Либерална демокрация или либерална плутокрация?

Либерализмът се основава на твърдението за универсализъм и неотменност на правата, с които всяка личност се ражда на земята. Според Всеобщата декларация за правата на човека „всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права“, като „Всеки има право на всички права и свободи, посочени в тази Декларация, без разлика на раса, цвят, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имущество, раждане или друг статус."

Либералите се представят като пазители на човешките свободи, загрижени за нарушенията на човешките права, независимо къде по света се случва това. Те не харесват специфичните привързаности на националистите към културата и историята на своите страни и народи, и се считат за „граждани на света“.

Националистите от своя страна се оплакват, че либерализмът разрушава връзките на националната общност и ги заменя с глобален космополитизъм, който се грижи за хората в далечни страни толкова, колкото и за съгражданите. Националистите основават националната идентичност на биологията и вярват, че националните общности се коренят в общия произход и история. Например унгарският премиер Виктор Орбан определя унгарската национална идентичност като основана на маджарската етническа принадлежност. Владимир Путин пък издига тезата за специфична руска цивилизация, базирана на общата история и религия на целокупния руски народ и на неговата толерантност към други религии и етноси, обединени в една държава. Други националисти, като израелският учен Йорам Хазони (Yoram Hazony) твърдят, че нациите представляват последователни културни единици, които позволяват на техните членове да споделят вековни традиции на кухня, празници, език и други подобни. Американският консервативен мислител Патрик Динийн (Patrick J. Deneen) твърди, че либерализмът представлява форма на антикултура, която е разтворила всички форми на предлибералната култура, използвайки силата на държавата, за да се вмъкне и контролира всеки аспект на личния живот.

В стремежа си да противопостави на национализма някаква стройна концепция, която да обединява хората по земята в различна класификация от тази по национални характеристики, съвременните либерали издигат концепцията за груповата идентичност, базираща се на изкуствено конструирани групи на база сексуални, расови и културни интереси, нямащи нищо общо с културните особености, характерни за различните нации. Ценностите на тези групи се провъзгласяват за превъзхождащи традиционните исторически ценности на човечеството, възникнали в процеса на многовековното му развитие и особено в процеса на формирането на нациите през последните столетия.

В процеса на търсене на "запазена марка", под която да пропагандира идеите си, либерализмът се наметна с наметалото на "демокрацията", присвоявайки си по този начин историческите достижения на една форма на управление, възникнала в древността, произхождаща от народа и действаща в полза на народа. Разбира се съвременната демокрация има доста малко общо с пряката демокрация на древните атиняни, и по тази причина по-точното ѝ наименование е "представителна демокрация", което означава, че тя е управление на представители, избрани от народа, които се считат за упълномощени да приемат законите и да управляват в съответствие с така приетите закони. Естествено в тази форма на управление е много важно кой и как подготвя и провежда изборите, защото това характеризира кой, как и в чия полза управлява съответните географски райони, попадащи под юрисдикцията на "представителната демокрация".

Известно е, че още Платон е установил наличието на три основни форми на управление, през които обществото преминава, понякога циклично, в процеса на своето развитие. Тези форми най-общо се характеризират със следните механизми и особености:

- класическа демокрация - когато всички членове на полиса (свободните граждани, притежаващи земя) взимат решения чрез гласуване по важните въпроси, отнасящи се до управлението на полиса, а хората, които контролират изпълнението на решенията се определят ежегодно чрез жребий или се избират на всеобщо събрание;

- олигархия, която неизбежно прераства в плутокрация - когато група от най-богатите граждани на полиса се обединяват и чрез подкупване на обикновените граждани по време на гласуване, определят законодателната и изпълнителната власт и я манипулират, за достигане на собствените си икономически и политически цели;

- тирания (в днешно време наречена автокрация) - когато един човек, произлязъл от групата на олигарсите или от народа, чрез силата на собственото си обаяние и политически умения, взема в свои ръце властта на полиса и управлява по своя преценка (в интерес на олигархията или на широките слоеве от населението), но понякога в свой личен или семеен интерес.

Класическата демокрация, когато властта се легитимира чрез всеобщо ежегодно гласуване на полиса, е нестабилна форма на управление поради разликите в индивидуалните способности и стремежи на отделните членове на полиса. Тя е приложима само за сравнително малобройни групи от хора и то за относително кратък период от време.

В процеса на развитие на полиса неизбежно възниква икономическо разслоение на неговите членове, поради което част от тях придобиват средства и възможности да влияят на мнението на отделните му членове. това е механизмът на възникване на олигархията, която, поради икономическото си превъзходство, има по-голяма заинтересованост в развитието на полиса и съответно, притежавайки икономически средства да си "купи сътрудничеството" на мнозинството от сънародниците си, получава възможността да осигури желано направление в управлението на обществото.

В съвременния свят, по описания по-горе механизъм, олигархията отдавна се е формирала и си е присвоила, благодарение на икономическите си възможности, механизмите за контрол над останалите членове на обществото и сега въпросът, който се поставя, е, каква форма на управление тя ще избере - олигархична форма, чрез конституиране по квази-демократичен път на "комитет", който да управлява от нейно име и в неин интерес; или чрез избор, отново по квази-демократичен път, на автократ, който благодарение на своята харизма да поеме управлението на обществото.

Съединените щати, поради особеностите на своето възникване, дълго време представляват географска територия, на която живеят хора от различен етнически и расов произход. По тази причина те се оформят като общество без определени национални характеристики. Икономическото им развитие обаче неизбежно води до възникването на олигархия, която изгражда определени държавни структури, които неизбежно се характеризират със своя космополитизъм.

Западна Европа, благодарение на своя експанзионизъм, в продължение на няколко столетия колонизира големи части от останалия свят, а през миналото столетие води междунационални войни за преразпределение на тези колонии. Разрушенията и травмите, предизвикани от тези войни, водят до преосмисляне от страна на европейската олигархия на формата на политическа организация и управление, като под ръководството на управляващата в САЩ олигархия, тя достига до идеята за "либералната демокрация" като форма за контрол на световната икономика.

Твърди се, че "либералната демокрация" се движи към все по-голяма и по-голяма икономическа справедливост, но през 90-те години в САЩ е имало 66 милиардера, а днес те са над 700!? През последните 40 години финансовите компенсации на изпълнителните директори на корпорациите са нараснали 900 пъти (като се вземе предвид инфлацията), а финансовите компенсации на обикновените служители и работници в същите тези корпорации са нараснали само с 12%!?

Горните данни показват, че "либералната демокрация" по-скоро трябва да се нарича "либерална плутокрация", тъй като това очевидно е форма на управление "на богатите в полза на богатите", което е и определение на понятието плутокрация!

Русия и Китай се характеризират от страните на "либералната плутокрация", като държави с автократично управление. Специфичното за тяхното управление е привързаността им към националните особености на техните народи и култури и отричането на идеите на "груповата идентичност", проповядвана от Запада. Исторически и двете страни правят опити да осигурят ръст на благоденствието на народите си, чрез изграждането на общества, базирани на принципи на социална справедливост и общонароден просперитет. Този път на развитие, наречен комунизъм, реален социализъм и т. п., се провали в предшественика на Русия - СССР. В Китай системата се реформира успешно и се преобразува в нова политико-икономическа система, отразяваща – поне засега – по-правилно реалността на човешките амбиции за лично благополучие и привързаността на индивидуума към обществото и държавата. В Русия все още не е намерена идеологията, която да осигури бурно развитие на обществото, главно поради надеждите на част от интелигенцията в Русия, че западната "либерална плутокрация" ще я приеме и ще ѝ отреди мястото, което тази интелигенция си въобразява, че заслужава!

В разразяващата се борба за надмощие между "либералната плутокрация", контролираща страните около Северния Атлантик, и "автокрациите" Китай и Русия, които по тяхна преценка практикуват "контролирана демокрация", особено важно място заема борбата за предефиниране на културата и морала на обществото. В страните на "контролираната демокрация", тя се базира на семейството и традиционните отношения между половете и връзките между поколенията в рамките на националните държави. В страните на "либералната плутокрация" се прави опит националните култури да бъдат погълнати и изместени от идеите на "груповата идентичност", един от основните елементи на която са декадентските идеи на "гендерната идеология" и всеобхватните права на LGBT културата.

В статията си в Ню Йорк Таймс "How to Make Sense of the New L.G.B.T.Q. Culture War",

https://www.nytimes.com/2022/04/13/opinion/transgender-culture-war.html?campaign_id=2&emc=edit_th_20220414&instance_id=58428&nl=todaysheadlines&regi_id=16863361&segment_id=89196&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e

Ross Douthat твърди, че има голяма разлика между това, какво хората са готови да признаят публично, и това, което наистина мислят. Той представя в статията си интересни данни и разсъждава за възможните начини, по които могат да се възприемат тези данни.

"Според Галъп делът на по-младите американци, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални, е нараснал рязко през последното десетилетие. Почти двадесет и един процента от поколение 'Z' – което за целите на проучването означава млади възрастни, родени между 1997 и 2003 г. – се идентифицират като LGBT, срещу около 10 процента от 'поколението на хилядолетието', малко над 4 процента от моето собствено поколение 'X' и по-малко от 3 процента от 'бейби бума'.

Сравнявайки поколението 'Z' с поколението на 'бейби бума', процентът на хората, идентифициращи се като транссексуални, по-специално, се е увеличил двадесет пъти!

Ето три възможни прочита на тази статистика.

Първата интерпретация: това е страхотна новина. Сексуалната плавност, транссексуалното и небинарното преживяване са ясно присъщи на човешкия опит, нашето общество ги потискаше с наказателна хетеронормативност и едва сега получаваме истинска картина на истинското разнообразие от сексуални влечения и полови идентичности. (Точно както, например, открихме, че тенденцията за използване на лявата ръка е много по-често срещана, след като спряхме да се опитваме да отучваме децата от опитите за предпочитаемото ѝ използване.) Така че отговорът на обществото трябва да бъде непрекъснато насърчаване, особено ако се грижите за психичното здраве на тийнейджърите.

Това новосъбудено разнообразие трябва да бъде подкрепяно от момента, в който се проявява за първи път, на колкото и ранна възраст да става това, и до степента, в която родителите се чувстват неудобно от истинската същност на техните деца, задача на възпитателите и училищата е да подкрепят детето, а не да се подчиняват на родителските тревоги или фанатизъм.

Второто тълкуване - не трябва да четем твърде много в него. Тази тенденция вероятно е само у младите хора, които като млади хора, изследват и експериментират и се разграничават от по-възрастните. Повечето от поколението 'Z', идентифициращи се като L.G.B.T. наричат себе си бисексуални и вероятно ще завършат в хетеросексуални връзки, ако вече не са в тях. Някои от младите възрастни, описващи себе си като транссексуални или небинарни, може да се отклонят обратно към биологично определените им сексуални идентичности, когато пораснат. Така че не бива да се отчайваме от самоидентификацията им – но и не трябва да я третираме като окончателно откровение за човешката природа или да се опитваме да изграждаме нови учебни програми или да налагаме определени правила върху плавна и несигурна ситуация. Толерантността е от съществено значение, а идеологическият ентусиазъм е излишен.

Трето тълкуване: тази тенденция е лоша новина. Това, което виждаме днес, не е просто продължение на революцията за правата на гейовете; това е форма на социално заразяване, което нашите образователни и медицински институции насърчават и ускоряват. Тези деца не се освобождават от патриархата; те са под влиянието на онлайн общности на имитационни и академични моди, генерирани в психиатрията и образованието - една част Mimesis на Tumblr и TikTok, една част от Джудит Бътлър (Judith Butler). Няма ясни доказателства, че нещо от това прави децата по-щастливи или по-добре приспособени към живота. Вместо това всичко, което виждаме, е влошаване на психичното здраве на тийнейджърите, изкривяване на перспективата им на млади възрастни, където сексът, връзките и бракът намаляват. Така че това, от което се нуждаем сега, вероятно е повече акцент върху биологията, нормативността и помирението със собствената ви мъжественост или женственост, а не по-нататъшна деконструкция."

По-нататък в статията се обсъждат закони, които се приемат в различните щати главно за утвърждаване на първата интерпретация на отбелязаните социологически тенденции и съпротивата срещу тези закони от тези части на обществото, които споделят третото мнение по въпроса за развитието на LGBT революцията.

В аспекта на написаното досега от мен, искам да отбележа, че като цяло режимът на "либералната плутокрация" подкрепя първото мнение по въпросите на LGBT културата и като резервна позиция - втория вариант на третирането на данните. Режимите на "контролираната демокрация" определено стоят зад третото тълкуване на отбелязаните тенденции на социологическите проучвания, смятайки, че възприемането на първото и дори на второто тълкуване на резултатите ще бъдат фатални за социалното и ментално здраве на обществото като цяло. Борбата между двете системи е преди всичко за тяхното съществуване и преди всичко за умовете и сърцата на останалите 4.5 милиарда от човечеството, които все още не са се определили в борбата за "новите морални ценности" на "либералната плутокрация" или за запазването на "традиционните морални ценности" на обществото, за които се бори "контролираната демокрация".

Напоследък се отвори и втори фронт на борбата между "либералната плутокрация" и "контролираната демокрация", който вече има физическите характеристики на истинска война между двете исторически тенденции на развитие. Не бива да се заблуждаваме, че управниците на "либералната плутокрация" се вълнуват от съдбата на украинския народ. По същество Украйна дори не може да се счита за истинска "либерална демокрация" в рекламния аспект на тази класификация. Единствената ѝ привлекателна черта за "либералната плутокрация" е, че тя, по чисто националистически причини, се опълчва срещу един от стожерите на "контролираната демокрация" и това е достатъчен повод и причина Украйна да бъде подпомагана в борбата ѝ срещу Русия до "последния жив украинец"! За тази цел не се жали нищо – нито истината в пропагандната информационна война, нито живота на украинците, които ще бъдат жертвани, за да се изтощи поне едната от двете основни противнички на глобалистките амбиции на господстващата на Запад олигархия!

Дилетант

 

Отново за войната, която трябваше да завърши бързо

Има една поговорка, според която "военните планове никога не издържат на първоначалния сблъсък на войските". Както изглежда в случая на войната между Русия и Украйна, която нито Русия, нито Украйна си дадоха труд да обявят, имаме налице именно тази ситуация. По една или друга причина, вероятно преди всичко поради активната дезинформация на СМД, мнозина считаха, че войната трябва да свърши за две-три седмици с победа за Русия. Кой знае защо и аз мислех така, докато не реших да погледна в Google колко време е продължила войната на САЩ в Ирак. С изненада установих, че тя е започнала на 20 март 2003 година и е завършила на 1 май същата година! Оказа се, че войната на суперсилата САЩ срещу Ирак, който в продължение на повече от 10 години беше разорен от жестоки икономически санкции, бомбардировки и ембарго, е продължила цели 41 дена без нито една държава да окаже на Ирак каквато и да е помощ!? При това Ирак, както по територия, така и по население, е голям колкото половината на Украйна (като отчетем, че Кюрдистан на практика беше недостъпен за войските на Саддам Хюсеин). В допълнение искам да отбележа, че САЩ водеха войната чисто по американски, т. е. с безмилостно унищожение на всичко живо, което имаше смелостта да им се противопостави, изхождайки от идеята, че иракското общество трябва да бъде изцяло променено според каноните на западната демокрация.

Никой не знае какви точно са били плановете на руския генерален щаб, но по всичко личи, че нещата не се развиват така, както те са предполагали, и очевидно в момента се извършва преоценка на плановете и се очаква промяна на целите, а вероятно и на ресурсите, които трябва да бъдат включени във военните усилия.

Доктор Пасков в последния си клип в Youtube жестоко разкритикува руските военни и въобще ръководството на руската армия за неудачното развитие на войната:

https://www.youtube.com/watch?v=o5dgUtWh6Is

Аз не мисля, че възмущението му от това, че през последните десетилетия военните министри на Русия са били цивилни лица, са особено валидни. В края на краищата, като правило, военните министри на държавите от демократичния Запад са цивилни лица и това си има своите причини, но проблемите на руското военно и политическо ръководство според мен са по-различни. Аз бих отбелязал преди всичко следните моменти:

1. Руските политици и военните изглежда считаха, че украинската армия е далеч по слаба, изхождайки от състоянието ѝ по време на събитията от 2014 и 2015 година.

2. Очевидно се считаше, че в редица райони на Украйна (главно на изток и юг) населението се отнася много критично и дори враждебно към корумпираната украинска власт и ще посрещне с по-добра воля руските войски.

3. Още от началото на конфликта ми се стори, че руските военни отделят недостатъчни сили за атаката срещу Украйна. Известно е, че при настъпателни операции настъпващата армия трябва да си осигури поне два-три пъти по-голямо превъзходство в личен състав над отбраняващата се армия. Твърдеше се, че пред донбаските републики са съсредоточени близо 80 хиляди украински войници, а руската армия, която се очакваше да ги разгроми, разполагаше с не повече от 90 хиляди войници. При това руснаците трябваше да са наясно, че украинските войски около Донбас заемат силно укрепени позиции, които често се намират в непосредствена близост до и в населени пунктове, което им осигурява възможността да използват като щит мирното население. Беше ясно и че войските около Донбас са подсилени със значителен контингент националистически настроени украинци, които идеологически са готови за жестока борба срещу "москалите"!

В последните дни ми попадна книгата на Tim Judah (Тим Джуда) "In wartime: stories from Ukraine", която прослушах с голям интерес. Тя е публикувана през 2015 година и съдържа многобройни интервюта на автора с жители на Украйна от районите на Болград и Лвов, та до Донбас. Според авторът населението на Украйна по онова време може да се раздели на три основни групи:

Първата група са хората от западна Украйна и района около Киев, които са националистически настроени и особено тези в западните области традиционно и активно мразят Русия и руснаците.

Втората група са хората от източна и южна Украйна, които се отнасят със симпатии към Русия и са особено недоволни от корупцията и бандитизма на централната власт в Украйна, считайки, че Русия води по-успешна и справедлива вътрешна икономическа политика.

Третата група включва една голяма част от населението на Украйна, на които им е все едно как се казва държавата, в която живеят, стига тя да им осигури по-спокоен и плодотворен живот, какъвто за онзи момент властите в Украйна не им осигуряват.

Джуда не дава количествена оценка на трите групи, но отчита, че болшинството от населението не е доволно от корупцията и разрухата, до която е доведена страната, която иначе разполага с огромни ресурси за богат и плодотворен живот на народа си!

Изглежда че през изминалите 7 години от публикуването на книгата досега украинското правителство е успяло повече или по-малко да подкрепи ръста на националния дух на украинците и да вдъхне у тях надежди, че нещата рано или късно ще се подобрят. Аз вече писах по-рано, че Хитлер, който е взел властта през 1933 година, разполагайки с подкрепата на около 30% от населението, е успял до 1939 година да мобилизира Германия до такава степен, че народът ѝ да го подкрепи в една на пръв поглед безумна конфронтация с цялата останала Европа и едва ли не със света. Очевидно пропагандата и конкретните мероприятия на едно правителство могат да постигнат чудеса!

Докато пишех тези редове в неделя, 2 април, аз случайно включих радио "Хоризонт" към 5:30 часа (българско време през нощта) и слушах част от предаването за един невероятен социологически експеримент, проведен, доколкото разбрах, през 60-те години на миналия век от един учител на име Рон Джонс, който успял да индоктринира за 5 дни около 200 ученика в едно американско училище (Cubberley High School in Palo Alto, California) с идеите за някаква "трета вълна", които са много подобни на идеите на нацизма в Хитлерова Германия. С този експеримент той е искал да демонстрира индоктринацията на немския народ от Хитлер през 30-те години на миналия век. Изглежда при младите хора дори 6-7 години са прекалено дълъг период за индоктринация, което само илюстрира казаното от мен досега за младежта на Украйна! Отидох на Google и написах "The Third Wave Experiment" и на екрана се появи статия за експеримента на Ron Jones, проведен през 1967 година:

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Third_Wave_(experiment)

Забележка. Вероятно статията я има и на български в Wikipedia.

Убеден съм, че е много полезно тази статия да бъде прочетена, защото тя описва нагледно една проста схема на индоктринация, която може да доведе до жестоки последствия.

Освен горният материал, конкретно за историята и близкото минало на нацистката индоктринация в Украйна, разказва и Никита Михалков в поредния си клип:

"БесогонTV «Откуда растут ноги»"

https://youtu.be/sz7qfVJ51uY

Така или иначе в момента политическото и военното ръководство на Русия извършват преоценка на политическите и военните цели на кампанията, както и на методите, с които да постигнат тези цели. Според мен трябва да бъдат решени следните задачи:

1. Максимално бързо и безмилостно трябва да бъде разгромена украинската военна групировка около Донбас.

2. Поне засега да бъдат изоставени амбициите за завладяване на Киев и руските войски около него да заемат отбранителни позиции с надежда, че украинците ще се опитат да ги атакуват, при което численото превъзходство ще се изисква от украинската страна.

3. На всяка цена да се ликвидира групировката, отбраняваща Мариупол, която се състои, както изглежда, изцяло от нацистите от групировката Азов.

4. Да се превземе Харков и районите, граничещи с Русия, като по този начин се осигури тила на руската армия, която да се опита да окупира крайбрежието около Черно море. Ако се съди по книгата на Джуда, голяма част от населението на Одеса и районите на запад от нея, включително и района на Болград, определено симпатизират на Русия и са недоволни от националистическата политика на Киев срещу малцинствата в тези райони, които са многобройни и разнообразни (българи, албанци, гагаузи и т. н.).

5. Руските военни трябва да намерят начин да атакуват успешно снабдяването на украинската армия с оръжие от страна на Запада. Говори се за доставка на тежко въоръжение, включително танкове, от военните арсенали на бившите страни членки на Варшавския договор, което руснаците не би трябвало да допуснат да се реализира! Самият Блинкен обеща на украинците доставка на 10 противотанкови ракети срещу всеки руски танк и тази заплаха не е празна приказка, защото за САЩ шансът за толкова надъхани бойци в конфликта на века не е нещо, което може да бъде отминато, като се има предвид традиционното нежелание на американците да дават човешки жертви!

6. Руснаците трябва да се опитат бързо да организират временна военно-цивилна администрация в завзетите райони и да отделят средства за започване на тяхното възстановяване. По всичко личи, че през годините след 2015-та украинското правителство е положило усилия за спечелването на сърцата и умовете на населението и руснаците трябва да направят сериозен опит да се противопоставят с реални усилия на постигнатото досега от украинското правителство.

Интересно се развива политиката на икономическите санкции на Запада срещу Русия. Подкрепата за санкциите съвсем не е повсеместна. Китай, Индия, редица страни от Азия, Африка и Латинска Америка съвсем не са във възторг от санкциите, особено като се има предвид, че Русия и Украйна са големи доставчици на храни, метали и енергийни ресурси, които ще бъдат ограничени от санкциите, колкото и да се опитва Западът да ги намали за тези стоки. Освен това ходът със замразяването на авоарите на Русия в банките на световната финансова система, контролирана от САЩ и техните съюзници, стресна правителствата на много държави, които неизбежно си представят, че могат да попаднат на мястото на Русия по най-различни, непредсказуеми причини и да се окажат под жестоки и непредвидени санкции в бъдеще.

Любопитен е ходът на Русия, който отдавна се предлага от Сергей Глазев, за разплащане на доставките на газ с рубли. Първоначално страните от ЕС заявиха, че те няма да се подчинят на това изискване, но изглежда идват до заключението, че не могат да не се подчинят, при което се носят слухове, че държави като Полша ще се съгласят да купуват енергийните източници с рубли, а ще ги препродават след това на съюзниците си за долари и евро. По този начин идеолозите на санкциите ще си спестят срама да отстъпят на Русия и поне формално ще могат да претендират, че те не зачитат контра-санкциите ѝ!? Тепърва ще имаме възможност да видим доколко Западът и особено Европа са в състояние да толерират недостига на енергия и метали и как САЩ и ЕС ще осигурят Африка и Азия със зърно, олио, минерални торове и други важни храни и суровини?

https://pogled.info/svetoven/sergei-glazev-takiva-sabitiya-kato-dneshnite-se-sluchvat-vednazh-na-stoletie.140888

По всичко личи, че драмата на войната между Русия и Украйна далеч не е приключила. Русия няма друг избор освен да победи и да постигне основната част от иначе резонните си според мен искания за сигурност от страна на НАТО, за който членовете му твърдят, че е съюз, предназначен за запазване на мира в Европа, но през последните години определено не играе такава роля на континента. Струва ми се, че любителите на историята би трябвало да опреснят знанията си за Пелопонеските войни между демократичната Атинска империя и олигархичния Пелопонески съюз начело със Спарта. Онази война е завършила трагично за Атина, а сегашната конфронтация между НАТО, начело със САЩ и Русия, може да завърши трагично и за целия свят!

Допълнение (23 ч., 4.04.2022):

В последния момент, след публикацията на материала в блога, ми попадна една много интересна и достоверна статия за събитията в Украйна:

https://www.unz.com/article/is-it-possible-to-actually-know-what-has-been-and-is-going-on-in-ukraine/

Тези, които не ползват достатъчно свободно английски, могат да пробват преводача на Google, но статията си струва да бъде прочетена.

Дилетант