Ще погребе ли СВО НАТО?

Един от основателите на НАТО някога бе казал: "Целта на НАТО е да държи немците 'долу' (в подчинение), руснаците 'навън' (извън Западна Европа) и американците 'вътре' (в Европа)". 

Когато през 90-те години Варшавският договор се разпадна, а скоро след него се разпадна и СССР, необходимостта от НАТО като че ли изчезна. Тогава САЩ се видяха в ролята на едноличен владетел на света и решиха, че НАТО може да бъде едно удобно средство за осъществяването на хегемонната им роля. Първоначалните опити на администрацията на САЩ да въвлече НАТО в полицейските функции, необходими за тази роля, срещнаха известен отпор всред някои от по-важните членки на съюза (спомнете си нежеланието на Франция и Германия да участват в иракската авантюра през 2003 година), но в замяна на това някои от новите членки на съюза от Източна Европа (Полша, Румъния, прибалтийските държави и други) се включиха с настървение и ентусиазъм в новата роля на слуги на световния жандарм! Тогавашният военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд, който обичаше да въвежда нови термини, дори пусна в обръщение термините "стара Европа" и "нова Европа", за да разграничи колебливите европейци от ентусиазираните европейци, жадуващи за "потупвания по рамото" и "поглаждане по главата" от хегемона в знак на признателност за тяхното слугинско рвение! 

Част от целите на НАТО по онова време бяха вече достигнати: немците бяха "кастрирани" и като че ли бяха доволни от това си състояние, а руснаците изглежда бяха обладани от страстното желание да бъдат приети от Запада като равноправни членове на "демократическото атлантическо семейство". Техните ръководители бяха толкова ентусиазирани от тази идея, че дори не пожелаха писмени гаранции, че Русия ще бъде приета за пълноправен член на евроатлантическото съобщество и НАТО няма да се разширява на изток, т. е. няма да навлиза в географската сфера, която Русия считаше, че трябва да бъде неутрална във военно отношение спрямо нея. (Изхождайки от горчивия си исторически опит на нашествия от запад - Наполеон, Хитлер - Русия държеше да има за съседи приятелски или поне неутрални държави.) Всъщност присъединявайки се към евроатлантическото съобщество, Русия разчиташе да бъде "равна между първите", а не част от "безликата маса на васалите на хегемона"! Излишно е да казвам, че хегемонът не смяташе да дели мястото си с никого и беше убеден, че както XX век той бе кръстил на себе си "американски", така и XXI век трябваше да продължава да бъде "американски"! Беше въведен даже нов исторически термин "еднополярен момент", който на мен ми се струваше много неудачен, защото бях учил, че моментът е границата между два временни интервала и понятието "еднополярен момент" ми звучеше неуместно като термин за някакъв отрязък от време! 

"Еднополярният момент" започна някак неудачно - с локални войни и пожари, които хегемонът трябваше непрекъснато да гаси: първата иракска война, балканските войни за наследството на Югославия, афганската авантюра, втората иракска война и т.н. Пожарите пламваха един след друг и хегемонът не успяваше да изгаси един, когато някъде по света започваше друг! Ентусиазирани от възможностите за забогатяване, които им осигуряваше "еднополярният момент", идеолозите му - глобалистичните финансови олигарси на Запада - се заеха с реорганизацията на икономиката в света. Индустриалното производство и добивът на енергийни ресурси и суровини бяха изнесени в страните извън привилегирования Запад, а той остави за себе си сферата на финансовите услуги и спекулации, разчитайки по този начин да контролира световната икономика. В перспектива този ход се оказа губещ, защото той осигури на някои големи държави от т. н. "Глобален Юг" възможността за икономическо развитие, което неизбежно щеше да повлече претенции за място на върха на властовата пирамида в света. Западът, от своя страна, се обричаше на деиндустриализация, която рано или късно щеше да постави правото му на световно господство под въпрос! 

Русия, която винаги се е смятала за част от европейската цивилизация, най-накрая разбра, че хегемонът изобщо не счита, че тя има право да бъде водеща сила в световната йерархия, и даже, че си прави сметката да предизвика разпада ѝ, както това се беше случило с СССР! Тук искам да обърна внимание на една особеност на Русия като империя. След Октомврийската революция, Русия обедини с помощта на комунистическата идеология отломките на Руската империя в империята, наречена СССР, а след Втората световна война СССР обедини, с помощта на същата идеология, около себе си още държави, образувайки новото имперско ниво - Варшавския договор. С други думи имахме налице типичната "руска матрьошка" с вложени една в друга три империи! Разпадането на горните две нива на империята застраши от разпадане и последното имперско ниво, но то се оказа далеч по добре споено и свързано от останалите нива с преобладаващата култура на рускоезичната общност. 

Запленена от мита за своята богоизбраност, американската олигархична върхушка подцени възможностите за съпротива на Русия и силно надцени собствените си възможности и способността на "петата колона" в Русия да ѝ окаже съществена помощ в борбата срещу зараждащата се съпротива на Русия и срещу опитите за подчиняването ѝ на Запада! 

В края на XX и началото на XXI векове, САЩ, въпреки протестите на Русия, инициираха две вълни на разширение на НАТО в източна посока, към границите на Руската федерация (РФ). През 2008 година, на съвещанието на НАТО в Букурещ, САЩ обявиха и намерението си да присъединят към съюза Украйна и Грузия. Тези намерения не бяха повлияни нито от възраженията на ръководителите на Германия и Франция, нито пък от мнението на посланика на САЩ в Москва Бърнс, който в доклад до Вашингтон бе изрично подчертал, че приемането на Украйна и Грузия в НАТО е "червена линия", която Русия не може да допусне да бъде премината! 

През 2008 година, когато Грузия се опита да реинтегрира отделилите се от нея републики Южна Осетия и Абхазия, Русия по най-недвусмислен начин продемонстрира, че "червените линии", за които беше писал посланикът Бърнс, не могат да бъдат преминавани. За съжаление политическото ръководство на САЩ не си взе необходимия урок от този трагичен опит на Саакашвили да "бръкне в окото" на руската мечка! 

Следващият опит на неоконсервативния политически елит в САЩ да реализират идеята си за включване на Украйна в сферата на хегемоничните им реализации завърши с относителен успех. От една страна Украйна беше откъсната от сферата на руското влияние чрез преврата през февруари 2014 година, но това стана с териториални загуби за Украйна, които нейното политическо ръководство не можеше да преглътне. От територията на страната бяха откъснати Крим и Донбас - територии, чието население винаги се е чувствало част от руската общност и които територии са били присъединени към Украйна от Съветските власти по чисто административни съображения. 

Крим бе присъединен териториално към РФ, а Донбас остана като кървава рана на тялото на Украйна да чака времето на своето излекуване. Споразуменията за възможна реинтеграция на Донбас (Минск-1 и Минск-2) не се изпълняваха от Украйна (както по-късно се оказа - съвършено съзнателно) и този факт във всеки момент можеше да се превърне в причина за открита война между Украйна и Русия. В същото време САЩ и НАТО усилено се занимаваха с реорганизацията на украинската армия (ВСУ), разчитайки да я използват като таран срещу РФ, когато дойде удобният за това момент! Очевидно е, че Русия не можеше да си позволи да чака НАТО да избере момента за атака, защото формално погледнато НАТО разполагаше с далеч по големи човешки и индустриални ресурси от РФ. Въпросът се свеждаше до това, кой пръв ще счете, че е готов за открита военна конфронтация, тъй като беше очевидно, че тя е неизбежна? 

През декември 2021 година РФ предложи на САЩ и НАТО проекти за споразумения, които трябваше да регулират отношенията между страните, като Русия предлагаше връщане към статуквото от края на 90-те години на миналия век, що се отнася до дислокацията на въоръжени сили на НАТО и САЩ в близост до границите на РФ. Русия приемаше страните, които бяха влезли в НАТО в периода след 1997 година, да си останат в съюза, но Украйна трябваше да приеме ангажименти за неутралитет спрямо Русия и неприсъединяване към НАТО! 

Западът счете, че дори не е необходимо да отговаря на предложенията на РФ, та камо ли да преговаря по условията на предложените договори! 

По мое мнение САЩ и НАТО безгрижно надцениха своите и на Украйна военни, икономически и политически възможности и подцениха възможностите на РФ и изобщо политическото и икономическото положение в света! Днес, почти две години след започването на "Специалната военна операция" (СВО) на Русия в Украйна, това очевидно става все по-болезнено за народите в света. Спазвайки традициите си на "бавно впрягане", руснаците започнаха войната не съвсем удачно. Те дори бяха готови на мир при условие, че Украйна приеме да не влиза в НАТО и да пази военен неутралитет. Украинското правителство, вероятно чувствайки уязвимостта на страната си от гигантския съсед, а може би с цел да спечели време, беше готово на мир, но САЩ и Великобритания посъветваха Зеленски "в никакъв случай да не приема мирните предложения на руснаците", като му обещаха "всякаква помощ и военна подкрепа за Украйна, докато тя се нуждае от подкрепа"! Този факт трябва да се помни, защото настъпва момента, в който украинците ще разберат, че безкрайна подкрепа не може да има и че "великите държави имат интереси, но не и приятели!". 

Всички предсказания за индустриалния, финансов и социален срив на Русия, който ще предизвикат икономическите санкции на Запада, въведени след началото на СВО, се оказаха блажени мечти на стратезите от САЩ и НАТО. Причините за това са фундаментални и следват от грешните представи на тези стратези за съвременното разпределение на силите в света между Запада и т. нар. "Глобален Юг", но аз няма да се спирам на тях тук, а само ще отбележа, че понастоящем ВСУ са изправени пред недостиг на хора, военна техника и боеприпаси, което прави продължаването на съпротивата им срещу ВС РФ самоубийствено за Украйна! Западът също се оказа неспособен да захранва тази война с необходимите техника и боеприпаси, което е следствие от безгрижната му деиндустриализация в близкото минало. От друга страна ВС РФ разполагат, благодарение на индустриалната и научно-техническа мощ на "Военно промишления комплекс" на Русия, с все по богати и мощни източници на средства за водене на войната. Въпросът кога ще настъпи колапс в украинската отбрана очевидно рано или късно ще получи отговор, но по-важният въпрос е как ще реагират САЩ и НАТО на предстоящия разгром на Украйна!? За съжаление една от възможните реакции на САЩ и НАТО за предотвратяване на такава опасност е намесата им във военните действия със собствените въоръжени сили. Това би означавало сериозна стъпка към Трета световна война, тъй като от намесата на НАТО с конвенционални оръжия до ескалацията на конфликта и до използването на термоядрени оръжия съществува само неуловим и трудно контролируем интервал! (Не бива да забравяме, че ако ВСУ не разполагат с необходимите им бойна техника и муниции, то с тях в достатъчни количества не разполагат и армиите на страните членки на НАТО.) Отказът от военна намеса на САЩ и НАТО обаче означава признание за провала на НАТО като военен съюз! Струва ми се, че необяснимата предпазливост на Русия към прехода ѝ от позиционна към настъпателна война се диктува от желанието да се осигури, че ВСУ ще бъдат толкова деградирали и НАТО толкова обезоръжена в момента на прехода към настъпление, че стратезите от САЩ ще бъдат готови да преглътнат провала на мисията на съюза пред опасността от още по-голямо поражение! 

Дали ръководителите на САЩ и на основните държави членки на НАТО ще проявят достатъчно разум, за да се спрат пред пропастта на една термоядрена война, е въпрос, отговорът на който е съдбовен за света и който отговор ни предстои да научим в близкото бъдеще! 

Дилетант

Геноцидът в Газа и ролята на либералния Запад в него

Вече повече от три месеца продължава геноцидът в Газа, в който под безразличните погледи на управниците на Западните демокрации, потомците на жертвите на холокоста изтребват местното население на Палестина, само защото то не желае да напусне земите, в които живее от хилядолетия! Радетелите за евроатлантическите ценности си затварят очите пред убийството на повече от 22000 жени, деца и мъже и на още повече от 7000 изчезнали под развалините на Газа невинни жители на този най-голям в историята на човечеството концентрационен лагер.

Наскоро Южна Африка подаде в Международния съд (ICJ, анг. International Court of Justice) "Жалба" срещу геноцида, извършван от Израел в Газа. Този факт почти не се отрази в Средствата за масова дезинформация (СМД) в България, поради което аз си позволявам да предложа на читателите на блога превода на две статии от известни личности, които да ги информират за "Жалбата" на Южна Африка и за реакциите на нея и на извършвания геноцид в Газа от "защитниците на световния ред, базиран на правила" и на "човешките права"!

В първата статия известният професор и политолог Джон Миършаймър описва накратко съдържанието на "Жалбата" на Южна Африка.

Genocide in Gaza

JOHN J. MEARSHEIMER

JAN 4, 2024

https://mearsheimer.substack.com/p/genocide-in-gaza?utm_source=post-email-title&publication_id=1753552&post_id=140353756&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&utm_medium=email

---

Пиша, за да обърна внимание към един наистина важен документ, който трябва да бъде широко разпространен и прочетен внимателно от всеки, който се интересува от продължаващата война в Газа.

По-конкретно, имам предвид "Жалбата" от 84 страници, която Южна Африка подаде в Международния съд (ICJ) на 29 декември 2023 г., обвинявайки Израел за извършване на геноцид срещу палестинците в Газа. В документа се твърди, че действията на Израел от началото на войната на 7 октомври 2023 г. „са предназначени да доведат до унищожаването на значителна част от палестинската национална, расова и етническа група в Ивицата Газа. (1) Това обвинение пасва ясно с определението за геноцид в Женевската конвенция, по която Израел е страна.

"Жалбата" е превъзходно описание на това, което Израел прави в Газа. Тя е изчерпателен, добре написан, добре аргументиран и подробно документиран материал. "Жалбата" има три основни компонента.

Първо, тя описва подробно ужасите, които Израелската армия (IDF) е причинила на палестинците от 7 октомври 2023 г. насам и обяснява защо много повече смърт и разрушения се подготвят за тях.

Второ, документът предоставя значителна част от доказателствата, показващи, че израелските лидери имат геноцидни намерения спрямо палестинците (стр. 59-69). Наистина, коментарите на израелските лидери – всички стриктно документирани – са шокиращи. Човек си спомня как нацистите говореха за справяне с евреите, когато чете как израелци на „най-отговорни позиции“ говорят за намеренията си спрямо палестинците (стр. 59). По същество документът твърди, че действията на Израел в Газа, съчетани с изявленията за намеренията на лидерите му, показват ясно, че израелската политика е „предназначена да доведе до физическо унищожение на палестинците в Газа (стр. 39)".

Трето, документът се старае да постави войната в Газа в по-широк исторически контекст, изяснявайки, че Израел се е отнасял към палестинците в Газа като затворени животни в продължение на много години. Той цитира многобройни доклади на ООН, описващи жестокото отношение на Израел към палестинците. Накратко, "Жалбата" изяснява, че това, което израелците са направили в Газа след 7 октомври, е по-екстремна версия на това, което са правили много преди 7 октомври.

Няма съмнение, че много от фактите, описани в южноафриканския документ, вече са били съобщавани в медиите. Какво прави "Жалбата" толкова важна обаче е, че обединява всички тези факти на едно място и предоставя всеобхватно и напълно документирано описание на Израелския геноцид. С други думи, предоставя голямата картина, като същевременно не пренебрегва детайлите.

Не е изненадващо, че израелското правителство определи обвиненията като „кървава клевета“, която „няма фактическа и съдебна основа“. Освен това Израел твърди, че „Южна Африка си сътрудничи с терористична група, която призовава за унищожаването на държавата Израел.“ От внимателния прочит на документа обаче става ясно, че няма никакви основание за подобни твърдения. Всъщност е трудно да се види как Израел ще може да се защити по рационално-правен начин, когато съдебното производство започне. В крайна сметка грубите факти са трудни за оспорване.

Позволете ми да предложа няколко допълнителни наблюдения относно обвиненията в документа на Южна Африка.

Първо, документът подчертава, че геноцидът е различен от другите военни престъпления и престъпления срещу човечеството, въпреки че „често има тясна връзка между всички подобни действия.” (1) Например действия, насочени срещу цивилно население, за да се подпомогне спечелването на война – както се случи, когато Великобритания и Съединените щати бомбардираха германските и японските градове през Втората световна война – е военно престъпление, но не и геноцид. Великобритания и Съединените щати не се опитваха да унищожат „значителна част“ от или всички хора в тези държави. Етническото прочистване, подкрепено от селективно насилие, също е военно престъпление, въпреки че също не е геноцид и е действие, което Омер Бартов, роденият в Израел експерт по Холокоста, нарича „престъплението на всички престъпления“.

Искам да отбележа, че аз вярвах, че Израел е виновен за сериозни военни престъпления – но не и за геноцид – през първите два месеца на войната, въпреки че нарастваха доказателствата за това, което Бартов нарече „геноцидно намерение“ от страна на израелските лидери. След края на примирието от 24-30 ноември 2023 г. обаче ми стана ясно, когато Израел се върна към офанзивата си, че израелските лидери всъщност се стремят да унищожат физически значителна част от палестинското население на Газа.

Второ, въпреки че "Жалбата" на Южна Африка се фокусира върху Израел, тя може да има огромни последици и за Съединените щати, особено за президента Байдън и неговите главни сътрудници. Защо? Няма никакво съмнение, че администрацията на Байдън е съучастница в геноцида на Израел, което също е наказуемо действие според Конвенцията за геноцида. Въпреки признанието си, че Израел участва в „безразборни бомбардировки“, президентът Байдън също заяви, че „ние няма да направим нищо друго, освен да защитим Израел. Нито едно нещо!” Той беше верен на думата си, като стигна дотам, че два пъти заобиколи Конгреса в стремежа си бързо да достави допълнително въоръжение на Израел. Като оставим настрана правните последици от поведението му, името на Байдън – и името на Америка – ще бъдат завинаги свързани с това, което вероятно ще се превърне в един от учебните случаи на опит за геноцид.

Трето, никога не съм си представял, че ще видя деня, в който Израел, страна, пълна с оцелели от Холокоста и техните потомци, ще бъде изправена пред сериозно обвинение в геноцид. Независимо от това как ще се развие този случай в Международния съд (ICJ) - тук съм напълно наясно с маневрите, които Съединените щати и Израел ще използват, за да може Израел да избегне справедлив съдебен процес – в бъдеще Израел ще бъде смятан за основен виновник за един от каноничните случаи на геноцид.

Четвърто, южноафриканският документ подчертава, че няма причина да се смята, че този геноцид ще приключи скоро, освен ако Международният съд не се намеси бързо и успешно. В "Жалбата" два пъти се цитират думите на израелския премиер Бенямин Нетаняху от 25 декември 2023 г., за да се подчертае това: „Ние не спираме, ние продължаваме да се борим и ние ще задълбочим битката през следващите дни и това ще бъде дълга битка и тя не е близо до края си (стр. 8, 82). Да се надяваме, че намесата на Южна Африка и ICJ ще спрат боевете, но в крайна сметка възможностите на международните съдилища да принуждават страни като Израел и Съединените щати са изключително ограничени!

Накрая, Съединените щати са либерална демокрация, която е пълна с интелектуалци, редактори на вестници, политици, експерти и учени, които рутинно декларират своя дълбок ангажимент към защитата на човешките права по света. Те са склонни да бъдат силно вокални, когато държави извършват военни престъпления, особено ако Съединените щати или някой от техните съюзници са заинтересувани. В случая с геноцида в Израел обаче повечето от защитниците на правата на човека в либералния мейнстрийм казват малко за дивашките действия на Израел в Газа или за геноцидната реторика на неговите лидери. Надявам се, че те ще обяснят странното си мълчание в някакъв момент. Независимо от това, историята няма да бъде благосклонна към тях, тъй като те почти не казаха нито дума, докато страната им е съучастник в ужасно престъпление, извършено открито пред света, за да го видят всички.

1.

https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/192/192-20231228-app-01-00-en.pdf

2.

https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.1_Convention%20on%20the%20Prevention%20and%20Punishment%20of%20the%20Crime%20of%20Genocide.pdf

3.

https://www.timesofisrael.com/blood-libel-israel-slams-south-africa-for-filing-icj-genocide-motion-over-gaza-war/

4.

https://www.nytimes.com/2023/11/10/opinion/israel-gaza-genocide-war.html

5.

https://mearsheimer.substack.com/p/death-and-destruction-in-gaza

6.

https://www.motherjones.com/politics/2023/12/how-joe-biden-became-americas-top-israel-hawk/

---

Опасявам се, че професорът (Миършаймър) проявява малко повече оптимизъм по отношение на хуманизма на западните либерални демокрации и особено на техните трубадури в лицето на тружениците в СМД, но бъдещето ще покаже дали оптимизмът му е оправдан. Във всеки случай статията е балансирана, откровена и отразява мнението на един много образован и интелигентен човек.

Втората статия е от AARON MATÉ. В нея той отразява жестоката политика на геноцид, практикувана от Израел в Газа и пълното сътрудничество на САЩ в този геноцид!

In Gaza genocide, the US defends Israel’s ‘aura of power’

(В геноцида в Газа САЩ защитават израелския „ореол за мощ“)

As South Africa accuses Israel of genocide, the Biden administration quietly endorses Israel's bid to sow "fear" in defenseless civilians.

(Докато Южна Африка обвинява Израел в геноцид, администрацията на Байдън кротко одобрява израелският стремеж да всее "ужас" всред мирното население.)

AARON MATÉ

JAN 5, 2024

https://www.aaronmate.net/p/in-gaza-genocide-the-us-defends-israels?utm_source=post-email-title&publication_id=100118&post_id=140393509&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&utm_medium=email

---

Дни след като Южна Африка подаде "Жалба" към Международния съд, обвинявайки Израел в геноцид срещу палестинците от Газа, администрацията на Байдън отговори с възмущение. "Обвинението" - говорителят на Белия дом Джон Кърби обяви - "е безполезно, контрапродуктивно и напълно без никаква основа в реалността".

Представеният от Южна Африка документ от 84 страници всъщност е изчерпателен в документирането си на кампанията на Израел за масови убийства в Газа и откритото намерение на израелските лидери да изпълнят зловещите си намерения. За разлика от тази подробно документирана намеса, главният спонсор на Израел във Вашингтон открито признава, че все още отказва дори минимален контрол на кампанията за изтребление, която финансира, въоръжава и предпазва от вето на Съвета за сигурност на ООН.

Почти три месеца след израелското нападение, което разчита на милиарди долари в американско оръжие, администрацията на Байдън все още „не е извършила официално оценка дали Израел нарушава международното хуманитарно право“,

съобщава "Политико". Правейки всичко възможно, за да избегне тази оценка, администрацията на Байдън заобиколи контрола на Конгреса, за да прехвърли 147.5 милиона долара в артилерийски снаряди и друго оборудване на Израел – втори път, като се позовава на извънредни правомощия за това.

Висш служител на администрацията настоява пред "Политико", че няма за какво да се тревожат: „Ако просто погледнете какво прави Израел, ще видите, че то не е систематично насочено срещу цивилните." Дори това да беше вярно, което очевидно не е, безспорно е, че Израел систематично убива цивилни. Дори Президентът Байдън избухна миналия месец, че Израел извършва „безразборни бомбардировки“, което е безусловно военно престъпление. Поради тази причина, "Ню Йорк Таймс" съобщи, че когато Байдън се изпусна с този „не... скриптван коментар“, грешката му „накара сътрудниците на Белия дом да се втурнат да обясняват какво точно е искал да каже“.

Още по-показателно е как Белият дом сега се мъчи да обясни мнението си, че Израел не извършва геноцид или дори нарушения на хуманитарното право. Според "Политико" „САЩ стигнаха до това заключение отчасти, след като разгледаха съобщения в пресата и разговори с израелски официални лица относно техните военни операции." В списъка на изходните материали, използвани за това мнение на администрацията на Байдън, кой знае защо липсва мнението на собственото ѝ разузнаване, което наскоро намери, че почти половината от боеприпасите, които Израел е хвърлил върху Газа, са били безразборни „тъпи“ бомби, които предвидимо са убили безброй цивилни в техните домове и убежища.

Вместо това САЩ разчитат само на „доклади в пресата“ – но очевидно не и на тези, документирани в "Жалбата" до Международния съд на Южна Африка, която събира изказвания на израелските лидери – геноцидна реторика в девет страници със смразяващи подробности (стр. 59-67). Вместо това се използват „разговори с израелски официални лица“ – които, не е изненадващо, не жадуват да признаят, че са най-лошите военнопрестъпници на 21 век.

Бомбардировъчната кампания на Израел е придружена от безпрецедентна блокада, която лишава Газа от жизненоважна помощ. Според Ариф Хюсеин, главният икономист в Световната програма по прехраната на ООН, "80% от хората [в световен мащаб], или четирима от всеки пет души, в момента са в състояние на глад или на глад от катастрофален тип и понастоящем се намират в Газа!"

На подиума в Белия дом говорителят на президента Джон Кърби каза, че „не е запознат с каквато и да е официална оценка, извършена от правителството на Съединените щати, за да анализира спазването на международното право от нашия партньор Израел. Като се има предвид, че Кърби вече е заявявал, че Белият дом няма „червени линии“, когато става въпрос за поведението на Израел, това ще остане така и в бъдеще. „Не сме видели нищо, което да ни убеди, че трябва да възприемем различен подход по отношение на Газа, опитвайки се да помогнем на Израел да се защити“, каза той.

Но точно както САЩ са напълно наясно, че техният партньор Израел извършва геноцид, САЩ също са наясно, че изповядваното от Израел „право на самоотбрана“ срещу окупатора в окупирана територия няма нищо общо със самозащита! Служители на администрацията на Байдън признаха това пред една от най-надеждните си медии на 7 октомври, "New York Times". „Американците казват, че силният отговор на Израел... отразява значението, което той придава на възстановяването на възпирането срещу атаки от противници в региона“, съобщава Times през ноември. „Ореолът на силата на израелската армия беше затъмнен от атаката на 7 октомври, казват служителите.“

Следователно, за да възстановят разклатеният „ореол на силата“ на Израел, съпричастните американци дадоха на Израел свободен пропуск да избие повече от 22 000 беззащитни цивилни, докато тласка оцелелите два милиона към глад и отчаяние.

Този императив за „възпиране“ – установяване на монопол върху насилието срещу окупираните палестинци и регионалните съседи – ръководи израелската стратегия от създаването си.

Като военен командир на дивизия през 1967 г., бъдещият израелски министър-председател Ариел Шарон изрази загриженост, че Израел губи своята „способност за възпиране“, което той определи като „основното ни оръжие – страхът от нас“.

През 1988 г., един месец след първата интифада, министърът на отбраната Ицхак Рабин се похвали, че политиката му на брутализиране на демонстриращите палестинци е успешна, използвайки основното оръжие на страха от Израел. „Използването на сила, включително побои, несъмнено доведе до въздействието, което искахме – укрепване в населението на страх от израелските отбранителни сили" - каза Рабин.

Когато през декември 2008 г. Израел започна операция „Лято олово“, триседмично нападение, в което уби 1400 палестинци в ивицата Газа, включително повече от 300 деца, Израел използваше същото оръжие на страха. Според "Ню Йорк Таймс" Израелските официални лица се ръководеха от „по-голяма загриженост“, че техните „врагове се страхуват по-малко от тях, отколкото някога са се страхували или би трябвало да се страхуват“. Ето защо, съобщава Times, „израелските лидери пресмятат, че демонстрацията на сила в Газа може да поправи това“, използвайки убитите палестински цивилни за „възстановяване на израелското възпиране“.

Същият императив важи и за настоящата кампания на Израел за унищожаване в Газа. В призива за „война с безпрецедентен мащаб“ срещу Газа, бившият израелски премиер Нафтали Бенет обясни през октомври, че „бъдещето на Израел зависи не от съжалението на света, а от страха в сърцата на нашите врагове“.

В нова публикация за отношенията на администрацията на Байдън с Израел "Ню Йорк Таймс" отново потвърждава, че Израел се стреми да запази своя монопол върху държавния терор. В Газа, обяснява "Times", „Израел стратегически няма нищо против, ако останалият свят смята, че е готов да прекали с грубата сила.“ В крайна сметка Израел е прекарал повече от „половин век... в отглеждане на образа на непобедимостта, образ, разбит на 7 октомври. Израелските лидери искат да възстановят възпирането, което беше изгубено.“

Израел наистина няма нужда да обръща внимание, че светът се противопоставя на геноцидната му кампания, когато най-голямата световна суперсила му дава свобода да „прекалява с подавляващата сила” – хитрият евфемизъм на Times за държавния терор.

Белият дом продължава да прави ясно това одобрение, въпреки че понякога се преструва на загрижен относно жертвите сред цивилното население. Според "Times" „няма сериозна дискусия в администрацията на Байдън относно ограничаването на Израел или поставянето на условия за помощта за сигурност.“ Единственият „истински дебат“ засяга „езика, който да се използва и колко силно да се натиска“ по незначителни тактически въпроси. Без значение е колко още цивилни ще умрат, „никой не настоява наистина за драматична промяна в политиката, като спиране на доставките на оръжия за Израел – ако не поради друга причина, то те разбират, че президентът не желае да го направи!

Израел несъмнено оценява нежеланието на Байдън да спре геноцида. Както обяснява бившият американски посланик в Израел Майкъл Орен, Израел беше „зависим от Съединените щати” след 7 октомври. „И това означаваше, че те имат думата за нещата.“ Основният принос на Белия дом, добавя Орен, е, че „Байдън не използва двата най-очевидни инструмента, с които разполага, за да възпира Израел, а именно потока от американско оръжие към Израел и ветото на САЩ в Съвета за сигурност на ООН - Съвет, който защищава Израел от международни санкции. Според вътрешни лица от Белия дом, докато Байдън и Нетаняху „не са истински приятели“, и двамата „разбират политиката на другия и тяхната взаимна зависимост в този момент.“

Взаимната зависимост на Байдън и Нетаняху означава само, че Израел трябва от време на време да смекчава своята дивотия, за да отговори на нуждите на САЩ за връзки с обществеността. Според "Times" Нетаняху „се съгласи да пусне хуманитарна помощ в Газа като условие г-н Байдън да посети“ Израел след 7 октомври. С други думи Нетаняху пусна струйка хуманитарна помощ в в обсадения лагер на смъртта в Газа единствено заради политическата полза, която едно посещение на Байдън може да му предложи. "Times" предлага това разкритие мимоходом без допълнителни коментари. Според източниците на Times в администрацията на Байдън е напълно разумно Израел да блокира жизненоважни доставки за Газа, само и само за да извлече жест на политическа подкрепа от САЩ за нейната кампания за изтребление там.

В неотдавнашна статия за "The Wall Street Journal" Нетаняху описва своите „три предпоставки за мир между Израел и неговите палестински съседи в Газа“ по следния начин: „Хамас трябва да бъде унищожен, Газа трябва да бъде демилитаризирана и палестинското общество трябва да бъде дерадикализирано“.

Визията на Нетаняху за „мир“ се основава на унищожаването на палестинските му съседи в Газа. Заедно с кампанията си за бомбардировки и гладна обсада Израелските власти открито призоваха за етническо прочистване. „Това, което трябва да се направи в ивицата Газа, е да се насърчи емиграцията“, каза наскоро израелският финансов министър Безалел Смотрич за израелското армейско радио. „Ако има 100 000 или 200 000 араби в Газа, а не 2 милиона араби, цялата дискусия само ден след това ще бъде напълно различна. Според "The Times of Israel" Нетаняху е информирал членовете на кабинета, че „нашият проблем е [да намерим] държави, които желаят да поемат жителите на Газа, и ние работим върху това.“

Всяка сериозна „предпоставка за мир“ следователно изисква обратното на стратегията на Нетаняху: израелското правителство трябва да бъде демилитаризирано и израелското общество трябва да се дерадикализира. Същото важи и за администрацията на Байдън, която е толкова радикализирана, че открито парадира с подкрепата си за това, което Южна Африка нарича „физическото унищожаване на палестинците в Газа“, всичко това, за да помогне за защитата на „ореола на властта“ на Израел.

---

Надявам се, че тези две статии ще дадат възможност на интелигентните и непредубедени читатели да получат по-добра представа за истината около конфликта в Газа и по-специално за поведението на израелската армия и израелските политици към цивилното население в ивицата Газа. По времето на безумните бомбардировки на израелската армия в Газа се развива и една друга трагедия - трагедията на палестинците от Западния бряг на река Йордан, където върлуват банди от еврейски заселници. Те тероризират мирното население със съдействието на израелската армия. Броят на убитите от заселниците и армията палестинци (мъже, жени и деца) надхвърля 300 души от октомври насам, а над хиляда души са арестуваните и задържаните без съд и присъди палестинци!

Дилетант