Началото на септември 2022 се оказа бурно време за развитието на "Специалната военна операция" (СВО) на Русия в Украйна. Русофилите бяха попарени от новините за "катастрофален разгром" на руската армия в Харковска област (Балаклая, Изюм и т. н.), а русофобите се издигнаха до непостижими висоти на крилата на надеждата за неминуем прелом във войната в полза на Украйна и неизбежния разгром на руския империализъм! Може би все пак е време за трезв анализ на ситуацията въз основа на последните данни за развитието на СВО.
От дълго време президентът Зеленски и неговите сценаристи говореха за предстоящата контраофанзива на украинската армия в Херсонска област, която трябваше да постави началото на освобождението на Крим и останалите области на Украйна, завладени от Русия от 2014 година досега. Приказките за митичната контраофанзива продължиха толкова дълго, без никаква контраофанзива, че светът започна да се съмнява, че такава изобщо ще има. Съветникът на Зеленски Михайло Подоляк, дори беше принуден в един момент да обяви, че става дума преди всичко за "PR офанзива", а не за истинска военна офанзива!? Все пак обаче се оказа, че военна офанзива ще има и че тя ще бъде в далеч по-големи размери в териториален мащаб, отколкото се рекламираше.
Преди да продължа с изложението си във връзка с контраофанзивата на украинската армия ще си позволя малко предистория.
През последните месеци на войната, украинската армия успя да създаде ударна група от 10 моторизирани пехотни бригади в състав от около 30000 войници. Тези бригади са обучени и оборудвани от НАТО. Бригадите са оборудвани с танкове Т72, част от които са произведени в Полша, а останалата част е предоставена на Украйна от Чехия и Словакия. Част от бронетранспортьорите за пехотата са западно производство, а част са предоставени от бившите социалистически страни. Пет от тези 10 бригади бяха използвани като основна ударна сила при първата вълна на контраофанзивата на Украйна в Херсонска област. Останалите 5 бригади с личен състав от около 15000 души бяха насочени към контраофанзивата в Харковска област.
Според CNN настоящата украинска офанзива в югоизточна Украйна е разработена на съвместни военни игри между Генералния щаб на САЩ и Генералния щаб на украинската армия. Тя е доста по широка в териториален мащаб от пропагандираното досега и изглежда се състои от 4 фази, които се изпълняват последователно с известно припокриване във времето.
Първата фаза от офанзивата се разви в южна Украйна, срещу руските части, разположени на десния бряг на Днепър и отбраняващи Херсон и Херсонска област. Офанзивата в това направление започна в края на август и доста бързо се видя, че е обречена на провал. Причината за това е, че руснаците овреме бяха съсредоточили многобройни части на редовната армия, бяха ги снабдили с необходимото количество артилерия и муниции, както и с достатъчно количество авиация. Много важен фактор за провала на тази офанзива е, и че украинските части трябваше да настъпват в степта, където няма никакво прикритие за пехотата и без необходимото в такива случаи въздушно прикритие от авиация. Нещо повече, пехотата не разполагаше с достатъчно количество бронетранспортьори, за да се придвижва относително защитена след танковете и тя настъпваше в стила на настъпленията от Втората световна война - пеша след настъпващите танкове. Това сериозно облекчи задачата на отбраняващите се руски части, които с артилерия и авиация унищожиха голям брой украински пехотинци и танкове. Украинците успяха да форсират река Ингулец и да създадат предмостие на южния ѝ бряг, но то бързо бе изолирано от руските части и там също загинаха голям брой украински войници. Общо се счита, че украинската армия е загубила в тази операция досега най-малко 12000 хиляди убити (според думи на ранени украински войници, публикувани във Вашингтон пост, убитите украински войници са в отношение 5:1 спрямо убитите руски войници) и ранени, много танкове и транспортни средства. В тази фаза на контраофанзивата е било предвидено да участват около 40000 войници разпределени на 3 вълни. Офанзивата срещу Херсон все още продължава и СМД, вече доста вяло, провъзгласяват някакви митични успехи, но е ясно, че тази част от офанзивата на украинската армия се е провалила.
Втората фаза на контраофанзивата се състоеше в опит на украинските специални части да превземат атомната електростанция в Енергодар, която е най-голямата ядрена станция в Европа и преди войната е осигурявала около 20% от електрическата енергия на Украйна. Тази електростанция е завладяна от руснаците практически в самото начало на войната и украинската армия непрекъснато я обстрелва, твърдейки, че руснаците ... сами обстрелват себе си!? Поне на мен ми изглежда нелогично руснаците да обстрелват територията на електростанцията, на която е разположен охраняващият я руски военен контингент!? Украинският президент Зеленски непрекъснато тръби, че руснаците имат намерение да предизвикат "нов Чернобил". В края на краищата съюзниците на Украйна успяха да накарат IAEA да изпрати специална комисия, за да разследва състоянието на електростанцията. Именно в деня на пристигането на комисията украинската армия направи първия си опит да превземе електростанцията чрез атака на специалните си части с лодки през язовир Каховка. В продължение на няколко дни последваха още няколко атаки с опити за десант през езерото близо до Енергодар, но руснаците изглежда имаха предварителна информация за операцията и незабавно атакуваха с авиация (изтребители-бомбардировачи и хеликоптери) отрядите на специалните части при дебаркирането им. В крайна сметка украинците загубиха няколкостотин бойци, но не успяха да превземат ядрената електростанция. Тази операция е толкова странна и непонятна, че някои коментатори първоначално не вярваха, че това е реална украинска операция и изказваха съмнение, че става дума за руска инсценировка. В крайна сметка обаче се оказа, че има достатъчно доказателства за операцията, та тези скептици също повярваха, че тя наистина е била проведена от украинците.
Третата фаза на контраофанзивата все още продължава и предизвиква неописуем възторг у русофобската тълпа у нас и на Запад, като се провъзгласява едва ли не за исторически поврат в СВО на Русия срещу Украйна. Работата обаче изглежда малко по-комплицирана отколкото русофобската дезинформационна машина я представя.
От известно време коментаторите на военните действия в Украйна заговориха за "Трети корпус", който се формира от руснаците за операции в рамките на СВО. Водеха се ожесточени спорове за това къде този корпус, който се състои от 15 бригади (около 45000 души), ще бъде дислоциран. Едни коментатори говореха, че той ще бъде насочен към Херсонска област, за да започне настъпление към Николаев и Одеса, след като Херсонската контраофанзива на Украйна издъхне. Други предвиждаха той да бъде дислоциран в направление към Донецк, за да помогне на милицията на ДНР окончателно да преодолее укрепените райони около Донецк. Трети предполагаха, че корпусът се подготвя, за да се противопостави на четвъртата фаза на контраофанзивата на украинските войски, която трябва да се развие в посока към Донецк, Угледар и Мариупол, за да разгроми милицията на ДНР и да ликвидира републиката, като едновременно с това превземе и Мариупол.
Третата фаза на контраофанзивата трябваше да се реализира от останалите 5 бригади на описаната по-горе група новосъздадени бригади, които трябваше да атакуват руските войски в Харковска област, за да привлекат към себе си редовни части на руската армия и по този начин да лишат руския генерален щаб от резерви, които да се противопоставят на четвъртата фаза от украинската контраофанзива, която трябваше да ликвидира ДНР и с това да започне освобождаването на Донбас от "руската окупация".
Изглежда обаче, че руският генерален щаб беше разбрал от известно време идеята на многоетапната контраофанзива на украинците и бе започнал да изтегля редовните си части от Изум, Балаклея и т. н., като в момента на третия етап на контраофанзивата в Харковска област са били останали от порядъка на 2000 военнослужещи главно от Русгвардията. При започването на атаката руските военнослужещи бързо се изтеглиха към река Оскол, където руският генерален щаб организира отбранителна линия срещу украинската атака. Съпротива на атаката се оказва само от ракетните войски и авиацията, което струва на украинските части към 2000 убити и голямо количество ранени. Изтеглените по-рано от Харковска област части вероятно се подготвят заедно с частите на фантомния "Трети корпус" да посрещнат четвъртия удар на контраофанзивата на украинската армия и след изчерпването на силите на атакуващите, да контраатакуват и най-накрая да ликвидират укрепените украински позиции в Донецка област. Трябва да се има предвид, че досега военните действия в Донбас се водеха преди всичко от милициите на ДНР и ЛНР, подкрепени от артилерия и авиация на руската редовна армия.
Очевидно от политическа и пропагандна гледна точка, успехът на украинската армия в Харковска област има голям отзвук в СМД. Пропагандната машина на Зеленски и сценаристите около него, както и западните СМД и политическите кръгове на страните от НАТО, използват много изкусно светкавичното напредване на украинските части в Харковска област, за да създадат впечатлението за прелом във войната в полза на Украйна. "Провалът" на руската армия контрастира с международните военни учения в източен Сибир, където Русия съсредоточи контингент от 50000 войници, за да демонстрира на своите съюзници и поддръжници военната мощ на въоръжените си сили, докато в същото време остави без прикритие територия, завоювана с толкова усилия само преди два-три месеца. Последвалите празненства по случай 875 години от основаването на Москва вероятно за много хора са демонстрация на безхаберие и безотговорност на администрацията на Путин в светлината на поражението на армията в Харковска област. Лично аз не разбирам защо руското ръководство продължава да води войната с толкова ограничен контингент от редовната руска армия. Имам чувството, че Путин е под влияние на насаденото му от бойните изкуства търпение в очакване на грешния ход на противника, който ще помогне за победата над него с цената на минимални усилия! Струва ми се, че може би се прекалява с подобна тактика. Не бива да се забравя, че Наполеон е казал: "На война отношението на морал към физическа кондиция е 3 към едно в полза на морала!". Успехите на украинската армия неизбежно влияят отрицателно на морала на руския народ, армията му и поддръжниците на борбата на Русия срещу имперските амбиции на САЩ и НАТО, укрепвайки убедеността на стратезите от НАТО, че победата на Украйна е възможна и дори може би предстояща!
Промяната във воденето на войната, наречена СВО от Путин, е предстояща. Днес се съобщава за удари на руските ракетни части срещу енергоразпределителната мрежа на Украйна. Това вече е в разрез с обявената първоначално от Путин практика за запазване в максимална степен на гражданската инфраструктура на Украйна. В руската блогосфера се носят слухове, че СВО ще бъде преименувана в антитерористична операция, което би трябвало да отвори и пътя към удари срещу управляващите структури и личности в Украйна, които вече ще се превърнат в терористични структури и водещи терористи. Като се имат предвид откритите заявления на видни американски военни и политици, като например туита, ако не се лъжа, на генерал Хаджис от 4 септември, че предстои "деимпериализацията на Русия", която според него щяла да започне с отделянето на Тува и може би на Чечня от РФ, то ескалацията на войната срещу Украйна става неизбежна и дори жизнено важна за съществуването на Руската федерация! Атаките срещу електроразпределителната мрежа на Украйна са особено важни, тъй като голяма част от железопътната мрежа на Украйна е електрифицирана и това неизбежно ще доведе до допълнителни проблеми в транспорта на украинските военни части и на тяхното снабдяване с храна и военни материали.
Възможността победата на украинската офанзива в Харковска област в крайна сметка да се окаже "Пирова победа", ако тя доведе до генерална промяна на воденето на войната от Русия, е реална и в близките дни и седмици ни предстои да видим дали руската армия е "куха сила", както твърдят стратезите от НАТО и СМД, или просто Русия досега е воювала с "една ръка, вързана зад гърба ѝ".
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар