Вече мина повече от месец от началото на фамозната контраофанзива на ВСУ, която трябваше да пробие руските укрепени отбранителни линии и да достигне Азовско море. За срам на ВСУ и НАТО украинците все още не са достигнали до първата отбранителна линия, а камо ли да достигнат Азовско море и да прекъснат сухоземния път на Русия до Крим!? Причините, които доведоха до тази импотентност на ВСУ са много, но аз ще се опитам да набележа само най-важните от тях.
1. Доколкото съм чувал, за да е успешна една настъпваща армия трябва да си осигури поне трикратно превъзходство по численост над отбраняващата се армия. За настъплението на ВСУ стратезите от НАТО оборудваха и обучиха от 9 до 12 бригади, което означава някъде около 50 до 60 хиляди войници. В направлението на контраофанзивата руснаците разполагат, по редица оценки, с около 80000 войници, т. е. ВСУ са далеч от теоретичното превъзходство в жива сила, с което трябва да разполагат за успешна офанзива!
2. По време на бойните действия настъпващата армия трябва да разполага с подавляващо въздушно и артилерийско превъзходство. То е необходимо, за да се осигури почти безнаказан достъп на настъпващата армия до първата укрепена отбранителна линия на отбраняващите се. В случая ВСУ практически не разполага с военновъздушни сили, а по отношение на артилерията е отдавна известно, че руснаците превъзхождат ВСУ няколкократно в наситеност с артилерия. В допълнение руската армия, в направлението на контраофанзивата, разполага и с превъзхождащ брой танкове и друга бронирана техника, което би ѝ позволило успешно да маневрира и бързо да запуши пробиви на ВСУ в отбраната.
3. Важен елемент в планирането на контраофанзивата беше увереността, че руската армия е слабо мотивирана, слабо въоръжена с некачествено оръжие, лошо управлявана и ще отстъпи панически още в началото на офанзивата. За мен е непонятно на какво основание стратезите от НАТО и ВСУ правеха подобни предположения, но изминалият месец показа тяхната несъстоятелност. Нещо повече, руските части демонстрират завидно майсторство и маневреност при отразяването на атаките на ВСУ, унищожавайки огромни количества техника и жива сила на противника. Твърди се, че досега, в контраофанзивата, ВСУ са загубили само в убити около 20000 войници и повече от 1000 единици бронирана техника (включително почти половината танкове Леопард 2 и бронетранспортьорите Брадли)!
Основната цел, поради която стратезите от НАТО планираха и настояваха за текущата контраофанзива, беше да се демонстрира на обществеността от съюза, че ВСУ е способна като минимум да се съпротивлява успешно на руската армия и да осигури на САЩ и съюзниците им доказателство за възможността, ако не за победа, то поне за замразяване на конфликта и неутрализацията на Русия. В САЩ и много от страните членки на НАТО предстоят избори и управляващите трябва по някакъв начин да демонстрират, че десетките милиарди, похарчени за войната в Украйна, не са похарчени напразно, а успешно е спряно нашествието на "азиатските орди" на Путин в името на демокрацията! Фактът, че Украйна не е в състояние да удържи победа в тази безнадеждна контраофанзива е без значение дотолкова, доколкото съществува някаква възможност поне за видим успех или за видимост на успех, достигнат с помощта на десетки хиляди загинали украинци и на подходяща пропаганда! На предстоящата среща на НАТО във Вилнюс в началото на юли Украйна трябваше да се появи цялата в бяло, с развети победни знамена, демонстрирайки правото си да бъде член на "най-великият военен съюз на всички времена". Очевидно това няма да се случи и част от съюзниците започват да се съмняват в необходимостта и разумността Украйна изобщо някога да стане член на НАТО!?
Впрочем цялата политическа авантюра, която предизвика СВО на Русия в Украйна би трябвало да тежи на съвестта на управляващите некадърници в САЩ и останалите страни на НАТО, ако тези хора изобщо имат съвест. Те очевидно надцениха икономическите и военни възможности на страните си и подцениха възможностите на Русия да се противопостави във военно и икономическо отношение на САЩ и НАТО. Всички добре помним, че Русия не е нищо повече от "бензиностанция маскирана като държава", а подобно "образувание" очевидно не можеше да се противопостави на великата западна цивилизация, още повече когато тя е управлявана по демократичен път, а не като автокрация!? Оказа се, че нещо в тези умозаключения не е вярно и за тази заблуда украинският народ заплаща с живота на своите синове и дъщери! Тези дни четох статията на един статистик, който доказваше, че до началото на юни 2023 година загубите на ВСУ само в убити са от порядъка на 150 до 188 хиляди души, а от тогава до сега ВСУ загубиха поне още 20 хиляди убити! Изчисленията му се базират на статистически данни от Украйна, според които (ако не се лъжа) 63% от украинците познават роднина или приятел, загинал във войната. Подобна методика на изчисления се използваше по време на пандемията от COVID-19 в близкото минало и се счита за доста достоверна, като при това подобни загуби се изчисляват и от други специалисти по други методи. Ако към броя на убитите прибавим и неизбежният брой ранени и осакатени, то загубите на Украйна вероятно доближават до половин милион!?
В основата на грешните разчети на стратезите от Пентагона и НАТО лежи неочакваната победа на Запада в Студената война, която победа „избухна" в началото на 90-те години на миналия век. САЩ, в резултат на тази победа, се оказаха, както те си мислеха, безразделен владетел на света, който можеше да си позволи всичко. Не случайно един от сътрудниците на Буш Младши беше казал, че сега "ние творим историята"! По-лошото е, че управниците на САЩ и техните васали от ЕС решиха, че тяхното господство ще бъде вечно или поне за много дълго време. В резултат на това те се опитаха да наложат на света своите разбирания за справедливост и ред, като забравиха, че в човешката история всяка социална система възниква, развива се и загнива. Породи се дори идеята за "края на историята"!? В настъпилото безвремие САЩ и НАТО набързо започнаха няколко локални войни срещу дребни и несъществени противници и решиха, че така ще бъде винаги - няколко хиляди бомби хвърлени тук или там, няколко десетки или стотици хиляди убити в Ирак, Сирия, Либия и т. н. и това ще бъдат войните, които ще се водят в бъдещето. Не че тези локални войни решиха нещо, но те трябваше да покажат на несретниците по света, че Западът ги превъзхожда тотално и те не бива дори да си мислят да се съпротивляват на волята му! Окрилени от заблудите си, политиците на демократичния Запад не забелязаха, че в света се появяват сили, които нямат намерение да се подчиняват на диктата му и които имат икономическия и военния потенциал да му се противопоставят. Нещо повече, "господарите" решиха, че всички страни по света гледат с възторг и страхопочитание към тях и са готови да им се подчиняват винаги, когато "господарите от Запад" им заповядат! От тази им дълбока заблуда ги извади Русия, която те предизвикаха с арогантната си политика и, което се оказа най-изненадващо за тях, болшинството страни по света застанаха на нейна страна или поне предпочетоха да са неутрални, което е техният отговор за арогантното поведение на Запада до момента!
"America Has Just Destroyed a Great Empire" By Michael Hudson
Как стерлингът, еврото и долара бяха превърнати в оръжие? Впрочем какво стана със златото на Либия?
http://www.informationclearinghouse.info/57637.htm
Накратко, САЩ и ЕС в лицето на НАТО, се оказаха неспособни да водят война в индустриални мащаби, дори когато пушечното месо им се предоставя от друг! За година се изчерпаха запасите от снаряди, ракети и оръжейни системи, а икономиките им се нуждаят от години, за да се преустроят на военна основа, ако това изобщо е възможно? Проблемът е, че корпорациите от ВПК на Запада не са заинтересовани от превъоръжаването на държавите си, ако това не гарантира на управляващите на фирмите и притежателите на акции необходимите печалби! ВПК на Русия обаче принадлежи на държавата и изпълнява волята ѝ и дълга си към държавата, когато тя пожелае това!
Забележка. Кратки анализи на войната в Украйна можете да чуете в следващите клипове:
"Чего теперь ожидать?" on YouTube
Scott Ritter (в превод на руски)
"Яков Кедми об украинском конфликте: «Безболезненного варианта не будет»" on YouTube
Освен това самата идея, че САЩ могат да водят успешна конвенционална война срещу Русия в Европа е нереалистична, да не кажа – направо налудничава! Проблемът е в това, че съвременната конвенционална война между сили от еднакво ниво е не само въпрос на индустриална мощ на ВПК, но и въпрос на логистика. Преди време президентът Обама беше отбелязал, че конвенционалната война срещу Русия е неразумна авантюра, тъй като в сравнение със САЩ в Европа Русия притежава "escalatory dominance", т. е. способност предимствено да ескалира конфликта.
Logistics, Logistics, Logistics
https://www.youtube.com/watch?v=Nq4L7NxFXQU
Предвид казаното дотук, за мен е абсолютно непонятна увереността на българските политици от управляващата коалиция в "неизбежната победа на Украйна" във войната!? Тези хора или нямат грам мозък, или нямат никакво чувство за собствено достойнство, което демонстрират когато говорят най-сериозно за "бъдещите икономически възможности", които военната помощ за Украйна днес ще открие утре на българския бизнес, когато започне възстановяването на Украйна!? Те имат ли идея колко голяма ще бъде утре Украйна и кой ще ѝ даде пари за възстановяване, когато войната завърши? Струва ми се, че някога се говореше за възможностите, които ще има българският бизнес при възстановяването на Ирак, но не съм чул досега някакви възможности да са се реализирали за България в Ирак!?
В заключение искам да отбележа, че според редица западни анализатори най-късно до края на годината Западът ще застави Украйна да започне преговори с Русия за решаване на конфликта. Въпросът е, че тогава Русия вероятно ще постави отново въпросите за демилитаризация и денацификация на Украйна, както и отново за включване в конституцията ѝ клауза за неутралитет. Все още обаче не е ясно какви допълнителни територии на Украйна ще бъдат откъснати от нея? Мисля, че е близко до ума да се предположи, че колкото по-късно бъдат направени опити за започване на преговори, толкова по-болезнени за Украйна ще бъдат исканията на Русия, особено ако се има предвид вербалната помия, изсипана от украинските и западните управници срещу Русия и лично по адрес на Путин.
Дилетант
