Демокрация vs автокрация

Според президента на САЩ Джоузеф Байдън в света се води борба на живот и смърт между демокрацията, която се олицетворява от САЩ, и останалите страни от т. нар. Колективен Запад и автокрацията, която се олицетворява от водещите страни на т. нар. Глобален Юг, начело на които стоят Русия и Китай. Според тази теория демокрацията се характеризира със защита на: свободата на словото, правото на избор на политическите ръководители, защита на правата на малцинствата (етнически, расови, сексуални и др.), а автокрацията се характеризира накратко казано с отрицанието на тези права и управлението на държавата от отделни личности, узурпирали за себе си преценката за това какви и кои права трябва да бъдат осигурени на управляваните. В тази връзка си спомням един разговор, който имах преди близо 60 години с преподавателя си по история на КПСС, пътувайки във влака от София за Варна. За моя изненада другарят (така се обръщахме един към друг в онези времена) Бочев се оказа, че си спомня, че съм бил негов студент и беше така любезен да отговори на моите въпроси за липсата на свобода на словото и изобщо на информацията в режима на т. нар. "народна демокрация". Според него причината, поради която има ограничения на тези свободи в България, се дължеше на относителната икономическа и политическа слабост, която режимът чувства. Той твърдеше, че когато режимът се почувства достатъчно стабилен в тези направления, то той ще позволи и по-голяма свобода на словото и на достъпа до информация. През следващите години (края на 60-те години и след това) наистина се почувства "затопляне" – по радиото и по телевизията се появиха Бийтълсите, АББА, Ролинг Стоунс и други западни състави, а BBC и Свободна Европа престанаха да бъдат заглушавани. В днешно време, когато наблюдавам информационното затъмнение и бясната антируска пропаганда във връзка с войната в Украйна, започвам да си мисля, че демократичните режими в Колективния Запад се чувстват нестабилни и неуверени в собствената си устойчивост и именно по тази причина налагат информационното затъмнение и бясната антируска пропаганда в страните си.

Демокрацията, както е известно, представлява социална система, в която държавата се управлява от органи, избрани от народа чрез всеобщо гласуване. Поради факта, че тя предполага наред с различните свободи, с които се ползва народа, и свобода на индивидуалната икономическа дейност, по-способните и по-активните членове на обществото натрупват постепенно съществени лични и семейни богатства. Неизбежно настъпва разслоение на обществото на имащи и неимащи класи. Имащите класи разполагат с повече средства, което им позволява да финансират отделни индивиди от своите среди, както и от средите на неимащите слоеве на населението, които са готови да им служат, за да се занимават с политика. Създава се професионална политическа класа, финансирана от имащите класи, при което политиците се задължават да управляват държавата така, че да защитават интересите на богатите! Постепенно богатствата се концентрират все повече и повече в ръцете на ограничена част дори от членовете на имащите класи. По този начин възниква олигархия и тя с времето узурпира издигането на хора, които да управляват държавата, и по този начин да защитават по-добре нейните интереси. Изборите с течение на времето придобиват характер на състезание между различните групи на олигархията за достъп до властта и това днес се нарича демокрация, макар че всъщност става дума за плутокрация – т. е. управление на олигархията в полза на една или друга група олигарси!

Автокрацията се характеризира с това, че управлението отново е в ръцете на олигархията, но периодичните избори престават да играят съществена роля в избора на автократа, след като той вече се е добрал до властта и олигархията му дава възможност да управлява дотогава, докато той демонстрира способност за осигуряване на икономическото развитие на държавата с достатъчно високи темпове, които да създават у народа чувство за повишаващо се благоденствие и сигурност. При това режимът на автокрацията може да си позволи периодични избори, с които да се проверява дали автократът наистина е популярен сред народните маси и дали неговият режим се ползва с достатъчна популярност сред народа.

Режимът на Путин в Русия провежда редовни избори и Путин безусловно се ползва с далеч по-голяма подкрепа от народа, отколкото редица ръководители в колективния Запад. След идването си на власт през 2000 година Путин успя да стабилизира държавата, предотвратявайки разпадането ѝ, драстично ограничавайки центробежните тенденции във Федерацията, ограничавайки господството на руските олигарси. Свидетелство за успеха на режима му е и признанието на "Световната банка" (СБ), че през периода 2017-2021 Руската федерация (РФ) е изпреварила по "Брутен вътрешен продукт"/"Съответстваща покупателна способност" (БВП/СПС) първо Германия, а след това и Япония, изкачвайки се по този показател на четвърто място в света, след Китай, САЩ и Индия. В следващите години РФ се утвърждава на четвъртото място, което следва от данните по-долу:

- 2021: Русия $5.7Тр, Япония $5.6Тр, Германия $5.2Тр;

- 2022: Русия $6Тр, Япония $5.9Тр, Германия $5.5Тр;

- 2023: Русия $6.5Тр, Япония $6.3Тр, Германия $5.9Тр; 

- 2023: Китай $35Тр, САЩ $27.4Тр, Индия $14.6Тр.

Забележка. По признание на ЦБ в РФ има до 40% необявен БВП, който ако се отчете, ще докара БВП/СПЦ на РФ до $9-10Тр. 

През периода на управлението си Путин реорганизира и укрепи армията на Руската федерация и през 2008, 2014 и 2022 години решително се противопостави на НАТО и Колективния Запад да обкръжат РФ с бази, предлагайки членство в НАТО и ЕС на редица страни от бившия Съветски съюз и на членките на Варшавския договор. Очевидно огромното болшинство от населението на РФ прие наратива на Путин за недружелюбните империалистически намерения на Колективния Запад и го подкрепи в "Специалната военна операция" (СВО) срещу Украйна. Путин безусловно е предпочитаният ръководител за народите на РФ, независимо от това по какъв начин Байдън и колегите му от ЕС характеризират както него, така и управлението му! Естествено в периода на СВО в Русия неизбежно бяха ограничени някои демократични свободи, но подобна тенденция е обичайна за всеки режим по време на война.

В Китай, другата страна сочена като пример за автокрация от Байдън, избори в горния смисъл не се провеждат, но в 2500 годишната история на Поднебесната съществува понятието за "Небесен мандат", който определя дали ръководството на страната удовлетворява желанието на масите за добро управление или не!? Във времената, когато народът реши, че ръководството на страната е загубило "Небесния мандат", в Китай обикновено настъпват смутни времена и дори граждански войни, които променят режима. През последните десетилетия Китай извади над нивото на бедност няколкостотин милиона китайци без провеждането на демократични избори в стила на западните демокрации, но под последователното ръководство на няколко ръководители, излъчени от Китайската комунистическа партия чрез добре отработен механизъм на управленческа приемственост. През този период Китай излезе на първо място в света по ВВП/СПС и се превърна във "фабриката на света".

Характерно за съвременните автокрации е, че те съчетават принципите на свободните пазарни механизми с последователна национална индустриална политика, която им позволява да концентрират финансовите и трудовите ресурси на страните си за постигането на целите на развитието на националните икономики в полза на обществото. В същото време демократичните режими на либералния Запад отричаха ролята на индустриалната политика на държавата в полза на господството на пазарните механизми, като по този начин позволиха на олигархията да деиндустриализира икономиките на страните им в полза на финансиализацията на стопанствата им, тъй като това осигуряваше по-бързо забогатяване на олигархията. В рамките на моя живот, в продължение на половин век, аз бях свидетел на това как разликата между "финансовите компенсации" на изпълнителните директори на 500-те най-големи корпорации в САЩ нараснаха от 25 пъти повече от компенсациите на средно-платените сътрудници в корпорациите до 195 пъти повече, а личните богатства на най-богатите хора в демократичния свят пораснаха от 30 милиарда до 300 милиарда на най-богатите от тях! Изобщо разликата между бедните и богатите се увеличи неимоверно, а средната класа между тях "изтъня" в недопустима за социалното разбирателство степен!

Причината за автократични режими в страни като Русия и Китай изглежда се дължи на размера на държавите, който вероятно изисква по-централизиран характер на управлението и ограничения на някои свободи, като например свободите на отделните малцинства за самоуправление или самоопределение и при определени обстоятелства ограничение на достъпа до информация, а също така и на прекаленото влияние на членовете на олигархията върху властта. При определянето на режима на управление в една страна неизбежно играят роля, както историческите, така и религиозните традиции на народа или народите влизащи в състава на държавата.

След края на Студената война САЩ решиха, че е настъпил моментът за пълното удовлетворяване на историческите англосаксонски амбиции за световно господство. По една или друга причина политическата класа в САЩ е искрено убедена в това, че на нея ѝ е предопределено от съдбата да управлява света и да насажда в него собствените си норми за политическо и социално управление (manifest destiny). Последваха редица локални войни и "Цветни революции" – опит на западните демокрации и преди всичко на САЩ да наложат на народите собственото си виждане за това, как те трябва да уредят вътрешното си управление и социални отношения - нещо, което по принцип противоречи на либерализма, който те проповядват!

На практика Западът се опитва да провежда политика за насилствено установяване на демокрацията навсякъде, независимо от желанието на съответните народи, чиито концепции за типа на самоуправление са базирани на тяхното историческо развитие и национален характер.

Ако се обърнем назад към дори недалечната история, то САЩ имат поредица от успешни опити за ликвидирането на демократични режими в други страни: свалянето на режима на Мосадък в Иран, свалянето на режима на Арбенс в Гватемала, свалянето на режима на Алиенде в Чили и т. н. Това са били демократични режими с националистически характер, което според управляващите в САЩ е представлявало опастност за имперското им господство в съответните райони на света! В същото време те са подкрепяли автократични режими в редица страни, като абсолютните монархии в арабските страни на персийския залив, редица автократични режими в Централна и Южна Америка, поредицата военни режими в Пакистан и т. н. Това по недвусмислен начин демонстрира хипократщината на т. нар. либерални демокрации, които - както изглежда - действат по принципа на селския свещеник, който проповядвал "Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво ви казвам да правите!".

По въпроса за това кой режим е по-ефективен - демокрацията или автокрацията - може да се спори. Във всеки случай в момента автокрациите (Русия и Китай) безусловно демонстрират по-висока ефективност, но до голяма степен това може би се дължи на неефективността на демокрациите, които са в очевиден упадък и са се превърнали в плутокрации, в които се води непрекъсната борба за влияние на отделни олигархични групировки, което неизбежно ги отслабва. Сигурно обаче е едно, че автокрациите имат по-голяма възможност за провеждане на дълговременна икономическа политика, което е от особено значение за страни, които имат намерение да се развиват като сериозни индустриални държави.

Въпреки твърденията, че либерално-демократичните режими ще осигурят мир и благоденствие на света, господството на либералните демокрации след края на Студената война се характеризираше с редица войни срещу по-малки и по-слаби държави, които доведоха до разруха и разпад на законността в тези държави (Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и др.).

Съединените щати, като водач на либералните демокрации на Колективния Запад, почувстваха заплаха за хегемонната си позиция в света от Русия и Китай и това е основната причина за войната в Украйна. Конкретният повод е решението на НАТО, взето през 2008 година, да приеме Украйна в съюза. Тогава идеята на Буш за приемането на Украйна в НАТО бе посрещната със силна опозиция от Меркел и Саркозѝ, тъй като те считаха (напълно справедливо), че подобно развитие е неприемливо за Русия от гледна точка на нейната безопасност, но американците взеха връх и в резултат на това се стигна до събитията от 2014 година и до войната от 24 февруари 2022 година. Някои считат, че Украйна има право да принадлежи към каквито съюзи пожелае, но НАТО е създадено за противодействие срещу СССР (респективно срещу Русия) и влизането в него на Украйна очевидно противоречи на принципа за "неделимостта на безопасността", т. е. не е допустимо безопасността на една държава да се осигурява за сметка на нейните съседи. Редица наблюдатели и коментатори отбелязват, че ако Украйна не се е отказала от ядреното си оръжие с Будапещенския договор от 1994 година, то тя не би станала жертва на СВО от страна на Русия, услужливо забравяйки при това обстоятелството, че Русия гарантира безопасността на Украйна в онзи договор при условието, че Украйна ще бъде неутрална държава, което условие се нарушава с намерението ѝ да стане член на НАТО! Западните политици твърдят, че ако на Русия ѝ бъде позволено да победи Украйна, то тя неизбежно ще посегне и на другите си съседи: Литва, Латвия, Естония и дори на Полша!? Подобни твърдения са абсолютно безпочвени, тъй като Путин никога и по никакъв повод не е изявявал претенции към тези държави! Нещо повече, РФ има достатъчно голяма територия и пропорционално недостатъчно население за тази територия, за да има желание да придобива нови територии с недружелюбно население. Дотогава, докато съседите на Русия не водят агресивно недружелюбна политика спрямо нея, то тя няма никакви причини за агресивна политика спрямо тях!

Преди няколко дена слушах възмутената тирада на госпожа Янкулова от БНР, която критикуваше изказването на президента Радев за "страхливите български политици, които са готови да изпратят български войски да воюват в Украйна срещу Русия". Тя се възмущаваше срещу това, че президентът нямал право да говори по такъв начин, още повече, че подобно твърдение не било вярно!? Работата е там, че много европейски политици (Макрон, фон дер Лайен, Столтенберг, Сикорски и др.) открито говорят за необходимостта от изпращане на войски в Украйна, а и на всички е добре известно, че освен от оръжие, украинското правителство се нуждае и от войници, като рекрутирането на ново пушечно месо в Украйна става все по-трудно и по-трудно, да не кажем невъзможно! Причините за това са, както демографските проблеми на Украйна, така и умората от продължаващата вече повече от две години неуспешна война. На Запад се говори за създаването на логистични коридори за американската армия към територията на Украйна, като един от коридорите минава от Гърция, през България и Румъния - до Украйна! Ако се дойде до използването на тези коридори за транспорт на войски, то е доста близко до ума, че България ще се превърне в цел за руските далекобойни оръжия, дори без участието на български войски в конфликта!

В същото време вече от осем месеца в ивицата Газа се разгаря с нова сила конфликтът между Израел и палестинците. Израелската армия подлага на безмилостно унищожение населението на Газа под предлог, че се бори за ликвидацията на Хамас. Западните либерални демокрации подпомагат с оръжие и политическо прикритие геноцида на Израел срещу народа на Палестина, с което се дискредитираха пред народите на Глобалния Юг, за които разликата в отношението на Запада към конфликтите в Газа и в Украйна е очевидна. На всички стана безпределно ясно, че принципите на хуманизма и демократическите ценности са валидни само тогава, когато това е в интерес на техните пропагандатори!

Дилетант