Войната в Украйна достигна до етап, в който всички започват да говорят за нуждата от преговори и дипломатическо решение на конфликта. Интересното е, че очевидно губещата страна в конфликта - Украйна - не дава и дума да се издума за преговори или поне президентът ѝ все още бълнува за край на войната, при който Украйна ще си върне всички загубени територии, Русия ще бъде наказана с разходите по възстановяването ѝ, а ръководителите на Русия, начело с Путин, ще бъдат предадени на международен съд за военни престъпления и престъпления срещу човечеството!
Освен безумните приказки на Зеленски, които се възприемат от съюзниците му на Запад с одобрителни аплодисменти, на което управниците в Кремъл не обръщат особено внимание, се чуват и предложения на членове на БРИКС, които предлагат не толкова фрапантно неизпълними условия за мир, но на които ръководството на РФ не може да не гледа с притеснение. Става дума за мирните инициативи на Бразилия и Индия, които, макар и да не изглеждат толкова абсурдни като "мирния план" на Зеленски, все пак не могат да не притесняват Путин и компания! Стигна се дори дотам, че по време на последната сесия на ООН Бразилия събра 18 държави на съвещание по въпросите за мира между Украйна и РФ, което за късмет на Русия Зеленски не удостои с внимание и което съвещание приключи само с пожелания за бъдещи дипломатически инициативи по въпроса!
Проблемът за руснаците е, че някои от техните партньори от БРИКС желаят прекратяване на конфликта и не се вълнуват особено много от това как и при какви условия той ще бъде прекратен. Нещо повече, техните предложения предполагат спиране на огъня, докато траят преговорите! "Спирането на огъня, докато траят преговорите за мир", е абсолютно неприемливо за руската страна, която след провала на Минск 1 и 2, а също така и на преговорите в Истанбул през март-април 2022 година, няма никакво доверие в честното отношение на Запада към опитите за договаряне относно политиката на САЩ и НАТО в Европа. За руснаците е важно да бъдат достигнати именно целите, които те предявиха пред Запада през декември 2021 година - преди започването на конфликта. Тези цели, ако се опитаме да си ги припомним, най-общо казано бяха: възстановяване на съглашенията за мир и безопасност в Европа от 90-те години на миналия век, когато САЩ и Западът бяха обещали на СССР и РФ, че НАТО няма да се придвижва на запад към границите на Съветския съюз! Понастоящем целите на СВО, както нееднократно ги дефинира Путин в многобройни заявления, накратко са:
Неутралитет на Украйна, както това беше залегнало в първоначалната конституция на страната;
демилитаризация на Украйна;
признаване на статута на руския език, като официален език, и гарантиране на правата на рускоговорещите граждани в Украйна, както и гарантиране на правата и собствеността на Руската православна църква в Украйна;
признаване на присъединяването към РФ на Запорожка и Херсонска области, а така също на Донецката и Луганската републики и естествено – на Крим.
Тези цели представляват сърцевината на това, което Путин и други руски ръководители хитро наричат "Истанбул +". Хитро, защото "+" може да означава много неща в зависимост от условията на фронта, когато съглашенията биват договаряни!
Естествено горните изисквания на ръководството на РФ са прекалено радикални за идеите на миролюбивите доброжелатели на Украйна и Русия, които виждат решението на конфликта по схема, подобна на решението в края на Корейската война - примирие с демилитаризирана зона по линията на фронта, такава каквато е в момента на съглашението. Това разбира се означава създаването на огнище на потенциален конфликт с Русия на нейната граница, в сърцето на Европа, който винаги може да бъде възпламенен, ако Западът пожелае! С други думи преговорите за мир в настоящия момент на конфликта в Украйна представляват за Русия капан, в който злонамерените противници на РФ искат тя да се хване, а добронамерените приятели на РФ не се вълнуват особено много от желанието на Русия за стабилно уреждане на проблемите на безопасността в Европа и желаят мир при всякакви условия стига да се прекрати войната! За щастие на Путин и компания тъпото упорство на украинското ръководство и страхът му от нацисткото малцинство в Украйна засега устройват напълно руснаците и те усилено поддакват на своите приятели от БРИКС, когато последните призовават за мирни преговори, знаейки много добре, че за Зеленски и компания преговорите за мир означават сигурна смърт от ръцете на Бандеровските нацисти, които може и да са малцинство (както твърди Западът), но са въоръжени и организирани!
Целта на Русия е да постигне колапс на ВСУ, който да доведе до смяна на властта в Киев. Ако новата власт не е изгодна за Путин и компания, то това няма да бъде никаква беда, защото ВС РФ ще бъде в състояние да завладее каквито си иска територии от Украйна, присъединявайки ги към РФ или конституирайки ги в една квази-независима държава, наречена например "Новорусия", което би осигурило достатъчно голям буфер между РФ и НАТО. От друга страна подобно развитие на войната ще представлява жесток удар по престижа на НАТО, което ще направи съюза несъстоятелен и ще доведе неизбежно до неговата ликвидация и замяна с някаква форма на въоръжени сили на ЕС.
Очевидно подобно развитие на събитията в Украйна може да предизвика остра реакция на НАТО и САЩ, включително дори намеса в конфликта с въоръжени сили, поради което ръководството на РФ подготвя промени в доктрината си за използване на ядрено оръжие, които целят да повишат цената на евентуална намеса на Съюза в конфликта! Промените бяха озвучени неотдавна лично от Путин:
"... На какво още искам да обърна внимание? В актуализираната версия на документа агресията срещу Русия от страна на неядрена държава, но с участието или подкрепата на ядрена държава, се предлага да се разглежда като тяхно съвместно нападение срещу Руската федерация.
Ясно са определени и условията за преминаване на Русия към използване на ядрено оръжие. Ще разгледаме тази възможност веднага щом получим достоверна информация за масирано изстрелване на средства за въздушно-космическо нападение и тяхното преминаване през държавната ни граница. Имам предвид стратегически и тактически самолети, крилати ракети, дронове, хиперзвукови и други летателни апарати.
Запазваме си правото да използваме ядрено оръжие в случай на агресия срещу Русия и Беларус като член на съюзната държава. Всички тези въпроси са съгласувани с белоруската страна и с президента на Беларус. Включително ако врагът, използвайки конвенционални оръжия, създаде критична заплаха за нашия суверенитет.
В заключение бих искал да отбележа, че всички уточнения са щателно проверени и съобразени с настоящите военни заплахи и рискове за Руската федерация."
Промените в доктрината все още не са направени официално, а по-скоро са „предложени“ в проектодокумент, след едногодишно внимателно проучване и обмисляне от специалистите на Министерството на отбраната на РФ. Към момента няма каквато и да е промяна в ядрената доктрина и няма информация кога точно такива промени могат да влязат в сила. Путин може умишлено да използва разместената времева линия по-скоро като „предупреждение“ към Запада, като окончателното подписване на предложените идеи в официалната доктрина ще бъде задържано до момента, в който Русия трябва да оповести последната си червена линия.
Пълния официален запис на срещата може да бъде прочетен на сайта на Кремъл по следния адрес:
http://www.kremlin.ru/events/president/transcripts/75182
На фронта продължава неудържимото настъпление на ВС РФ. Тези дни бе превзет Угледар, предстои превземането на обкръжените Селидово и Курахово, почти напълно е обкръжен Покровск. Превземането на тези градове е въпрос на седмици, след което ВС РФ може спокойно да атакува Запорожие, Херсон и вероятно Днепро и да излезе на левия бряг на Днепър. В процес на изпълнение е операцията по обкръжаване на войските, навлезли в Курска област. Все повече и повече публикации на Запад пишат за трагичното състояние на духа в украинската армия, която страда от липса на попълнения с жива сила и техника. Разрастването на конфликта в Близкия изток неизбежно ще доведе снабдяването на ВСУ с муниции и въоръжение близо до нулата! Целта на ръководството в Кремъл, както вече писах, е колапса на ВСУ, след което руснаците наистина ще са готови на преговори... за пълна капитулация на Украйна!
В същото време на източното крайбрежие на Средиземно море с нова сила се разгоря пожара на геноцида на ционистки Израел срещу арабския народ на Палестина. Една седмица след като Израел започна своята подкрепяна от САЩ атака в Газа миналия октомври, президентът Байдън беше попитан от CBS News дали подхранването на конфликт в Близкия изток на фона на прокси войната в Украйна е „повече, отколкото Съединените щати могат да поемат по едно и също време.”
„Не“ отвърна Байдън с възмущение. „Ние сме Съединените американски щати, за бога, най-мощната нация в историята – не в света, в историята на света. САЩ не само „имат капацитета да направят това“, каза Байдън, „ние имаме задължението да го направим. Ние сме „основната нация“... И ако [ние] не го направим, тогава кой ще го направи?“
По този начин Байдън благослови не само израелската кампания на "изгорена земя" в Газа, но и в Ливан. За Израел Байдън каза, че „влизането“ и „изгонването на екстремистите“ от „Хизбула... на север“ заедно с „Хамас на юг... е необходимо изискване“.
С наближаването на първата годишнина от хегемоничното изявление на Байдън през октомври миналата година САЩ продължават да играят съществената роля, която той си представяше. Настоящата бомбардировка на Ливан от Израел, която уби стотици невинни хора – включително генералния секретар на Хизбула Хасан Насрала – и принуди стотици хиляди да напуснат домовете си, е пряк резултат от самовнушеното "задължение" на Байдън към Израелската агресия.
Атаката срещу щаба на Хизбула бе реализирана от 86 броя 1000-килограмови бомби, американско производство, които бяха използвани в течение на секунди за разрушаване на блока от 6 многоетажни сгради, под които се е намирал щабът на Хизбула, където е бил убит Насрала заедно с около 20 високопоставени функционери на Хизбула и ирански военни.
Целта на Хизбула, която тя иска да постигне с изстрелването на ракети срещу територията на Израел е да окаже натиск върху Израел за постоянно прекратяване на огъня в Газа. Точно както Байдън провъзгласява задължението на САЩ да подхранва два регионални конфликта, Хизбула – група, основана в отговор на израелската инвазия в Ливан през 1982 г. – провъзгласява задължението си да се съпротивлява на израелската хегемония, която уби десетки хиляди ливанци през последните 42 години, а през последната година уби над 40000 палестинци в Газа. Намесата на Хизбула в подкрепа на палестинците от Газа, която прогони десетки хиляди граждани на Израел от север към центъра на Израел, е ограничена по мащаб. От повече от 10 200 трансгранични атаки през последната година, около 81 процента са извършени от Израел срещу Ливан.
През този период администрацията на Байдън прие стратегията да се преструва, че оказва натиск върху Израел, като същевременно му предоставя оръжия и дипломатическо прикритие, за да убие десетки хиляди хора в Газа и да я направи непригодна за живеене за оцелелите; да увеличи своя дългогодишен терор и кражба на земя на Западния бряг; да бомбардира редовно Сирия – и сега преследва дългогодишното си намерение да унищожи Хизбула, основната сила в региона, която може сериозно да отвърне на ударите и терора на Израел.
В изявление Байдън приветства убийството на лидера на Хизбула от Израел като „мярка за справедливост за многото му жертви“. Байдън спомена ливанските цивилни жертви, убити заедно с Насрала по време на продължаващата въоръжена от САЩ кампания на Израел срещу Ливан, като неизбежен резултат от борбата на Израел срещу своите врагове. Байдън също потвърди, че „напълно подкрепя правото на Израел да се защитава срещу Хизбула, Хамас, хусите и всякакви други терористични групи, поддържани от Иран. Той разбира се не споменава, че според международните закони Израел няма право да убива палестинците в окупираните Газа и в Западния бряг. Правителството на САЩ дори поддържа безпардонните нарушения на дипломатическия протокол от страна на Израел, които той осъществява с убийствата на палестински, ливански и ирански функционери, дипломати и военни на териториите на чужди държави - Сирия, Иран и Ливан.
Особено фрапантно е убийството на политическия ръководител на Хамаз - Хания в Техеран точно в деня на инагурацията на новия президент на Иран Масуд Пезешкян. Този терористичен акт, извършен от тайните служби на Израел на територията на държава, с която Израел не е официално във война, цели да предизвика акт на отмъщение от страна на Иран, който да се изтълкува от Израел и подкрепящия го Запад като акт на война срещу Израел. Военните на САЩ не горят от желание да започнат война с Иран и затова САЩ и Франция започнаха активна дипломатическа офанзива, целяща да убеди новия президент Пезешкян да въздържа военните на Иран от отмъщение. Наистина, в продължение на седмици Иран се въздържаше от атака срещу Израел, което накара Израел да проведе редица нови терористични акции срещу Хизбула, които кулминираха в бомбения атентат срещу Насрала, ръководството на Хизбула и гостуващи ирански военни в Ливан. Поредицата от терористични актове (избухващи пейджъри, портативни радиостанции и ракетни атентати), които достигнаха апогея си в убийството на Насрала, имаха за цел да предизвикат отмъщението на Иран, което да послужи за подпалване на жадуваната от Израел война между САЩ и Иран.
През периода между атентата срещу Хания в Техеран и отмъщението на Иран чрез последната ракетна атака срещу Израел, Иран или по-точно иранският президент попаднаха в "капана на преговорите" или по-точно в "капана на обещанията за преговори" заложен от Запада. За илюстрация на това, а и за първоначална информация във връзка с ракетната атака на Иран привеждам по-долните линкове към материали в информационното пространство и цитати от публикациите.
Iran Pounds Israel in Retaliatory Strike
(Иран атакува Израел с ракетен удар за отмъщение)
Larry Johnson • Tuesday, October 1, 2024 • 1,000 Words
"...
Иранският президент Масуд Пезешкян признава, че на него му е било обещано прекратяване на огъня в Палестина и напредък по решението на проблема с израелската активност в Газа от две държави (САЩ и Франция), ако Иран удържи огъня си и не накаже Израел за убийството на Хания. Пезешкян, който се оказа невероятно наивен, прие тези глупости и Иран не направи нищо до терористичната пейджърска атака на Израел и убийството на Хасан Насрала. Поне Пезешкян беше достатъчно мъж, за да признае, че е бил изигран и се оказа, че той бързо се учи. С падането на нощта в Израел Иран предприе масивна атака с балистични ракети. ..."
Видео: Отбранителните ракети-прихващачи на израелския "Железен купол" не улучват целите си, а иранските балистични ракети поразяват целите си.
https://www.bitchute.com/embed/ez1HL05VJzFF/:
"...
Най-интересното е съобщението, че иранците са информирали Вашингтон и Москва какво ще правят, т. е. че те ще атакуват само израелски военни цели. Това обяснява защо служители на Вашингтон са успели да информират пресата този следобед, че Иран ще атакува Израел. Казвайки на Вашингтон, Техеран знаеше, че Израел също ще получи предупреждението. И все пак, въпреки че Израел знаеше, че атаката идва, той не успя да я осуети. ..."
Israel's Lost Escalation Dominance
(Израел е загубил ескалационната си доминантност)
JOHN J. MEARSHEIMER
OCT 2, 2024
В горната статия известният американски политолог логично и подробно обяснява задънената улица, в която Израел навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко.
Известният политически и военен анализатор Скот Ритер в интервю при съдията Андрю Наполитано прави първоначален анализ за иранската ракетна атака срещу Израел (със субтитри на български):
https://www.youtube.com/watch?v=bxvPkv0xtcc
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви по повод на атаката на Иран срещу Израел: "Нашият отговор във връзка с последните събития е приключен, освен ако израелският режим не реши да провокира по-нататъшно отмъщение. При подобен сценарий нашият отговор ще бъде още по-силен и по-мощен."
Множество ирански издания и канали в Telegram, свързани с IRGC, съобщават: "Иран предупреди САЩ: ако атакувате нашите рафинерии, ние ще подпалим рафинериите и петролните полета в целия регион, включително тези в Саудитска Арабия, Азербайджан, Кувейт, ОАЕ и Бахрейн."
По всичко личи, че Нетаняху и неговите ултрареакционни колеги, в своя садистичен транс, се движат неотклонно по пътеката на войната, която може да доведе до трагични последствия както за Израел, така и за целия район, а дори и за целия свят!
Не знам защо, но мислейки за събитията в Близкия изток, неизбежно си спомням за събитията в този район преди близо едно хилядолетие. В 1097 година започва първият кръстоносен поход, който в 1099 година се увенчава с превземането на Ерусалим от кръстоносците и създаването на Ерусалимското кралство. В продължение на близо два века мюсюлманските народи от района се борят с променлив успех срещу кръстоносците. Най-накрая се ражда Саладин, който успява да ги организира и да ликвидира християнските кралства, херцогства и графства създадени от кръстоносците. От този период в района са останали тук-там християнски райони, но господството на исляма е безусловно поне до създаването на Израел през 1948 година. Страхувам се, че съдбата на Израел в крайна сметка ще повтори съдбата на християнското господство по тези места, а дали страховете ми ще се оправдаят предстои да видим!?
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар