Санкции, контрасанкции, ескалация на войната в Украйна и мизерия за европейските народи!

В последно време във връзка с енергийната криза, разразила се в Европа, и недостигът на зърнени храни и минерални торове в световен мащаб, СМД непрекъснато подчертават вината на Русия за възникването на тези кризи. Всъщност началото на енергийната криза в Европа настъпи поради напъна на бюрократите в Брюксел да въведат спот-пазари за търговията с газ и електричество, подобно на спот-пазара за търговията с петрол, като основа на разпределението им вместо съществуващата дотогава система от дългосрочни договори. Това въвеждане на спот-пазар за тези енергийни ресурси логично доведе до спекулация с тях и до възникването на прослойка от търговци на електрическа енергия и газ, които неизбежно предявяват своите претенции за тлъсти комисиони от участието си в търговията с тези ресурси. Специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна и лавината от санкции, които се стовариха върху Русия, просто доведоха до драстично задълбочаване на енергийната криза в ЕС. Путин на два пъти се опита да обясни защо Русия не е виновна за кризите и че бюрократите в Брюксел и Вашингтон са ги задълбочили с непохватните си опити да санкционират Русия за специалната ѝ военна операция в Украйна. По-долу предавам накратко доводите на Путин по тези въпроси.

В реч на Далекоизточния икономически форум Путин обръща внимание на фалшивия шум около блокирането от страна на Русия на износа на украинско зърно за бедните държави по света, с което уж е предизвикан глад и мизерия в тези държави. Той отбелязва, че откакто е бил възобновен износът на украинско зърно от всичките 70 кораба, изнесли зърно от Украйна, само 2 кораба са заминали за бедни, гладуващи страни, а останалите са изнесли зърното в... Европа!?

Понастоящем броят на корабите е вече над 120 и броят на тези, които са заминали за гладуващите страни по света се е увеличил двойно или тройно, т. е. от 2 кораба те са станали 4 или може би 6-7!? Фермерите в някои страни на Европа, включително и в България, протестират срещу вноса на евтино украинско зърно, тъй като вносът му подбива цените на произведеното от тях зърно, като в допълнение не са спазени европейските ограничения за използване на хербициди и пестициди от украинските фермери. Между другото в медиите се промъква срамежливо информация, че "украинските фермери" всъщност са големи международни американски и европейски селскостопански корпорации, които са закупили огромни участъци земя в Украйна и на нея произвеждат жито, царевица, слънчоглед и други зърнени и маслодайни култури, използвайки на воля хербициди, пестициди и GMO-семена!

 

В речта си Путин отбелязва, че поради враждебното отношение на бюрократите от ЕС към Русия и нежеланието на европейските политици за плодотворни преговори за уреждане на проблемите на сигурността в Европа, Русия започва преориентация на икономическите си връзки към Азия и останалата част на света.

 

Относно доставките на газ, за които Западът обвинява Русия, че използва енергийните доставки като оръжие, Путин подчертава, че Украйна е спряла доставките на газ по единия от двата газопровода, минаващи през територията ѝ, под предлог, че тя няма контрол върху работата на част от газопровода. Полша е спряла газта по газопровода от полуостров Емул към Европа и даже използва част от този газопровод в обратна посока за доставка на газ за Полша от Германия.

Във връзка със спирането на "Северен поток 1", Путин отбелязва, че според договорите между Газпром и немските фирми, отговарящи за работата на газопровода, неговото функциониране се управлява според английските закони, като контрагентът на Газпром всъщност е компания, регистрирана във Великобритания. Турбините в газопровода използват технология на Ролс Ройс за осигуряване на газовия поток. Английската фирма, която отговаря за поддръжката на съоръженията, е под юрисдикцията на британското законодателство за санкции срещу Русия, а Ремонтът на турбините се извършва в Канада, която също има активно законодателство за санкции срещу Русия. Всичко това пречи на нормалното функциониране и поддръжка на оборудването на газопровода. Според съществуващите договори турбините изпратени за ремонт в Канада е трябвало да бъдат върнати директно в Русия със съответната документация за извършената ремонтна работа. Поради законодателството за санкции срещу Русия турбините обаче от Канада са изпратени в Германия и до момента не са доставени в Русия, което само по себе си е нарушение на договорите. Последната функционираща турбина в газопровода е спряна поради теч на масло. Това е много опасно, тъй като трябва да се има предвид, че турбините се задвижват чрез горене на газ и наличието на теч на масло създава взривоопасни условия в помпените станции, което е недопустимо. Засега не са известни коментари в западните средства за информация, които да опровергават думите на Путин за състоянието на газовите доставки за ЕС. Освен това поради наличието на спот-пазар за газта, Русия може да продава газ извън дългосрочните договори, които все още има, само ако има заявки за количества газ, а поради санкциите такива заявки просто няма!

 

Забележка. Неотдавна Путин даде и интервю по третираните по-горе въпроси, което може да се намери на:

https://youtu.be/7fqVuoudp5o

 

Въпросът със санкциите срещу Русия във връзка с войната ѝ срещу Украйна с настъпването на есента и зимата става все по-актуален и по-актуален за европейските народи. Ръководителите на ЕС и САЩ твърдят, че санкциите са много успешни, но все повече и повече коментатори смятат, че санкциите са ужасен провал на политическите ръководители на колективния Запад, последствията от които ще имат трагично влияние върху жизненото равнище главно на европейските народи. В Германия започва спирането на редица производства, свързани с употребата на газ. Започват уволнения. Цели клонове от немската индустрия са заплашени от изчезване поради оформящата се липса на евтина енергия и суровини вследствие на конфликта на ЕС с Русия заради войната в Украйна. Интересното е, че европейските политици упорито отказват да съдействат за започването на преговори между воюващите страни. В това отношение те необяснимо играят по гайдата на САЩ, които поради наличието на собствени енергетични ресурси са практически независими от Русия в това отношение. Сметките, че руските енергийни доставки ще бъдат заместени от доставки от САЩ, Близкия изток и Африка са необосновани, тъй като, поне в следващите няколко години, тези източници няма да могат да заместят количествата газ, получавани от Русия, и вероятно никога няма да могат да се конкурират по цени с руските доставки!

 

По отношение на вътрешно-икономическото положение в Русия в речи и интервюта Путин отбелязва, че инфлацията намалява и вече е около 12%, като се очаква през първото тримесечие на следващата година да спадне до 4%, безработицата е около 3.5%, а очакваното свиване на икономиката (БВП) от предвижданите 15% се е намалило до малко над 2% до края на годината. Според Путин това доказва, че последствията от икономическите санкции на Запада до голяма степен са овладени и Русия се е справила успешно с тях!

 

Като се имат предвид коментарите на някои икономисти на Запад, според които руската икономика е в застой и дори в упадък (статия на професор Зомерфелд от Йейл), се натрапва мисълта, че или Путин лъже или Западът се заблуждава и приема желаното за истина!? Както се казва "Ще поживеем и ще видим кой е крив и кой – прав!?", но това сигурно ще струва много страдания на европейските народи през следващите години.

 

В миналия си блог писах, че офанзивата на украинската армия в Харковска област е може би преломен момент в развитието на СВО на РФ в Украйна и ето, че преломът може би започва и поне засега той не е в полза на Украйна. Тези дни Русия обяви, че има намерение да проведе референдуми за присъединяване към Русия на ЛНР, ДНР, Херсонска и Запорожка област. Като чух тази новина, кой знае защо веднага си спомних мисълта, която се приписва на Сталин, че "Не е важно кой и как гласува, а е важно кой брои гласовете!?". Това разбира се е без значение в случая, тъй като САЩ и НАТО вече създадоха прецеденти, илюстриращи правилността на тази мисъл, с референдума в Косово за отделянето му от Сърбия, в изборите, провеждани многократно в Афганистан и Ирак, които мероприятия се провеждаха под наблюдението на окупационните армии на САЩ и НАТО, така че предстоящите референдуми в изброените области на Новорусия няма да представляват някакви уникални явления в днешни времена. Очевидно Путин и неговата администрация са решили, че това е най-удобният и безболезнен за тях метод за промяна на ограничителните правила на СВО, които връзваха ръцете на руският генерален щаб във военните му действия по фронтовете на Украйна. След референдумите изброените райони ще бъдат част от Руската федерация и според законите на страната военното и политическото ѝ ръководство ще имат пълни пълномощия да прилагат неограничен набор от средства за защитата им! Едно от необходимите мероприятия за по-успешно провеждане на военните действия е частичната мобилизация, която се предвижда, поне засега, да събере под знамената около 300000 обучени резервисти и по този начин да реши проблема с недостига на войници, който позволи на Украйна да извърши успешно офанзивата в Харковска област. Тази офанзива няма решаващо значение от гледна точка на военната ситуация, но изигра огромна роля в повишаването на бойния дух на украинската армия и подсили убеждението на европейските политици, че Украйна може да спечели войната. В блогосферата и всред коментаторите на СВО се говори, че украинският генерален щаб е бил против офанзивите в Харковска област и южна Украйна, но политическото ръководство и англо-американските му господари са настояли за провеждането им разчитайки, ако не на реален военен успех, то поне на рекламно-политически успех. Както се оказа реалният военен успех е частичен (офанзивата в Харковска област), но рекламно-политическият успех е безспорен и бе прекрасно използван от СМД за повдигане на духа на украинската армия и народ, а и на западното обществено мнение, на което се втълпява, че победата на Украйна над Русия е неизбежна! Твърди се, че целта на украинският генерален щаб е била да създаде резерв от няколко десетки хиляди добре обучени и добре въоръжени войници, които през пролетта на 2023 година да започнат контраофанзива в Украйна и да създадат условия, ако не за победа, то поне за успешни мирни преговори с Русия. Сега тази идея е ликвидирана или поне трябва да започне да се реализира отново, тъй като десетте украински бригади, използвани в двете офанзиви, са практически ликвидирани! (Те са загубили около 7000 души само убити, а числото на ранените обикновено е около 2-3 пъти по-голямо.)

 

Тези дни в YOUTUBE намерих интересен клип на канала "The New Atlass", в който се описва изследване на RAND за политиката на САЩ спрямо Русия, проведено през 2019 година:

"2019 RAND Paper Warned US of Failure During Ukraine Conflict - YouTube"

https://www.youtube.com/watch?v=uqVPM0KSUpo

 

Както клипът, така и докладът на RAND са на английски, но имат пряко отношение към темата на това есе и по тази причина по-долу привеждам кратко описание на съдържанието на клипа и респективно на доклада.

 

Документът на RAND е спонсориран от офиса на Пентагона, който подготвя четиригодишните ревюта за състоянието и перспективите на развитие на въоръжените сили на САЩ. В него се обсъждат силните и слабите страни на Русия, нейните безпокойства и намерения и се разглеждат различните възможности за претоварване на Русия със задължения, които да предизвикат сериозни проблеми в нейното развитие. Документът използва широк спектър от данни, които илюстрират слабостите и недостатъците на Русия, които могат да бъдат използвани от САЩ в съревнованието им с нея. Отбелязва се, че много от предложените действия срещу Русия могат да предизвикат контрамерки от нейна страна и да доведат до ескалация на враждебността между САЩ и Русия. С други думи предложените мерки имат за цел не толкова защитата на САЩ, а целят да предизвикат преди всичко конфронтация между Русия и колективния Запад. В документа се посочва, че мерките за военно съревнование между САЩ и Русия сами по себе си не могат да предизвикат претоварването на Русия със задължения, които тя не може да посрещне, защото Русия не се стреми да парира военното развитие на САЩ във всяко направление, което беше характерно за съревнованието между СССР и САЩ през Студената война. Днес Русия е възприела политика на несиметричен отговор на военното развитие на САЩ, осигурявайки си превъзходство само в отделни области на военното си развитие, които ѝ гарантират необходимата възпираща сила срещу опитите на САЩ за изолация и задушаване на страната. С други думи Русия не е заинтересувана в генерално съревнование със САЩ във военната област, а цели осигуряването само на собствената си безопасност. Руското ръководство нееднократно е заявявало, че то не се интересува от съревнование със Запада, а само от възможностите за равноправни търговски и други икономически отношения, които ще осигурят на страната възможност за взаимноизгодна търговия и икономическо развитие.

 

Обсъжданата в документа политика на САЩ спрямо Русия е напълно в съответствие с хегемонистичните амбиции на страната и тя може да бъде насочена спрямо всяка държава, която, по мнението на управляващите в САЩ, има амбиции за водеща роля в света. С други думи подобна оценка може да бъде дадена както за Русия, така и за Китай, Индия, Германия или Япония!? В този аспект става понятна и неистовата пропаганда срещу "Северен поток 2", както и изобщо срещу достъпа на ЕС до евтини енергийни и други суровинни ресурси, които осигуряваха на ЕС търговските връзки с Русия в близкото минало.

 

Мерките за общо затормозяване в развитието на Русия, препоръчани в документа, са: противодействие на експорта на петрол и петролни продукти за ЕС; противодействие на строежа на газопроводи от Русия към ЕС и изобщо на използването на този метод на доставка на природен газ в полза на търговията с втечнен газ, която осигурява достъп на американския газ до енергийните пазари на Европа; интензификация на емиграцията към Запад на високо квалифицирани кадри от Русия; интензификация на превъоръжаването на украинската армия; засилване на помощта на терористични организации, действащи в страните на пост-съветското пространство в района на Кавказ и централна Азия, а също така и в Сирия и други райони на Близкия изток и Африка, в които Русия има интереси; увеличаване на силите на НАТО в Европа и увеличаване на броя и интензивността на военните учения на НАТО в Европа и особено в близост до границите на Русия; излизане на САЩ от съществуващите договори с Русия за контрол на въоръженията, като по този начин се изостри чувството на руското ръководство за заплаха от страна на НАТО и съюзниците на САЩ.

 

От документа на RAND се вижда, че всичко това, в което САЩ обвиняват Русия, е обсъждано дисконално в управляващите кръгове на САЩ, като основната цел е преди всичко прилагането на тези мерки да се извърши по начин, който ще позволи Русия да бъде обвинена в агресивност и имперски амбиции, целящи едва ли не възстановяването на СССР!

 

По отношение на мерките, свързани с Украйна, документът на RAND обсъжда както ползите, така и рисковете от стимулирането на конфронтацията между Русия и Украйна. Относно ползите от стимулирането на конфронтацията между Украйна и Русия в документа се отбелязва следното: превъоръжаването на Украйна неизбежно ще доведе до икономически затруднения за Русия, тъй като тя ще трябва да осигури адекватни мерки за поддържането на превъзходство спрямо Украйна. Наличието на конфронтацията в Донбас неизбежно ще изисква руска военна и икономическа помощ за района, която ще бъде допълнителна тежест за Русия. Неизбежните жертви, които ще предизвика противостоенето в Донбас, се очаква да доведат до последствия за Русия, подобни на последствията за СССР от противостоенето в Афганистан.

 

Като рискове от предложените мерки се отбелязва, че увеличаването на военната помощ за Украйна неизбежно ще доведе до увеличаване на помощта на Русия за Донбаските републики, което може да прерасне в трудно контролируема ескалация на конфронтацията между Запада и Русия и в крайна сметка до завладяване на допълнителна територия от Украйна с цел осигуряването на безопасността на собствената ѝ територия от артилерийски и ракетен обстрел. Нещо повече, в документа се обръща внимание на опасността, че Русия може превантивно да атакува Украйна, вместо да се примири с нейното превъоръжаване, за да избегне бъдещ конфликт при далеч по-неизгодни за себе си условия, с което да предизвика големи загуби на хора и ресурси от страна на Украйна, на масова миграция на украинци в ЕС и драстично увеличаване на необходимостта от военни доставки от САЩ за целите на войната в Украйна. В крайна сметка подобно развитие може да доведе до съществена териториална загуба за Украйна, която може да се наложи, за да се предотврати фатална ескалация на конфликта в термоядрена война! Интересното е, че в рисковете от въоръжаването на Украйна от Запада, RAND обръща внимание и на риска съвременни оръжейни системи да "изчезнат" в тъмните дебри на украинската корупция и да попаднат както в ръцете на Русия и Китай, така и в ръцете на терористичните организации, противопоставящи се на САЩ и изобщо на колективния Запад! В тази връзка авторът на предаването посочва в страницата на клипа линк под заглавието:

 

"CBS News - Why military aid in Ukraine may not always get to the front lines"

 

Забележка. Самият доклад на RAND може да бъде копиран в "PDF" формат от адреса, посочен в страницата на клипа след заглавието:

"RAND Corporation - Extending Russia (2019)"

 

Тъй като документът на RAND описва много красноречиво и подробно днешната ситуация, създадена от войната между Русия и Украйна, възможността, за която се предвижда в документа, аз ще се въздържа от каквито и да са коментари по въпроса. Очевидно днешната ситуация в Европа предизвикана от войната между Русия и Украйна е била предмет на сериозно изследване и планиране в мозъчните тръстове на САЩ и е доста лекомислено вината за нея да се отправя изцяло срещу Русия и Путин.

Дилетант

Повратен момент във войната в Украйна, но в каква посока?

Началото на септември 2022 се оказа бурно време за развитието на "Специалната военна операция" (СВО) на Русия в Украйна. Русофилите бяха попарени от новините за "катастрофален разгром" на руската армия в Харковска област (Балаклая, Изюм и т. н.), а русофобите се издигнаха до непостижими висоти на крилата на надеждата за неминуем прелом във войната в полза на Украйна и неизбежния разгром на руския империализъм! Може би все пак е време за трезв анализ на ситуацията въз основа на последните данни за развитието на СВО.

От дълго време президентът Зеленски и неговите сценаристи говореха за предстоящата контраофанзива на украинската армия в Херсонска област, която трябваше да постави началото на освобождението на Крим и останалите области на Украйна, завладени от Русия от 2014 година досега. Приказките за митичната контраофанзива продължиха толкова дълго, без никаква контраофанзива, че светът започна да се съмнява, че такава изобщо ще има. Съветникът на Зеленски Михайло Подоляк, дори беше принуден в един момент да обяви, че става дума преди всичко за "PR офанзива", а не за истинска военна офанзива!? Все пак обаче се оказа, че военна офанзива ще има и че тя ще бъде в далеч по-големи размери в териториален мащаб, отколкото се рекламираше.

Преди да продължа с изложението си във връзка с контраофанзивата на украинската армия ще си позволя малко предистория.

През последните месеци на войната, украинската армия успя да създаде ударна група от 10 моторизирани пехотни бригади в състав от около 30000 войници. Тези бригади са обучени и оборудвани от НАТО. Бригадите са оборудвани с танкове Т72, част от които са произведени в Полша, а останалата част е предоставена на Украйна от Чехия и Словакия. Част от бронетранспортьорите за пехотата са западно производство, а част са предоставени от бившите социалистически страни. Пет от тези 10 бригади бяха използвани като основна ударна сила при първата вълна на контраофанзивата на Украйна в Херсонска област. Останалите 5 бригади с личен състав от около 15000 души бяха насочени към контраофанзивата в Харковска област.

Според CNN настоящата украинска офанзива в югоизточна Украйна е разработена на съвместни военни игри между Генералния щаб на САЩ и Генералния щаб на украинската армия. Тя е доста по широка в териториален мащаб от пропагандираното досега и изглежда се състои от 4 фази, които се изпълняват последователно с известно припокриване във времето.

Първата фаза от офанзивата се разви в южна Украйна, срещу руските части, разположени на десния бряг на Днепър и отбраняващи Херсон и Херсонска област. Офанзивата в това направление започна в края на август и доста бързо се видя, че е обречена на провал. Причината за това е, че руснаците овреме бяха съсредоточили многобройни части на редовната армия, бяха ги снабдили с необходимото количество артилерия и муниции, както и с достатъчно количество авиация. Много важен фактор за провала на тази офанзива е, и че украинските части трябваше да настъпват в степта, където няма никакво прикритие за пехотата и без необходимото в такива случаи въздушно прикритие от авиация. Нещо повече, пехотата не разполагаше с достатъчно количество бронетранспортьори, за да се придвижва относително защитена след танковете и тя настъпваше в стила на настъпленията от Втората световна война - пеша след настъпващите танкове. Това сериозно облекчи задачата на отбраняващите се руски части, които с артилерия и авиация унищожиха голям брой украински пехотинци и танкове. Украинците успяха да форсират река Ингулец и да създадат предмостие на южния ѝ бряг, но то бързо бе изолирано от руските части и там също загинаха голям брой украински войници. Общо се счита, че украинската армия е загубила в тази операция досега най-малко 12000 хиляди убити (според думи на ранени украински войници, публикувани във Вашингтон пост, убитите украински войници са в отношение 5:1 спрямо убитите руски войници) и ранени, много танкове и транспортни средства. В тази фаза на контраофанзивата е било предвидено да участват около 40000 войници разпределени на 3 вълни. Офанзивата срещу Херсон все още продължава и СМД, вече доста вяло, провъзгласяват някакви митични успехи, но е ясно, че тази част от офанзивата на украинската армия се е провалила.

Втората фаза на контраофанзивата се състоеше в опит на украинските специални части да превземат атомната електростанция в Енергодар, която е най-голямата ядрена станция в Европа и преди войната е осигурявала около 20% от електрическата енергия на Украйна. Тази електростанция е завладяна от руснаците практически в самото начало на войната и украинската армия непрекъснато я обстрелва, твърдейки, че руснаците ... сами обстрелват себе си!? Поне на мен ми изглежда нелогично руснаците да обстрелват територията на електростанцията, на която е разположен охраняващият я руски военен контингент!? Украинският президент Зеленски непрекъснато тръби, че руснаците имат намерение да предизвикат "нов Чернобил". В края на краищата съюзниците на Украйна успяха да накарат IAEA да изпрати специална комисия, за да разследва състоянието на електростанцията. Именно в деня на пристигането на комисията украинската армия направи първия си опит да превземе електростанцията чрез атака на специалните си части с лодки през язовир Каховка. В продължение на няколко дни последваха още няколко атаки с опити за десант през езерото близо до Енергодар, но руснаците изглежда имаха предварителна информация за операцията и незабавно атакуваха с авиация (изтребители-бомбардировачи и хеликоптери) отрядите на специалните части при дебаркирането им. В крайна сметка украинците загубиха няколкостотин бойци, но не успяха да превземат ядрената електростанция. Тази операция е толкова странна и непонятна, че някои коментатори първоначално не вярваха, че това е реална украинска операция и изказваха съмнение, че става дума за руска инсценировка. В крайна сметка обаче се оказа, че има достатъчно доказателства за операцията, та тези скептици също повярваха, че тя наистина е била проведена от украинците.

Третата фаза на контраофанзивата все още продължава и предизвиква неописуем възторг у русофобската тълпа у нас и на Запад, като се провъзгласява едва ли не за исторически поврат в СВО на Русия срещу Украйна. Работата обаче изглежда малко по-комплицирана отколкото русофобската дезинформационна машина я представя.

От известно време коментаторите на военните действия в Украйна заговориха за "Трети корпус", който се формира от руснаците за операции в рамките на СВО. Водеха се ожесточени спорове за това къде този корпус, който се състои от 15 бригади (около 45000 души), ще бъде дислоциран. Едни коментатори говореха, че той ще бъде насочен към Херсонска област, за да започне настъпление към Николаев и Одеса, след като Херсонската контраофанзива на Украйна издъхне. Други предвиждаха той да бъде дислоциран в направление към Донецк, за да помогне на милицията на ДНР окончателно да преодолее укрепените райони около Донецк. Трети предполагаха, че корпусът се подготвя, за да се противопостави на четвъртата фаза на контраофанзивата на украинските войски, която трябва да се развие в посока към Донецк, Угледар и Мариупол, за да разгроми милицията на ДНР и да ликвидира републиката, като едновременно с това превземе и Мариупол.

Третата фаза на контраофанзивата трябваше да се реализира от останалите 5 бригади на описаната по-горе група новосъздадени бригади, които трябваше да атакуват руските войски в Харковска област, за да привлекат към себе си редовни части на руската армия и по този начин да лишат руския генерален щаб от резерви, които да се противопоставят на четвъртата фаза от украинската контраофанзива, която трябваше да ликвидира ДНР и с това да започне освобождаването на Донбас от "руската окупация".

Изглежда обаче, че руският генерален щаб беше разбрал от известно време идеята на многоетапната контраофанзива на украинците и бе започнал да изтегля редовните си части от Изум, Балаклея и т. н., като в момента на третия етап на контраофанзивата в Харковска област са били останали от порядъка на 2000 военнослужещи главно от Русгвардията. При започването на атаката руските военнослужещи бързо се изтеглиха към река Оскол, където руският генерален щаб организира отбранителна линия срещу украинската атака. Съпротива на атаката се оказва само от ракетните войски и авиацията, което струва на украинските части към 2000 убити и голямо количество ранени. Изтеглените по-рано от Харковска област части вероятно се подготвят заедно с частите на фантомния "Трети корпус" да посрещнат четвъртия удар на контраофанзивата на украинската армия и след изчерпването на силите на атакуващите, да контраатакуват и най-накрая да ликвидират укрепените украински позиции в Донецка област. Трябва да се има предвид, че досега военните действия в Донбас се водеха преди всичко от милициите на ДНР и ЛНР, подкрепени от артилерия и авиация на руската редовна армия.

Очевидно от политическа и пропагандна гледна точка, успехът на украинската армия в Харковска област има голям отзвук в СМД. Пропагандната машина на Зеленски и сценаристите около него, както и западните СМД и политическите кръгове на страните от НАТО, използват много изкусно светкавичното напредване на украинските части в Харковска област, за да създадат впечатлението за прелом във войната в полза на Украйна. "Провалът" на руската армия контрастира с международните военни учения в източен Сибир, където Русия съсредоточи контингент от 50000 войници, за да демонстрира на своите съюзници и поддръжници военната мощ на въоръжените си сили, докато в същото време остави без прикритие територия, завоювана с толкова усилия само преди два-три месеца. Последвалите празненства по случай 875 години от основаването на Москва вероятно за много хора са демонстрация на безхаберие и безотговорност на администрацията на Путин в светлината на поражението на армията в Харковска област. Лично аз не разбирам защо руското ръководство продължава да води войната с толкова ограничен контингент от редовната руска армия. Имам чувството, че Путин е под влияние на насаденото му от бойните изкуства търпение в очакване на грешния ход на противника, който ще помогне за победата над него с цената на минимални усилия! Струва ми се, че може би се прекалява с подобна тактика. Не бива да се забравя, че Наполеон е казал: "На война отношението на морал към физическа кондиция е 3 към едно в полза на морала!". Успехите на украинската армия неизбежно влияят отрицателно на морала на руския народ, армията му и поддръжниците на борбата на Русия срещу имперските амбиции на САЩ и НАТО, укрепвайки убедеността на стратезите от НАТО, че победата на Украйна е възможна и дори може би предстояща!

Промяната във воденето на войната, наречена СВО от Путин, е предстояща. Днес се съобщава за удари на руските ракетни части срещу енергоразпределителната мрежа на Украйна. Това вече е в разрез с обявената първоначално от Путин практика за запазване в максимална степен на гражданската инфраструктура на Украйна. В руската блогосфера се носят слухове, че СВО ще бъде преименувана в антитерористична операция, което би трябвало да отвори и пътя към удари срещу управляващите структури и личности в Украйна, които вече ще се превърнат в терористични структури и водещи терористи. Като се имат предвид откритите заявления на видни американски военни и политици, като например туита, ако не се лъжа, на генерал Хаджис от 4 септември, че предстои "деимпериализацията на Русия", която според него щяла да започне с отделянето на Тува и може би на Чечня от РФ, то ескалацията на войната срещу Украйна става неизбежна и дори жизнено важна за съществуването на Руската федерация! Атаките срещу електроразпределителната мрежа на Украйна са особено важни, тъй като голяма част от железопътната мрежа на Украйна е електрифицирана и това неизбежно ще доведе до допълнителни проблеми в транспорта на украинските военни части и на тяхното снабдяване с храна и военни материали.

Възможността победата на украинската офанзива в Харковска област в крайна сметка да се окаже "Пирова победа", ако тя доведе до генерална промяна на воденето на войната от Русия, е реална и в близките дни и седмици ни предстои да видим дали руската армия е "куха сила", както твърдят стратезите от НАТО и СМД, или просто Русия досега е воювала с "една ръка, вързана зад гърба ѝ".

Дилетант