понеделник, 7 септември 2020 г.

Бурни времена - мътни води

В края на август, един след друг, се състояха конгресите на Демократическата партия (ДП) и на Републиканската партия (РП) на САЩ, на които официално бяха определени кандидатите за президент и вицепрезидент от двете партии. Поради остротата на епидемията от COVID-19, конгресите имаха виртуален характер и на американската публика бяха спестени "цирковите представления", в които неизбежно се превръщат тези така наречени конгреси!

Аз вече съм писал в други публикации в блога, че конгресите на БКП, с които бяха измъчвани гражданите на социалистическа България, всъщност представляваха скромни и съдържателни мероприятия в сравнение с помпозните изстъпления на политическа безвкусица и евтино панаирджийство, с които се характеризираха конгресите на ДП и РП в миналото.

И двата конгреса се състояха от поредици възторжени панегирици за моралните и интелектуални качества на кандидатите, прогласявани от запенени от възторг техни искрени почитатели или специално рекрутирани псевдопочитатели, които трябваше да убедят американците, че страната ще загине, ако въпросният кандидат не бъде избран за президент или вицепрезидент, а ако – не дай боже – народът избере кандидатите от противниковата партия, то страната я очакват неописуеми нещастия и съкрушителни поражения във всяка една област на живота!

Всеки конгрес завършваше с речи на кандидата за вицепрезидент (предпоследния ден) и на кандидата за президент (края на последния ден на конгреса). Тези речи бяха изпъстрени с обещания, които съответният оратор или няма намерение да изпълнява, или просто не би могъл да изпълни, поради ограниченията, които ще му наложат тези, които плащат за предизборната му кампания.

Аз ще си позволя да характеризирам накратко кандидатите и от двете партии, без да се впускам в подробни описания на техните програми, защото такива практически няма извън лозунгите за национален прогрес и стабилизация, до които ще доведе управлението на всеки един от предложените на страната екипи.

Кандидатът за президент на САЩ от ДП е Джозеф Байдън (Младши), а за вицепрезидент - Камала Харис. Байдън, ако не се лъжа, е на 77 години и изглежда страда от слаба форма на старческа деменция!? Този човек, който е прекарал в Конгреса и Сената над 40 години и още 8 години като вицепрезидент, бе наложен на партията от нейния истаблишмънт като лесно управляем представител на умереното крило, срещу неуправляемите кандидати на лявото крило – сенаторите Сандерс и Уорън. Тъй като дори истаблишмънтът разбира, че Байдън може да се окаже неспособен да симулира управление на страната цели 4 години, то на него му бе подбрана като кандидат за вицепрезидент 55 годишната Камала Харис (баща негър от Ямайка и майка от индийски произход). В допълнение тя се очаква да привлече на страната на ДП поне част от цветнокожия електорат в САЩ.

Програмата на тези двама хубостника се свежда до следните шест думи: "Ние не сме Тръмп и Пенс!". Политическата им дейност досега (Харис в момента е младши сенатор от Калифорния и бивш главен прокурор на щата) се е свеждала общо взето до приемане на закони и проява на активност в услуга на глобализационната финансова олигархия на САЩ срещу интересите на бедните и средните американци. Дали електоратът на ДП ще забрави каква е била дейността на тези двама политически дейци в миналото и ще повярва, че те ще измъкнат Америка от невероятните проблеми, в които е затънала, тепърва ще видим.

Кандидатите за президент и вицепрезидент на САЩ от РП са досегашният президент Доналд Тръмп и неговият вицепрезидент Майкъл Пенс. Тяхната програма и намерения за следващите 4 години са общо взето известни. Предполага се, че Тръмп има намерение най-накрая да преодолее съпротивата на "дълбоката държава", която досега направи всичко възможно да осуети намеренията му за промяна особено в областта на външната политика. Амбициите на Тръмп да се опита да спечели Русия като съюзник на САЩ в предстоящата борба с претендента за хегемон Китай, бяха осуетявани по всякакъв начин в продължение на 4 години. Предполага се, че една победа на Тръмп сега ще му развърже ръцете за решителни действия срещу съпротивата на външната му политика. Що се отнася до икономическата и изобщо до вътрешната политика на Тръмп, то допреди епидемията от COVID-19, САЩ демонстрираха забележителен икономически ръст и изключително ниска безработица. Тръмп обаче силно подцени епидемията и това доведе до спад на икономическия ръст и силни смущения в трудовата заетост и изобщо в икономическото положение в страната. За илюстрация на недооценката на епидемията от страна на Тръмп говори например заявлението в речта му на конгреса, че "Съединените щати са една от страните с най-ниска смъртност от COVID-19 между развитите държави!"

Този показател се определя от броя на смъртните случаи като процент от всички известни заразени. За Щатите той е 3% и по него страната се намира в третината на страните с най-висока смъртност. По-точно САЩ са на 51-во място от 170-те страни, за които има данни и на 22-ро място от 37-те страни от Организацията за сътрудничество и икономическо развитие. САЩ са в десетката на страните с най-висока смъртност – 50 души на 100000 население, при това са на първо място в света по брой на регистрираните болни (над 6 милиона) и на първо място по броя на починалите (над 190 хиляди) от COVID-19!

Естествено тези факти веднага бяха представени в СМД като поредното свободно упражнение с фактите от страна на Тръмп и като изява на неговата некомпетентност!

Тук искам да отбележа, че по моето скромно мнение Тръмп далеч не носи най-голямата вина за трагедията около пандемията в САЩ. Вината е на целия управленчески истаблишмънт на САЩ, който е "в джоба" на здравната индустрия (фармацевтика, производители на медицинско оборудване, болници и медицински лаборатории), които разглеждат от десетилетия здравеопазването в САЩ като бизнес, чиято цел е преди всичко да осигури максимални печалби на индустрията, за сметка на клиентите, т. е. за сметка на трудовия американски народ.

Най-голямата беда е, че цветнокожите в САЩ са обзети от някаква мания на безотговорно неподчинение и съпротива на полицията при опитите ѝ за санкциониране на извършени нарушения. В резултат почти всеки ден в един или друг град на страната загива или е осакатен някой негър, обикновено с криминално минало и настояще. Групи АнтиФа или просто тълпи от лумпенизирани чернокожи се втурват за отмъщение да разбиват и грабят магазини, ресторанти и други дребни бизнеси. Полицията се намесва, намесват се и въоръжени милиции от бели активисти и отново загиват цветнокожи бунтари. Истаблишмънтът на ДП начело с Байдън и Харис, предвид бъдещите избори, вземат страната на беснеещите тълпи лумпенизирани цветнокожи, водени от троцкисти и анархисти. Тръмп и Пенс респективно застават на страната на полицията и реда. В резултат предимството в допитванията до общественото мнение, с което се хвалеха Байдън и Харис, започна да се топи и отново се заговори за победа на Тръмп през ноември!

Говори се, че поради пандемията изборите ще се провеждат основно по пощата. Тръмп се опасява от машинации и е абсолютно против това, намеквайки, че той няма да признае такива избори. Твърди се, че документи за гласуване по пощата ще бъдат изпратени на всички избиратели. Като се има предвид, че освен гласуване по пощата ще се допуска и лично гласуване в избирателните пунктове, то се оказва възможно един човек, който е гласувал по пощата, в деня на изборите да гласува повторно!? В допълнение, преброяването на десетки милиони бюлетини получени по пощата, ще направи резултатите от изборите неопределени в течение на седмици, което неизбежно ще доведе до нажежаване на обстановката по отношение на реда и законността в цялата страна.

Хилари Клинтън пък направо призова демократите при никакви обстоятелства да не признават изборна победа за Тръмп!?

Всяка от страните има влияние над въоръжени групи от граждани, които биха могли през ноември да се конфронтират и да не признаят резултатите от изборите. Ако все пак някоя от страните отстъпи и признае поражение в изборите, то победителката ще трябва да поеме риска да усмирява и обезоръжава привържениците и противниците си в името на общия мир и спокойствие.

Може определено да се каже, че САЩ никога през последните години не са били поставени пред подобно изпитание на реда и законността в страната по време на избори!

В същото време на Путин му беше спретната поредната "новичовка".

Известният опозиционер Алексей Навални, който се славеше с фантастични разследвания на висши руски бюрократи, внезапно изпадна в кома! Веднага беше решено от преститутките на СМД, че той е поредната жертва на новичока. Трябва да отбележа, че „новичок“ вече се превърна в запазена марка, (нещо като "автомат Калашников") неотвратимо свързана с името на Путин, като негово любимо средство за премахване на политически противници!?

Тук искам да разкрия, че аз не съм фен на Навални. Смущават ме неговите разследвания, които демонстрират достъп до материали, които биха били трудно достъпни за един човек без връзки с някакви по-специални служби. Освен това самият Навални изглежда разполага с доста прилични финансови възможности, което неизбежно възбужда определени въпроси. Това което най не ми е симпатично в него е чувството ми, че това е един безскрупулен политик, който се стреми към властта в Русия и който, ако се добере един ден до нея, ще демонстрира такъв антидемократизъм, национализъм и антисемитизъм, граничещи с фашизъм, че далеч ще затъмни някои остро критикувани от СМД елементи от управлението на Путин!

Цялата афера е все още в начален стадий на развитие. Удивителното е, че от самото начало СМД и сътрудниците на Навални нямаха никакви съмнения, че става дума за отравяне и то най-вероятно с новичок!? При това изглежда, че никой от хората на Навални не проявява загриженост за собствената си безопасност! Ние всички знаем колко опасна отрова е новичокът!? Спомнете си само циркаджилъка около обеззаразяването на предметите и обектите, до които се предполагаше, че са се докосвали Скрипалите в Солсбъри! Бяха разрушени къщи, унищожени мебели и друга покъщнина, убити котки и т. н., а сега ... нищо – повече от седмица след събитието!? Има цели самолети, болници, коли на бърза помощ, летища и десетки хора в две държави, които са участвали в мероприятията около евакуацията на Навални в Германия, и които би трябвало да се обеззаразяват, а както изглежда никой не го е еня за това!?

Американските и западните СМД вече говорят, че отравянето на Навални може да спре строежа на "Северен поток 2", което дава съвсем друг отенък на атентата срещу горкия Навални! Някои хора изглежда искат да го представят като сакрална жертва на икономическите амбиции на САЩ да оковат Германия и ЕС в енергетични окови. Проблемът е, че Германия, а с нея и ЕС, са на кръстопът! САЩ и Тръмп искат съюзниците от НАТО да увеличат значително разходите си за въоръжаване. Те разсъждават, че ако ще трябва да плащат за безопасността си със собствени пари, то може би е добре да получат и повече независимост и свобода на действие във външната и икономическата си политика в интерес на тази безопасност. Изглежда някои в Германия започват да се сещат за съветите на Бисмарк, че за Германия съюзът с Русия е от особена важност поради огромните ресурси на Русия.

Полша пък се заравя в историята си и си спомня, че преди много векове, тя, заедно с Литовското княжество, е граничела с три морета! В полската политическа мисъл идеята за "трите морета" е издигнал Йозеф Пилсудски, а днешна Полша е все повече и повече наследник на националистическия режим, господствал в страната между двете войни. Идеята за "Съюз на три морета", която се възражда днес, съвсем не е нова и ако се имат предвид колебанията на Германия кой път да избере, тя може би за Полша е естествена. Както често обаче се е случвало с великополските начинания досега, тя най-вероятно ще има трагични последствия както за самата Полша, така и за тези, които решат да се "качат на колата ѝ".

В светлината на казаното по-горе, придобиват малко по-друго звучене и събитията в Беларус около изборите за президент. Безусловно Лукашенко прекалява с настойчивостта си да бъде приет за "баща на белоруската нация" до края на живота си. От това, което се случва сега в Беларус трябва да си направят изводи и някои други ръководители, които не отчитат, че полека-лека омръзват на народите си. Въпреки всичко, белоруският народ не е настроен русофобски и последните събития в Беларус могат да решат проблема със задръжката в процеса на обединение между Беларус и Русия в полза на Русия, нещо срещу което Лукашенко доскоро водеше борба, използвайки най-различни прийоми, известни още от трудовете на Макиавели.

На фона на цялата тази международна какофония съвсем не е чудно, че демонстрациите в България срещу правителството на Бойко Борисов и срещу главния прокурор Гешев имат сравнително слаба чуваемост в чужбина. В американските СМД почти не се пише нищо за демонстрациите в България, а и посолствата на САЩ и ЕС като че ли са слепи и глухи за събитията. Това вероятно е и една от причините, която позволява на Бойко Борисов да се прави на луд и да се държи като че ли нищо особено не се случва в страната. Той изглежда не разбира, че пороят на демонстрациите си пробива все повече и повече достъп до съзнанието на българите – дори до съзнанието на тези, които гледат на него като на бащица, който "реже филиите и раздава кюфтетата", за да се осъзнаят, че не е възможно в една цяла държава да "няма никой, който да може да замени Бойко и ГЕРБ във властта!?".

Опитът на Бойко Борисов да се саморазправи със сила с демонстрациите на 2 септември говори, че той е решил, че е дошло времето за отпор на протестите, тъй като тяхната сила се е изчерпала. Провалът на този отпор, превърнал се в символ за необходимостта от още по-голямо участие на гражданите, говори, че режимът на Бойко полека-лека се разклаща и губи легитимността си. Ясно е, че този път Бойко Борисов няма да се предаде лесно и е готов да пожертва партията ГЕРБ в удовлетворение на своите политически и користни амбиции или може би страхове?

Все пак трябва да призная, че никога досега не съм наблюдавал по голямо разнообразие на бури и урагани в световната политика. Те неизбежно размътват водата, а това е изгодно за някои рибари, поне ако може да се вярва на поговорките. Кой ще хване риба в мътните води и кой ще бъде отнесен от тях изглежда ни предстои да видим?

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар