Неолиберализмът и "The Longer Telegram"

Неолиберализмът се характеризира с проникване на догмата за "свободните пазарни отношения" във всички области на живота, включително в икономиката, политиката и социалните отношения. Неолибералната доктрина проповядва ликвидиране на всякакъв контрол на цените, дерегулиране на финансовите пазари, намаляване на търговските и митническите бариери и изобщо намаляване на контрола на държавата чрез приватизация и други ограничения на държавната намеса в стопанския и социалния живот.

Резултатът от прилагането на неолибералната доктрина е развитието на съвременния глобализъм, който доведе до излизането на Китай на световната икономическа сцена като конкурент на основните привърженици на тази доктрина - САЩ и ЕС. През целия период от 70-те години на миналия век та до последните няколко години от второто десетилетие на новото столетие, САЩ и ЕС използваха човешките ресурси на Китай за "оптимизация" на световната икономика от гледна точка на минимизацията на разходите за труд и социални грижи. Надеждата на финансовата олигархия на Запада беше, че Китай ще изостави марксисткия характер на социалната си система и една новосъздадена китайска олигархия ще се присъедини към световната олигархия в окончателното утвърждаване на неолибералния глобалистичен ред.

Оказа се, че Китайската комунистическа партия (ККП) възприе само проформа идеите на неолибералите, използвайки организационният и технологичен опит на Запада, за да реформира и модернизира икономиката на Китай с цел осигуряване на бъдещoто развитие на страната като велика икономическа и военна сила. Разстрелът на студентските демонстрации на площада Тянънмън през 1989 година показа на Запада истинското отношение на ККП към демокрацията и либерализма, но западните идеолози си затвориха очите и не пожелаха да разберат откровенното послание на китайските ръководители за отношението им към "демократичните ценности" на западното общество.

Важен момент в модернизирането на китайската икономика бе, че ККП не допусна западните "финансови вълшебници" да овладеят банковата система на страната, с което ръководството на ККП си запази основните лостове за контрол над икономическото развитие на Китай. Във всяко друго отношение ККП съдействаше на Запада да развива икономиката на страната, поставяйки твърдото условие за съпричастност в технологичните и организационни познания и умения, които това развитие неизбежно носеше на Китай. Заслепени от печалбите и евтината работна ръка западните "капитани на индустрията и финансиите" с наивна безотговорност предоставяха на китайските комунисти пословичното въже, с което те щяха да обесят западния капитализъм!

Най-после, в четирите бурни години на своето президентство, когато цялата либерална държавна бюрокрация на САЩ се стремеше да не му позволи да управлява страната, Тръмп успя да разсече "Гордиевия възел", който парализираше решителността на американските политици да погледнат обективно на бъдещето, в което се очертаваше гигантската икономическа и военна мощ на Китай. В този момент на историческо пробуждане, в документи като "The Longer Telegram", политици, вероятно от старата школа, като авторът на документа, се опитват да анализират положението и перспективите на САЩ в близкото и по-далечно бъдеще и да начертаят път за запазване на хегемонното положение на "империята" в света.

В "Телеграмата", авторът й поставя в основата на надеждите си за успех в бъдещата титаническа борба срещу Китай констатацията, че китайското ръководство е дълбоко разделено от примитивни противоречия и борби за лична финансова изгода и обогатяване. В тази връзка си спомням мисълта на покойния ми приятел Алик Ратновски, който казваше, че: "Всеки оценява поведението на другите през призмата на собствената си морална извратеност!". С други думи авторът на "телеграмата" счита, че основният двигател на съвременните китайски ръководители е стремежът за лично обогатяване и желанието им да станат част от световната плутокрация. Аз, може би поради наивността си мисля, че много по-често ръководителите на великите авторитарни държави са движени от желанието да останат с нещо значимо в историята на своите народи пред възможността да натрупат богатства, от които те, поради прекалено високото си положение в йерархията на страната си, просто нямат нужда. В тази връзка аз смятам, че хора като Си Дзинпин и Владимир Путин, за добро или лошо, не се стремят към лично богатство, а към място в историята на народите си, а и на света!

Що се отнася до разногласията и борбата за власт в ръководството на ККП и на държавата, то моето впечатление е, че тази борба е приключила с победа за Си Дзинпин. Редица най-висши кадри в партийното и държавно управление станаха жертва на алчността си и загинаха политически, а някои и физически в чистките проведени от Си и неговите последователи.

Понастоящем в Бейджин се провеждат две много важни събития в политическия живот на Китай. Те са: годишното заседание на Националното законодателно събрание (парламента на КНР) и заседанието на Националния консултативен съвет, които обсъждат резултатите от икономическото и социално развитие на Китай до момента и приемането на четиринадесетия петгодишен план за развитие на страната. В тези заседания участват около 5000 държавни и партийни активисти. Според китайските канони на управление на държавата подобни мероприятия се свикват, когато вече са набелязани основните цели на бъдещото развитие и пътищата за тяхното постигане. Следващите години са решаващи за изпълнението на програмата "Създадено в Китай 2025". В плановете за развитие се предвижда годишно нарастване на разходите за научна и развойна дейност със 7%, а на военните разходи с 6.8%. Основно внимание се обръща на следните области: изкуствен интелект, квантови информационни технологии, микроелектроника, изследване на мозъка, геномика и биотехнологии, клинична медицина и здравеопазване, изследвания в космоса, океаните и недрата на Земята. В планираното нарастване на разходите за научна и развойна дейност "Китайската банка за развитие" ще отдели 60 милиарда долара за инвестиране в около 1000 фирми работещи в стратегически важни иновационни технологични области. Отделно се предвиждат около 30 милиарда долара за финансиране на нов държавен фонд за инвестиции в производството на микрочипове за електронната промишленост. Всички тези разходи са в допълнение на нормалните разходи за развитие на стопанството на Китай. Отделя се особено внимание на развитието на вътрешния пазар, за да се намали зависимостта на китайската икономика от сътресенията на световната икономика. За развитието на вътрешния пазар се предвижда значително нарастване на доходите на населението.

На фона на демонстрациите на типичното комунистическо единство, което както изглежда понастоящем съществува в Китай, САЩ са раздирани от противоречия предизвикани от травматичната смяна на властта и недоволството на близо половината от активното население от предполагаемите действия на новата президентска администрация. Финансовата помощ за американците от $1.9 трильона бе приета от Конгреса без нито един глас "за" от сенаторите републиканци. На границата с Мексико се развива имиграционна трагедия, която тепърва ще доведе до политически сътресения. Студената вълна нахлула в редица щати от изтока и средния запад та чак до Тексас демонстрира неадекватността на енергийната инфраструктура на страната. Столицата Вашингтон на практика е в обсадно положение, като в нея са дислоцирани около 20000 военнослужещи от Националната гвардия. В някои щати е подета борба за отзоваване на губернатори, кметове и висши бюрократи от местната власт от двете партии, прегрешили по един или друг начин пред своя електорат и подчинените си. Дори очевидните успехи на новата администрация с ваксинацията срещу COVID-19, която достигна до близо 2.1 милиона ваксинирани дневно не буди симпатиите на голяма част от членовете на републиканската партия.

Има още много решения на новата администрация, които могат да се разглеждат като прогресивни, но страната е разделена и не е ясно докога това състояние ще продължава, особено като се има предвид необходимостта от единство в предстоящото единоборство с Китай!?

Докато в САЩ поведението на държавата се подчиняваше на доктрината "laissez-faire", то в Китай държавата участваше активно в планирането и стимулирането на икономиката на страната.

Основна роля в икономическото развитие на Китай през последните десетилетия играе държавното финансиране на научната и развойната дейност. Според висш служител от "Министерството на науката и технологиите", през изминалия тринадесети петгодишен план инвестициите на Китай в областта на фундаменталните науки и изследвания са се удвоили. В резултат през 2020 година, въпреки пандемията, Китай вече за втора година е на първо място в света по патентни заявки (68720), което представлява увеличение с 16% в сравнение с 2019 година.

Съединените щати са увеличили броя на патентните си заявки само с 3% в сравнение с 2019 година, достигайки 59230.

На трето място в света по патентни заявки е япония, където подобно на САЩ се забелязва забавяне на научния и технологичния прогрес. Нещо повече, в Япония броят на новите патентни заявки през 2020 година дори е намалял с 4% до 50520!

Забелязва се относително изоставане на Атлантическото съобщество в научния и технологичния прогрес в сравнение с Азия. Южна Корея през миналата година е изместила Германия от четвъртото място в заявките за патенти с 20060 броя, което изглежда е резултат от активизирането на държавната политика в областта на науката и технологиите.

От 50-те най-големи и водещи в областта на новите технологии компании, 60% са китайски, южнокорейски и японски, което показва по недвусмислен начин изоставането на страните около северния Атлантик от страните в източна Азия. Най-голямата телекомуникационна компания в света "Huawei Technologies", вече четвърта година е на първо място в света по патентни заявки.

Според авторът на "Телеграмата", запазването на господството на долара като главна валута лежаща в основата на световната финансова система е една от най-важните задачи на американската администрация в бъдещата борба с Китай за хегемония. В това направление обаче перспективите на долара са в най-добрия случай много неопределени.

В последно време в Китай силно се разпространява т.н. "цифров Юан". Става дума за възможността да се извършват всякакви плащания по цифров път, посредством мобилните телефони. Технологията на "цифровия юан" се различава от тази на "bit coin", където се използва специфична програмна система за обслужване на транзакциите наречена "block chain", поради което разплащанията с "bit coin" са независими от националните и световната банкови системи. Някои специалисти подозират, че китайците се опитват да развият система, която ще им позволи да "шунтират" долара като световна валута за международни разплащания чрез "заобикаляне" на "Банката за международни разплащания", която се контролира от САЩ и ЕС и чрез която те могат до голяма степен да следят за спазването на многобройните икономически санкции, които те налагат на различни държави, опитващи се да водят независима национална политика.

Друга важна задача поставена в "Телеграмата", е да се предотврати "стратегическата прегръдка" между Китай и Русия. Причините за това са най-малко две. Първо, да се предотврати използването от Китай на "ядрения чадър" на Русия, докато Китай достигне нужното му ниво на въздържащи стратегически ядрени сили. Второ, да не се допусне Китай да получи пълен достъп до минералните и други природни богатства на Русия. Поради яростната русофобия на Атлантическото съобщество тази цел става все по-недосегаема.

Китай активно се стреми да привлече Русия в различни проекти за научни изследвания, с което да даде възможност за финансиране и използване на научния потенциал на Русия в престижни области на човешката дейност. Например, само преди няколко дена Китай и Русия сключиха споразумение за създаване на съвместни изследователски космически станции около Луната и на повърхността й.

От последните изявления на президента Байдън личи, че по въпроса за политиката спрямо Русия САЩ са направили своя избор и той няма нищо общо с препоръките на автора на "Телеграмата". Байдън обяви, че Путин отново се е намесил в изборите в САЩ, вероятно имайки предвид публикуваните материали свързани с компютъра на Хънтър Байдън, в който имаше доказателства за подкупите получени от сина му от Украйна и Китай. (За този компютър аз вече писах в предишен блог. Твърдението на Байдън и привържениците му е, че този компютър е "подхвърлен" от вездесъщите руски тайни служби с цел дискредитиране на Байдън и семейството му!?) Информацията за и от този компютър беше грижливо потулена от Средствата за масова дезинформация в САЩ преди изборите, а след това изобщо изчезна от информационното пространство. В последните си изявления Байдън очевидно предявява тази история като доказателство, че "убиецът Путин" отново се е намесил в изборите на САЩ, а Китай, откъдето Хънтър също е получавал "финансова помощ" е решил да не се намесва в изборите в САЩ! С този политически реверанс към Си Дзинпин и предизвикателство към Путин, Байдън демонстрира избора на администрацията си за бъдещата политика спрямо двете страни. Остава да видим дали Китай ще оцени реверанса или ще го приеме за това, което той е, а именно опит за внасяне на разкол в формиращото се стратегическо сътрудничество между Китай и Русия!?

От казаното дотук личи, че в предстоящия спринт за титлата на световен хегемон Китай има предимството на "летящия старт", а САЩ все още си обуват шпайковете! В тази връзка бих препоръчал миниатурата на Bill Maher:

“We’re not losing to China,” “We lost." 

"Ние не губим срещу Китай, ние вече сме загубили!"

http://www.informationclearinghouse.info/56445.htm

Дилетант

"The Longer Telegram"

 През 1946 година министерството на финансите на САЩ се обръща към Държавния департамент с молба за разяснения по позицията на СССР към новосъздадените Международен валутен фонд и Международна банка за развитие. В отговор на запитването, Джордж Кенан, който по това време е висш служител в американското посолство в Москва, изпраща на 22 февруари така наречената "дълга телеграма" (5500 думи). В тази телеграма Кенан прави исторически, политически и икономически анализ на Съветския съюз. Едно от много важните заключения на анализа е, че СССР, поради исторически причини и в резултат на сериозни структурни недостатъци следващи от идеологията на марксизма-ленинизма, Рано или късно е обречен на икономически и възможно на политически провал. Кенан предлага нова политика по отношение на СССР, която получава названието "политика на удържане" (containment). Целта на тази политика е да се ограничи и неутрализира експанзията на СССР до достигането на естествения крах на съветската икономическа система.

Забележка. В есето си от неделя, 27 април 2014 г., озаглавено: 'За "старата" и "новата" студена война', аз разглеждам доста подробно този анализ на Кенан, както и два други, по-късни документа, които формулират идеите на "Студената война" продължила до края на 80-те години на миналия век.

В днешно време Съединените щати са изправени пред ново предизвикателство в борбата им за съхранение на имперското им господство над света, което носи ефемистичното наименование "либерален световен ред". Носител на това предизвикателство е Китай, който САЩ използваха в борбата си срещу СССР, създавайки по този начин един Франкенщайн, който на свой ред заплашва уникалното им политическо и икономическо положение в света след края на Студената война. В отговор на предизвикателството на Китай, анонимен автор от "Атлантическия съвет", който е бивш висш функционер в бюрокрацията на САЩ, публикува обширна статия:

"THE LONGER TELEGRAM: Toward a new American China strategy", by Anonymous

https://www.atlanticcouncil.org/content-series/atlantic-council-strategy-paper-series/the-longer-telegram/

Още със заглавието на статията си, авторът прави връзка с основополагащият документ на Студената война съсдаден от Кенан преди 85 години и поставил основата на една титаническа борба продължила цели 45 години. В началото на документа авторът подчертава причините, поради които той публикува този документ:

"Най-важното предизвикателство на XXI век към Съединените щати и демократичния свят е възхода на авторитарен и агресивен Китай под ръководството на Си Дзинпин. Китай отдавна има интегрирана, оперативна стратегия за борба със САЩ. Съединените щати досега не притежават подобна стратегия за противостоене на Китай. Това е очевиден пример на безотговорност и неизпълнение на националния дълг. Стратегията и политиката на САЩ трябва да бъдат насочени с лазерна точност към различията между Си Дзинпин и кръга функционери на ККП от най-високо ниво с цел промяна на техните цели и поведение и по този начин на техния стратегически курс. Елитът на Комунистическата партия на Китай е много по-силно раздиран от противоречия по отношение на широките амбиции на Си отколкото е прието да се счита. Най-важната стратегическа цел на Съединените щати трябва да бъде да убеди китайския елит да продължи да функционира в рамките на водения от САЩ световен либерален ред, а не да създава свой собствен международен ред и, че е в интерес на ККП да не разширява границите на Китай и да не експортира вътрешния си политически ред извън границите на страната."

В статията се отбелязва, че Си Дзинпин е тръгнал по пътя на марксизма-ленинизма и се стреми да създаде Мао-подобен култ към собствената си личност. Той е изоставил предпазливото поведение на предишните ръководители на Китай, от времето на Дън Сяопин досега, и е възприел политика на конфронтация със САЩ, демонстрирайки амбициите на Китай да заемат положението на световен хегемон. 

Някои твърдят, че в документа от 2017 година на администрацията на Тръмп "US National Security Strategy", Китай е обявен за стратегическа заплаха за САЩ, но в този документ, според автора, няма необходимите рецепти за действие, за да се противостои на хегемонистичните амбиции на Китай под авторитарното ръководство на Си Дзинпин.

В статията се констатира, че за момента САЩ определено нямат национална стратегическа цел по отношение на Китай, а се люшкат между опити за демократизиране на икономическата система под заплахата от търговска война и стремеж към промяна на политическия режим в Китай.

В "Дългата телеграма" Кенан подчертава вътрешните структурни проблеми в СССР и твърди, че съветската система рано или късно ще рухне под тежестта на тези проблеми. На това е базирана и предложената от него "Политика на удържане".

Китайската комунистическа партия демонстрира много по-голяма гъвкавост в икономическата си политика от Съветската комунистическа партия. ККП е изучила подробно опита на КПСС и причините довели до разрухата и разпадането на Съветската империя, като си е извадила необходимите поуки как да избегне съдбата на КПСС и СССР. По тази причина американска стратегия базираща се на "Политика на удържане с китайски особености", която да разчита на вътрешно срутване на китайската политическа система, е обречена на провал.

Авторът подчертава, че ръководният елит на ККП е разделен по отношение на политиката на Си и неговите широки амбиции. Елитът се отнася с враждебност към желанието на Си да си осигури пълно подчинение и лоялност в ръководството на партията. Безмилостната борба на Си срещу корупцията сред най-високите слоеве на партийната и държавната бюрокрация предизвиква чувство за несигурност у партийния елит. Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запад публикуват обичайните си "разкрития" за богатствата натрупани от Си и неговото семейство в опит още повече да задълбочат подозренията всред колегите му от висшите органи на ККП. Последните обвинения са тривиалния подход на западните СМД за очерняне на всеки лидер, който по един или друг начин се опитва да провежда самостоятелна политика различна от предписанията на либерално-демократичния канон.

Авторът набляга на необходимостта за вбиване на клин между държавния и партийния елит, както и за използване на противоречията между тези два елита и Си, с цел предотвратяването на възхода на Китай до нивото на САЩ и дори достигането му до позициите на неоспорим световен хегемон.

Според авторът стратегическите цели на Си са следните:

1. Изпреварване на САЩ като водеща технологична сила в света. В това отношение особено важна роля играе успешното приключване на програмата "Made in China 2025", целяща осигуряването на технологична независимост на Китай в най-важните области на индустриалното развитие.

2. Подкопаване на доминантността на САЩ като световна финансова сила, а с това и ликвидирането на господството на долара като световна валута.

3. Достигане на такава военна мощ от Китай, че да се парират всякакви опити на САЩ и съюзниците им за намеса при конфликти с Тайван, в Източнокитайско и в Южнокитайско морета.

4. Относително намаляване на мощта на САЩ с цел привличане на настоящите сателити на САЩ към Китай.

5. Задълбочаване и укрепване на добросъседските икономически, военни и политически връзки с Русия, целящи окончателното откъсване на Русия от възможно сътрудничество със Запада.

6. Консолидиране на "Belt and Road Initiative" (BRI) в геополитически и геоикономически блок в полза на амбициите на Китай за създаване на световна политико-икономическа общност с център Китай.

7. Използване на растящото влияние на Китай в международните организации с цел делигитимизиране и проваляне на инициативи, стандарти и норми възприемани като насочени срещу Китайските интереси, такива насочени срещу нарушението на човешките права и международното морско право, прокарвайки в същото време йерархични и авторитарни концепции и норми мъгливо дефинирани от Си като "Обединение за обща съдба на човешкия род".

Авторът подчертава, че китайското ръководство се движи от идеите на Сън Тзу, че най-важното е да се атакува стратегията на противника и съветва американското ръководство да постъпва по същия начин. Това означава, че американското ръководство трябва да атакува всяка идея на Си, която застрашава както интересите на САЩ, така и интересите на нейните съюзници. Съответно действията на американската администрация трябва да се концентрират в следните направления:

1. Съхраняване на колективното технологично превъзходство на САЩ и нейните съюзници.

2. Запазване на глобалния статут на американския долар.

3. Поддържане на глобалното превъзходство на САЩ в конвенционалните въоръжения, като едновременно с това се гарантира превъзходството им в областта на ядрените въоръжения.

4. Предотвратяване на всяка териториална експанзия и особено насилственото присъединяване на Тайван.

5. Консолидиране и разширяване на съществуващите съюзи и партньорства.

6. Защитаване и при необходимост реформиране на настоящия либерално-демократичен ред базиран на основните човешки права и ценности.

7. Адресиране на заплахите за човечеството, включително и опасностите от глобалните климатични промени.

Методът за постигане на изброените цели се състои преди всичко в заставянето на ръководството на Китай да модифицира сегашните си намерения за бъдещето на Китай и превръщането му в сила поддържаща съществуващия либерален световен ред, а не в сила създаваща свой собствен световен ред!

1. Възстановяване на икономическия, военния, технологичния и човешкия капитал стоящи в основата  на дълготрайната мощ на САЩ.

2. Определяне на ограничено множество от жизнено важни за САЩ политики "червени линии", които могат и трябва да бъдат наложени и поддържани, за да не се допусне Китай да ги прекрачи.

3. Определяне на достатъчно множество от важни елементи на националната сигурност, които не са нито жизнени, нито изключително важни, но защитата, на които ще дисциплинира поведението на китайските ръководители.

4. Определяне на важни, но не критични направления, където не са необходими нито "червени линии", нито пък важни национални интереси могат да бъдат нарушени, но където САЩ трябва да приложи с пълна сила възможностите си за стратегическо съревнование с Китай.

5. Дефиниране на направления, по които стратегическото сътрудничество между САЩ и Китай е в интерес на САЩ, такива например като борбата с глобалната промяна на климата, глобални епидемии и ядрена сигурност.

6. Водене на неуморна идеологическа борба в защита на политическите, икономическите и социални свободи срещу авторитарния китайски държавно-капиталистически модел.

7. Осигуряване на съгласието на главните европейски и азиатски съюзници на САЩ с изброените стратегически цели, за да се обедини тяхната икономическа, технологическа и военна мощ за осигуряване и запазване на съвременния либерален ред начело със САЩ.

От казаното дотук следва, че:

1. САЩ възприемат световния либерален ред като даденост, осигуряваща на страната абсолютна хегемонна позиция в света в областта на икономиката, технологиите, въоръженията и политиката, даващи им право да бъдат обвинител, съдия и екзекутор във всяка част на света.

2. Всяка страна стремяща се към независимост от волята на хегемона САЩ се разглежда като ревизионистична сила с престъпни аспирации по отношение на властта на хегемона, дори когато тази страна претендира само за равнопоставеност в един многополюсен свят. В този аспект огромни държави като Китай, Русия и в бъдеще дори Индия биват третирани като ревизионистични сили стремещи се да разрушат мира и спокойствието на човечеството.

3. Целият свят трябва да приеме "либералния ред", като връх на цивилизацията достигнат завинаги в услуга на световната финансова и корпоративна плутокрация.

4. Всеки опит за промяна на "либералния световен ред" неизбежно се анатемосва като ерес, която трябва да се "изтръгне" от корен в името на безгрешната и всеобхватна мъдрост на идеолозите на господството на световната плутокрация.

5. В статията отчетливо изпъква неутолимия англосаксонски стремеж към световна доминация, правото на която те считат, че им е предопределена от Бога. Легендата за "блестящия град на хълма" и митъд за "най-великата нация и държава на всички времена" проблясват от всеки параграф на "The Longer Telegram".

Въпросната статия е прекалено дълга, за да бъде изцяло обсъдена в този сравнително кратък материал. В края искам само да отбележа, че новата американска администрация едва ли ще възприеме всички препоръки на анонимния автор, особено като се имат предвид предишните бизнес връзки на Байдън и членове на семейството му с китайски бизнесмени и бюрократи. По всичко личи, че препоръката му за промяна на политиката към Русия например, вероятно няма да бъде възприета, като се имат предвид острите изявления срещу Путинова Русия, които вече намериха място в изказванията на висшите бюрократи от администрацията на Байдън. Безсмислените санкции по всеки повод срещат все по-решителен отпор от руска страна и неизбежно тласкат Русия в обятията на Китай противно на препоръките на Анонимния автор, който препоръчва политика, която да откъсне Русия от Китай.

В заключение искам да препоръчам две интересни статии свързани с проблемите третирани в "The Longer Telegram":

"Biden's policy of containing China, Russia and Iran is no longer viable"

https://www.middleeasteye.net/opinion/it-smart-biden-engage-china-russia-and-iran-not-viable

"Exposed: US accusation of "genocide" by China based on claims by far-right ideologue", By Gareth Porter and Max Blumenthal

Администрациите на Тръмп и Байдън използват материали на десни религиозни екстремисти, в обвиненията си срещу Китай в геноцид.

http://www.informationclearinghouse.info/56350.htm

Дилетант