Вече повече от три месеца продължава геноцидът в Газа, в който под безразличните погледи на управниците на Западните демокрации, потомците на жертвите на холокоста изтребват местното население на Палестина, само защото то не желае да напусне земите, в които живее от хилядолетия! Радетелите за евроатлантическите ценности си затварят очите пред убийството на повече от 22000 жени, деца и мъже и на още повече от 7000 изчезнали под развалините на Газа невинни жители на този най-голям в историята на човечеството концентрационен лагер.
Наскоро Южна Африка подаде в Международния съд (ICJ, анг. International Court of Justice) "Жалба" срещу геноцида, извършван от Израел в Газа. Този факт почти не се отрази в Средствата за масова дезинформация (СМД) в България, поради което аз си позволявам да предложа на читателите на блога превода на две статии от известни личности, които да ги информират за "Жалбата" на Южна Африка и за реакциите на нея и на извършвания геноцид в Газа от "защитниците на световния ред, базиран на правила" и на "човешките права"!
В първата статия известният професор и политолог Джон Миършаймър описва накратко съдържанието на "Жалбата" на Южна Африка.
Genocide in Gaza
JOHN J. MEARSHEIMER
JAN 4, 2024
---
Пиша, за да обърна внимание към един наистина важен документ, който трябва да бъде широко разпространен и прочетен внимателно от всеки, който се интересува от продължаващата война в Газа.
По-конкретно, имам предвид "Жалбата" от 84 страници, която Южна Африка подаде в Международния съд (ICJ) на 29 декември 2023 г., обвинявайки Израел за извършване на геноцид срещу палестинците в Газа. В документа се твърди, че действията на Израел от началото на войната на 7 октомври 2023 г. „са предназначени да доведат до унищожаването на значителна част от палестинската национална, расова и етническа група в Ивицата Газа. (1) Това обвинение пасва ясно с определението за геноцид в Женевската конвенция, по която Израел е страна.
"Жалбата" е превъзходно описание на това, което Израел прави в Газа. Тя е изчерпателен, добре написан, добре аргументиран и подробно документиран материал. "Жалбата" има три основни компонента.
Първо, тя описва подробно ужасите, които Израелската армия (IDF) е причинила на палестинците от 7 октомври 2023 г. насам и обяснява защо много повече смърт и разрушения се подготвят за тях.
Второ, документът предоставя значителна част от доказателствата, показващи, че израелските лидери имат геноцидни намерения спрямо палестинците (стр. 59-69). Наистина, коментарите на израелските лидери – всички стриктно документирани – са шокиращи. Човек си спомня как нацистите говореха за справяне с евреите, когато чете как израелци на „най-отговорни позиции“ говорят за намеренията си спрямо палестинците (стр. 59). По същество документът твърди, че действията на Израел в Газа, съчетани с изявленията за намеренията на лидерите му, показват ясно, че израелската политика е „предназначена да доведе до физическо унищожение на палестинците в Газа (стр. 39)".
Трето, документът се старае да постави войната в Газа в по-широк исторически контекст, изяснявайки, че Израел се е отнасял към палестинците в Газа като затворени животни в продължение на много години. Той цитира многобройни доклади на ООН, описващи жестокото отношение на Израел към палестинците. Накратко, "Жалбата" изяснява, че това, което израелците са направили в Газа след 7 октомври, е по-екстремна версия на това, което са правили много преди 7 октомври.
Няма съмнение, че много от фактите, описани в южноафриканския документ, вече са били съобщавани в медиите. Какво прави "Жалбата" толкова важна обаче е, че обединява всички тези факти на едно място и предоставя всеобхватно и напълно документирано описание на Израелския геноцид. С други думи, предоставя голямата картина, като същевременно не пренебрегва детайлите.
Не е изненадващо, че израелското правителство определи обвиненията като „кървава клевета“, която „няма фактическа и съдебна основа“. Освен това Израел твърди, че „Южна Африка си сътрудничи с терористична група, която призовава за унищожаването на държавата Израел.“ От внимателния прочит на документа обаче става ясно, че няма никакви основание за подобни твърдения. Всъщност е трудно да се види как Израел ще може да се защити по рационално-правен начин, когато съдебното производство започне. В крайна сметка грубите факти са трудни за оспорване.
Позволете ми да предложа няколко допълнителни наблюдения относно обвиненията в документа на Южна Африка.
Първо, документът подчертава, че геноцидът е различен от другите военни престъпления и престъпления срещу човечеството, въпреки че „често има тясна връзка между всички подобни действия.” (1) Например действия, насочени срещу цивилно население, за да се подпомогне спечелването на война – както се случи, когато Великобритания и Съединените щати бомбардираха германските и японските градове през Втората световна война – е военно престъпление, но не и геноцид. Великобритания и Съединените щати не се опитваха да унищожат „значителна част“ от или всички хора в тези държави. Етническото прочистване, подкрепено от селективно насилие, също е военно престъпление, въпреки че също не е геноцид и е действие, което Омер Бартов, роденият в Израел експерт по Холокоста, нарича „престъплението на всички престъпления“.
Искам да отбележа, че аз вярвах, че Израел е виновен за сериозни военни престъпления – но не и за геноцид – през първите два месеца на войната, въпреки че нарастваха доказателствата за това, което Бартов нарече „геноцидно намерение“ от страна на израелските лидери. След края на примирието от 24-30 ноември 2023 г. обаче ми стана ясно, когато Израел се върна към офанзивата си, че израелските лидери всъщност се стремят да унищожат физически значителна част от палестинското население на Газа.
Второ, въпреки че "Жалбата" на Южна Африка се фокусира върху Израел, тя може да има огромни последици и за Съединените щати, особено за президента Байдън и неговите главни сътрудници. Защо? Няма никакво съмнение, че администрацията на Байдън е съучастница в геноцида на Израел, което също е наказуемо действие според Конвенцията за геноцида. Въпреки признанието си, че Израел участва в „безразборни бомбардировки“, президентът Байдън също заяви, че „ние няма да направим нищо друго, освен да защитим Израел. Нито едно нещо!” Той беше верен на думата си, като стигна дотам, че два пъти заобиколи Конгреса в стремежа си бързо да достави допълнително въоръжение на Израел. Като оставим настрана правните последици от поведението му, името на Байдън – и името на Америка – ще бъдат завинаги свързани с това, което вероятно ще се превърне в един от учебните случаи на опит за геноцид.
Трето, никога не съм си представял, че ще видя деня, в който Израел, страна, пълна с оцелели от Холокоста и техните потомци, ще бъде изправена пред сериозно обвинение в геноцид. Независимо от това как ще се развие този случай в Международния съд (ICJ) - тук съм напълно наясно с маневрите, които Съединените щати и Израел ще използват, за да може Израел да избегне справедлив съдебен процес – в бъдеще Израел ще бъде смятан за основен виновник за един от каноничните случаи на геноцид.
Четвърто, южноафриканският документ подчертава, че няма причина да се смята, че този геноцид ще приключи скоро, освен ако Международният съд не се намеси бързо и успешно. В "Жалбата" два пъти се цитират думите на израелския премиер Бенямин Нетаняху от 25 декември 2023 г., за да се подчертае това: „Ние не спираме, ние продължаваме да се борим и ние ще задълбочим битката през следващите дни и това ще бъде дълга битка и тя не е близо до края си (стр. 8, 82). Да се надяваме, че намесата на Южна Африка и ICJ ще спрат боевете, но в крайна сметка възможностите на международните съдилища да принуждават страни като Израел и Съединените щати са изключително ограничени!
Накрая, Съединените щати са либерална демокрация, която е пълна с интелектуалци, редактори на вестници, политици, експерти и учени, които рутинно декларират своя дълбок ангажимент към защитата на човешките права по света. Те са склонни да бъдат силно вокални, когато държави извършват военни престъпления, особено ако Съединените щати или някой от техните съюзници са заинтересувани. В случая с геноцида в Израел обаче повечето от защитниците на правата на човека в либералния мейнстрийм казват малко за дивашките действия на Израел в Газа или за геноцидната реторика на неговите лидери. Надявам се, че те ще обяснят странното си мълчание в някакъв момент. Независимо от това, историята няма да бъде благосклонна към тях, тъй като те почти не казаха нито дума, докато страната им е съучастник в ужасно престъпление, извършено открито пред света, за да го видят всички.
1.
https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/192/192-20231228-app-01-00-en.pdf
2.
3.
4.
https://www.nytimes.com/2023/11/10/opinion/israel-gaza-genocide-war.html
5.
https://mearsheimer.substack.com/p/death-and-destruction-in-gaza
6.
https://www.motherjones.com/politics/2023/12/how-joe-biden-became-americas-top-israel-hawk/
---
Опасявам се, че професорът (Миършаймър) проявява малко повече оптимизъм по отношение на хуманизма на западните либерални демокрации и особено на техните трубадури в лицето на тружениците в СМД, но бъдещето ще покаже дали оптимизмът му е оправдан. Във всеки случай статията е балансирана, откровена и отразява мнението на един много образован и интелигентен човек.
Втората статия е от AARON MATÉ. В нея той отразява жестоката политика на геноцид, практикувана от Израел в Газа и пълното сътрудничество на САЩ в този геноцид!
In Gaza genocide, the US defends Israel’s ‘aura of power’
(В геноцида в Газа САЩ защитават израелския „ореол за мощ“)
As South Africa accuses Israel of genocide, the Biden administration quietly endorses Israel's bid to sow "fear" in defenseless civilians.
(Докато Южна Африка обвинява Израел в геноцид, администрацията на Байдън кротко одобрява израелският стремеж да всее "ужас" всред мирното население.)
AARON MATÉ
JAN 5, 2024
---
Дни след като Южна Африка подаде "Жалба" към Международния съд, обвинявайки Израел в геноцид срещу палестинците от Газа, администрацията на Байдън отговори с възмущение. "Обвинението" - говорителят на Белия дом Джон Кърби обяви - "е безполезно, контрапродуктивно и напълно без никаква основа в реалността".
Представеният от Южна Африка документ от 84 страници всъщност е изчерпателен в документирането си на кампанията на Израел за масови убийства в Газа и откритото намерение на израелските лидери да изпълнят зловещите си намерения. За разлика от тази подробно документирана намеса, главният спонсор на Израел във Вашингтон открито признава, че все още отказва дори минимален контрол на кампанията за изтребление, която финансира, въоръжава и предпазва от вето на Съвета за сигурност на ООН.
Почти три месеца след израелското нападение, което разчита на милиарди долари в американско оръжие, администрацията на Байдън все още „не е извършила официално оценка дали Израел нарушава международното хуманитарно право“,
съобщава "Политико". Правейки всичко възможно, за да избегне тази оценка, администрацията на Байдън заобиколи контрола на Конгреса, за да прехвърли 147.5 милиона долара в артилерийски снаряди и друго оборудване на Израел – втори път, като се позовава на извънредни правомощия за това.
Висш служител на администрацията настоява пред "Политико", че няма за какво да се тревожат: „Ако просто погледнете какво прави Израел, ще видите, че то не е систематично насочено срещу цивилните." Дори това да беше вярно, което очевидно не е, безспорно е, че Израел систематично убива цивилни. Дори Президентът Байдън избухна миналия месец, че Израел извършва „безразборни бомбардировки“, което е безусловно военно престъпление. Поради тази причина, "Ню Йорк Таймс" съобщи, че когато Байдън се изпусна с този „не... скриптван коментар“, грешката му „накара сътрудниците на Белия дом да се втурнат да обясняват какво точно е искал да каже“.
Още по-показателно е как Белият дом сега се мъчи да обясни мнението си, че Израел не извършва геноцид или дори нарушения на хуманитарното право. Според "Политико" „САЩ стигнаха до това заключение отчасти, след като разгледаха съобщения в пресата и разговори с израелски официални лица относно техните военни операции." В списъка на изходните материали, използвани за това мнение на администрацията на Байдън, кой знае защо липсва мнението на собственото ѝ разузнаване, което наскоро намери, че почти половината от боеприпасите, които Израел е хвърлил върху Газа, са били безразборни „тъпи“ бомби, които предвидимо са убили безброй цивилни в техните домове и убежища.
Вместо това САЩ разчитат само на „доклади в пресата“ – но очевидно не и на тези, документирани в "Жалбата" до Международния съд на Южна Африка, която събира изказвания на израелските лидери – геноцидна реторика в девет страници със смразяващи подробности (стр. 59-67). Вместо това се използват „разговори с израелски официални лица“ – които, не е изненадващо, не жадуват да признаят, че са най-лошите военнопрестъпници на 21 век.
Бомбардировъчната кампания на Израел е придружена от безпрецедентна блокада, която лишава Газа от жизненоважна помощ. Според Ариф Хюсеин, главният икономист в Световната програма по прехраната на ООН, "80% от хората [в световен мащаб], или четирима от всеки пет души, в момента са в състояние на глад или на глад от катастрофален тип и понастоящем се намират в Газа!"
На подиума в Белия дом говорителят на президента Джон Кърби каза, че „не е запознат с каквато и да е официална оценка, извършена от правителството на Съединените щати, за да анализира спазването на международното право от нашия партньор Израел. Като се има предвид, че Кърби вече е заявявал, че Белият дом няма „червени линии“, когато става въпрос за поведението на Израел, това ще остане така и в бъдеще. „Не сме видели нищо, което да ни убеди, че трябва да възприемем различен подход по отношение на Газа, опитвайки се да помогнем на Израел да се защити“, каза той.
Но точно както САЩ са напълно наясно, че техният партньор Израел извършва геноцид, САЩ също са наясно, че изповядваното от Израел „право на самоотбрана“ срещу окупатора в окупирана територия няма нищо общо със самозащита! Служители на администрацията на Байдън признаха това пред една от най-надеждните си медии на 7 октомври, "New York Times". „Американците казват, че силният отговор на Израел... отразява значението, което той придава на възстановяването на възпирането срещу атаки от противници в региона“, съобщава Times през ноември. „Ореолът на силата на израелската армия беше затъмнен от атаката на 7 октомври, казват служителите.“
Следователно, за да възстановят разклатеният „ореол на силата“ на Израел, съпричастните американци дадоха на Израел свободен пропуск да избие повече от 22 000 беззащитни цивилни, докато тласка оцелелите два милиона към глад и отчаяние.
Този императив за „възпиране“ – установяване на монопол върху насилието срещу окупираните палестинци и регионалните съседи – ръководи израелската стратегия от създаването си.
Като военен командир на дивизия през 1967 г., бъдещият израелски министър-председател Ариел Шарон изрази загриженост, че Израел губи своята „способност за възпиране“, което той определи като „основното ни оръжие – страхът от нас“.
През 1988 г., един месец след първата интифада, министърът на отбраната Ицхак Рабин се похвали, че политиката му на брутализиране на демонстриращите палестинци е успешна, използвайки основното оръжие на страха от Израел. „Използването на сила, включително побои, несъмнено доведе до въздействието, което искахме – укрепване в населението на страх от израелските отбранителни сили" - каза Рабин.
Когато през декември 2008 г. Израел започна операция „Лято олово“, триседмично нападение, в което уби 1400 палестинци в ивицата Газа, включително повече от 300 деца, Израел използваше същото оръжие на страха. Според "Ню Йорк Таймс" Израелските официални лица се ръководеха от „по-голяма загриженост“, че техните „врагове се страхуват по-малко от тях, отколкото някога са се страхували или би трябвало да се страхуват“. Ето защо, съобщава Times, „израелските лидери пресмятат, че демонстрацията на сила в Газа може да поправи това“, използвайки убитите палестински цивилни за „възстановяване на израелското възпиране“.
Същият императив важи и за настоящата кампания на Израел за унищожаване в Газа. В призива за „война с безпрецедентен мащаб“ срещу Газа, бившият израелски премиер Нафтали Бенет обясни през октомври, че „бъдещето на Израел зависи не от съжалението на света, а от страха в сърцата на нашите врагове“.
В нова публикация за отношенията на администрацията на Байдън с Израел "Ню Йорк Таймс" отново потвърждава, че Израел се стреми да запази своя монопол върху държавния терор. В Газа, обяснява "Times", „Израел стратегически няма нищо против, ако останалият свят смята, че е готов да прекали с грубата сила.“ В крайна сметка Израел е прекарал повече от „половин век... в отглеждане на образа на непобедимостта, образ, разбит на 7 октомври. Израелските лидери искат да възстановят възпирането, което беше изгубено.“
Израел наистина няма нужда да обръща внимание, че светът се противопоставя на геноцидната му кампания, когато най-голямата световна суперсила му дава свобода да „прекалява с подавляващата сила” – хитрият евфемизъм на Times за държавния терор.
Белият дом продължава да прави ясно това одобрение, въпреки че понякога се преструва на загрижен относно жертвите сред цивилното население. Според "Times" „няма сериозна дискусия в администрацията на Байдън относно ограничаването на Израел или поставянето на условия за помощта за сигурност.“ Единственият „истински дебат“ засяга „езика, който да се използва и колко силно да се натиска“ по незначителни тактически въпроси. Без значение е колко още цивилни ще умрат, „никой не настоява наистина за драматична промяна в политиката, като спиране на доставките на оръжия за Израел – ако не поради друга причина, то те разбират, че президентът не желае да го направи!
Израел несъмнено оценява нежеланието на Байдън да спре геноцида. Както обяснява бившият американски посланик в Израел Майкъл Орен, Израел беше „зависим от Съединените щати” след 7 октомври. „И това означаваше, че те имат думата за нещата.“ Основният принос на Белия дом, добавя Орен, е, че „Байдън не използва двата най-очевидни инструмента, с които разполага, за да възпира Израел, а именно потока от американско оръжие към Израел и ветото на САЩ в Съвета за сигурност на ООН - Съвет, който защищава Израел от международни санкции. Според вътрешни лица от Белия дом, докато Байдън и Нетаняху „не са истински приятели“, и двамата „разбират политиката на другия и тяхната взаимна зависимост в този момент.“
Взаимната зависимост на Байдън и Нетаняху означава само, че Израел трябва от време на време да смекчава своята дивотия, за да отговори на нуждите на САЩ за връзки с обществеността. Според "Times" Нетаняху „се съгласи да пусне хуманитарна помощ в Газа като условие г-н Байдън да посети“ Израел след 7 октомври. С други думи Нетаняху пусна струйка хуманитарна помощ в в обсадения лагер на смъртта в Газа единствено заради политическата полза, която едно посещение на Байдън може да му предложи. "Times" предлага това разкритие мимоходом без допълнителни коментари. Според източниците на Times в администрацията на Байдън е напълно разумно Израел да блокира жизненоважни доставки за Газа, само и само за да извлече жест на политическа подкрепа от САЩ за нейната кампания за изтребление там.
В неотдавнашна статия за "The Wall Street Journal" Нетаняху описва своите „три предпоставки за мир между Израел и неговите палестински съседи в Газа“ по следния начин: „Хамас трябва да бъде унищожен, Газа трябва да бъде демилитаризирана и палестинското общество трябва да бъде дерадикализирано“.
Визията на Нетаняху за „мир“ се основава на унищожаването на палестинските му съседи в Газа. Заедно с кампанията си за бомбардировки и гладна обсада Израелските власти открито призоваха за етническо прочистване. „Това, което трябва да се направи в ивицата Газа, е да се насърчи емиграцията“, каза наскоро израелският финансов министър Безалел Смотрич за израелското армейско радио. „Ако има 100 000 или 200 000 араби в Газа, а не 2 милиона араби, цялата дискусия само ден след това ще бъде напълно различна. Според "The Times of Israel" Нетаняху е информирал членовете на кабинета, че „нашият проблем е [да намерим] държави, които желаят да поемат жителите на Газа, и ние работим върху това.“
Всяка сериозна „предпоставка за мир“ следователно изисква обратното на стратегията на Нетаняху: израелското правителство трябва да бъде демилитаризирано и израелското общество трябва да се дерадикализира. Същото важи и за администрацията на Байдън, която е толкова радикализирана, че открито парадира с подкрепата си за това, което Южна Африка нарича „физическото унищожаване на палестинците в Газа“, всичко това, за да помогне за защитата на „ореола на властта“ на Израел.
---
Надявам се, че тези две статии ще дадат възможност на интелигентните и непредубедени читатели да получат по-добра представа за истината около конфликта в Газа и по-специално за поведението на израелската армия и израелските политици към цивилното население в ивицата Газа. По времето на безумните бомбардировки на израелската армия в Газа се развива и една друга трагедия - трагедията на палестинците от Западния бряг на река Йордан, където върлуват банди от еврейски заселници. Те тероризират мирното население със съдействието на израелската армия. Броят на убитите от заселниците и армията палестинци (мъже, жени и деца) надхвърля 300 души от октомври насам, а над хиляда души са арестуваните и задържаните без съд и присъди палестинци!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар