Размишления за прехода

Наскоро се навършиха 30 години от паметните събития на ноември 1989 година, когато падна Берлинската стена, а след нея се срутиха и режимите на "реалния социализъм". Годишнините обикновено предизвикват спомени и размишления и неизбежно водят до равносметки.

Каква е равносметката на 30 години от падането на "реалния социализъм"?

Според мен тя може да се квалифицира като тъжна до трагична в зависимост от националността и гражданството на този, който прави равносметката. В страни като Полша народът може би се чувства повече или по-малко удовлетворен. В края на краищата на Русия и натриха носа и тя днес е в граници, в които не е била от времето на Иван Грозни. За поляците нещастията на Русия са мехлем срещу техните страдания. Разбира се много поляци напуснаха родината си и отидоха на гурбет по Европа, но поляците дълго време, цели поколения, си остават поляци където и да са. В допълнение трябва да отбележа, че ЕС наля в Полша над 300 милиарда евро, което, ако си помислите, не е малка сума! С други думи Полша и поляците вероятно считат своят преход към пазарно стопанство за повече или по-малко успешен.

В публикацията:

"Questionable Anniversaries -The Fall of the Berlin Wall" от Jimmie Moglia

"Близо 95% от туристите, посещаващи остатъците от Берлинската стена, вероятно не знаят нищо за историята ѝ, докато останалите знаят историята от невероятните фантасмагории на Холивуд."

http://www.informationclearinghouse.info/52604.htm

се обсъжда присъединяването на ГДР към ГФР и последиците от него за гражданите на ГДР. По-долу си позволявам да приведа част от изложените в статията факти.

"След обединението на Германия източната марка беше приравнена на западната. Източните немци започнаха да получават три пъти по големи доходи, но и цените на стоките се повишиха три пъти! В допълнение произведените в ГДР стоки станаха и три пъти по-скъпи, а това е убийство за една икономика.

Ето някои формални показатели, илюстриращи съдбата на източногерманската икономика:

1. По времето на двете Германии курсът на валутите на двете страни беше 4.4 източни за една западна марка. По този курс се продаваха и произведените в ГДР стоки, като голяма част от тях се изнасяше във ФРГ. В полунощ на 30 юни 1990 година, една източна марка беше приравнена по стойност към една западна марка и всички стоки произведени в ГДР поскъпнаха с 350 %, а такова нещо не може да преживее никоя икономика.

2. За две години брутният вътрешен продукт (БВП) от територията на ГДР намаля с 45%! Исторически факт, който не е известен за никоя държава, освен за тези, които са излезли от война. В следващите няколко години БВП на обединена Германия остава по-нисък от сумарния БВП на двете Германии преди обединението им.

3. Поради драстично нарасналата безработица в районите на бившата ГДР повече от четири милиона немци мигрират на Запад, търсейки работа и поминък. Около 1.5 милиона немци мигрират на Изток, главно за да поемат управлението на държавната и образователната администрация, а така също и на собствеността, която е принадлежала на семействата им преди войната.

4. Болшинството от мигриралите на Запад немци са били жени. По тази и по редица други социални причини раждаемостта в бившите територии на ГДР спада от 1.7 на 0.8, т. е. от по-висока раждаемост от ФРГ, раждаемостта в бившите територии на ГДР спада значително под раждаемостта в обединена Германия. Само в рамките на няколко години продължителността на живота в бившата ГДР спада със 7 години!

5. Градовете в бившата ГДР пострадаха особено много. Население в индустриалните градове на бившата ГДР е намаляло с 20 до 30%. До ден днешен един гражданин в бившата ГДР има два пъти по-голяма вероятност от един гражданин на бившата ФРГ да бъде безработен, а тези които работят, получават средно около 75% от заплащането на своите сънародници на Запад."

Такъв е резултатът за ГДР, която има щастието да стане част от една от най-развитите в икономическо и социално отношение страни в света, населена от сроден народ, говорещ същия език. За по-добри обстоятелства за преход на една социалистическа държава към капитализъм едва ли би могло дори да се мечтае!

В България смъртта на "реалния социализъм" доведе до трагични последствия. Икономиката бе разрушена, близо 30% от българите се пръснаха по света, а раждаемостта на тези, които останаха, е далеч под минимума, необходим за демографския баланс и оцеляването на нацията и държавата дори в относително недалечно бъдеще. Най-лошото обаче е, че до властта се добраха хора, обикновено от средния ешелон на комунистическата номенклатура и техните потомци, които не се интересуват от нищо друго, а само от това как да грабят и изнасят в офшорки всичко, което все още може да се открадне и изнесе от България.

Забележка. Неотдавна във гневна критика към една моя публикация в блога ми, един върл мой критик отбеляза с гордост, че днес БВП на България е с 30% по-висок от БВП на социалистическа България през 80-те години. Аз разбира се дори не си дадох труд да отговарям на подобни глупости, защото ако за 30 години БВП на България е нараснал наистина само с 30%, то това е отлична илюстрация за провала на прехода в България, защото през същия период БВП на Китай например е нараснал вероятно не по-малко от 10 пъти!

Един приятел от студентството на име Йордан Колев преди известно време ми разви теорията си за българския народ, която той е нарекъл "Песимистична теория за българите".

Забележка. Искам да отбележа, че до идеите на подобна теория аз бях стигнал още през 70-те години, но никога не ми дойде наум да ѝ дам такова колоритно име. Освен това събитията след 1989 година и до ден днешен също се нуждаят от някакво обяснение, а аз вече бях забравил за теориите си от младостта.

Накратко "Песимистичната теория" на Данчо, както я виждам аз, се състои в следното:

1. За да прогресира, всеки народ се нуждае от елит.

2. Българският елит периодично става жертва на повратни исторически събития.

3. Първото такова събитие е турското робство, което напълно унищожава националния елит (разбира се приемаме, че такъв е съществувал в далечния XIV век). Този елит по онези времена се е състоял от поземлената и военната аристокрация и висшето духовенство, които в десетилетията след поробването на България или са унищожени, или са кооптирани към новата власт, или са емигрирали на север и на запад.

4. Почти 5 века няма реални условия за създаване на национален елит или поне на елит, който да се интересува от националните интереси на България. Едва в края на този период, по време на българското възраждане, започва да се заражда национален елит, който прави опит за освобождаване на България чрез въоръжена борба. Няколкото опита в тази насока не успяват, но те дават повод на Русия да започне поредната война с Османската империя, в резултат на която България получава независимост. Великите сили на Запада считат, че новосъздадената българска държава е прекалено голяма и ще наруши баланса на Балканите. Те подозират, както се оказа без основание, че новата държава ще служи на Русия като предмостие за стремежа ѝ да завладее проливите към Средиземно море. В резултат на Берлинския договор България е разпокъсана и се поставя началото на бъдещите ѝ опити за обединение, които, с изключение на Сръбско-българската война, завършват трагично за България.

5. През периода след освобождението от османско робство в България продължава да се изгражда националния елит и страната отбелязва значителен прогрес в икономическото си развитие, въпреки неудачните опити за обединение на българите. Идва обаче Втората световна война, и България отново е в групата на победените държави. Тя си връща Южна Добруджа само защото при разделянето на сферите на влияние между западните съюзници и СССР, България попада в тази на СССР и Сталин не допуска тя да загуби Южна Добруджа, която е получена едновременно с територии, присъединени от СССР преди войната. По-важното за "Песимистичната теория" обаче е, че България отново неизбежно губи елита си, защото той е бил виновен за грешния избор на страна във войната и в допълнение България отново преживява повратен момент в развитието си – попада под влиянието на СССР и започва да строи социализъм.

6. От средата на 40-те години на миналия век започва поредното създаване на елит, което продължава до 1989 година, когато настъпва нов повратен момент в развитието на България. Тя трябва да реорганизира икономиката си от централизирана планова икономика към пазарна икономика. Бедата е, че създаденият до момента национален елит никога не е имал възможност сам да решава как точно да организира икономиката на страната. За това винаги са се грижели "другарите от Москва" и българските политици и икономисти не знаят и не могат нищо друго освен да изпълняват чужди нареждания и да копират чужди идеи, без нито за минута да се замислят за пригодността на тези идеи не само към характера и манталитета на българския народ, но и изобщо дали тези идеи са наистина разумни и подходящи за бъдещето развитие на България!?

Поради характерната за "реалния социализъм" закостенялост на идеите за управление и наличието на идейно-политическа номенклатура, под чийто контрол се намира цялата страна, висшите слоеве на ръководството са доста застарели, а следващите нива на номенклатурата са населени от амбициозни и жадни за власт апаратчици, които, макар и формално образовани, имат доктринерски разбирания за направленията в развитието на съвременната световна икономика. В допълнение българската икономика излиза от "социалистическата глобализация", която цели прогресивно развитие на икономиките на отделните страни на социалистическия лагер с оглед на осигуряването на стабилно международно сътрудничество и разделение на труда с цел за егалитарно развитие на обществото и задоволяване на нуждите на цялото население на социалистическата общност. Това предполага силна икономическа зависимост, суровинни източници и направления за пласмент, осигурени от съответни решения на междудържавно ниво.

По времето, когато България прави нов поврат в историческото си развитие, в икономическата наука господстват идеите на монетаризма.

Монетаризмът възниква през 70-те години, когато е възприет от Британската банка. След това той е възприет от правителството на Маргарет Тачър, а по-късно и от правителството на Рейгън. Той се вкоренява в Чикагския университет, а оттам, под ръководството на Милтън Фридман, се разпространява по света като непреодолима истина, която трябва да служи като пътеводна звезда на всички икономисти по света.

Според монетаристите от 80-те години, главната роля на държавата е да осигурява стабилността на цените. Оттогава икономистите са убедени, че основната роля на държавата е да контролира инфлацията. Ако инфлацията е под контрол, пазарът ще намери естественото си ниво на безработица, а инвеститорите, ползвайки се от ясните ценови сигнали, ще осигурят здравословен растеж на икономиката! С други думи правителствата трябва да се грижат да осигурят правилното количество пари и да се въздържат от обществени разходи и всичко ще бъде наред! Вездесъщата "невидима ръка" на конкуренцията и свободния пазар винаги ще установят, рано или късно, баланса в икономиката и ще осигурят най-ефективното ѝ развитие. Единственото изискване е държавата да стои настрана и да не се меси в "магическите сили" на свободния пазар, които рано или късно ще поставят всеки и всичко по местата им!

Под влиянието на тази доктрина водачите на прехода върнаха земята на собствениците ѝ в реални граници и приватизираха на бърза ръка, както можаха, значителните ресурси на социалистическата промишленост, надявайки се, че по този начин създават свободен пазар, който бързо ще се самоорганизира и България ще полети към висините на икономическата нирвана! При това политическите идеолози на прехода се постараха да изолират от приватизацията, доколкото е възможно, производствените мениджъри на индустрията! Оказа се обаче, че чудесата се случват само в приказките и в учебниците по икономика, а иначе всичко става далеч по-грубо и по-безмилостно. Индустрията бе разграбена, селското стопанство замря и милиони българи плъзнаха по света да си търсят щастието и да обогатяват другите народи!

С други думи моето мнение за причините на фатално неудачния преход на България към капитализма се дължи преди всичко на липсата на компетентен, талантлив и независимо мислещ национален елит, който да отчете правилно историческия момент на прехода и състоянието и тенденциите на световната икономика по времето на прехода. Българският елит се оказа компрадорски елит, способен само да прокарва чужди геополитически и геоикономически идеи, без да е в състояние да прояви творчество и патриотизъм!

Дилетант

Импийчмънтът на Доналд Тръмп и дълбоката държава

В броя си от 23 октомври в статия, озаглавена: "Trump’s War on the ‘Deep State’ Turns Against Him", подписана от Peter Baker, Lara Jakes, JulianE. Barnes, Sharon LaFraniere, и Edward Wong, се констатира, че: "Разследването по импийчмънта срещу Доналд Тръмп до голяма степен е кулминация на борбата между президента и държавните институции, на които той няма доверие и дори ги презира."

https://www.nytimes.com/2019/10/23/us/politics/trump-deep-state-impeachment.html

С други думи в тази статия Ню Йорк Таймс най-накрая официално призна за съществуването на "дълбоката държава", бореща се с неистова злоба срещу законно избрания президент на САЩ Доналд Тръмп!

В статията се говори за върволица от професионални дипломати и бюрократи, жертващи кариерата си, заставайки на страната на мнозинството от Демократическата партия в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, водещо безмилостна борба срещу президента Тръмп, продължавайки да оспорва вече трета година избора на американския народ!

Разследването на специалния прокурор Мюлер не донесе желания резултат – доказателство, че Тръмп е шпионин или поне слуга на Путин, поставен на поста президент на САЩ, благодарение на неговата – на Путин – намеса в политическия живот на страната.

Истаблишмънтът на Демократическата партия намери нов извор на сила и енергия в разкритията на "официално неизвестният" "wistleblower" (термин свободно преведен от мен като "свиркаджия"), който обвини Тръмп, че в телефонен разговор с украинския си колега Зеленский си е позволил "жестокия грях“ да натисне президента на Украйна да се обяви публично в полза на разследването на корупционната дейност на Джозеф Байдън и сина му Хънтър Байдън в Украйна по времето на властта на предишния президент, Порошенко. Грехът на Тръмп се състои в това, че използва авторитета на президентството да "прави мръсно" на потенциалния си противник от Демократическата партия на предстоящите в САЩ избори! Очевидно ползването на държавната бюрокрация и чужди сили за дискредитирането на Тръмп по време на предишните избори не може да се счита за незаконно или поне за неетично поведение от страна на предишната администрация на САЩ!?

Забележка. Името на фамозния, "официално неизвестен" "Wistleblower" може да бъде научено от следната публикация:

https://www.realclearinvestigations.com/articles/2019/10/30/whistleblower_exposed_close_to_biden_brennan_dnc_oppo_researcher_120996.html

В цялата история обаче има една малка, но важна особеност! По конституцията на САЩ президентът е избран от американския народ и е натоварен с отговорността да ръководи външната политика и отбраната на държавата, а дипломатите от Държавния департамент са назначавани през дълъг период от време от различни президенти, за да изпълняват идеите и инструкциите на президента за междудържавните отношения на САЩ с другите страни по света. По всичко личи, че подобно разбиране за ролята на президента в САЩ е остаряло и неактуално, а властта в САЩ се упражнява от неизбрани и никому неподвластни бюрократи!

Ще се опитам да изясня накратко изключително обърканата история, преплитаща текущия мандат на президента Тръмп с политико-криминалната ситуация в Украйна и опитите на различни сили както в Украйна, така и в САЩ, да извлекат полза за себе си от тази ситуация.

1. Още по време на предизборната си борба Тръмп нееднократно се е изказвал срещу многобройните и, според него, ненужни военни и политически ангажименти на САЩ по света, които струват на американския данъкоплатец трилиони долари, но от които той няма никаква полза!

2. Един от тези ненужни и дори опасни ангажименти е подкрепата на САЩ за Украйна, която Тръмп смята, че е една корумпирана и прогнила държава, в която без никаква полза се наливат огромни финансови средства. Милиардите долари и евро дадени като финансова помощ на Украйна веднага изчезват в джобовете на местната олигархия.

3. Тръмп е убеден, че предишната администрация в Украйна (на президента Порошенко) е водела активна подривна дейност срещу него по време на предизборната му борба с Хилари Клинтън и счита, че редица провокации разкрити по време на разследването на специалния прокурор Мюлер или изхождат от самата Украйна, или са резултат от дейността на значителното украинско лоби, което съществува и активно функционира в Конгреса и администрацията на САЩ.

4. Според Тръмп, компанията "Crowd strike", която разследва проникването в сървера на Демократичната партия по време на предизборната борба между Тръмп и Клинтън, в което бяха обвинени хакери от руското ГРУ, е украинска или като минимум има тесни връзки с хора в Украйна. Тя е замесена в аферата насочвайки разследването и обвиненията към сътрудници на Тръмп (Манафорт, Роджер Стоун, Пападополус, ...) и Русия с цел да компрометира Тръмп и да си спечели подкрепа на бъдещата администрация на Клинтън в САЩ в борбата на Украйна срещу Русия.

В статия на "Ню Йорк таймс" се описва дейността на Димитро Фирташ и свързаните с него Парнас и Фурман в тази насока.

"On Ukraine, Trump Is a Con Man, but He’s Also a Mark" от MICHELLE GOLDBERG

"Корумпирани сили успяват лесно да манипулират настоящият президент"

https://www.nytimes.com/2019/11/04/opinion/trump-ukraine.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_191105?campaign_id=2&instance_id=13527&segment_id=18515&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e&regi_id=168633611105

5. След избора на Тръмп за президент на САЩ, администрацията на Порошенко разбра, че е допуснала колосална грешка залагайки, че Клинтън ще е бъдещият президент на САЩ и трескаво се опита да коригира поведението си пред Тръмп.

"Inside Ukraine’s Push to Cultivate Trump From the Start" от MARK MAZZETTI, ERIC LIPTON and ANDREW E. KRAMER

"Бившият президент на Украйна Порошенко всячески ласкаеше президента Тръмп, с настървение подписваше икономически сделки с американски фирми и с удоволствие контактуваше с представителя на Тръмп Рудолф Джулиани."

https://www.nytimes.com/2019/11/04/us/politics/poroshenko-trump-ukraine.html?nl=todaysheadlines&emc=edit_th_191104?campaign_id=2&instance_id=13526&segment_id=18491&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e&regi_id=168633611104

В цитираната по-горе статия се описват редица случаи на сервилно поведение от страна на украинската администрация ръководена от Порошенко спрямо Тръмп, някои от които са изброени по-долу.

В предизборната си борба Тръмп обеща на въгледобивната индустрия в САЩ да я възроди и да върне в мините хилядите миньори останали без работа. В този дух с фирмата "Xcoal Energy and resources" от Пенсилвания светкавично бе подписана сделка за доставка на 700000 тона въглища в Украйна. Главният изпълнителен директор на компанията Ърни Трашер церемониално връчи на Порошенко чувалче с въглища превързано с червена лентичка, като символ за бъдещо активно сътрудничество, а При срещата си с Тръмп след няколко месеца в ООН, порошенко връчи в отговор на Тръмп символичен подарък - кутия с въглища!?

Украинското правителство бързо подписа договор на стойност 1 милиард долара с "GE Transportation" за доставка на 30 локомотива, които да бъдат произведени в Ири - Пенсилвания, а също така за модернизацията на украински железопътни системи.

"Westinghouse Electric" от своя страна сключи изгодни договори за доставка на ядрено гориво за атомните централи на Украйна, осигурявайки си по този начин дял от този пазар, който дотогава принадлежеше изключително на Руския Атомстрой.

Украинското правителство нае известна американска лобистка фирма, за да увеличи влиянието си в Конгреса и в администрацията на изпълнителната власт на САЩ. За да изкупи вината за политическата си непрозорливост, правителството на Порошенко установи тесни връзки и с личния адвокат на Тръмп Рудолф Джулиани.

Горните и много други примери на корупция и безпринципно поведение на администрацията на Украйна илюстрират напълно трагичното състояние на законността в тази новоизмислена държава, където безразделно господства украинската, а нерядко и руската олигархия в съдружие с представители на американския и европейския спекулативен капитал.

"The Plundering of Ukraine by Corrupt American Democrats" от Israel Shamir

"Видни демократи участват в разграбването на Украйна - нови имена и главозамайващи афери."

http://www.informationclearinghouse.info/52471.htm

След победата на Зеленский в изборите за президент, което съвпадна и с края на разследването на Russiagate, Тръмп реши да се възползва от желанието на новия президент на Украйна да установи контакти с администрацията на САЩ. В телефонен разговор със Зеленский Тръмп му "намекна", че би желал да види прогрес в борбата с корупцията в Украйна. По-специално би желал Зеленский да се изкаже официално по този въпрос, особено що се касае до разследването на дейността на Джозеф Байдън, бившия вицепрезидент на САЩ и неговия син Хънтър Байдън!

Тук му е мястото за някои разяснения по въпроса за дейността на вицепрезидента Байдън в Украйна в периода на президентството на Обама.

В администрацията на Обама вицепрезидентът Байдън бе натоварен с ролята да наблюдава и контролира "развитието на демокрацията и борбата с корупцията" в Украйна. Разбирайки важността на проконсулската позиция на Байдън за благоденствието на господстващата олигархия в Украйна, на сина на Байдън – Хънтър, който наскоро бе приключил рехабилитацията си за наркозависимост, съобразителните олигарси предлагат позиция в борда на газовата компания "Буризма", която по случайно стечение на обстоятелствата по онова време се разследва от прокурора Шокин! Работата е добре платена – заплатата е по 50000 долара на месец и изглежда за работодателите е без значение, че Хънтър никога не е работил в областта на добива на газ, нито пък има някакъв опит за работа в Източна Европа, да не говорим за Украйна! Изглежда най-важното за работодателите му е, че неговият баща е проконсулът на могъщите САЩ, които могат да осигурят пари и оръжие за защита на олигархичните завоевания в Украйна!

Проконсулът Байдън оправдава надеждите на работодателите на Хънтър. Той поставя ултиматум на Порошенко, че Шокин трябва да бъде уволнен! Малко глупаво за един толкова опитен политик, но Байдън публично разказва историята за ултиматума, като подчертава, че е поставил под въпрос и получаването на един милиард долара икономическа помощ за Украйна, ако в оставащите му 6 часа до отлитане на самолета, Шокин не бъде уволнен! Ултиматумът помага и – както Байдън със задоволство отбелязва – "кучият син е уволнен"!

Тръмп изглежда си мисли, че всички американци са равни пред закона и фактът, че Байдън може да се окаже един ден негов конкурент в предстоящите избори за президент, не пречи той да постави условие, че, например, обещаната военна помощ от 391 милиона долара за Украйна може да се окаже зависима от публична декларация на Зеленский за необходимостта от разследване на корупцията в Украйна и по-специално на корупцията около Байдън и семейството му!

Впрочем Тръмп разбира се не е толкова наивен да мисли, че всички американци са равни пред закона. Предполагам, че без дори да е чел Оруел, на базата на личния си опит, той знае, че някои американци са по-равни от останалите, но не допуска, че сътрудниците от Белия дом веднага ще изтърчат до демократите в Конгреса и ще ги питат какво да правят, когато пред очите им президентът Тръмп си е позволил да поставя политически условия на президента на приятелска държава, за получаването на военна помощ? Тръмп очевидно не си е направил добре домашното, след като не е обърнал внимание, че подполковник Александър Виндман от щата на съветника за национална сигурност е украинец по рождение и оттам да допусне, че той може да е част от украинското лоби в САЩ!

Юнаците от Конгреса веднага обясняват на питащите, че някой трябва да се посвети на патриотичната задача да надуе свирката за "срамната постъпка" на президента, като предварително се посъветва с адвокати как точно да изпълни сложния танц на "свиркаджия", който иска да си осигури да не попадне в затвора, каквато съдба постигна всички свиркаджии по времето на Обама, а да дочака на свобода падането на Тръмп в капана на импийчмънта!

Както се казва "Речено-сторено!" и ето, че на импийчмънта срещу Тръмп са вдъхнати нови сили и жизненост и демократите се надяват, че ще "танцуват на политическия гроб" на Тръмп!

Някои обаче си мислят, че това няма да стане:

"Four ominous reasons Trump will win in 2020" от Jerry Kroth

http://www.informationclearinghouse.info/52462.htm

"Where Are the 'High Crimes'?" от Patrick J. Buchanan

http://www.informationclearinghouse.info/52495.htm

Привържениците на Тръмп се сплотяват все повече и повече около него. Всички те са убедени, че демократите все още не могат, три години след предишните избори, да приемат, че са ги загубили! Да не говорим, че не е ясно как ще съберат 2/3 мнозинство в Сената, което е необходимо за отсъждането на импийчмънта. Предполагам, че като минимум те разчитат чрез поток от "разкрития" и слухове за разкрития ще разколебаят привържениците на Тръмп и ще убедят колебаещите се да не гласуват за него.

Лично аз не харесвам Тръмп най-вече заради политиката му по отношение на климатичните промени, ликвидирането на екологичните регулации, данъчната му политика и безсмислените търговски войни и санкции, които се раздават наляво и надясно, но изглежда демократите тези неща особено много не ги вълнуват!

Дилетант