява тя да стане жертва на отмъщението на англичаните. След това осъзналите се французи я обявяват за светица и спасителка на Франция! Предполага се, че тя също е страдала от някаква форма на аутизъм. Всъщност изглежда, че в трудни времена се изискват наистина особено силни качества на посветеност на една идея и вяра в нейната правота, за да можеш да поведеш множеството след себе си в името на нейното осъществяване!

Да се надяваме, че Грета Тунберг ще допринесе за спасяването на природата, каквато я познаваме днес, и няма да сподели трагичната съдба на Жана д'Арк, макар че изглежда има хора, които не биха били против подобна развръзка.

Тук искам да споделя болката си от това, че като че ли българските юноши, младежи и девойки не се интересуват от своето бъдеще, от бъдещето на своя народ и държава, както и от бъдещето на човечеството. Интересът в България към движението, оглавено от Грета, е минимален! Както възрастните, така и младите българи са безразлични за това какво ги очаква. Изглежда цялата нация е загубила ищах за живот и борба за справедливост и щастие или по-точно е забила нос във всекидневието и не желае да погледне напред, за да разбере какво я очаква, и да се организира да постигне по-добро бъдеще!

Известно е, че около 40% от електрическата енергия в България се добива от топлоелектрически централи, които горят нискокалорични въглища. Тенденцията в света е подобни електроцентрали да бъдат закривани, но българските политици и синдикални ръководители предпочитат да си завират главите дълбоко в пепелта и да се надяват, че някак ще се разминат със закриването на тези електроцентрали. Все по-ясно и по-ясно е, че електрификацията на индивидуалния транспорт е неизбежна. Някога България имаше мощна електропромишленост. Произвеждаха се електрически машини и двигатели, имаше силно развито производство на електрохимически източници на ток. Съществуваха силни научни и развойни организации в тази област. Днес от това не е останало почти нищо. Предприятията са разграбени и ликвидирани, специалистите се разбягаха по света да търсят прехрана за себе си и семействата си. Бойко Борисов най-накрая тръгна по света да моли за инвестиции за акумулаторни и електромобилни предприятия. Дори забрави за гордите си заявления, че той лично е спрял строителството на атомната електроцентрала в Белене и правителството му трескаво се опитва да рестартира проекта. Всички тези усилия са малко закъснели, но както се казва "По-добре късно, отколкото никога!".

Преди няколко дни почина професор Юлиян Вучков. Аз често гледах коментарите му по Евроком. Като човек, склонен към прецизност, намирах, че понякога не е много точен в цифрите и фактите, които представя. Това обаче не ми пречеше да одобрявам неуморната му и страстна критика към съвременните управници на България, които за 30 години успяха да докарат страната до последното място в Европа практически по всички социални и икономически показатели. Последното излъчване на предаването на проф. Вучков беше запис на минала програма, в която той с невероятна страст призоваваше българския народ да се пробуди и да помете пасмината, която го управлява. На другия ден разбрах, че професор Юлиян Вучков е починал и осъзнах, че редакционната колегия на Евроком ни е излъчила именно това страстно и патриотично предаване, за да може българският народ за последен път да бъде призован да поеме в ръцете си своята съдба, защото бъдещето му зависи само от собствената му енергия, както Грета Тунберг се опитва да внуши на младите хора по света, че спасението на природата зависи само от енергията и непримиримостта на всички хора по света!

Дилетант

За атаката срещу нефтопреработващите инсталации в Саудитска Арабия

На 14 септември 2019 година Безпилотни летящи устройства (БЛУ) атакуваха два важни комплекса от нефтодобивната и нефтопреработващата индустрия на Саудитска Арабия (СА), която произвежда около 10 процента от световния суров петрол. В резултат на атаката от световния добив на суров петрол "изчезнаха" около 5%, което съвсем не е безболезнено за световната икономика. От особено значение е и факта, че петролните залежи на Саудитска Арабия са от такъв характер, че страната има възможност сравнително лесно да варира количеството на произведения петрол, което я прави изключително важен буфер в пазара на суровия нефт.

В първоначалната суматоха след атаката бяха разпространени различни версии за характера и яростта й, както и за пораженията в инфраструктурата на атакуваните комплекси. В крайна сметка се оказа, че са атакувани основно два производствени комплекса с общо 25 БЛУ. Единият е Abqaiq, а другият е Khurais.

Бунтовниците Хуси в Йемен поеха отговорността за атаките, но отговорни лица в Саудитска Арабия и САЩ оспориха това и обявиха, че извършители на атаките са револлюционните гвардейци на Иран!?

В статията:

"Damage At Saudi Oil Plant Points To Well Targeted Swarm Attack", By Moon Of Alabama

http://www.informationclearinghouse.info/52277.htm

се описват доста подробно функциите на атакуваните индустриални комплекси и пораженията, извършени от атакуващите БЛУ. Атаката се характеризира като атака от типа "рояк", което означава, че множество БЛУ атакуват едновременно един обект, с което се цели потискане и объркване на защитата на обекта. По-долу ще приведа накратко информацията за атаките, предоставена от статията.

"... По време на атаката на Abqaiq са били сериозно повредени стабилизационните инсталации, които очистват суровия петрол от сероводород и от летливи въглеводороди и газов кондензат, с което петролът се прави безопасен за съхраняване и транспорт.

... Правителството на САЩ публикува снимки от атакуваните инсталации, на които се виждат 17 поразени обекта. От снимките личат огромните размери на атакуваните инсталации. В коментари се отбелязва, че обектите на атаката са професионално подбрани. Най-малко 11 от тях са яйцеобразни резервоари с диаметър от около 30 метра. Това са резервоари за газов кондензат, който се получава при стабилизацията на суровия петрол. От снимките личи, че резервоарите са пробити, вероятно от атакувалите инсталациите БЛУ.

... Според специалисти поне две големи инсталации са поразени при атаката и са били опожарени. Поне пет стабилизационни кули са сериозно пострадали и възстановяването им изглежда ще трае месеци, което ще доведе до сериозни смущения в работата на цялото предприятие. Арамко поддържа резервни съоръжения, които се използват вместо съоръжения, когато те са в планов ремонт, което ще позволи на компанията да възстанови поне част от производството, докато трае ремонта на поразените обекти.

... По преценка на саудитски военни общо в атаката са използвани 25 дрона и крилати ракети. От тях 18 дрона са били изстреляни срещу Abqaiq и 17 са достигнали успешно целта. Седем крилати ракети са били изстреляни срещу Khurais, като 4 от тях са достигнали целта, а 3 ракети не са успели да достигнат целите си. От последните саудите са успели да извадят платки и други електронни и механични детайли, които в момента се изследват с цел да се установи произхода на атакувалите инсталациите БЛУ.

... Прецизността на попаденията кара някои автори, изследвали публикуваните фотографии, да предположат, че поне част от дроновете са били под контрол на оператори, които биха могли да се намират даже в самата Саудитска Арабия. Атака с подобни високо технологични БЛУ е по силите на САЩ, Израел и вероятно на Иран, но е съмнително йеменските бунтовници да са способни на толкова добре планирана и изпълнена атака без да им бъде оказана съществена кадрова и техническа помощ от Иран.

... Khurais произвежда около 1.5 милиона варела дневно, а Abqaiq преработва около 7 милиона варела дневно превръщайки ги в "арабски супер лек" бранд. Цената на бранда, произвеждан в атакуваните инсталации, веднага порасна с 19.5%, което е най-големият скок в цената му от януари 1991 година. Саудитска Арабия твърди, че ще възстанови работоспособността на инсталациите за около една-две седмици, но по-вероятно е това да отнеме повече седмици и дори месеци. В същото време СА разполага с петролен резерв от 188 милиона варела, който ще бъде използван за компенсиране на загубения производствен капацитет докато трае ремонта на инсталациите. ..."

Йеменските Хуси, които претендират да са извършители на атаката, не за първи път атакуват петролни инсталации и други важни обекти в Саудитска Арабия. Те демонстрират с всяка следваща атака все по-голяма сръчност в подготовката и изпълнението на атаките си. Хусите твърдят, че са вече в състояние да атакуват с БЛУ всеки обект в кралството, а също така и на територията на Обединените арабски емирати, които са другият участник във войната на Саудитска Арабия срещу Хусите.

Наскоро ОАЕ обявиха, че те имат намерение да прекратят военните си действия срещу Хусите, с което предизвикаха велико неудоволствие всред управляващите в Саудитска Арабия, тъй като ОАЕ предоставя за войната основните сухопътни сили, които се състоят от наемници от най-различни страни. Изглежда ръководителите на ОАЕ са изгубили надежда за успешно приключване на намесата им заедно със СА в Йемен и са поели курс към намаляване на загубите и подобряване на отношенията си с Иран.

Исторически погледнато Йемен винаги е бил непреодолимо препятствие за завоевателната политика на саудитското кралство. Още в зората на създаването му, през XVIII и XIX век, саудите не успяват да победят племената в Йемен и това определя южните граници на кралството. Хусите изповядват някаква форма на шиизма и това предопределя религиозния отенък на враждата между уахабистите от Саудитска Арабия и племената в Йемен, а също така и подкрепата, която Иран оказва на Хусите.

Последната война на Саудитска Арабия с йеменските Хуси започна през март 2015 година, когато СА атакува Йемен, за да върне на власт сваленият от Хусите президент. Във войната СА е подкрепяна активно от САЩ с муниции, оръжие, въздушно зареждане на самолети, спътникови разузнавателни данни и т.н.

Според законите на войната, Йемен е напълно в правото си да атакува нефтопреработващи обекти в Саудитска Арабия, които изработват горивото за самолетите на СА, като се има предвид, че за малко повече от 4 години, военно-въздушните сили на Саудитска Арабия са извършили над 17000 нападения над военни и цивилни обекти в Йемен. При тези атаки са използвани повече от 50000 бомби и ракети доставени главно от САЩ. Жестоката война води всеки 10 минути до смъртта на едно дете в Йемен от глад, болести, наранявания и липса на лекарства. В страната, по оценка на ООН и други международни организации, съществува хуманитарна криза, от която страда мирното население на Йемен. По данни на "Yemen Data Project" около една трета от атаките на авиацията на Саудитска Арабия са насочени срещу цивилни обекти, поради което поне 30% от 90000 жертви досега са цивилни.

Съществуват сериозни разногласия за това кой и откъде е атакувал петролните инсталации в СА.Има твърдения, че това е дело на Хусите, на иракски милиции, намиращи се под контрола на Иран в отмъщение за атаките извършени напоследък от Израел срещу техни бази в Ирак и дори от Ирански бази в югозападен Иран, които били изстреляли БЛУ отначало на север, като БЛУ са заобиколили северната част на Персийския залив и след това са се насочили на юг към съответните инсталации в СА. По този начин Иранските революционни гвардейци са целели да прикрият истинския източник на атаката!?

Който и да е авторът на атаката обаче, очевидно е, че десетките милиарди долари, похарчени от Саудитска Арабия за противовъздушна охрана (само през 2018 СА е похарчила 67.6 милиарда долара за оръжие, закупено главно от САЩ) не изпълняват задачата си, след като дори не е ясно откъде е извършена атаката, да не говорим за нейното ефективно отразяване. Това даде повод на Путин да отбележи ехидно на съвещанията в Истамбул, че е крайно време Саудитска Арабия да си закупи С-300 или С-400 за охрана на нефтените си инсталации!

Тук искам да отбележа някои исторически, а също така и съвременни геополитически аспекти на последната атака срещу петролните инсталации в Саудитска Арабия.

1. В края на Втората световна война президентът Рузвелт се среща с краля на Саудитска Арабия и поема ангажимент за защита на кралството. В замяна на този ангажимент крал Абдул Азис предоставя на САЩ практически изключителни права за търсене на нефт и експлоатацията на откритите залежи на територията на кралството.

2. В началото на 70-те години, когато САЩ се отказва от златното покритие на долара, президентът Никсън се договаря с краля на Саудитска Арабия, че кралството ще продава добития в страната петрол само за долари, като в замяна на това САЩ обещават да защитават кралството. В резултат на тази уговорка САЩ си осигуряват "петролно" вместо "златно" покритие на долара. В допълнение Саудитска Арабия се задължава да закупува за нуждите на отбраната си американско оръжие, с което на практика САЩ осигуряват рециклирането на заплатените за петрол долари срещу индустриално производство с висока добавена стойност.

3. Войната на САЩ срещу Ирак през 1991 година се води именно в изпълнение на поетите задължения за защита на кралството от САЩ. По това време започна и все по-силното ангажиране на САЩ в района на Персийския залив, което доведе до военните авантюри в Ирак и Сирия и неизбежно предизвика нарастването на геополитическата конфронтация с Иран.

4. Благодарение на развитието на технологията на "фракинга", САЩ са вече вероятно най-големия производител на суров петрол в света. По тази причина в настоящия момент те практически не зависят от въглеводородните запаси на Персийския залив за собствената им икономика. Тези запаси обаче са важни за глобалните имперски амбиции на САЩ, тъй като понастоящем нефтът от този район се ползва главно от Китай, Индия, Япония, ЕС и други страни на Азия и Европа. Контролът върху този енергетичен ресурс се счита, че е от особена важност за глобалния имперски контрол на САЩ!

5. Контролът на САЩ върху района е от особена важност и за Израел, тъй като той му позволява безнаказано да провежда расовата си и шовинистична политика спрямо арабското население вътре в страната и да осигури подкрепа за териториалните си амбиции за Велик Израел спрямо окупираните арабски територии. Влиянието на Израелското ционистко лоби в САЩ е огромно, що се отнася до политиката на американския истаблишмънт, и то винаги трябва да се има предвид при оценката на политическите и военни действия на САЩ в района.

Реакцията на Тръмп и неговата администрация на атаките върху петролните инсталации в Саудитска Арабия е доста смесена и непоследователна. Заплахи за военни удари срещу обекти в Иран се сменят с намеци за необходимост от преговори. Причините за тази непоследователност са следните:

1. В района на Персийския залив САЩ разполагат с големи военни ресурси. Там се намират около дузина големи военни сухопътни, авиационни и морски бази както и командни щабове на американските въоръжени сили. В района са дислоцирани и корабите на Петия американски флот, които непрекъснато патрулират в Персийския и Оманския заливи, а така също и в околните морета около бреговете на Саудитска Арабия и Иран. При всичката тази наситеност с военни инсталации и кадри е невероятно, че никой все още не знае как и откъде са се появили БЛУ, които са атакували с такава точност петролните инсталации в Саудитска Арабия?!

2. Самите петролни инсталации се счита, че са били добре охранявани от най-съвременна противосамолетна и противоракетна защита. Въпреки това не е ясно откъде и как са долетели атакуващите инсталациите БЛУ, да не говорим за очакваното успешно противостоене на атака от сили, за които се предполага, че са на далеч по-ниско технологично ниво от САЩ!?

3. При тези обстоятелства неизбежно възниква и въпроса, ако САЩ атакуват обекти в Иран дали и доколко собствените им военни и командни ресурси в района ще бъдат успешно защитени?! Иран обещава, че на всяка атака срещу негови обекти ще бъде отговорено с тотална атака срещу всякакви военни и икономически обекти в района. Това обещание изглежда напълно логично, защото Иран счита, напълно обосновано, че той е вече обект на военни действия с почти тоталните санкции, които му налага администрацията на Тръмп. Очевидно залозите в играта са изключително големи и всеки недомислен ход на САЩ и съюзниците им в района може да доведе до катастрофални последствия за световната икономика, а така също и за военното реноме на САЩ!

Бих желал в края на този материал да изразя пълното си удивление от последните събития в България!

1. Беше "разкрита" шпионска група в лицето на НПО "Русофили"!? При това точно в момента, когато правителството на Борисов води икономически преговори с Русия, стараейки се да компенсира доколкото е възможно последствията от русофобската политика, наложена му през последните години от САЩ и ЕС.

2. Беше направен опит журналистката от БНР Силвия Великова да бъде уволнена, като натискът на неизвестните кръгове достигна дори до спиране на предаванията на "Хоризонт" за цели 5 часа! По думите на самата Великова директорът на БНР й обяснил, че е принуден да я уволни, защото 4 души вече му се обаждали по телефона със заплахи срещу него и семейството му!?

3. От хотел в Драгалевци са откраднати две скъпи коли за около 300000 и никой си няма даже хабер кои са крадците! На друго място в София адска машина е избухнала в гараж, повреждайки помещението и колата в него, заедно с още две други коли! Пострадалият е съдия-изпълнител!

4. Кортежът на председателката на Народното събрание, Цвета Караянчева, е блъснал по пътя от Силистра към Варна една кола на обикновени граждани. Съобщенията за събитието се чуха само за един ден и след това изчезнаха от Средствата за масова дезинформация! Твърди се, че колите на кортежа са се движили на завой в насрещното платно на пътя. Явно НСО усвоява стила и методите на работа на някогашното УБО, а може би никога не се е и отказвало от тях!

Най-накрая на 20 септември, точно преди 8 часа сутринта, чух и нещо обнадеждаващо!

Цветан Цветанов, известен от писанията на д-р Тони Филипов като Цецерон, най-накрая се появи отново на политическата сцена със своя, или може би не съвсем своя, неправителствена организация наречена "Евро-атлантически център за сигурност" (ЕАЦС). Слава богу, че аз вече се бях сериозно закахърил за бъдещето на Цветанов! Та той е още млад човек пълен с толкова енергия и омраза, че ако няма как и къде да я излее, току виж, че се пръснал от яд! Сега вече и Евро-атлантизмът може да си отдъхне защото е осигурен от централата на Цецерон!

Тази практика с НПО напоследък стана любима дейност на различните разузнавателни служби. Например ФСБ в лицето на един пенсионер на име Решетников и един изпаднал в немилост олигарх на име Малофеев използва "Русофили" кой знае за какви цели? Интересно кой ли финансира ЕАЦС на Цецерон, защото както е известно на този свят всичко си има цена, а Цецерон през последните 10 години винаги се е радвал на добри доходи и е трудно да се допусне, че вече има намерение да посвети всичките си спестявания на каузата на Евро-атлантическата сигурност!?

Дилетант

"Акционерната демокрация" и глобализацията

"Акционерната демокрация" е икономическа теория, усилено пропагандирана от покойния вече Милтън Фридман – професор в Чикагския университет и икономически съветник на Роналд Рейгън и Маргарет Татчер. Според тази теория една корпорация е длъжна да работи единствено в полза на своите акционери и не е задължена да се интересува от ефекта на дейността си и от резултатите на тази дейност върху обществото, в което тя функционира. Корпорацията също така не е длъжна да се грижи и за интересите на своите служители, доставчици, подизпълнители или на своите клиенти. Фридман се отнася с презрение към идеята за отговорностите на бизнеса към обществото и различните участници в дейността му. Още през 1970 година той заявява: "Какво означава, че бизнесът има отговорности? Бизнесмените, които говорят по този начин, са безпомощни кукли в ръцете на интелектуалните сили, които подкопават основите на свободното общество през последните десетилетия."

От 80-те години на миналия век насам теорията за "Акционерната демокрация" служи като идеологическа база както на Рейгънизма, така и на либералната демокрация и на либертарианското движение. Лесно е да се забележи, че тази теория прекрасно оправдава глобализма като верую на индустриалната и финансовата олигархия, тъй като тя по един елегантен начин освобождава олигархията от всякакви отговорности пред народите и трудовите маси, заменяйки тези отговорности с единствената отговорност пред акционерите, т. е. пред себе си и и пред най-близките ѝ по доходи части от населението.

Разпадането на СССР и на социалистическия лагер окрилиха Запада в увереността му, че капитализмът окончателно е победил и олигархията започна поставянето на основите на глобализацията, чиято цел е да се осигури безграничен простор за движението на финансовия капитал с цел осигуряване на максимални печалби за неговите притежатели. Искам само да напомня на читателите, че главната цел на комунизма, към който се твърдеше, че се стреми СССР и останалите социалистически страни, също беше "глобализъм", който трябваше да реализира световно благоденствие на трудещите се на базата на разделение на труда по такъв начин, че да се осигури най-правилно и най-ефективно разпределение и използване на природните и производствените ресурси. С други думи идеите на "комунистическия глобализъм", който трябваше да донесе на трудовите маси "мед и амброзия" отстъпиха място на идеите на "неолибералния глобализъм", които осигуриха "мед и амброзия" на глобалната финансова и индустриална олигархия!

Глобализацията деконструира американската икономика. Големи, средни и малки корпорации, необременени от морални задължения към обществото, в търсене на евтина работна ръка в продължение на десетилетия изнесоха в Китай и други бедни и слабо развити страни производствени ресурси, изграждайки необходимата за функционирането им инфраструктура и мрежа за доставки на суровини и полуфабрикати. Тази политика, произтичаща от идеите на "Акционерната демокрация", целяща осигуряването на максимални печалби за акционерите, доведе до фатални резултати за националната икономика на САЩ, изразяващи се в загуба на средно- и дори високоплатени работни места, а едновременно с това и на квалификация и сръчности в населението, които са характерни за една високоразвита икономика. Неизбежният резултат от това развитие бе относителното обедняване на широки слоеве от населението в САЩ и драстичното увеличаване на разликата в доходите между бедните и богатите.

Забележка.

"Неравенството в САЩ е много по-голямо отколкото се считаше по-рано:

Средният пред-данъчен доход на долните 50% от американските данъкоплатци е на нивото от 1980 година, като процентът на техните доходи от общите доходи в страната е спаднал от 20 % през 1980 година на 12 % през 2014 година."

https://review.chicagobooth.edu/economics/2017/article/new-data-inequality-runs-even-deeper-previously-thought

В същото време последните 30-40 години се характеризираха с нарастването на доходите на огромни маси най-вече в Азия и преди всичко в Китай. Китай бързо се превърна от гигант с огромно население, тънещо в невероятна беднота и невежество, в държава с модерна икономика, извела от непрогледно невежество и беднота стотици милиони от своите граждани. Истаблишмънтът в САЩ внезапно, в рамките на последните десетина години, осъзна, че Китай е страна, изповядваща марксистка идеология с азиатски аромат и привкус, далеч по-различна от неолиберализма на западния финансов, индустриален и културен хегемонизъм. Надеждата, че китайският марксистки тоталитаризъм ще прерасне – под влиянието на демократичните идеи на Запада – в демократичен либерализъм, постепенно се разсея. Особено сътресение предизвика в САЩ лозунгът "Made in China 2025", издигнат от президента Си Дзинпин при поредната смяна на върховното ръководство на партията и държавата в Китай. Потенциалната реализация на този лозунг означава, че в рамките на по-малко от още 10 години новото ръководство на Китай има намерение да превърне страната в напълно независима от САЩ и Запада икономическа суперсила, което неизбежно ще доведе до загуба на хегемонното положение на САЩ в света!

Както обикновено се случва в историята на всяка държава, в такива критични моменти на развитието ѝ се появяват демагози, които обещават на недоволните слоеве на населението привлекателни и простички лозунги за спасяване на родината. В този случай се появи Доналд Тръмп, който издигна привлекателния лозунг "Make America Great Again" или накратко MAGA! Когато избирателите му връчиха жезъла на властта, възникна необходимостта този иначе простичък лозунг да се претвори в живота. Това се оказа не толкова проста задача, защото претворяването му в живота изисква конфронтация с мощни и влиятелни сили в истаблишмънта на САЩ. Нещо повече, реализацията на MAGA предполага разрушаването на една установена мрежа от икономически връзки, която е изгодна за тази част от населението на САЩ, която се вписа успешно в глобалната икономическа система.

Голяма част от американците считат, че Китай е в дъното на техните икономически проблеми. Според Тръмп едно от основните решения по пътя към MAGA е възстановяването на индустриалната мощ на САЩ чрез връщане на промишленото производство в страната от Китай. Кой знае защо Тръмп се надява да постигне това чрез възстановяването на баланса на търговския обмен между САЩ и Китай!? В момента в търговията си с Китай САЩ има огромен дефицит, който според мен се дължи преди всичко на факта, че Китай просто няма какво да купува от САЩ, освен продукти на селското стопанство и цивилното самолетостроене, с което е невъзможно да се балансира търговията между двете страни.

В желанието си да отвори пазарите на Китай за непонятно какви стоки, Тръмп и неговата администрация започнаха митническа война срещу Китай. Бяха повишени митата за стоки на стойност стотици милиарди долари, на което Китай отговори с повишаване на митата на американските стоки за десетки милиарди долари, тъй като няма достатъчно стоки от САЩ, на които да бъдат повишени митата. В отговор Тръмп и администрацията му повишиха още повече митата на стоките от Китай, а китайците респективно повишиха митата на стоките внасяни от САЩ. Очевидно този обмен на повишаването на митата от едната и от другата страна не може да продължава безкрайно без това да предизвика сериозни проблеми в световната икономика. Резултатите от тази митническа война вече се усещат в забавянето на темповете на ръста ѝ.

Повишаването на митническите тарифи от страна на администрацията на Тръмп по отношение на стоките, произведени в Китай, на практика обаче повишава цените в САЩ на произведени в Китай стоки от предприятия, работещи в рамките на американските корпорации или произвеждащи стоки по техни лицензии. С други думи повишаването на митническите тарифи на тези стоки неизбежно ще намали покупателната способност на населението и ще намали печалбите на американските фирми, които произвеждат, за които се произвеждат, или които импортират в САЩ тези стоки. Загубата на Китай от подобни мерки на администрацията на Тръмп се изразява на практика в поскъпването на износа за САЩ на тези стоки, което може да доведе до намаляването на производството им. (Да не говорим, че повишаването на митата в САЩ може да бъде компенсирано до голяма степен от Китай чрез незначително поевтиняване на валутата му спрямо долара.) В същото време обаче е известно, че от преди няколко години Китайското правителство взе решение да намали зависимостта на страната от износа, като увеличи вътрешната консумация чрез повишаване на доходите на работниците, работещи в индустрията. С други думи китайското ръководство така или иначе беше поело курс към намаляване на зависимостта на страната от експорта.

"What Globalism Did Was To Transfer The US Economy To China", By Paul Craig Roberts

Митата на Тръмп или поне голяма част от тях се стоварват върху американските корпорации и върху американския народ.

http://www.informationclearinghouse.info/52142.htm

"Can the American Economy Be Resurrected?", By Paul Craig Roberts

Ето какво трябва да направи Тръмп, за да върне американските корпорации от Китай.

http://www.informationclearinghouse.info/52170.htm

В интерес на истината искам да отбележа, че митническата война на САЩ с Китай има за цел не само създаването на условия за американските фирми да преместят производствени мощности от Китай в САЩ, което те вероятно няма да направят в необходимия обем. Преди всичко тази война има за цел да покаже на китайското ръководство, кой е господарят в света и че САЩ нямат намерение да допуснат Китай да постигне целите на програмата "Made in China 2025". С други думи целта е да се прекърши волята на китайското ръководство да превърне страната в нова суперсила!

Бедата на САЩ е, че през почти 250-годишната си история те винаги са били във възход, обикновено имайки за противници народи и държави, далеч под категорията на Китай, което заблуждава народа и истаблишмънта, че САЩ наистина са богоизбрана страна, "блестящият град на хълма", върхът на човешката цивилизация! В случаите, когато САЩ бяха изправени в конфронтация със съизмерими държави, те обикновено имаха на своя страна мощни съюзници или, по време на конфронтацията със СССР, имаха на своя страна "пета колона" – частта от интелектуалния елит на Русия, която част винаги се е стремяла да бъде призната за равнопринадлежаща към елита на западната цивилизация. Подобни обстоятелства са поставяли САЩ на страната на победата, като изключим позорните поражения във Виетнамската война и авантюрите в Близкия изток през последните години.

В случая с Китай, САЩ са изправени пред един противник, който ги превъзхожда многократно по население и има зад гърба си опита и мъдростта на хилядолетна държавност и култура. Съвременният сблъсък на САЩ и Китай по същество е сблъсък между цивилизацията на запада и цивилизацията на изтока. Цивилизацията на Изтока бе няколко столетия в икономически и идеологически упадък, но през втората половина на XX век се възроди под натиска на цивилизацията на Запада, като взе от нея редица поуки, които ѝ помогнаха да се реорганизира и да се възстанови в материално и морално отношение. Един от основните носители на тази нова източна цивилизация изглежда е Китай,който се опитва да изгради една нова идеология на държавно и икономическо устройство, която да отразява по-пълно общността на интересите на обществото и индивидуалните му членове с цел да се постигне необходимата и много важна за планетата хармония с природата.

Опитът на САЩ да утвърди хегемонията си над света в противоботство с Китай според мен е очевидна илюстрация на идеята за "Капана на Тукидид", което може да доведе в един момент до война между двете държави с катастрофални последици за човечеството и планетата. За щастие в САЩ все повече и повече се чуват гласове, които поставят въпроса за нов подход в икономическата и социалната политика на страната и за ролята на бизнеса в необходимите промени. Само преди седмица близо 200 участници от най-големите корпорации на САЩ в "Кръглата маса на бизнеса" обсъждаха въпроса за валидността на идеите на "Акционерната демокрация". Отново, все още плахо, се поставя въпроса за отговорността на бизнеса пред обществото и неговите членове, тема, която се считаше за приключена в средите на американския мениджмънт. Трябва да се има предвид, че индустриалния и финансов менаджерски елит в САЩ в момента получава около 10 пъти по-високи възнаграждения от менаджерския елит през периода между великата депресия и 60-те години на XX век, когато възнагражденията му са били само 20-25 пъти по-високи от възнагражденията на обикновените служители в корпорациите. С други думи днес висшия мениджмънт в американските компании получава около 250 пъти по-високо заплащане от средното заплащане на редовите служители в компаниите. Отказът от идеите на "Акционерната демокрация" означава и отказ от тези фантастични доходи, което е трудно за възприемане, като се има предвид манталитета на елита на либералната демокрация, които виждат облагите си като напълно заслужена награда за способностите и предприемчивостта си.

"Financial journalist explains why ‘shareholder democracy’ and Milton Friedman economics have failed miserably" – Alternet.org, by Alex Henderson

https://www.alternet.org/2019/08/financial-journalist-explains-why-shareholder-democracy-and-milton-friedman-economics-have-failed-miserably/?

Ревизията на идеите на "Акционерната демокрация" ми се струва като първа крачка към търсенето на нова основа на идеологията на бизнеса на в САЩ. (В Западна Европа тези идеи не са господстващи в такава голяма степен, както в САЩ.) Може би отказът от "Акционерната демокрация" и връщането към "менаджеризма" да послужи като катализатор за преоценката на неолиберализма и ролята му в политиката и икономиката на Запада, което пък от своя страна да послужи като повод за търсене на нов път за решаване на противоречията между западния и източния социално-икономически модел.

В края искам да препоръчам на читателите една изключително интересна книга:

"Destined for war: can America and China escape Thucydides's trap?" by Allison, Graham T.

"Книгата е посветена на дискусия за това как американо-китайските отношения напомнят за 'Капана на Тукидид', като пример на това, как една надигаща се сила предизвиква на двубой една господстваща в света сила. В болшинството случаи на подобна динамика в международните отношения избухва война. В книгата се обсъжда и какво трябва да се направи, за да може да се избегне войната в случая на противостоенето между Китай и САЩ."

На съвременното противостоене между САЩ и Китай е посветен и материалът ми от 28 февруари 2019 г., озаглавен „Китай, САЩ и Капанът на Тукидид"

Дилетант