Наскоро се
навършиха 30 години от паметните събития
на ноември 1989 година, когато падна
Берлинската стена, а след нея се срутиха
и режимите на "реалния социализъм".
Годишнините обикновено предизвикват
спомени и размишления и неизбежно водят
до равносметки.
Каква е
равносметката на 30 години от падането
на "реалния социализъм"?
Според мен
тя може да се квалифицира като тъжна до
трагична в зависимост от националността
и гражданството на този, който прави
равносметката. В страни като Полша
народът може би се чувства повече или
по-малко удовлетворен. В края на краищата
на Русия и натриха носа и тя днес е в
граници, в които не е била от времето на
Иван Грозни. За поляците нещастията на
Русия са мехлем срещу техните страдания.
Разбира се много поляци напуснаха
родината си и отидоха на гурбет по
Европа, но поляците дълго време, цели
поколения, си остават поляци където и
да са. В допълнение трябва да отбележа,
че ЕС наля в Полша над 300 милиарда евро,
което, ако си помислите, не е малка сума!
С други думи Полша и поляците вероятно
считат своят преход към пазарно стопанство
за повече или по-малко успешен.
В публикацията:
"Questionable
Anniversaries -The Fall of the Berlin Wall" от Jimmie Moglia
"Близо 95%
от туристите, посещаващи остатъците от
Берлинската стена, вероятно не знаят
нищо за историята ѝ, докато останалите
знаят историята от невероятните
фантасмагории на Холивуд."
http://www.informationclearinghouse.info/52604.htm
се обсъжда
присъединяването на ГДР към ГФР и
последиците от него за гражданите на
ГДР. По-долу си позволявам да приведа
част от изложените в статията факти.
"След
обединението на Германия източната
марка беше приравнена на западната.
Източните немци започнаха да получават
три пъти по големи доходи, но и цените
на стоките се повишиха три пъти! В
допълнение произведените в ГДР стоки
станаха и три пъти по-скъпи, а това е
убийство за една икономика.
Ето някои
формални показатели, илюстриращи съдбата
на източногерманската икономика:
1. По времето
на двете Германии курсът на валутите
на двете страни беше 4.4 източни за една
западна марка. По този курс се продаваха
и произведените в ГДР стоки, като голяма
част от тях се изнасяше във ФРГ. В полунощ
на 30 юни 1990 година, една източна марка
беше приравнена по стойност към една
западна марка и всички стоки произведени
в ГДР поскъпнаха с 350 %, а такова нещо не
може да преживее никоя икономика.
2. За две
години брутният вътрешен продукт (БВП)
от територията на ГДР намаля с 45%!
Исторически факт, който не е известен
за никоя държава, освен за тези, които
са излезли от война. В следващите няколко
години БВП на обединена Германия остава
по-нисък от сумарния БВП на двете Германии
преди обединението им.
3. Поради
драстично нарасналата безработица в
районите на бившата ГДР повече от четири
милиона немци мигрират на Запад, търсейки
работа и поминък. Около 1.5 милиона немци
мигрират на Изток, главно за да поемат
управлението на държавната и образователната
администрация, а така също и на
собствеността, която е принадлежала на
семействата им преди войната.
4. Болшинството
от мигриралите на Запад немци са били
жени. По тази и по редица други социални
причини раждаемостта в бившите територии
на ГДР спада от 1.7 на 0.8, т. е. от по-висока
раждаемост от ФРГ, раждаемостта в бившите
територии на ГДР спада значително под
раждаемостта в обединена Германия. Само
в рамките на няколко години продължителността
на живота в бившата ГДР спада със 7
години!
5. Градовете
в бившата ГДР пострадаха особено много.
Население в индустриалните градове на
бившата ГДР е намаляло с 20 до 30%. До ден
днешен един гражданин в бившата ГДР има
два пъти по-голяма вероятност от един
гражданин на бившата ФРГ да бъде
безработен, а тези които работят,
получават средно около 75% от заплащането
на своите сънародници на Запад."
Такъв е
резултатът за ГДР, която има щастието
да стане част от една от най-развитите
в икономическо и социално отношение
страни в света, населена от сроден народ,
говорещ същия език. За по-добри
обстоятелства за преход на една
социалистическа държава към капитализъм
едва ли би могло дори да се мечтае!
В България
смъртта на "реалния социализъм"
доведе до трагични последствия.
Икономиката бе разрушена, близо 30% от
българите се пръснаха по света, а
раждаемостта на тези, които останаха,
е далеч под минимума, необходим за
демографския баланс и оцеляването на
нацията и държавата дори в относително
недалечно бъдеще. Най-лошото обаче е,
че до властта се добраха хора, обикновено
от средния ешелон на комунистическата
номенклатура и техните потомци, които
не се интересуват от нищо друго, а само
от това как да грабят и изнасят в офшорки
всичко, което все още може да се открадне
и изнесе от България.
Забележка.
Неотдавна във гневна критика към една
моя публикация в блога ми, един върл мой
критик отбеляза с гордост, че днес БВП
на България е с 30% по-висок от БВП на
социалистическа България през 80-те
години. Аз разбира се дори не си дадох
труд да отговарям на подобни глупости,
защото ако за 30 години БВП на България
е нараснал наистина само с 30%, то това е
отлична илюстрация за провала на прехода
в България, защото през същия период
БВП на Китай например е нараснал вероятно
не по-малко от 10 пъти!
Един приятел
от студентството на име Йордан Колев
преди известно време ми разви теорията
си за българския народ, която той е
нарекъл "Песимистична теория за
българите".
Забележка.
Искам да отбележа, че до идеите на подобна
теория аз бях стигнал още през 70-те
години, но никога не ми дойде наум да ѝ
дам такова колоритно име. Освен това
събитията след 1989 година и до ден днешен
също се нуждаят от някакво обяснение,
а аз вече бях забравил за теориите си
от младостта.
Накратко
"Песимистичната теория" на Данчо,
както я виждам аз, се състои в следното:
1. За да
прогресира, всеки народ се нуждае от
елит.
2. Българският
елит периодично става жертва на повратни
исторически събития.
3. Първото
такова събитие е турското робство, което
напълно унищожава националния елит
(разбира се приемаме, че такъв е съществувал
в далечния XIV век). Този елит по онези
времена се е състоял от поземлената и
военната аристокрация и висшето
духовенство, които в десетилетията след
поробването на България или са унищожени,
или са кооптирани към новата власт, или
са емигрирали на север и на запад.
4. Почти 5 века
няма реални условия за създаване на
национален елит или поне на елит, който
да се интересува от националните интереси
на България. Едва в края на този период,
по време на българското възраждане,
започва да се заражда национален елит,
който прави опит за освобождаване на
България чрез въоръжена борба. Няколкото
опита в тази насока не успяват, но те
дават повод на Русия да започне поредната
война с Османската империя, в резултат
на която България получава независимост.
Великите сили на Запада считат, че
новосъздадената българска държава е
прекалено голяма и ще наруши баланса
на Балканите. Те подозират, както се
оказа без основание, че новата държава
ще служи на Русия като предмостие за
стремежа ѝ да завладее проливите към
Средиземно море. В резултат на Берлинския
договор България е разпокъсана и се
поставя началото на бъдещите ѝ опити
за обединение, които, с изключение на
Сръбско-българската война, завършват
трагично за България.
5. През периода
след освобождението от османско робство
в България продължава да се изгражда
националния елит и страната отбелязва
значителен прогрес в икономическото
си развитие, въпреки неудачните опити
за обединение на българите. Идва обаче
Втората световна война, и България
отново е в групата на победените държави.
Тя си връща Южна Добруджа само защото
при разделянето на сферите на влияние
между западните съюзници и СССР, България
попада в тази на СССР и Сталин не допуска
тя да загуби Южна Добруджа, която е
получена едновременно с територии,
присъединени от СССР преди войната.
По-важното за "Песимистичната теория"
обаче е, че България отново неизбежно
губи елита си, защото той е бил виновен
за грешния избор на страна във войната
и в допълнение България отново преживява
повратен момент в развитието си – попада
под влиянието на СССР и започва да строи
социализъм.
6. От средата
на 40-те години на миналия век започва
поредното създаване на елит, което
продължава до 1989 година, когато настъпва
нов повратен момент в развитието на
България. Тя трябва да реорганизира
икономиката си от централизирана планова
икономика към пазарна икономика. Бедата
е, че създаденият до момента национален
елит никога не е имал възможност сам да
решава как точно да организира икономиката
на страната. За това винаги са се грижели
"другарите от Москва" и българските
политици и икономисти не знаят и не
могат нищо друго освен да изпълняват
чужди нареждания и да копират чужди
идеи, без нито за минута да се замислят
за пригодността на тези идеи не само
към характера и манталитета на българския
народ, но и изобщо дали тези идеи са
наистина разумни и подходящи за бъдещето
развитие на България!?
Поради
характерната за "реалния социализъм"
закостенялост на идеите за управление
и наличието на идейно-политическа
номенклатура, под чийто контрол се
намира цялата страна, висшите слоеве
на ръководството са доста застарели, а
следващите нива на номенклатурата са
населени от амбициозни и жадни за власт
апаратчици, които, макар и формално
образовани, имат доктринерски разбирания
за направленията в развитието на
съвременната световна икономика. В
допълнение българската икономика излиза
от "социалистическата глобализация",
която цели прогресивно развитие на
икономиките на отделните страни на
социалистическия лагер с оглед на
осигуряването на стабилно международно
сътрудничество и разделение на труда
с цел за егалитарно развитие на обществото
и задоволяване на нуждите на цялото
население на социалистическата общност.
Това предполага силна икономическа
зависимост, суровинни източници и
направления за пласмент, осигурени от
съответни решения на междудържавно
ниво.
По времето,
когато България прави нов поврат в
историческото си развитие, в икономическата
наука господстват идеите на монетаризма.
Монетаризмът
възниква през 70-те години, когато е
възприет от Британската банка. След
това той е възприет от правителството
на Маргарет Тачър, а по-късно и от
правителството на Рейгън. Той се вкоренява
в Чикагския университет, а оттам, под
ръководството на Милтън Фридман, се
разпространява по света като непреодолима
истина, която трябва да служи като
пътеводна звезда на всички икономисти
по света.
Според
монетаристите от 80-те години, главната
роля на държавата е да осигурява
стабилността на цените. Оттогава
икономистите са убедени, че основната
роля на държавата е да контролира
инфлацията. Ако инфлацията е под контрол,
пазарът ще намери естественото си ниво
на безработица, а инвеститорите, ползвайки
се от ясните ценови сигнали, ще осигурят
здравословен растеж на икономиката! С
други думи правителствата трябва да се
грижат да осигурят правилното количество
пари и да се въздържат от обществени
разходи и всичко ще бъде наред! Вездесъщата
"невидима ръка" на конкуренцията
и свободния пазар винаги ще установят,
рано или късно, баланса в икономиката
и ще осигурят най-ефективното ѝ развитие.
Единственото изискване е държавата да
стои настрана и да не се меси в "магическите
сили" на свободния пазар, които рано
или късно ще поставят всеки и всичко по
местата им!
Под влиянието
на тази доктрина водачите на прехода
върнаха земята на собствениците ѝ в
реални граници и приватизираха на бърза
ръка, както можаха, значителните ресурси
на социалистическата промишленост,
надявайки се, че по този начин създават
свободен пазар, който бързо ще се
самоорганизира и България ще полети
към висините на икономическата нирвана!
При това политическите идеолози на
прехода се постараха да изолират от
приватизацията, доколкото е възможно,
производствените мениджъри на индустрията!
Оказа се обаче, че чудесата се случват
само в приказките и в учебниците по
икономика, а иначе всичко става далеч
по-грубо и по-безмилостно. Индустрията
бе разграбена, селското стопанство
замря и милиони българи плъзнаха по
света да си търсят щастието и да обогатяват
другите народи!
С други думи
моето мнение за причините на фатално
неудачния преход на България към
капитализма се дължи преди всичко на
липсата на компетентен, талантлив и
независимо мислещ национален елит,
който да отчете правилно историческия
момент на прехода и състоянието и
тенденциите на световната икономика
по времето на прехода. Българският елит
се оказа компрадорски елит, способен
само да прокарва чужди геополитически
и геоикономически идеи, без да е в
състояние да прояви творчество и
патриотизъм!
Дилетант