Има една поговорка, според която "военните планове никога не издържат на първоначалния сблъсък на войските". Както изглежда в случая на войната между Русия и Украйна, която нито Русия, нито Украйна си дадоха труд да обявят, имаме налице именно тази ситуация. По една или друга причина, вероятно преди всичко поради активната дезинформация на СМД, мнозина считаха, че войната трябва да свърши за две-три седмици с победа за Русия. Кой знае защо и аз мислех така, докато не реших да погледна в Google колко време е продължила войната на САЩ в Ирак. С изненада установих, че тя е започнала на 20 март 2003 година и е завършила на 1 май същата година! Оказа се, че войната на суперсилата САЩ срещу Ирак, който в продължение на повече от 10 години беше разорен от жестоки икономически санкции, бомбардировки и ембарго, е продължила цели 41 дена без нито една държава да окаже на Ирак каквато и да е помощ!? При това Ирак, както по територия, така и по население, е голям колкото половината на Украйна (като отчетем, че Кюрдистан на практика беше недостъпен за войските на Саддам Хюсеин). В допълнение искам да отбележа, че САЩ водеха войната чисто по американски, т. е. с безмилостно унищожение на всичко живо, което имаше смелостта да им се противопостави, изхождайки от идеята, че иракското общество трябва да бъде изцяло променено според каноните на западната демокрация.
Никой не знае какви точно са били плановете на руския генерален щаб, но по всичко личи, че нещата не се развиват така, както те са предполагали, и очевидно в момента се извършва преоценка на плановете и се очаква промяна на целите, а вероятно и на ресурсите, които трябва да бъдат включени във военните усилия.
Доктор Пасков в последния си клип в Youtube жестоко разкритикува руските военни и въобще ръководството на руската армия за неудачното развитие на войната:
https://www.youtube.com/watch?v=o5dgUtWh6Is
Аз не мисля, че възмущението му от това, че през последните десетилетия военните министри на Русия са били цивилни лица, са особено валидни. В края на краищата, като правило, военните министри на държавите от демократичния Запад са цивилни лица и това си има своите причини, но проблемите на руското военно и политическо ръководство според мен са по-различни. Аз бих отбелязал преди всичко следните моменти:
1. Руските политици и военните изглежда считаха, че украинската армия е далеч по слаба, изхождайки от състоянието ѝ по време на събитията от 2014 и 2015 година.
2. Очевидно се считаше, че в редица райони на Украйна (главно на изток и юг) населението се отнася много критично и дори враждебно към корумпираната украинска власт и ще посрещне с по-добра воля руските войски.
3. Още от началото на конфликта ми се стори, че руските военни отделят недостатъчни сили за атаката срещу Украйна. Известно е, че при настъпателни операции настъпващата армия трябва да си осигури поне два-три пъти по-голямо превъзходство в личен състав над отбраняващата се армия. Твърдеше се, че пред донбаските републики са съсредоточени близо 80 хиляди украински войници, а руската армия, която се очакваше да ги разгроми, разполагаше с не повече от 90 хиляди войници. При това руснаците трябваше да са наясно, че украинските войски около Донбас заемат силно укрепени позиции, които често се намират в непосредствена близост до и в населени пунктове, което им осигурява възможността да използват като щит мирното население. Беше ясно и че войските около Донбас са подсилени със значителен контингент националистически настроени украинци, които идеологически са готови за жестока борба срещу "москалите"!
В последните дни ми попадна книгата на Tim Judah (Тим Джуда) "In wartime: stories from Ukraine", която прослушах с голям интерес. Тя е публикувана през 2015 година и съдържа многобройни интервюта на автора с жители на Украйна от районите на Болград и Лвов, та до Донбас. Според авторът населението на Украйна по онова време може да се раздели на три основни групи:
Първата група са хората от западна Украйна и района около Киев, които са националистически настроени и особено тези в западните области традиционно и активно мразят Русия и руснаците.
Втората група са хората от източна и южна Украйна, които се отнасят със симпатии към Русия и са особено недоволни от корупцията и бандитизма на централната власт в Украйна, считайки, че Русия води по-успешна и справедлива вътрешна икономическа политика.
Третата група включва една голяма част от населението на Украйна, на които им е все едно как се казва държавата, в която живеят, стига тя да им осигури по-спокоен и плодотворен живот, какъвто за онзи момент властите в Украйна не им осигуряват.
Джуда не дава количествена оценка на трите групи, но отчита, че болшинството от населението не е доволно от корупцията и разрухата, до която е доведена страната, която иначе разполага с огромни ресурси за богат и плодотворен живот на народа си!
Изглежда че през изминалите 7 години от публикуването на книгата досега украинското правителство е успяло повече или по-малко да подкрепи ръста на националния дух на украинците и да вдъхне у тях надежди, че нещата рано или късно ще се подобрят. Аз вече писах по-рано, че Хитлер, който е взел властта през 1933 година, разполагайки с подкрепата на около 30% от населението, е успял до 1939 година да мобилизира Германия до такава степен, че народът ѝ да го подкрепи в една на пръв поглед безумна конфронтация с цялата останала Европа и едва ли не със света. Очевидно пропагандата и конкретните мероприятия на едно правителство могат да постигнат чудеса!
Докато пишех тези редове в неделя, 2 април, аз случайно включих радио "Хоризонт" към 5:30 часа (българско време през нощта) и слушах част от предаването за един невероятен социологически експеримент, проведен, доколкото разбрах, през 60-те години на миналия век от един учител на име Рон Джонс, който успял да индоктринира за 5 дни около 200 ученика в едно американско училище (Cubberley High School in Palo Alto, California) с идеите за някаква "трета вълна", които са много подобни на идеите на нацизма в Хитлерова Германия. С този експеримент той е искал да демонстрира индоктринацията на немския народ от Хитлер през 30-те години на миналия век. Изглежда при младите хора дори 6-7 години са прекалено дълъг период за индоктринация, което само илюстрира казаното от мен досега за младежта на Украйна! Отидох на Google и написах "The Third Wave Experiment" и на екрана се появи статия за експеримента на Ron Jones, проведен през 1967 година:
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Third_Wave_(experiment)
Забележка. Вероятно статията я има и на български в Wikipedia.
Убеден съм, че е много полезно тази статия да бъде прочетена, защото тя описва нагледно една проста схема на индоктринация, която може да доведе до жестоки последствия.
Освен горният материал, конкретно за историята и близкото минало на нацистката индоктринация в Украйна, разказва и Никита Михалков в поредния си клип:
"БесогонTV «Откуда растут ноги»"
Така или иначе в момента политическото и военното ръководство на Русия извършват преоценка на политическите и военните цели на кампанията, както и на методите, с които да постигнат тези цели. Според мен трябва да бъдат решени следните задачи:
1. Максимално бързо и безмилостно трябва да бъде разгромена украинската военна групировка около Донбас.
2. Поне засега да бъдат изоставени амбициите за завладяване на Киев и руските войски около него да заемат отбранителни позиции с надежда, че украинците ще се опитат да ги атакуват, при което численото превъзходство ще се изисква от украинската страна.
3. На всяка цена да се ликвидира групировката, отбраняваща Мариупол, която се състои, както изглежда, изцяло от нацистите от групировката Азов.
4. Да се превземе Харков и районите, граничещи с Русия, като по този начин се осигури тила на руската армия, която да се опита да окупира крайбрежието около Черно море. Ако се съди по книгата на Джуда, голяма част от населението на Одеса и районите на запад от нея, включително и района на Болград, определено симпатизират на Русия и са недоволни от националистическата политика на Киев срещу малцинствата в тези райони, които са многобройни и разнообразни (българи, албанци, гагаузи и т. н.).
5. Руските военни трябва да намерят начин да атакуват успешно снабдяването на украинската армия с оръжие от страна на Запада. Говори се за доставка на тежко въоръжение, включително танкове, от военните арсенали на бившите страни членки на Варшавския договор, което руснаците не би трябвало да допуснат да се реализира! Самият Блинкен обеща на украинците доставка на 10 противотанкови ракети срещу всеки руски танк и тази заплаха не е празна приказка, защото за САЩ шансът за толкова надъхани бойци в конфликта на века не е нещо, което може да бъде отминато, като се има предвид традиционното нежелание на американците да дават човешки жертви!
6. Руснаците трябва да се опитат бързо да организират временна военно-цивилна администрация в завзетите райони и да отделят средства за започване на тяхното възстановяване. По всичко личи, че през годините след 2015-та украинското правителство е положило усилия за спечелването на сърцата и умовете на населението и руснаците трябва да направят сериозен опит да се противопоставят с реални усилия на постигнатото досега от украинското правителство.
Интересно се развива политиката на икономическите санкции на Запада срещу Русия. Подкрепата за санкциите съвсем не е повсеместна. Китай, Индия, редица страни от Азия, Африка и Латинска Америка съвсем не са във възторг от санкциите, особено като се има предвид, че Русия и Украйна са големи доставчици на храни, метали и енергийни ресурси, които ще бъдат ограничени от санкциите, колкото и да се опитва Западът да ги намали за тези стоки. Освен това ходът със замразяването на авоарите на Русия в банките на световната финансова система, контролирана от САЩ и техните съюзници, стресна правителствата на много държави, които неизбежно си представят, че могат да попаднат на мястото на Русия по най-различни, непредсказуеми причини и да се окажат под жестоки и непредвидени санкции в бъдеще.
Любопитен е ходът на Русия, който отдавна се предлага от Сергей Глазев, за разплащане на доставките на газ с рубли. Първоначално страните от ЕС заявиха, че те няма да се подчинят на това изискване, но изглежда идват до заключението, че не могат да не се подчинят, при което се носят слухове, че държави като Полша ще се съгласят да купуват енергийните източници с рубли, а ще ги препродават след това на съюзниците си за долари и евро. По този начин идеолозите на санкциите ще си спестят срама да отстъпят на Русия и поне формално ще могат да претендират, че те не зачитат контра-санкциите ѝ!? Тепърва ще имаме възможност да видим доколко Западът и особено Европа са в състояние да толерират недостига на енергия и метали и как САЩ и ЕС ще осигурят Африка и Азия със зърно, олио, минерални торове и други важни храни и суровини?
По всичко личи, че драмата на войната между Русия и Украйна далеч не е приключила. Русия няма друг избор освен да победи и да постигне основната част от иначе резонните си според мен искания за сигурност от страна на НАТО, за който членовете му твърдят, че е съюз, предназначен за запазване на мира в Европа, но през последните години определено не играе такава роля на континента. Струва ми се, че любителите на историята би трябвало да опреснят знанията си за Пелопонеските войни между демократичната Атинска империя и олигархичния Пелопонески съюз начело със Спарта. Онази война е завършила трагично за Атина, а сегашната конфронтация между НАТО, начело със САЩ и Русия, може да завърши трагично и за целия свят!
Допълнение (23 ч., 4.04.2022):
В последния момент, след публикацията на материала в блога, ми попадна една много интересна и достоверна статия за събитията в Украйна:
Тези, които не ползват достатъчно свободно английски, могат да пробват преводача на Google, но статията си струва да бъде прочетена.
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар