Хип-Хип-Ура за Радев!

Бързам да обясня просто и ясно: защо смятам, че президентът Румен Радев заслужава тази акламация, която си спомням от отдавна отминалото детство и младост.

Представете си за момент, че вие сте честен и смел български патриот. Избран сте на най-престижния пост в цялата страна, от целия народ. Влизате в президентството, знаейки че в една или друга степен на вас се подчиняват и пред вас се отчитат редица тайни служби на държавата. Още на предишната си длъжност - главнокомандуващ на военновъздушните сили на България - вие имате достъп до тайни служби и информация. Ставайки най-висшия човек в държавата, към вас тайно или явно се обръщат хора на високи постове в тайните служби, които по една или друга причина са недоволни от изпълнителната власт в страната. Вие също знаете, че има сериозни причини за недоволство и много от недоволните са справедливо възмутени от това, което става в държавата. Информация за нередности и откровени престъпления започва да се просмуква към вас и потокът от тази информация нараства непрекъснато. Недоволните вярват във вашата честност и патриотизъм и вие се чувствате задължен да отговорите на тяхното доверие!

Какво обаче можете да направите? Всички от изпълнителната власт публично крещят, че президентът по конституция е "обединител на нацията"! Това за тях означава, че те очакват от вас подкрепа и участие в ограбването на държавата, защото ако не участвате в техния грабеж, вие не сте "обединител на нацията", а сте "разединител на нацията", който насъсква едни българи срещу други българи, па било то и честните българи срещу крадците българи!

Бидейки честен и умен човек, а също така и хладнокръвен пилот на изтребител, изпадал в много критични ситуации и винаги излизал с чест от тях, вие решавате да събирате информация, да събирате около себе си честни и почтени хора и да чакате удобния момент, когато изпълнителната власт ще затъне до гуша в собствените си екскременти и ще направи фатално грешен ход.

Най-после този момент настъпва. Обезпокоена от вашето нежелание да се включите във вакханалията на грабеж и корупция, изпълнителната власт решава да "обърне другия край", т. е. да ви компрометира в очите на народа, защото идват нови избори и вие сте ужасно неудобен за втори президентски мандат.

За зла участ на изпълнителната власт и нейната бухалка - прокуратурата по времето, когато те решават да проведат операцията си за компрометирането ви, в София вече се надига протест срещу безобразията на изпълнителната власт. За вас е естествено да излезете пред президентството и да вдигнете юмрук като символ на Вашите симпатии към протестите на хората. Мафията на законодателната и изпълнителната власт надига бесен вой, защото вдигнатият юмрук им напомня за минали революции, а те ненавиждат революциите, защото те често водят до смяна на цели политически прослойки! Кой знае защо върховете на изпълнителната и законодателната власт се смятат за елит на нацията, макар че никога не са били елит в истинския смисъл на тази дума или поне отдавна са престанали да бъдат елит, а са се превърнали в най-обикновена мръсна пяна, изплувала на политическата повърхност.

За зла участ на самозабравилата се политическа върхушка, обединила се в нечестив съюз с прокуратурата и мафията, предстоят избори и резултатите от тях демонстрират неустойчив баланс между злото, олицетворено от слугите на мафията от една страна и разединеното и объркано множество, желаещо промени, но неспособно да се организира, за да ги постигне. Това е именно момента, който сте чакали толкова време. Необходимо е да назначите служебно правителство от честни и безкомпромисни хора, които да разкрият, доколкото е възможно, за краткия период на управлението си поне част от машинациите и грабежа на предишната власт. Необходимо е да се осигурят и максимално честни избори, за да се парират предизборните измами на бившите управляващи партии, които са запълнили административния ресурс на държавата със свои хора "калинки" и безскрупулни оператори, които владеят тайните на властта и могат да устоят за известно време на атаките на доброто!

За съжаление новите сили, влезли в парламента, не са в състояние да се обединят и да съставят правителство, което да продължи започнатите от служебното правителство промени.

Отново идва нова парламентарна криза и нови избори, съчетани с избори за президент. Много важно е този път избраните от вас хора, доказали вече способността си да управляват, да консолидират около себе си патриотичните сили, готови да поемат управлението на страната и да ликвидират фаталното срастване на старите управляващи партии с мафията. Фактът, че този път се провеждат и президентски избори, е от особено значение, защото това ви дава възможност да участвате пряко в предизборната борба и да помагате по един или друг начин на издигнатите от вас нови политици и на политическите сили, които се консолидират около тях.

Вие и вашите съмишленици печелите, а останалите партии – готови да съдействат на промяната – губят част от предишните си позиции, което ги изправя пред политическата пропаст на забвението. Дилемата пред тях е или да преглътнат част от догматичните си идеи и мъгляви зависимости и да се постараят да поведат заедно с вашите избраници страната в нужната посока към промяна и ликвидиране на стария корумпиран режим, или да рискуват нови избори, в които те ще трябва да обясняват пред електората си защо са се отказали от възможността за промени!?

Така накратко аз виждам първия мандат на управлението на Радев и не намирам нищо лошо и укорително в поведението му като президент! Напротив, аз съм убеден, че това, което постигна през тези пет години, е достойно за уважение и възхищение!

Неизбежно тук и там се чуват шушукания и съмнения чий проект е всичко това, което става на политическата сцена в България? Уважавани от мен анализатори, като професор Иво Христов и доцент Валентин Вацев, са изненадани и гадаят за посолството, което манипулира цялата тази сложна игра!? Имам чувството, че политическият цинизъм в България е достигнал дотам, че никой не допуска, че някой българин или че има българи, които могат да оглавят каквито и да е политически движения по собствена инициатива, без кукловоди от посолствата на хранителите на демокрацията и евроатлантическите ценности!?

Забележка. В това отношение особено концентрирано е есето на Калина Андронова, излъчено по БНР, която дава откровен израз на владеещия анализаторските среди политически цинизъм:

https://bnr.bg/play/post/101570965

Кой знае, те може и да са прави, а аз да съм един наивен мечтател, който все още вярва, че понякога кукловодите могат да изпуснат конците, а куклите да се окажат нормални живи хора със собствени идеи и намерения, дори нещо повече – хора с достойнство и хора с увереност и гордост, че и те могат да направят нещо сами! Надежда в мен буди фактът, че Радев отдавна е известен като дисидент в областта на външната политика с мнението си, че Крим де факто е руски и че санкциите срещу Русия не помагат и не могат да помогнат за неговото връщане към Украйна. По този въпрос аз имам далеч по-радикално мнение, а именно, че Крим никога не е принадлежал на Украйна, а ѝ е бил даден незаконно по съмнителни вътрешнополитически съображения от Никита Хрушчов. Нещо повече територията на югоизточна Украйна, известна в историята като Новорусия, също никога не е принадлежала на държавата Украйна, защото, когато тези земи са присъединени към Руската империя, подобна държава не е съществувала, а е била чисто географско понятие, означаващо "земя в покрайнините на империята". Това разбира се е мое лично мнение и дали то се разделя или не от Радев, аз нямам никаква представа!

Ясно е едно, че всякакви гадания за бъдещето на правителството на новата партийна коалиция са твърде преждевременни. Мисля, че в случая е много уместен известният дисклеймър на финансовите съветници при продажба на клиенти на финансови инструменти, че "Миналите финансови резултати не са гаранция за бъдещи успехи!". С други думи: "Ще поживеем и ще видим", но не бива априори да клеймим "рицарите на промяната" като чужди агенти, изпратени на мисия да превърнат България в тотална жертва на чужди имперски амбиции!

Трябва обаче да си дадем ясна сметка, че в небето на Европа, а и на света, се събират черни облаци на предстоящи торнада и бури. Предвестник на подобни "атмосферни изяви" е виртуалната среща на Байдън и Путин. "Средствата за масова дезинформация" (СМД) в България, а и до голяма степен в демократичния Запад, говорят небивалици и фантасмагории за това, което е говорено на тази среща. Аз ще се опитам да илюстрирам с конкретен исторически пример, кратко и ясно, за какво е ставало дума на разговорите.

Преди всичко по-възрастните трябва да си опреснят паметта, а по-младите да прочетат това-онова за така наречената "Карибска (кубинска) криза" между СССР и САЩ през 1961-1962 година. Тогава СССР започна тайно да инсталира ракети с ядрени заряди в Куба, но американците разбраха това и категорично заявиха на руснаците, че те не могат да допуснат подобни ракети в такава близост до САЩ и ще бомбардират базите и ще ги атакуват с десантни части, ако руснаците не ги ликвидират. (По-късно се разбра, че светът е бил буквално на прага на ядрено унищожение, тъй като командирът на руските части в Куба е имал заповед да използва ракетите при опит за унищожаване на базите от САЩ.) Имаше и конкретни стъпки на ескалация в конфликта, на които няма да се спирам сега, но в края на краищата разумът надделя и кризата беше преодоляна. СССР изтегли ракетите си, САЩ обещаха да не се опитват да свалят режима на Кастро със сила и обещаха да изтеглят подобни американски ракети, разположени в Турция.

Днес положението е подобно, само дето ролите на държавите са разменени. САЩ се опитва да създаде бази в опасна близост до Русия, а Путин няма друг избор освен да обяви, че ако настъплението на НАТО на Изток не спре, то Русия се смята в пълното си право да противодейства с всякакви мерки, включително и военна атака! Между другото известният израелски анализатор Яков Кедми отдавна говори за това, че Русия трябва да възприеме курса на Израел за абсолютна нетърпимост срещу развития в съседни държави, които го заплашват с внезапна промяна на стратегическия баланс на силите. Той посочва като примери бомбардировките от Израел на бъдещите атомни реактори в Ирак и Сирия, както и редица други атаки срещу потенциално опасни мероприятия на ислямски държави.

Всичко това прави обстановката в Източна Европа изключително деликатна и опасна. В тази връзка кой стои начело на държавата в момента и какви са неговите зависимости може да се окаже фатално за страната. България, през цялата си история на третото си съществувание, винаги се е оказвала на губещата страна в европейските и световните конфликти. Очевидно българите не успяват да преценят шансовете на противостоящите си велики сили и може би затова би било разумно поне веднъж да се опитат да бъдат неутрални в новия нарастващ конфликт между Запада и Изтока!? Може би е крайно време да се извади поука от мъдростта на поговорката за атовете и магаретата!?

Дилетант

 

Дубай зове Бойко Борисов

Този път резултатите от изборите изглеждат сериозни. ГЕРБ се смъкна още по-надолу в скалата на народната любов и ако този път бъде създадено правителство, което да се задържи поне година, то тогава господин Борисов вероятно ще се намира вече в Дубай или поне под домашен арест в наследствената си къща в Банкя.

Впрочем да не се самоизпреварваме, че може да изпреварим и съдбата!

В парламентарните избори за Народното събрание се класираха цели 7 партии!

На първо място е "Продължаваме промяната" (ПП), който факт аз посрещам с особено задоволство! Вярно е, че някои песимисти предупреждават, че това може да е поредният фалшив спасител (в случая са цели двама, което все пак е новост), но както е известно "надеждата умира последна", а както каза един приятел преди време "Щом толкова ги ругаят сегашните управници, момчетата може и да са истински!"

ГЕРБ отново е на второ място, но какво да се прави, като ядрото на привържениците му очевидно са тези българи с дебелите дървени или може би каменни глави. Към тях трябва да добавим и тези, които са се впили в тялото на държавата като кърлежи. Приказките на Бойко и компания за предстоящи ужасни измами с машини и без машини не се сбъднаха и вероятно поне част от привържениците на ГЕРБ ще разтърсят глави и ще се събудят от блажения сън до държавната цицка, която трябва да вярваме, че най-накрая ще им бъде отнета!

ДПС проявиха невероятна мобилизация, за което спомогнаха и президентските избори, в които те си имаха свой човек – турчин (предполагам само с българско гражданство), за който беше всеобща задача да гласуват! Това доведе до голяма активност както в Турция, така и в България. Този факт би трябвало най-после да покаже на българите до какво води изборната апатия, но както е известно, нашият народ се мобилизира само в краен случай и то ако разбере, че случаят е краен!

БСП продължи заслуженото си смъкване надолу, което ще престане само тогава, когато ръководителите ѝ престанат да се дърлят за политиката, която трябва да водят. При това те дори не са способни да обяснят на последователите си какво точно искат и защо го искат и това е именно причината за непрекъснатата загуба на електорат. Нинова проведе през последните години велика борба за изхвърляне от партията на колаборационистите с олигархията, ГЕРБ и ДПС, ако наистина разбирам какво се опитваше да направи. Тази нейна борба до голяма степен изглежда завърши и сега е време, както обикновено става, да си замине и тя. Както е известно "никое добро дело не остава ненаказано!". Причината е, че при вършенето на доброто дело извършителят обикновено настъпва много мазоли, за което, като му дойде времето, ще му припомнят. Да не говорим, че лично аз, схващайки дейността на Нинова по такъв революционен начин, така и не можах да разбера какво точно тя смята да прави, след като постигне целите си по реорганизацията на партията!? Дано и тя и останалите ръководители на БСП разберат важността на момента и престанат да дуят бузи, а да се захванат с ПП да извършат необходимите реформи, за които и те са говорили, че се борят през последните години. Успехът на подобно сътрудничество ще донесе плодове и на БСП, ако нейното ръководство успее да оцени кое е важно за момента за държавата и народа.

ИТН се класира на пето място, което му е много, като се има предвид последното изказване на Славето, за това какво би направил, ако има машина на времето!? Слава Богу, че такива машини няма, защото иначе Слави и началниците му биха си купили и тогава нямаше отърване от обструкции и дуене на бузи!

ДБ получи заслуженото си за неспособността да излъчи динамични ръководители, които да искат нещо повече от съдебна реформа, защото съдебната реформа е важна, но много по важно е какви ще са съдиите и особено прокурорите, а те, трябва да си признаем, са като останалите политици и държавни служители през последните години – доста корумпирани и често некомпетентни (съзнателно или несъзнателно). Безусловното преклонение пред мъдростта на пазара, с което се гордеят така наречените "десни", се оказва доста неуместно в съвременния свят на пандемии, климатични промени и възродилата се конкуренция между "либералната демокрация" (т. е. финансовият капитализъм) и възкръсналият социализъм (във все още неопределената форма, обявена наскоро от Си Дзинпин).

Най-малкият играч в парламента този път се оказа не "Изправи се BG ...", за което аз дълбоко съжалявам, а „Възраждане“ на Костадин Костадинов! При това, на предишните избори, аз за една бройка щях да гласувам за тази партия!? За съжаление Костадинов се оказа един хунвейбин, който е готов да разруши всичко, за да построи нещо ново (ново поне в неговото въображение)! Антиваксърската позиция на Костадинов е толкова нелепа и разрушителна, че за мен тя нулира всичките му патриотични намерения по отношение на НАТО и независимостта на България. Антиваксърската позиция на „Възраждане“ означава, че отказът на Костадинов да участва в каквато и да е разумна коалиционна дейност преди отпадането на всички, забележете – на всички – мерки, свързани с борбата с COVID-19, ще обрече „Възраждане“ на пълна изолация в Народното събрание и ще зачеркне всички патриотични намерения на програмата ѝ. Причината за това е, че според д-р Костадинов, такава болест няма, няма и пандемия и изобщо умрелите и умиращите са хората, които си умират естествено в този свят!

Ръководителите на ПП, Петков и Василев, с типичната им енергия, веднага се захванаха с дейност за установяване на необходимата коалиция от четирите партии: ПП, БСП, ДБ и ИТН. Те са умни момчета и разбират, че най-важната задача, преди даже да се започнат необходимите законодателни промени, е, да се намери начин да бъдат сменени Гешев и Цацаров. Причината е, че докато тези двамата са на местата, на които са сега, е почти невъзможно да се правят кадрови промени в различните държавни агенции, от които зависи успешното функциониране на държавата. Твърди се, че има начини, дори при настоящите закони, тези двамата, Гешев и Цацаров, да бъдат изхвърлени от важните позиции, които заемат, за да може да се задвижи с пълна сила прочистването на държавния апарат от калинките, които са накацали по най-важните места в него! Съхраняването от Гешев и Цацаров на позициите, на които са в момента, е гаранция и надежда за кликата на Борисов, че реставрацията на режима му е все още възможна! Опасявам се, че "старите политически вълци" от БСП и ДБ ще се запънат да започнат първо да "реформират" законодателната основа на администрацията, което неизбежно ще доведе до забатачване на икономиката и до възникването и изострянето на така желаните от ГЕРБ и ДПС проблеми във функционирането на държавния апарат в тези тежки времена. Що се отнася до ИТН, то аз по начало нямам никакво доверие на тази партия, най-вече на ръководителите ѝ като Тошко Йорданов и нему подобните сценаристи! Надеждата е, че в ИТН ще се намерят достатъчно разумни хора, за да преодолеят "ексцентричното поведение" на ръководителите на партията, ако самите те не са дошли вече до извода, че "ексцентричното им поведение" става все по-неуместно и по-неуместно!

Все пак основната ми надежда за бъдещето е в разумният и прагматичен подход на Петков и Василев, които не са обременени с догмите на "лявото" или "дясното" пространство, които се изповядват от БСП и ДБ. Дано тези две партии най-после са проумели, че "не е важно дали котката е бяла или черна, а е важно да лови мишки", както е казал великият Дън Сяо Пин!

Особено желателно е Радев и Йотова да спечелят и втория тур на президентските избори. Това изглежда почти сигурно, но именно в тази "сигурност" се крие опасността. Ако хората, гласували в първия тур за Радев и Йотова, решат, че нещата са "опечени", а Бойко Борисов и компания заедно с ДПС се организират, то е напълно възможно, поради още по ниска активност, техните "железни" електорати да поднесат на българския народ една неприятна и фатална изненада, която да провали всичко постигнато досега! Анастас Герджиков е опасна личност, от която може да се очаква всичко. Времето на тихото президентство е минало и предстоят времена на политически активни президенти, какъвто Анастас Герджиков би бил с удоволствие! Една евентуална победа на Герджиков ще сложи кръст на петгодишната дейност на Радев, който успя да се подготви, за да оглави със служебните правителства протестното движение, възникнало като неизбежна реакция на корумпираното и некомпетентно управление на ГЕРБ начело с Бойко Борисов.

Дилетант

За демокрацията, пандемията, кризите и предстоящите избори

"Демокрацията е необоснована, глупава вяра в колективната мъдрост на невежеството на отделния човек. Никой в този свят, доколкото ми е известно досега (аз съм изследвал специално това сам и с помощта на мои сътрудници), не е загубил пари, подценявайки интелигентността на широките маси обикновени хора, нито пък някой е погубил политическата си кариера по тази причина." - H. L. Mencken, Notes on Democracy.

Предизборната борба в България се води в абсолютно ненормалната обстановка на разрастваща се епидемия с растяща хоспитализация и смъртност от COVID-19. Например, във Великобритания дневният брой на заразените е около 50000, което пропорционално съответства на заразените в България, като се има предвид разликата в населението. Във Великобритания хоспитализацията почти не се отличава по абсолютни стойности от тази в България, което означава, че тя е в пъти по-голяма. Освен това смъртните случаи са около 200 души на ден, а в България вече достигат около 120, 130, което означава 6-7 пъти повече смъртни случаи на глава от населението! В същото време „българята“ проявяват невероятна упоритост, да не кажа инат, в отказа си да се имунизират. При това дори не става дума за някакви разумни съображения, защото доколкото чувам от интервютата по улиците, мнозина просто заявяват, че не желаят да се имунизират и толкоз!

Най-после правителството въведе "зелените сертификати", което всъщност трябваше да направи отдавна. Най-правилно щеше да бъде, ако още когато се дефинираха различните нива на интензивност на епидемията, беше ясно заявено, че например при 500 заболели на 100 000 души от населението, ще се въведат въпросните "зелени сертификати", за да не мрънкат сега ресторантьорите и други подобни бизнесмени, че "сертификатите" са пълна изненада и е трябвало народът да бъде предупреден поне месец напред, че подобна мярка ще бъде въведена. Според мен възмущението и протестите срещу въвеждането на "сертификатите" са напълно неуместни, защото това е една мярка, която се въвежда практически навсякъде по света, а за България се оказа, че това е единственият начин да се ускори имунизацията на дебелоглавите ни съграждани! Аз не мога да си обясня логиката на тези, които твърдят, че с изискването за имунизация им се накърнявала личната свобода!? За каква лична свобода може да се говори в случая, когато от нивото на имунизация зависи животът на хората и функционирането на икономиката? В същото време всички в един глас претендират, че държавата трябва да ги компенсира с парѝ за това, че те не могат да ходят на работа, по ресторанти, фитнес клубове, кина и други обществени заведения!? Ами тя държавата не бере парите по дърветата или в полето! За да има пари е необходима нормално функционираща икономика! Необходимо е правителството да задължи посредством "зелените сертификати" и държавните служители да се имунизират, като би могло да се предостави кратък период от една-две седмици, за да може да се реализира достатъчно плавно това мероприятие. Време е в България да се сложи край на управлението на неграмотността и безхаберието!

В същото време, като че ли пандемията не ни е достатъчна, ами се разрази и енергийна криза. Европа внезапно остана без газ, а по тази причина и без електричество. Последното не е съвсем вярно, защото Германия след трагедията във Фокушима сама се отказа от атомната енергия като източник на електричество, с което увеличи зависимостта си от доставки на природен газ. Глупостта на това решение е още по-очевидна, като се има предвид, че част от атомните електроцентрали на съседна Франция са разположени около границите на Германия и отказът от подобни централи в Германия не допринася в особено голяма степен за намаляването на опасността от аварии в подобни централи за самата Германия! Недостатъчните количества газ доведоха до недостатъчни количества електричество и за всичко това, както винаги разбира се е виновна Русия и по-специално Путин! Няма значение, че Европейската комисия настояваше да се ликвидира практиката на дългосрочните договори за доставка на газ и да се премине към пазарен механизъм на доставка, а САЩ убеждаваха ЕС, че те могат да осигурят втечнен газ на Европа и по този начин да я направят енергийно независима от Русия. Това разбира се бяха абсолютно безпочвени обещания, за което аз нееднократно съм писал в блога си. Количествата газ, които САЩ може да осигури за експорт, са недостатъчни и на висока цена, като се има предвид начинът на получаването му (фракинг) и големите нужди на вътрешния пазар на САЩ. Сега европейците може би най-накрая ще разберат, че трябва да мислят повече със собствените си глави, а не да разчитат на това друг да мисли вместо тях и да ги командва какво да правят, защото в "пазарния свят" на капитализма всеки гледа да извлече полза от останалите без да го интересува особено много тяхното благоденствие!

В допълнение към всичко останало и снабдяването с електричество на българската икономика се постави на пазарен принцип с всичките фатални опасности на този преход. При това производството на електрическа енергия в България засега е слабо зависимо от доставката на газ. Още когато се заговори за "електрическа борса" в България, аз си спомних как преди близо 20 години в Калифорния беше въведена подобна борса. Почти веднага започнаха спекулации. Производители на енергия изключваха генераторите си, защото точно в пиковите моменти на консумация се оказваше, че е "настъпил моментът за планов ремонт", с което естествено дефицитът на електрическа енергия нарастваше и разбира се нарастваха и цените ѝ. Търговците на електрическата борса с най-различни трикове също създаваха дефицити от енергия и печелеха милиони буквално за секунди, "осигурявайки" необходимите мегавати – разбира се на неколкократно завишени цени. В крайна сметка правителството реши да разследва цялата афера и в резултат на това фалира една голяма фирма, наречена "Енрон", която беше основен играч на борсата. Изпълнителният директор на фирмата се самоуби, а търговците с по-здрави нерви се отърваха със затвор и/или с големи глоби.

В заключение по този въпрос искам само да отбележа, че по моя преценка никой от съвременните политици и предполагам, че голяма част от икономистите, които често ни проповядват в речи и писания благините на "свободния пазар" и "невидимата му ръка" не са чели Адам Смит, а просто повтарят като папагали известния цитат от неговите трудове. Ако бяха наистина чели произведенията му, щяха да знаят, че Адам Смит е бил и етицист и е отдавал голямо значение на етиката на участниците в пазара. В днешни времена за етика и социален морал на бизнеса трябва да се говори с особена осторожност, защото подобни съображения рядко играят някаква роля в решенията на днешните бизнесмени.

Предизборната борба постепенно се развихря и колкото повече слушам изказванията на потенциалните бъдещи депутати, толкова повече ми идва да се разплача от отчаяние. Как е възможно в тази държава да няма умни и начетени хора, които да са мераклии да се занимават с политика? Всъщност не всичките 100% от кандидатите за народни представители възбуждат такива тъжни чувства у мен, но повечето наистина са за оплакване. Личи си, с невъоръжено око, че болшинството са тръгнали с надежда за келепир, а това е лошо.

Бойко Борисов и неговите слуги в ГЕРБ се опитват да използват с пълна сила проблемите на служебните правителства и преди всичко на президента Радев с новата вълна на пандемията и проблемите с поскъпването на енергията. Те се държат така, като че ли служебните правителства и Радев управляват вече от години и по тази причина носят цялата отговорност за некадърността и безхаберието, царящи в държавната администрация. Човек може да си помисли, че преди май 2021 година, когато на власт беше ГЕРБ начело с Бойко Борисов, управлението на пандемията е вървяло като по мед и масло, а енергетиката е била ръководена с ум и неповторима компетентност! Няма да си давам труд да коментирам безпардонните обвинения и арогантните изказвания на Бойко, Томислав Дончев, Тома Биков и тям подобни политически недоразумения за състоянието на борбата с пандемията, енергетичната криза и въобще за състоянието на българското общество и стопанство. Който има очи и ум, вижда и разбира сам, а който ги няма – все едно не е възможно да му бъдат присадени!

Единствено новата партия "Продължаваме промяната" (ПП) вдъхва някаква надежда, че ще издигне умни, начетени и почтени кандидати за парламента. Разбира се "хрътките" на ГЕРБ и ДПС се възползват от всяка възможност да втълпяват, че Кирил Петков е едва ли не държавен престъпник, а той и Асен Василев всъщност не са разкрили никакви нередности в своите министерства, останали от властването на ГЕРБ, а просто са се опитали да замажат очите на народа, измисляйки нередности, и несправедливо уволнявайки честни и почтени служители, за да назначат свои близки и познати! Изобщо "Калинките викат дръжте калинките!", а интервюиращите журналисти клепат с уши и позволяват от СМД да се сипят лъжи и инсинуации.

Трябва да призная, че Мая Манолова полека-лека успява да ме опитоми. Това го казвам, защото аз имах много лошо мнение за нея от времето на правителството на Орешарски, когато, ако не се лъжа, тя беше зам-председател на Народното събрание и ме вбесяваше с настъпателното си и даже в някои случаи арогантно поведение от трибуната на парламента. Най-вече си я спомням с неудоволствие от "Костинбродската афера", която беше една измишльотина, за която основна вина, според мен, носи Мая. От онези времена насам обаче, Мая Манолова демонстрира изключителна енергия като омбудсман, борейки се като лъвица за най-различни справедливи каузи в защита на обикновените хора. Винаги съм гледал на борбата ѝ като на изява на болни политически амбиции, но трябва да призная, че независимо от това какви са мотивите ѝ, тя безусловно е грамотен и енергичен политик, който заслужава уважение. От партията "Изправи се ..." аз се отнасях с голямо уважение и към Хаджигенов и Бабикян, но те ме сащисаха малко с подкрепата, която в един момент изразиха към президентските амбиции на Лозан Панов!

По отношение на ИТН мога да кажа, че отрицателното ми мнение само се утвърди след поста на адвокат Галина Иванчева във Фейсбук, който доказва, че ИТН е втора версия на ГЕРБ. Отношението към народните представители на партията, като към безмълвни пионки в ръцете на ръководството, е недопустимо и даже отвратително! Аз никога не съм хранел особени симпатии към ИТН, но след изнесената информация от Галина Иванчева, смятам, че подобна партия е не по-малко вредна за България от ГЕРБ!

Общо взето ми се иска да се надявам, че ПП ще набере достатъчно места в парламента, за да не разчита особено много на мрънкачи като Христо Иванов, за когото всичко започва и завършва със съдебната реформа и на амбициозни политици като Нинова, която за мен е все още една енигма, що се отнася до плановете и намеренията на БСП за бъдещото развитие на България.

В президентската надпревара се включиха толкова много личности, че просто няма начин да се обърне внимание на всеки един от тях. Все пак ще се опитам с по няколко думи да изразя отношението си поне към някои от кандидатите.

Аз поначало се отнасям с известни симпатии към Костадин Костадинов, вероятно поради патриотизма на неговите възгледи и последователността, с която се изказва за излизане на България от НАТО. За съжаление неговата "антиваксърска" позиция по отношение на COVID-19 и мнението му, че такава епидемия едва ли изобщо има, направо ме сащисват!

Известна изненада за мен представлява Николай Малинов от партия "Русофили". Аз си мислех, че той е най-обикновен безапелационен русофил, което за мен е също толкова неприемливо както и безапелационните русофоби, които са готови да се подложат на Запада дори тогава, когато никой не им го иска! Оказа се обаче, че ако се съди по думите на Малинов, той е за разумно и балансирано отношение както към Русия, така и към Запада, особено като се има предвид, че България се намира на фронтовата линия между двете, както се оказва напоследък, силно враждуващи страни. Всъщност от едно интервю на Малинов аз разбрах, че ние изглежда имаме доста близки разбирания за мястото на България в съвременната изостряща се конфронтация между Изтока и Запада, в която тя може да спечели, само ако остане неутрална връзка между двете страни, нещо като Швейцария на Балканите. За съжаление подобен неутралитет изисква политици с много разум, патриотизъм и... топки, ако мога така да се изразя, каквито България почти никога не е притежавала!

Анастас Герджиков, който се опитва да се представи като независим кандидат за президент, но е доволен от това, че получава подкрепата на ГЕРБ и това съвсем не го прави независим. Той ми падна още повече в очите, когато на въпроса какво му е мнението за Истанбулската конвенция отговори, че няма да каже, защото каквото и да каже, ще отблъсне от себе си част от избирателите!? Да си призная по-тъп отговор не съм очаквал от никой кандидат, а още по-малко от ректора на Софийския университет! Според мен с този си отговор Герджиков би трябвало да отблъсне както привържениците, така и противниците на Истанбулската конвенция. Излишно е да отбелязвам, че този въпрос има много прост отговор – решението на Конституционния съд по въпроса!

Не храня особени симпатии и към кандидатурата на Лозан Панов. Причината е, че той се е съсредоточил в реформата на съдебната система и като Мирча Кришан (имаше навремето един румънски комик, който каквото и да го питаха винаги набързо достигаше до отговора за краставичката, която съдържала 95% вода и т. н.) в отговор на всеки въпрос достига до необходимостта от съдебна реформа. Мисля, че президентството изисква доста по-широк кръг от интереси на един кандидат, като реформата на съдебната система е само един елемент от интересите на бъдещия президент. При това от обясненията на Лозан Панов за реформата изобщо не е ясно как той ще допринесе за нея и каква трябва да бъде тази пуста реформа. На мен ми се струва, че проблемът не е само в Главния прокурор Гешев, ами и в целия ВСС, а вероятно и в част от съдиите, които имам чувството, че също са малко или повече корумпирани и зависими от властта.

Лично моите симпатии са на страната на Румен Радев. Аз съм убеден, че въпреки известната плахост, която той проявяваше в началото на мандата си, Радев в крайна сметка се оказа един честен, достоен и способен президент! Критиката на недотрепки като Бойко Борисов, Карадайъ, Герджиков и други подобни екземпляри не бива да бъдат удостоявани с вниманието на избирателите, макар че честно казано цитатът, с който започва това есе, ме навежда на не особено положителни мисли за бъдещето.

Дилетант

 

Дали ще "Продължаваме Промяната" или не?

За отговора на този въпрос трябва да почакаме до 14 ноември, но засега е ясно, че Кирил Петков и Асен Василев се устремиха с ентусиазъм да изпълняват политическия си проект за създаване на нова партия. Те демонстрират, че не са си губили времето в САЩ и Канада, и са усвоили добре как се прави модерна предизборна пропаганда. Разбира се това дали ще "продължи промяната" или не зависи от редица обстоятелства, много от които са извън контрола на двамата юнаци. Те очевидно действат разумно и се стараят да съберат около себе си главно избирателите, разочаровани от противоречията и буквално селските кавги на досегашните "партии на промяната" и поне част от така нареченото "блато", т. е. хората, които не гласуваха на миналите избори или въобще рядко гласуват.

Петков и Василев очевидно имат подкрепата на ядро от хора, които познават лично и които са минали през водените от тях курсове през последните десетина години. Това е много важен контингент от съмишленици, особено ако той наистина е разпределен сравнително равномерно из страната, защото може да служи като база на избирателните листи на новата им партия. За успеха им ще спомогне и фактът, че едновременно с парламентарните ще се проведат и президентските избори.

Петков и Василев ентусиазирано се идентифицират с президента Радев. С Радев се идентифицират и други партии, като БСП, ИТН и "Изправи се BG ...".

БСП създаде впечатление за известно колебание във връзка с подкрепата на кандидатурата на Радев и Йотова и това може да отблъсне потенциален електорат от нейната периферия.

"Изправи се BG ...", които бяха и продължават да бъдат най-ентусиазираните борци за Промяната, се борят за "голия живот" и ако не успеят да влязат в бъдещия парламент, ще лишат Промяната от една грамотна и ентусиазирана група народни представители.

Според мен "Продължаваме Промяната" (ПП) ще пие кръвчица от всички "партии на промяната“, но ми се струва, че най-големи количества ще дойдат от ИТН, тъй като тя основателно разочарова най-много избиратели с идиотските изказвания и постъпки на Слави, Тошко, Филип и други новоизлюпени партийни светила на българския политически небосклон. Все още остава открит въпросът "Чии проект е ИТН?". Подозрението, че това е ГЕРБ 2.0 и/или, че ИТН е създадена от тъмните сили стоящи зад ДПС, както и възможността поведението на партията да се обяснява с аджамийство в никакъв случай не повдигат авторитета ѝ. Ръководителите на ИТН непрекъснато се опитват да доказват и обясняват, че не те са се държали идиотски и са попречили на създаването на правителство по време на 46-ия парламент, а виновни за това са всички останали! Самият факт, че чувстват необходимост да се обясняват, буди съмнения и сам по себе си говори за гузна съвест.

"Демократична България" (ДБ) вероятно също ще даде своята кръвна дан поради мрънкането на Христо Иванов, който като че ли искаше да каже нещо много важно, но никога не посмя да го направи, а то е, че ДБ има амбиции да внесе сериозен принос в Промяната, но желае да вземе участие в шоуто с индивидуални представители, за да може да претендира в бъдещето за нейна движеща сила. В същото време ръководството на партията се опасява, че предисторията на ДБ за някогашното участие в управлението може би не предизвиква особен възторг в голяма част от избирателите. Тук искам да подчертая, че ДБ се бори преди всичко за съдебна реформа, а по мое лично мнение това е само един от много важните елементи на Промяната, която трябва да настъпи в държавата!

ДБ, по причини на тесногръда идеологичност, решиха да си измислят свой кандидат за президент, което също може да отблъсне някои от избирателите, принадлежащи на тяхната периферия. Те нямат доверие на Радев, че е истински "западник", което за тях би било основен критерий за истинност и правилност на възгледите и убежденията му. В стремежа си да се разграничава колкото е възможно повече от БСП, ДБ не може да подкрепя същия кандидат за президент, както столетницата!? Истината е, че кандидатът, зад който застава ДБ – Лозан Панов – съвсем не е лош, макар според мен да има малки шансове да победи Радев, просто защото действащите президенти като правило имат предимство в борбата за втори мандат, ако не са допуснали сериозни гафове през първия. Освен това Радев е особено популярен всред хората, надигнали се срещу режима на ГЕРБ поради моралната подкрепа, която оказа на протестиращите. Това доведе до идиотските обвинения срещу него, че не бил обединител, а бил разединител на нацията, че "вдигнал юмрук", очевидно според критиците му, в явна демонстрация на привързаност към "Проклетото комунистическо минало" и т. н. (В случая за юмрука изглежда се прави алюзия към популярното вдигане на юмрук като сигнал за салют и единство по време на Испанската гражданска война и в годините непосредствено след 9-ти септември.)

Разцеплението в средите на силите, борещи се за ликвидиране на "модела ДПС-ГЕРБ" по въпроса за президентската кандидатура, което се прояви след подкрепата на Лозан Панов от ДБ, може да послужи само на ГЕРБ-ДПС, защото ще намали ефективната съпротива срещу техния кандидат Анастас Герджиков. Ако, недай си Боже, се стигне до победа на последния, то основната вина за това ще носят Христо Иванов и ДБ, които за пореден път ще демонстрират идеологическата си ортодоксалност и готовността си да поставят над всичко верността към Запада, поставяйки подозренията си към "западничеството" на Радев пред непосредствените интереси на страната и необходимостта от решаването на фатални за бъдещето на България проблеми!

Активна борба срещу ПП организират основно ГЕРБ и ДПС. Причините за това са ясни. Досега системата от симбиозни зависимости между държавните органи и частните фирми около тези две партии почти удържа напъна на първото временно правителство. Второто временно правителство вероятно също ще нанесе някакъв ущърб на "модела ДПС-ГЕРБ", но постоянно правителство със сериозна парламентарна подкрепа неизбежно ще разруши Модела. Проблемът на ДПС и ГЕРБ е, че когато такова правителство бъде съставено, Моделът неизбежно ще започне да се саморазпада, защото фирмите, принадлежащи към него, ще се опитат да се приспособят към новата обстановка и това ще предизвика бърз срив на цялата грижливо изграждана с години структура. По тази причина атаките на политиците от ГЕРБ и ДПС са особено остри и злобни срещу личностите на Петков и Василев, срещу идеите на техния проект, и – което е много важно – срещу техния предполагаем (от Бойко и останалата пасмина) ментор – президента Радев!

На обикновения българин се обяснява, че досега правителствата на ГЕРБ са се справяли с всякакви финансови проблеми, а служебните правителства непрекъснато не са в състояние да намерят пари за нищо! "Как е било възможно Бойко и ГЕРБ да намират пари за всичко, а новите - не могат!?" Изводът, към който неизбежно се тласка българина е, че новите управници просто са некадърни, нищо че са завършили Харвард, Йейл, Берлин и Сорбоната! На народа се втълпява от СМД на стария режим, че само връщането на Бойко и ГЕРБ може да възстанови реда в България!

ГЕРБ и ДПС се сдобиха и със собствен кандидат за президент! Лично аз много се чудех кой разумен и държащ на името си интелектуалец ще се оваля в политическата и морална кал, получавайки подкрепа от тези две партии, но се оказа, че съм имал доста идеалистични представи за нивото на някои интелектуалци в България. Оказа се, че такъв човек има. Той дори е професор и отгоре на всичко е ректор на най-стария университет в България – Софийския университет! Този човек се нарича Анастас Герджиков! Вече се очертава и линията, която ще гонят неговите кукловоди от ГЕРБ и ДПС и стоящите зад тях тъмни сили. Твърдението ще бъде, че борбата е между армията и интелектуалният университетски елит! Радев ще продължава да бъде омаскаряван с идиотските обвинения, че е разединител на нацията, заради това, че в борбата между престъпната власт на ГЕРБ и народните демонстрации е застанал на страната на народа, а не се е опитал да убеди народа, че "няма нищо страшно, дето го крадат и тормозят, защото това се прави под вещото ръководство на любимия ръководител на страната Бойко Борисов!" Лозан Панов и подкрепящата го "Демократична България" внасят своята лепта в разцеплението на борците за Промяна, като по този начин помагат за оцеляването на "модела ДПС-ГЕРБ". Това те го правят от глупост и идеологическо късогледство, но ако Герджиков и ГЕРБ-ДПС успеят да победят, "добрите намерения" на ДБ ще са абсолютно ирелевантни!

Интересен и открит стои въпросът каква всъщност е идеологията на Петков и Василев? Какво е тяхното отношение към либералната демокрация и авторитаризма? Какво е отношението им към Запада и Изтока? Каква е визията им за геополитическото положение на България и чия страна тя трябва да заеме в разгарящата се политическа и икономическа борба в света? Изобщо трябва ли България да заема явно нечия страна или трябва да се опита по най-ефективен начин да се възползва от гигантската "цивилизационна битка", която тепърва предстои да се води!?

Прави впечатление, че новите юнаци почти никога не говорят по тези въпроси, а просто говорят за необходимостта от създаване на една нормално функционираща държава. В този смисъл трябва да се възприемат и твърденията им, че "няма ляво и няма дясно". Те не казват в явен текст какво точно има, може би защото сами не знаят как да го назоват, а може би защото се опасяват от отрицателна политическа реакция на едни или други политици и политически партии. Приказките им ужасяват "левите" и най-вече "десните". Проблемът на "десните" е, че ако някой ги запита какво те разбират под дясно, ще се окаже, че и те не знаят какво точно разбират под този термин, защото българските "десни" просто са едни "западници" и в това се състои цялата им "дясност". С други думи дясното е това, което идва от Запад и има за цел да укрепи и разшири империята на Запада!

Струва ми се, че Петков и Василев са привърженици на идеята на Дън Сяо Пин, че: "Няма значение дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки!". Тази идея издигна Китай от дъното на неразвитите държави на третия свят до нивото на световна суперсила и то само за около 40 години!

Аз например не съм привърженик на плоския данък, но приемам мисълта на Петков и Василев, че в България преди да се променя данъчната система, трябва да се запушат дупките, от които изтичат огромни средства в джобовете на един ограничен кръг от олигарси и техните слуги. С други думи трябва да се възстанови нормално функциониращата държава!

В следващите седмици на активна предизборна борба трябва да се очаква, че ортодоксалните "леви" и "десни" ще искат да знаят мнението на Петков и Василев примерно по следните въпроси:

1.  Какво мислят те за Крим и Донбас?
2.  Какво е отношението им към "агресивните попълзновения" на Путинова Русия?
3.  Какво мислят за т. нар. "Триморие" – една, според мен мъртвородена идея на полския национализъм и остаряла отдавна дискредитирана от историята мания за величие на Полша?
4.  Какво мислят за "цивилизационния избор на България"?
5.  Какво е отношението им към НАТО?
6.  Какво е отношението им към проблемите със Северна Македония и т. н.?

Предполагам, че те ще се опитват по най-различен начин да избягнат преки отговори на тези въпроси, защото преките отговори ще отблъснат от техния проект едни или други избиратели. Това не означава, че ако дойдат на власт, те ще могат да избягнат да заемат позиции по тези въпроси, но за тях, според мен, сега е важен въпросът дали "котката ще лови мишки" или с други думи дали държавата ще функционира адекватно на интересите на нацията или не!

Истината е, че аз така си мисля, а това съвсем не значи, че Петков и Василев не са проект на американското посолство, както мислят ортодоксалните леви или проект на руското посолство, както са убедени ортодоксалните "западници", които се броят за истински десни!

Дилетант

 

Доктрината Байдън, новата студена война и мястото на Европа в света

В трагичната вакханалия, съпътстваща краха на "Глобалната война на терора" (ГВТ) в Афганистан, а скоро вероятно и в района на Близкия изток, постепенно се оформя доктрината на президента на САЩ Джо Байдън. Моралната основа на доктрината, според Мишел Фламой – подсекретар по отбраната по времето на Обама, може да се формулира по следния начин: "Ако президентът на САЩ не е готов да изпрати децата си да воюват в някоя държава по света, то той няма право да иска от обикновените американци да изпратят своите деца да воюват в тази държава!". С други думи можем да приемем, че времето когато САЩ трябваше от време на време да "блъснат, за назидание, някоя малка държавица в стената", както беше казал един от близките съветници на Буш I, за да поддържат страха и уважението към себе си, е отминало!?

ГВТ естествено няма да спре, но ще се води с методите и средствата на "плаща и кинжала", модернизирани с крилатите ракети и безпилотните дронове. Често използването на последните води до фатални грешки, в които загиват невинни хора. Пресен пример е последният удар срещу "терорист-самоубиец" в Кабул, който се оказа фиктивен и плод на фантазиите на превъзбудени генерали и дистанционни оператори на дронове. В този удар загинаха 7 невинни деца и трима възрастни - мирни жители на Кабул, един от които дори е бил сътрудник на американска помощна организация. Както се казва обаче: "Ще се извиним и ще продължим!".

Пак според Фламой: "Апетитът на Байдън за nation building е нулев, но готовността му да защищава интересите на САЩ, ако е необходимо дори със сила, е жив и здрав!". Въпросът е как се дефинират интересите на САЩ? Байдън и неговото обкръжение считат, че в бъдеще САЩ трябва да се посветят на защитата на либералната демокрация в света от попълзновенията на автократичните режими на държави като Китай, Русия, Иран и т. н. За тази цел САЩ се нуждаят да обединят около себе си своите съюзници за защитата на империята на либералната демокрация. С други думи интересите на САЩ се определят преди всичко от интересите на управляващата финансова и военнопромишлена олигархия за осигуряване на световното ѝ господство!

Доктрината на Байдън гледа на Китай като на екзистенционален съперник, на Русия - като на смутител на реда, на Иран и Северна Корея - като на разпространители на ядреното оръжие. Кибернетичната заплаха винаги съществува, а тероризмът се е разпространил далеч отвъд границите на Афганистан. Казват, че на съвещания в Белия дом Байдън е подчертал, че той е напълно готов да подкрепя американската дипломация с военна сила. В разговорите си с Нафтали Бенет - министър-председателя на Израел, Байдън е потвърдил, че ако преговорите с Иран не успеят да умиротворят ядрените му амбиции, той е готов да се възползва от други възможности на САЩ! Бедата е, че след трагедията на летището в Кабул и изобщо на изтеглянето от Афганистан, Иран и останалите декларирани от Байдън противници на САЩ може да не вярват в готовността и способността на президента да използва военните в сериозна и продължителна акция (да не кажем война) срещу някои от изброените противници на империята.

В статията си от 14 септември 2021 година:

"The Vocabulary of Neoliberal Diplomacy in Today’s New Cold War"

http://www.informationclearinghouse.info/56780.htm

професор Michael Hudson характеризира живо и колоритно противостоящите си системи на държавна организация и идеология на Либералната демокрация от една страна и на автократичните режими, господстващи в Китай и редица други страни от друга страна. Според статията САЩ представляват демокрацията, което по думите на професора е евфемизъм за страни с минимална независимост, оставили икономическото си планиране на финансовите менажери от Уолстрийт и инфраструктурното си развитие на частни инвеститори, а страните, ограничаващи монополизма и рентиерството са обявени за автократични държави, заплашващи съществуването на демокрациите и свободата на народите по света.

Майкъл Хъдсън подчертава, че САЩ, Германия и някои други страни се развиха икономически в края на 19-ия и началото на 20-ия век чрез спонсорирано от държавата прогресивно данъчно облагане; развитие на инфраструктурата; борба с монополите; борба с рентиерството на базата на природните ресурси, земевладението и недвижимата собственост. През осемдесетте години на 20-ия век САЩ изоставиха тази политика, което доведе до икономическа стагнация на социалното развитие за 99% от населението им.

Според Хъдсън, Китай процъфтява именно защото провежда политиката на развиващите се страни от Запада през края на 19-ия и началото на 20-ия век, противопоставяйки се на неолибералната финансиализация на икономиката и растящите разлики в доходите на един процент от населението срещу останалите 99 процента, което е било характерно за началото на двадесетия век и е довело до икономическите и социални сътресения в света по онова време.

Проблемът на Запада с пътя на икономическото развитие, избран през последните години от Китай, е, че Китай отказва да допусне господството на западните и собствените си частни финансови организации в икономиката си, а напоследък предприе и мерки за ограничаване на господството на монополите в икономиката си. Политиката на "common prosperity" (англ. всеобщо благоденствие), провъзгласено от президента Си, отразява амбициите на Китай за съживяване на идеите на социализма, които Западът считаше, че е погребал безвъзвратно с разпада на СССР през 90-те години. Китай, като правило, никога през хилядолетната си история не се е занимавал с износ на политически и социални идеи в света. САЩ обаче се опасяват, че идеите на Си за "всеобщо благоденствие" могат да се окажат заразителни за народите на развиващите се страни и по тази причина се опитват да мобилизират васалите си - ЕС и страните на изток от Китай (Япония, Южна Корея, Австралия и т. н.) на кръстоносен поход срещу възраждащият се неосоциализъм, който този път е с китайски образ. Китай е възприел идеите на капитализма за стимулиране на икономическата активност и предприемчивост на населението с едновременното ограничаване на характерните за пазарната икономика тенденции към монополизация и финансиализация. В този аспект Байдън, с доктрината си, предприема настъпление в две насоки.

Едната насока е социално-икономическа и се изразява в редица социално-икономически реформи в самите Съединени щати, като финансиране на модернизацията на физическата инфраструктура в страната с държавни инвестиции от близо един трилион долара и развитие на социалната инфраструктура (образование, здравеопазване, грижи за децата и майките и т. н.) в размер на близо 3.5 трилиона долара. Проблемът е, че Демократическата партия, която до голяма степен подкрепя Байдън в тази насока, има абсолютно минимално предимство в Сената, където само гласът на вицепрезидента му осигурява болшинство и то при положение, че всички сенатори-демократи гласуват за предложенията на Байдън. В Камарата на представителите болшинството на демократите също е минимално, макар и по-голямо от това в Сената. За беда след година предстоят междинни избори, които могат да ликвидират мнозинствата на Байдън в Конгреса. Икономическите и социални мерки за облекчаването на напрежението в страната посредством мерки за намаляване на колосалните разлики в доходите и богатството на единия процент от населението спрямо останалите 99 процента могат да останат неприложени! Мерките, предложени от администрацията на Байдън концептуално напомнят мерките, предприети между двете световни войни от администрацията на Рузвелт, които са спасили САЩ от сериозни политически и социални проблеми по онова време. За съжаление днес вътрешната криза е много по-комплексна и създаването на национален консенсус за нейното разрешаване изглежда почти невъзможно предвид голямата етническа и расова нееднородност на американското общество.

Другата насока е свързана с преориентирането на политиката на САЩ към района на далечния изток с цел ограничаването на амбициите на Китай за статут на световна суперсила. По същество става дума за нова студена война, която трябва да ограничи влиянието на икономическите и социални идеи на китайското ръководство в района на Далечния изток и изобщо в света. Аз нееднократно съм отбелязвал, че опасността от Русия за страните от ЕС е силно преувеличена от няколкото силно русофобски държави по границите с Руската федерация и предполагам, че САЩ полека-лека ще изтеглят част от силите си в Европа, за да се съсредоточат почти изцяло в Далечния изток. Анонсите на САЩ към Япония, Южна Корея, Австралия и Индия за по-тясно политическо и военно сътрудничество недвусмислено показват, че САЩ прехвърлят основното си геополитическо внимание към района около източните граници на Китай с цел да парират бъдещият му изход в просторите на Тихия и Индийския океан, които кой знае защо те считат за територия от изключително икономическо и политическо значение за САЩ. Очевидно амбициите на световна имперска суперсила са все още неукротими в плутокрацията, управляваща САЩ, и предстои още много национално богатство да бъде потопено във водите на двата велики океана.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз очевидно имаше за цел да ѝ развърже ръцете в геополитически смисъл, но според мен в случая става дума за удовлетворяване на болни амбиции на управляващите във Великобритания и опит за връщане на някогашното влияние и слава на Британската империя. С излизането си от ЕС Великобритания загуби прякото си влияние над развитието на Европа и възможността ѝ да провежда старата си имперска политика на балансиране между европейските сили. Очевидно Британците смятат, че ЕС е импотентен гигант, който е неспособен да провежда собствена геополитика. В това отношение последният им удар срещу Франция чрез участието им в AUKUS и разтурянето на договора за 12 френски подводници за Австралия на стойност над 50 милиарда евро може да се счита за блестящ "удар в гърба" срещу съюзника им в НАТО – Франция, но той е и безкомпромисен сигнал към ЕС, че основните му двигатели Германия и Франция трябва сериозно да помислят за бъдещата геополитическа ориентация на съюза!

Крайно време е Европейският съюз да помисли за своя геополитическа изява, базирана на независим анализ на заплахите срещу съюза, които са незначителни от военна гледна точка и икономическите му интереси, които само могат да спечелят от разумна политика по отношение на Русия, Китай, Турция и Иран, които имат амбиции за икономическо партньорство и реално не представляват военна опасност за Европа. Независима геополитическа изява на ЕС обаче изисква създаването на ефективни въоръжени сили за отбрана на Съюза, за което той все още разполага с икономическа и военнопромишлена база. Изисква се само желание и разумно дефинирани геополитически цели извън имперските амбиции на САЩ.

Дилетант

 

Трагедията в Афганистан и бъдещето на "Доктрината на Байдън"

На 24 април 2021 година във Вашингтон се е състояло важно съвещание на висшите кръгове на истаблишмънта на САЩ, отговарящи за националната сигурност. Целта на съвещанието е била да се планира евакуацията на американските войски от Афганистан, което само две седмици преди това е било обещано пред света от президента Байдън. (В интерес на истината трябва да се отбележи, че генералите от Пентагона са били против евакуацията на войските от Афганистан, но решението на президента е било окончателно.) Съвещанието е трябвало да планира логистиката и реда на напускането на войските. Най-старшите, присъстващи на съвещанието от Пентагона, са министърът на отбраната - генерал Остин и шефът на генералния щаб - генерал Марк Мили. Присъствали са висши представители на Белия дом и представители на разузнавателните служби. Външният министър на САЩ Блинкен е участвал в съвещанието онлайн.

След продължителни дискусии става ясно, че военните могат да завършат изтеглянето на официално обявените 3500 военнослужещи до 4 юли - два месеца преди определената през септември дата от президента, като освен това ликвидират и военновъздушната база Баграм - основната опорна точка на американските окупационни сили в Афганистан.

Държавният департамент е настоял на намерението си посолството на САЩ в Кабул да продължи да функционира, като за целта се предвиждал състав от 1400 дипломати и служители, които да бъдат охранявани от 650 морски пехотинци и войници.

Представителите на разузнавателните служби, присъстващи на съвещанието, са изразили увереност, че афганистанските въоръжени сили и силите за сигурност са в състояние да устоят на талибаните в рамките поне на година-две.

Съвсем кратко е била обсъждана и възможността за катастрофално срутване на въоръжените сили и правителството на Афганистан, като в този невероятен случай е било решено да се използва гражданското летище на Кабул, като останалите в посолството американци се е предвиждало да бъдат евакуирани от посолството до летището с хеликоптери. На никой от присъстващите изглежда и на ум не му е дошло да помисли какво ще стане, ако талибаните се доберат до летището на Кабул, което между другото е разположено едва ли не в центъра на града и е заобиколено от хълмове, гъсто застроени с жилищни блокове и други сгради. С други думи от гледна точка на отбрана, летището е абсолютно неотбраняемо. Няколко минохвъргачки, разположени между сградите по хълмовете около него могат да парализират достъпа до него, както по въздух, така и по земя!

Присъстващите на съвещанието вероятно са останали доволни от себе си и от хубавия план, който са разработили!

Само четири месеца по-късно, на 14 август 2021 година, се разбра, че прекрасният и елегантен план за евакуация на американските войски от Афганистан е абсолютно компрометиран и разрушен. Не помогнаха твърденията на представителите на най-великата армия на всички времена - тази на САЩ, че афганистанската армия е най-добре въоръжената и обучена армия в района, нито пък уверенията на представителите на най-интелигентните разузнавателни служби на всички времена - тези на САЩ, че армията и правителството на Афганистан могат да устоят на "бандите" на талибаните поне в продължение на две-три години, сиреч поне толкова време, колкото някога устояха на бунтовниците, подкрепяни от САЩ, правителството на Наджибула и неговата армия, въоръжени и обучени от армията на известната "бензиностанция с ракети", наречена СССР преди близо 30 години. В ретроспекция буди притеснение и фактът, че само преди няколко години една друга армия, въоръжена и обучена от армиите на САЩ и НАТО - армията на Ирак - по същия начин стана жертва на една друга "банда терористи", носеща гръмкото име ИДИЛ, но това е тема на друг разговор.

Какво всъщност стана между 20 април и 15 август 2021 година, та така фатално завърши започнатата в Афганистан преди 20 години от президента Буш Младши глобална война срещу тероризма, която, както знаем, на няколко пъти бе обявена за спечелена? Защо не помогнаха спътниците, от които се наблюдава цялата Земя и дроновете, които могат да проследят и убият всеки терорист навсякъде по света?

Причините за провала на блестящия план за евакуация на американците и съюзниците им от Афганистан вероятно ще се обсъждат от историците и политолозите още дълги години, но основните елементи на поражението са били заложени в плана благодарение на чувството за интелектуално и всякакво друго превъзходство на най-елегантната система за управление на света - империята на глобалната либерална демокрация. Тук ще отбележа само някои любопитни факти, очевидно допринесли за разпадането на творението на либералната демокрация в Афганистан.

1. Ние всички бяхме чували, че в Афганистан са останали само около 2-3 хиляди войници на САЩ и съюзниците им от НАТО. Всъщност се оказва, че в Афганистан е имало и още почти 20000 контрактори свързани с обучението на армията и техническата поддръжка на въоръжението ѝ, което само в самолети и хеликоптери е превъзхождало неколкократно авиацията например на Българската армия. Освен войниците на САЩ и НАТО в периода след април 2021 са изтеглени и всички контрактори, което неизбежно е парализирало използването на техниката от афганистанските войници. Този факт им е обърнал внимание и на тяхното нерадостно бъдеще, когато в борбата си с талибаните те няма да могат да разчитат на бойна и логистична подкрепа по въздуха!

2. Поначало беше известно, че от 350000 души личен състав на всичките сили за сигурност в Афганистан, поне половината са фантоми, т. е. войници и полицаи, които се числят на служба, води се, че получават продоволствие, облекло, оръжие и заплати, но практически не съществуват реално като такива в редовете на армията и полицията! Всичките тези законни и нужни за живот и съпротива материални благини са били усвоявани от афганистанската военна и цивилна бюрокрация! Всъщност някои наблюдатели считат, че фантоми са били поне 3/4 от личния състав на армията, но изглежда никой не знае точната им бройка.

3. Талибаните приемат тактика на "просмукване" в обществото, като през последните месеци - пеша и на мотоциклети, облечени като просяци, търговци и обикновени граждани те лека-полека се "просмукват" в селца и градчета, заплашвайки, подкупвайки и просто убеждавайки сънародниците си, че краят на окупацията на родината им неизбежно е дошъл и всеки разумен човек трябва да проумее този факт и да се присъедини или поне да не пречи на "освобождението ѝ".

4. Това "просмукване" се извършва от периферията на страната към центъра без да се обявяват за превзети големи градове и областни центрове, поради което американците и бюрократите от НАТО нямат реална представа за нивото на заплахата за стабилността на режима в Кабул. Особено важен е и фактът, че по тази схема на завладяване се парира възможната връзка на правителствените войски със съседните държави и се намаляват възможностите за продължителна съпротива и следваща гражданска война. Подготвя се блиц-завладяване на главните и областните градове и на самата столица, което трябва да бъде извършено със светкавична бързина, за да не се позволи реална съпротива от страна на войските на САЩ, НАТО и правителството в Кабул. По тази причина само десетина-петнадесет дни преди падането на Кабул в Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запад рядко се появяваха съобщения за дейността на талибаните.

5. Изведнъж в рамките на не повече от две седмици в СМД заваляха съобщения за завладени градове и областни центрове. Това неизбежно започна да поражда паника и когато на 14 август талибаните внезапно се обявиха в Кабул, паниката избухна като бомба! За това спомогнаха и няколко "мъдри" постъпки на американското посолство в Кабул (или психологически диверсии на талибаните), за които се пише в интернет, но които по понятни причини не се споменават в официалните СМД. Например, твърди се, че в паниката от идването на талибаните, някой умник изпраща на местните колаборационисти (преводачи и други сътрудници на САЩ и НАТО) ел-писма с приложение, което представлява нещо като бланка на пропуск за достъп до летището с цел евакуация, в което е необходимо само да се попълни името на човека! Естествено още на следващия ден на пазара в Кабул въпросните бланки се продават и хиляди афганци - колаборационисти или не - си попълват имената и се юрват към гражданското летище на Кабул. Твърди се освен това, че в суматохата на бягството си от посолството, служителите му не са унищожили биометричните бази данни на колаборационистите, които неизбежно попадат в ръцете на талибаните заедно с техническите средства за идентификацията им! Тези и други подобни опущения или слухове за опущения на американците неизбежно водят до увеличаването на паниката около летището на Кабул, за което в интернет могат да се видят и чуят страхотии, които далеч надвишават трагичните картини от известното "бягство от посолството в Сайгон", когато Виетконг завладя града преди близо половин век.

6. Над всичко това, като зловеща прокоба се извисява широко известната от 20 години информация за невероятната корупция в създадената от САЩ и НАТО нова афганистанска администрация, която по дизайн трябваше да води Афганистан към висините на либералната демокрация! За утешение на българските граждани може да служи факта, че по отношение на корупцията създадената в България "демократична" администрация е нещастно недоносче в сравнение с нейната посестрима в Афганистан!

Тези и други факти и слухове посочени по-горе помогнаха за събитията, отразени в трагичните видео-клипове и снимки на тотален хаос на и около летището в Кабул. Пентагонът върна обратно няколко хиляди войници и морски пехотинци, за да установи поне някакъв порядък на летището, за да може да се провежда евакуацията на американците и техните европейски съюзници, а също така и на афганистанските колаборационисти от разпадналия се режим в Афганистан. Срокът за завършване на евакуацията е 31 август и поне засега талибаните отказват да го продължат, тъй като напускането на голям брой образовани граждани на страната неизбежно ще окаже пагубно влияние върху техните шансове да поемат компетентно управлението на Афганистан.

В западните СМД вече се правят опити за анализ на събитията от последните месеци в Афганистан, за да се разбере какво точно стана и защо стана така, че прехвалената американска военно-политическа машина се провали по толкова недвусмислен и фатален начин? Ще се опитам в следващите редове да синтезирам публикацията на политическия анализатор Фарид Закария озаглавена: "Защо апаратът за сигурност на САЩ произвежда непрекъснато провали?"

В публикацията си Фарид Закария отбелязва редица интересни факти, които по негово мнение стоят в основата на провалите на американската администрация през последните десетилетия.

Например "Съветът за национална сигурност" на САЩ от април досега е заседавал 36 пъти по въпроса за изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан. При това този факт се сочи от администрацията като важен показател за сериозното внимание отделено на въпроса. Според Закария "...Политическият апарат се е превърнал в динозавър с огромно тяло и малък мозък, като процесът на взимане на решения е заместил самите политически решения."

Закария цитира и "Wall Street Journal", според който за подготовката на изтеглянето от Афганистан "администрацията провеждаше съвещания от месеци..., но не бяха подготвени почти никакви инструкции към държавните агенции как да се подготвят за предаването на властта!"

"Студената война" се ръководеше от обширна бюрокрация, която обаче се оглавяваше от малък кръг талантливи и ефективни бюрократи. "Съветът за национална сигурност", създаден от Хенри Кисинджър се състоеше от около 50 души. До края на xx век той нарасна до около 100 души, но продължаваше да бъде една стегната и ефективна организация. През осемте години управление на Джордж Буш Младши, съветът се увеличи два пъти, а през управлението на Обама той се увеличи още два пъти! По времето на Тръмп броят на бюрократите в съвета намаля незначително, но Байдън увеличи състава му отново до над 350 души с много заместници, слоеве от бюрократи и усложнена структура!

Колкото е по-голяма една организация, отбелязва Закария, толкова повече е усложнена бюрократичната ѝ структура с много нива, сложни връзки и зависимости между тях. Колкото повече са нивата, толкова по-сложна е навигацията на процеса на взимане на решения между отделните нива. Например Министерството на отбраната (Пентагона) на САЩ е огромно по брой на сътрудниците и комплексност на структурата. Със бюджет от над 700 милиарда долара, Пентагонът е вероятно най-тлъстата бюрократична машина в света. При това, през последните десетилетия размерът му и сложността на структурата му са се увеличили неимоверно. Според Пол Лайт от Ню Йоркския Университет петте най-високи нива на Пентагона са се увеличили от 363 души през 1998 година до 870 души през 2020 година! Само броят на служителите в нивото на асистент-секретарите е нараснало от 193 до 629 души. Понастоящем "върхът на бюрократичната структура" на Пентагона се състои от 33 нива!

В големите организации на проблемите за навигация в структурата често се отделя по-голямо внимание от взимането на конкретни решения. Голямо количество информация се генерира вътре в системата и външната информация често изобщо не може да се добере до нивата, на които се вземат решенията. По тази причина в продължение на 20 години администрацията на САЩ, базирайки се на докладите на Пентагона, считаше, че мощта на афганистанската армия расте както по брой на военнослужещите и нейното техническо оборудване, така растат и уменията на тази армия да изпълнява задачите си по защита на създадената от САЩ афганистанска администрация. Например, през 2011 година, генерал Колдуел, който по онова време командва обучението на афганистанската армия заявява, че "афганистанската армия е най-добре тренираната, най-добре екипираната и най-добре командваната армия в района! ... С течение на времето, тя (армията) продължава да става все по-добра и по-добра!". Две години по-късно, генерал Марк Мили, по онова време заместник-командващ на американските сили в Афганистан, заявява: "Аз съм много по-оптимистичен за крайния резултат на мисията на САЩ тук, като имам предвид работата на силите за сигурност на Афганистан!". В този дух нарастването на американският военен контингент в Афганистан през периода 2009 - 2012 години, бе отчетено като успех, въпреки, че през 2015 година Талибаните владеят повече територия от когато и да е било от началото на войната.

Всъщност, много членове на администрациите управлявали САЩ от 2001 година досега са разбирали, че нещата не вървят на добре, но официалната информационна линия е била, че всичко е наред и положението в Афганистан се подобрява с всеки изминат ден! По думите на Боб Кроли, съветник по въпросите на контратероризма в Афганистан: "Данните бяха променяни, така че да представят във възможно най-добра светлина развитието на събитията в Афганистан.". Разкритията на Майкъл О'Хенлон, експерт от Брукингс, че годишните загуби от дезертиране, убити и ранени на войниците от афганистанската армия са от порядъка на 20-30% също остават без отзвук в бюрокрацията. Дори сигналите на специалния инспектор по въпросите на реконструкцията на Афганистан, че част от личния състав на силите за сигурност са всъщност фантоми, чиито заплати се "усвояват" от офицерите им, остават без внимание!? По данните на инспектора от списъчния състав на афганистанската армия от 300000 войници, реално съществуват не повече от 120000!?

Данните за провала на афганистанската авантюра на САЩ са ужасяващи. За 20 години от войната на САЩ в Афганистан са похарчени $2.3 трилиона! Финансовата помощ на Запада е нараснала от $1.3 милиарда през 2007 година на $7.9 милиарда през 2018 година, като в същото време 34% от населението на страната живее в бедност през 2007 година, а през 2017 година 59% от населението живее в бедност! През 2001 година за отглеждане на суровината за опиум са отредени 8000 хектара, а през 2020 година площта, отредена за тази цел, е 224000 хектара! Жертвите на САЩ и съюзниците им от НАТО са около 3500 убити, от които близо 2400 са американци. Близо 30000 са ранените и осакатените за цял живот, а жертвите от афганистанската армия и мирното население са близо 500000 души! През периода на войната в услуга на САЩ и съюзниците им са работили около 18000 афганци. Заедно със семействата им се оказва, че над 70000 души трябва да получат убежище в САЩ и съюзниците им по НАТО.

Блога си от неделя, 20 юни 2021 г., озаглавен:

"Америка се завърна!?"

https://diletant43.blogspot.com/2021/06/blog-post.html

аз посветих на Тура, който Байдън предприе всред съюзниците на САЩ под лозунга "America is back!". Този лозунг през последните месеци се разглежда от СМД като символ на новата доктрина на Байдън, която трябва да убеди съюзниците и противниците на САЩ, че САЩ нямат намерение да се "затварят в себе си", а са готови да застанат отново начело на либералнодемократичните сили в тяхната борба срещу автократичните режими на Русия, Китай и Иран. За известно време турът на Байдън внесе известна бодрост в душите на европейските и на останалите съюзници на САЩ, че опитите на Тръмп за изолационизъм с цел възстановяване и стабилизиране на икономиката на САЩ ще останат в миналото. Провалът с изтеглянето на войските на САЩ и НАТО от Афганистан демонстрира по един недвусмислен начин, че бъдещето на либералната демокрация не е чак толкова розово. Въпросът изобщо не е в това, че след 20 години най-накрая Западът разбра, че идеите на либералната демокрация може би не са чак толкова универсални и че по тази причина съвсем не е ясно дали те изобщо могат да бъдат насадени със сила или с добро по всички краища на Земята, независимо от социалноисторическия и политически опит на различните народи. Оказа се, че либералната демокрация даже в нейната родина е прогнила до такава степен, че управляващата бюрокрация в светая светих на съвременната демокрация не е в състояние да организира изтеглянето на войските си от една третостепенна държава! Искам да отбележа, че тук дори не обсъждам провала на цялата 20-годишна авантюра на САЩ и НАТО в Афганистан, а само опита на администрацията на САЩ да демонстрира поне някаква грамотност при извършването на евакуацията! Провалът е толкова гръмогласен, че ми се струва, че той, заедно с нескопосното управление на COVID-пандемията и провалите в миналото на войните в Ирак, Либия и Сирия, буди сериозни съмнения по въпроса за жизнеността на формиращата се доктрина на Байдън и изобщо на способността на НАТО и другите съюзнически обединения да устоят срещу съвременните автокрации, на които доктрината си поставя за цел да се съпротивлява и победи.

Дилетант

 

Идея за нова партия с име "Вятър ни вее на бял кон"

За съжаление идеята за името не е моя, а на Стефан К. от Сан Франциско, но аз я приемам с възторг и се опитвам с този блог да ѝ дам път в българската информационна среда. Името много ми харесва и което е най-важно, то е напълно в унисон с интелектуалните напъни на българската интелигенция да измисля все нови и нови по-фрапантни и по-фрапантни имена, целта на които е да скрият истинските цели на една нова партия под предлог, че старите имена са вече демодирани и износени! В името, предложено от Стефан, има и устрем – "вятър" – и "бял кон", на който ние всички се носим нанякъде. Освен това "белият кон" е и символ на онзи спасител, който българинът чака вече повече от 30 години!

Старите имена вече изглеждат някак постни и овехтели. Те често напомнят за някаква идеология, а сега времената са такива, че нямаме нужда от идеологии! Идеологиите задължават за бъдещето и поставят някакви рамки на желанията на политиците, а те всъщност са неограничени в амбициите си, които са преди всичко насочени в областта на материалното, а не на духовното, както, поне от кумова срама, изисква една идеология.

Кой може да ми каже какъв е смисълът на името "Има такъв народ" и какво това име обещава? Дори не се казва за кой народ става дума, а да не говорим за това каква е идеологията на тази партия?

Както и можеше да се очаква, тази партия няма никаква идеология! Тя, или по-точно създателите ѝ, искат да дойдат на власт, а след това ще му мислят, как точно ще представят желанията и амбициите си, така че "Суверенът", когото те споменават на лягане, на ставане, на обяд и на вечеря, да не ги изрита още след първия им мандат, а да ги изтрае поне два-три мандата, за да могат да си оплетат кошниците и да гудят в тях каквото могат!

Слава Богу, че на Суверенът не му е изпила напълно чавка акъла, та все пак даде мнозинство, ама не абсолютно мнозинство на "Има такъв народ", може би защото го стряскаше името на партията, а може би и защото нейде в дълбоките гънки на паметта му се е загнездило някакво подозрение към жреците на чалгата, подхранвано от типичното недоверие на българина, че "Музикант къща не храни!". Дето се казва, я да ги видим тези музиканти, дали и за тях не важи поговорката, щото ако важи – то ще е по-добре те да си гледат музиката и да не се месят в политиката!

От самото начало партията с фамозното име „ИТН“ не говореше какво точно иска да прави, а само твърдеше, че е срещу партиите на статуквото – една много обичана дума от някои интелектуалци в България, които слагат под чадъра ѝ всичко, което може да се предполага, че предизвиква горчив вкус в устата на българята, възвеличени като "суверен"! В така наречената си програма, ИТН, както му се полага, говореше с по две-три думи за лошите неща, направени от партиите на статуквото и обещаваше, че тя ще промени всичко! Как точно ще стане тази промяна ИТН не пишеше, за да не ограничава творческия полет на мечтите на "суверена".

След изборите през април, когато въпросният суверен все още изпълнен с недоверие, не даде болшинство на ИТН, създателите ѝ решиха, че не му е дошло времето да си отварят устата, още повече, че и да ги отворят – не знаеха какво точно да говорят и затова само важно дуеха бузи и мълчаха многозначително. Впрочем, от време на време, Тошката се изчепваше по стар чалгаджийски обичай, но никой не му обръщаше особено внимание, защото всички антистатуковци бяха тайно възмутени от суверена, който все още не се решаваше да се откаже напълно от статуквото!

Българинът е недоверчив и даже след вторите избори през юли не се отказа напълно от статуквото, но все пак като че ли започна нерешително да "пристъпва от единия на другия крак". ИТН спечели най-много гласове, но все още далеч от болшинството, което би ѝ позволило да се развърти и разкрие в целия си блясък на безхаберие и аджамийство!

За съжаление на създателите на ИТН президентът Радев, този „лузер“ (англ.: loser = вечно губещ), както се опитва да го представи Бойко Борисов, комплектува служебен кабинет, който показа, че в България има и честни, и кадърни хора, а не само "калинки", които са готови да поемат отговорността да бастисат пословичната "дойна крава", която Бойко и останалата мафия около него, си бяха отглеждали цели 12 години и която най-накрая беше започнала да пуска мляко от безбройните цицки на вимето си в дамаджаните и тубите на Бойковите аркадаши. Изведнъж се оказа, че България макар и малка страна, не е чак толкова бедна и ако се управлява честно и умно, то мляко може да има за всички! Някои започнаха да подхвърлят, че тъй като никоя партия няма мнозинство да състави сама кабинет, то може би е най-добре тези, които искат да приключат със статуквото, да се обединят около служебното правителство, което вече беше доказало, че може да върши работа, поне докато евтаназират Бойковата "дойна крава"!

Създателите на ИТН, които и да са те, се изплашиха, че шансът да се възползват по някакъв начин от вече отгледаната Бойкова крава може да се изпари при едни нови избори и се напънаха да родят правителство. Това беше първото правителство на ИТН начело с Николай Василев, което съвсем неочаквано за създателите на ИТН бе посрещнато с неодобрителен вой от противниците на статуквото! (По този въпрос вече писах в предишния си блог и няма да се повтарям.)

Притеснени, че отказът им да обсъждат с останалите противници на статуквото какво точно мислят да правят, ако вземат властта, и какъв точно кабинет смятат да използват за реализацията на тайните им, но иначе много благородни, намерения, създателите на ИТН започнаха срамежливо да допускат останалите партии до тайните на своите намерения. Те обаче продължаваха да отказват да обсъждат членовете на кабинета, който би трябвало да реализира бъдещите им високо патриотични и благородни намерения под предлог, "...че хората, които предлагат са невероятни експерти, а освен това всъщност няма значение кои са те!". Това много ми напомня отношението на Бойко към членовете на кабинетите на ГЕРБ, които той сменяше с лекота, смятайки очевидно, че хората са без значение дотогава, докато "...изпълняват неговите желания"!

След преговорите с "Демократична България" и "изправи се BG ..." ИТН твърдят, че възгледите им съвпадат с другите на почти 90%, но другите кой знае защо мълчат, което ме кара да подозирам, че десетте процента май са доста важни, особено като се има предвид, че ИТН не желаят да подписват никакви споразумения! Освен това си спомням и мъдрите думи на Роз Перо, че "дяволът е в детайлите" и това още повече ме смущава. Само БСП изглежда по-сговорчива, но тя беше сговорчива и през 2013-14 и затова и до ден днешен и натриват носа за някогашната ѝ фатална сговорчивост.

По въпроса за кабинета обаче ИТН са непреклонни! Хората са великолепни експерти и толкова! Аз искам да се изкажа само за министър-председателя. Не го знам и не го познавам, но това, че е менажер на американска компания, съвсем не ми го издига в очите. Животът ми в САЩ ме научи, че американските менажери често са гола вода и са напреднали до постовете си само благодарение на подлост, амбиция и поради това, че не ги бива за друга работа, освен да седят по съвещания и да правят мили очи на началниците си!

Да си призная правичката, през последните десетина години откак се връщам в България, това което ми прави най-голямо впечатление, е изобилието на експерти по всички въпроси! Слушаш го, просто момче, научил някой и друг термин на английски и вече е обявен за експерт! Същите експерти вече десетилетие ни говорят колко много електроенергия произвеждаме и че нямаме нужда от Белене, а изведнъж се оказва, че електричеството все поскъпва и поскъпва и трябва да затваряме въглищните електроцентрали!? Аз не съм експерт по тези неща, но още преди години твърдях в блога си, че поради промените в климата това е неизбежно, но какво да се прави, като не съм експерт и пиша в блога си само за лично удовлетворение.

Така като гледам май на ИТН няма да им мине номера. Изглежда правителството им няма да бъде прието. Те пък едва ли ще се съгласят да подкрепят разумното предложение на "изправи се BG ..." и на БСП, служебното правителство да се конституира като редовно, поне докато се приеме новия бюджет, премине пандемията и се привърши разграждането на модела „ГЕРБ“. И все пак за мен си остава открит въпросът: "КОЙ е авторът на ИТН?". Все ми се струва, че зад Славето и Тошката се мержелее нечия сянка, но все още не мога да разбера чия? Чужда държава или НПО? КОЙ знае?

А що се отнася до името на нова партия, предложено от Стефан, то си мисля, че той няма да претендира за авторски права и да иска пари за него и ще го дари на политиците в България за бъдеща употреба, като свърши ажиотажа около "Има такъв народ".

Дилетант

 

Както е тръгнало, май ни очаква ГЕРБ – версия 2.0

В блога си от четвъртък, 27 май 2021 г., озаглавен

"Новото шоу на Слави се провали"

https://diletant43.blogspot.com/2021/05/blog-post.html

Аз изразих плахата надежда, че:

"... Остава да се види дали търпеливият български народ ще продължи да се надява на Слави поне за още едни избори или ще махне с ръка и ще потърси друг 'спасител', ако все още не се е научил, че единственият му спасител може да бъде само самият той, също както в поговорката, че 'спасението на давещите се е дело на самите давещи се!' ..."

Е, оказа се, че новото шоу на Слави все още не се е провалило. Многострадалният български народ не се научи, че "спасителите" му идват само, за да го опоскат докрай, като му приберат всичко каквото все още е успял да скъта някъде в гънките на пояса или потурите си! Мислех си, че след царя и след Бойко на българина му е дошъл акълът, но не би!

В последните избори Слави даже е на първо място в класацията, за щастие все още далеч от мнозинството, необходимо му за съставяне на правителство! Все пак с помощта на ГЕРБа, ИТНто може да състави правителство и Слави вече обяви състава му от трибуната на 7/8 ТВ и YOUTUBEто! Какво да се прави? Електронизация и цифровизация му е майката! Вече можем да ударим ключа на сградата на Народното събрание или да направим от нея един музей на демокрацията в България!?

Предлаганото от Слави правителство няма да обсъждам, защото, като изключим кандидата за министър-председател, другите хора не ги знам и не ги познавам. Искам само да ви кажа, че на този свят няма нищо по-измамно от трудовото резюме! Ако си дадете труд да прочетете писанията ми от раздела "Емиграция", ще разберете какво имам предвид? Принципът при написване на резюмето за трудовата дейност на един човек е "Това, за което си чул - пишеш, че го знаеш! Това, за което си чел - пишеш, че си специалист! Това, което наистина си работил - нямаш равен на себе си като специалист!"

За Николай Василев, обаче мисля да си кажа мнението, защото го следя още от времето на Симеон II. При това мнението ми е много кратко:

"Типичен неолиберал глобалист, страстен и всеотдаен слуга на международната финансова олигархия!"

Той е яростен борец за правата и богатствата на световната финансова плутокрация! При това, както изглежда, е доста хиперактивен защитник и борец за печалбите на плутократите, но не особено ефективен администратор! Спомнете си каква беше неговата задача, ако не се лъжа, в първото правителство на Кобурга?

Николай Василев отговаряше за държавната администрация. Като такъв, той беше обещал да я реорганизира, електронизира и цифровизира! Мисля, че не е необходимо да ви обръщам внимание на ефективността на държавната администрация цели 20 години след като с нейната реорганизация и оптимизация се занимаваше човекът със седемте езика и трите университета, известен като Николай Василев!?

Най-ужасното е, че този път Слави Свинкса наруши загадъчното си мълчание и проговори! Освен дето ни прочете списъка на кабинета, който предлага на многострадалния български народ, Слави ни набеляза набързо и главните направления, в които ще действа неговото правителство. Само да не си мислите, че в плановете му се говори за реформа на прокуратурата и съдебната система, за промяна на методите на възлагане на държавните поръчки, за развитието на икономиката и енергетиката на страната, за реформи в образованието и здравеопазването? Нищо подобно, за тези неща се говореше по време на протестите в дъжд и сняг в жега и студ. В програмата на бъдещето правителство на Слави се говори за закупуването на 1 милион компютри и таблети за децата, за даване на строежите на магистралите на концесия (с други думи, един ден, когато те бъдат построени, всички ще имаме удоволствието да си плащаме, за да пътуваме по тях), за приватизация на ББР (сигурен съм, че идеята е на Николай Василев – такива като него умрат да приватизират) и което е най-важно, България ще направи постъпки NASA да изпрати българи – мъж и жена (а защо не двама хомосексуалисти) и един северомакедонец в космоса, за да се повиши самочувствието на двете враждуващи нации и да се спомогне за тяхното сдобряване в лоното на европейския ни дом!

Слави проговори и, както предполагах, се оказа, че не става дума за никаква промяна, а направо за най-обикновена подмяна на управлението на ГЕРБ с това на "Има такъв народ" (ИТН). Тази "нова партия" се оказва версия 2.0 на ГЕРБ! С други думи ГЕРБ 1.0 се заменя с ГЕРБ 2.0, като името на продукта е сменено с ИТН, вероятно за да се замажат очите на българята и да не се ориентират, докато някак ИТН не се възкачи на престола на властта! Слави разбира се е новият Бойко, но с амбициите да стане един ден президент на България, а не да се титка като министър-председател и само да дразни хората! Той като президент ще е много добър, защото умее да мълчи, а както е известно българските политици искат от президента само да си мълчи - като Свинкса при пирамидите в Египет.

Не обичам да се занимавам с предсказания за бъдещето, но ми се струва, че Слави и хората, които го направляват в политическата му кариера, разчитат на две възможни развития на конституционната криза, обхванала България:

1. Слави получава мълчаливата подкрепа на ГЕРБ и може би на ДПС и успява да прокара през парламента фамозното си правителство. В този случай на народа се хвърлят няколко полуоглозгани кокалчета с надежда, че той ще забрави за реформи в прокуратурата и съдебната власт. Полека-лека разкритията на служебното правителство за драстичните нередности и откровени грабежи през последните години от страна на правителството на ГЕРБ начело с Бойко Борисов ще бъдат забравени. Нашите приятели около северното крайбрежие на Атлантическия океан ще си отдъхнат, че в България няма да стане нищо особено. Нещо повече, на власт ще дойде една още по-откровено глобалистки настроена колониална администрация.

2. Парламентът не приема фамозното неолиберално правителство на Слави и се отива на нови извънредни избори. Надеждата на Слави е, че този път ИТН ще спечели още по-голямо мнозинство в парламента и той и неговите съветници ще получат възможността да съставят още по-неолиберално правителство, което ще подчини изцяло България на колониалната метрополия в Брюксел.

Надявам се, че има и трети вариант на развитие, при който също се отива на нови извънредни избори, но този път мехурът, наречен итн, се спуква и най-накрая мъглата пред очите на българите започва да се разсейва. Какво обаче те ще видят, никой не може да предскаже, особено след последната безпътица, в която се оказа българската политическа система.

Аз продължавам да считам, че парламентарната република във вида, в който съществува по конституция, е неподходяща форма за управление на България, защото подпомага най-грозните нагони на българската политическа класа, която гледа на властта преди всичко като на средство за лично обогатяване!

Необходима е президентска република, в която президента да може да съставя министерски кабинет от професионалисти технократи, които да управляват според законите, приети от Народното събрание. Качеството на законите трябва да се контролира от една високо професионална и независима съдебна власт. По този начин ще се осигури истинско разделение на властта, където всеки от нейните три стълба ще може да контролира останалите два!

Дилетант