"The Longer Telegram"

 През 1946 година министерството на финансите на САЩ се обръща към Държавния департамент с молба за разяснения по позицията на СССР към новосъздадените Международен валутен фонд и Международна банка за развитие. В отговор на запитването, Джордж Кенан, който по това време е висш служител в американското посолство в Москва, изпраща на 22 февруари така наречената "дълга телеграма" (5500 думи). В тази телеграма Кенан прави исторически, политически и икономически анализ на Съветския съюз. Едно от много важните заключения на анализа е, че СССР, поради исторически причини и в резултат на сериозни структурни недостатъци следващи от идеологията на марксизма-ленинизма, Рано или късно е обречен на икономически и възможно на политически провал. Кенан предлага нова политика по отношение на СССР, която получава названието "политика на удържане" (containment). Целта на тази политика е да се ограничи и неутрализира експанзията на СССР до достигането на естествения крах на съветската икономическа система.

Забележка. В есето си от неделя, 27 април 2014 г., озаглавено: 'За "старата" и "новата" студена война', аз разглеждам доста подробно този анализ на Кенан, както и два други, по-късни документа, които формулират идеите на "Студената война" продължила до края на 80-те години на миналия век.

В днешно време Съединените щати са изправени пред ново предизвикателство в борбата им за съхранение на имперското им господство над света, което носи ефемистичното наименование "либерален световен ред". Носител на това предизвикателство е Китай, който САЩ използваха в борбата си срещу СССР, създавайки по този начин един Франкенщайн, който на свой ред заплашва уникалното им политическо и икономическо положение в света след края на Студената война. В отговор на предизвикателството на Китай, анонимен автор от "Атлантическия съвет", който е бивш висш функционер в бюрокрацията на САЩ, публикува обширна статия:

"THE LONGER TELEGRAM: Toward a new American China strategy", by Anonymous

https://www.atlanticcouncil.org/content-series/atlantic-council-strategy-paper-series/the-longer-telegram/

Още със заглавието на статията си, авторът прави връзка с основополагащият документ на Студената война съсдаден от Кенан преди 85 години и поставил основата на една титаническа борба продължила цели 45 години. В началото на документа авторът подчертава причините, поради които той публикува този документ:

"Най-важното предизвикателство на XXI век към Съединените щати и демократичния свят е възхода на авторитарен и агресивен Китай под ръководството на Си Дзинпин. Китай отдавна има интегрирана, оперативна стратегия за борба със САЩ. Съединените щати досега не притежават подобна стратегия за противостоене на Китай. Това е очевиден пример на безотговорност и неизпълнение на националния дълг. Стратегията и политиката на САЩ трябва да бъдат насочени с лазерна точност към различията между Си Дзинпин и кръга функционери на ККП от най-високо ниво с цел промяна на техните цели и поведение и по този начин на техния стратегически курс. Елитът на Комунистическата партия на Китай е много по-силно раздиран от противоречия по отношение на широките амбиции на Си отколкото е прието да се счита. Най-важната стратегическа цел на Съединените щати трябва да бъде да убеди китайския елит да продължи да функционира в рамките на водения от САЩ световен либерален ред, а не да създава свой собствен международен ред и, че е в интерес на ККП да не разширява границите на Китай и да не експортира вътрешния си политически ред извън границите на страната."

В статията се отбелязва, че Си Дзинпин е тръгнал по пътя на марксизма-ленинизма и се стреми да създаде Мао-подобен култ към собствената си личност. Той е изоставил предпазливото поведение на предишните ръководители на Китай, от времето на Дън Сяопин досега, и е възприел политика на конфронтация със САЩ, демонстрирайки амбициите на Китай да заемат положението на световен хегемон. 

Някои твърдят, че в документа от 2017 година на администрацията на Тръмп "US National Security Strategy", Китай е обявен за стратегическа заплаха за САЩ, но в този документ, според автора, няма необходимите рецепти за действие, за да се противостои на хегемонистичните амбиции на Китай под авторитарното ръководство на Си Дзинпин.

В статията се констатира, че за момента САЩ определено нямат национална стратегическа цел по отношение на Китай, а се люшкат между опити за демократизиране на икономическата система под заплахата от търговска война и стремеж към промяна на политическия режим в Китай.

В "Дългата телеграма" Кенан подчертава вътрешните структурни проблеми в СССР и твърди, че съветската система рано или късно ще рухне под тежестта на тези проблеми. На това е базирана и предложената от него "Политика на удържане".

Китайската комунистическа партия демонстрира много по-голяма гъвкавост в икономическата си политика от Съветската комунистическа партия. ККП е изучила подробно опита на КПСС и причините довели до разрухата и разпадането на Съветската империя, като си е извадила необходимите поуки как да избегне съдбата на КПСС и СССР. По тази причина американска стратегия базираща се на "Политика на удържане с китайски особености", която да разчита на вътрешно срутване на китайската политическа система, е обречена на провал.

Авторът подчертава, че ръководният елит на ККП е разделен по отношение на политиката на Си и неговите широки амбиции. Елитът се отнася с враждебност към желанието на Си да си осигури пълно подчинение и лоялност в ръководството на партията. Безмилостната борба на Си срещу корупцията сред най-високите слоеве на партийната и държавната бюрокрация предизвиква чувство за несигурност у партийния елит. Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запад публикуват обичайните си "разкрития" за богатствата натрупани от Си и неговото семейство в опит още повече да задълбочат подозренията всред колегите му от висшите органи на ККП. Последните обвинения са тривиалния подход на западните СМД за очерняне на всеки лидер, който по един или друг начин се опитва да провежда самостоятелна политика различна от предписанията на либерално-демократичния канон.

Авторът набляга на необходимостта за вбиване на клин между държавния и партийния елит, както и за използване на противоречията между тези два елита и Си, с цел предотвратяването на възхода на Китай до нивото на САЩ и дори достигането му до позициите на неоспорим световен хегемон.

Според авторът стратегическите цели на Си са следните:

1. Изпреварване на САЩ като водеща технологична сила в света. В това отношение особено важна роля играе успешното приключване на програмата "Made in China 2025", целяща осигуряването на технологична независимост на Китай в най-важните области на индустриалното развитие.

2. Подкопаване на доминантността на САЩ като световна финансова сила, а с това и ликвидирането на господството на долара като световна валута.

3. Достигане на такава военна мощ от Китай, че да се парират всякакви опити на САЩ и съюзниците им за намеса при конфликти с Тайван, в Източнокитайско и в Южнокитайско морета.

4. Относително намаляване на мощта на САЩ с цел привличане на настоящите сателити на САЩ към Китай.

5. Задълбочаване и укрепване на добросъседските икономически, военни и политически връзки с Русия, целящи окончателното откъсване на Русия от възможно сътрудничество със Запада.

6. Консолидиране на "Belt and Road Initiative" (BRI) в геополитически и геоикономически блок в полза на амбициите на Китай за създаване на световна политико-икономическа общност с център Китай.

7. Използване на растящото влияние на Китай в международните организации с цел делигитимизиране и проваляне на инициативи, стандарти и норми възприемани като насочени срещу Китайските интереси, такива насочени срещу нарушението на човешките права и международното морско право, прокарвайки в същото време йерархични и авторитарни концепции и норми мъгливо дефинирани от Си като "Обединение за обща съдба на човешкия род".

Авторът подчертава, че китайското ръководство се движи от идеите на Сън Тзу, че най-важното е да се атакува стратегията на противника и съветва американското ръководство да постъпва по същия начин. Това означава, че американското ръководство трябва да атакува всяка идея на Си, която застрашава както интересите на САЩ, така и интересите на нейните съюзници. Съответно действията на американската администрация трябва да се концентрират в следните направления:

1. Съхраняване на колективното технологично превъзходство на САЩ и нейните съюзници.

2. Запазване на глобалния статут на американския долар.

3. Поддържане на глобалното превъзходство на САЩ в конвенционалните въоръжения, като едновременно с това се гарантира превъзходството им в областта на ядрените въоръжения.

4. Предотвратяване на всяка териториална експанзия и особено насилственото присъединяване на Тайван.

5. Консолидиране и разширяване на съществуващите съюзи и партньорства.

6. Защитаване и при необходимост реформиране на настоящия либерално-демократичен ред базиран на основните човешки права и ценности.

7. Адресиране на заплахите за човечеството, включително и опасностите от глобалните климатични промени.

Методът за постигане на изброените цели се състои преди всичко в заставянето на ръководството на Китай да модифицира сегашните си намерения за бъдещето на Китай и превръщането му в сила поддържаща съществуващия либерален световен ред, а не в сила създаваща свой собствен световен ред!

1. Възстановяване на икономическия, военния, технологичния и човешкия капитал стоящи в основата  на дълготрайната мощ на САЩ.

2. Определяне на ограничено множество от жизнено важни за САЩ политики "червени линии", които могат и трябва да бъдат наложени и поддържани, за да не се допусне Китай да ги прекрачи.

3. Определяне на достатъчно множество от важни елементи на националната сигурност, които не са нито жизнени, нито изключително важни, но защитата, на които ще дисциплинира поведението на китайските ръководители.

4. Определяне на важни, но не критични направления, където не са необходими нито "червени линии", нито пък важни национални интереси могат да бъдат нарушени, но където САЩ трябва да приложи с пълна сила възможностите си за стратегическо съревнование с Китай.

5. Дефиниране на направления, по които стратегическото сътрудничество между САЩ и Китай е в интерес на САЩ, такива например като борбата с глобалната промяна на климата, глобални епидемии и ядрена сигурност.

6. Водене на неуморна идеологическа борба в защита на политическите, икономическите и социални свободи срещу авторитарния китайски държавно-капиталистически модел.

7. Осигуряване на съгласието на главните европейски и азиатски съюзници на САЩ с изброените стратегически цели, за да се обедини тяхната икономическа, технологическа и военна мощ за осигуряване и запазване на съвременния либерален ред начело със САЩ.

От казаното дотук следва, че:

1. САЩ възприемат световния либерален ред като даденост, осигуряваща на страната абсолютна хегемонна позиция в света в областта на икономиката, технологиите, въоръженията и политиката, даващи им право да бъдат обвинител, съдия и екзекутор във всяка част на света.

2. Всяка страна стремяща се към независимост от волята на хегемона САЩ се разглежда като ревизионистична сила с престъпни аспирации по отношение на властта на хегемона, дори когато тази страна претендира само за равнопоставеност в един многополюсен свят. В този аспект огромни държави като Китай, Русия и в бъдеще дори Индия биват третирани като ревизионистични сили стремещи се да разрушат мира и спокойствието на човечеството.

3. Целият свят трябва да приеме "либералния ред", като връх на цивилизацията достигнат завинаги в услуга на световната финансова и корпоративна плутокрация.

4. Всеки опит за промяна на "либералния световен ред" неизбежно се анатемосва като ерес, която трябва да се "изтръгне" от корен в името на безгрешната и всеобхватна мъдрост на идеолозите на господството на световната плутокрация.

5. В статията отчетливо изпъква неутолимия англосаксонски стремеж към световна доминация, правото на която те считат, че им е предопределена от Бога. Легендата за "блестящия град на хълма" и митъд за "най-великата нация и държава на всички времена" проблясват от всеки параграф на "The Longer Telegram".

Въпросната статия е прекалено дълга, за да бъде изцяло обсъдена в този сравнително кратък материал. В края искам само да отбележа, че новата американска администрация едва ли ще възприеме всички препоръки на анонимния автор, особено като се имат предвид предишните бизнес връзки на Байдън и членове на семейството му с китайски бизнесмени и бюрократи. По всичко личи, че препоръката му за промяна на политиката към Русия например, вероятно няма да бъде възприета, като се имат предвид острите изявления срещу Путинова Русия, които вече намериха място в изказванията на висшите бюрократи от администрацията на Байдън. Безсмислените санкции по всеки повод срещат все по-решителен отпор от руска страна и неизбежно тласкат Русия в обятията на Китай противно на препоръките на Анонимния автор, който препоръчва политика, която да откъсне Русия от Китай.

В заключение искам да препоръчам две интересни статии свързани с проблемите третирани в "The Longer Telegram":

"Biden's policy of containing China, Russia and Iran is no longer viable"

https://www.middleeasteye.net/opinion/it-smart-biden-engage-china-russia-and-iran-not-viable

"Exposed: US accusation of "genocide" by China based on claims by far-right ideologue", By Gareth Porter and Max Blumenthal

Администрациите на Тръмп и Байдън използват материали на десни религиозни екстремисти, в обвиненията си срещу Китай в геноцид.

http://www.informationclearinghouse.info/56350.htm

Дилетант