Тези дни на вниманието ми попадна една статия от сайта RUSI ("Royal United Services Institute"), чийто автор е Алекс Вершинин, със заглавие:
"The Attritional Art of War: Lessons from the Russian War on Ukraine" by Alex Vershinin (18 March 2024)
https://rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/attritional-art-war-lessons-russian-war-ukraine
Спомних си, че вече бях чел статия от този военен анализатор и "прерових" блога си от 2022 година за нея. Открих, че съм я цитирал в есето си от понеделник, 4 юли 2022 г., озаглавено:
"Европейските политици сигурно са полудели!"
https://diletant43.blogspot.com/2022/07/blog-post.html
В есето аз посочвам доста интересни статистики на OSCE за драстично нарасналия обстрел на ДНР и ЛНР непосредствено преди започването на конфликта от украинските войски в Донбас, които определено демонстрират, че признаването на двете републики от РФ и започването на СВО съвсем не е било без предизвикателство от нацисткия режим в Киев.
В същия материал цитирам и статия на Скот Ритер за въоръженията, с които ВСУ са започнали военните действия, както и въоръженията, които те са получили до момента, и тези, за които настояват пред западните си господари. Трябва честно да си призная, че прочетох с удоволствие цялото есе, защото човек бързо забравя фактите и подробностите от миналото, а те са много важни за оценката на настоящето.
В есето намерих разбира се и търсената от мен статия на Вершинин озаглавена:
"The Return of Industrial Warfare" by Alex Vershinin (17 June 2022)
https://rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/return-industrial-warfare
По-долу цитирам част от коментара, който съм направил върху статията по онова време:
"В статията, която е относително кратка и наситена с информация, се обръща внимание, че ако САЩ имат намерение да стават отново 'Арсенал на демокрацията' (термин, въведен от Ф. Д. Рузвелт през Втората световна война), то за това ще бъде необходимо време (вероятно години) и преди всичко пълна промяна на методите за планиране и производство на военна техника и на амуниции за тази техника! В статията си Алекс Вершинин дава данни за производството на артилерийски снаряди за американската артилерия, според които цялото производство на американската военна индустрия в тази област за година би осигурило снаряди за около 3 седмици при интензивността, с която използват артилерията руснаците в Украйна! По-нататък Вершинин отбелязва, че досега руснаците са изстреляли от 1100 до 2100 крилати и балистични ракети. САЩ годишно осигуряват за армията си 110 PRISM, 500 JASSM и 60 Tomahawk крилати ракети. Това означава, че годишните покупки на ракети за американската армия не биха стигнали и за 3 месеца при интензивността, с която руснаците използват ракетите в Украйна. Авторът отбелязва, че се счита, че руската армия има на склад около 4000 балистични и крилати ракети и ежемесечно произвежда такива количества, с които би могла да попълва разхода на ракети за години напред! Мнението, че американската индустрия и индустриите на страните от НАТО биха могли бързо да се организират и да започнат да произвеждат значително по-големи количества въоръжение и боеприпаси, не отговаря на истината, поради промените в структурата на американската индустрия и активната деиндустриализация на страната. Даже такива елементарни оръжия като противотанковите ракети Javelin и противосамолетните ракети Stinger, производителите на които са гигантски военно-промишлени корпорации (Локхийд-Мартин и Рейтион), не могат да бъдат доставени на украинците в момента в желаните количества, а ще бъдат доставени в... следващите няколко години!"
Не мога да се въздържа да не цитирам във връзка с онази статия на Вершинин руската поговорка "Как будьто в воду смотрел!". Всичко стана така, както си го е написал човекът, и в новата си статия, той, като истински умен анализатор, се опитва да извлече необходимите уроци от станалото.
Алекс Вершинин доразвива концепцията си за "индустриалната война", отбелязвайки очевидния факт, че Западът изобщо не се е справил с "историческата задача", която си е поставил с подпалването на войната между Украйна и Русия. Той илюстрира идеите си с примери от Първата и Втората световни войни, макар че в текущата конфронтация с РФ има достатъчно примери, които биха илюстрирали идеите му за съвременна война между държави и/или блокове от държави със съпоставими ресурси. Според него войните между съпоставими по мощ държави или групировки са неизбежно войни на изтощение, а не маневрени войни, и този факт определя до голяма степен стратегията и изкуството на водене на подобни войни.
"Войните на изтощение изискват специфично 'Изкуство на войната' и се водят с 'центриран върху силата' подход, за разлика от маневрените войни, които са 'фокусирани върху контрол на терена'. Те предполагат наличието на огромен промишлен капацитет, за да се даде възможност за попълване на загубите, географска дълбочина за поемане на поредица от поражения и технологични условия, които предотвратяват бързото придвижване по терена. При войните на изтощение военните операции се определят от способността на държавата да компенсира загубите си и да генерира нови формирования, а не от тактически и оперативни маневри. Страната, която приема изтощителната природа на войната и се фокусира върху унищожаването на вражеските сили, вместо да печели терен, е най-вероятно да спечели и войната. Западът не е подготвен за такъв вид войни. За повечето западни експерти стратегията на изтощаване е контраинтуитивна. В исторически план Западът е предпочитал краткия сблъсък на професионални армии, в които 'победителят получава всичко'. Неотдавна проведени военни игри, като войната на CSIS за Тайван, обхващат един месец битки. Възможността войната да продължи дълго никога не е обсъждана. Това е отражение на общото западно отношение към войните. Войните на изтощение се третират като изключения, нещо, което трябва да се избягва на всяка цена и като цяло продукт на неспособността на лидерите. За съжаление, войните между почти равностойни сили вероятно ще бъдат изтощителни, благодарение на големия набор от налични ресурси за заместване на първоначалните загуби. Изтощителната природа на битката, включително ерозията на професионализма поради жертви, изравнява бойното поле, независимо коя армия е започнала с по-добре обучени сили. Докато конфликтът продължава, войната се печели от икономиките, а не от армиите."
Забележка. В горния цитат, под фразата "ерозията на професионализма поради жертви, изравнява бойното поле", Вершинин има предвид, че наличието на високопрофесионален подофицерски състав в западните армии, който на Запад се счита за тяхно голямо предимство пред структурата на руската армия, в процеса на военните действия се стопява и престава да бъде определящ фактор.
Само от цитираното дотук се вижда фаталната предопределеност на загубата на войната от Украйна:
1. Икономически Украйна е много по-слаба от Руската Федерация. Подтиквайки Украйна към война с Русия, Западът съвършено нереалистично оценяваше собствените си индустриални възможности спрямо възможностите на Руската федерация, може би изхождайки от простотията, изказана преди години от един американски сенатор, кой знае защо считан едва ли не за национален герой, че Русия е "бензиностанция с ракети"!?
2. Украйна има значително по-малки човешки ресурси от Руската Федерация. По понятни съображения (нежелание за открита конфронтация с ядрена свръхсила) НАТО не може да си позволи да участва пряко с войски в конфликта между Украйна и Русия, което обрича Украйна на неизбежно поражение в една война на изтощение. Надеждата за предизвикване на политически промени в Русия с помощта на санкционен натиск показаха несъстоятелността на оценката на Запада на новото разпределение на силите между т. нар. "демократични режими"и т. нар. "автократични режими".
Западът разчиташе да компенсира тези слабости на Украйна със своята напреднала военна технология, модерна структура на въоръжените сили и модерна тактика на маневриране на войските, подпомогнати от високо технологични информационно-разузнавателни средства. С други думи Западът разчиташе на огромното си технологично, организационно и тактическо превъзходство над "бензиностанцията с ракети", но последните изброени предимства се оказаха само фантазии в мозъците на западните политици и висши военни! За съжаление фаталното недооценяване на военно-икономическия потенциал на Руската федерация от Запада струва на украинския народ загубата на най-продуктивната му част и вероятно практическото изчезване на неотдавна зародилата се държава.
Единствена полза от тази война, колкото и странно да звучи това, може да има Европа, защото тя показа несъстоятелността на НАТО като военна организация и може би ще предизвика преосмисляне на структурата и целите на Европейския съюз, както и провалящите се амбиции на бюрокрацията в Брюксел за създаване на една аморфна, безполова, безнационална човешка маса без традиции, структура и амбиции, подвластна на шепа финансови олигарси, които желаят безнаказано да смучат жизнените сокове на европейските народи!
Безпристрастният анализ на развитието на войната в Донбас недвусмислено сочи, че войната на изтощение практически е спечелена от РФ. В момента ВС РФ оказват постоянен натиск върху ВСУ по целия фронт в Донбас, изваждайки от строя до 1000 бойци на ден от личния състав на ВСУ. В същото време Върховната Рада на Украйна е парализирана и не може да приеме закон за рекрутиране на нови стотици хиляди бойци за фронта. Украинските мъже, които са под заплаха за рекрутинг по всякакъв начин избягват контакти с властта, да не говорим, че близо милион и половина от тях заблаговременно са емигрирали зад граница и поне засега са недостъпни за рекрутиране. Дори да успее да рекрутира необходимите количества пушечно месо, бандата на Зеленски ще се нуждае от месеци за обучение на новобранците, защото в противен случай те ще станат лесна жертва на обучените и прекрасно организирани след две годишна кампания руски войски.
"Най-великият военен съюз на всички времена" - НАТО, се оказа в невъзможност да осигури желаните от ВСУ оръжия и муниции, но политиците, управляващи страните членки на съюза, бълнуват за някакъв "замразен конфликт", който се установявал между Украйна и Русия!? Те говорят за доставки на снаряди през 2025 и 2026 години, за бъдещо членство на Украйна в НАТО и ЕС и човек неизбежно остава с впечатлението, че те са под въздействието на някакви силно стимулиращи въображението лекарства, защото никой не може да каже с определеност каква част от днешна Украйна ще продължи да се нарича Украйна след година-две и въобще ще съществува ли такава държава в близкото бъдеще?!
Френският президент Емануел Макрон сащиса съюзниците си в НАТО със заявлението, че Франция ще изпрати 20000 войници в Украйна!? Числото бе бързо намалено на 2000, а френски военни писаха във военното списание "Marianne", че "Френските войски биха изглеждали като армия от мажоретки пред руската армия!"
Macron’s Psycho-Play to Keep Aloft the Punctured Balloon of a ‘Geo-Political EU’
Alastair Crooke • Monday, March 25, 2024 •
"Изглежда Макрон си представя, че играе някаква комплицирана игра на 'психо-възпиране' с Москва. Игра характеризираща се с 'радикално двусмислие'."
https://www.unz.com/article/macrons-psycho-play-to-keep-aloft-the-punctured-balloon-of-a-geo-political-eu/?utm_source=email&utm_campaign=article
Понастоящем противовъздушната отбрана на Украйна е практически унищожена и руските ракетни войски методично бомбардират електроснабдителната система на Украйна. Подобна атака се провеждаше и през 2023 година, но тогава тя бе ориентирана според Джон Хелмер срещу електроразпределителната система на страната. По негова преценка руснаците искаха да изследват структурата и зависимостите в системата, за да намерят слабите ѝ точки, където тя лесно може да бъде компрометирана в нужния момент. Считаше се също, че атакувайки електроразпределителната система, руснаците целят да изтощят противовъздушната защита на страната, което ще им позволи да атакуват далеч по-спокойно важни индустриални и най-вече инфраструктурни обекти, когато дойде време за сериозното финално настъпление.
Настоящата атака срещу електроснабдяването на Украйна е насочено към генераторните обекти на системата. Трябва да се има предвид, че железопътната мрежа в Украйна е силно електрифицирана и срутването на електроснабдителната система ще доведе до сериозни проблеми с транспорта на войски, въоръжение и муниции, когато започне сериозно военно настъпление.
Накратко, болшинството анализатори очакват, че до два-три месеца ВС РФ ще започнат сериозни настъпателни операции в Украйна, но засега изглежда никой не знае направлението или направленията, в които те ще се развият!? Нещо повече, неотдавна началникът на оперативното управление на генщаба на ВС РФ генерал Сергей Рудской заяви, че ВСУ все още притежава резерви, които трябва да бъдат унищожени, преди да се мисли за сериозни настъпления от страна на ВС РФ.
Терористичната атака, проведена от тайните служби на Украйна, вероятно със съдействието на ЦРУ и МИ-6, в залата на центъра "Крокос", с използването на псевдо ислямски терористи (в случая бандити "търсачи на щастие"), които нямат нищо общо с религиозно-фанатичните муджахидини на ИДИЛ, ще доведе до абсолютно обратни резултати от тези, които са целели да постигнат творците на операцията. Идеята, че руснаците ще се опълчат срещу "нескопосаните руски тайни служби", допуснали клането в "Крокос", няма да сработи изобщо, а по-скоро ще доведе до още по-голямо сплотяване на населението около правителството на Путин. Безрезултатната диверсионна дейност на украинските тайни служби, извършвана със съдействието на западните разузнавателни центрове в граничните с Украйна райони на РФ, очевидно доказаха контраефективността на подобни мерки, но в случая с руснаците Западът изглежда изчерпа торбата с триковете, за да посегне към откровен тероризъм със съдействието на отявлените врагове на западната цивилизация от периферията на ислямския фундаментализъм.
"Градината в джунглата", в която политическите джуджета в Брюксел обявиха, че са превърнали Европа, започва бързо да буренясва! Предстои година на избори в много страни на Съюза, както и за управляващи органи на Съюза. Европейските народи имат възможността с един замах да започнат трудния процес на реформи, от които ЕС се нуждае, за да продължи съществуването си като организация, носеща полза на европейските народи. За съжаление днешната банда политически недотепки, които управляват Европа, се опитват да запазят властта си, заплашвайки европейските народи с Русия, която имала намерение да завладее страните на Източна Европа. От народите на Източна Европа зависи дали ще се хванат на въдицата на глобалистичната олигархия и дали ще повярват в абсурдната идея, че 150-те милиона руснаци, които разполагат с една седма от земята в света, се лакомят за нещастните парчета земя на народите от източна Европа? За съжаление подобни абсурдни схеми понякога са сработвали, но да се надяваме, че днес народите в Европа поне малко са поумнели!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар