Първата е свързана с годишната ни географска миграция (на мен и на благоверната ми съпруга) от Калифорния в България, която отнема около седмица за адаптация на вътрешните ни биологични часовници. През тази седмица не ми се прави нищо друго освен да заспивам по повод и без повод по всяко време на денонощието и на всяко удобно или неудобно място.
Втората причина е свързана с информационната ми миграция от един компютър на друг. Старият ми компютър постепенно загуби част от функционалните си възли и най-накрая остана без свободни USB слотове за заменящи външни функционални възли. Проблемът с новия компютър не беше хардуерен, а преди всичко софтуерен и се определяше от липсата на качествени синтезатори на български език в програмата JAWS, която използвам като екранен четец. По-точно синтезатор на български в набора от синтезатори на JAWS има, но той е с отвратително качество и трябваше да изчакам идването ми в София, за да могат събратята ми по инвалидност да ми инсталират 4 прекрасни синтезатора на български и което е най-важно - любимата ми „Гергана“!
След като гореописаните препятствия бяха преодолени, започнах да се запознавам с настъпилите политически промени в България и по света. В България се оказа, че не се случва нищо екстраординарно, а само типичната разправия и пазарлък за политическата власт след изборите на 2 април. Както и бях предвидил в предишния си блог, основната разправия беше между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Лисицата Бойко разиграваше стандартния си монотеатър, правейки ходове и изявления, които противниците му от ПП-ДБ едва успяваха да следят, замаяни от свободата, с която Бойко пускаше в оборот истини, полуистини и откровени лъжи за това кой какво и кога е казал и направил! Единствената любопитна особеност е, че ДБ някак се спотайват и оставят Бойко да се гаври с макиавелска риторика на гърба на нещастниците от ПП, които неизбежно губят от цялата тази словесна гимнастика!
Струва ми се, че страната върви към нови избори, макар че не е невъзможно да се скалъпи някакво куцо правителство, което да преживее няколко месеца. По всичко личи, или поне на мен така ми се струва, че в следващия парламент ПП ще влезе с мъка, което ще бъде заслужена награда за техния калпазанлък и откровена некадърност!
В Украйна нещата също са доста объркани и то благодарение на странните постъпки и противоречиви изявления на господин Пригожин, който западните СМД провъзгласяват за един от олигарсите, приближени до Путин, което според мен е доста далеч от истината!
Впрочем ще се опитам да внеса малко яснота по въпроса за Пригожин и неговото място в съвременната руска политическа действителност.
В западните СМД Пригожин се титулува като създател и собственик на частната военна компания "Вагнер". Това твърдение е доста далеч от истината, а тя е, че "Вагнер" е създадена от две руски организации, работещи в областта на разузнаването - едната е Военното разузнаване (ГРУ), а другата е свързана с вътрешното разузнаване или контраразузнаване!? Пригожин е привлечен към "Вагнер" след създаването на организацията, за да се формализира тя като "частна военна фирма"! В този смисъл Пригожин играе ролята по-скоро на официален представител и говорител на "Вагнер", като се опитва да използва "предоставената му трибуна", за да издигне ролята си на политически и военен ръководител, като по-този начин се добере до най-близките кръгове около Путин. В този смисъл непрекъснатите му и доста противоречиви изказвания целят преди всичко да предизвикат суматоха и по този начин да привличат вниманието на обществеността към личността на Пригожин!
За да се оцени правилно ситуацията около Бахмут и мястото на битката за него, както и ролята на "Вагнер" в цялата СВО трябва да се върнем малко назад, в есента на 2022 година.
По онова време Русия се оказа в незавидното положение да кърпи фронта, който беше се пропукал под натиска на украинската армия чрез офанзивите ѝ в Харковска и в Херсонска област. Пропукването се дължеше на подценяването на руснаците на възможностите на ВСУ и готовността на НАТО, САЩ и ЕС да пожертват мило и драго, но да поставят Русия на колене! Накратко, надеждите на руската политическа класа за лесна и евтина война не се оправдаваха и се наложи да се прави частична мобилизация на жива сила и доста пълна индустриална мобилизация.
Преди всичко руснаците трябваше да поставят единен военен ръководител на цялата СВО и за този пост те избраха командващия на "Въздушно-космическите сили" генерал Сергей Суровикин, който вече се беше проявил във войната в Сирия. За плановете на Суровикин във връзка с развитието на СВО съдя преди всичко по неговата пресконференция от есента на 2022 година, която ми направи голямо впечатление с това, че в нея изобщо не се говореше за офанзива - есенна, зимна или пролетна - на руската армия, каквато офанзива аз и много други бяхме убедени, че ще има!? Суровикин говореше основно за три неща: първо, за изграждане на солидна укрепена линия по целия фронт на руската армия и най-вече в района на Запорожка и Херсонска област, второ, за възможно отстъпление от десния бряг на Днепър в Херсонска област с цел съхранение на личния състав на армията в онзи район и трето, за създаване на условия за "смилане" на личния състав на украинската армия в процеса на следващите бойни действия! Трябва да призная, че терминът "месомелачка", който Суровикин използва за това, което готви на украинската армия, ме впечатли особено много и съвсем не възбуди симпатии у мен към генерала!
Оказва се, че "месомелачката" е била организирана в Бахмут, който поради възловото му положение в отбраната на Донбас, Суровикин е решил, че украинското правителство ще отбранява с всички възможни средства и сили! За целта се предвижда частите на "Вагнер" да атакуват Бахмут, но с интензивност, която да подлъже ръководството на ВСУ, че отбраната на града е възможна и желателна предвид на "очевидната неспособност" на руснаците да превземат бързо града! Накратко, целта на Суровикин е ръководството на СВО е да подмами политическото ръководство на Украйна да възприемат Бахмут като символ на успешната украинска съпротива и да вкарва в него все нови и нови подкрепления, които бойците на "Вагнер" трябва да унищожават, поддържайки мита, че градът е непревземаема украинска крепост! С други думи целта на бойците на "Вагнер" не е била да превземе Бахмут, а да го използва като "мюре" за привличане на нови и нови украински части в един добре прострелян район, където те да бъдат "смлени"! Тази тактика на руснаците беше сравнително бързо разкрита от някои западни анализатори, но на техните предупреждения не бе обърнато нужното внимание нито от страна на западните политици, нито от страна на украинските политици, които бяха заслепени от повърхностната прилика на битката за Бахмут с битката за Сталинград!
В аспекта на продължителните боеве в Бахмут, водени изключително от бойците на "Вагнер", аз искам да подчертая изненадата ми, че частите на "Вагнер" участваха в многомесечни интензивни боеве без типичната в такива случаи ротация за осигуряване на почивка за комплектуване и превъоръжаване на личния състав!? В този смисъл схващам заплахите на Пригожин, че ще изтегли частите на "Вагнер" от Бахмут на 10 май, като използването на неизбежната ротация, за да набере точки като военен ръководител на "Вагнер", какъвто той всъщност не е! Освен това трябва да се има предвид, че "Вагнер" разполага с около десетина хиляди професионални бойци, а на използваните като помощни части около 20000 бивши затворници, рекрутирани през миналото лято, им изтичат контрактите, така че личният състав наистина се нуждае от отдих, а размерът на силите, които ще са нужни, за да се осигури фронта съвсем не са "огромни", като се има предвид, че на фронта СВО разполага с около триста хиляди войници и около двеста хиляди допълнителни резерви!
Освен организирането на "месомелачката" в района на Бахмут и изобщо в Донбас, Суровикин започна и почти ежедневни атаки с ракети и дронове срещу енергийната система на Украйна. Тези атаки са имали и втора, доста по-важна цел, а именно, изтощаване на противовъздушната отбрана на Украйна от ракети земя-въздух и други муниции. Тази втора цел аз дълго време не забелязвах и смятах, че основната цел на ракетните и дронови атаки срещу Украйна, е преди всичко деградирането на енергийната ѝ инфраструктура, за да може при бъдещата офанзива на руската армия тя да бъде окончателно срината! В резултат на този си ход Суровикин постигна, че в последните месеци руската тактическа авиация взима все по-активно и по-активно участие в бойните действия на фронта бомбардирайки позициите на ВСУ с планиращи прецизни бомби от 250, 500, 1000 и 1500 килограма тротилов еквивалент, с което осигуряват много по значителна разрушителна сила от артилерийските и ракетните снаряди. Тези бомби се пускат от 50 до 80 км. разстояние, което позволява на изтребителите-бомбардировачи да останат далеч извън обсега дори и на все още наличните противозенитни ракети на украинската армия. (Ударите на тактическата авиация преди не бяха възможни поради наличието на сериозна противовъздушна отбрана в Украйна останала още от времето на СССР.)
Тактиката възприета от Суровикин имаше безусловно негативен PR резултат за Русия в западните СМД, които с ентусиазъм тръбяха за "некадърността на руските военни ръководители, която "очевидно личеше от неспособността им да надделеят на малката но пълна с кадърни офицери и войници украинска армия"! Политическото и военното ръководство на руската армия трябваше стоически да понася, а и все още понася, "унищожителната" критика на американски генерали, сенатори, конгресмени и други политици, вероятно повтаряйки си добрата стара поговорка, че "който се смее последен, се смее най-весело!"
В последно време западните СМД звучат все по-минорно в оценките си за перспективите на предстоящата украинска офанзива. Обективно погледнато, нейните перспективи не са особено розови. Събраните около 50 000 войници, разпределени в 12 бронирани и моторизирани бригади, трябва да пробият силно укрепена тройна линия, отбранявана от далеч по-многобройни и по-добре въоръжени части на руската армия, която, както вече отбелязах, разполага с близо половин милион бойци, снабдени с хиляди танкове и десетки хиляди бронетранспортьори. При това украинската армия практически не разполага с тактическа бойна авиация или със солидна противовъздушна защита, за да може да парира атаките на руската авиация.
Неслучайно напоследък все по-често и по-често украинските и западните военни говорят за това, колко важно ще бъде, ако в редиците на руската армия настъпи суматоха и паника още в първите 24 до 48 часа на украинската офанзива!? Това разбира се може да стане, но е толкова малко вероятно, че да се разчита на подобно развитие на събитията на фронта е повече от наивно, като се имат предвид съвременните средства за тактическо и стратегическо разузнаване.
При тези обстоятелства е повече от безотговорно украинската армия да се подтиква към офанзива, но западните политици нямат друг избор! В САЩ предстоят президентски избори и каквото и да става на украинския фронт - добро или лошо - е по-добре да става сега, година и половина преди изборите, отколкото догодина - точно преди изборите да трябва да се обяснява на избирателите колко пари са пръснати напразно за провалилата се подкрепа на корумпирания и фашизиран режим в Украйна!
За стратезите от НАТО, Пентагона и украинския генерален щаб възниква сериозният въпрос къде точно да се атакува, за да се постигне максимален ефект, който да може да се запази за достатъчно дълго време, за да се твърди, че става дума за "историческа победа" над московските орди! За съжаление, като възможна цел се посочва Запорожката ядрена електрическа централа. Първоначален успех на украинската армия в района на ядрената централа може да доведе до парализа на опитите за възвръщане на загубените позиции от страна на руснаците, като се има предвид опасността от ядрена катастрофа! Предизвиквайки бурен протест срещу военните действия в района на централата, ще се осигури една видима победа за украинското оръжие, която може да се раздува до невероятни размери от западната и украинската PR машина! Подобна атака би била изключително безотговорна постъпка от страна на Украйна, но напълно в стила на неофашисткото ѝ ръководство, което не се срами и не се страхува от най-долни трикове в борбата си за оцеляване в този конфликт!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар