Тези дни САЩ и НАТО изпълниха желанието на Руската федерация (РФ) и отговориха официално на предложенията ѝ от 17 декември 2021 година в писмен вид. Както и можеше да се очаква, отговорите, ако се изразим вулгарно, са "Путин да го духа!". Не само, че не се признават исканията на РФ за връщане към споразуменията от 1997 година за резонни, но САЩ решиха да изпратят допълнително около 2000 американски войници в Полша и около 1000 - в Румъния! На всеки е ясно, че 3000 нови войници в Източна Европа не решават абсолютно нищо, а само подчертават съвета към Путин, който малко по-горе оградих в кавички. Освен това се предлага започването на преговори по наскоро прекратените споразумения за разполагане и контрол върху ракетите със среден радиус на действие в Европа, както и по други изоставени по искане на НАТО и САЩ споразумения за осигуряване на безопасността в Европа. С други думи САЩ и НАТО предлагат започването на "безкрайните преговори", които руснаците изрично заявиха, че считат за загуба на време. Накратко, отговорът на предложенията на РФ от 17 декември е едно голямо и твърдо "не!"
Междувременно американските и британските тайни служби обявиха, че те имат "неоспорими доказателства", че тайните служби на РФ подготвят "операции под чужд флаг", целящи да излъжат света, че Украйна е започнала враждебни активни действия срещу проруски елементи в страната и дори срещу руските войски по границата. Както винаги в такива случаи, не се дават доказателства за инсинуациите, за да "не се компрометират източниците на (дез)информацията!". В интерес на истината трябва да отбележа, че в един от предишните си блогове не изключвах подобни действия от страна на РФ, ако се вземе решение за военни действия срещу Украйна и украинците "не са достатъчно добри да предоставят подходящ повод за това!".
От своя страна Великобритания, Полша и Украйна обявиха намерението си да сключат тристранен съюз за отбрана, което – като се има предвид, че Британия и Полша са членове на НАТО – ми изглежда като предоставяне на Украйна на достъп до НАТО през "задния вход".
Докато САЩ и Великобритания тръбят наляво и надясно, че Русия има готови планове за инвазия в Украйна и е въпрос на седмици, ако не на дни, да пусне плановете си в действие (В петък - 4 февруари 2022 година - "Блумберг" малко прибързано публикува сензационно съобщение, че атаката на Русия срещу Украйна вече е започнала, за което агенцията се наложи да се извинява). Украинските ръководители пък твърдят, че според тях няма нищо подобно и Русия само блъфира с концентрацията на войски по границите на Украйна и маневрите, в които тези войски участват!? Подобно е и мнението на много от останалите европейски държави, които искрено желаят през тези студени зимни месеци да не започва никаква война, която неизбежно ще доведе до смущения в доставките на газ от Русия. Упоритостта, с която САЩ и Великобритания настояват, че Русия подготвя сериозна провокация, за да оправдае започването на въоръжени действия срещу Украйна, цели да се гарантира, че всяко начало на военни действия между Русия и Украйна, независимо от повода, ще бъде считано като резултат от руска провокация!
Моето мнение относно събитията в Украйна и реакцията на тези събития в Русия е много просто и според мен – понятно, за всеки непредубеден българин. Ще се опитам, доколкото мога, в следните редове да изясня какво имам предвид:
1. Съвременна Украйна, в териториално и демографско отношение, е едно доста изкуствено творение, което, поне в съвременните си граници, изобщо няма историческата основа, която ѝ се приписва.
2. Днешните земи на Югоизточна Украйна (около Черно море) по времето на Киевска Рус са били владени от номадски племена и в различни периоди са били части от Хазарското царство и други недълготрайни племенни обединения. След победата на Киевска Рус над Хазарите, тези земи продължават да бъдат жизнено пространство на различни народи, като например кумани, черкези, печенеги, българи и т. н. В никакъв случай не може да се счита, че тези земи са били каквато и да е част от Киевска Рус в онези времена.
3. След монголското нашествие (през XIII век), което ликвидира и Киевска Рус, земите в днешна Югоизточна Украйна се превръщат във владение на Ордата. В по-късен период известно влияние върху тези територии оказва Полско-Литовското сдружение, но на практика тези земи са били обезлюдявани от ежегодни нашествия на татарите от Кримското ханство, които са набирали роби за пазарите в Истанбул. От своя страна, по-късно, казаците от Запорожката сеч често слизат с кораби по Днепър и нападат татарите и турците покрай северните брегове на Черно море, като на моменти достигат дори до вратите на Истанбул.
4. През XVII и XVIII век Московското царство, което по това време вече е в ръцете на Романови, постепенно започва да завладява степите около северните брегове на Черно море. Алексей Романов сключва договор със Запорожката сеч, предвождана от Богдан Хмелницки, с който Запорожките казаци се присъединяват към Русия, а Петър Велики за пръв път превзема град Азов на Черно море и строи първата черноморска руска флота.
5. Завладяването на днешна югоизточна Украйна и Крим завършва по времето на Екатерина Велика, когато под ръководството на княз Потемкин Таврический (наречен така в чест на присъединяването към империята на Таврида, днешен Крим) тези земи заедно с Крим са присъединени към Русия под името Новорусия. Потемкин организира и колонизацията на Новорусия, като по това време са създадени много градове в тези земи, като Одеса, Николаев, Днепропетровск, Донецк и т. н. Известният израз "Потемкински села" идва от времето, когато Потемкин организира за двора на Екатерина (в пътуването инкогнито участва и австрийският император Франц Йосиф) пътуване по реките на Новорусия до Крим, за да демонстрира на императрицата заселването и усвояването на новите владения на империята. Горе-долу по това време се извършва и разделянето на Полша между Русия, Австрия и Прусия, при което част от днешна Украйна е твърдо закрепена за Австрия (Галичина и други области от днешна Западна Украйна, които до този момент са били части от Полша).
6. За пръв път се заговорва за украинска държава по време на Първата световна война, когато Русия е обзета от революция и различни амбициозни дейци организират по цялата империя псевдонационални образувания, които преживяват месеци до година-две. По това време се организират Украински републики, Донбаска и Криворожка република, "Гуляй поле" на Махно и т. н.
7. С цел да привлекат на своя страна националистическите елементи, проявили се главно в Западна Украйна, болшевиките създават Украинската съветска социалистическа република, първоначално със столица Харков, а по-късно със столица Киев (след като Киев е освободен от немска, а по-късно и от полска окупация).
8. Окончателно Западна Украйна, която днес е в основата на националистическата идеология, завладяла Украйна, е присъединена към СССР след Втората световна война. С други думи крепостта на украинския национализъм никога не е била част от днешна Украйна и исторически се е развивала като част от Австро-Унгария или Полша. Последователите на Бандера, понастоящем обявен за украински национален герой, които са сътрудничели на нацистите, са избивали с еднакво настървение както съветските граждани на Украйна, така и поляците, които са живеели в големи количества в Западна Украйна.
Демографски голяма част от украинския народ са всъщност в една или друга степен етнически руснаци, говорещи диалект, който се е формирал както естествено се формира всеки диалект. Преди около 60 години, когато за около 4 месеца живях и учих в Харков, аз чувах украински отвреме-навреме само по радиоточката, която беше инсталирана в стаята ни в общежитието и никога на улицата или от колегите си. Впечатлението ми за украинския език беше, че това е един език, който по речников състав е някъде между българския и руския, но по-близо до руския.
Така наречените украинци, поне тази част от тях, които живеят в Югоизточна Украйна (някогашна Новорусия), етнически и езиково, са за руснаците както са славянските македонци от Северна Македония за българите.
Чел съм доста исторически книги от западни автори за Византийската и Отоманската империи с цел да разбера кога започва да се говори за македонско население на Балканите в смисъла, в който се говори по този въпрос в днешна Северна Македония. Определено съм установил, че за македонци в тези книги не се говори до началото на XX век! Дори съм чел писания от югославски автори, според които българските окупационни войски през Втората световна война първоначално са били посрещнати в Скопска Македония с хляб и сол като освободители. По време на войната обаче българските войски е трябвало да се борят срещу комунистическото и югославското националистическо партизанско движение в територията, поради което се е стигнало до жестокости спрямо поддръжниците на партизаните, каквито жестокости между другото е имало по същото време и в България. След войната тези жестокости са били раздути до неимоверни размери и на тази база се развива и т. нар. "македонизация" на българите от тази област на Югославия. Днес, на практика, в Украйна се развива подобен процес на "украинизация" на населението, като му се насажда омраза към Русия и руснаците. В процеса на "украинизация" "украинистите" не се свенят, подобно на "македонистите", да използват всякакви средства – "македонистите" твърдят, че българите са татари, а "украинистите" твърдят, че руснаците са угро-татари, каквото и да означава това!?
Според мен още някое и друго десетилетие и цялото население на Украйна ще мрази руснаците, така както днешните северомакедонци от славянски произход мразят българите и ги считат за виновни за всички проблеми, които те имат! Това е въпросът, който Русия трябва да реши в минимални срокове – прекъсването на възможността за насаждане на антируски настроения всред младежта и създаването на една враждебна на Русия държава поне в тази част на Украйна, която все още може да бъде спасена за руския етнос. Изглежда, че именно тази задача днешното ръководство на Русия си е поставило за решение. Според мен тази задача може да се реши само чрез откъсване на Новоросия от останалата част на Украйна, част от която никога не е принадлежала на Русия нито териториално, нито пък културно и психологически.
Дали Путин и компания ще имат "топките" да решат този проблем поне чрез разделянето на Украйна, предстои да видим вероятно в близките един-два месеца? Засега само сме свидетели на покер от най-високо ниво и с най-високи залози. Днес Западът не е готов да се бори с оръжие в ръка за Украйна, но след едно или две десетилетия вероятно ще е достатъчно уверен в поддръжката на населението на територията, за да е готов и на въоръжен конфликт заради Украйна.
Забележка. Следните няколко линка представляват интересни дискусии, свързани с политиката на САЩ спрямо Русия:
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар