Днес, събота, 7 ноември 2020 година, Джо Байдън обяви себе си за победител в изборите за президент на САЩ. Естествено Доналд Тръмп счита, че е още рано за Байдън да тържествува, защото в момента той е подал сума съдебни искове срещу резултатите на изборите за президент поне в 4 щата: Невада, Аризона, Джорджия и Пенсилвания. Изборните власти в Пенсилвания обаче обявиха, че Байдън е спечелил мнозинство в щата, с което броят на гласовете за него в "Електоралната колегия на САЩ" надвиши 270. Това е минималното количество гласове, с което Байдън би трябвало да си осигури мнозинство в тази колегия по време на гласуването ѝ за президент на САЩ през декември 2020 година.
В миналата публикация в блога си от вторник, 20 октомври 2020 г., озаглавена "Американски трагедии":
https://diletant43.blogspot.com/2020/10/blog-post_20.html
аз описах доста подробно предисторията на скандала с компютрите на Хънтър Байдън, който заплашваше с провал кандидатурата на бащата Байдън, поради сериозните доказателства за корупция и използване на служебното положение на вицепрезидента Байдън в бизнес-авантюрите на семейството му. Оказа се, че в САЩ всички са равни пред законите, но някои са по-равни от другите и на "Аферата не ѝ пораснаха достатъчно дълги крака", за да смути сериозно публичното информационно пространство! Средствата за масова дезинформация (СМД) се обединиха около Байдън и успяха да ограничат разрастването на скандала само до отделни печатни публикации и страниците на опозиционния интернет. Туитър направо блокира редица тагове, свързани с аферата, и макар че Доналд Тръмп се изхитри (волно или неволно) да пробие стената на мълчанието с една малка грешка в хаштага #BidenCrimeFamiily (с двойно i), то това се оказа недостатъчно. Аферата почти единодушно, без доказателства, бе обявена от СМД за ... "Руска дезинформационна кампания"!? По тази причина, както и по причина, че десетки милиони американци вече бяха гласували по пощата, тя не можа да окаже съществен ефект в предизборната борба.
Не помогна и публикацията на нови материали, потвърждаващи автентичността на ел-писмата от "диска на Хънтър Байдън", с които Тони Бобулински – партньор на брата и сина на Джо Байдън в дейността им в Украйна и Китай – представи пред пресата и Конгреса:
Report: All of the Bobulinski material reviewed by Congress so far has been verified
"Репорт: всички материали, представени от Бобулински пред Конгреса, са признати за достоверни"
https://www.theblaze.com/news/report-bobulinski-materials-verified?
Възникна схизъм и в редакцията на прогресивното издание "Intersept", където известният прогресивен журналист Глен Гринвалд подаде оставка в знак на протест срещу отказа на редакцията да публикува без цензура негова статия свързана с "Аферата Хънтър Байдън":
Article on Joe and Hunter Biden Censored By The Intercept, By Glenn Greenwald
"Тук поствам последната чернова от статията ми за Джо и Хънтър Байдън"
http://www.informationclearinghouse.info/55797.htm
"Публикувам ел-писма между мен и Интерсепт, демонстриращи опити за цензуриране на моята статия от редакцията. Предвид на твърденията на Интерсепт за липса на опити за цензура, читателите имат правото да видят сами къде е истината. Това го изисква прозрачността на интегритетният журнализъм", казва Глен Гринвалд:
"На път за Лос Анджелис мистериозно изчезнаха нови материали, доказващи валидността на обвиненията срещу Хънтър Байдън, обяви Тъкър Карлсон от Fox News. Някъде по пътя пакетът е бил изпразнен от съдържанието му и транспортната компания мълчи по въпроса!?"
https://www.foxnews.com/media/tucker-carlson-hunter-biden-documents-vanish-los-angeles
Изобщо интернетът гъмжи от непроверени и непроверими публикации за "грешно" преброени в полза на демократите бюлетини или за намерени изхвърлени на боклука хиляди бюлетини, изпратени по пощата, както и истории за специален софтуер, предназначен за манипулиране на преброяването на гласовете от секретните служби на САЩ, като например следния клип:
https://video.parler.com/qE/e7/qEe7H844aTxv.mp4
Предполагам, че трагичната сага на президентството на Доналд Тръмп все още не е напълно приключила. През останалите до иногурацията месеци той ще има още възможности да осветли дефектите на американската избирателна система и фалшивостта на претенциите на истаблишмънта за "върховенството на закона" в САЩ. Безусловно обаче гробокопачът на второто президентство на Тръмп е възможността за продължителен (многодневен) период на гласуване по пощата, което увеличи броя на гласувалите демократи и неизбежно създаде изкушения за манипулация на бюлетините или поне на обвинения за подобна манипулация.
Изглежда обаче, че титаническата борба на Тръмп за нов път на развитие на САЩ засега е загубена и ще настъпи период на реставрация на старите имперски навици и похвати, които той определено не успя да изкорени. В тази връзка не бива да забравяме, че Тръмп и Байдън са представители на две крила на американската олигархия.
Едното крило счита, че САЩ трябва да се обърне към основните си интереси, които на първо време се свеждат до реиндустриализация, възстановяване и модернизиране на инфраструктурата на страната и хомогенизация на населението чрез ограничаване на имиграцията, като ограничи амбициите си да е "на всяка манджа мерудия" по света.
Другото крило се стреми към съхраняване и укрепване на империята, разпростряла се по целия свят с военни бази и договори, опълчващи я срещу религиозни и национално-патриотични движения, както и срещу опитите за установяване на сфери на влияние на стари и нови световни и регионални играчи.
По всичко личи, че Джо Байдън е преходна фигура в борбата между двете крила. Както неговата възраст, така и здравословното му състояние, едва ли ще позволят изпълнението на пълноценен мандат, а още по-малко на втори мандат. Това означава, че Америка трябва да бъде готова да приеме за президент Камала Харис, която едва успя само за кратко време да се задържи в групата на претендентите за президентски кандидати от Демократическата партия и първа отпадна от борбата. Това поставя сериозни въпроси за това, кой и защо я постави на позицията вицепрезидент с високи шансове в скоро време да заеме и най-високия пост в страната!?
Новият тим в Белия дом ще има да решава много сериозни и сложни за САЩ задачи, по-важните от които според мен са:
1. Борбата с пандемията COVID-19, в която досега САЩ се представят едва ли не в най-лоша светлина от всички развити и неразвити държави. Истината е, че цялата Евро-атлантическа общност се представя от лошо по-лошо в борбата с пандемията и само държавите от източна Азия демонстрират завидна организация и управление на ресурсите, които им позволяват да минимизират отрицателните ефекти от пандемията, осигурявайки ниско ниво на заболеваемост на населението, като запазят удивително висока икономическа устойчивост. За трагичното развитие на пандемията в САЩ демократите обичат да обвиняват поведението и управлението на Тръмп и макар че той наистина действаше хаотично и на моменти правеше безотговорни и вредни заявления, то фактът, че всички държави със западния модел на управление се характеризират с почти еднакво лоши показатели в борбата с пандемията, не е случаен. Очевидно има нужда от дълбок анализ на обстоятелствата около възникването и борбата с пандемията и ако тя не затихне сама до началото на управлението на Байдън-Харис, то тяхното управление едва ли ще отбележи някакви сериозни успехи извън естественото затихване на пандемията и потенциалното начало на използването на ваксини срещу вируса.
2. Връщане на САЩ в Парижкото споразумение за климата, което Байдън е обещал и което обещание той вероятно ще изпълни. Според мен излизането на САЩ от споразумението поради желанието на Тръмп беше голяма политическа и икономическа грешка от страна на неговата администрация. Първо, с излизането си САЩ освободи място на Китай да се изяви като фаворит в новите технологии и да поеме ръководна роля в борбата за намаляване на употребата на въглеводородни енергийни източници. Второ, Китай се възползва от липсата на официална подкрепа от администрацията на САЩ за технологично развитие в областта на възстановяемите източници на енергия и в развитието на транспорта, базиран на електрическа тяга, с което неизбежно окупира важни позиции в бъдещото развитие на енергетиката и транспорта.
3. Реорганизиране и оздравяване на социалните системи, осигуряващи гражданите във времена на лични неудачи и обществени катаклизми. На новата администрация ще предстои да вземе мерки срещу растящото неравенство в страната, дезорганизираната и неефективна система на здравеопазване, финансовата задълженост на най-образованата част от населението, произтичаща от непомерната цена на висшето образование, нарастващото етническо и расово напрежение в страната и т. н.
4. Администрацията на Байдън ще се обърне отново към НАТО като към основа на военната доктрина на САЩ в района на Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Това, по моя преценка, ще бъде един неуспешен опит за съживяване на организацията, която отдавна е изиграла ролята си на военен, а донякъде и на политически съюз, създаден в политическата обстановка на Студената война. Надявам се, че годините на управление на Тръмп в САЩ показаха на държавите от ЕС, че те не могат да разчитат на САЩ за своята отбрана и че е крайно време ЕС да излезе от инфантилизма на следвоенния период и да заеме положение на световната сцена, подобаващо на икономическата му мощ. Друг е въпросът доколко ЕС ще намери сили за възраждането си или ще се разпадне под напъните за реванш срещу Русия на някои държави от Източна Европа. В допълнение на ролята си в НАТО САЩ претендират и за господстваща роля в районите на Тихия и Индийския океан! Историята учи, че империите загиват поради икономическо и финансово пренапрежение в опитите си да постигнат военно господство в района, в който функционират, а този район за САЩ в днешно време е целия свят и това ми се струва, че е "по-голям залък, отколкото САЩ могат да преглътнат"!
Глобалистичният либерален модел, който възникна след края на Студената война, за да осигури световно господство на западната финансова олигархия над националните държави, се провали и светът се нуждае от нов модел на икономическо и социално развитие. САЩ естествено трябва да играят водеща роля в установяването на новия световен икономически и политически модел, но те очевидно все още не са готови за творческа ръководна роля в този процес. Доказателство за това е фактът, че исторически, като сенатор и вицепрезидент, Джо Байдън е тясно свързан с досегашната имперска политика на САЩ. Няма война, водена от САЩ през десетките години на негово участие в политиката на държавата, за която той да не е гласувал и да не е приветствал с възторг!
Не бива да забравяме, че съветският социалистически модел също имаше глобални амбиции, като при това претендираше, че целѝ икономическо благоденствие за всички народи, а не само за висшата класа на световната финансова олигархия. Това също се оказа недостатъчно, че да осигури неговата жизненост и перспектива на развитие.
Както изглежда, светът все още не е дорасъл за глобални икономически и политически структури и може би никога няма да дорасне поради централизацията, която те налагат и която поставя неизпълними изисквания към стабилността на една глобална система!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар