Путин и предстоящите конституционни промени в Русия

В средата на януари т. г. Владимир Путин изнесе доклад пред руския парламент за състоянието на Федерацията. В него бе отредено голямо внимание на социалните проблеми, които все още не са решени в страната. Особено внимание се посвещава на демографския проблем, който се е задълбочил през последните няколко години. Основната причина за това е, че в детеродна възраст навлиза едно сравнително малобройно поколение, което е родено във втората половина на 90-те години на миналия век, когато раждаемостта в Русия е била на ниво по-ниско дори от това по време на Втората световна война.

Втората част на доклада е посветена на предстоящите промени в конституцията на Руската федерация (РФ) – в структурата на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

В обилните си коментари по доклада Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запад почти не споменават мерките, които Путин предлага да се вземат за решаването на социалните проблеми. Интересът им, както и интереса на техните колеги от опозиционните руски СМД, е преди всичко в това как Владимир Путин щял да продължи да управлява Русия и след 2024 година, когато завършва вторият му 6 годишен мандат на президент. Никой от преститутките на СМД нито за момент не допуска възможността, че Путин може да се оттегли от властта след 2024 година. Все пак никой не очакваше, че движението към окончателно "политическо безсмъртие" на Путин ще започне толкова рано и още повече, че ще се развие с такава висока начална скорост!

Едва заглъхнаха последните думи на Путин и правителството си подаде оставката, създаде се комисия за разработка на конституционните промени, беше определен новият министър-председател и както изглежда бяха предприети още множество знайни и незнайни мерки за провеждане в живота на набелязаните от Путин промени. По всичко личи, че става дума за серия от кадрови, управленчески и законодателни ходове, които са обмисляни и подготвяни от дълго време, но за които преститутките на СМД изглежда, че дори не са подозирали!?

Интересен в тази връзка е коментарът на Алексей Венедиктов (главен редактор на "Ехото на Москва"), който обясни, че Путин "бавно впряга, но бързо кара!". Показателно за тайната, в която са подготвени предложенията за промените, е и признанието на Венедиктов, че само два дена преди оставката на Медведев, той е говорил с него и са се разбрали за интервю в най-скоро време, като при това Медведев с нищо не е показал, че предстоят сериозни промени в собствената му политическа кариера!

Възможно е водещите преститутки от държавните СМД в Русия и да са знаели нещо, но са си мълчали по напълно понятни причини. Западните и прозападните преститутки обаче, очевидно попаднаха в небрано лозе и започнаха усилено да гадаят как точно и в качеството си на какъв в светлината на набелязващите се промени Путин ще остане на власт в Русия след фаталната 2024 година. Гадае се, че може би преходът към "безкрайната" власт на Путин ще настъпи доста преди 2024 година чрез предварителни президентски избори, а може би и предварителни парламентарни избори.

Изобщо упражненията в словесна гимнастика и еквилибристика са невероятни и човек може само да се забавлява с изобретателността на преститутките от СМД да фантазират и изсмукват от пръстите си най-различни догадки за намеренията на Путин.

Засега обаче мисля да огранича ентусиазма си да издевателствувам над гаданията на преститутките от СМД, които очевидно нямат представа какво точно става, но се чувстват окрилени от незнанието си, за да дадат възможност на фантазията си да полети във висините, демонстрирайки надареност каквато дори самите те не са подозирали, че притежават.

Управлението на Путин в Русия може да се раздели – поне засега – на три части.

Първата част заема първите два мандата на Путин като президент. През този период Путин положи усилия и успя да стабилизира Руската федерация, която беше започнала да се разпада под безгрижния поглед на демократите-реформатори.

Вторият етап зае периода на управлението му като министър-председател и третият му президентски мандат, които основно бяха посветени на реорганизацията и превъоръжаването на руската армия. През този период Русия успя да възроди военнопромишления си комплекс и да завърши редица видове съвременни оръжия, чиято разработка очевидно беше започната още през периода на СССР. През втория период Путин успя дори да тества новата армия и новото въоръжение в конфликта в Сирия, с което демонстрира, че Русия има сериозни претенции за участие в военно-политическите конфронтации около границите си, а в последно време дори в Латинска Америка и Африка. Може да се счита, че за момента, а и за известен период в бъдещето, Русия си е осигурила сигурността от военна авантюра срещу нейната територия.

През първия период на управлението на Путин, в процеса на укрепване на руската държавност, беше повишено значително жизненото равнище на населението, което дойде естествено ор стабилизацията на държавата.

През втория период на управлението си обаче поради факта, че се обърна особено голямо внимание на развитието на военната индустрия и на производството на значителни количества скъпо оръжие, а не на последно място и поради разходите за икономическото възстановяване на Крим и материалната подкрепа за Донбас, както и последвалите ги икономически санкции на Запада, жизненото равнище на населението стагнира и дори, според някои данни, леко се влоши. Безусловен е и фактът, че през този период от управлението на Путин, Русия не можа да преодолее зависимостта си от производството и продажбата на суровини, което нееднократно беше обещано от него в речи и доклади. Вината за неуспехите в социалната област и в диверсификацията на икономиката се вменяваше на правителството начело с Медведев и необходимостта от кадрови промени в него назряваше от дълго време. През този период Западът също изпита икономически застой, а в САЩ ръстът на жизненото равнище на населението отдавна стагнира поради деиндустриализацията на страната и износа на квалифицирани работни места, заемани обикновено от долните слоеве на средната класа.

Третият етап от управлението на Путин стартира с промени в конституцията и държавното устройство на РФ, които би могло да се извлекат от доклада на Путин и които както изглежда започват да се кодифицират и прилагат със забележителна скорост. Тяхната цел е установяването на по-голяма социална справедливост, активизиране на икономиката на страната и създаване на необходимите за това структура на изпълнителния, законодателния и съдебния апарат, които да осигурят стабилност на държавата и след 2024 година.

1. Предлага се ограничение на президентските мандати до два, с което се прекратяват безкрайните спекулации на преститутките от СМД за това как точно Путин ще се изхитри да игнорира това ограничение и да си даде поне още един президентски мандат, та ако не и доживотно президентство.

2. Предаване на долната камара на парламента (Думата) правото да определя и назначава министър-председателя и неговия кабинет (министри и заместник-министри). Досега това беше прерогатив на президента. Целта на тази промяна, според мен, е да се намалят пълномощията на бъдещите президенти на РФ и да се повиши статута на министър-председателя и на министерския съвет.

3. Промяна на процедурата за назначаване на ръководителите на силовите агенции. Това е много важна промяна и тепърва трябва да се види кой орган на властта ще изпълнява тази функция и каква ще бъде по-точно процедурата за изпълнението ѝ.

4. Поставят се изисквания за президента да е живял в Русия минимум 25 години, да не е имал никога чуждо гражданство или резидентски права в друга държава освен в Русия. По всичко личи, че с това конституционно изискване Путин цели да парира възможността граждани със симпатии и връзки към чужди държави да се доберат до върховната власт в РФ. Подобно ограничение не е уникално. Например в САЩ президент не може да бъде американски гражданин, който не е роден в САЩ.

5. Забрана за висши държавни чиновници (съдии, членове на парламента и висши функционери на изпълнителната власт) да притежават двойно гражданство или право на чуждестранно резидентство. С тази мярка се цели да се пресече сегашната практика на управляващата класа в РФ да си осигурява резервен изход в случай на финансови или други проблеми. Наличието на чуждестранно гражданство или право на резидентство поставя неизбежно под съмнение патриотизма на съответните функционери.

6. Конституиране на Държавен съвет на Руската федерация като официален орган. В него именно преститутките от СМД пророкуват, че Путин ще намери своята управляваща ниша след 2024 година. Подобни органи съществуват в Китай и Сингапур, в които се оттеглят предишните ръководители на държавата с възможност за наблюдение и контрол над курса на развитие на страните си. Наскоро Назарбаев си спретна подобно гнездо в Казахстан. Такъв орган, надарен със съответните пълномощия, може да служи като пристанище на заслужили държавни ръководители, които да изпълняват функцията на "държавни мъдреци", като консултират управляващите и следят за тяхната политическа и патриотична чистота! За пръв път Държавен съвет като орган на властта в Русия е конституиран преди 200 години от император Александър I. Тогава неговите функции са били чисто съвещателни, но при отсъствието на императора от страната, при неговата смърт или инкапацитиране, Държавният съвет е изпълнявал функциите на императора. По този начин се е целяло гарантиране на континуитета на властта в Руската империя.

7. Даване на право на Съвета на федерацията (горната камара на парламента) да сваля съдии чрез процедура, вероятно подобна на импийчмънт.

8. Висшият конституционен съд да има право да определя дали приеманите закони не противоречат на конституцията на РФ. Аз лично съм изненадан, че конституцията на РФ досега не дава това право на Висшия конституционен съд!?

9. Установяване на приоритет на националните над международните закони. По този въпрос слушах интересен коментар от Венедиктов, в който той цитираше член VI от конституцията на САЩ, че международните закони, ратифицирани от Сената, придобиват господстващо положение над законите на страната. Това му твърдение беше в отговор на обвинения, които често се чуват по света, че САЩ не спазват международните закони!? Всъщност работата е малко по-деликатна. Първо, през последните десетилетия Сенатът просто избягва да ратифицира каквито и да са международни споразумения. Второ, в допълнение, САЩ нарушават множество ратифицирани в миналото от тях международни споразумения, под предлог на Глобалната война срещу терора и особените мерки за сигурност, които тя изисква. Тази странна война се използва не само за нарушаване на международни закони, но и за пренебрегване и нарушаване дори на националните закони на САЩ, както и за прилагането им извън страната, което по принцип създава много сериозни прецеденти в страната и по света. Типичен пример в това отношение е възприетата практика за ликвидиране на чуждестранни и американски граждани извън САЩ по решение на президента и неговата администрация без съдебно разследване, съд и присъда, т. е. президентът изпълнява едновременно ролята на прокурор, жури и съдия, което е в противоречие с многовековни традиции в англосаксонското право. Ако това предложение за промяна в конституцията на РФ е по примера и в отговор на поведението на администрацията на САЩ през последните години, то може само да се съжалява, че и РФ тръгва по същия път!

Докато се мъчех над тези редове, СМД бълваше все нови и нови новини от Русия за промени в държавата. Бе обявен състава на новия министерски съвет. В него остават министрите на силовите министерства, на външните работи и на финансите, но министрите свързани със социалната сфера и до голяма степен с икономиката, както и трябваше да се очаква, са заменени, понякога с доста неизвестни лица. Очевидно се търсят нови хора и идеи за съживяване на тази сфера, но дали това търсене ще доведе до положителни резултати, тепърва ще видим! Във всеки случай промени са нужни и очевидно Путин го разбира, а дали той ще остане на власт и на каква позиция и след 2024 година – така и не става ясно!?

Дилетант

Гениалност или обикновена глупост?

Само до преди две-три седмици в Иран, според Средствата за масова дезинформация (СМД), бушуваха многохилядни демонстрации срещу властта, предизвикани от "затягането на коланите" предприето от "ненавижданата от народа теокрация". В основата на икономическите проблеми на Иран са санкциите на САЩ, предприети от президента Тръмп след едностранното излизане на САЩ от договора за ограничение на развитието на ядрените технологии в Иран (Joint Comprehensive Plan of Action, JCPOA). Тези санкции ограничават както достъпа на Иран до стоки и технологии отвън, така и продажбата на ирански петрол на световния пазар, поради което икономиката на страната изпадна в дълбока криза.

Изведнъж, като със замах на вълшебна пръчица, народът се вдигна на демонстрации ... в подкрепа на правителството на Иран!? Причината за този неочакван обрат е новината за убийството на генерал Кàсем Солейманѝ (Qasem Soleimani) – командир на Ал Кудс (Йерусалим) бригадите на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) в Иран. "Вълшебникът", предизвикал този неочакван обрат в симпатиите на иранския народ, е президентът Тръмп, който в прилив на "велика мъдрост" реши, че най-доброто дело, което може да се направи в момента, е, да бъде убит генерал Солеймани, с което да се демонстрира на иранците "миролюбието на САЩ и желанието им за мир и разбирателство с иранския народ"!?

Впрочем, да се опитаме да проследим събитията, довели до този гениален (по думите на един мой приятел – почитател на Тръмп) ход на президента.

1. Известно е, че бригадите Ал Кудс са елитните части на КСИР в Иран. Като техен командир генерал Солеймани, по думите на СМД, е бил вторият по популярност човек в Иран след държавния глава Айатола Каменей. В качеството си на командир на Ал Кудс, генералът е отговарял за организацията на шиитските милиции в околните на Иран държави и изобщо за външните операции на иранските сили за сигурност. Той е бил покровителят на Хизбула в Ливан, организаторът на чуждестранните милиции, спасили Ал-Асад в Сирия, на шиитските милиции в Ирак и разбира се на едни от най-важните сили, довели до разгрома и унищожаването на ИДИЛ в Ирак и Сирия. Твърди се, че генерал Солеймани при посещенията си в Русия през 2015 година, успял да убеди Путин да се намеси на страната на президента Асад в Сирийската гражданска война, което доведе до разгрома на подкрепяните от Запада, Турция, Саудитска Арабия и останалите "стожери на демокрацията" в Персийския залив бунтовници – ислямски фундаменталисти. От изброените само дотук подвизи на Солеймани може да се разбере защо Ал Кудс са обявени за терористична организация, а самият Солеймани – за баш терорист!

2. Твърди се, че в последно време генералът е организатор на операциите: срещу танкери в Персийския залив, свалянето на един много скъп дрон на САЩ над териториалните води на Иран, нападението с дронове срещу рафинериите на Арамко в Саудитска Арабия, на успешната съпротива на бунтовниците в Йемен срещу агресията на Саудитска Арабия и на други знайни и незнайни операции срещу "стълбовете на демокрацията" в Близкия Изток през последните години.

3. Специално заслужава да се обърне внимание на събитията в самия край на 2019 година:

• на 27 декември 2019 година предполагаеми бойци на шиитската милиция Катаиб Хизбула обстрелва с ракети база на американската армия недалеч от Киркут, при което загиват един американец, военен контрактор, и са ранени още двама американски войници;
• за отмъщение, в следващите дни американците атакуват три лагера на Катаиб Хизбула в Ирак и два лагера на същата милиция в Сирия, при което загиват над 30 и са ранени над 60 иракчани;
• за отмъщение, този път от страна на Катаиб Хизбула, е организирана атака на посолството на САЩ в Багдад, което, както е известно, е най-голямото, най-добре укрепеното и охранявано посолство в света, този път от "възмутени мирни иракски граждани", при което не загива никой, но е изгорена сградата за прием на посетители и някои други помощни постройки, а на основната сграда на посолството са изпочупени стъкла и са нанесени други материални поражения. Трябва да се отбележи, че охраната на така наречената "зелена зона", в която се намира посолството, се поддържа от Ирак и се счита, че тя не е оказала особена съпротива на демонстрантите-злосторници.

Забележка. Шиитските милиции в Ирак са интегрирани към иракската армия и по тази причина са напълно легитимни военни части от гледна точка на законите в Ирак.

Очевидно за президента Тръмп се създаде обстановка, при която той не можеше да не вземе някакво решение за отмъщение, тъй като ескалацията на предизвикателствата трябваше да бъде пресечена. Не бива да забравяме, че след предишните два инцидента (свалянето на американския дрон и атаката срещу инсталациите на Арамко) САЩ практически не реагираха. Твърди се, че сътрудниците на президента по негово нареждане и както си му е редът, са му предложили няколко сценария на отмъщение. Обикновено тези сценарии варират по "силата на въздействието", за да се даде възможност на президента да прецени каква реакция да избере в зависимост от бъдещите му намерения. В случая най-драстичната реакция, според СМД, е било убийството на Солеймани! Съветниците на президента са предполагали, че той ще избере реакция със средно въздействие, като се има предвид сериозността на положението в района. За удивление на всички, президентът избира най-драстичната реакция – убийството на генерал Солеймани!?

Тук искам да обясня защо и аз считам, че избраната реакция е неуместно драстична и преди всичко незаконна, ако в съвременния свят все още може да се говори за законност в отношенията между държавите. Преди това обаче трябва да кажа, че има и мнение, че американските тайни служби са планирали от известно време убийството на генерал Солеймани и изборът на Тръмп съвсем не е толкова спонтанен и необмислен.

1. Генерал Солеймани е високопоставен военен в йерархията на държава, с която САЩ са в напрегнати отношения, но не и в състояние на обявена война. Нещо повече, знае се, че той е изключително популярен не само в Иран, но и в района около Иран. Всеобщото мнение е, че Солеймани е бил втория или третия по важност държавен функционер в Иран. Не е трудно човек да се досети каква ще бъде реакцията в района както от страна на обикновените хора, така и от страна на правителствата!?

2. Възможност за покушение срещу генерал Солеймани се открива в Ирак, на територията на страна, с която Иран е в дружествени отношения, а САЩ има военен контингент, който е предназначен да осигурява мира и спокойствието в Ирак. Противоречието между официалната цел на американските войски в Ирак и факта на атентата срещу висш държавен служител на приятелска на Ирак държава е очевидно!

3. Посещението на генерал Солеймани в Ирак е било свързано с погребението на загиналите иракски бойци при атаката на САЩ срещу петте лагера на иракските милиции. Твърди се, че по молба на американците министър-председателят на Ирак е трябвало да се срещне със Солеймани, за да се обсъдят възможни пътища за намаляване на напрежението в района. Ако последното е вярно, то може да се приеме, че секретните служби на САЩ активно са организирали капан, който да им позволи със сигурност да ликвидират генерал Солеймани и то по време на практически полуофициално посещение за разговори с министър-председателя на Ирак! В допълнение при атаката с дрон на международното летище в Багдад са загинали ал-Муханди, който е високопоставен командир от иракските шиитски милиции, и още трима иракски военни.

4. Счита се, че от десетилетия високопоставени държавни функционери са представлявали табу за организиране на атентати срещу тях, както в мирно време, така дори и във време на война. Все пак има примери на изключения, които често са създавали повече проблеми, отколкото са помагали за решаването на проблеми. Известно е, че убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево предизвиква Първата световна война. Убийството на посланика на Германия във Франция от полски евреин дава на Хитлер повод за така наречената "Кристална нощ" на еврейски погроми през 1938 година. В следвоенния период тайните служби на САЩ правят многобройни опити за убийство на Фидел Кастро. ЦРУ организира убийството на министър-председателят на Белгийско Конго Патрис Лумумба и т. н. Тези дейности на ЦРУ водят до специално разследване в Сената на САЩ и до приемане на мерки за прекратяването на подобен тип по същество политически убийства.

Някои коментатори се опитват да приравнят убийството на генерал Солеймани с убийствата на Бин Ладен и ал-Багдади, но подобно сравнение е абсолютно неуместно. Както Багдади, така и Бин Ладен не бяха функционери на легитимно съществуващи държави, а бяха водачи на терористични организации. Освен това ликвидирането на подобни ръководители може да доведе до междуособици в ръководството на организациите, което да е полезно при борбата с тях. Резултатите от тези убийства по редица причини съвсем не може да се счита, че са положителни, но това е отделен въпрос. Убийството на високопоставен служител в легитимна държава не може да служи за никакви други цели освен за провокация, която да създаде условия за подходящо за провокатора изгодно развитие на събитията. Това разбира се предполага наличието на определена стратегическа цел у провокатора, каквато в дадения случай не е очевидна, но кой знае, може и да съществува в гънките на нечий мозък?

Досегашната реакция на Ирак и Иран показва, че притесненията на съветниците на Тръмп за последствията от убийството на виден държавен функционер на Иран от ранга на генерал Солеймани, са били основателни.

Реакцията на убийството на генерал Солеймани едва започва и никой не може дори да гадае докъде тя ще стигне?

1. Иракският парламент прие резолюция, с която задължава правителството да прекрати договора за присъствие на американски военни части в Ирак. Министър-председателят на Ирак заяви, че той е готов да подпише резолюцията, с което да се стартира процедурата по изтегляне на частите на американската армия от Ирак.

2. Иранският парламент обяви Департамента по отбраната на САЩ за терористична организация.

3. Съюзниците на САЩ в НАТО, които участват със съветници и военни части в борбата с ИДИЛ в Ирак са абсолютно изненадани и дезориентирани от събитието. Те обявиха, че временно прекратяват дейността на своите военни в операциите в Ирак.

4. Иранският парламент обяви, че Иран окончателно се изтегля от международния договор за ограничаване на развитието на ядрената му индустрия (JCPOA).

В отговор на суматохата, предизвикана от убийството на Солеймани, Тръмп неочаквано обяви, че САЩ нямат намерение да се изтеглят от Ирак, защото те били похарчили един-два трилиона долара за прекрасни военни бази и Ирак трябва да им плати разноските за тези бази!? Това заявление внесе още по-голямо объркване, тъй като Тръмп многократно е заявявал, че е против дислокацията на американски войски в Ирак! Освен това Тръмп заяви, че ако Иран се опита да отмъщава за убийството на генерал Солеймани, то САЩ ще атакуват 52 научни, индустриални и културни обекта в Иран! Вероятно той предвижда по един обект за всеки от 52-мата заложници, взети в американското посолство в Иран през 1979 година. Все още не е ясно дали всеки един обект ще бъде посветен на конкретен заложник, но не е изключено скоро да бъдем осветлени и по този въпрос. Включването на културни обекти в бройката предизвика паника всред американските военни, тъй като бомбардирането на културни обекти се счита за военно престъпление и те веднага излязоха с опровержение на заявлението, че културните обекти ще бъдат цел на атаките.

Шегата настрана,но обстановката в района става все по напечена. Израел обяви военна готовност. Иран обяви военна готовност на ракетните си части и се твърди, че е започнало разсредоточаването им, вероятно с цел по-ефективна отбрана. На някаква много известна джамия в Иран за пръв път от много години е издигнат кърваво червен флаг, което било сигнал за отмъщение на поруганата чест на исляма! Американските войски в Ирак и изобщо в района са в повишена бойна готовност и са прекратили военните си действия срещу ИДИЛ, ако приемем, че такива наистина са се водели.

Какви са възможните реакции на Иран в близкото бъдеще? Според мен Иран ще реагира по адекватен и съизмерим начин на убийството на Солеймани. Това може да бъде атентат срещу американски военен или дипломат от висок ранг в района, засилена активност срещу американските военни части в Ирак и Сирия и др. Общо взето районът е пълен с обекти, които могат да бъдат атакувани под чужд или собствен флаг от Иран. Айатола Каменей заяви, че атаката ще носи открито адреса на Иран, но това може да бъде само заявление, защото в последно време всяка неблагоприятност за САЩ и техните съюзници в района неизбежно се приписва на Иран! По тази причина е възможна атака, която изобщо да не е инициирана от Иран, а да е операция под чужд флаг, извършена с цел да бъде обвинен Иран и той да понесе последствията.

В политическо отношение Иран вероятно ще се опита преди всичко да подкрепи с всички открити и прикрити средства решението за изгонването на американските войски от Ирак и забраната на чуждестранни военни полети над страната. Това моментално ще застави САЩ да изтегли и войските си от Сирия. Ако американците не се съгласят на изтеглянето, то неизбежно ще започне отново трагедията след войната от 2003 година, която доведе до смъртта на близо 5000 и до осакатяването на още няколко десетки хиляди американски войници. Трябва да се има предвид, че дислокацията на американски войски в Ирак не се покрива от споразумение за техния особен статут на безнаказаност, което е характерно за страните по света с американски военни бази на територията им.

Активни удари срещу обекти в Иран ще доведат до удари срещу петролните инсталации и корабоплаването в района и до световна икономическа криза. При това американските войски неизбежно ще претърпят сериозни загуби, поради близостта им до територията на Иран и особеностите на терена в района.

Американските военни винаги са се въздържали от активни военни действия срещу територията на Иран и това съвсем не е случайно. Иран е несравним с Ирак както по територия, така и по население, да не говорим за мрежата от съюзнически на Иран милиции и други паравоенни организации, предвидливо създадени от Солеймани през годините на неговата активна дейност. С неговото убийство Тръмп постави себе си и САЩ в ъгъла, от който трудно се излиза по достоен и разумен начин!

Впрочем, ако целта на Тръмп с това убийство е била да се застави американския истаблишмънт най-после да приеме единствено разумното решение на близкоизточния въпрос в неговите днешни измерения, което е безапелативното приключване на военното присъствие на САЩ в Ирак, Сирия и Афганистан, то тогава бих приел твърдението на един мой приятел, че Тръмп е гениален политик!

Дилетант