Размишления за прехода

Наскоро се навършиха 30 години от паметните събития на ноември 1989 година, когато падна Берлинската стена, а след нея се срутиха и режимите на "реалния социализъм". Годишнините обикновено предизвикват спомени и размишления и неизбежно водят до равносметки.

Каква е равносметката на 30 години от падането на "реалния социализъм"?

Според мен тя може да се квалифицира като тъжна до трагична в зависимост от националността и гражданството на този, който прави равносметката. В страни като Полша народът може би се чувства повече или по-малко удовлетворен. В края на краищата на Русия и натриха носа и тя днес е в граници, в които не е била от времето на Иван Грозни. За поляците нещастията на Русия са мехлем срещу техните страдания. Разбира се много поляци напуснаха родината си и отидоха на гурбет по Европа, но поляците дълго време, цели поколения, си остават поляци където и да са. В допълнение трябва да отбележа, че ЕС наля в Полша над 300 милиарда евро, което, ако си помислите, не е малка сума! С други думи Полша и поляците вероятно считат своят преход към пазарно стопанство за повече или по-малко успешен.

В публикацията:

"Questionable Anniversaries -The Fall of the Berlin Wall" от Jimmie Moglia

"Близо 95% от туристите, посещаващи остатъците от Берлинската стена, вероятно не знаят нищо за историята ѝ, докато останалите знаят историята от невероятните фантасмагории на Холивуд."

http://www.informationclearinghouse.info/52604.htm

се обсъжда присъединяването на ГДР към ГФР и последиците от него за гражданите на ГДР. По-долу си позволявам да приведа част от изложените в статията факти.

"След обединението на Германия източната марка беше приравнена на западната. Източните немци започнаха да получават три пъти по големи доходи, но и цените на стоките се повишиха три пъти! В допълнение произведените в ГДР стоки станаха и три пъти по-скъпи, а това е убийство за една икономика.

Ето някои формални показатели, илюстриращи съдбата на източногерманската икономика:

1. По времето на двете Германии курсът на валутите на двете страни беше 4.4 източни за една западна марка. По този курс се продаваха и произведените в ГДР стоки, като голяма част от тях се изнасяше във ФРГ. В полунощ на 30 юни 1990 година, една източна марка беше приравнена по стойност към една западна марка и всички стоки произведени в ГДР поскъпнаха с 350 %, а такова нещо не може да преживее никоя икономика.

2. За две години брутният вътрешен продукт (БВП) от територията на ГДР намаля с 45%! Исторически факт, който не е известен за никоя държава, освен за тези, които са излезли от война. В следващите няколко години БВП на обединена Германия остава по-нисък от сумарния БВП на двете Германии преди обединението им.

3. Поради драстично нарасналата безработица в районите на бившата ГДР повече от четири милиона немци мигрират на Запад, търсейки работа и поминък. Около 1.5 милиона немци мигрират на Изток, главно за да поемат управлението на държавната и образователната администрация, а така също и на собствеността, която е принадлежала на семействата им преди войната.

4. Болшинството от мигриралите на Запад немци са били жени. По тази и по редица други социални причини раждаемостта в бившите територии на ГДР спада от 1.7 на 0.8, т. е. от по-висока раждаемост от ФРГ, раждаемостта в бившите територии на ГДР спада значително под раждаемостта в обединена Германия. Само в рамките на няколко години продължителността на живота в бившата ГДР спада със 7 години!

5. Градовете в бившата ГДР пострадаха особено много. Население в индустриалните градове на бившата ГДР е намаляло с 20 до 30%. До ден днешен един гражданин в бившата ГДР има два пъти по-голяма вероятност от един гражданин на бившата ФРГ да бъде безработен, а тези които работят, получават средно около 75% от заплащането на своите сънародници на Запад."

Такъв е резултатът за ГДР, която има щастието да стане част от една от най-развитите в икономическо и социално отношение страни в света, населена от сроден народ, говорещ същия език. За по-добри обстоятелства за преход на една социалистическа държава към капитализъм едва ли би могло дори да се мечтае!

В България смъртта на "реалния социализъм" доведе до трагични последствия. Икономиката бе разрушена, близо 30% от българите се пръснаха по света, а раждаемостта на тези, които останаха, е далеч под минимума, необходим за демографския баланс и оцеляването на нацията и държавата дори в относително недалечно бъдеще. Най-лошото обаче е, че до властта се добраха хора, обикновено от средния ешелон на комунистическата номенклатура и техните потомци, които не се интересуват от нищо друго, а само от това как да грабят и изнасят в офшорки всичко, което все още може да се открадне и изнесе от България.

Забележка. Неотдавна във гневна критика към една моя публикация в блога ми, един върл мой критик отбеляза с гордост, че днес БВП на България е с 30% по-висок от БВП на социалистическа България през 80-те години. Аз разбира се дори не си дадох труд да отговарям на подобни глупости, защото ако за 30 години БВП на България е нараснал наистина само с 30%, то това е отлична илюстрация за провала на прехода в България, защото през същия период БВП на Китай например е нараснал вероятно не по-малко от 10 пъти!

Един приятел от студентството на име Йордан Колев преди известно време ми разви теорията си за българския народ, която той е нарекъл "Песимистична теория за българите".

Забележка. Искам да отбележа, че до идеите на подобна теория аз бях стигнал още през 70-те години, но никога не ми дойде наум да ѝ дам такова колоритно име. Освен това събитията след 1989 година и до ден днешен също се нуждаят от някакво обяснение, а аз вече бях забравил за теориите си от младостта.

Накратко "Песимистичната теория" на Данчо, както я виждам аз, се състои в следното:

1. За да прогресира, всеки народ се нуждае от елит.

2. Българският елит периодично става жертва на повратни исторически събития.

3. Първото такова събитие е турското робство, което напълно унищожава националния елит (разбира се приемаме, че такъв е съществувал в далечния XIV век). Този елит по онези времена се е състоял от поземлената и военната аристокрация и висшето духовенство, които в десетилетията след поробването на България или са унищожени, или са кооптирани към новата власт, или са емигрирали на север и на запад.

4. Почти 5 века няма реални условия за създаване на национален елит или поне на елит, който да се интересува от националните интереси на България. Едва в края на този период, по време на българското възраждане, започва да се заражда национален елит, който прави опит за освобождаване на България чрез въоръжена борба. Няколкото опита в тази насока не успяват, но те дават повод на Русия да започне поредната война с Османската империя, в резултат на която България получава независимост. Великите сили на Запада считат, че новосъздадената българска държава е прекалено голяма и ще наруши баланса на Балканите. Те подозират, както се оказа без основание, че новата държава ще служи на Русия като предмостие за стремежа ѝ да завладее проливите към Средиземно море. В резултат на Берлинския договор България е разпокъсана и се поставя началото на бъдещите ѝ опити за обединение, които, с изключение на Сръбско-българската война, завършват трагично за България.

5. През периода след освобождението от османско робство в България продължава да се изгражда националния елит и страната отбелязва значителен прогрес в икономическото си развитие, въпреки неудачните опити за обединение на българите. Идва обаче Втората световна война, и България отново е в групата на победените държави. Тя си връща Южна Добруджа само защото при разделянето на сферите на влияние между западните съюзници и СССР, България попада в тази на СССР и Сталин не допуска тя да загуби Южна Добруджа, която е получена едновременно с територии, присъединени от СССР преди войната. По-важното за "Песимистичната теория" обаче е, че България отново неизбежно губи елита си, защото той е бил виновен за грешния избор на страна във войната и в допълнение България отново преживява повратен момент в развитието си – попада под влиянието на СССР и започва да строи социализъм.

6. От средата на 40-те години на миналия век започва поредното създаване на елит, което продължава до 1989 година, когато настъпва нов повратен момент в развитието на България. Тя трябва да реорганизира икономиката си от централизирана планова икономика към пазарна икономика. Бедата е, че създаденият до момента национален елит никога не е имал възможност сам да решава как точно да организира икономиката на страната. За това винаги са се грижели "другарите от Москва" и българските политици и икономисти не знаят и не могат нищо друго освен да изпълняват чужди нареждания и да копират чужди идеи, без нито за минута да се замислят за пригодността на тези идеи не само към характера и манталитета на българския народ, но и изобщо дали тези идеи са наистина разумни и подходящи за бъдещето развитие на България!?

Поради характерната за "реалния социализъм" закостенялост на идеите за управление и наличието на идейно-политическа номенклатура, под чийто контрол се намира цялата страна, висшите слоеве на ръководството са доста застарели, а следващите нива на номенклатурата са населени от амбициозни и жадни за власт апаратчици, които, макар и формално образовани, имат доктринерски разбирания за направленията в развитието на съвременната световна икономика. В допълнение българската икономика излиза от "социалистическата глобализация", която цели прогресивно развитие на икономиките на отделните страни на социалистическия лагер с оглед на осигуряването на стабилно международно сътрудничество и разделение на труда с цел за егалитарно развитие на обществото и задоволяване на нуждите на цялото население на социалистическата общност. Това предполага силна икономическа зависимост, суровинни източници и направления за пласмент, осигурени от съответни решения на междудържавно ниво.

По времето, когато България прави нов поврат в историческото си развитие, в икономическата наука господстват идеите на монетаризма.

Монетаризмът възниква през 70-те години, когато е възприет от Британската банка. След това той е възприет от правителството на Маргарет Тачър, а по-късно и от правителството на Рейгън. Той се вкоренява в Чикагския университет, а оттам, под ръководството на Милтън Фридман, се разпространява по света като непреодолима истина, която трябва да служи като пътеводна звезда на всички икономисти по света.

Според монетаристите от 80-те години, главната роля на държавата е да осигурява стабилността на цените. Оттогава икономистите са убедени, че основната роля на държавата е да контролира инфлацията. Ако инфлацията е под контрол, пазарът ще намери естественото си ниво на безработица, а инвеститорите, ползвайки се от ясните ценови сигнали, ще осигурят здравословен растеж на икономиката! С други думи правителствата трябва да се грижат да осигурят правилното количество пари и да се въздържат от обществени разходи и всичко ще бъде наред! Вездесъщата "невидима ръка" на конкуренцията и свободния пазар винаги ще установят, рано или късно, баланса в икономиката и ще осигурят най-ефективното ѝ развитие. Единственото изискване е държавата да стои настрана и да не се меси в "магическите сили" на свободния пазар, които рано или късно ще поставят всеки и всичко по местата им!

Под влиянието на тази доктрина водачите на прехода върнаха земята на собствениците ѝ в реални граници и приватизираха на бърза ръка, както можаха, значителните ресурси на социалистическата промишленост, надявайки се, че по този начин създават свободен пазар, който бързо ще се самоорганизира и България ще полети към висините на икономическата нирвана! При това политическите идеолози на прехода се постараха да изолират от приватизацията, доколкото е възможно, производствените мениджъри на индустрията! Оказа се обаче, че чудесата се случват само в приказките и в учебниците по икономика, а иначе всичко става далеч по-грубо и по-безмилостно. Индустрията бе разграбена, селското стопанство замря и милиони българи плъзнаха по света да си търсят щастието и да обогатяват другите народи!

С други думи моето мнение за причините на фатално неудачния преход на България към капитализма се дължи преди всичко на липсата на компетентен, талантлив и независимо мислещ национален елит, който да отчете правилно историческия момент на прехода и състоянието и тенденциите на световната икономика по времето на прехода. Българският елит се оказа компрадорски елит, способен само да прокарва чужди геополитически и геоикономически идеи, без да е в състояние да прояви творчество и патриотизъм!

Дилетант