Този въпрос бе зададен на външния министър на РФ на последната му пресконференция. Същият въпрос съм си задавал нееднократно и аз. За съжаление Сергей Лавров отговори толкова уклончиво, че от отговора му стана ясно само, че руското ръководство е обсъждало въпроса и има ясна и точна стратегия при подобен изход от СВО, но както и по много други въпроси, ръководството на РФ няма намерение да осветлява своите бивши партньори, а сега, както изглежда, заклети врагове от НАТО за своите бъдещи политически ходове!
Трябва обаче с голямо удивление да отбележа, че в западните СМД, дори и такива, които претендират за задълбочен и неутрален анализ на геополитическите събития, много рядко се обсъжда възможността Украйна да загуби войната, която както е известно руснаците наричат СВО! (Между другото някой спомня ли си как американците наричаха 20 годишната война в Афганистан и 10 годишната война в Ирак? Те също не използваха официално думата война, защото като правило войните се обявяват от парламентите, а във всички тези случаи на парламентите официално не им беше казано, че става дума за войни, а се използваха само гръмки имена за различните "специални военни операции"!)
За илюстрация на факта, че западните СМД изглежда не считат за възможно Украйна да загуби войната, ще посоча няколко от "най-обективните" заглавия на статии във "Foreign Affairs", което е със стогодишна история и се счита за едно от най-сериозните американски списания в областта на геополитиката. Всички тези статии прокарват различните аспекти на една единствена идея, а именно, че Русия не трябва и не може да победи в тази война!
"What If Russia Wins? A Kremlin-Controlled Ukraine Would Transform Europe" (Ами ако Русия победи? Контролирана от Кремъл Украйна би трансформирала Европа)
February 18, 2022
"What If Russia Loses? A Defeat for Moscow Won’t Be a Clear Victory for the West" (Ами ако Русия загуби? Поражението на Москва няма да бъде чиста победа за Запада)
March 4, 2022
"What If Russia Makes a Deal? How to End a War That No One Is Likely to Win?"
March 23, 2022 (Ами ако Русия сключи сделка? Как да сложим край на война, която едва ли някой ще спечели?)
"What If the War in Ukraine Doesn’t End? The Global Consequences of a Long Conflict"
April 20, 2022 (Ами ако войната в Украйна не свърши? Глобалните последици от един дълъг конфликт)
"What If Ukraine Wins? Victory in the War Would Not End the Conflict With Russia"
June 6, 2022 (Ами ако Украйна победи? Победата във войната няма да сложи край на конфликта с Русия)
"What If the War in Ukraine Spins Out of Control? How to Prepare for Unintended Escalation?"
July 19, 2022 (Какво ще стане, ако войната в Украйна излезе извън контрол? Как да се подготвим за нежелана ескалация?)
Последната статия, предполагам поне засега, е:
"Putin’s Last Stand. The Promise and Peril of Russian Defeat" By Liana Fix and Michael Kimmage
(Последната битка на Путин. Обещанието и опасността от руско поражение)
В статията ситуацията в Русия и на фронта в Украйна се описва като определена загуба на Русия. Обсъждат се три възможности за решаването на проблемите, възникнали около загубата на Русия и победата на Украйна и Запада. Разсъжденията в статията са амброзия за русофобската тълпа и всеки истински русофоб трябва да прочете фантасмагориите на авторите! (Те, разбира се, са същите автори и на гореизброените есета.)
Аз няма да си губя времето да анализирам тези есета, които по същество пропагандират една и съща идея, а именно, че Русия не може и не трябва да победи в тази война, защото подобна победа ще разруши мита за непобедимостта на Запада, който между другото вече бе разрушен в Афганистан и Ирак, но това се отдаваше на прекалено незначителните противници и техните нестандартни методи на война!
Аз ще се опитам да запозная читателите с една интересна статия от един автор, който вече съм цитирал в един от предишните си блогове. Статията описва различните стратегии и тактики, прилагани в тази война от Русия и от Украйна. Ще оставя читателят сам да си вади заключение за състоянието на воюващите страни по фронта и сам да решава кой и как ще победи в този конфликт!?
"What’s Ahead in the War in Ukraine" By Alex Vershinin
December 22, 2022
https://www.russiamatters.org/analysis/whats-ahead-war-ukraine
Подполковникът от американската армия, Алекс Вершинин, отбелязва, че на практика двете страни са възприели две различни тактики на война: руснаците са възприели типична тактика на изтощение на противника чрез огнева мощ, а украинците са възприели тактиката на борба за територия чрез маневриране на бойното поле. Двете тактики са продукт на наличните възможности на воюващите страни и на обстоятелствата, при които те се намират в геополитическо отношение. След първоначалната атака, при която руснаците завладяха около 20% от украинската територия, украинците успяха да си възвърнат почти половината от загубеното, но с цената на осакатяващи загуби на жива сила, техника и муниции!
По мнението на Вершинин украинците са на път да достигнат края на ресурсите си от жива сила и техника, макар че в областта на техниката те разчитат на непрекъснатата помощ на Запада. Целта на руското командване, както следва и от интервюто на генерал Суровикин при поемането на командването на СВО, е максималното унищожаване на живата сила и техника на украинската армия в "месомелачката" на Донбаския фронт!
Вершинин отбелязва, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са започнали войната с 1800 единици тежка техника, способна да изстрелва около 6000-7000 снаряда на ден срещу 40000-50000 снаряда на руснаците. Днес украинската армия практически е изразходвала мунициите и техниката от времето на СССР, както и подобната техника и муниции, доставени ѝ от бившите социалистически страни, и разчита на около 350 единици тежка бойна техника, доставена ѝ от Запада, която в известна степен е с намалени възможности поради липса на муниции и неизбежните загуби от огъня на противника или липса на квалифицирана поддръжка. Основната беда е, че Западът не е в състояние да доставя муниции дори за този намален брой бойни единици, защото трябва да се има предвид, че например САЩ произвеждат около 1500 броя 155 милиметрови снаряди месечно и за да бъде този брой увеличен до нуждите на ВСУ, са необходими години!?
Втората причина за тактиката, възприета от ВСУ, е колективният характер на военните усилия на Украйна! За да поддържа интереса на общественото мнение на Запад от подкрепата за конфликта ѝ с Русия, Украйна се нуждае от териториални победи, поради тяхната видимост за западното общество, което иначе би решило, че конфликта е загубен и би оказало натиск върху правителствата си да потърсят дипломатически изход от конфликта. Такъв изход би бил пагубен за украинското ръководство, което неизбежно ще загуби територия и лице пред своето население, защото Русия предлагаше дипломатически изход още преди войната, цената на който щеше да бъде само автономия за донбаските републики и териториалното откъсване на Крим. Колкото по-нататък се развива конфликта, толкова по-болезнени за Украйна ще бъдат териториалните ѝ загуби! Нещо повече, дипломатическо решение на конфликта сега ще бъде жесток удар и по реномето на НАТО, което се оказа неспособно да се противопостави на "бензиностанцията с ракети", при положение, че последната дори не се наложи да използва ракетите си! Причината за това е, че НАТО застана зад правителството на Украйна в техния инат срещу дипломатическо решение на въпроса, до голяма степен носейки и вина за потенциална загуба на войната!
Тактиката на пехотно ориентирана мобилна война, възприета от ВСУ, зависи основно от два фактора: способността на Запада да осигури необходимото количество техника (бронирана и артилерия) на ВСУ и от способността на Украйна да попълва армията си с жива сила, която при наличието на огневото превъзходство на руската армия и при активни бойни действия от страна на ВСУ се топи доста бързо. В тази връзка Вершинин прави и някои обезпокоителни за Запада разчети на възможностите на Украйна.
Според данни на ООН Украйна е започнала войната с около 43 милиона население, от което би могла да разполага с около 5 милиона мъже способни за военна служба. Според същите източници, около 14.3 милиона души са емигрирали от Украйна и около 9 милиона се намират в Крим и в областите, окупирани от Русия. При това положение се оказва, че Украйна разполага с около 20-27 милиона население, от което само около 3 милиона са способни да носят оръжие. Около милион от тези хора са вече в армията (и близо 150 хиляди са убити или ранени), а от останалите 2 милиона голяма част или не са военноспособни или заемат жизнено важни позиции в икономиката на страната, което ги прави трудно достъпни за армията. С други думи Украйна е на път да остане без пехотни ресурси, а това е жизнено важно за успеха на избраната от ВСУ тактика, която накратко се базира на професионална армия от около 14 механизирани бригади, която атакува и, ако е възможно, заема територия от противника, след което предоставя тази територия за отбрана на териториалната част от армията от рекрутирани цивилни, които трябва да се окопаят и да отбраняват територията!
Забележка. Очевидно подготвяйки се за пореден набор за попълване на армията, украинското правителство е наредило на всички военнозадължени украинци в чужбина да се регистрират в посолствата и да бъдат готови за репатриране в Украйна за призив в армията!
Стратегията на руската армия се базира на нейната подавляваща мощ в артилерия (всяка руска бригада има 3 артилерийски батальона срещу един подобен батальон във ВСУ). За руснаците територията е без значение, но те изключително внимателно се отнасят към загубите на жива сила, поради което тези загуби при тях са многократно по-малки от загубите на ВСУ! Това обяснява лекотата, с която руската армия отстъпи териториите около Киев, завладени в началото на войната, а по-късно и при Харков и Херсон! Преди приключването на допълнителната мобилизация на 300 хиляди нови бойци руската армия не е можела да настъпва успешно поради липсата на достатъчно пехота, за да охранява фланговете на настъпващите части. Даже в Донбас, при Бахмут, руснаците не се стараят толкова да настъпват и превземат територия, колкото да привличат украинската пехота в контраатаки, за да могат да я унищожават с артилерия, и едва когато позициите на украинската пехота са буквално пулверизирани от артилерията, руската пехота атакува, за да доочисти противниковите позиции. След акомодацията на набора от 300 хиляди резервисти руснаците вероятно ще организират настъпления в някои от участъците на фронта. Има гадания на западни анализатори за настъпление в северна посока от Запорожка област и в южна посока от Белгородска или някоя от съседните руски области с цел обкръжение на украинската армия в Донбас, но руснаците съсредоточават огромни бронирани сили практически по целия фронт и изобщо не е ясно накъде ще бъде насочена тяхната зимна офанзива, ако изобщо има такава!? В допълнение те строят нови укрепени отбранителни линии зад сегашните, за да са в състояние да устоят на потенциални офанзиви на ВСУ в близкото бъдеще.
За разлика от болшинството статии във "Foreign affairs" в статията на Зубок:
"No One Would Win a Long War in Ukraine. The West Must Avoid the Mistakes of World War I." By Vladislav Zubok
се поставя въпросът за практическата невъзможност за победа на Украйна във войната ѝ с Русия. Той предлага "разумен мир", който да се стреми да осигури на Русия място в "европейското семейство" като ѝ се даде възможност за почетен изход от войната и бъдещо място в Европа. Дава се за пример подходът на американският президент Удроу Уилсън и неговата декларация от 14 точки, които са дали възможност на Германия да приеме загубата на войната с надежда, че тя няма да бъде наказана безпринципно след войната. Зубок обаче не продължава изложението си с това как всъщност е била изпълнена декларацията на Уилсън и факта, че тя на практика се е оказала една измама, целяща да убеди Германия във възможността за един бъдещ справедлив мир! Зубок забравя и факта, че, по мнението на руснаците, те бяха излъгани в надеждите си, че разтуряйки Съветския Съюз ще си осигурят почетно място на Русия в Европа. В това отношение особен интерес представляват публикациите на Джефри Сакс, който по онова време е бил икономически съветник на правителствата на Полша и СССР - РФ (респективно на Горбачов и Йелцин) по време на прехода от командна към пазарна икономика. От тези публикации ясно се вижда, че целта на прехода на Полша е била успешен и максимално безболезнен преход за народа и държавата, а в случая на СССР-РФ целта е била ликвидирането на един потенциален бъдещ геополитически противник! Всъщност руснаците се чувстват излъгани в надеждите си от 90-те години, знаят историята за края на Първата световна война и едва ли имат основание за каквото и да е доверие към Запада. Последното доказателство, че Западът има недоброжелателни намерения към Русия, са признанията на Меркел и Оланд, че Минските съглашения са били преди всичко средство за заблуждаване на Русия за възможността за мирно разрешаване на проблемите на рускоезичното население в Украйна и изобщо на враждебното отношение на режима в Украйна спрямо Русия, докато Украйна не бъде въоръжена и подготвена за успешна военна конфронтация с Русия.
Според Лари Джонсон (бивш анализатор от ЦРУ) американските и британските разузнавателни служби все повече и повече разчитат на информацията, получавана от украинските тайни служби, като например за състоянието на морала на руската армия, за броя на убитите и ранените руски войници в процеса на развитието на бойните действия и т. н., което обяснява и оптимистичните твърдения на западните политици, че украинската армия е на път да победи руската армия. Лари Джонсон обръща внимание на факта, че украинските тайни служби са силно политизирани и дълбоко проникнати от националистическите и нацистките елементи в Украйна, и тяхната роля е преди всичко да поддържат убедеността на Западните политици и СМД, че Украйна печели войната, за да бъде осигурена възможната максимална финансова и военна помощ за режима в Киев. На това се дължат и непрекъснатите твърдения (вече от месеци), че Русия е пред изчерпване на своите запаси от муниции, ракети и въобще на всичко необходимо да продължава успешно войната, че руските войски търпят огромни загуби в жива сила и техника и т. н. В резултат Макрон обещава леки танкове за украинската армия (AMX-10), американците обещават Бронетранспортьори "Брадли" (50 броя), самоходни оръдия "Paladin" (18 броя), а немците - бронетранспортьори "Marder" (40 броя), разчитайки, че по този начин ще продължат обезкървяването на руската армия и в крайна сметка свалянето на режима на Путин от власт с последващото разпадане на Русия! Никой не си задава въпроса "Какво стана със стотиците танкове и бронетранспортьори, с които Украйна започна войната, и с онази бронетехника, която Украйна получи от бившите социалистически страни през изминалите 10 месеца?". Къде изчезна тя и каква ще бъде ползата от стотина единици лека бронетехника, която няма да има нито необходимата поддръжка, нито пък нужните запасни части, когато тя се изправи пред стотиците и може би хиляди най-модерни танкове Т-80 и Т-90, които руснаците в момента съсредоточават в района на военните действия в Донбас, Запорожие и Харков!?
В същото време руската дипломация продължава да подронва позициите на Запада по света, лишавайки го от подкрепата на 80% от населението по земята в кръстоносния му санкционен поход срещу Русия.
Например неотдавна в Москва се е състояла среща между военните министри и шефовете на разузнаването на Турция и Сирия. Срещата е била председателствана от Сергей Шойгу (военният министър на РФ). На срещата е била уговорена бъдеща среща между Ердоган и Асад, като е било решено Турция да се изтегли от северна Сирия, а Сирия и Турция са обявили, че кюрдите в североизточна Сирия, която в момента е окупирана от САЩ, ще бъдат считани за заплаха за сигурността на Турция и Сирия със съответните мерки, съгласувани между двете страни, за неутрализирането на кюрдските стремежи за независимост в районите на територията на Турция и Сирия. Джон Болтън, бивш секретар на съвета за сигурност на САЩ по времето на Тръмп и виден неоконсерватор, е публикувал статия във връзка с войната в Украйна, в която между другото е призовал да се изключи Турция от НАТО!
Светът е изправен пред фундаментални исторически промени, а "политиците" в България се борят настървено, като глутница опърпани улични кучета, за по-добри позиции за достъп до очакваните от ЕС "кокали", без дори да си помислят, че те може и да не им бъдат подхвърлени, защото "големите" от ЕС рано или късно ще трябва да помислят и за собственото си място в бъдещия многополюсен свят.
Дилетант
добре написано и вярно. силно се надявам това да приключи по-скоро. дано Ванга не познае за 3-тата.
ОтговорИзтриване