Бедна, нещастна Сирия

Прочетох предишната публикация в блога си от 3 декември 2024 година, озаглавена:

Фантазията за Русия - "бензиностанция маскирана като държава" - отново надига глава!

и установих, че в малкия раздел в края, посветен на развитията на събитията в Сирия и изобщо в Близкия изток, съм проявил прекален оптимизъм, особено що се отнася до бъдещата съдба на режима на Башар ал-Асад. Оказа се, че "скокът на юг" на джихадистите, водени от "Hayat Tahrir al-Sham" (HTS), бе далеч по-успешен отколкото можеше да се допусне. Утешението ми, ако има смисъл от подобни сантименти, е в това, че далеч по-добре осведомени хора от мен, претендиращи за "професионалисти-аналисти" също се провалиха в предвижданията си за развитията на събитията в Сирия.

Сега не ми остава нищо друго освен да си "посипя главата с пепел" и да се опитам да разбера какво и как точно стана в Сирия и какъв би могъл да бъде бъдещият резултат от събитията?

Според мен Башар ал-Асад е трагична фигура, защото сега в ретроспекция изглежда, че макар да беше добър, културен и възпитан човек, той вероятно не е бил ефективен лидер в един район от света, в който твърдостта и дори жестокостта на лидерите, както изглежда, е необходима предпоставка за тяхното успешно управление. Трагичната реалност е, че той никога не е бил предназначен да стане владетел. Башар ал-Асад беше обикновен лекар-офталмолог в Лондон, докато неговият по-голям, по-енергичен и по-амбициозен брат

Базил ал-Асад, по-големият син на Хафез, трябваше да наследи трона, но загина трагично в автомобилна катастрофа през 1994 г. Базил се смяташе за предпочитан наследник и беше подготвен за лидерство от ранна възраст. Животът му обаче претърпя трагичен край, което драстично промени плана на Хафез ал-Асад за наследяване.

След смъртта на Базил, Башар, който по това време учи офталмология в Лондон, е призован обратно в Сирия. Той трябваше да изостави медицинската си кариера и бързо да се адаптира към политическа и военна роля. Хафез ал-Асад започва спешно да подготвя Башар за лидерство, като го включва в системата за военно обучение и го поставя в правителството. Въпреки липсата на политически опит, Башар в крайна сметка наследи баща си като президент след смъртта на Хафез през 2000 г.

В заключение по този въпрос, мисля, че липсата на подходящо обучение на Башар за ролята му на владетел в Близкия Изток и преди всичко несъответстващият му характер и маниери за тази длъжност вероятно са довели до това, че той не се е оказал добър главнокомандващ. Асад се държеше някак встрани, когато ставаше въпрос за управлението на армията му, оставяйки всичко на своите генерали, което според някои доведе до бавна деградация и корупция на много високопоставени военни и административни служители. Това, заедно със задушаващите икономически санкции на Запада срещу режима, съчетани с поддръжката от Запада и Турция на джихадисткия бунт, неизбежно подкопаха устоите на режима на Башар ал-Асад. Твърди се, че заплатите на обикновените войници са били по 7 долара на месец, а на генералите – по 40 долара! Атакуващите бунтовници са давали по 400 долара на военен, за да предаде оръжието си и да си отиде по живо, по здраво! Корупцията в армията е била колосална и никой не е искал да се жертва за режима, който очевидно не е имал перспектива! Разбира се ние никога не можем да знаем със сигурност доколко вината е на Башар, но това са изводи, които се натрапват като се проследят събитията в Сирия от началото на XXI век насам.

Мекият, кротък, интелигентен владетел нямаше необходимата "gravitas", за да процъфтява успешно във един "варварски регион", заобиколен от всички страни от жестоки и коварни врагове! Това, заедно с многото местни предатели, които сега го осъждат, кара някои да изразят мнението, че „Сирия не заслужаваше Башар ал-Асад“.

След падането на режима, западните СМД са пълни със статии, описващи в захлас ентусиазма на гражданите на Сирия от внезапно сполетялата ги радост! Радостта от "свободата" е примесена с мъката на репресираните от режима, които търсят изчезналите си в занданите на властта братя, сестри, деца и други роднини. Любопитно е сърцераздирателното състрадание на авторите на статиите в СМД към пострадалите, като те удобно забравят, че тайните служби на режима в Сирия предоставиха на ЦРУ, след 9/11, "черни дупки", където "рицарите на плаща и кинжала" от най-демократичната и хуманна държава в света "изчезваха", за да измъчват незаконно справедливо и несправедливо обвинени в сътрудничество с ал-Кайда мюсюлмани от Ирак, Афганистан и други страни на района! Впрочем в подобна амнезия няма нищо странно и неочаквано! Не случайно Пепе Ескубар декодира USA като "United States of Amnesia" заради непостижимата лекота, с която елитът в САЩ забравя всичко лошо и грешно, което е причинил на хората по света, измисляйки си една прекрасна приказка за добрините, които носи на всички хора!

Например, за главата на ръководителя на отдавна обявената за терористична организация HTS, Абу Мохамед ал-Голани, е обявена награда от 10 милиона долара, но това не е попречило на ръководството на Държавния департамент на САЩ да е в контакт с него от доста време!?

U.S. in Direct Contact With Rebels Who Took Over Syria

(САЩ в пряк контакт с бунтовниците, които превзеха Сирия)

By Michael Crowley, Matthew Mpoke Bigg and Steven Erlanger

https://www.nytimes.com/2024/12/14/world/middleeast/blinken-jordan-syria-transition.html#site-content

"Съединените щати са били в пряк контакт със сирийската бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам, която свали диктатурата на Башар ал-Асад преди седмица“, каза държавният секретар Антъни Дж. Блинкен в събота.

Неговите забележки бяха първото официално потвърждение, че Вашингтон комуникира с група, която е определил като терористична организация преди няколко години, но на чието поведение „Вашингтон се надява да повлияе сега, когато групата контролира временното правителство на Сирия!?...“

Освен ръководството на САЩ в атаката срещу режима на Башар ал-Асад в Сирия активно участва и Израел.

Israel's Love Affair with Syrian Jihadis For years, Zionists have backed the most radical elements in Syria

(Любовната афера на Израел със сирийските джихадисти, от години ционистите подкрепят най-радикалните елементи в Сирия)

Keith Woods • Saturday, December 7, 2024 • 2,300 Words

https://www.unz.com/article/israels-love-affair-with-syrian-jihadis/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Ционистките апологети обикновено представят подкрепата за Израел като необходимо разширение на опозицията срещу радикалния ислям и заплахата от джихадистки тероризъм. „Подкрепете ни да се бием с тях тук, за да не се налага да се биете с тях там“ е често срещания призив към Запада от ционистките говорители в Израел. И все пак, когато става въпрос за Гражданската война в Сирия, конфликтът, който предизвика голямата бежанска криза, отговорна за наводняването на Европа с милиони мюсюлмани, Израел беше твърдо на страната на Джихад, дори най-вече на Ал-Кайда!?..."

How the US and Israel Destroyed Syria and Called It Peace

(Как САЩ и Израел унищожиха Сирия и я нарекоха мир)

Jeffrey D. Sachs • Thursday, December 12, 2024 • 1,900 Words

https://www.unz.com/article/how-the-us-and-israel-destroyed-syria-and-called-it-peace/?utm_source=email&utm_campaign=article

"В известните редове на Тацит, римски историк, „Да опустошават, да избиват, да узурпират под фалшиви титли, те наричат ​​това империя; и където правят пустиня, я наричат ​​мир.

В нашата епоха Израел и САЩ правят пустиня и я наричат ​​мир...."

Израел трескаво се стреми да се възползва от разпадането на държавата в Сирия за своите великодържавни планове. Вече 276 кв. км. от Сирия е под контрола на Израел (без да считаме Голан). В интернет се разпространяват всякакви истории и видеоклипове, в които се твърди, че Нетаняху ухажва друзките племена в региона да поискат защитата на Израел. Видеоклипове изобразяват членове на друзите, които призовават Израел да анексира техния регион, за да ги „защити“ от HTS. Ако е вярно, това би било очевиден трик за Израел да анексира по-голямата част от Кунейтра. Например, лидерът на друзите от ал-Сувейда в югозападна Сирия също издаде резолюция от името на своето село: „Няма да се съгласим да живеем под управлението на бунтовниците, които са идентични с ИДИЛ, искаме да живеем под израелско управление и да станем част от Израел”. За беда единственият „лидер на друзите“ на ал-Сувейда се оказа израелски друз, живеещ в Израел, и друзкият племенен съвет на Хадер е издал опровержение - така че е трудно да се знае със сигурност накъде вървят нещата в момента. Въпреки това вече беше съобщено, че израелските заселници създават нова незаконна мисия в района, а Израелските власти планират да увеличат два пъти броя на еврейските заселници в Голан!

В събитията в Сирия особено важна роля играе Турция.

Справедливо е да се отбележи, че Дамаск и неговите съюзници, Русия и Иран, са наблюдавали отблизо заплахите, отправени от HTS към режима на Асад. През последните три месеца местните медии бяха пълни със съобщения за предстояща атака на екстремистите.

След установяването на зоната за деескалация в Идлиб, “като част от споразумение между Русия и Турция през 2020 г.”, HTS успя да извлече максимум полза от спокойствието на фронта. Тази фракция, известна преди като Джабхат ал Нусра, преди това беше част от сирийската терористична организация Ал Кайда, но след това се дистанцира от нея и се очерта като една от доминиращите сили в северозападната част на Сирия.

Съгласно споразумението за създаването на зоната за деескалация в Идлиб, по фронтовата линия между сирийските части и частите на бунтовниците трябваше да бъдат разположени пунктове за наблюдение на турската армия. Тези пунктове в крайна сметка се превърнаха в своеобразен щит, зад който HTS можеше да се скрие и спокойно да трупа сили, без да се страхува от евентуална атака от Дамаск и неговите чуждестранни поддръжници. Ето защо може с увереност да се каже, че дипломатическото и военното покровителство на Анкара пряко допринесе за укрепването на позицията на HTS, да не говорим за икономическата помощ и доставката на електричество и гориво за Идлиб чрез турски компании.

Възползвайки се от разпокъсаността на другите опозиционни групи, HTS, водена от своя лидер Абу Мохамед Ал-Голани, успя да консолидира властта в бунтовната провинция Идлиб. Тя напълно завладя икономическия сектор и управляваше така наречения последен бастион на сирийската опозиция чрез марионетното правителство на "Спасението на Сирия". Във военно отношение HTS също значително се засили, обединявайки под своите знамена много независими групи и чуждестранни бойци измежду кавказци, турци и уйгури.

Всички тези фактори позволиха на HTS да натрупа достатъчен запас от сила, за да извършва постоянни нападения срещу правителствените сили и дори да претендира за разширяване на зоната на влияние в Северна Сирия. В същото време статутът ѝ на независима група ѝ предоставяше допълнителни възможности, без да ограничава свободата ѝ на действие за споразумения с трети страни. Така Анкара де факто помагаше за подхранването на военната машина на HTS, но де юре избягваше отговорност за действията си, тъй като HTS не ѝ се подчиняваше официално, за разлика от свързаната с Турция Сирийска национална армия главната задача, на която е, да се бори със кюрдите!

Накратко Ердоган беше намерил в лицето на HTS подходящият механизъм за прокарването на неоотоманските си амбиции в района, лавирайки умело срещу Путин и използвайки доста успешно ангажиментите на Русия в Украйна и нежеланието на Путин да се конфронтира особено остро с него именно в този момент на преход на властта във Вашингтон! В това на Ердоган помагаше и категоричният отказ на Башар ал-Асад да се помири с него. Последният беше дълбоко убеден в коварството на Ердоган и в ненадеждността на неговите обещания и ангажименти! Доказателство за това са и появилите се в интернет снимки на шефа на турското военно разузнаване Калин, обикалящ Дамаск в кола, шофирана от Абу Мохамед ал-Голани!? Според редица наблюдатели военизираните части на HTS са наброявали около 5000 бойци, от които 1500 са били обучени и снабдени от специалните части на турската армия! Към тях са се били присъединили около 25000 бойци от останалите джихадистки организации в Идлиб.

Украинският режим, вероятно с известно основание, претендира за участие в успеха на бунтовниците в Сирия. Напоследък Москва многократно заявяваше, че има тясно сътрудничество между HTS и нейния геополитически противник - Украйна.

Турският вестник Aydynlyk съобщи, че украински инструктори обучават сирийски бойци от HTS в производството и използването на FPV дронове за нанасяне на удари по военни обекти на руските въоръжени сили в Сирия. Освен това се твърди, че в замяна на доставка на дронове Киев е поискал от HTS да позволи на своите чуждестранни бойци, главно имигранти от кавказки и централноазиатски страни, да достигнат Украйна, за да се бият срещу Русия.

Украинските медии също многократно публикуваха видеоклипове, в които сирийските бунтовници в сътрудничество с украинското разузнаване атакуват руски цели в Сирия с ударни дронове. В един от тези видеоклипове опозиционните бойци нанасят удари по обекти на руските въоръжени сили във военновъздушната база Кувайрес, източно от Алепо.

До последната офанзива на HTS украинските власти предпочитаха да игнорират медийните твърдения за сътрудничество със сирийските бунтовници. Въпреки това, след превземането на Алепо, Киев най-накрая направи искрено признание и каза, че групата „Химик“ на Главното управление на разузнаването на Украйна подготвя бойците на HTS да използват атакуващи дронове срещу Русия.

Ако сътрудничеството с украинските специални служби може да обясни увеличените бойни възможности на HTS по отношение на използването на безпилотни технологии, то началният час на настъплението на джихадистите показва възможна координация със САЩ и Израел.

Първо, началото на офанзивата на HTS срещу Алепо подозрително съвпадна с влизането в сила на инициираното от САЩ споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската Хизбула на 27 ноември. Следователно не е неразумно да се предположи, че сирийската опозиция е чакала Израел да победи Хизбула, за да започне кампания срещу силите на режима, без да се страхува, че ливански бойци ще дойдат да помогнат на Асад.

Става ясно, че Съединените щати изиграха основна роля в отслабването на съюзниците на Асад, което директно доведе до решението на HTS да атакува. При това има данни за атаки на американски самолети А-10 срещу части от Иран и Ирак, които са се били насочили към района на бойните действия на HTS срещу Сирийската арабска армия, за да ѝ окажат съдействие в борбата с бунтовниците.

Второ, въпреки че Съединените щати признаха HTS за терористична организация, те не се намесиха по никакъв начин в търговските ѝ връзки с Турция, като дори допринесоха за икономическото укрепване на HTS. Този подход към терористичната организация беше в рязък контраст с безпрецедентния санкционен натиск на Вашингтон върху Дамаск.

Освен това Съединените щати и техните съюзници в Международната коалиция са поддържали тесни връзки с HTS. По-специално те са обменяли информация, за да нанесат въздушни удари срещу полеви командири на някои независими въоръжени групировки, действащи в провинция Идлиб. Сирийските опозиционни бойци в социалните мрежи многократно обвиняваха HTS, че са предоставили на Съединените щати точни данни за местонахождението на ръководителите им, укриващи се в контролираните от бунтовниците райони. Според тях американските дронове са ги атакували почти веднага след срещи с лидерите на HTS.

Съединените щати и ЕС през последните години неофициално работиха за „измиване“ на репутацията на HTS, за да я изключат от списъка на терористичните организации. За да го представят като лидер на умерена опозиция, няколко американски издания направиха интервюта с Абу Мохамед Ал-Голани, в които лидерът на джихадистите се появи в бизнес костюм, а също така изостави характерните си фанатични лозунги в полза на по-светска и прагматична реторика. По време на последната офанзива Ал-Голани също направи някои демонстративни изявления, в които предупреди своите бойци срещу незаконни действия срещу цивилни и тяхната собственост, а също така призова за „зачитане на културното многообразие на Алепо“.

Мащабната офанзива на HTS вече нанесе тежък удар на цивилните в цяла Сирия, като значително изостри миграционната криза и увеличи страданието на обикновените сирийци от подновените сблъсъци и обстрели. В същото време, независимо от по-нататъшното развитие на събитията в арабската страна, САЩ, като основен международен актьор, не направи нищо, за да попречи на укрепването на HTS. Нещо повече, Вашингтон целенасочено насърчаваше растежа на HTS, за да я използва като противовес на Дамаск и неговите съперници в региона - Русия и Иран. Докато победителите в тази геополитическа игра са неясни, то е повече от ясно, че сирийският народ е този, който ще понесе всичките негативи от геополитическата борба в района!

Корените на тази кампания датират още от администрацията на Буш Младши. Според бившият командващ на НАТО генерал Уесли Кларк, непосредствено след 11 септември екипът на Буш маркира 7 държави в района на Близкия Изток за смяна на режимите им през следващите 5 години: Иран, Ирак, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Сирия!

Според съдържанието на изтекла телеграма от посолството на САЩ в Дамаск от 2006 г. се преценява, че „уязвимите места“ на Асад включват „потенциалната заплаха за режима от нарастващото присъствие на транзитни ислямистки екстремисти“ и се описва подробно как САЩ могат да „подобрят вероятността от възникване на такива възможности“. На следващата година Сиймор Хърш съобщи в „New Yorker“, че САЩ и Саудитска Арабия са се съгласили да „осигурят средства и логистична помощ за отслабване на правителството на Асад в Сирия”.

Вижда се, че от планираните 7 държави досега САЩ и техните васали са ликвидирали режимите в 6 държави, като резултатите за народите на тези държави са очевидни за целия свят! Остава само държавата Иран, но тя е доста костелив орех и опитът за сваляне на режима в нея може да доведе до фатални последици за целия район, а може би и за целия свят!

Трябва да се отбележи, че САЩ и Турция са се опитали да се споразумеят с Асад и по този начин да се предотврати падането на режима му.

В навечерието на свалянето си от власт бившият сирийски президент Башар ал-Асад е отказал сделка със Съединените щати за прекратяване на логистичната помощ на Дамаск за Техеран и предоставяне на територията му за доставка на помощ от Иран за ливанската шиитска организация Хизбула в замяна на постепенна отмяна на американските санкции, съобщи "Washington Post" (WP), цитирайки бившия сирийски дипломат Басам Барабанди.

По-фатален за Асад, според WP, бил отказът му да установи отношения с турския президент Тайип Ердоган, който предложил нормализиране на отношенията с Дамаск в замяна на сдържане на кюрдските формирования и връщането на поне част от сирийските бежанци на територията на арабската република.

В заключение трябва да оценим как падането на режима на Башар ал-Асад ще се отрази върху Иран и Русия - двете съюзни на Сирия държави.

"Победен" ли е Иран?

Самият Иран не е засегнат, а по-скоро неговият прокси - Сирия. Иран все още поддържа най-значимия си съюзник в района - хусите в Йемен, които контролират най-важната за Европа и Израел стратегическа точка в света! Всъщност събитията през последната година доказаха, че Израел е изключително уязвим от ракетни удари от Иран. Иран все още поддържа влиянието си в региона чрез Ирак и нарастващата си нормализация на отношенията с други арабски страни в района. Дали падането на режима на Асад в Сирия ще предизвика прекъсването на снабдителните линии между Иран и Хизбула предстои да видим, но Израел може да е създал на границите си далеч по-голям враг отколкото беше Сирия! Освен това Иран може да намери нови начини за снабдяване на Хизбула, особено в комбинацията от нови съюзи, които скоро ще се сформират от тази опияняваща буря! В крайна сметка, въпреки различните блокади, Иран намери начини да снабдява Йемен.

"Победена" ли е Русия?

Засега бунтовниците в Сирия са заявили желание да имат дипломатически отношения с Русия и са пожелали Русия да запази военните си бази в страната. Представител на сирийската опозиция каза, че са необходими добри отношения с Русия - тя е „много важен играч в света“. Сирия се нуждае от цялата помощ на света. „Повече от половината от населението ѝ са вътрешно разселени лица или бежанци”, каза Анас ал-Абда, член на Сирийския национален съвет, който в момента се намира в Истанбул.

И така, какво загуби Русия? Засега Русия загуби парите, дадени в помощ на режима на Асад, но ще освободи войски и материални средства за СВО в Украйна!

Ердоган изведнъж направи странното изявление, че той и Путин са „единствените двама лидери в света“.

Критиците сочат, че Русия губи операциите си за снабдяване в Африка през Латакия и Тартус, но както се вижда, засега няма заплаха от това. Самите САЩ са тези, които остават на нестабилна основа, като се има предвид, че Ирак се стреми да прогони САЩ с повишена спешност от базите им в страната, да не говорим за желанията на Тръмп за изтегляне от Сирия. При това Русия може да получи военноморска база в Либия, Алжир или Порт Судан в бъдеще, както се обсъждаше.

Алон Мизрахи пише:

"Иран и Русия не загубиха нито един войник, нито някакво количество жизненоважни активи заради това. Те са в пълна готовност. И сега Западът трябва да подреди Сирия, да обясни на света какво прави там и да плати за нейното възстановяване. Звучи ли това като толкова лоша сделка?"

Невъзможно е да се каже със сигурност какво крие бъдещето за самия сирийски народ? Все пак има известен шанс за оптимизъм. Ако САЩ получат режима, който харесват, те може да отменят санкциите и да възобновят помощта, което в крайна сметка ще бъде по-добре за самия сирийски народ, стига Ал Кайда – имам предвид, новото „демократично правителство“ – да почита своята новоизобретена роля като истински „умерени“, дори и да е само за показ.

Байдън побърза да обяви нова „помощ за възстановяване на демократичните институции“ в Сирия:

"Милиардите нови пари за помощ за Сирия ще бъдат за изграждане на капацитет на всички нови демократични институции, които функционално ще контролират политиката и посоката в управлението на новия режим, за да бъде сигурно, че той никога няма да се отклони от указанията на Държавния департамент на САЩ!"

Идеалното за САЩ би било предварително да утвърдят наратива, че Асад е източникът на страданията на сирийците, като бързо покажат нова „просперираща“ Сирия, докато в действителност просто кранът на санкциите, който се отваря или затваря по желанието на САЩ, упражнява тотално господство за бъдещето и благосъстоянието на сирийците.

Важният урок за Русия е, че неочакваното сътресение на това събитие може да повлияе на пренасочването на руските приоритети в Украйна, като придаде доза реалност не само на това колко бързо могат да се променят ситуациите, но и колко опасни могат да бъдат неконтролираните "замразени конфликти"! Русия трябва решително да спечели войната в Украйна, а „Russians With Attitude“ набелязват следните 5 урока от събитията в Сирия:

1. Фалшивият мир е смърт. Недобросъвестното прекратяване на огъня е рецепта за катастрофа и след Минск и Астана никога не трябва да се повтаря. Фалшивият мир е по-лош от войната, защото фалшивият мир означава, че все още трябва да водите войната по-късно, но в неизгодно положение. Без зелени автобуси или зелени коридори за врага, без зони за деескалация, без замразяване на линии. Врагът трябва да бъде напълно победен: победата е предпоставка за милост. Докато това не бъде постигнато, няма прекратяване на огъня, само смърт под FAB.

2. Колапсът винаги е внезапен. Режимът на Асад устоя на агресията на НАТО и Израел в продължение на 13 години. И тогава падна за една седмица. Грешките, системните грешки и структурното изтощение се натрупват, докато се достигне критична маса и в този момент най-малкото въздействие ще събори цялата къща от карти. По същия начин настоящият ни враг в главния театър ще се съпротивлява упорито, докато вече не може, и тогава ще видим Големите стрели на военните карти. Всичките ни усилия трябва да бъдат съсредоточени върху нанасянето на щети на способностите на врага за водене на война, за да достигнем тази критична точка.

3. Пехотата е крал. Една-единствена пълноразмерна, надеждна руска пехотна бригада (или украинска, що се отнася до това) щеше да успее да победи настъплението на джихадистите завинаги. Те бяха напълно пренапрегнати и до голяма степен тяхната офанзива беше блъф, който проработи само защото SAA дори не се опитаха да се съпротивляват, те просто избягаха. Имахме собствен опит с липсата на пехота в SMO - това доведе до провала в Харковска област през есента на 2022 г. Каквото и да казва някой, какъвто и технологичен напредък да има, пехотната част беше и си остава централното действащо лице в историята, от което зависи всичко останало.

4. Империята е второстепенна спрямо нацията. Имаше силен публичен дебат сред патриотичните кръгове в Русия, когато започна интервенцията в Сирия през 2015 г. Лично аз бях против интервенцията, защото ми се струваше абсурдно да изпращаме руски мъже да умират в чужда пустиня, докато руските хора страдат под игото на бандеровската окупация точно отвъд границата. Кремълските пропагандисти ни казаха, че "Палмира е символ на цялото човечество", а Донбас е просто Донбас. Каквото и да е. Сега кучетата джихадисти ще плячкосват и унищожат цялото това археологическо съкровище на цялото човечество, а ние така или иначе трябва да се бием за Донбас. Заслужаваше ли си? Винаги съм бил твърдо про-Асад, но една квадратна миля руска земя в Новоросия означава повече за мен, отколкото целия Близък изток. Една нация трябва да има подредени приоритети.

5. Не можете да промените природата. Някои народи и държави са просто ненадеждни. Те никога няма да имат стабилни политически системи, освен ако не бъдат принудени от огромна сила или чужда окупация. Те никога няма да изградят сами работещи институции. Не можете просто да им предложите цялостен пакет от реформи и след това да вдигнете рамене, когато откажат да го приложат. Те винаги ще бъдат скапани клиентски държави, ако работите с тях в цивилизована рамка. Ние знаем как да заобиколим местните особености в други части на света, така че трябва да оставим политиката в Близкия изток също да се ръководи от това знание. Те не са съюзници от ерата на Варшавския договор, които можете да оставите да вършат нещата сами.

Дилетант

Фантазията за Русия – бензиностанция, маскирана като държава – отново надига глава!

Въз основа на тази фантазия се появяват идеи за обезкървената руска армия и за руската икономика, която всеки момент ще се срути под товара на военните усилия в Украйна и т. н., поради което руснаците ще са готови на "замразяване на конфликта"!?

Истината е, че ми е трудно да разбера каква част от западните политици са повярвали в неуморната пропаганда на собствените си СМД за невероятните загуби в човешка сила и техника на руснаците, както и в безнадеждното състояние на руската икономика и каква част просто симулират, че вярват в тези басни, движени от някакви дълбоко цинични амбиции и намерения!?

Тези дни президентът Тръмп определи генерал Келог като свой представител по въпросите на войната в Украйна. Той е известен като съавтор с Флайтс на изследователски доклад за конфликта в Украйна, публикуван на 11 Април 2024 година и разработен в "America First Policy Institute".

По време на първия мандат на Тръмп Келог (роден през 1944 година) е бил за кратко време (след оставката на Флин) съветник по националната сигурност на Тръмп, а след това заема подобен пост в екипа на вицепрезидента Пенс, като продължава да съветва и Тръмп по въпроси на националната сигурност.

В доклада на Келог и Флайтс, който е посветен на анализ на конфликта в Украйна, се критикува политиката на Байдън по отношение на Русия и се отбелязва липсата на каквото и да е разбиране от страна на Байдън и администрацията му за възраженията на Путин и неговата администрация срещу политиката на САЩ и НАТО по отношение на Русия. В доклада се посочва, че войната между НАТО и РФ не е била неизбежна и е резултат от редица грешни политически ходове на администрацията на Байдън, която не е направила никакъв опит да преговаря с руснаците във връзка с техните възражения срещу влизането на Украйна в НАТО. Администрацията на Байдън нито е разработила стратегия за водене на войната от Украйна с цел достигане на победа (каквато според мен винаги е била невъзможна), нито пък е разработила стратегия за разбирателство с Русия, доколкото това е било възможно. Докладът отбелязва, че администрацията на Байдън винаги е водила войната като прокси-война, жертвайки Украйна за достигането на недостижими цели, като в резултат на това е изтощила възможностите на САЩ за въоръжаване на ВСУ до степен, опасна за сигурността на самите САЩ, ако възникне друг конфликт с държава, съизмерима със САЩ по военни възможности! В доклада се посочва, че САЩ не са направили достатъчно за началното въоръжаване на Украйна, за да осигурят нейното превъзходство на бойното поле (което по мое мнение би довело много по-бързо до войната без никаква гаранция за успех на Украйна в нея)! Докладът до известна степен е предназначен да предостави и определени опорни точки за предизборната кампания на Тръмп, която се очакваше да е срещу Байдън, а не срещу Харис.

В доклада се прокарва идеята, че за да се привлече Путин към преговори за решаване на конфликта в Украйна, би трябвало администрацията на Байдън и НАТО да лансират идеята, че приемането на Украйна в НАТО може да бъде отложено във времето!? Проблемът е, че Путин винаги е бил готов за преговори, но при условие за бъдещ неутралитет на Украйна, заедно с редица други искания за ограничения върху размера на въоръжените ѝ сили и т. н.!

Независимо от ясната и недвусмислена позиция на правителството на Путин по въпроса за преговорите с Украйна, на Запад, в средите на европейските съюзници на САЩ от НАТО, се разпространяват фантасмагорични идеи за възможно примирие между РФ и Украйна, базирано на концепцията за "замразен конфликт", по подобие на конфликта в Корея от началото на 50-те години!

Дори Зеленски разкри собственото си стряскащо съгласие да се откаже (временно, разбира се) от загубената украинска територия в замяна на незабавна покана за членство в НАТО.

https://news.sky.com/story/zelenskyy-suggests-hes-prepared-to-end-ukraine-war-in-return-for-nato-membership-even-if-russia-doesnt-immediately-return-seized-land-13263085

Всъщност Зеленски казва, че би се съгласил сегашната част от Украйна, т. е. тази, която е все още под контрол на правителството му, да бъде приета в НАТО, като същевременно не признава официално руския де юре контрол над Донбас и т. н., а просто де факто приема, че засега територията, която е обявена за част от РФ, няма да влезе в НАТО. В бъдеще, разбира се, Зеленски разчита на НАТО да присъедини към Украйна областите, завладени понастоящем от РФ!?

Работата обаче звучи доста по-грубо. Пресслужбата на Руската Служба за външно разузнаване (СВР) съобщава, че според информацията, получена от СВР, в условията на очевидна липса на перспективи за нанасяне на стратегическо поражение на Русия на бойното поле, НАТО все повече се склонява към необходимостта от „замразяване“ на украинския конфликт. Западът разглежда реализацията на подобен сценарий като възможност за възстановяване на боеспособността на украинските въоръжени сили и цялостна подготовка на Киев за опит за реванш. НАТО вече разполага тренировъчни центрове в Украйна, през които се очаква да прекара поне един милион мобилизирани украинци. Друга важна област от работата на Алианса по време на примирието ще бъде възстановяването на украинския военно-промишлен комплекс. Активно се работи със западни военно-промишлени компании, включително германската Rheinmetall, от която се изисква не само да инвестира, но и да изпрати водещи специалисти и високопроизводително оборудване в Украйна. В щаба на НАТО разбират, че без да осигурят на украинските въоръжени сили достатъчно оръжия и боеприпаси, очакванията, че украинците ще могат да водят бойни действия с висока интензивност за дълъг период от време, са нереалистични. За да реши тези проблеми, Западът ще трябва действително да окупира Украйна. Естествено, това ще стане под прикритието на разполагане на "мироопазващ контингент" в страната. Определени са териториите, които трябва да бъдат разпределени между окупаторите:

- Черноморско крайбрежие – Румъния;

- Западни райони на Украйна – Полша;

- центърът и източната част на страната – Германия;

- Северните региони, включително столичният регион, са предназначени за Обединеното кралство.

Общо в Украйна се планира въвеждането на 100 хиляди т. нар. миротворци.

"Според постъпилата информация германските военни вече изучават опита на нацистките нашественици, установили окупационен режим в Украйна по време на Великата отечествена война. В същото време Бундесверът стигна до извода, че ще бъде невъзможно да се изпълняват полицейски функции без Зондеркомандос от украински националисти. Те ще измислят ново име, но по същество това ще бъдат същите бандеровски наказателни органи.

Има ли нужда Русия от такъв мирен вариант за уреждане? Отговорът е очевиден!"

Колкото и да е невероятно, в НАТО има "умни глави", които предлагат, украинската армия, след "замразяването на конфликта", да бъде реконституирана някъде в ЕС, за да може по този начин да се заблуди Русия, че се извършва демилитаризация на Украйна!?

Удивително е до какви идиотски идеи могат да стигнат съвременните политически недоносчета, които населяват кулоарите на властта в Европейския съюз и НАТО!?

Както се вижда от написаното по-горе, контурите на плановете на Запада за прекратяване на войната започват да се материализират. Бедата е, че той все още продължава да действа при погрешната предпоставка, че Русия е претърпяла много повече загуби от Украйна, че от изтощение тя не е в състояние да продължи още дълго време борбата и по тази причина Западът е нетърпелив в очакване на предстоящото прекратяване на огъня. Не помага и фактът, че според нееднократните заявления на Кремъл, Русия не се интересува от никакви примирия, които не се придържат към вече заявените, широко известни условия на Путин, а именно:

"Ние все още сме готови за преговорния процес, но разбира се, при условията, които очертах в речта си пред ръководството на Министерството на външните работи през юни тази година в Москва.

Позволете ми да подчертая ключовия момент: същността на нашето предложение не е временно примирие или прекратяване на огъня, както би предпочел Западът, което да позволи на режима в Киев да се възстанови, превъоръжи и подготви нова офанзива.

Повтарям: не говорим за замразяване на конфликта, а за окончателното му разрешаване!

Ще повторя още веднаж: след като Киев се съгласи с курса на действие, предложен днес, включително пълното изтегляне на войските си от ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област, и започне този процес сериозно, ние сме готови да започнем преговори неотложно и без забавяне.

Повтарям нашата твърда позиция: Украйна трябва да приеме неутрален, необвързан статут, без ядрено оръжие и да премине през демилитаризация и денацификация. Тези параметри бяха широко договорени по време на преговорите в Истанбул през 2022 г., включително конкретни подробности за демилитаризацията, като договорения брой танкове и друго военно оборудване. Тогава постигнахме консенсус по всички точки.

Разбира се, правата, свободите и интересите на рускоезичните граждани в Украйна трябва да бъдат напълно защитени. Трябва да се признаят новите териториални реалности, включително статута на Крим, Севастопол, Донецка и Луганска народни републики, Херсонска и Запорожка области като части от Руската федерация. Тези основополагащи принципи трябва да бъдат формализирани чрез фундаментални международни споразумения в бъдеще. Естествено, това води до премахване и на всички западни санкции срещу Русия.

Смятам, че Русия предлага вариант, който ще позволи да се доведе войната в Украйна до реален край, тоест ние призоваваме да обърнем трагичната страница от историята и, макар и трудно, постепенно, стъпка по стъпка, да възстановим отношенията на доверие и добросъседство между Русия и Украйна и в Европа като цяло."

Голяма новина през последните дни представлява атаката на ВС РФ с новата ракетна система „Орешник“ срещу завода Южмаш в Днепропетровск. На годишния форум на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) Путин отправи редица предупреждения за бъдещи удари, включително потенциално срещу украинското ръководство, със системи „Орешник“.

Той дава и кратко обяснение за това как работи Орешник, отбелязвайки, че последната му степен е направена от десетки самонасочващи се бойни глави, които при полета си с хиперзвукова скорост (над Мах 10) достигат температура 4000°C.

Интересното за версията на Орешник, използвана срещу Южмаш в Днепропетровск, е, че, според Путин, всичко, което Орешник е ударил, е буквално пулверизирано на „прах“. За това говорят и разказите на очевидци в завода Южмаш, които са свидетели на това, че цеховете са се „превърнали на прах“!

Путин потвърждава спекулациите на редица западни специалисти (например на професора от МИТ Теодор Постал) почти дума по дума по отношение на това как функционира използваната версия на Орешник, обяснявайки нейната същност като разбивач на бункери, който пронизва многослойни подземни укрепления. "Група Орешници", използвани заедно, добавя той, ще има ефект на ядрена детонация без отрицателното въздействие на радиационното замърсяване на околната среда.

Най-важното е, че той потвърждава, че Орешник ще бъде „тестван“ отново, този път потенциално може би в центровете за вземане на решения в Киев, което е възможно поради изключителната точност на системата и позволява тя да бъде използвана за "точкови удари" в гъсто застроени градски райони! С други думи Путин нееднократно обръща внимание на факта, че сега Русия вече има на разположение оръжие, което би ѝ позволило да постигне ефекта на тактическо ядрено оръжие, що се отнася до разрушителна сила, но с точност, която ще позволи използването му дори в гъсто населени градски райони, след предупреждаване на населението, без опасностите на радиационното замърсяване! Това оръжие може да се използва във всеки град на всяка държава в Европа!

Дългоочакваните планове за решаване на конфликта в Украйна, за които се говори от миналата година, най-накрая излизат наяве. Според тях Западът вярва, че може да замрази войната в корейски стил с демилитаризирана зона (DMZ), след което да вмъкне своите окупационни войски като мироопазващи сили, за да бъде сигурен, че Русия никога няма да превземе Одеса и т. н. Струва ми се, че несъстоятелността на тези планове е очевидна и не е нужно те да бъдат повече дискутирани!

Тръмп ще трябва да внимава особено много в политиката си по отношение на конфликта в Украйна. Увеличаването на намесата на САЩ във войната с нови оръжия или още повече с войски ще го направи да изглежда като войнолюбец, докато бездействието опетнява наследството му с белег на слабост, подобна на провала на изтеглянето на Байдън от Афганистан. Най-доброто нещо, което Тръмп може да направи разбира се е, да зареже Украйна, да прехвърли отговорността за продължаване на войната в Европа, като в крайна сметка я обвини за бъркотията, която неизбежно ще настъпи, за да спаси своето „политическо наследство“. Има слухове, че той може да инициира украински одит. Така ще се разкрие сериозната корупция на режима на Зеленски, което ще даде на Тръмп основание да излезе от конфликта с чиста съвест пред американския народ, а той според допитванията предпочита излизане от конфликта в Украйна:

- 51% от американците считат, че не трябва да продължава изпращането на оръжие за Украйна;

- 49% считат, че оръжие на Украйна трябва да продължава да се изпраща;

- 79% считат, че е важно Тръмп да намери начини да се ограничи помощта за Украйна, като 33% считат, че намирането на начини за ограничаване на помощта за Украйна трябва да бъде важен приоритет за новата администрация, а 36% считат, че тази задача трябва да бъде от среден приоритет.

Трудно ми е да си представя, че Тръмп е толкова глупав, че да позволи на режима, който беше в центъра на опитите на демократите да го импийчват, да излезе "сух от водата"!? Спомнете си, че „украинския скандал“ след RussiaGate за унищожаването на Тръмп произхожда от Украйна, независимо дали става въпрос за родения в Украйна полковник Виндман или връзките между Burisma и Хънтър Байдън и т. н. Украйна беше развъдника на змиите, които пълзяха от всички страни в края на първия мандат срещу Тръмп под звука на флейтата на заговора на Демократическата партия срещу него!

Факт е обаче, че колкото повече продължава украинският конфликт, толкова по-близо е Европейският съюз до ръба на колапса. Конфликтът направо убива Европа, като излага пред народите на Съюза неговите продажни и некадърни предателски лидери и избори след избори ги помита в коша за боклук на историята!

Аз нееднократно съм изразявал в блога си удивление как НАТО ще излезе от позора на провала си във украинската авантюра? Ще стане очевидно, че прословутата точка 5 от Вашингтонския договор е не само добро пожелание за помощ при агресия срещу член на съюза, но и неизпълнимо пожелание, поради настоящото състояние на възможностите на НАТО! НАТО се превърна в маша в ръцете на американската "дълбока държава" в амбициите ѝ за запазване на империята, а това неизбежно доведе до "хитруването" на членовете на съюза в стремежа им да извлекат максимална полза от амбициите на САЩ, намалявайки до минимум собствените си военни усилия! Струва ми се, че по идеята за НАТО е нанесен смъртоносен удар, от който организацията не може да се оправи без сериозна реорганизация. Във всеки случай НАТО е станала прекалено голяма и бюрократична организация, за да бъде ефективен военен съюз!

В същото време, "съвършено неочаквано", сирийските ислямисти от "Hayat Tahrir al-Sham", които уж бяха победени и натикани в Идлиб от войските на Асад със съдействието на Хизбула, руската авиация и други съюзници на режима, надигнаха глава и след светкавична атака, само за няколко дни, почти превзеха Алепо, Хама и някои други градове, градчета и села в северозападна Сирия!

Казват, че засега е сменен главнокомандващият на руските войски в Сирия, които заради войната в Украйна са доста малко. В Сирия спешно са прехвърлени части от организацията Вагнер, части от Хизбула, която беше доста намалила контингента си в Сирия, и доброволци от Ирак и Иран. Твърди се, че настъплението на бунтовниците е ограничено и войските на режима на Асад се готвят за контраатака.

Основната причина за възобновяването на конфликта изглежда е отказът на Асад "да се сдобри с Ердоган". Известно е, че преди гражданската война в Сирия, Асад и Ердоган са били в много добри, дори приятелски отношения, но Ердоган, който е опортюнист до "мозъка на костите си", се възползва от политическите проблеми на Асад за решаване на своите амбиции и по-точно за решаване на спорните териториални въпроси между Сирия и Турция, свързани с кюрдския въпрос и с туркоманското малцинство в северозападна Сирия, което претендира за автономия.

Асад успя да възстанови членството на Сирия в Арабската и Ислямската лиги и съответно установи относително приятелски отношения с режимите от Персийския залив, което безусловно е голям политически успех за режима му.

Отношенията между Сирия и Турция обаче все още остават натегнати. В Турция има голямо количество сирийски емигранти, които са неприятелски настроени към режима на Асад и представляват материал за рекрутиране на бойци за борба срещу него.

Малко вероятно е, че бунтовниците ще успеят да свалят режима на Асад, но суматохата, създадена от тях, не буди възторг нито в Москва, нито пък в Техеран.

Вероятно пръст в цялата каша имат както Тел Авив, така и Вашингтон, но ми се струва, че основният двигател е в Анкара и по тази причина ми е доста любопитно как Путин ще реагира на "закачките" на Ердоган!? Предполагам, че резултатът ще стане ясен след време, но в Русия има сили, и то всред националистическите среди, които не гледат с добро око на сирийската авантюра на Путин и считат, че става дума за ненужни разходи на сили и средства!

По всичко личи, че както Израел, така и Хизбула решиха малко да си отдъхнат от активните бойни действия.

Както едните така и другите твърдят, че побеждават, но според мен израелската армия се оказа, че не е в състояние да преодолее съпротивата на Хизбула дори след фаталните удари, които милицията получи от израелските тайни служби. Както и можеше да се очаква, убийството на редица ръководни личности от Хизбула отслаби организацията, но не я разгроми. Израел, подобно на САЩ, преоценяват ролята на отделните личности в борбата с идеологически базирани организации и течения. Често атентатите срещу ръководните личности на подобни организации водят само до израстване и достъп до ръководството в организациите на още по-фанатични ръководители! Разбира се, често се постига временно смущение в дейността на организацията, но след време "раната заздравява" и даже жизнеността на движението се увеличава!

В Израел съществува един много сериозен проблем, който неизбежно разделя обществото. Докато евреите, граждани на Израел, са длъжни да служат в армията, то ортодоксалните евреи (харедини) не подлежат на задължителна военна служба и не служат в армията!? В настоящия момент на огромно национално напрежение този факт не може да не предизвиква възмущение всред голяма част на израелското общество!

Естествено нито Израел, нито Хизбула спазват особено стриктно примирието, което означава, че то скоро ще бъде и официално нарушено, ако не бъде сключено и примирие с Хамаз в Газа.

Проблемът е, че целта на Израел в Газа не е да победи Хамаз, а да изгони палестинците от ивицата Газа, т. е. да извърши това, което международните хуманистични организации на демократичния Запад са проклели като "национално прочистване"! Разбира се, подобно нехуманно поведение, проявено от всяка друга държава в света, се заклеймява най-жестоко от хуманния Запад, но на "богоизбрания народ" е позволено всичко, включително и откровения геноцид срещу палестинците, който вече повече от година се провежда в Газа и на Западния бряг на река Йордан!

Дилетант

Когато гръм удари...

На 5 ноември 2024 година американската политическа система я удари гръм и тепърва очакваме да видим последиците от това събитие.

Повече от 8 години продължи борбата на Демократическата партия (ДП) да компрометира по всякакъв начин Доналд Тръмп, за да не може той да се заеме с реорганизацията на държавния апарат. През първия мандат на Тръмп ДП мобилизира т. нар. "дълбока държава", всъщност държавния бюрократичен апарат, и успя на практика да провали до голяма степен управлението му, обявявайки го едва ли не за агент на Владимир Путин, активно саботирайки усилията му да организира президентската си администрация, спретвайки в Конгреса две безуспешни процедури за импийчмънт и т. н.

Функционерите на ДП не се посвениха да посегнат дори на светая светих на американската демокрация - федералните избори за президент и конгрес през 2020 година. Те дори успяха да "откраднат", по дълбокото убеждение на Тръмп и неговите съмишленици, възможността му да управлява втори мандат. Периодът на управление на Байдън бе използван да се организира и проведе съдебно преследване на Тръмп с организиране на множество процеси срещу него и негови съмишленици по най-различни казуси, целейки политическото и дори физическото му унищожаване. Партийната бюрокрация на ДП дори организира безкръвен преврат, заменяйки като президентски кандидат престарелия Байдън, който не ѝ вдъхваше доверие, че ще успее да се пребори с Тръмп, с младата но очевидно неопитна, а някои дори я смятат за глуповата, Камала Харис, разчитайки, че поради смесената ѝ расова принадлежност, ще привлекат афроамериканците, латиносите и другите малцинства в страната да гласуват за ДП и нейните кандидати за президент и вицепрезидент. Естествено целта на партийната бюрокрация беше да съхрани господството си в изпълнителната власт на държавата, ползвайки като камуфлаж новоизбраната президентка, която поради липса на опит в държавното управление и световната политика, трябваше да предостави отново на бюрокрацията юздите на управление на държавата!

Трудът на всичките тези партийни функционери, адвокати, прокурори и агенти на тайните служби се оказа безплоден, защото на 5 ноември Тръмп спечели много по-убедителна изборна победа отколкото през 2016 година, получавайки над 300 гласа в избирателната колегия и близо 3.5 милиона повече гласове от Харис, а Републиканската партия (РП) спечели и двете камари на Конгреса!

Разбира се борбата все още не е приключила. Предстои сертификацията на изборите за президент, за което събитие демократите може би са приготвили "малка изненада" за Тръмп. Конгресменът демократ Джейми Раскин открито заяви преди месеци, че демократите няма да удостоверят изборната победа на Тръмп, ако той спечели изборите. Раскин се позовава на член 3 от 14-та поправка, който гласи, че никой не може да стане президент, ако е участвал във въстание или бунт. Това не е сценарий „ами ако“ или „може би така“, това е изявление за намерение: ако Тръмп спечели, те възнамеряват да направят точно това. В този случай демократите разчитат да обвинят Тръмп, че е организирал и участвал в безредиците на 6 януари 2021 година, които те считат за антиправителствен бунт!

В дните след изборите журналисти, анализатори, политици и политолози публикуват статия след статия, стараейки се да обяснят разгрома, който претърпя ДП и Камала Харис на изборите от Донал Тръмп, който според тях е едно политическо чудовище, което ще разруши всички "прекрасни неща", започнати и сътворени по време на президентството на Байдън!

Без да се впускам в дълбокомислен анализ на причините за изборния разгром на ДП и нейния кандидат Камала Харис, аз искам само да отбележа, че обикновените американци, демонстрираха, че те нямат доверие на политическия елит на ДП, за който интересите на малцинствата: незаконните емигранти; LGBTQ; привържениците на "джендър идеологията"; пропагандаторите за държавно финансиране на затворниците, които искат да си променят пола и всичките други пропагандатори и защитници на най-различни сексуални и други извращения, са по-важни от интересите на десетките милиони трудови хора, страдащи под бремето на инфлацията и липсата на достъпни по цена жилища!

В следната публикация се дава доста пълен анализ на причините, поради които ДП загуби така катастрофално последните избори:

The Democratic Party Faces Its Day of Reckoning

(Демократическата партия е изправена пред своя ден на разплата)

Leonard C. Goodman • Tuesday, November 19, 2024 • 1,800 Words

https://www.unz.com/article/the-democratic-party-faces-its-day-of-reckoning/?utm_source=email&utm_campaign=article

"След съкрушителното си поражение на изборите през 2024 г., Демократическата партия може най-накрая да се изправи пред своя ден на разплата. Партията се рекламира като шампион на работническата класа и опора срещу партията на плутократите. Но това е лъжа от поне три десетилетия. ..."

От особен интерес за наблюдателите на американската политическа действителност е скоростта, с която Тръмп и екипа му се заеха с рекрутирането на бъдещия изпълнителен кабинет на новоизбрания президент. Разликата между 2016 година и сега е огромна.

През 2016 година Тръмп разчиташе на традиционния елит на РП, което позволи на "дълбоката държава" да саботира всеки негов ход: предлагайки му кандидати за важни постове в изпълнителната власт, които нямаха намерение да провеждат на практика неговите решения, бавейки хода на негови инструкции за важни държавни структурни промени, работейки тайно за компрометиране на изпълнението на вече приети решения и т.н.!

Сега, през 2024 година, само две седмици след обявяването на резултатите от изборите, Тръмп вече е публикувал цял списък от хора и изпълнителните позиции, за които те ще бъдат предложени на Сената за одобрение.

Характерното за много от тези кандидати е, че те са неоконсерватори по убеждение, което кара наблюдателите да се "почесват по тила" чудейки се как тези хора ще прокарват идеите на Тръмп за реорганизация на държавата и политиката й, когато те на практика изповядват същите идеи, за които работи сегашната администрация!? Разликата между 2016 година и сега е, че тези хора, макар и неоконсерватори по убеждение, са противници на неоконсерваторите и неолибералите, заседнали в "дълбоката държава" и превърнали я в оръдие на финансовата олигархия, управлявайки в неин интерес, а не в интерес на широката маса на американския народ. Това важи с особена сила за вътрешната икономическа и социална политика. По редица въпроси на външната политика едва ли може да се очаква някаква съществена разлика между поведението на сегашната администрация на Байдън и бъдещата администрация на Тръмп.

В областта на външната политика на САЩ, възгледите и целите на Тръмп по някои въпроси (Близкия изток, Китай, Тайван и Южнокитайско море) не се отличават особено много от възгледите и целите на сегашната администрация на американското правителство. Той просто смята, че начинът, по който администрацията се опитва да постигне целите си, не работят достатъчно добре и резултатите са разочароващи.

На практика подходът на Тръмп се отличава от политиката на сегашната администрация най-вече по въпроса за войната в Украйна и по въпроса за отношението на САЩ към НАТО и доколко САЩ са длъжни да осигуряват безопасността на ЕС при положение, че самият Съюз не си дава труд да се грижи за своята отбрана!?

За илюстрация на казаното ще разгледаме някои предложения на Тръмп за бъдещата му администрация.

Като кандидат за Държавен секретар на САЩ (външен министър) Тръмп предлага Марко Рубио. Той е виден неоконсерватор, върл привърженик и защитник на Израел и сенатор в Конгреса от Флорида. Счита се, че Марко Рубио има добър опит и познания във външната политика и, което е много важно, вероятно няма да има проблеми да бъде одобрен от Сената на САЩ за позицията на Държавен секретар. Счита се, че той ще прокарва външната политика на Доналд Тръмп и няма да си позволява своеволия, каквито бяха характерни за държавните секретари на САЩ по време на предишния мандат на Тръмп.

Тръмп предлага за посланик в Израел християнският ционист Майк Хъкаби. За посланик на САЩ в ООН Тръмп предлага конгресменката Стефаник, която също е върла привърженичка на Израел и ционизма и дори е получила персонална парична награда от вдовицата на милиардера Аделсън за критиката ѝ срещу допускането на демонстрации в американските университети срещу геноцида в Газа. Кандидатката на Тръмп за ръководител на министерството за национална сигурност е Кристин Олман - конгресменка от Южна Дакота, която напоследък е станала известна с предложения от нея през март закон за "протектиране на сигурността на богоизбрания народ на Израел", с който се обявява за незаконна критиката срещу Израел и израелците!?

Доста противоречиво е предложението на Тръмп за секретар по отбраната. За тази позиция той предлага Пит Хегсет, който е водещ на "Fox News" и ветеран от войните в Ирак и Афганистан. Пит Хегсет е виден защитник на правата на ветераните и винаги е бил критичен към войните на САЩ през последните години, като главно се е възмущавал от тяхната нелепост и неуспешност, но иначе той е яростен привърженик на хегемонистичните амбиции на САЩ и желанието им да господстват във военно отношение над света. Неговото възмущение се дължи преди всичко на факта, че в хегемонистичните си стремежи САЩ търпи твърде много поражения, което говори за неефективността на бюрокрацията в Пентагона! Много наблюдатели считат, че Хегсет няма менажерски опит и по тази причина няма да се справи с управлението на многомилионната маса на американската военна машина, но от друга страна Тръмп имаше много горчив опит в избора си на висшата бюрокрация на Пентагона при предишното си управление и търси човек, който да реорганизира тази огромна и, както изглежда, доста неефективна и корумпирана организация!

По време на предишния си президентски мандат Тръмп имаше големи проблеми с ръководителите на разузнавателните и законоподдържащи организации на САЩ, които бяха на първа линия в разследванията и манипулациите на общественото мнение срещу него. За намерението му да предотврати подобна дейност по време на този си мандат говори изборът му за три особено важни позиции в държавата:

- За кандидат за поста генерален прокурор на САЩ, което всъщност е постът на министър на правосъдието, Тръмп предлага Мат Гейтц (Matt Gaetz). Г-н Гейтц е конгресмен републиканец от Флорида, който през 2023 г. успешно настоя за отстраняването на Кевин Маккарти от поста му на председател на Камарата на представителите. Той е яростен съюзник на Тръмп. Гейтц беше обект на федерално разследване за сексуален трафик, което приключи през 2023 г., когато Министерството на правосъдието на Байдън отказа да повдигне обвинения по този казус. Тогава Комитета по етика на Камарата на представителите започна разследване на Гейтц за неправомерно сексуално поведение, но това разследване също бе прекратено. Много от наблюдателите считат, че Гейтц няма необходимия опит да ръководи министерството на правосъдието и са убедени, че Тръмп поставя Гейтц на тази ръководна позиция, за да реорганизира министерството и общо взето да "отмъсти" за многобройните проблеми, което неговите сътрудници създадоха на Тръмп, както през периода на неговото президентство, така и през периода на президентството на Байдън.

- Тръмп предлага за Директор на ЦРУ Джон Ратклиф. Г-н Ратклиф е бивш конгресмен от Тексас, който е бил директор на националното разузнаване по време на първия мандат на г-н Тръмп. Тръмп разчита, че с това назначение ще може да парира опитите на "дълбоката държава" да използва ресурсите на ЦРУ, за да генерира дезинформация за политическите му намерения и решения в областта на външната политика, с каквато дейност управлението активно се занимаваше по време на предишния му мандат.

- За позицията Директор на националното разузнаване (ДНР) Тръмп предлага Тулси Габард. Тя е бивш член на Камарата на представителите от ДП, подполковник от армията и участник във войната в Ирак. Габард участваше в предварителните избори за кандидат за президент от ДП през 2020 година. Тя напусна партията, възмутена от манипулациите на партийната бюрокрация, с което тя разчисти пътя на Байдън към президентската кандидатура в ДП. Габард беше в списъка на Тръмп на възможните кандидати за вицепрезидент. Тя е известна с несъгласието си с войната в Украйна и с опозицията си на американската намеса в Сирия на страната на бунтовниците срещу режима на Асад. Позицията на ДНР е важна, защото в нея се събира цялата разузнавателна информация от 18-те разузнавателни служби на САЩ. ДНР докладва тази информация лично на президента в ежедневните съвещания на правителството по въпроси на сигурността.

Особено важно е намерението на Доналд Тръмп да реорганизира федералната администрация, като намали щата ѝ и оптимизира нейната дейност. За тази цел той е избрал двама видни бизнесмени:

- Илон Мъск, който ще отговаря за усилията за подобряване на ефективността на правителството. Г-н Мъск – собственик на SpaceX, Tesla и социалната мрежа X, наред с други компании – е най-богатият човек в света. Някога критик на г-н Тръмп, той се издигна до позиция с изключително влияние в орбитата на новоизбрания президент.

- Вивек Рамасвами също ще отговаря за усилията за повишаване на ефективността на правителството. Той е предприемач и новоизлюпен политик. Г-н Рамасвами стана ревностен привърженик на Тръмп, след като го конкурираше за номинацията на Републиканската партия за президент през 2024 г.

Мъск и Рамасвами ще се заемат с изграждането на държавен орган, който трябва да подготви реорганизацията на федералните структури и да се грижи за тяхното ефективно функциониране. Това е изключително сложна задача и аз изобщо не съм убеден, че тя може да бъде изпълнена успешно в рамките на един президентски мандат, но хората, на които се възлага да се заемат с тази задача, са безусловно способни на големи дела и предстои да видим какъв ще е резултатът от това начинание на Тръмп!?

Доналд Тръмп безусловно има намерение наистина да "пресуши блатото на дълбоката държава ", което е прегърнало САЩ в задушаващата си прегръдка. Това е задача за повече от един президентски мандат, но не бива да забравяме, че Тръмп си избра за вицепрезидент млад и енергичен човек в лицето на Ванс и това е известна гаранция, че гигантската задача може би ще бъде изпълнена!?

Разбира се Демократическата партия все още кипи от недоволство за поражението си и до 20 януари 2025 година може да сюрпризира Доналд Тръмп с номера подобни на този, за който споменава г-н Раскин.

Впрочем през последните дни Байдън и администрацията му сюрпризираха вече Тръмп с разрешението си за Украйна да използва американски и други ракети на съюзниците от НАТО за удари във вътрешността на Русия! Това разрешение с нищо няма да подобри трагичното състояние на ВСУ, но е очевидно предизвикателство към Русия да предприеме стъпки, които могат да затруднят бъдещи политически решения на Тръмп за уреждане на конфликта. Освен това конфликтът по принцип е дошъл до стадий, в който Русия и Путин не могат да си позволят да направят компромиси по отношение на вече обявените възможни решения на конфликта и Тръмп няма големи възможности за преговори по въпроса. Той обаче има един важен ход, който се състои в това, да предложи на Украйна да започне преговори с РФ и ако Зеленски откаже, Тръмп просто да си "измие ръцете", да прекрати финансовата и военна помощ за Украйна, защото в края на краищата той не е започнал тази война, като по този начин изпълни предсказанието на Скот Ритер, че рано или късно САЩ ще "напуснат конфликта", защото САЩ винаги постъпват по този начин - спомнете си края на Виетнамската война, края на Афганистанската война, края на Иракската война и дори, ако искате, намесата в Либия, която остави страната в трагично положение!

Администрацията на Байдън трескаво се стреми да избегне краха на украинската си авантюра, преди да изтече мандата ѝ, и по този начин ДП да се опита да прехвърли отговорността за разгрома на Украйна върху администрацията на Тръмп. Дали тя ще успее в това си начинание ще видим, но е малко вероятно някой да повярва, че Байдън не носи отговорност за тази трагична за украинския народ война!

Забележка. На ползващите английски препоръчвам интервюто на Андрю Наполитано с Арон Матей за проблемите на Нетаняху в Израел и за разрешението на администрацията на Байдън Украйна да осъществява удари във вътрешността на Русия с американски ракети:

Biden's parting Ukrainian sacrifice

https://www.youtube.com/watch?v=FkmnB02Sw1A

Дилетант

Ледоходът започна, но кога и как ще спре?

Спомних си, че в недалечното минало публикувах в блога си есе със заглавие:

"Ледът се пука, господа съдебни заседатели!"

https://diletant43.blogspot.com/2022/05/blog-post_30.html

Потърсих в блога и разбира се го намерих. Оказа се, че е публикувано през май 2022 година, след превземането на Азовстал в Мариупол. Заглавието идва от любимия израз на Остап Бендер - герой от книги на Илф и Петров. С този израз Остап маркира началото на важни събития в авантюрите си, които могат да се окажат значителни за техния успех! Идеята, която предлагам в онова есе е, че падането на Азовстал е важно събитие, което поставя началото на победния край на СВО на РФ в Украйна. Да си призная, по онова време аз очаквах, че краят на СВО ще настъпи много по-бързо, отколкото това става в действителност, но така или иначе тогава "ледът се пропука", а в днешно време ледоходът става все по-масивен и несъкрушим!

Бодрият тон на западните "Средства за масова дезинформация" (СМД), доскоро изпълнени с хвалебствия към украинските богатири и техният вожд - новия Чърчил, известен още като Зеленски, се сменя и започва да звучи все по-минорно и дори откровено безнадеждно. Например следното заглавие:

As Russia Advances, U.S. Fears Ukraine Has Entered a Grim Phase. Weapons supplies are no longer Ukraine’s main disadvantage, American Military officials say.

(Докато Русия напредва, САЩ се опасяват, че Украйна е навлязла в мрачна фаза. Доставките на оръжия вече не са основният проблем за Украйна, казват американски военни.)

https://archive.is/QgomM

в никакъв случай не може да се смята за ободряващо, но това е най-малкият проблем. Статията започва с шокиращото изявление:

"Американски военни и разузнавателни служби заключиха, че войната в Украйна вече не е безизходна за Русия, тъй като Русия постига стабилни успехи, а чувството на песимизъм в Киев и Вашингтон се задълбочава."

Разбира се, СМД продължават да настояват на нелепата лъжа, че Украйна досега е загубила „само“ 57 000 войници, докато загубите на Русия „са двойно по-големи“! В тази връзка искам само да вметна следните данни:

Лари Джонсън съобщава, че Според украинска група, изследвала информация за убитите войници във СВО, е установила, че досега броят на загиналите украинци е най-малко 522 хиляди, а според някои наблюдатели броят на загиналите наближава 1 милион!

В своите изследвания "Медуза" заедно с BBC установява, че загубите в убити на руската армия от началото на конфликта досега възлизат на около 78 хиляди души.

Simplicius в материала си от 27 октомври 2024 г. дава следните данни за броя на телата на убити руски и украински войници обменени между двете воюващи страни:

- Размяна на 31 май: 45 руски тела срещу 212 украински тела.

- Размяна на 14 юни: 32 руски тела срещу 254 украински тела.

- Размяна на 4 август: 38 руски тела срещу 250 украински тела.

- Размяна на 18 октомври: 89 руски тела срещу 501 украински тела.

Ако обобщим данните за този кратък период от време, ще видим, че са разменени 204 убити руски войници срещу 1217 убити украинци!? Това прави съотношение 1:5,9 или около 1 руска загуба на всеки 6 украински загуби. Това е много близо до съотношението, дадено по-рано от Путин.

Мисля, че е време да забравим за огромните руски загуби в жива сила, които трябва да предизвикат свалянето на режима на Путин от власт, за което бълнуват СМД на либералния демократичен Запад! В полза на подобно твърдение говори и фактът, че основните загуби в тази война са от артилерийски обстрел и авиобомби. Както е известно ВС РФ притежават огромно превъзходство над ВСУ в тези средства, така че просто не е възможно загубите в убити и ранени на руснаците да превъзхождат тези на украинците, както се опитват да ни убедят западните и украинските пропагандисти!

Сериозен проблем за украинската армия е и масовото дезертьорство, което непрекъснато се засилва. Интересни данни за дезертьорството от въоръжените сили на Украйна публикуват украински журналисти:

- Януари - април 2024 г.: - 19 000 души дезертирали от армията - 4 750 на месец - приблизително 160 на ден;

- Май - юли 2024 г.: - още 18 000 - 6 000 на месец - 200 на ден;

- Август - септември 2024 г.: - допълнителни 22 800 - средно 11 400 на месец - 380 души на ден.

Това прави ЕДИН БАТАЛЬОН дезертьори от украинските въоръжени сили всеки ден!!!

Ако добавите това към общите загуби от около 1600 души на ден, получаваме почти 2000 дневни загуби от всякакъв вид. От 100 мобилизирани украинци средно не повече от 10 души стигат до фронта поради дезертьорство и ужасна подготовка, каза бившият заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана и бивш заместник-началник на Силите за специални операции на Украйна ген. Сергей Кривонос.

Американски правителствени анализатори официално обявиха това лято, че е малко вероятно Русия да постигне значителни победи в Украйна през следващите месеци, тъй като зле обучените ѝ сили безуспешно се борят да пробият украинската отбрана!? Но тази оценка се оказа погрешна.

Вече трябва да сте наясно със стандартната формула на либералните СМД: пуснете няколко лъжи, за да смекчите удара, след което отприщете трудната за преглъщане истина в следващите параграфи. Интересното е обаче, че всички продължават да прогнозират края на войната до пролетта-лятото на 2025 г., като в същото време Пентагонът признава, че Украйна може да остане без войски точно по това време, което би означавало пълен крах на ВСУ!

„Героят на Украйна“ генерал-майор Марченко потвърждава повечето от горното в два нови видеоклипа, където казва, че има недостиг на всичко, от войски до боеприпаси, и че бригадите са изключително изтощени.

„СЛЕД 970 дни война“, каза Лойд Остин, американският министър на отбраната, при посещението си в Киев на 21 октомври, „Путин не е постигнал нито една стратегическа цел“!? И г-н Остин изрази увереност: „Москва никога няма да надделее в Украйна“. Насаме обаче неговите колеги в Пентагона, западни служители и много украински командири са все по-разтревожени за посоката на войната и способността на Украйна да удържи руския напредък през следващите шест месеца.

Горната статия изглежда подтикна "Moon of Alabama" да излезе със следната публикация:

https://www.moonofalabama.org/2024/11/ny-times-announces-ukraine-narrative-change.html?utm_source=substack&utm_medium=email

в която се проследява как "NY Times" обявява промяна в разказа за Украйна, която ще преведа почти изцяло, тъй като през последните две седмици не намерих нищо, което по-точно да опише подлостта и глупостта на западните политици и пропагандисти, които официално се кълнат в някакви "хуманни евроатлантически ценности", а служат на дявола с всичката възможна страст и безсрамие, на които са способни!

По-долу са дадени редица заглавия на New York Times, които представят пропагандния разказ за Украйна, както той се е променял с времето.

"Украйна печели" беше съдържанието на историите, публикувани от април 2022 г. до август 2023 г.

"Може ли Украйна да продължи да печели?" - 20 април 2022 г. Когато започва нова фаза на войната, ние разглеждаме предимствата на Русия - и на Украйна.

"За Украйна, толкова много неочакван успех и все още толкова далеч до победата" - 22 ноември 2022 г. Украйна е в настъпление по по-голямата част от фронтовата линия от 600 мили, а руснаците са в отбранителна позиция. Но около една пета от украинската територия все още е окупирана от Русия.

"Украйна постига „тактически значим“ напредък в контранастъплението си" – 12 август 2023 г. Войските напреднаха няколко мили по две основни линии на настъплението в стремежа на Киев да достигнат южното крайбрежие и да прекъснат руските линии за доставки, докато експлозиите отекваха на жизненоважния мост през Керченския пролив.

Когато най-накрая беше признато, че украинското „контранастъпление“ се е провалило, разказът се насочи към „това е задънена улица“, което беше използвано за описание на ситуацията до есента на 2024 г.

"Кой побеждава в Украйна? Тази година - никой." - 8 септември 2023 г. Въпреки че и двете страни са предприели амбициозни офанзиви, фронтовата линия почти не се е изместила. След 18 месеца война пробивът изглежда по-труден от всякога.

"Официални лица на САЩ казват, че е малко вероятно Русия да превземе много повече украинска територия" - 9 юли 2024 г. Руските сили продължават да причиняват болка, но лидерите на НАТО, които се събират във Вашингтон, могат да кажат, че усилията им за укрепване на Украйна работят.

В крайна сметка достигнахме до фаза, в която разказът вече не може да игнорира обективната реалност. Украйна губи войната. Русия печели.

"Тъй като Русия напредва, САЩ се опасяват, че Украйна е навлязла в мрачна фаза" - 1 ноември 2024 г. Доставките на оръжия вече не са основният недостатък на Украйна, казват американски военни. Американски военни и служители от разузнаването заключиха, че войната в Украйна вече не е безизходна ситуация за Русия, тъй като тя постига стабилни успехи, а чувството на песимизъм в Киев и Вашингтон се задълбочава.

Пентагонът преценява, че Украйна има достатъчно войници, за да воюва още шест до 12 месеца, каза един служител. След това, каза той, Украйна ще се изправи пред остър недостиг на войници.

Украйна никога не е имала шанс да спечели състезание с Русия. Съотношението на силите никога не е било в полза на Украйна. Тя нямаше нито хора, нито пари, нито индустрия, за да спечели войната. Нито пък Западът някога е възнамерявал да ги осигури. Целта на САЩ винаги е била да отслабят Русия, а не да я победят. Това би било твърде опасно (спомнете си за ядрените оръжия).

Както "UWDude" отбеляза в скорошен коментар:

"В началото на конфликта на Русия срещу Украйна, бяха избълвани цял куп глупости, за това колко слаба е Русия, с цел да се изгради аргументът за това, че Украйна има шанс да победи, когато всеки случаен наблюдател можеше да види, че Русия ще спечели. Все едно да гледате как мечка напада сърна, а зрителите да казват, че мечките не са толкова мощни и един ритник на сърната може да убие мечката, ако попадне на правилното място. Украйна имаше нещастието просто хората да се лъжат, когато истината беше очевидна от самото начало."

Поне някои от пропагандистите в професията са достатъчно умни, за да признаят, че приказките, които пишат, са фантазии и нямат нищо общо с реалността. Други пропагандисти, често политици, се поддадоха на собствения си разказ. Някога вярваха, че Украйна печели. Някога вярваха, че войната е в задънена улица. Сега ще повярват, че Украйна губи войната. Подобни разсъждения обаче са валидни, ако признаем на пропагандистите и политиците поне някаква частица доблест и честност, което според мен би означавало да им дадем прекалено голям кредит, като се имат предвид огромните поражения, които понесе и все още понася Украйна и нейния народ, за да могат пропагандистите и политиците да постигнат гнусните си цели!

"Сключете мир глупаци!" е отговорил един от известните бойни маршали на Вермахта, когато от генералния щаб му поискали съвет какво да правят след началото на операцията "Оверлорд"!?

В същото време в Палестина Израел продължава безумната си касапница под безучастното съзерцание на същите тези политици и пропагандисти, които предизвикаха касапницата в Украйна!

Genocidal Scorecard

Chris Hedges • Wednesday, October 30, 2024 • 2,400 Words

https://www.unz.com/article/genocidal-scorecard/?utm_source=email&utm_campaign=article

Доклад на ООН, публикуван в понеделник, излага в смразяващи подробности напредъка, постигнат от Израел в Газа, тъй като се стреми да изкорени „самото съществуване на палестинския народ в Палестина“. Този геноциден проект, зловещо предупреждава докладът, „сега метастазира към Западния бряг, включително и в Източен Ерусалим“.

Накба или „катастрофата“, която през 1948 г. проведоха ционистките милиции, за да изгонят 750 000 палестинци от домовете им, да извършат повече от 70 кланета и да завземат 78 процента от историческа Палестина, се върна на стероиди. Това е следващата и може би последна глава от „дългосрочно умишлено, систематично, организирано от държавата Израел принудително разселване, унищожаване и заместване на палестинците“.

Франческа Албанезе, специалният докладчик на ООН за положението с човешките права в палестинските територии, окупирани от 1967 г., която издаде доклада, озаглавен „Геноцидът като колониално заличаване“, отправя спешен призив към международната общност да наложи пълно оръжейно ембарго и санкции върху Израел, докато не бъде спрян геноцидът над палестинците. Тя призовава Израел да приеме постоянно примирие. Тя изисква Израел, както се изисква от международното право и резолюциите на ООН, да изтегли своите военни и колонизатори от Газа и Западния бряг, включително и от Източен Ерусалим.

Най-малкото Израел, трябва да бъде официално признат за държава на апартейда и постоянен нарушител на международното право, заявява Албанезе. ООН трябва да активира отново Специалния комитет срещу апартейда, за да се справи със ситуацията в Палестина, а членството на Израел в ООН трябва да бъде спряно. Без тези намеси, целта на Израел, предупреждава Албанезе, вероятно ще се осъществи.

Разбира се "демократичният и хуманен Запад", начело със САЩ, по никакъв начин няма да допусне Израел да бъде заставен насила да прекрати геноцида си срещу палестинския народ. Няма значение, че членове на правителството на Израел открито заявяват, че тяхната цел е "изтриването" на палестинците от територията на целия Израел "от реката до морето". Нещо повече, според финансовият министър на Израел, Б. Смотрич, Израел има намерение да завладее Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Саудитска Арабия и да основе на тази територия т. нар. Велик Израел!?

Войната на Израел в Газа и Южен Ливан продължава вече цяла година. Стотици са убитите израелски войници, хиляди са ранените. Над 40 хиляди са убитите палестинци в Газа, хиляди са и убитите ливанци. Западът би могъл да спре бързо касапницата, като спре доставките на оръжие и муниции за Израел, но той не може да си позволи това, защото го управляват безсъвестни политици, които се страхуват да не бъдат обвинени от израелското лоби в антисемитизъм и поради това са готови да жертват невинните палестинци и ливанци! Овладян от своя фанатизъм, Израел неотклонно върви към своето самоунищожение, но бедата е, че по своя път той може да повлече и целия свят!

A "Heroic" Preference for Self-Destruction Is Taking Hold in Israel

„Героично“ предпочитание към самоунищожението се налага в Израел

Alastair Crooke • Tuesday, October 29, 2024 • 1,700 Words

https://www.unz.com/article/a-heroic-preference-for-self-destruction-is-taking-hold-in-israel/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Израел се люлее на ръба: той няма да може да се наложи над множеството съпротиви, пред които е изправен."

В своят безумен фанатизъм Нетаняху и теократичните му съмишленици вече воюват на 4 фронта: в Газа, Ливан, Йемен и Иран! С Иран те вече на два пъти си размениха ракетни удари и по всичко личи, че нямат намерение да мирясат. Според Алистер Крук последната атака на Израел срещу Иран на практика се провали. Тя изглежда бе планирана като ракетна атака на три вълни. Първата вълна трябваше да унищожи противовъздушната отбрана на Иран в коридорите, по които трябваше да се проведат втората и третата вълна ракетни удари. Оказа се обаче, че първата вълна не успя да унищожи противовъздушната отбрана на Иран,тъй като срещна непонятна и непозната противовъздушна отбранителна система, поради което втората и третата вълна на атаката не се състояха. Израел обаче няма намерение да се отказва от отмъщението си срещу Иран и предстои да видим в близко време какво ще стане?

Резултатите от изборите в САЩ вероятно ще окажат влияние на развитието на войната в Украйна, ако Тръмп ги спечели, но геноцидът в Палестина ще продължи със същото настървение и жестокост независимо от това кой ще влезе в Белия дом за следващите 4 години.

В заключение искам да предложа на любопитния читател информация за развитието на съдебното разследване, свързано с аферата "Новичок", разиграла се преди шест години в Солсбъри:

Novichok Show Trial Suffers Sudden Death Shock from Doctor’s Testimony That Government Officials Sedated the Skripals to Stop Them Talking

(Показният процес "Новичок" претърпя внезапен смъртоносен шок от свидетелството на лекар, че правителствени служители са упоили Скрипалите, за да ги спрат да говорят)

John Helmer • Friday, November 1, 2024 • 2,100 Words

https://www.unz.com/article/novichok-show-trial-suffers-sudden-death-shock-from-doctors-testimony-that-government-officials-sedated-the-skripals-to-stop-them-talking/?utm_source=email&utm_campaign=article

Тази седмица при разследването за смъртта на Dawn Sturgess, бе разкрито, че агенти на Британското правителство са държали Сергей и Юлия Скрипал упоени и в безсъзнание, за да ги накарат да млъкнат! Това е станало преди шест години, когато те бяха в окръжната болница в Солсбъри през март 2018 г. Сега, възпрепятствани да свидетелстват публично по време на публичното разследване, което се провежда в Лондон, те все още са в изолация, или в затвора, или мъртви ...

Мнението си за историята със Скрипалите аз съм отразил в публикацията в блога от четвъртък, 15 март 2018 г., озаглавена:

"Аферата Скрипал"

Дилетант

"Планът за победа" на Зеленски

Тези дни Зеленски докладва пред Украинската Рада своя фамозен "План за победа" над Русия, който той през последните седмици разнасяше и рекламираше на срещите си със покровителите на Украйна от НАТО. Общо казано публичната част от плана (има и секретни точки, за които голяма част от депутатите в Радата изглежда не са достойни) се свежда до 5 точки, които могат да се синтезират до следното:

1. Незабавна покана до Украйна за членство в НАТО.

2. Развитие на отбраната на Украйна чрез доставка на нови модерни оръжия и муниции и преди всичко чрез развитие на отбранителната индустрия на страната, което да се достигне с помощта на Западния военно-промишлен комплекс, който трябва да инвестира в украинската отбранителна индустрия.

3. Украйна предлага да разположи на своята територия всеобхватен неядрен стратегически пакет за възпиране, който ще бъде достатъчен, за да защити Украйна и Европа от всяка военна заплаха от Русия.

4. Мирът ще дойде чрез икономическа сила и натиск върху Русия: по-специално ограничаване на цените на петрола, неговите продукти и износа им. Украйна разполага с големи природни богатства (полезни изкопаеми и плодородна земя), които могат да бъдат използвани от западните корпорации и инвеститори.

5. След войната Украйна ще има най-компетентната армия в Европа, която може да бъде използвана, за да освободи американската армия от необходимостта да поддържа свой контингент на континента. По този начин Украйна ще допринесе за установяването и поддържането на траен мир в Европа.

Според Зеленски: "Планът за победа е гаранция, че лунатиците в Кремъл ще загубят способността си да продължат войната. Русия трябва завинаги да загуби контрол над Украйна."

Коментарите за плана не демонстрират нито неописуем възторг, нито дори особен интерес както на Запад, така и в самата Украйна. Нещо повече, анализаторите виждат в една или друга степен повторение на искания на украинската страна към Запада, които вече са отказвани или нови, още по-амбициозни желания за военна техника и муниции, които Западът не е в състояние да изпълни, особено след започването на конфликта в Близкия изток.

По точка (1), както е известно, Украйна отдавна получи повече или по-малко учтив отказ. За точка (2) се говори от известно време, но засега е непонятно как може да се развива отбранителната индустрия в Украйна и кой разумен инвеститор ще вложи парѝ при настоящото състояние на енергийната инфраструктура на страната и възможността на ВС РФ да атакува с ракети и дронове практически всяка точка от Украйна!?

В точка (5) справедливо се отбелязва, че ВСУ представляват за момента най-боеспособната европейска армия, но според мен изобщо не е ясно още колко дълго тя ще съществува като боеспособна организация!?

Точка (4) демонстрира готовността на Зеленски да предостави на Запада природните богатства на Украйна като залог за огромните средства вложени досега във военната защита на режима му. Неслучайно той разкрива плана си само ден-два след обявяването, че най-голямото производство на титан в Украйна се продава за жълти стотинки!

Третата точка се позовава на разполагането в Украйна на някакъв вид „неядрен“, но опустошителен военен пакет, който може да послужи като основно възпиращо средство срещу Русия. Не е много ясно, но можем да предположим, че става дума за разполагането на американските системи, като например тези в Полша с "Aegis Ashore", които позволяват изстрелването на нападателни ракети Tomahawk с конвенционални и ядрени заряди, заедно със съответните бойни части, които да ги обслужват и защитават. Вероятно Зеленски предвижда и разполагането в Украйна на мощни военновъздушни сили и мощна противовъздушна отбрана, способни да респектират военновъздушните сили на РФ.

В последните дни в западния печат трескаво се обсъжда новината, че Зеленски, едва ли не, е поставил ултиматум, че ако Украйна не бъде приета в НАТО, то тя ще разработи бързо свое ядрено оръжие!

Зеленски изглежда намеква, че бъдещето на Украйна може да бъде осигурено само чрез НАТО или ядрени оръжия. Всъщност той казва, че това е, което е обяснил на Тръмп, и може да е истинският корен в основата на неговия „план за победа“:

https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/10/17/zelensky-ukraine-seek-nuclear-weapons-join-nato/

Джулиан Рьопке от "BILD" съобщава, че някакъв високопоставен украински служител му е разкрил, че ако се наложи, Украйна може да построи ядрено оръжие „в рамките на няколко седмици“.

Служителят, специализиран в снабдяването с оръжия, е казал в затворен кръг: „Имаме Материала, имаме Знанието. Ако има споразумение - имаме нужда само от няколко седмици до първата бомба.“

Западът трябва да се грижи „по-малко за червените линии на Русия, а да мисли много повече за нашите червени линии“, е предупреждението на официалния представител.

Интересното е, че в горната публикация се отбелязва и недвусмислено се намеква, че като последна отчаяна отбранителна линия Украйна има намерение бързо да се сдобие с ядрени оръжия, ако Русия отново нападне Киев.

"Според анализатора на Bild Юлиан Рьопке, изявлението на Зеленски е дошло като „шок“ за западните журналисти. Той твърди, че преди няколко месеца високопоставен украински служител уж е казал на изданието и на други членове на тесен кръг от политици и служители, че Украйна няма да приеме втора офанзива на руската армия срещу Киев, а ще се възползва от ядрено оръжие!"

По въпроса за ядреното оръжие, Зеленски продължава да бълва развенчаната лъжа, че Украйна се е „отказала от ядрените си оръжия“ по време на подписването на Будапещенския меморандум. Във връзка с това искам да отбележа следното:

Първо, Украйна никога не е имала контрол над тези ядрени оръжия. Второ, известно е, че всъщност самите САЩ, а не Русия, са принудили Украйна да се откаже от "своите ядрени оръжия" през онзи период, тъй като САЩ са се опасявали, че активни ядрени оръжия могат да попаднат в ръцете на някоя провалена държава. Освен това Украйна не би могла да ги изстрелва, но би могла потенциално да ги разглоби и да продаде обогатения плутоний на "лоши играчи" на черния пазар. Русия по онова време не е имала никакви агресивни намерения спрямо Украйна, тъй като в конституцията на Украйна е било фиксирано, че тя ще бъде неутрална държава!

Във връзка с шумотевицата около възможността Украйна бързо да създаде свое ядрено оръжие ще приведа цитат от Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана на Държавната дума на РФ, който коментира тази възможност на Украйна така: "Това е абсолютно невъзможно; те нямат необходимите компетенции, материали и оборудване. Твърденията, че ядрени оръжия могат да бъдат направени от отпадъци на ядрено гориво, са приказки за слабо образовани! Той добавя, че Украйна може да направи "мръсна бомба", но Русия е обмислила всички възможности. Ако приемем, че може да им се даде ядрено оръжие тайно, това също е изключено, защото има определена техника, която позволява незабавно да се определи къде са създадени специалните боеприпаси. Така че сбогом, Америка!" - добави Андрей Картапулов.

На пресконференцията на Путин по случай предстоящото започване на срещата на BRICS, Дмитрий Кисельов задава въпрос на Путин да коментира изказването на Зеленски за възможността за спешна разработка на ядрено оръжие и използването му от Украйна срещу Русия. Путин напомня, че Зеленски е имал подобни идеи още преди началото на СВО, като ги е изказал на съвещание в Мюнхен през февруари 2022 година, без това да предизвика отрицателна реакция сред западните съюзници на Украйна и това е била една от причините за започването на СВО. Путин отбелязва, че Русия внимателно следи за развитията в това направление в Украйна и в никакъв случай няма да допусне тя да се снабди с ядрено оръжие - собствено или от някакъв друг източник!

По този въпрос е интересен и коментарът на израелския анализатор Яков Кедми:

https://youtube.com/watch?v=uzqYaReAIxI&si=R7jhENuApL0hpP7X

Забележка. Клипът съдържа и коментар за връзките на РФ със Северна Корея, както и за предстоящата среща на BRICS в Казан.

Изглежда, че Русия не се притеснява от ниско качествена "мръсна бомба" с малък капацитет, защото, ако Украйна се осмели да използва нещо подобно, Русия би могла безнаказано да използва тактическо ядрено оръжие срещу Украйна и да я изпрати в каменната ера, тъй като нито един съюзник няма да се притече в защита на Украйна, като се знае, че Украйна първа е използвала ядрено оръжие. Като такава тази заплаха е безсмислена спрямо Русия. Това всъщност е заплаха срещу съюзниците на Украйна. Това е дългоочакваното изнудване на Зеленски към собствените му „партньори“, като посланието всъщност е: „Ако не ни спасите, ще използваме ядрени оръжия, за да предизвикаме конфронтация и да изгорим целия свят заедно с нас“!

В западните СМД се споменаваше и за секретни точки в "Плана за победа" на Зеленски. Съдържанието на секретното приложение към "плана" беше публикувано от AMVET и в него Киев предава списък с цели за ракетите Storm Shadow, JAASM и Taurus в Русия, които украинците искат да ударят в близко бъдеще и преди зимата.

Целите включват барутни фабрики в Казан, Тамбов и Перм, летища до 1000 км от украинската граница, предприятия на военнопромишления комплекс, произвеждащи дронове и ракетни оръжия, както и щабове и командни пунктове в Ростов, Воронеж, Москва, Белгород, Курск и Санкт Петербург. Списъкът включва още и логистични центрове, полигони, транспортни възли, включително Кримския мост, щабовете на ФСБ и Националната гвардия на Русия, части за противовъздушна отбрана в обсег до 500 км, оръжейни складове, базата на Черноморския флот в Новоросийск, команден пункт близо до Сочи и редица федерални правителствени агенции „на разстояние до 1000 км от стартовите площадки“.

По същество това е разширен списък от цели от ISW (американският Institute for the Study of War), като той продължава с изброяване на критична инфраструктура в граничните райони, петролни рафинерии и "мегатерминали" като Псков, сервизи на Министерството на отбраната и специални служби.

Съветникът на ръководителя на кабинета на Зеленски, Михайло Подоляк, призна, че в секретните приложения са посочени необходимите оръжия и цели за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация.

Както е известно на 12 октомври в Рамщайн (Германия) трябваше да се състои важно съвещание на НАТО, свързано с помощта за войната в Украйна. Президентът Байдън неочаквано обяви, че не може да присъства на съвещанието поради... наближаващият ураган Милтън!? Блинкен пък се оказа "много зает" с посещение в югоизточна Азия! В крайна сметка съвещанието бе отложено или по-точно – канцелирано. Не изключвам, че важна роля за "приятелите на Украйна" да се откажат от това знаково съвещание, играят претенциите на Зеленски във фамозния му "План за победа", особено като се има предвид, че тези дни Байдън долетя в Берлин и се срещна с Макрон, Стормер и Шолц, но не благоволи да приласкае Зеленски!?

Голямо недоумение предизвикаха у мен оплакванията на някои украински управници от факта, че САЩ и съюзниците им са участвали със своя авиация в защитата на Израел при първата иранска въздушна атака! Зеленски отдавна иска Полша и Румъния да свалят руските ракети и дронове, които атакуват западните части на Украйна, но тези страни упорито отказват това, тъй като считат, че руснаците ще възприемат подобни действия като физическа намеса на НАТО в конфликта! Спомних си израза на покойния колега и приятел Димитър Йорданов, който в този случаи би казал: "Къде се слагат те в кашоните за износ?". Изглежда украинците са си въобразявали, че за олигарсите, управляващи САЩ, Украйна има ако не по-голямо, то поне същото значение и стойност като Израел!? Явно слабо познават американската политическа действителност и ролята на израелското лоби в нея!

За да завърша тази тема ще обърна внимание на очевидния факт, че администрацията на Байдън се надява и горещо желае разгромът на украинската армия да не настъпи в следващите три месеца - последните три месеца на администрацията. Срамът от трагичния край на Афганската авантюра в началото на президентството на Байдън е достатъчен и той очевидно не желае второ подобно преживяване. Дали украинската армия ще устои толкова дълго предстои да видим, но администрацията на Байдън се старае с всички сили да обезпечи поне финансово украинската си авантюра до края на управлението си, а по-нататък - да му мисли следващият президент, който и да е той!?

Конфликтът в Близкия изток продължава да се развива и задълбочава. Израел постига някои повърхностни успехи, като например убийството на Яхия Синуар - военният ръководител и архитект на октомврийската (2023 година) атака на Хамаз. Това е моментът, в който Израел би могъл да обяви победа и да опита да тръгне по пътя на преговорите за спиране на настоящия конфликт в Газа. Разбира се Нетаняху няма да се възползва от тази възможност. Бедата на Израел е в това, че той се бори срещу една идея - идеята за независимост на Палестинския народ и в борбата за тази идея все нови и нови водачи застават на мястото на убитите! Израел може да победи само, ако физически унищожи Палестинския народ и "демократичния и хуманен" Запад, както изглежда, е готов да съдейства на ционистите в това престъпление! Не е обаче ясно дали това е достатъчно? Западът си затваря очите пред престъпленията на религиозните фанатици, които са се добрали до властта в Израел, но рано или късно ще се появи новият Саладин, който ще прочисти Леванта от самозабравилите се фанатици! Дано само това не стане с цената на предсказания в Библията Армагедон!

Дилетант