"Акционерната
демокрация" е икономическа теория,
усилено пропагандирана от покойния
вече Милтън Фридман – професор в
Чикагския университет и икономически
съветник на Роналд Рейгън и Маргарет
Татчер. Според тази теория една корпорация
е длъжна да работи единствено в полза
на своите акционери и не е задължена да
се интересува от ефекта на дейността
си и от резултатите на тази дейност
върху обществото, в което тя функционира.
Корпорацията също така не е длъжна да
се грижи и за интересите на своите
служители, доставчици, подизпълнители
или на своите клиенти. Фридман се отнася
с презрение към идеята за отговорностите
на бизнеса към обществото и различните
участници в дейността му. Още през 1970
година той заявява: "Какво означава,
че бизнесът има отговорности? Бизнесмените,
които говорят по този начин, са безпомощни
кукли в ръцете на интелектуалните сили,
които подкопават основите на свободното
общество през последните десетилетия."
От 80-те години
на миналия век насам теорията за
"Акционерната демокрация" служи
като идеологическа база както на
Рейгънизма, така и на либералната
демокрация и на либертарианското
движение. Лесно е да се забележи, че тази
теория прекрасно оправдава глобализма
като верую на индустриалната и финансовата
олигархия, тъй като тя по един елегантен
начин освобождава олигархията от
всякакви отговорности пред народите и
трудовите маси, заменяйки тези отговорности
с единствената отговорност пред
акционерите, т. е. пред себе си и и пред
най-близките ѝ по доходи части от
населението.
Разпадането
на СССР и на социалистическия лагер
окрилиха Запада в увереността му, че
капитализмът окончателно е победил и
олигархията започна поставянето на
основите на глобализацията, чиято цел
е да се осигури безграничен простор за
движението на финансовия капитал с цел
осигуряване на максимални печалби за
неговите притежатели. Искам само да
напомня на читателите, че главната цел
на комунизма, към който се твърдеше, че
се стреми СССР и останалите социалистически
страни, също беше "глобализъм",
който трябваше да реализира световно
благоденствие на трудещите се на базата
на разделение на труда по такъв начин,
че да се осигури най-правилно и
най-ефективно разпределение и използване
на природните и производствените
ресурси. С други думи идеите на
"комунистическия глобализъм",
който трябваше да донесе на трудовите
маси "мед и амброзия" отстъпиха
място на идеите на "неолибералния
глобализъм", които осигуриха "мед
и амброзия" на глобалната финансова
и индустриална олигархия!
Глобализацията
деконструира американската икономика.
Големи, средни и малки корпорации,
необременени от морални задължения към
обществото, в търсене на евтина работна
ръка в продължение на десетилетия
изнесоха в Китай и други бедни и слабо
развити страни производствени ресурси,
изграждайки необходимата за функционирането
им инфраструктура и мрежа за доставки
на суровини и полуфабрикати. Тази
политика, произтичаща от идеите на
"Акционерната демокрация", целяща
осигуряването на максимални печалби
за акционерите, доведе до фатални
резултати за националната икономика
на САЩ, изразяващи се в загуба на средно-
и дори високоплатени работни места, а
едновременно с това и на квалификация
и сръчности в населението, които са
характерни за една високоразвита
икономика. Неизбежният резултат от това
развитие бе относителното обедняване
на широки слоеве от населението в САЩ
и драстичното увеличаване на разликата
в доходите между бедните и богатите.
Забележка.
"Неравенството
в САЩ е много по-голямо отколкото се
считаше по-рано:
Средният
пред-данъчен доход на долните 50% от
американските данъкоплатци е на нивото
от 1980 година, като процентът на техните
доходи от общите доходи в страната е
спаднал от 20 % през 1980 година на 12 % през
2014 година."
В същото
време последните 30-40 години се
характеризираха с нарастването на
доходите на огромни маси най-вече в Азия
и преди всичко в Китай. Китай бързо се
превърна от гигант с огромно население,
тънещо в невероятна беднота и невежество,
в държава с модерна икономика, извела
от непрогледно невежество и беднота
стотици милиони от своите граждани.
Истаблишмънтът в САЩ внезапно, в рамките
на последните десетина години, осъзна,
че Китай е страна, изповядваща марксистка
идеология с азиатски аромат и привкус,
далеч по-различна от неолиберализма на
западния финансов, индустриален и
културен хегемонизъм. Надеждата, че
китайският марксистки тоталитаризъм
ще прерасне – под влиянието на
демократичните идеи на Запада – в
демократичен либерализъм, постепенно
се разсея. Особено сътресение предизвика
в САЩ лозунгът "Made in China 2025", издигнат
от президента Си Дзинпин при поредната
смяна на върховното ръководство на
партията и държавата в Китай. Потенциалната
реализация на този лозунг означава, че
в рамките на по-малко от още 10 години
новото ръководство на Китай има намерение
да превърне страната в напълно независима
от САЩ и Запада икономическа суперсила,
което неизбежно ще доведе до загуба на
хегемонното положение на САЩ в света!
Както
обикновено се случва в историята на
всяка държава, в такива критични моменти
на развитието ѝ се появяват демагози,
които обещават на недоволните слоеве
на населението привлекателни и простички
лозунги за спасяване на родината. В този
случай се появи Доналд Тръмп, който
издигна привлекателния лозунг "Make
America Great Again" или накратко MAGA! Когато
избирателите му връчиха жезъла на
властта, възникна необходимостта този
иначе простичък лозунг да се претвори
в живота. Това се оказа не толкова проста
задача, защото претворяването му в
живота изисква конфронтация с мощни и
влиятелни сили в истаблишмънта на САЩ.
Нещо повече, реализацията на MAGA предполага
разрушаването на една установена мрежа
от икономически връзки, която е изгодна
за тази част от населението на САЩ, която
се вписа успешно в глобалната икономическа
система.
Голяма част
от американците считат, че Китай е в
дъното на техните икономически проблеми.
Според Тръмп едно от основните решения
по пътя към MAGA е възстановяването на
индустриалната мощ на САЩ чрез връщане
на промишленото производство в страната
от Китай. Кой знае защо Тръмп се надява
да постигне това чрез възстановяването
на баланса на търговския обмен между
САЩ и Китай!? В момента в търговията си
с Китай САЩ има огромен дефицит, който
според мен се дължи преди всичко на
факта, че Китай просто няма какво да
купува от САЩ, освен продукти на селското
стопанство и цивилното самолетостроене,
с което е невъзможно да се балансира
търговията между двете страни.
В желанието
си да отвори пазарите на Китай за
непонятно какви стоки, Тръмп и неговата
администрация започнаха митническа
война срещу Китай. Бяха повишени митата
за стоки на стойност стотици милиарди
долари, на което Китай отговори с
повишаване на митата на американските
стоки за десетки милиарди долари, тъй
като няма достатъчно стоки от САЩ, на
които да бъдат повишени митата. В отговор
Тръмп и администрацията му повишиха
още повече митата на стоките от Китай,
а китайците респективно повишиха митата
на стоките внасяни от САЩ. Очевидно този
обмен на повишаването на митата от
едната и от другата страна не може да
продължава безкрайно без това да
предизвика сериозни проблеми в световната
икономика. Резултатите от тази митническа
война вече се усещат в забавянето на
темповете на ръста ѝ.
Повишаването
на митническите тарифи от страна на
администрацията на Тръмп по отношение
на стоките, произведени в Китай, на
практика обаче повишава цените в САЩ
на произведени в Китай стоки от
предприятия, работещи в рамките на
американските корпорации или произвеждащи
стоки по техни лицензии. С други думи
повишаването на митническите тарифи
на тези стоки неизбежно ще намали
покупателната способност на населението
и ще намали печалбите на американските
фирми, които произвеждат, за които се
произвеждат, или които импортират в САЩ
тези стоки. Загубата на Китай от подобни
мерки на администрацията на Тръмп се
изразява на практика в поскъпването на
износа за САЩ на тези стоки, което може
да доведе до намаляването на производството
им. (Да не говорим, че повишаването на
митата в САЩ може да бъде компенсирано
до голяма степен от Китай чрез незначително
поевтиняване на валутата му спрямо
долара.) В същото време обаче е известно,
че от преди няколко години Китайското
правителство взе решение да намали
зависимостта на страната от износа,
като увеличи вътрешната консумация
чрез повишаване на доходите на работниците,
работещи в индустрията. С други думи
китайското ръководство така или иначе
беше поело курс към намаляване на
зависимостта на страната от експорта.
"What Globalism
Did Was To Transfer The US Economy To China", By Paul Craig
Roberts
Митата на
Тръмп или поне голяма част от тях се
стоварват върху американските корпорации
и върху американския народ.
"Can the
American Economy Be Resurrected?", By Paul Craig Roberts
Ето какво
трябва да направи Тръмп, за да върне
американските корпорации от Китай.
В интерес на
истината искам да отбележа, че митническата
война на САЩ с Китай има за цел не само
създаването на условия за американските
фирми да преместят производствени
мощности от Китай в САЩ, което те вероятно
няма да направят в необходимия обем.
Преди всичко тази война има за цел да
покаже на китайското ръководство, кой
е господарят в света и че САЩ нямат
намерение да допуснат Китай да постигне
целите на програмата "Made in China 2025".
С други думи целта е да се прекърши
волята на китайското ръководство да
превърне страната в нова суперсила!
Бедата на
САЩ е, че през почти 250-годишната си
история те винаги са били във възход,
обикновено имайки за противници народи
и държави, далеч под категорията на
Китай, което заблуждава народа и
истаблишмънта, че САЩ наистина са
богоизбрана страна, "блестящият град
на хълма", върхът на човешката
цивилизация! В случаите, когато САЩ бяха
изправени в конфронтация със съизмерими
държави, те обикновено имаха на своя
страна мощни съюзници или, по време на
конфронтацията със СССР, имаха на своя
страна "пета колона" – частта от
интелектуалния елит на Русия, която
част винаги се е стремяла да бъде призната
за равнопринадлежаща към елита на
западната цивилизация. Подобни
обстоятелства са поставяли САЩ на
страната на победата, като изключим
позорните поражения във Виетнамската
война и авантюрите в Близкия изток през
последните години.
В случая с
Китай, САЩ са изправени пред един
противник, който ги превъзхожда
многократно по население и има зад гърба
си опита и мъдростта на хилядолетна
държавност и култура. Съвременният
сблъсък на САЩ и Китай по същество е
сблъсък между цивилизацията на запада
и цивилизацията на изтока. Цивилизацията
на Изтока бе няколко столетия в
икономически и идеологически упадък,
но през втората половина на XX век се
възроди под натиска на цивилизацията
на Запада, като взе от нея редица поуки,
които ѝ помогнаха да се реорганизира и
да се възстанови в материално и морално
отношение. Един от основните носители
на тази нова източна цивилизация изглежда
е Китай,който се опитва да изгради една
нова идеология на държавно и икономическо
устройство, която да отразява по-пълно
общността на интересите на обществото
и индивидуалните му членове с цел да се
постигне необходимата и много важна за
планетата хармония с природата.
Опитът на
САЩ да утвърди хегемонията си над света
в противоботство с Китай според мен е
очевидна илюстрация на идеята за "Капана
на Тукидид", което може да доведе в
един момент до война между двете държави
с катастрофални последици за човечеството
и планетата. За щастие в САЩ все повече
и повече се чуват гласове, които поставят
въпроса за нов подход в икономическата
и социалната политика на страната и за
ролята на бизнеса в необходимите промени.
Само преди седмица близо 200 участници
от най-големите корпорации на САЩ в
"Кръглата маса на бизнеса" обсъждаха
въпроса за валидността на идеите на
"Акционерната демокрация". Отново,
все още плахо, се поставя въпроса за
отговорността на бизнеса пред обществото
и неговите членове, тема, която се считаше
за приключена в средите на американския
мениджмънт. Трябва да се има предвид,
че индустриалния и финансов менаджерски
елит в САЩ в момента получава около 10
пъти по-високи възнаграждения от
менаджерския елит през периода между
великата депресия и 60-те години на XX
век, когато възнагражденията му са били
само 20-25 пъти по-високи от възнагражденията
на обикновените служители в корпорациите.
С други думи днес висшия мениджмънт в
американските компании получава около
250 пъти по-високо заплащане от средното
заплащане на редовите служители в
компаниите. Отказът от идеите на
"Акционерната демокрация" означава
и отказ от тези фантастични доходи,
което е трудно за възприемане, като се
има предвид манталитета на елита на
либералната демокрация, които виждат
облагите си като напълно заслужена
награда за способностите и предприемчивостта
си.
"Financial
journalist explains why ‘shareholder democracy’ and Milton
Friedman economics have failed miserably" – Alternet.org, by
Alex Henderson
Ревизията
на идеите на "Акционерната демокрация"
ми се струва като първа крачка към
търсенето на нова основа на идеологията
на бизнеса на в САЩ. (В Западна Европа
тези идеи не са господстващи в такава
голяма степен, както в САЩ.) Може би
отказът от "Акционерната демокрация"
и връщането към "менаджеризма" да
послужи като катализатор за преоценката
на неолиберализма и ролята му в политиката
и икономиката на Запада, което пък от
своя страна да послужи като повод за
търсене на нов път за решаване на
противоречията между западния и източния
социално-икономически модел.
В края искам
да препоръчам на читателите една
изключително интересна книга:
"Destined for
war: can America and China escape Thucydides's trap?" by
Allison, Graham T.
"Книгата
е посветена на дискусия за това как
американо-китайските отношения напомнят
за 'Капана на Тукидид', като пример на
това, как една надигаща се сила предизвиква
на двубой една господстваща в света
сила. В болшинството случаи на подобна
динамика в международните отношения
избухва война. В книгата се обсъжда и
какво трябва да се направи, за да може
да се избегне войната в случая на
противостоенето между Китай и САЩ."
На съвременното
противостоене между САЩ и Китай е
посветен и материалът ми от 28 февруари
2019 г., озаглавен „Китай, САЩ и Капанът
на Тукидид"
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар