Дилемата на Путин

На 17 декември 2021 година външното министерство на Руската Федерация (РФ) публикува текстовете на две проектосъглашения – първото между РФ и НАТО и второто между РФ и САЩ.

"Съглашение за мерките за осигуряване на сигурността на Руската Федерация и на държавите членки на НАТО"

https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790803/?lang=en

"Договор между Съединените Американски Щати и Руската Федерация за гарантиране на сигурността"

https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790818/?lang=en

Този факт бе възприет от "средствата за масова дезинформация" (СМД) в "демократичните страни на евро-атлантическите ценности", като хвърляне на активирана бомба в театрална зала, погълната от любовна авантюра, разиграваща се на сцената! Според анализаторите от СМД и бюрократите-политици възмутителни са както съдържанието на двата проекта, така и фактът, че те са публикувани в официалните средства за информация, а не са предложени тайно за обсъждане от заинтересованите страни!? Публикуването на проектите се разглежда като акт на зловредна пропаганда, целяща да осигури евтино предимство на руската страна и "доказателство" за липса на истинско намерение за преговори!

Без да се спирам подробно на отделните точки на предложените проекти, защото самите документи са доста кратки и ясни, ще се опитам да коментирам само тези моменти, които възбуждат най-голямо възмущение сред западните политици и анализаторите от СМД.

В предложението за съглашение по сигурността между РФ и НАТО се цитират споразуменията и декларациите на съюза, свързани с намерението за приемане в НАТО на страни от бившия Варшавски договор от май 1997 година. В тези документи организацията обещава, че "няма да дислоцира за постоянно значителни военни контингенти на територията на новите страни-членки на съюза, както и че НАТО няма намерение, нито планове, нито причини да разполага ядрено оръжие на територията на тези държави."

Всъщност тези ангажименти и обещания на НАТО и САЩ отдавна са нарушени. Още президентът Буш Младши разтури договора за ограничаване на средствата за защита от стратегически ракети, като САЩ започна изграждането на противоракетни комплекси в Полша и Румъния под невероятния предлог, че те са предназначени за защита от ракети изстреляни от ... Иран!? По-сериозният проблем в този ход е, че установките, предназначени за изстрелването на противоракетните ракети, са пригодни и за изстрелване на крилати ракети, което представлява нарушение на договора за забрана на ракетите със среден обсег на действие, факт нееднократно подчертаван от военните в РФ! Впоследствие бяха изградени бази за съхраняване и позициониране на тежка военна техника на територията на практически всички страни, бивши членки на Варшавския договор, а напоследък започна и дислокацията на контингенти от международни военни части на НАТО в Полша и в прибалтийските държави.

По повод на тези ходове на НАТО, които са в нарушение на задълженията, поети през май 1997 година, СМД твърдят, че с окупацията на Крим през 2014 година и разпалването на гражданската война в Донбас, положението в Източна Европа се е изменило значително и РФ се е превърнала в стратегически враг и противник на НАТО, поради което тези мерки, макар и в нарушение на предишни задължения, са жизнено важни ходове за защитата на сигурността и мира в Европа!

Накратко в проекта за съглашение по сигурността между РФ и НАТО Русия настоява за връщане към отношенията, установени след разтурянето на Варшавския договор и СССР!

Проектът за съглашение между РФ и САЩ според западните анализатори и дипломати също съдържа неприемливи за САЩ условия. Вашингтон вероятно няма да се съгласи, че "двете страни няма да предприемат мерки за сигурност ..., които могат да подкопаят сигурността на противната страна". Според Вашингтон Москва е демонстрирала, че представата ѝ за сигурност и мерките, които могат да я подкопаят, са изключително широки и по тази причина неприемливи за САЩ! По мнението на САЩ е недопустимо РФ да иска Вашингтон да гарантира, че в НАТО няма да бъдат приемани нови държави измежду бившите републики на СССР! Според САЩ и НАТО от тяхна страна би било неморално да налагат ограничения на други страни да не се присъединяват към съюза, ако те смятат, че това ще гарантира тяхната сигурност! Москва поставя на Вашингтон и условие да не въоръжава с нападателни оръжия, а също така да не създава свои военни бази на територията на държавите от бившия Съветски съюз.

Най-вероятният отговор на колективния Запад на "провокационния ход" на Москва е да започне безкрайни преговори, които в крайна сметка да не доведат до решение на безусловните проблеми за сигурността ѝ, които Русия посочва с тези два проекта за съглашения. Не по-маловажен е и фактът, че Сенатът на САЩ в никакъв случай няма да ратифицира какъвто и да е международен договор, предложен от демократа Байдън.

Дилемата на Путин е да убеди САЩ и НАТО, че РФ е готова да реши проблемите със сигурността си, произтичащи от политиката на САЩ и НАТО по източните ѝ граници, ако е необходимо с "военно-технически средства" (каквото и да означава това), независимо от намеренията на Запада през следващите седмици! По този въпрос напълно определено се изказа заместник-министърът на външните работи на РФ Рябков, декларирайки, че "ние не искаме преговори, ние искаме гаранции за сигурност и то в най-скоро време!". Въпросът е дали Путин наистина е готов да използва военна сила, по-специално срещу Украйна, ако НАТО и САЩ не демонстрират готовност за дипломатическо решаване на конфронтацията!?

В отговор на предложенията на РФ, САЩ се съгласиха на преговори на 10 януари, а ръководството на НАТО обяви началото на подобни преговори за 12 януари. В същото време президентът Байдън проведе разговори с Путин и Зеленски по телефона, в които отбеляза, че САЩ продължава да гарантира независимостта и суверенитета на Украйна и правото на всички държави, които желаят това, да се присъединят към НАТО, както и правото на НАТО да приеме в съюза всяка държава, която пожелае това! Интересното е, че САЩ и НАТО представят правото си да приемат в съюза когото си пожелаят, едва ли не формулирайки това като морално задължение на съюза! Това е нов елемент на морал в световната практика, който досега не е съществувал. Досега нито един военен или политически съюз не е обявявал, че се чувства морално задължен да приема за член всяка държава, която пожелае това!?

В обещанията за безусловна подкрепа за Украйна обаче има една особеност. Както САЩ, така и НАТО, подчертават, че те ще наложат най-сериозни санкции от всякакъв характер на РФ, но не споменават нито дума за възможна военна конфронтация с Русия в защита на Украйна! За подобна конфронтация Западът досега не е поемал никакви ангажименти и по всичко личи, че поне засега няма намерение да поема подобни задължения. От своя страна Путин отбелязва, че срещу РФ са наложени толкова санкции, че той не си представя какви допълнителни санкции Западът може още да измисли!?

През последните дни на 2021 година Путин разговаря с ръководителя на Китай Си Дзинпин и както изглежда между тях съществува единство в конфронтацията им със Запада, в която Китай си има "своята Украйна" наречена Тайван!

От моята дилетантска гледна точка Путин има два пътя за решаване на украинския проблем.

Първият път е отговор на фиктивна или реална украинска военна атака срещу ДНР и ЛНР. При подобно развитие украинските въоръжени сили вероятно ще претърпят поражение, но гаранция за лека победа за РФ няма. При това основният въпрос е какво ще стане след поражението? Дали украинското население ще се съпротивлява на руските войски или ще приеме поражението като някакво спасение от настоящата си съдба? Ако населението в южна и източна Украйна приеме промяната и установи "републики" от типа на ДНР и ЛНР, то тези републики (на базата на сегашните области в тази част на Украйна) могат да се обединят в конфедерация наречена Новорусия или нещо подобно и да се отделят от Украйна. Подобно териториално решение за РФ е приемливо, тъй като решава проблема за непосредствената близост на НАТО до главните градове в европейска Русия.

Вторият път е възприемане на тактиката на Израел спрямо военните заплахи от съседните му ислямски държави, а именно удари по отделни точки с военно значение за Украйна, с което да се разруши авторитета на правителството всред населението, че е в състояние да контролира страната и да обезпечава нормалното ѝ функциониране. За тази цел РФ трябва да обяви какви военни обекти няма да толерира и ще унищожава в Украйна, преди те да започнат да функционират. Унищожаването на тези обекти трябва да става по начин и време, което да предизвиква минимални човешки жертви.

В заключение трябва да отбележа, че Путин избра този момент за конфронтация със Запада, защото в момента руската армия практически е приключила превъоръжаването и реорганизацията си, а НАТО тепърва трябва да се организира за новата стратегическа обстановка, както в Европа, така и в света.

Съединените щати от своя страна се намират също в преходен момент – от стратегическо съсредоточаване в Европа към стратегическо съсредоточаване в Далечния изток. Американският военно-промишлен комплекс загуби военните си поръчки, произтичащи от войните в Близкия и Средния Изток, и сега трябва да намери нови пазари за оръжейното си производство, които изглежда ще бъдат в Европа и в Далечния изток.

Дилетант