понеделник, 21 октомври 2024 г.

"Планът за победа" на Зеленски

Тези дни Зеленски докладва пред Украинската Рада своя фамозен "План за победа" над Русия, който той през последните седмици разнасяше и рекламираше на срещите си със покровителите на Украйна от НАТО. Общо казано публичната част от плана (има и секретни точки, за които голяма част от депутатите в Радата изглежда не са достойни) се свежда до 5 точки, които могат да се синтезират до следното:

1. Незабавна покана до Украйна за членство в НАТО.

2. Развитие на отбраната на Украйна чрез доставка на нови модерни оръжия и муниции и преди всичко чрез развитие на отбранителната индустрия на страната, което да се достигне с помощта на Западния военно-промишлен комплекс, който трябва да инвестира в украинската отбранителна индустрия.

3. Украйна предлага да разположи на своята територия всеобхватен неядрен стратегически пакет за възпиране, който ще бъде достатъчен, за да защити Украйна и Европа от всяка военна заплаха от Русия.

4. Мирът ще дойде чрез икономическа сила и натиск върху Русия: по-специално ограничаване на цените на петрола, неговите продукти и износа им. Украйна разполага с големи природни богатства (полезни изкопаеми и плодородна земя), които могат да бъдат използвани от западните корпорации и инвеститори.

5. След войната Украйна ще има най-компетентната армия в Европа, която може да бъде използвана, за да освободи американската армия от необходимостта да поддържа свой контингент на континента. По този начин Украйна ще допринесе за установяването и поддържането на траен мир в Европа.

Според Зеленски: "Планът за победа е гаранция, че лунатиците в Кремъл ще загубят способността си да продължат войната. Русия трябва завинаги да загуби контрол над Украйна."

Коментарите за плана не демонстрират нито неописуем възторг, нито дори особен интерес както на Запад, така и в самата Украйна. Нещо повече, анализаторите виждат в една или друга степен повторение на искания на украинската страна към Запада, които вече са отказвани или нови, още по-амбициозни желания за военна техника и муниции, които Западът не е в състояние да изпълни, особено след започването на конфликта в Близкия изток.

По точка (1), както е известно, Украйна отдавна получи повече или по-малко учтив отказ. За точка (2) се говори от известно време, но засега е непонятно как може да се развива отбранителната индустрия в Украйна и кой разумен инвеститор ще вложи парѝ при настоящото състояние на енергийната инфраструктура на страната и възможността на ВС РФ да атакува с ракети и дронове практически всяка точка от Украйна!?

В точка (5) справедливо се отбелязва, че ВСУ представляват за момента най-боеспособната европейска армия, но според мен изобщо не е ясно още колко дълго тя ще съществува като боеспособна организация!?

Точка (4) демонстрира готовността на Зеленски да предостави на Запада природните богатства на Украйна като залог за огромните средства вложени досега във военната защита на режима му. Неслучайно той разкрива плана си само ден-два след обявяването, че най-голямото производство на титан в Украйна се продава за жълти стотинки!

Третата точка се позовава на разполагането в Украйна на някакъв вид „неядрен“, но опустошителен военен пакет, който може да послужи като основно възпиращо средство срещу Русия. Не е много ясно, но можем да предположим, че става дума за разполагането на американските системи, като например тези в Полша с "Aegis Ashore", които позволяват изстрелването на нападателни ракети Tomahawk с конвенционални и ядрени заряди, заедно със съответните бойни части, които да ги обслужват и защитават. Вероятно Зеленски предвижда и разполагането в Украйна на мощни военновъздушни сили и мощна противовъздушна отбрана, способни да респектират военновъздушните сили на РФ.

В последните дни в западния печат трескаво се обсъжда новината, че Зеленски, едва ли не, е поставил ултиматум, че ако Украйна не бъде приета в НАТО, то тя ще разработи бързо свое ядрено оръжие!

Зеленски изглежда намеква, че бъдещето на Украйна може да бъде осигурено само чрез НАТО или ядрени оръжия. Всъщност той казва, че това е, което е обяснил на Тръмп, и може да е истинският корен в основата на неговия „план за победа“:

https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/10/17/zelensky-ukraine-seek-nuclear-weapons-join-nato/

Джулиан Рьопке от "BILD" съобщава, че някакъв високопоставен украински служител му е разкрил, че ако се наложи, Украйна може да построи ядрено оръжие „в рамките на няколко седмици“.

Служителят, специализиран в снабдяването с оръжия, е казал в затворен кръг: „Имаме Материала, имаме Знанието. Ако има споразумение - имаме нужда само от няколко седмици до първата бомба.“

Западът трябва да се грижи „по-малко за червените линии на Русия, а да мисли много повече за нашите червени линии“, е предупреждението на официалния представител.

Интересното е, че в горната публикация се отбелязва и недвусмислено се намеква, че като последна отчаяна отбранителна линия Украйна има намерение бързо да се сдобие с ядрени оръжия, ако Русия отново нападне Киев.

"Според анализатора на Bild Юлиан Рьопке, изявлението на Зеленски е дошло като „шок“ за западните журналисти. Той твърди, че преди няколко месеца високопоставен украински служител уж е казал на изданието и на други членове на тесен кръг от политици и служители, че Украйна няма да приеме втора офанзива на руската армия срещу Киев, а ще се възползва от ядрено оръжие!"

По въпроса за ядреното оръжие, Зеленски продължава да бълва развенчаната лъжа, че Украйна се е „отказала от ядрените си оръжия“ по време на подписването на Будапещенския меморандум. Във връзка с това искам да отбележа следното:

Първо, Украйна никога не е имала контрол над тези ядрени оръжия. Второ, известно е, че всъщност самите САЩ, а не Русия, са принудили Украйна да се откаже от "своите ядрени оръжия" през онзи период, тъй като САЩ са се опасявали, че активни ядрени оръжия могат да попаднат в ръцете на някоя провалена държава. Освен това Украйна не би могла да ги изстрелва, но би могла потенциално да ги разглоби и да продаде обогатения плутоний на "лоши играчи" на черния пазар. Русия по онова време не е имала никакви агресивни намерения спрямо Украйна, тъй като в конституцията на Украйна е било фиксирано, че тя ще бъде неутрална държава!

Във връзка с шумотевицата около възможността Украйна бързо да създаде свое ядрено оръжие ще приведа цитат от Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана на Държавната дума на РФ, който коментира тази възможност на Украйна така: "Това е абсолютно невъзможно; те нямат необходимите компетенции, материали и оборудване. Твърденията, че ядрени оръжия могат да бъдат направени от отпадъци на ядрено гориво, са приказки за слабо образовани! Той добавя, че Украйна може да направи "мръсна бомба", но Русия е обмислила всички възможности. Ако приемем, че може да им се даде ядрено оръжие тайно, това също е изключено, защото има определена техника, която позволява незабавно да се определи къде са създадени специалните боеприпаси. Така че сбогом, Америка!" - добави Андрей Картапулов.

На пресконференцията на Путин по случай предстоящото започване на срещата на BRICS, Дмитрий Кисельов задава въпрос на Путин да коментира изказването на Зеленски за възможността за спешна разработка на ядрено оръжие и използването му от Украйна срещу Русия. Путин напомня, че Зеленски е имал подобни идеи още преди началото на СВО, като ги е изказал на съвещание в Мюнхен през февруари 2022 година, без това да предизвика отрицателна реакция сред западните съюзници на Украйна и това е била една от причините за започването на СВО. Путин отбелязва, че Русия внимателно следи за развитията в това направление в Украйна и в никакъв случай няма да допусне тя да се снабди с ядрено оръжие - собствено или от някакъв друг източник!

По този въпрос е интересен и коментарът на израелския анализатор Яков Кедми:

https://youtube.com/watch?v=uzqYaReAIxI&si=R7jhENuApL0hpP7X

Забележка. Клипът съдържа и коментар за връзките на РФ със Северна Корея, както и за предстоящата среща на BRICS в Казан.

Изглежда, че Русия не се притеснява от ниско качествена "мръсна бомба" с малък капацитет, защото, ако Украйна се осмели да използва нещо подобно, Русия би могла безнаказано да използва тактическо ядрено оръжие срещу Украйна и да я изпрати в каменната ера, тъй като нито един съюзник няма да се притече в защита на Украйна, като се знае, че Украйна първа е използвала ядрено оръжие. Като такава тази заплаха е безсмислена спрямо Русия. Това всъщност е заплаха срещу съюзниците на Украйна. Това е дългоочакваното изнудване на Зеленски към собствените му „партньори“, като посланието всъщност е: „Ако не ни спасите, ще използваме ядрени оръжия, за да предизвикаме конфронтация и да изгорим целия свят заедно с нас“!

В западните СМД се споменаваше и за секретни точки в "Плана за победа" на Зеленски. Съдържанието на секретното приложение към "плана" беше публикувано от AMVET и в него Киев предава списък с цели за ракетите Storm Shadow, JAASM и Taurus в Русия, които украинците искат да ударят в близко бъдеще и преди зимата.

Целите включват барутни фабрики в Казан, Тамбов и Перм, летища до 1000 км от украинската граница, предприятия на военнопромишления комплекс, произвеждащи дронове и ракетни оръжия, както и щабове и командни пунктове в Ростов, Воронеж, Москва, Белгород, Курск и Санкт Петербург. Списъкът включва още и логистични центрове, полигони, транспортни възли, включително Кримския мост, щабовете на ФСБ и Националната гвардия на Русия, части за противовъздушна отбрана в обсег до 500 км, оръжейни складове, базата на Черноморския флот в Новоросийск, команден пункт близо до Сочи и редица федерални правителствени агенции „на разстояние до 1000 км от стартовите площадки“.

По същество това е разширен списък от цели от ISW (американският Institute for the Study of War), като той продължава с изброяване на критична инфраструктура в граничните райони, петролни рафинерии и "мегатерминали" като Псков, сервизи на Министерството на отбраната и специални служби.

Съветникът на ръководителя на кабинета на Зеленски, Михайло Подоляк, призна, че в секретните приложения са посочени необходимите оръжия и цели за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация.

Както е известно на 12 октомври в Рамщайн (Германия) трябваше да се състои важно съвещание на НАТО, свързано с помощта за войната в Украйна. Президентът Байдън неочаквано обяви, че не може да присъства на съвещанието поради... наближаващият ураган Милтън!? Блинкен пък се оказа "много зает" с посещение в югоизточна Азия! В крайна сметка съвещанието бе отложено или по-точно – канцелирано. Не изключвам, че важна роля за "приятелите на Украйна" да се откажат от това знаково съвещание, играят претенциите на Зеленски във фамозния му "План за победа", особено като се има предвид, че тези дни Байдън долетя в Берлин и се срещна с Макрон, Стормер и Шолц, но не благоволи да приласкае Зеленски!?

Голямо недоумение предизвикаха у мен оплакванията на някои украински управници от факта, че САЩ и съюзниците им са участвали със своя авиация в защитата на Израел при първата иранска въздушна атака! Зеленски отдавна иска Полша и Румъния да свалят руските ракети и дронове, които атакуват западните части на Украйна, но тези страни упорито отказват това, тъй като считат, че руснаците ще възприемат подобни действия като физическа намеса на НАТО в конфликта! Спомних си израза на покойния колега и приятел Димитър Йорданов, който в този случаи би казал: "Къде се слагат те в кашоните за износ?". Изглежда украинците са си въобразявали, че за олигарсите, управляващи САЩ, Украйна има ако не по-голямо, то поне същото значение и стойност като Израел!? Явно слабо познават американската политическа действителност и ролята на израелското лоби в нея!

За да завърша тази тема ще обърна внимание на очевидния факт, че администрацията на Байдън се надява и горещо желае разгромът на украинската армия да не настъпи в следващите три месеца - последните три месеца на администрацията. Срамът от трагичния край на Афганската авантюра в началото на президентството на Байдън е достатъчен и той очевидно не желае второ подобно преживяване. Дали украинската армия ще устои толкова дълго предстои да видим, но администрацията на Байдън се старае с всички сили да обезпечи поне финансово украинската си авантюра до края на управлението си, а по-нататък - да му мисли следващият президент, който и да е той!?

Конфликтът в Близкия изток продължава да се развива и задълбочава. Израел постига някои повърхностни успехи, като например убийството на Яхия Синуар - военният ръководител и архитект на октомврийската (2023 година) атака на Хамаз. Това е моментът, в който Израел би могъл да обяви победа и да опита да тръгне по пътя на преговорите за спиране на настоящия конфликт в Газа. Разбира се Нетаняху няма да се възползва от тази възможност. Бедата на Израел е в това, че той се бори срещу една идея - идеята за независимост на Палестинския народ и в борбата за тази идея все нови и нови водачи застават на мястото на убитите! Израел може да победи само, ако физически унищожи Палестинския народ и "демократичния и хуманен" Запад, както изглежда, е готов да съдейства на ционистите в това престъпление! Не е обаче ясно дали това е достатъчно? Западът си затваря очите пред престъпленията на религиозните фанатици, които са се добрали до властта в Израел, но рано или късно ще се появи новият Саладин, който ще прочисти Леванта от самозабравилите се фанатици! Дано само това не стане с цената на предсказания в Библията Армагедон!

Дилетант

петък, 4 октомври 2024 г.

Капанът на преговорите

Войната в Украйна достигна до етап, в който всички започват да говорят за нуждата от преговори и дипломатическо решение на конфликта. Интересното е, че очевидно губещата страна в конфликта - Украйна - не дава и дума да се издума за преговори или поне президентът ѝ все още бълнува за край на войната, при който Украйна ще си върне всички загубени територии, Русия ще бъде наказана с разходите по възстановяването ѝ, а ръководителите на Русия, начело с Путин, ще бъдат предадени на международен съд за военни престъпления и престъпления срещу човечеството!

Освен безумните приказки на Зеленски, които се възприемат от съюзниците му на Запад с одобрителни аплодисменти, на което управниците в Кремъл не обръщат особено внимание, се чуват и предложения на членове на БРИКС, които предлагат не толкова фрапантно неизпълними условия за мир, но на които ръководството на РФ не може да не гледа с притеснение. Става дума за мирните инициативи на Бразилия и Индия, които, макар и да не изглеждат толкова абсурдни като "мирния план" на Зеленски, все пак не могат да не притесняват Путин и компания! Стигна се дори дотам, че по време на последната сесия на ООН Бразилия събра 18 държави на съвещание по въпросите за мира между Украйна и РФ, което за късмет на Русия Зеленски не удостои с внимание и което съвещание приключи само с пожелания за бъдещи дипломатически инициативи по въпроса!

Проблемът за руснаците е, че някои от техните партньори от БРИКС желаят прекратяване на конфликта и не се вълнуват особено много от това как и при какви условия той ще бъде прекратен. Нещо повече, техните предложения предполагат спиране на огъня, докато траят преговорите! "Спирането на огъня, докато траят преговорите за мир", е абсолютно неприемливо за руската страна, която след провала на Минск 1 и 2, а също така и на преговорите в Истанбул през март-април 2022 година, няма никакво доверие в честното отношение на Запада към опитите за договаряне относно политиката на САЩ и НАТО в Европа. За руснаците е важно да бъдат достигнати именно целите, които те предявиха пред Запада през декември 2021 година - преди започването на конфликта. Тези цели, ако се опитаме да си ги припомним, най-общо казано бяха: възстановяване на съглашенията за мир и безопасност в Европа от 90-те години на миналия век, когато САЩ и Западът бяха обещали на СССР и РФ, че НАТО няма да се придвижва на запад към границите на Съветския съюз! Понастоящем целите на СВО, както нееднократно ги дефинира Путин в многобройни заявления, накратко са:

  • Неутралитет на Украйна, както това беше залегнало в първоначалната конституция на страната;

  • демилитаризация на Украйна;

  • признаване на статута на руския език, като официален език, и гарантиране на правата на рускоговорещите граждани в Украйна, както и гарантиране на правата и собствеността на Руската православна църква в Украйна;

  • признаване на присъединяването към РФ на Запорожка и Херсонска области, а така също на Донецката и Луганската републики и естествено – на Крим.

Тези цели представляват сърцевината на това, което Путин и други руски ръководители хитро наричат "Истанбул +". Хитро, защото "+" може да означава много неща в зависимост от условията на фронта, когато съглашенията биват договаряни!

Естествено горните изисквания на ръководството на РФ са прекалено радикални за идеите на миролюбивите доброжелатели на Украйна и Русия, които виждат решението на конфликта по схема, подобна на решението в края на Корейската война - примирие с демилитаризирана зона по линията на фронта, такава каквато е в момента на съглашението. Това разбира се означава създаването на огнище на потенциален конфликт с Русия на нейната граница, в сърцето на Европа, който винаги може да бъде възпламенен, ако Западът пожелае! С други думи преговорите за мир в настоящия момент на конфликта в Украйна представляват за Русия капан, в който злонамерените противници на РФ искат тя да се хване, а добронамерените приятели на РФ не се вълнуват особено много от желанието на Русия за стабилно уреждане на проблемите на безопасността в Европа и желаят мир при всякакви условия стига да се прекрати войната! За щастие на Путин и компания тъпото упорство на украинското ръководство и страхът му от нацисткото малцинство в Украйна засега устройват напълно руснаците и те усилено поддакват на своите приятели от БРИКС, когато последните призовават за мирни преговори, знаейки много добре, че за Зеленски и компания преговорите за мир означават сигурна смърт от ръцете на Бандеровските нацисти, които може и да са малцинство (както твърди Западът), но са въоръжени и организирани!

Целта на Русия е да постигне колапс на ВСУ, който да доведе до смяна на властта в Киев. Ако новата власт не е изгодна за Путин и компания, то това няма да бъде никаква беда, защото ВС РФ ще бъде в състояние да завладее каквито си иска територии от Украйна, присъединявайки ги към РФ или конституирайки ги в една квази-независима държава, наречена например "Новорусия", което би осигурило достатъчно голям буфер между РФ и НАТО. От друга страна подобно развитие на войната ще представлява жесток удар по престижа на НАТО, което ще направи съюза несъстоятелен и ще доведе неизбежно до неговата ликвидация и замяна с някаква форма на въоръжени сили на ЕС.

Очевидно подобно развитие на събитията в Украйна може да предизвика остра реакция на НАТО и САЩ, включително дори намеса в конфликта с въоръжени сили, поради което ръководството на РФ подготвя промени в доктрината си за използване на ядрено оръжие, които целят да повишат цената на евентуална намеса на Съюза в конфликта! Промените бяха озвучени неотдавна лично от Путин:

"... На какво още искам да обърна внимание? В актуализираната версия на документа агресията срещу Русия от страна на неядрена държава, но с участието или подкрепата на ядрена държава, се предлага да се разглежда като тяхно съвместно нападение срещу Руската федерация.

Ясно са определени и условията за преминаване на Русия към използване на ядрено оръжие. Ще разгледаме тази възможност веднага щом получим достоверна информация за масирано изстрелване на средства за въздушно-космическо нападение и тяхното преминаване през държавната ни граница. Имам предвид стратегически и тактически самолети, крилати ракети, дронове, хиперзвукови и други летателни апарати.

Запазваме си правото да използваме ядрено оръжие в случай на агресия срещу Русия и Беларус като член на съюзната държава. Всички тези въпроси са съгласувани с белоруската страна и с президента на Беларус. Включително ако врагът, използвайки конвенционални оръжия, създаде критична заплаха за нашия суверенитет.

В заключение бих искал да отбележа, че всички уточнения са щателно проверени и съобразени с настоящите военни заплахи и рискове за Руската федерация."

Промените в доктрината все още не са направени официално, а по-скоро са „предложени“ в проектодокумент, след едногодишно внимателно проучване и обмисляне от специалистите на Министерството на отбраната на РФ. Към момента няма каквато и да е промяна в ядрената доктрина и няма информация кога точно такива промени могат да влязат в сила. Путин може умишлено да използва разместената времева линия по-скоро като „предупреждение“ към Запада, като окончателното подписване на предложените идеи в официалната доктрина ще бъде задържано до момента, в който Русия трябва да оповести последната си червена линия.

Пълния официален запис на срещата може да бъде прочетен на сайта на Кремъл по следния адрес:

http://www.kremlin.ru/events/president/transcripts/75182

На фронта продължава неудържимото настъпление на ВС РФ. Тези дни бе превзет Угледар, предстои превземането на обкръжените Селидово и Курахово, почти напълно е обкръжен Покровск. Превземането на тези градове е въпрос на седмици, след което ВС РФ може спокойно да атакува Запорожие, Херсон и вероятно Днепро и да излезе на левия бряг на Днепър. В процес на изпълнение е операцията по обкръжаване на войските, навлезли в Курска област. Все повече и повече публикации на Запад пишат за трагичното състояние на духа в украинската армия, която страда от липса на попълнения с жива сила и техника. Разрастването на конфликта в Близкия изток неизбежно ще доведе снабдяването на ВСУ с муниции и въоръжение близо до нулата! Целта на ръководството в Кремъл, както вече писах, е колапса на ВСУ, след което руснаците наистина ще са готови на преговори... за пълна капитулация на Украйна!

В същото време на източното крайбрежие на Средиземно море с нова сила се разгоря пожара на геноцида на ционистки Израел срещу арабския народ на Палестина. Една седмица след като Израел започна своята подкрепяна от САЩ атака в Газа миналия октомври, президентът Байдън беше попитан от CBS News дали подхранването на конфликт в Близкия изток на фона на прокси войната в Украйна е „повече, отколкото Съединените щати могат да поемат по едно и също време.”

„Не“ отвърна Байдън с възмущение. „Ние сме Съединените американски щати, за бога, най-мощната нация в историята – не в света, в историята на света. САЩ не само „имат капацитета да направят това“, каза Байдън, „ние имаме задължението да го направим. Ние сме „основната нация“... И ако [ние] не го направим, тогава кой ще го направи?“

По този начин Байдън благослови не само израелската кампания на "изгорена земя" в Газа, но и в Ливан. За Израел Байдън каза, че „влизането“ и „изгонването на екстремистите“ от „Хизбула... на север“ заедно с „Хамас на юг... е необходимо изискване“.

С наближаването на първата годишнина от хегемоничното изявление на Байдън през октомври миналата година САЩ продължават да играят съществената роля, която той си представяше. Настоящата бомбардировка на Ливан от Израел, която уби стотици невинни хора – включително генералния секретар на Хизбула Хасан Насрала – и принуди стотици хиляди да напуснат домовете си, е пряк резултат от самовнушеното "задължение" на Байдън към Израелската агресия.

Атаката срещу щаба на Хизбула бе реализирана от 86 броя 1000-килограмови бомби, американско производство, които бяха използвани в течение на секунди за разрушаване на блока от 6 многоетажни сгради, под които се е намирал щабът на Хизбула, където е бил убит Насрала заедно с около 20 високопоставени функционери на Хизбула и ирански военни.

Целта на Хизбула, която тя иска да постигне с изстрелването на ракети срещу територията на Израел е да окаже натиск върху Израел за постоянно прекратяване на огъня в Газа. Точно както Байдън провъзгласява задължението на САЩ да подхранва два регионални конфликта, Хизбула – група, основана в отговор на израелската инвазия в Ливан през 1982 г. – провъзгласява задължението си да се съпротивлява на израелската хегемония, която уби десетки хиляди ливанци през последните 42 години, а през последната година уби над 40000 палестинци в Газа. Намесата на Хизбула в подкрепа на палестинците от Газа, която прогони десетки хиляди граждани на Израел от север към центъра на Израел, е ограничена по мащаб. От повече от 10 200 трансгранични атаки през последната година, около 81 процента са извършени от Израел срещу Ливан.

През този период администрацията на Байдън прие стратегията да се преструва, че оказва натиск върху Израел, като същевременно му предоставя оръжия и дипломатическо прикритие, за да убие десетки хиляди хора в Газа и да я направи непригодна за живеене за оцелелите; да увеличи своя дългогодишен терор и кражба на земя на Западния бряг; да бомбардира редовно Сирия – и сега преследва дългогодишното си намерение да унищожи Хизбула, основната сила в региона, която може сериозно да отвърне на ударите и терора на Израел.

В изявление Байдън приветства убийството на лидера на Хизбула от Израел като „мярка за справедливост за многото му жертви“. Байдън спомена ливанските цивилни жертви, убити заедно с Насрала по време на продължаващата въоръжена от САЩ кампания на Израел срещу Ливан, като неизбежен резултат от борбата на Израел срещу своите врагове. Байдън също потвърди, че „напълно подкрепя правото на Израел да се защитава срещу Хизбула, Хамас, хусите и всякакви други терористични групи, поддържани от Иран. Той разбира се не споменава, че според международните закони Израел няма право да убива палестинците в окупираните Газа и в Западния бряг. Правителството на САЩ дори поддържа безпардонните нарушения на дипломатическия протокол от страна на Израел, които той осъществява с убийствата на палестински, ливански и ирански функционери, дипломати и военни на териториите на чужди държави - Сирия, Иран и Ливан.

Особено фрапантно е убийството на политическия ръководител на Хамаз - Хания в Техеран точно в деня на инагурацията на новия президент на Иран Масуд Пезешкян. Този терористичен акт, извършен от тайните служби на Израел на територията на държава, с която Израел не е официално във война, цели да предизвика акт на отмъщение от страна на Иран, който да се изтълкува от Израел и подкрепящия го Запад като акт на война срещу Израел. Военните на САЩ не горят от желание да започнат война с Иран и затова САЩ и Франция започнаха активна дипломатическа офанзива, целяща да убеди новия президент Пезешкян да въздържа военните на Иран от отмъщение. Наистина, в продължение на седмици Иран се въздържаше от атака срещу Израел, което накара Израел да проведе редица нови терористични акции срещу Хизбула, които кулминираха в бомбения атентат срещу Насрала, ръководството на Хизбула и гостуващи ирански военни в Ливан. Поредицата от терористични актове (избухващи пейджъри, портативни радиостанции и ракетни атентати), които достигнаха апогея си в убийството на Насрала, имаха за цел да предизвикат отмъщението на Иран, което да послужи за подпалване на жадуваната от Израел война между САЩ и Иран.

През периода между атентата срещу Хания в Техеран и отмъщението на Иран чрез последната ракетна атака срещу Израел, Иран или по-точно иранският президент попаднаха в "капана на преговорите" или по-точно в "капана на обещанията за преговори" заложен от Запада. За илюстрация на това, а и за първоначална информация във връзка с ракетната атака на Иран привеждам по-долните линкове към материали в информационното пространство и цитати от публикациите.

Iran Pounds Israel in Retaliatory Strike

(Иран атакува Израел с ракетен удар за отмъщение)

Larry Johnson • Tuesday, October 1, 2024 • 1,000 Words

https://www.unz.com/article/iran-pounds-israel-in-retaliatory-strike/?utm_source=email&utm_campaign=article

"...

Иранският президент Масуд Пезешкян признава, че на него му е било обещано прекратяване на огъня в Палестина и напредък по решението на проблема с израелската активност в Газа от две държави (САЩ и Франция), ако Иран удържи огъня си и не накаже Израел за убийството на Хания. Пезешкян, който се оказа невероятно наивен, прие тези глупости и Иран не направи нищо до терористичната пейджърска атака на Израел и убийството на Хасан Насрала. Поне Пезешкян беше достатъчно мъж, за да признае, че е бил изигран и се оказа, че той бързо се учи. С падането на нощта в Израел Иран предприе масивна атака с балистични ракети. ..."

Видео: Отбранителните ракети-прихващачи на израелския "Железен купол" не улучват целите си, а иранските балистични ракети поразяват целите си.

https://www.bitchute.com/embed/ez1HL05VJzFF/:

"...

Най-интересното е съобщението, че иранците са информирали Вашингтон и Москва какво ще правят, т. е. че те ще атакуват само израелски военни цели. Това обяснява защо служители на Вашингтон са успели да информират пресата този следобед, че Иран ще атакува Израел. Казвайки на Вашингтон, Техеран знаеше, че Израел също ще получи предупреждението. И все пак, въпреки че Израел знаеше, че атаката идва, той не успя да я осуети. ..."

Israel's Lost Escalation Dominance

(Израел е загубил ескалационната си доминантност)

JOHN J. MEARSHEIMER

OCT 2, 2024

https://mearsheimer.substack.com/p/israels-lost-escalation-dominance?utm_source=post-email-title&publication_id=1753552&post_id=149716430&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

В горната статия известният американски политолог логично и подробно обяснява задънената улица, в която Израел навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко.

Известният политически и военен анализатор Скот Ритер в интервю при съдията Андрю Наполитано прави първоначален анализ за иранската ракетна атака срещу Израел (със субтитри на български):

https://www.youtube.com/watch?v=bxvPkv0xtcc

Иранският външен министър Абас Арагчи заяви по повод на атаката на Иран срещу Израел: "Нашият отговор във връзка с последните събития е приключен, освен ако израелският режим не реши да провокира по-нататъшно отмъщение. При подобен сценарий нашият отговор ще бъде още по-силен и по-мощен."

Множество ирански издания и канали в Telegram, свързани с IRGC, съобщават: "Иран предупреди САЩ: ако атакувате нашите рафинерии, ние ще подпалим рафинериите и петролните полета в целия регион, включително тези в Саудитска Арабия, Азербайджан, Кувейт, ОАЕ и Бахрейн."

По всичко личи, че Нетаняху и неговите ултрареакционни колеги, в своя садистичен транс, се движат неотклонно по пътеката на войната, която може да доведе до трагични последствия както за Израел, така и за целия район, а дори и за целия свят!

Не знам защо, но мислейки за събитията в Близкия изток, неизбежно си спомням за събитията в този район преди близо едно хилядолетие. В 1097 година започва първият кръстоносен поход, който в 1099 година се увенчава с превземането на Ерусалим от кръстоносците и създаването на Ерусалимското кралство. В продължение на близо два века мюсюлманските народи от района се борят с променлив успех срещу кръстоносците. Най-накрая се ражда Саладин, който успява да ги организира и да ликвидира християнските кралства, херцогства и графства създадени от кръстоносците. От този период в района са останали тук-там християнски райони, но господството на исляма е безусловно поне до създаването на Израел през 1948 година. Страхувам се, че съдбата на Израел в крайна сметка ще повтори съдбата на християнското господство по тези места, а дали страховете ми ще се оправдаят предстои да видим!?

Дилетант