Лъжи, капитализъм и демокрация

От Адам Смит идва митът, че икономическият интерес е единственият двигател на човешката дейност. Това доведе до разглеждането в съвременната теория за управление на икономическите стимули като основен двигател за днешните ръководители и изпълнители във всички клонове на човешката дейност. Това е доста тъжно като се има предвид, че редица социологически и икономически изследвания говорят ясно, че икономическите стимули не са единствената движеща сила в човешката дейност.

Забележка. От Адам Смит идва и митът за "Невидимата ръка", но за този мит ще говорим друг път.

Счита се, че един от основните методи за стимулиране на икономическото развитие при капитализма са данъците. Твърди се, че увеличаването на данъците води до спадането на икономическата активност на населението, а тяхното намаляване води до увеличаване на икономическата активност и съответно до ускоряване на развитието на икономиката в държавата.

Редица изследвания обаче показват, че трудовата активност на населението зависи относително слабо от нивото на данъците, поне в един доста широк диапазон, при условие, че средствата от тях се използват от държавата за решаването на социални и инфраструктурни проблеми, които са от полза за широки слоеве от населението.

Например, от редица изследвания се вижда, че спортистите в САЩ, където има ограничения на възнагражденията на най-добрите спортисти с цел създаване на относително равни условия на различните клубове при рекрутиране на състезатели, те не се стараят по-малко от колегите си в Европа, където такива ограничения няма.

Изследванията показват, че увеличението на данъците води до определена активизация на усилията за намаляването им по най-различни начини (законни и незаконни), но в никакъв случай не води до намаляването на икономическата активност на най-богатите.

Пословично заинтересованите от парите швейцарци, когато поради промяна на данъчната система се появил двугодишен период без данъци, не увеличили, нито пък намалили трудовата си активност в отговор на това събитие.

Известно е, че през 50-те и 60-те години на миналия век маргиналните данъци върху доходите в САЩ са достигали до 90%, но това в никакъв случай не е намалило активността на управляващите в индустрията, а напротив, осигурило е стабилно развитие на американската икономика през този период. Всички предсказания досега, че намаляването на данъците ще доведе до отварянето на нови работни места и още по-бързо развитие на икономиката не са се сбъднали, както не са се сбъднали и всички предсказания, че повишаването на данъците ще доведе до икономически крах и криза! Основната причина е, според мен, че винаги в тези случаи става дума за данъците на най-богатата част от населението, което по никакъв начин не се отразява на тяхната ежедневна консумация, а тези, с по-ниски доходи, които харчат голяма част от доходите си за храна, жилище, дрехи и други елементарни нужди, обикновено не са засегнати от повишаването или намаляването на данъците им, тъй като техните доходи са относително ниски и съответно данъците им, ако плащат такива, обикновено остават незасегнати от манипулациите на законодателите.

При сравнително осигурен минимален доход, основните сили, които движат човека в неговата активност са: статус, гордост от постигнатите резултати, социална принадлежност и чувство за собствено достойнство!

Въпреки фактите, лъжата, че ниските данъци са залог за бурно икономическо развитие продължава да се пропагандира от имащите класи и техните управляващи държавата наемници. Целта естествено е най-арогантно усвояване на максимално възможен обем от блага от господстващите богати класи.

Според Ню Йорк Таймс след данъчните реформи, прокарани през десетилетията, включително и тази, прокарана от Доналд Тръмп, "милиардерите са платили през 2018 година в данъци средно 23% от доходите си спрямо 70%, платени в данъци през 1950 година от техните събратя. От друга страна най-бедните 10% от населението са платили в данъци средно 26% от доходите си през 2018 година срещу 16% през 1950 година". Данните за ръста на американската икономика през 50-те и 60-те години обаче са по-високи от данните за ръста на икономиката от 80-те години насам!

Специалисти във Финансовото министерство на САЩ са пресметнали, че ако в момента в САЩ съществува същото разпределение на доходите както през 1979 година, то 80% от населението от дъното на разпределението на доходите би получавало 1 трилион долара повече отколкото получава сега, а 1% от населението с доходи от върха на разпределението би получавало с 1 трилион долара по-малко ! Вместо това, всяко семейство на върха получава годишен бонус от 700 000 долара. Даже в периода на пандемията от COVID-19 за 6 месеца от февруари до август т. г. най-богатите 1% от гражданите на САЩ са се изхитрили да увеличат богатството си с 850 милиарда долара!?

Крайният икономически резултат от данъчната политика в САЩ досега е драстичното нарастване на държавния дълг, който вече превишава брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ.

Брутният вътрешен продукт, който се използва като мярка за икономиката на една страна, представлява пълната парична стойност на всички стоки и услуги, произведени и продадени на пазара на тази страна в течение на определен период, който обикновено е една година.

Идеята за създаването на универсален показател за оценка на икономическото развитие и нивото на икономиката на една страна е възникнала в края на 18-ти век. Модерната концепция за БВП е разработена от американският икономист от руски произход Симеон Кузнец през 1934 година и е утвърдена като общоприет показател на конференцията в Bretton Woods през 1944 година.

Думата "Брутен" в БВП означава, че стойността на "продукта" се включва в показателя независимо от целта, за която той е бил произведен. "Продуктите" могат да бъдат използвани за: консумация, нови инвестиции или за замяна на амортизирани "продукти". Във всеки от тези случаи, цената на "продукта" ще бъде прибавена към стойността на БВП. Например димът, който излиза от комина на едно предприятие, замърсява въздуха и вероятно причинява заболявания на хората живеещи в района на предприятието, сам по себе си не се отразява в БВП, но води до разходи за лекуване на тези заболявания, които ще бъдат включени в БВП, от което той ще нарасне! (От този малък пример се вижда и, че БВП на една държава доста силно зависи от вътрешните цени на услугите и стоките в тази държава.)

Трябва да се има предвид, че БВП се формира по териториален принцип, т. е. в този показател се включва стойността на всички продукти, произведени на територията на една държава, без да се взема предвид националната принадлежност на фирмата производител. Така например, ако фирма от държавата А произведе продукти на територията на държавата Б, то тези продукти се включват в БВП показателя на държавата Б. В това се състои и разликата между БВП и брутен национален продукт (БНП), при оценката на който се отчита националната принадлежност на производителя на "продукта". С други думи, ако отново разгледаме горния пример, то в случая на БНП продуктът, произведен от фирмата от държавата А в държавата Б, ще се прибави към стойността на БНП на държавата А, но ще се прибави и към БВП на държавата Б.

Думата "продукт" в показателите БВП и БНП означава крайна стока или услуга произведени в съответната икономика, тъй като стойността на междинните продукти в крайна сметка участва в стойността на крайния продукт. Тук трябва да се отбележи, че в БВП и БНП влизат само стойностите на стоките и услугите продадени чрез официално регистрирани транзакции – за пари. С други думи стоките и услугите в една икономика, които не са отчетени в метриката на пазара не се включват в БВП и БНП, защото те просто не съществуват в официалната икономика. В тази връзка т. н. "черен пазар", чиито транзакции не се отразяват в официалните статистики на една страна, не допринася с нищо към стойността на горните показатели!

Представата за САЩ като образец на съвременна демокрация и пример за демократично управление избледнява през последните десетилетия поради очевидната политическа, икономическа и социална деградация на страната. Очакването, че успехите в науката и техниката ще доведат до забележително нарастване на благосъстоянието на болшинството от американския народ не се оправдаха. Засилващото се влияние на огромните корпорации, за които основната официално призната цел – повишаването на печалбата на притежателите на акции и на останалите инвеститори, доведе до деиндустриализацията на страната и до износа на високоплатени дейности в чужди държави, осъждайки болшинството американци на ниско заплащане и безперспективни от гледна точка на професионално и материално израстване работни места. Унищожаването на влиянието на професионалните съюзи в САЩ премахна възможността на широки маси от населението да се борят организирано за запазването на работните места в страната и за повишаването на заплащането на труда чрез колективни преговори с работодателите. В същото време бизнесът и различни групи от най-заможната част на населението имат възможност да се организират в различни Комитети за политическа активност (Political action committee или съкратено PAC), което им позволява да оказват подавляващо финансово влияние при избора на депутати за Конгреса и други органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Обикновено се говори, че финансовата подкрепа от частни лица и PAC е законна и полезна, щом е известно кой за кого дава пари, но това е лъжа и измама, тъй като в крайна сметка фактът, че е известно, че един или друг PAC е финансирал избора на тези или онези политици, не им пречи да прокарват политика, изгодна за съответните кръгове, които са ги финансирали, да не говорим, че бизнесът и богатите финансират и лобисти, които осигуряват прокарването на едни или други закони и решения, изгодни за съответните кръгове. С други думи "лисиците са натоварени с охраната на курника" и те очевидно се стараят да се възползват от това по най-ефективния начин.

Авторите на изследване, проведено от Принстънския университет, за влиянието на организираните групи за политическа дейност, констатират, че организираните групи редовно лобират и оказват съществено влияние на избраните с тяхна финансова помощ представители на властта при взимането на техните решения; минават през "въртящи се врати" между работа в частния бизнес и държавните организации; осигуряват полезна за тях информация на държавните организации при взимането на законодателни решения за сферата на дейност на техните донори; подготвят изгодно за тях законодателство; и естествено харчат много пари за предизборна дейност!

По същество тази дейност може да се характеризира като корупционна, но според решение на Върховния съд на САЩ използването на пари в политическата дейност е изява на правото на глас, от което логично следва, че този който има повече пари – има и по-силен глас!

Икономическият показател БВП често се използва от СМД като доказателство за безусловното превъзходство на икономическата система на Запада над всички останали системи по света. При това се използва един малък трик. Съществуват два показателя БВП в зависимост от начина на използване на метриката. Единият показател, GDP (nominal), отчита сумата от произведените стоки и услуги без да отчита покупателната способност на населението и цената на стоките и услугите в съответната страна. Вторият показател е GDP, Purchasing Pover Parity (PPP), който отчита покупателната способност на населението, цените и респективния курс на валутата на съответната страна. По-долу са показани първите 12 страни по първия и по втория показател. В края на всеки от списъците е показано и мястото на България и съседните ѝ в списъците страни. (Данните за БВП са дадени в милиони долари.)

GDP (nominal):

1 United States 21,439,453

— European Union 18,705,132

2 China 14,140,163

3 Japan 5,154,475

4 Germany 3,863,344

5 India 2,935,570

6 United Kingdom 2,743,586

7 France 2,707,074

8 Italy 1,988,636

9 Brazil 1,847,020

10 Canada 1,730,914

11 Russia 1,637,892

12 South Korea 1,629,532

...

71 Ghana 67,077

72 Bulgaria 66,250

73 Myanmar 65,994

...

GDP (PPP):

1 China 27,804,953

2 United States 20,289,987

— European Union 18,377,114

3 India 11,321,280

4 Japan 5,451,452

5 Russia 4,176,350

6 Germany 4,160,925

7 Indonesia 3,778,134

8 Brazil 3,316,920

9 United Kingdom 2,975,557

10 France 2,860,018

11 Mexico 2,458,339

12 South Korea 2,307,718

...

72 Azerbaijan 184,418

73 Bulgaria 165,130

74 Sudan 163,606

...

Счита се, че показателят GDP/PPP отразява по-добре икономическото ниво на съответната държава, но, както се вижда от приведените данни, класацията по този вариант на показателя не поставя в достатъчно добра светлина западните икономики, поради което СМД много рядко го цитират. Аз си спомням, че чух за този показател само веднаж по радиото, през 2014, когато съобщиха, че Китай е изпреварил САЩ по БВП! За съжаление и по двата показателя на БВП България е безнадеждно изостанала – далеч под нивото, на което е била през 80‑те години.

Неолиберализмът обещава разцвет и благоденствие за всички страни, в които правото на собственост, светостта на контрактите и свободата на движение на капитала са едни от най-важните човешки права! Критериите, определящи икономическата свобода в една или друга страна не са безобидни, защото те се използват като база за определяне на отношението към една или друга държава от страна на международните финансови организации. Високото ниво на социалните помощи и корпоративните данъци, заедно с екологичните регулации, се счита, че влияят отрицателно на класацията на икономическата свобода в дадената държава.

Идеята за индекса за икономическа свобода възниква през 1984 година по време на обсъждането от видни икономисти на книгата на Оруел "1984". Оказва се, че не съществува критерий, който да показва нивото на икономическа свобода на една или друга държава в света. Тогава Милтън Фридман и жена му Роуз поемат ангажимент да се опитат заедно с други известни западни икономисти да разработят икономически и социални показатели, по които да е възможно да се оценява икономическата свобода в различните държави. Заедно с Дъглас Норт, Чарлз Мъри и други величия на икономическата наука Фридманови приемат редица критерии, които според тях отразяват икономическата свобода в една държава. В списъка на тези критерии влизат: стабилността на валутата; правото на гражданите да имат влогове в чужда валута, както в родината си така и в други страни; нивото на държавна собственост и на държавните разходи; и, което е особено важно, нивото на индивидуалното и корпоративното данъчно облагане в държавата. Когато през 1985 година индексът бе приложен за пръв път, се оказа, че страната с най-свободна икономика е ... Хондурас – по онова време военна диктатура, а друга военна диктатура – Гватемала – е в първата петица на икономически най-свободните страни в света!

С други думи, демокрацията няма нищо общо с икономическата свобода. Социалните разходи и необходимото за тях данъчно облагане неизбежно водят до намаляването на индекса на икономическата свобода, както и наличието на държавна собственост и всякакви мероприятия на държавата за регулиране на екологията и опазването на околната среда, а мизерията на народа е пътят към върха. Правото на храна, облекло, медицински грижи, жилище и минимален доход не са нищо друго освен "насилствен труд", наложен на останалите.

Забележка. Надявам се, че сте обърнали внимание на факта, че възможността за офшорни банкови сметки е една от важните икономически свободи!?

За да не се ограничава само с икономическите свободи, "Fraser Institute" и "Cato Institute" през 2015 публикуваха за пръв път индекса на "човешките свободи", в който включиха освен изброените по-горе икономически свободи още и критерии за обществени свободи, права на асоциации, свобода на словото и други критерии за свободи, но изключиха съзнателно многопартийните избори и всеобщото право на глас. По тази система от критерии Хонг Конг се оказа на върха на класацията по човешки права.

В интервю през 1988 година Милтън Фриман заяви, че относително свободната икономика е необходимо условие за свободата, но веднъж установено демократичното общество има тенденция да потиска икономическата свобода, тъй като народът използва демократичните си права да изисква социални придобивки, които нарушават икономическата свобода. С други думи излиза, че капитализмът и демокрацията са до голяма степен несъвместими!?

Дилетант

 

Бурни времена - мътни води

В края на август, един след друг, се състояха конгресите на Демократическата партия (ДП) и на Републиканската партия (РП) на САЩ, на които официално бяха определени кандидатите за президент и вицепрезидент от двете партии. Поради остротата на епидемията от COVID-19, конгресите имаха виртуален характер и на американската публика бяха спестени "цирковите представления", в които неизбежно се превръщат тези така наречени конгреси!

Аз вече съм писал в други публикации в блога, че конгресите на БКП, с които бяха измъчвани гражданите на социалистическа България, всъщност представляваха скромни и съдържателни мероприятия в сравнение с помпозните изстъпления на политическа безвкусица и евтино панаирджийство, с които се характеризираха конгресите на ДП и РП в миналото.

И двата конгреса се състояха от поредици възторжени панегирици за моралните и интелектуални качества на кандидатите, прогласявани от запенени от възторг техни искрени почитатели или специално рекрутирани псевдопочитатели, които трябваше да убедят американците, че страната ще загине, ако въпросният кандидат не бъде избран за президент или вицепрезидент, а ако – не дай боже – народът избере кандидатите от противниковата партия, то страната я очакват неописуеми нещастия и съкрушителни поражения във всяка една област на живота!

Всеки конгрес завършваше с речи на кандидата за вицепрезидент (предпоследния ден) и на кандидата за президент (края на последния ден на конгреса). Тези речи бяха изпъстрени с обещания, които съответният оратор или няма намерение да изпълнява, или просто не би могъл да изпълни, поради ограниченията, които ще му наложат тези, които плащат за предизборната му кампания.

Аз ще си позволя да характеризирам накратко кандидатите и от двете партии, без да се впускам в подробни описания на техните програми, защото такива практически няма извън лозунгите за национален прогрес и стабилизация, до които ще доведе управлението на всеки един от предложените на страната екипи.

Кандидатът за президент на САЩ от ДП е Джозеф Байдън (Младши), а за вицепрезидент - Камала Харис. Байдън, ако не се лъжа, е на 77 години и изглежда страда от слаба форма на старческа деменция!? Този човек, който е прекарал в Конгреса и Сената над 40 години и още 8 години като вицепрезидент, бе наложен на партията от нейния истаблишмънт като лесно управляем представител на умереното крило, срещу неуправляемите кандидати на лявото крило – сенаторите Сандерс и Уорън. Тъй като дори истаблишмънтът разбира, че Байдън може да се окаже неспособен да симулира управление на страната цели 4 години, то на него му бе подбрана като кандидат за вицепрезидент 55 годишната Камала Харис (баща негър от Ямайка и майка от индийски произход). В допълнение тя се очаква да привлече на страната на ДП поне част от цветнокожия електорат в САЩ.

Програмата на тези двама хубостника се свежда до следните шест думи: "Ние не сме Тръмп и Пенс!". Политическата им дейност досега (Харис в момента е младши сенатор от Калифорния и бивш главен прокурор на щата) се е свеждала общо взето до приемане на закони и проява на активност в услуга на глобализационната финансова олигархия на САЩ срещу интересите на бедните и средните американци. Дали електоратът на ДП ще забрави каква е била дейността на тези двама политически дейци в миналото и ще повярва, че те ще измъкнат Америка от невероятните проблеми, в които е затънала, тепърва ще видим.

Кандидатите за президент и вицепрезидент на САЩ от РП са досегашният президент Доналд Тръмп и неговият вицепрезидент Майкъл Пенс. Тяхната програма и намерения за следващите 4 години са общо взето известни. Предполага се, че Тръмп има намерение най-накрая да преодолее съпротивата на "дълбоката държава", която досега направи всичко възможно да осуети намеренията му за промяна особено в областта на външната политика. Амбициите на Тръмп да се опита да спечели Русия като съюзник на САЩ в предстоящата борба с претендента за хегемон Китай, бяха осуетявани по всякакъв начин в продължение на 4 години. Предполага се, че една победа на Тръмп сега ще му развърже ръцете за решителни действия срещу съпротивата на външната му политика. Що се отнася до икономическата и изобщо до вътрешната политика на Тръмп, то допреди епидемията от COVID-19, САЩ демонстрираха забележителен икономически ръст и изключително ниска безработица. Тръмп обаче силно подцени епидемията и това доведе до спад на икономическия ръст и силни смущения в трудовата заетост и изобщо в икономическото положение в страната. За илюстрация на недооценката на епидемията от страна на Тръмп говори например заявлението в речта му на конгреса, че "Съединените щати са една от страните с най-ниска смъртност от COVID-19 между развитите държави!"

Този показател се определя от броя на смъртните случаи като процент от всички известни заразени. За Щатите той е 3% и по него страната се намира в третината на страните с най-висока смъртност. По-точно САЩ са на 51-во място от 170-те страни, за които има данни и на 22-ро място от 37-те страни от Организацията за сътрудничество и икономическо развитие. САЩ са в десетката на страните с най-висока смъртност – 50 души на 100000 население, при това са на първо място в света по брой на регистрираните болни (над 6 милиона) и на първо място по броя на починалите (над 190 хиляди) от COVID-19!

Естествено тези факти веднага бяха представени в СМД като поредното свободно упражнение с фактите от страна на Тръмп и като изява на неговата некомпетентност!

Тук искам да отбележа, че по моето скромно мнение Тръмп далеч не носи най-голямата вина за трагедията около пандемията в САЩ. Вината е на целия управленчески истаблишмънт на САЩ, който е "в джоба" на здравната индустрия (фармацевтика, производители на медицинско оборудване, болници и медицински лаборатории), които разглеждат от десетилетия здравеопазването в САЩ като бизнес, чиято цел е преди всичко да осигури максимални печалби на индустрията, за сметка на клиентите, т. е. за сметка на трудовия американски народ.

Най-голямата беда е, че цветнокожите в САЩ са обзети от някаква мания на безотговорно неподчинение и съпротива на полицията при опитите ѝ за санкциониране на извършени нарушения. В резултат почти всеки ден в един или друг град на страната загива или е осакатен някой негър, обикновено с криминално минало и настояще. Групи АнтиФа или просто тълпи от лумпенизирани чернокожи се втурват за отмъщение да разбиват и грабят магазини, ресторанти и други дребни бизнеси. Полицията се намесва, намесват се и въоръжени милиции от бели активисти и отново загиват цветнокожи бунтари. Истаблишмънтът на ДП начело с Байдън и Харис, предвид бъдещите избори, вземат страната на беснеещите тълпи лумпенизирани цветнокожи, водени от троцкисти и анархисти. Тръмп и Пенс респективно застават на страната на полицията и реда. В резултат предимството в допитванията до общественото мнение, с което се хвалеха Байдън и Харис, започна да се топи и отново се заговори за победа на Тръмп през ноември!

Говори се, че поради пандемията изборите ще се провеждат основно по пощата. Тръмп се опасява от машинации и е абсолютно против това, намеквайки, че той няма да признае такива избори. Твърди се, че документи за гласуване по пощата ще бъдат изпратени на всички избиратели. Като се има предвид, че освен гласуване по пощата ще се допуска и лично гласуване в избирателните пунктове, то се оказва възможно един човек, който е гласувал по пощата, в деня на изборите да гласува повторно!? В допълнение, преброяването на десетки милиони бюлетини получени по пощата, ще направи резултатите от изборите неопределени в течение на седмици, което неизбежно ще доведе до нажежаване на обстановката по отношение на реда и законността в цялата страна.

Хилари Клинтън пък направо призова демократите при никакви обстоятелства да не признават изборна победа за Тръмп!?

Всяка от страните има влияние над въоръжени групи от граждани, които биха могли през ноември да се конфронтират и да не признаят резултатите от изборите. Ако все пак някоя от страните отстъпи и признае поражение в изборите, то победителката ще трябва да поеме риска да усмирява и обезоръжава привържениците и противниците си в името на общия мир и спокойствие.

Може определено да се каже, че САЩ никога през последните години не са били поставени пред подобно изпитание на реда и законността в страната по време на избори!

В същото време на Путин му беше спретната поредната "новичовка".

Известният опозиционер Алексей Навални, който се славеше с фантастични разследвания на висши руски бюрократи, внезапно изпадна в кома! Веднага беше решено от преститутките на СМД, че той е поредната жертва на новичока. Трябва да отбележа, че „новичок“ вече се превърна в запазена марка, (нещо като "автомат Калашников") неотвратимо свързана с името на Путин, като негово любимо средство за премахване на политически противници!?

Тук искам да разкрия, че аз не съм фен на Навални. Смущават ме неговите разследвания, които демонстрират достъп до материали, които биха били трудно достъпни за един човек без връзки с някакви по-специални служби. Освен това самият Навални изглежда разполага с доста прилични финансови възможности, което неизбежно възбужда определени въпроси. Това което най не ми е симпатично в него е чувството ми, че това е един безскрупулен политик, който се стреми към властта в Русия и който, ако се добере един ден до нея, ще демонстрира такъв антидемократизъм, национализъм и антисемитизъм, граничещи с фашизъм, че далеч ще затъмни някои остро критикувани от СМД елементи от управлението на Путин!

Цялата афера е все още в начален стадий на развитие. Удивителното е, че от самото начало СМД и сътрудниците на Навални нямаха никакви съмнения, че става дума за отравяне и то най-вероятно с новичок!? При това изглежда, че никой от хората на Навални не проявява загриженост за собствената си безопасност! Ние всички знаем колко опасна отрова е новичокът!? Спомнете си само циркаджилъка около обеззаразяването на предметите и обектите, до които се предполагаше, че са се докосвали Скрипалите в Солсбъри! Бяха разрушени къщи, унищожени мебели и друга покъщнина, убити котки и т. н., а сега ... нищо – повече от седмица след събитието!? Има цели самолети, болници, коли на бърза помощ, летища и десетки хора в две държави, които са участвали в мероприятията около евакуацията на Навални в Германия, и които би трябвало да се обеззаразяват, а както изглежда никой не го е еня за това!?

Американските и западните СМД вече говорят, че отравянето на Навални може да спре строежа на "Северен поток 2", което дава съвсем друг отенък на атентата срещу горкия Навални! Някои хора изглежда искат да го представят като сакрална жертва на икономическите амбиции на САЩ да оковат Германия и ЕС в енергетични окови. Проблемът е, че Германия, а с нея и ЕС, са на кръстопът! САЩ и Тръмп искат съюзниците от НАТО да увеличат значително разходите си за въоръжаване. Те разсъждават, че ако ще трябва да плащат за безопасността си със собствени пари, то може би е добре да получат и повече независимост и свобода на действие във външната и икономическата си политика в интерес на тази безопасност. Изглежда някои в Германия започват да се сещат за съветите на Бисмарк, че за Германия съюзът с Русия е от особена важност поради огромните ресурси на Русия.

Полша пък се заравя в историята си и си спомня, че преди много векове, тя, заедно с Литовското княжество, е граничела с три морета! В полската политическа мисъл идеята за "трите морета" е издигнал Йозеф Пилсудски, а днешна Полша е все повече и повече наследник на националистическия режим, господствал в страната между двете войни. Идеята за "Съюз на три морета", която се възражда днес, съвсем не е нова и ако се имат предвид колебанията на Германия кой път да избере, тя може би за Полша е естествена. Както често обаче се е случвало с великополските начинания досега, тя най-вероятно ще има трагични последствия както за самата Полша, така и за тези, които решат да се "качат на колата ѝ".

В светлината на казаното по-горе, придобиват малко по-друго звучене и събитията в Беларус около изборите за президент. Безусловно Лукашенко прекалява с настойчивостта си да бъде приет за "баща на белоруската нация" до края на живота си. От това, което се случва сега в Беларус трябва да си направят изводи и някои други ръководители, които не отчитат, че полека-лека омръзват на народите си. Въпреки всичко, белоруският народ не е настроен русофобски и последните събития в Беларус могат да решат проблема със задръжката в процеса на обединение между Беларус и Русия в полза на Русия, нещо срещу което Лукашенко доскоро водеше борба, използвайки най-различни прийоми, известни още от трудовете на Макиавели.

На фона на цялата тази международна какофония съвсем не е чудно, че демонстрациите в България срещу правителството на Бойко Борисов и срещу главния прокурор Гешев имат сравнително слаба чуваемост в чужбина. В американските СМД почти не се пише нищо за демонстрациите в България, а и посолствата на САЩ и ЕС като че ли са слепи и глухи за събитията. Това вероятно е и една от причините, която позволява на Бойко Борисов да се прави на луд и да се държи като че ли нищо особено не се случва в страната. Той изглежда не разбира, че пороят на демонстрациите си пробива все повече и повече достъп до съзнанието на българите – дори до съзнанието на тези, които гледат на него като на бащица, който "реже филиите и раздава кюфтетата", за да се осъзнаят, че не е възможно в една цяла държава да "няма никой, който да може да замени Бойко и ГЕРБ във властта!?".

Опитът на Бойко Борисов да се саморазправи със сила с демонстрациите на 2 септември говори, че той е решил, че е дошло времето за отпор на протестите, тъй като тяхната сила се е изчерпала. Провалът на този отпор, превърнал се в символ за необходимостта от още по-голямо участие на гражданите, говори, че режимът на Бойко полека-лека се разклаща и губи легитимността си. Ясно е, че този път Бойко Борисов няма да се предаде лесно и е готов да пожертва партията ГЕРБ в удовлетворение на своите политически и користни амбиции или може би страхове?

Все пак трябва да призная, че никога досега не съм наблюдавал по голямо разнообразие на бури и урагани в световната политика. Те неизбежно размътват водата, а това е изгодно за някои рибари, поне ако може да се вярва на поговорките. Кой ще хване риба в мътните води и кой ще бъде отнесен от тях изглежда ни предстои да видим?

Дилетант