На 11 декември Върховният съд на САЩ отказа да разгледа иска на Тексас, подкрепен от още 17 други щата за анулиране на резултатите от изборите в Пенсилвания, Уайоминг, Джорджия и Мичиган и за провеждане на нови избори в тези щати. Това означава, че въпросът със спора за президентството между Тръмп и Байдън е решен в полза на Байдън. Остава само да мине вторият тур на изборите за сенатори от Джорджия, за да се реши и въпросът с разпределението на силите в Сената на САЩ. В резултат на изборите на 3 ноември републиканците спечелиха нови места в Камарата на представителите и намалиха значително болшинството на демократите в нея. Вторият кръг от изборите за сенатори в Джорджия, който ще се проведе в началото на януари 2021, ще реши и въпроса за надмощието на една от партиите в Сената. Ако републиканците спечелят поне едно място от двете в Джорджия, те ще си запазят мнозинството в Сената (51:49). Ако демократите спечелят и двете места, то съотношението в Сената ще бъде 50:50. Тогава, когато е необходимо при гласуване, вицепрезидентката Камала Харис с гласа си ще може да решава споровете в полза на демократите.
Забележка. В разговор с един приятел относно шансовете за успех на иска на Тексас пред Върховния съд за анулиране на изборите в четирите щата, аз предсказах, че Върховният съд ще откаже да го разглежда. Моите доводи за това нямаха нищо общо с валидността на обвиненията за измами по време на изборите в тези щати, а се базираха на дълбокото ми убеждение, че Върховният съд при никакви обстоятелства няма да обсъжда въпроса дали при избори в САЩ има измами или не! Причината е чисто политическа, а именно в "най-великата и демократична държава на всички времена", каквато е САЩ според пропагандата на нейната управляваща олигархия, изобщо не е възможно да има изборни измами в такъв огромен мащаб, независимо от това дали за това има доказателства или не!
Междувременно Байдън усилено набира кадрите за администрацията си. В този процес правят впечатление главно два факта: първо, огромното мнозинство от избраниците за главните позиции в новата администрация са хора от предишната администрация на Обама-Байдън, и второ, че Байдън много внимателно се старае да създаде един "балансиран" в расово и джендърно отношение кабинет! Той се надява, че "балансирането" на администрацията по раси и джендъри ще му даде възможност да обедини различните крила на Демократическата партия, които имат големи различия по редица въпроси на вътрешната (социална, икономическа, емиграционна и т. н.) политика на страната.
Расовите и другите малцинства въпреки всичко са недоволни от резултатите досега и считат, че те не са представени в достатъчна степен в плановете за новата администрация. Байдън има намерение да назначи за министър на земеделието Том Вилсак, който заемаше този пост през цялата администрация на Обама-Байдън, но NAACP (Националната асоциация за напредък на цветнокожите) иска на тази позиция да бъде назначена негърка. Подобни претенции има и срещу намерението външен министър да стане Блинкен. Вместо него цветнокожите предлагат Сюзан Райс, която също е негърка. Особено силно различни негърски водачи са възмутени от факта, че Байдън няма намерение да назначи афроамериканец за министър на правосъдието, което за тях би бил особено важен жест! Организациите на латиносите пък също са недоволни и считат, че техните хора изобщо не са представени във бъдещите висши ешелони на властта!? Женските организации са крайно разочаровани от избора на Остин за военен министър вместо Мишел Фламой, а LGBTQ са възмутени, че няма нито една лезбийка или гей в планирания кабинет, да не говорим за трансвестити и други представители на малцинствата със "специфични" сексуални въжделения!
Интересен е и един много важен факт, на който засега никой не обръща внимание, а именно, че никой от кандидатите на Байдън за екипа му по националната сигурност, с изключение на кандидата за военен министър генерал Лойд Остин, не е служил нито ден в американските въоръжени сили и не е участвал в нито една от многобройните войни водени от САЩ през последните 40-50 години!? Това важи за Джейк Съливан (кандидат за съветник по националната сигурност), за Аврил Хейнс (кандидат за Директор на националните разузнавателни служби), за Антони Блинкен (кандидат за външен министър), а също и за Кристофър Рей (сегашният и бъдещ Директор на ФБР). За Директор на ЦРУ пък се спряга Майк Морел, който е известен например като човека подготвил прословутия доклад на Колин Паул пред ООН, когато с помощта на шишенца, пълни вероятно с прах за пране, се доказваше на света, че Саддам Хюсеин притежава химическо, биологично и друго оръжие за масово унищожение! Впрочем Морел е известен и с други неща, като например въвеждането на мъченията, прилагани от ЦРУ като метод за разпит на предполагаеми терористи. Тази практика, защитавана беззаветно от Морел, особено силно "разцъфтя" по времето на администрацията на Буш-Чейни.
Ако обаче човек се замисли по-дълбоко, ще дойде до извода, че в екипа за национална сигурност на един американски президент съвсем не е необходимо да има хора, запознати отблизо с ужасите на войната! Напротив, това даже е по-добре и по-удобно, защото такива хора без проблем ще изпращат дронове и самолети да убиват хора по целия свят и няма да се притесняват особено, когато се окаже, че американските военнослужещи са убили тук или там стотина, хиляда или няколко хиляди невинни цивилни в "името на хуманизма и демокрацията"!
За беда обаче, освен тази или онази малка държавица, която САЩ трябва от време на време "да хване за ухото и да ѝ блъсне главата в стената за назидание на останалите", както преди години картинно се изрази един от съветниците на Буш Младши, се оказва, че в света има и държава като Китай, със 1.4 милиарда население и с икономика, която вече е по-голяма от тази на САЩ (по GDP-PPP), на която трудно можеш да достигнеш до ухото и още по-трудно, да не кажем невъзможно, да ѝ блъснеш главата в стената! Оказа се, че тази лоша държава Китай ни "изпрати KOVID-19", като при това се изхитри да парира много бързо пандемията сред населението си и вече да демонстрира икономически ръст от 2-3% в годишен разчет за 2020, а великото Атлантическо съобщество, начело с „най-великата на всички времена“ държава САЩ, вече 10 месеца се гърчат в лапите на пандемията, а след нея, по петите ѝ идва и икономическата криза!?
China trade: exports surge to record levels, as coronavirus lockdowns return to the West
Директорът на националните разузнавателни служби на САЩ, Джон Радклиф, вече се изказа (Уолстрийт джърнал от 3 декември), че:
"Бейджинг (Пекин) има намерение да доминира САЩ и света икономически, военно и технологически!
...Китайската комунистическа партия е най-голямото зло, заплашващо демокрацията и свободата в целия свят от Втората световна война досега!"
Във връзка с това изказване на 4 декември 2020 година председателят на сенатската комисия по разузнаването Марко Рубио (републиканец) и неговият заместник-сенатор Марк Уорнър (демократ) публикуваха декларация, посветена на настоящите и бъдещите отношения на САЩ към Китай. Декларацията на двамата сенатори е интересна, особено като се има предвид, че в САЩ предстоят сериозни политически промени, свързани със смяната на президента на страната, поради което тя придобива значението на декларация на "дълбоката държава" за бъдещата външна политика на САЩ спрямо Китай. По тази причина ще си позволя да приведа по-долу текста на декларацията на двамата сенатори:
"Декември 04, 2020
Вашингтон, Окръг Колумбия
Изпълняващият длъжността Председател на Сенатската комисия по разузнаването Марко Рубио (републиканец от Флорида) и заместник-председателят на комисията Марк Уорнър (демократ от Вирджиния) изготвиха следната декларация във връзка с предизвикателството към САЩ от страна на правителството на Китай и Китайската комунистическа партия:
Ние напълно споделяме мнението на Директора на националното разузнаване Радклиф, че Китай представлява най-голямата заплаха за Съединените щати.
От информацията на нашите разузнавателни служби е ясно, че китайското правителство и Китайската комунистическа партия няма да се спрат пред нищо, за да наложат влиянието си над света.
Проникването на Бейджинг (Пекин) в американското общество е съзнателно разрушително. Те използват всички средства за въздействие, за да увеличат влиянието си върху света за сметка на Америка. Нашите демократични ценности са заплашени от китайските усилия да заменят американското водачество като променят международната общност по техен образ. Авторитарните лидери на Китайската комунистическа партия заплашват нашата свобода на словото, политика, технология, икономическа мощ, военна мощ и даже нашата борба с COVID-19.
За нещастие противостоенето на САЩ срещу Китай не е уникално, тъй като Бейджинг се стреми да проникне и подкопае и други страни по света, включително и нашите съюзници. Това е преломен момент за нас и ние трябва да отстоим нашите идеи и ценности. Съединените щати не могат и не трябва да допускат Бейджинг да разпространи и утвърди влиянието си, пренебрегвайки международните норми и нарушавайки човешките права при постигането на целите си.
Ние постигнахме значителни успехи в стремежа си за нов баланс на отношенията на САЩ с Китай, давайки ясни сигнали за бъдещата политика на САЩ и в никакъв случай няма да допуснем Китайската комунистическа партия да застраши нашите интереси в света, както и икономическата и националната сигурност на САЩ.
Посланието към Бейджинг и света е, че ние няма да толерираме поведението на Китай и ще му се противопоставим с нашите демократически ценности заедно с нашите съюзници и партньори."
Няма съмнение, че изявлението на двамата видни американски сенатори представлява нещо подобно на неофициално обявяване на тотална война на Китай. Като изключим безпочвените обвинения на сенаторите, че в своята външна политика на експанзия Китай нарушава международните норми и закони, както и човешките права, желаейки да промени реда в държавите по света в съответствие със своята идеология, то неизбежно се създава впечатлението, че причината за враждебния тон на декларацията се крие в това, че САЩ считат, че безразделното им икономическо и военно господство в света е предопределено от някакви висши сили и всякакво посегателство върху това господство от други страни е вопиющо нарушение на правото на САЩ да го упражняват!
"China: A Cold Shower" By Fred Reed
Америка не може да се състезава с Китай и затова се опитва да ѝ се наложи със сила и санкции.
http://www.informationclearinghouse.info/55985.htm
По всичко личи, че бъдещата външна политика на администрацията на Байдън-Харис ще бъде повторение на политиката на администрацията Обама-Байдън. Това означава опит за възстановяване и укрепване на господството на САЩ над съюзниците им в Европа и Далечния Изток, накърнени от популистката политика на Тръмп, съчетана с военна експанзия в Южно-китайско море и Индийския океан. Проблемът е, че съюзниците на САЩ в изброените части на света, ако притежават поне малко разсъдък и памет, би трябвало да не забравят четирите години управление на Тръмп. Много е вероятно именно неговата политика, макар и в не толкова груба и безпардонна форма, да бъде политиката на бъдещето за САЩ. Тоталната глобализация се оказа преждевременен и неработоспособен модел на организация и управление на света. Налагащата се реиндустриализация на САЩ неизбежно води до намаляването на влиянието им в света, а оттам и до създаването на един многополюсен свят, състоящ се от няколко полюса на макроикономически групировки. Очевидните групировки засега са САЩ начело на англосаксонския свят, Китай и страните от неговото обкръжение, Русия и нейните сателити. Към тези полюси в една или друга степен ще се присъединят Европа (когато и ако тя успее да реши политическите проблеми, които я разтърсват в момента), Индия, мюсюлманския свят (под някаква форма), и Латинска Америка (може би начело с Бразилия и Аржентина).
Предвид на казаното дотук искам да отбележа и перспективите за развитие на България, която ще бъде подложена на сериозен външен натиск поради набелязващата се реорганизация на глобалното политическо пространство. Това се дължи преди всичко на географското положение на страната на границата на няколко военно-политически разлома: Европейския съюз, Турция с мюсюлманския свят и Русия. На първо време новата администрация на САЩ ще окаже сериозен политически натиск върху правителството в България за разширяване на участието на страната във военната инфраструктура на НАТО, насочена срещу Русия. Българската политическа класа като правило почти никога не се е оказвала на висота в такива отговорни за страната моменти и няма особени основания да се смята, че този път ще бъде изключение. За една страна с географското положение на България най-правилното поведение е пълен военно-политически неутралитет, гарантиран от околните на разлома водещи държави. Неутралитетът би помогнал на България да избегне превръщането си в бойно поле при възможен военен конфликт, а в мирно време би ѝ позволил да претендира за "пристанище" на инвестиции. За съжаление членството на страната в НАТО е сериозно препятствие за осъществяването на подобна ориентация. Българите кой знае защо смятат, че членството им в НАТО по някакъв начин ще ги предпази от техния исторически враг Турция. За да разберат колко наивни са тези надежди е необходимо само да се взрат и вслушат в това, което става около тях, а именно, да помислят колко НАТО е помогнало на Кипър и Гърция в техните десетилетни проблеми с Турция и да осмислят реакцията на ЕС по въпроса за отношенията на България със Северна Македония!?
"EU split on Greece’s calls for arms embargo on Turkey" By Finian Cunningham
Очевидно принципите не са толкова важни, когато има опасност да се загубят печалбите.
http://www.informationclearinghouse.info/56017.htm
Ако се опитаме да си представим сценарий, при който Турция, в процеса на влизане в бъдещия клуб на големите регионални групировки, реши да "приобщи" и България към сферата си на влияние, то неизбежния път към тази цел е възбуждането на "националните тежнения" на мюсюлманското малцинство в България. Когато в резултат на манипулации в тази насока започнат да възникват движения за автономия на това малцинство, то съюзниците на България в ЕС и НАТО ще "посъветват" българите да удовлетворят исканията за "национална и религиозна автентичност" на мюсюлманите в страната и както сега "не могат да разберат" какви са проблемите на българите по отношение на конфликта със Северна Македония, така и тогава няма да могат да разберат какви са проблемите на българите с исканията за автономия на мюсюлманите в България!? Нека си спомним Косово и Република Сръбска, като най-пресни примери на Балканите в това отношение!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар