"The battle of Bahmut will change the trajectory of the War!"

На 22 декември 2022 година, президентът на Украйна Володимир Зеленски, направи горното заявление в американския Конгрес под неистовите аплодисменти на събралите се по случай гостуването му в Конгреса сенатори, конгресмени и други официални лица, начело с президента на САЩ Джоузеф Байдън. Зеленски церемониално връчи на Председателката на Камарата Нанси Пелоси и на Председателката на Сената, вицепрезидентката Камала Харис, украинско знаме, подписано с автограф от защитници на Бахмут.

На 21 май 2023 година руската армия превзе Бахмут и сега може би ни предстои да разберем как точно битката за Бахмут, който вече се нарича с руското му име Артьомовск, е променила или може би ще промени траекторията на войната в Украйна?

Разбира се Евгений Пригожин, който се титулува за вожд на частната военна компания (ЧВК) "Вагнер", провела в продължение на почти 10 месеца с помощта на части от руската армия военната операция по превземането на Бахмут, би ме коригирал веднага, че "Вагнер", а не руската армия са превзели Бахмут/Артьомовск! (Аз вече подробно писах по въпроса за създаването на ЧВК "Вагнер" и нейната роля в битката за Бахмут в предходната си публикация и нямам намерение да се разпростирам повече на тази тема.)

Тези дни Пригожин направи редица изявления и даде интервю по въпроси, свързани с битката за Бахмут, която той очевидно счита за някакъв венец в своята дейност досега. С критиката си в тези изявления срещу главното командване на руската армия и изобщо срещу политическото ръководство и олигархичните кръгове в Русия, той си спечели симпатиите на западните агитпропи, които вече престанаха да го наричат пренебрежително "готвачът на Путин" и дори забравиха яростните си нападки срещу него, че е организирал оплюването в интернета на Хилари Клинтън, довело до позорната ѝ загуба на изборите през 2016 година от Доналд Тръмп. Имам чувството, че от един от омразните на Запада олигарси, приятели на Путин, Пригожин е на път да се превърне в любим оракъл, предсказващ така желаното от тях "неизбежно бъдещо падение на режима на Путин", което ще настъпи, според последните му декларации, в резултат на революция в Русия или нещо подобно!

Според думите на Пригожин, който доста често пропагандира противоречива информация, "Вагнер" е участвала в битката общо с около 50000 бойци, като не е напълно ясно колко многоброен е всъщност личният боен състав на организацията? От тях, пак според Пригожин, преди всичко поради "престъпната небрежност и некадърност на главното командване на руската армия", са загинали около 15 хиляди души, част от които (около 10000) са рекрутирани криминални затворници, а останалите 5000 са кадрови бойци на "Вагнер". Загубите на ВСУ в битката за Бахмут са около 45 до 50 хиляди бойци и вероятно още толкова ранени. Според президентът Байдън пък, загубите на руснаците в битката за Бахмут са ни повече, ни по-малко, а 100 000 само убити!? Ще мине време преди да разберем какви точно са загубите на едната и на другата страна в битката за Бахмут, не защото те още не са преброени, а защото всяка от страните иска да покаже колко по-големи са загубите на противника, разчитайки с това да си спечели антипатиите на противниковата и симпатиите на своята публика! В заключение по въпроса мога да кажа само, че според някои твърдения кодовото име на операцията за Бахмут, дадено ѝ от командването на руската армия и може би от самия Суровикин, е "Бахмутска месомелачка". Може би именно с това име тази операция ще остане и във военната история.

Забележка. След публикацията на това есе в блога, ми попадна една статия от полковник Дъглас МакГрегор, озаглавена "След Бахмут", която би била интересна за читателите:

http://www.informationclearinghouse.info/57583.htm

Сега, както е известно от СМД, всички с трепет очакваме т. н. историческа контраофанзива на украинската армия, която трябва да нанесе дългоочаквания "coup de grâce" върху руската армия и милостиво да я спаси от "агонията на разгрома ѝ"! Западните политици се кълнат, че са оборудвали ВСУ за нуждите на контраофанзивата им. Украинските им колеги от своя страна се оплакват, че ВСУ все още не са получили всичко, което им е нужно и – което е най-важно – не са получили най-нужното им оръжие – самолетите F-16! Оказва се, че без тези самолети нищо няма да се случи!? Интересно е колко самолета F-16 украинците смятат, че трябва да им бъдат доставени? Сто, двеста, триста? Всъщност слуховете са, че става дума за 48 самолета!? Трудно е човек да си представи, каквито и чудотворни богатири да са войните от "Азов" и от останалите нацистки съединения, че петдесетина стари самолети, почти изразходвали ресурса си, конструирани през 70-те години на миналия век, едва ли ще успеят да се справят с хилядите самолети на руските военно-космически сили, да не говорим за интегрираната противовъздушна отбрана на РФ!

Друг проблем, изглежда, представлява снабдяването със снаряди и други муниции. САЩ и НАТО вече изметоха складовете си и сега търсят по света снаряди и други муниции за артилерията на ВСУ. Всеки от съюзниците по света помага с каквото може. Южна Корея, ОАЕ и някои други се отзоваха на воплите за помощ, но някои си правят оглушки. ЕС обещаха милион снаряди, Южна Корея вече доставя няколкостотин хиляди, но всичко това ще стигне за три-четири седмици активни военни действия!? Според оценките на Пентагона, Русия е започнала войната със запас от около 19 милиона снаряда. От тях досега са използвани около 9 милиона, но годишното производство междувременно се е увеличило от 1.7 милиона на 2.5 милиона снаряда, а догодина и в следващите две-три години то трябва да нарасне на 6-7 милиона снаряда годишно. Пак според Пентагона руската индустрия произвежда над 100 ракети месечно, а само "Урал вагон завод" произвежда над 100 нови танка Т-90М всеки месец, да не говорим за танковете, които се модернизират в Челябинск и останалите танкостроителни заводи на Русия.

Сериозен проблем за ВСУ се оказват средствата за електронна защита, които се използват от руската армия срещу различните "чудотворни оръжия", които Украйна получава от западните си съюзници. Благодарение на тях прословутите ракетни снаряди HIMARS загубиха чудотворната си ефективност и вече почти не се говори за техните поражения. Подобна съдба достига и британските чудо-ракети "Storm shadow", които все повече и повече губят ефективността си. Твърди се, че ежемесечно ВСУ губят около 10000 дрона, главно поради електронните средства за смущение, с които разполага руската противовъздушна отбрана.

Във всеки случай се създава впечатлението, че командването на ВСУ не напира да започне офанзивата си, а руснаците я очакват с нетърпение, за да преценят как да разгромят последните боеспособни съединения на ВСУ, за да приключат най-накрая с тази досадна война!

Междувременно руската армия продължава въздушните атаки срещу инфраструктурата на Украйна и най-вече срещу складовете, в които се концентрират материали (боеприпаси, техника, гориво и смазочни материали), необходими за предстоящата контраофанзива на ВСУ. Разбира се СМД в Украйна и на Запад тръбят, че това са нападения срещу жилищни комплекси, болници и детски градини при атаките, на които руснаците кой знае как се изхитряват да убият и ранят удивително малко мирни украинци (тук-там загиват по един-двама души) и с това се приключват загубите за населението. Никога не се случва да загинат военни или да бъдат разрушени военни обекти, но такива са пътищата на съдбата – странни и непонятни! Всемогъщата противовъздушна отбрана на Украйна "поразява" почти 100%, а понякога дори повече от 100% от изстреляните от руснаците ракети и дронове, но по някакъв фантастичен начин оцелелите един-два дрона или ракети успяват да унищожат складове и щабове на военни части в десетки географски райони на Украйна при всяка атака!? Най-забележителното постижение на противовъздушната отбрана на ВСУ обаче безспорно е "унищожаването" едновременно на цели 6 от непобедимите руски ракети "Кинжал"! При това доста необяснимо беше унищожена радиолокационната станция и пет пускови установки на едната от двете системи "Патриот", които бяха изпратени неотдавна на Украйна!? За да се избегнат зловредни слухове за бъдещи успехи на руските ракети, украинските власти забраниха снимането по време на въздушни атаки! В края на краищата няма никаква нужда излишно да се затруднява работата на пропагандната машина в дейността ѝ по дезинформиране на световното и украинското обществено мнение! Тяхната вяра във величието на ВСУ трябва да остане непоклатима до горчивия край на войната!

Забележка. Следната статия съдържа възможното най-пълно описание на случилото се около фаталната среща на системата "Патриот" с ракетите "Кинжал", както и доста подробно описание на това що е "Кинжал"!?

Anatomy of MIM 104 Patriot Destruction + Primer on Kh-47M2 Kinzhal Hypersonic Missile

(Анатомия на разрушаването на "MIN 104 Patriot" + кратко описание на "Кн-47М Кинжал" хиперзвукова ракета)

https://simplicius76.substack.com/p/anatomy-of-mim-104-patriot-destruction

Въпреки "богатирските успехи" на ВСУ във войната, западните СМД все по-често и по-често започват да споменават за "мирни преговори" между Русия и Украйна. Зеленски и компания са твърди, че мир между двете страни може да има само, ако Русия освободи всички територии, завладени от нея от 2014 година насам, включително и Крим, ако обещае да плати пълни репарации за разрушенията от войната, а Путин и компания бъдат съдени за военни престъпления! Това на практика означава, че в момента не може да става и дума за каквито и да са преговори. Някои западни коментатори говорят за т. нар. "замразен конфликт", т. е. примирие по примера на това между Северна и Южна Корея от преди 75 години. Разбира се подобно решение на конфликта вероятно би било абсолютно неприемливо за Русия, която след провала на Минските споразумения и разкритията за истинските намерения на Запада спрямо тези споразумения в миналото, едва ли ще има каквото и да е доверие спрямо Запада за каквито и да са споразумения освен пълна капитулация на сегашния украински режим и демилитаризацията на Украйна!

През последните дни в България се разигра невероятен скандал, който може би най-после ще докаже на българския избирател предателската същност на "евроатлантическите партии" ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. С удоволствие мога да отбележа, че в публикацията си:

"Накъде след изборите?"

https://diletant43.blogspot.com/2023/04/blog-post.html

аз доста успешно съм предвидил финикийските преговори, които ще се водят под натиска на посолствата на "нашите партньори", а по-правилно – господари, но никога не ми е дори минавало през ум, че ахмаците от ПП ще се изложат по такъв начин, допускайки да бъдат записани в най-отвратителна предателска изява при обсъждане на гешефтите, вършени зад гърба на българския народ, за да бъде съставено правителство на националното предателство с ГЕРБ-СДС!

"Всичко най-важно от записа на националния съвет на Прекратяваме Промяната"

https://youtu.be/KCI1x7gbfyE

При този невероятен гаф бих се удивил, ако правителство все пак бъде съставено, но се надявам, че той ще погребе завинаги недоносчето, наречено "Продължаваме промяната", а така също и кариерите на неговите главни водачи! Ако това не се случи, то значи България е в неспасяем морален упадък!

В тази връзка можете да прослушате и прекрасния коментар на Петър Волгин в следното интервю:

"Политиците ни са лакеи"

https://youtu.be/pvleD372kjw

Както и коментарът на професор Иво Христов по въпроса:

"Проф. Иво Христов в "Политически НЕкоректно"

https://youtu.be/Sy2UNrHLdNI

Най-ужасното е, че въпросните участници в записаните разговори, както и техните колеги от останалите партии на "евроатлантическото предателство", се държат като че ли нищо особено не се е случило!? Всъщност то си е така, те винаги са си такива, каквито ги чуваме на записите, но този път имаме доказателство какви са и дано това направи някакво впечатление на българските избиратели, та при следващите избори да изметат целия този боклук заедно с "евроатлантическите им ценности"!

Дилетант

 

По-добре правителствена криза, отколкото престъпно правителство

Причините за продължителното ми мълчание в блогосферата, ако някой се интересува, са две:

Първата е свързана с годишната ни географска миграция (на мен и на благоверната ми съпруга) от Калифорния в България, която отнема около седмица за адаптация на вътрешните ни биологични часовници. През тази седмица не ми се прави нищо друго освен да заспивам по повод и без повод по всяко време на денонощието и на всяко удобно или неудобно място.

Втората причина е свързана с информационната ми миграция от един компютър на друг. Старият ми компютър постепенно загуби част от функционалните си възли и най-накрая остана без свободни USB слотове за заменящи външни функционални възли. Проблемът с новия компютър не беше хардуерен, а преди всичко софтуерен и се определяше от липсата на качествени синтезатори на български език в програмата JAWS, която използвам като екранен четец. По-точно синтезатор на български в набора от синтезатори на JAWS има, но той е с отвратително качество и трябваше да изчакам идването ми в София, за да могат събратята ми по инвалидност да ми инсталират 4 прекрасни синтезатора на български и което е най-важно - любимата ми „Гергана“!

След като гореописаните препятствия бяха преодолени, започнах да се запознавам с настъпилите политически промени в България и по света. В България се оказа, че не се случва нищо екстраординарно, а само типичната разправия и пазарлък за политическата власт след изборите на 2 април. Както и бях предвидил в предишния си блог, основната разправия беше между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Лисицата Бойко разиграваше стандартния си монотеатър, правейки ходове и изявления, които противниците му от ПП-ДБ едва успяваха да следят, замаяни от свободата, с която Бойко пускаше в оборот истини, полуистини и откровени лъжи за това кой какво и кога е казал и направил! Единствената любопитна особеност е, че ДБ някак се спотайват и оставят Бойко да се гаври с макиавелска риторика на гърба на нещастниците от ПП, които неизбежно губят от цялата тази словесна гимнастика!

Струва ми се, че страната върви към нови избори, макар че не е невъзможно да се скалъпи някакво куцо правителство, което да преживее няколко месеца. По всичко личи, или поне на мен така ми се струва, че в следващия парламент ПП ще влезе с мъка, което ще бъде заслужена награда за техния калпазанлък и откровена некадърност!

В Украйна нещата също са доста объркани и то благодарение на странните постъпки и противоречиви изявления на господин Пригожин, който западните СМД провъзгласяват за един от олигарсите, приближени до Путин, което според мен е доста далеч от истината!

Впрочем ще се опитам да внеса малко яснота по въпроса за Пригожин и неговото място в съвременната руска политическа действителност.

В западните СМД Пригожин се титулува като създател и собственик на частната военна компания "Вагнер". Това твърдение е доста далеч от истината, а тя е, че "Вагнер" е създадена от две руски организации, работещи в областта на разузнаването - едната е Военното разузнаване (ГРУ), а другата е свързана с вътрешното разузнаване или контраразузнаване!? Пригожин е привлечен към "Вагнер" след създаването на организацията, за да се формализира тя като "частна военна фирма"! В този смисъл Пригожин играе ролята по-скоро на официален представител и говорител на "Вагнер", като се опитва да използва "предоставената му трибуна", за да издигне ролята си на политически и военен ръководител, като по-този начин се добере до най-близките кръгове около Путин. В този смисъл непрекъснатите му и доста противоречиви изказвания целят преди всичко да предизвикат суматоха и по този начин да привличат вниманието на обществеността към личността на Пригожин!

За да се оцени правилно ситуацията около Бахмут и мястото на битката за него, както и ролята на "Вагнер" в цялата СВО трябва да се върнем малко назад, в есента на 2022 година.

По онова време Русия се оказа в незавидното положение да кърпи фронта, който беше се пропукал под натиска на украинската армия чрез офанзивите ѝ в Харковска и в Херсонска област. Пропукването се дължеше на подценяването на руснаците на възможностите на ВСУ и готовността на НАТО, САЩ и ЕС да пожертват мило и драго, но да поставят Русия на колене! Накратко, надеждите на руската политическа класа за лесна и евтина война не се оправдаваха и се наложи да се прави частична мобилизация на жива сила и доста пълна индустриална мобилизация.

Преди всичко руснаците трябваше да поставят единен военен ръководител на цялата СВО и за този пост те избраха командващия на "Въздушно-космическите сили" генерал Сергей Суровикин, който вече се беше проявил във войната в Сирия. За плановете на Суровикин във връзка с развитието на СВО съдя преди всичко по неговата пресконференция от есента на 2022 година, която ми направи голямо впечатление с това, че в нея изобщо не се говореше за офанзива - есенна, зимна или пролетна - на руската армия, каквато офанзива аз и много други бяхме убедени, че ще има!? Суровикин говореше основно за три неща: първо, за изграждане на солидна укрепена линия по целия фронт на руската армия и най-вече в района на Запорожка и Херсонска област, второ, за възможно отстъпление от десния бряг на Днепър в Херсонска област с цел съхранение на личния състав на армията в онзи район и трето, за създаване на условия за "смилане" на личния състав на украинската армия в процеса на следващите бойни действия! Трябва да призная, че терминът "месомелачка", който Суровикин използва за това, което готви на украинската армия, ме впечатли особено много и съвсем не възбуди симпатии у мен към генерала!

Оказва се, че "месомелачката" е била организирана в Бахмут, който поради възловото му положение в отбраната на Донбас, Суровикин е решил, че украинското правителство ще отбранява с всички възможни средства и сили! За целта се предвижда частите на "Вагнер" да атакуват Бахмут, но с интензивност, която да подлъже ръководството на ВСУ, че отбраната на града е възможна и желателна предвид на "очевидната неспособност" на руснаците да превземат бързо града! Накратко, целта на Суровикин е ръководството на СВО е да подмами политическото ръководство на Украйна да възприемат Бахмут като символ на успешната украинска съпротива и да вкарва в него все нови и нови подкрепления, които бойците на "Вагнер" трябва да унищожават, поддържайки мита, че градът е непревземаема украинска крепост! С други думи целта на бойците на "Вагнер" не е била да превземе Бахмут, а да го използва като "мюре" за привличане на нови и нови украински части в един добре прострелян район, където те да бъдат "смлени"! Тази тактика на руснаците беше сравнително бързо разкрита от някои западни анализатори, но на техните предупреждения не бе обърнато нужното внимание нито от страна на западните политици, нито от страна на украинските политици, които бяха заслепени от повърхностната прилика на битката за Бахмут с битката за Сталинград!

В аспекта на продължителните боеве в Бахмут, водени изключително от бойците на "Вагнер", аз искам да подчертая изненадата ми, че частите на "Вагнер" участваха в многомесечни интензивни боеве без типичната в такива случаи ротация за осигуряване на почивка за комплектуване и превъоръжаване на личния състав!? В този смисъл схващам заплахите на Пригожин, че ще изтегли частите на "Вагнер" от Бахмут на 10 май, като използването на неизбежната ротация, за да набере точки като военен ръководител на "Вагнер", какъвто той всъщност не е! Освен това трябва да се има предвид, че "Вагнер" разполага с около десетина хиляди професионални бойци, а на използваните като помощни части около 20000 бивши затворници, рекрутирани през миналото лято, им изтичат контрактите, така че личният състав наистина се нуждае от отдих, а размерът на силите, които ще са нужни, за да се осигури фронта съвсем не са "огромни", като се има предвид, че на фронта СВО разполага с около триста хиляди войници и около двеста хиляди допълнителни резерви!

Освен организирането на "месомелачката" в района на Бахмут и изобщо в Донбас, Суровикин започна и почти ежедневни атаки с ракети и дронове срещу енергийната система на Украйна. Тези атаки са имали и втора, доста по-важна цел, а именно, изтощаване на противовъздушната отбрана на Украйна от ракети земя-въздух и други муниции. Тази втора цел аз дълго време не забелязвах и смятах, че основната цел на ракетните и дронови атаки срещу Украйна, е преди всичко деградирането на енергийната ѝ инфраструктура, за да може при бъдещата офанзива на руската армия тя да бъде окончателно срината! В резултат на този си ход Суровикин постигна, че в последните месеци руската тактическа авиация взима все по-активно и по-активно участие в бойните действия на фронта бомбардирайки позициите на ВСУ с планиращи прецизни бомби от 250, 500, 1000 и 1500 килограма тротилов еквивалент, с което осигуряват много по значителна разрушителна сила от артилерийските и ракетните снаряди. Тези бомби се пускат от 50 до 80 км. разстояние, което позволява на изтребителите-бомбардировачи да останат далеч извън обсега дори и на все още наличните противозенитни ракети на украинската армия. (Ударите на тактическата авиация преди не бяха възможни поради наличието на сериозна противовъздушна отбрана в Украйна останала още от времето на СССР.)

Тактиката възприета от Суровикин имаше безусловно негативен PR резултат за Русия в западните СМД, които с ентусиазъм тръбяха за "некадърността на руските военни ръководители, която "очевидно личеше от неспособността им да надделеят на малката но пълна с кадърни офицери и войници украинска армия"! Политическото и военното ръководство на руската армия трябваше стоически да понася, а и все още понася, "унищожителната" критика на американски генерали, сенатори, конгресмени и други политици, вероятно повтаряйки си добрата стара поговорка, че "който се смее последен, се смее най-весело!"

В последно време западните СМД звучат все по-минорно в оценките си за перспективите на предстоящата украинска офанзива. Обективно погледнато, нейните перспективи не са особено розови. Събраните около 50 000 войници, разпределени в 12 бронирани и моторизирани бригади, трябва да пробият силно укрепена тройна линия, отбранявана от далеч по-многобройни и по-добре въоръжени части на руската армия, която, както вече отбелязах, разполага с близо половин милион бойци, снабдени с хиляди танкове и десетки хиляди бронетранспортьори. При това украинската армия практически не разполага с тактическа бойна авиация или със солидна противовъздушна защита, за да може да парира атаките на руската авиация.

Неслучайно напоследък все по-често и по-често украинските и западните военни говорят за това, колко важно ще бъде, ако в редиците на руската армия настъпи суматоха и паника още в първите 24 до 48 часа на украинската офанзива!? Това разбира се може да стане, но е толкова малко вероятно, че да се разчита на подобно развитие на събитията на фронта е повече от наивно, като се имат предвид съвременните средства за тактическо и стратегическо разузнаване.

При тези обстоятелства е повече от безотговорно украинската армия да се подтиква към офанзива, но западните политици нямат друг избор! В САЩ предстоят президентски избори и каквото и да става на украинския фронт - добро или лошо - е по-добре да става сега, година и половина преди изборите, отколкото догодина - точно преди изборите да трябва да се обяснява на избирателите колко пари са пръснати напразно за провалилата се подкрепа на корумпирания и фашизиран режим в Украйна!

За стратезите от НАТО, Пентагона и украинския генерален щаб възниква сериозният въпрос къде точно да се атакува, за да се постигне максимален ефект, който да може да се запази за достатъчно дълго време, за да се твърди, че става дума за "историческа победа" над московските орди! За съжаление, като възможна цел се посочва Запорожката ядрена електрическа централа. Първоначален успех на украинската армия в района на ядрената централа може да доведе до парализа на опитите за възвръщане на загубените позиции от страна на руснаците, като се има предвид опасността от ядрена катастрофа! Предизвиквайки бурен протест срещу военните действия в района на централата, ще се осигури една видима победа за украинското оръжие, която може да се раздува до невероятни размери от западната и украинската PR машина! Подобна атака би била изключително безотговорна постъпка от страна на Украйна, но напълно в стила на неофашисткото ѝ ръководство, което не се срами и не се страхува от най-долни трикове в борбата си за оцеляване в този конфликт!

Дилетант