Прочетох предишната публикация в блога си от 3 декември 2024 година, озаглавена:
Фантазията за Русия - "бензиностанция маскирана като държава" - отново надига глава!
и установих, че в малкия раздел в края, посветен на развитията на събитията в Сирия и изобщо в Близкия изток, съм проявил прекален оптимизъм, особено що се отнася до бъдещата съдба на режима на Башар ал-Асад. Оказа се, че "скокът на юг" на джихадистите, водени от "Hayat Tahrir al-Sham" (HTS), бе далеч по-успешен отколкото можеше да се допусне. Утешението ми, ако има смисъл от подобни сантименти, е в това, че далеч по-добре осведомени хора от мен, претендиращи за "професионалисти-аналисти" също се провалиха в предвижданията си за развитията на събитията в Сирия.
Сега не ми остава нищо друго освен да си "посипя главата с пепел" и да се опитам да разбера какво и как точно стана в Сирия и какъв би могъл да бъде бъдещият резултат от събитията?
Според мен Башар ал-Асад е трагична фигура, защото сега в ретроспекция изглежда, че макар да беше добър, културен и възпитан човек, той вероятно не е бил ефективен лидер в един район от света, в който твърдостта и дори жестокостта на лидерите, както изглежда, е необходима предпоставка за тяхното успешно управление. Трагичната реалност е, че той никога не е бил предназначен да стане владетел. Башар ал-Асад беше обикновен лекар-офталмолог в Лондон, докато неговият по-голям, по-енергичен и по-амбициозен брат
Базил ал-Асад, по-големият син на Хафез, трябваше да наследи трона, но загина трагично в автомобилна катастрофа през 1994 г. Базил се смяташе за предпочитан наследник и беше подготвен за лидерство от ранна възраст. Животът му обаче претърпя трагичен край, което драстично промени плана на Хафез ал-Асад за наследяване.
След смъртта на Базил, Башар, който по това време учи офталмология в Лондон, е призован обратно в Сирия. Той трябваше да изостави медицинската си кариера и бързо да се адаптира към политическа и военна роля. Хафез ал-Асад започва спешно да подготвя Башар за лидерство, като го включва в системата за военно обучение и го поставя в правителството. Въпреки липсата на политически опит, Башар в крайна сметка наследи баща си като президент след смъртта на Хафез през 2000 г.
В заключение по този въпрос, мисля, че липсата на подходящо обучение на Башар за ролята му на владетел в Близкия Изток и преди всичко несъответстващият му характер и маниери за тази длъжност вероятно са довели до това, че той не се е оказал добър главнокомандващ. Асад се държеше някак встрани, когато ставаше въпрос за управлението на армията му, оставяйки всичко на своите генерали, което според някои доведе до бавна деградация и корупция на много високопоставени военни и административни служители. Това, заедно със задушаващите икономически санкции на Запада срещу режима, съчетани с поддръжката от Запада и Турция на джихадисткия бунт, неизбежно подкопаха устоите на режима на Башар ал-Асад. Твърди се, че заплатите на обикновените войници са били по 7 долара на месец, а на генералите – по 40 долара! Атакуващите бунтовници са давали по 400 долара на военен, за да предаде оръжието си и да си отиде по живо, по здраво! Корупцията в армията е била колосална и никой не е искал да се жертва за режима, който очевидно не е имал перспектива! Разбира се ние никога не можем да знаем със сигурност доколко вината е на Башар, но това са изводи, които се натрапват като се проследят събитията в Сирия от началото на XXI век насам.
Мекият, кротък, интелигентен владетел нямаше необходимата "gravitas", за да процъфтява успешно във един "варварски регион", заобиколен от всички страни от жестоки и коварни врагове! Това, заедно с многото местни предатели, които сега го осъждат, кара някои да изразят мнението, че „Сирия не заслужаваше Башар ал-Асад“.
След падането на режима, западните СМД са пълни със статии, описващи в захлас ентусиазма на гражданите на Сирия от внезапно сполетялата ги радост! Радостта от "свободата" е примесена с мъката на репресираните от режима, които търсят изчезналите си в занданите на властта братя, сестри, деца и други роднини. Любопитно е сърцераздирателното състрадание на авторите на статиите в СМД към пострадалите, като те удобно забравят, че тайните служби на режима в Сирия предоставиха на ЦРУ, след 9/11, "черни дупки", където "рицарите на плаща и кинжала" от най-демократичната и хуманна държава в света "изчезваха", за да измъчват незаконно справедливо и несправедливо обвинени в сътрудничество с ал-Кайда мюсюлмани от Ирак, Афганистан и други страни на района! Впрочем в подобна амнезия няма нищо странно и неочаквано! Не случайно Пепе Ескубар декодира USA като "United States of Amnesia" заради непостижимата лекота, с която елитът в САЩ забравя всичко лошо и грешно, което е причинил на хората по света, измисляйки си една прекрасна приказка за добрините, които носи на всички хора!
Например, за главата на ръководителя на отдавна обявената за терористична организация HTS, Абу Мохамед ал-Голани, е обявена награда от 10 милиона долара, но това не е попречило на ръководството на Държавния департамент на САЩ да е в контакт с него от доста време!?
U.S. in Direct Contact With Rebels Who Took Over Syria
(САЩ в пряк контакт с бунтовниците, които превзеха Сирия)
By Michael Crowley, Matthew Mpoke Bigg and Steven Erlanger
"Съединените щати са били в пряк контакт със сирийската бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам, която свали диктатурата на Башар ал-Асад преди седмица“, каза държавният секретар Антъни Дж. Блинкен в събота.
Неговите забележки бяха първото официално потвърждение, че Вашингтон комуникира с група, която е определил като терористична организация преди няколко години, но на чието поведение „Вашингтон се надява да повлияе сега, когато групата контролира временното правителство на Сирия!?...“
Освен ръководството на САЩ в атаката срещу режима на Башар ал-Асад в Сирия активно участва и Израел.
Israel's Love Affair with Syrian Jihadis For years, Zionists have backed the most radical elements in Syria
(Любовната афера на Израел със сирийските джихадисти, от години ционистите подкрепят най-радикалните елементи в Сирия)
Keith Woods • Saturday, December 7, 2024 • 2,300 Words
"Ционистките апологети обикновено представят подкрепата за Израел като необходимо разширение на опозицията срещу радикалния ислям и заплахата от джихадистки тероризъм. „Подкрепете ни да се бием с тях тук, за да не се налага да се биете с тях там“ е често срещания призив към Запада от ционистките говорители в Израел. И все пак, когато става въпрос за Гражданската война в Сирия, конфликтът, който предизвика голямата бежанска криза, отговорна за наводняването на Европа с милиони мюсюлмани, Израел беше твърдо на страната на Джихад, дори най-вече на Ал-Кайда!?..."
How the US and Israel Destroyed Syria and Called It Peace
(Как САЩ и Израел унищожиха Сирия и я нарекоха мир)
Jeffrey D. Sachs • Thursday, December 12, 2024 • 1,900 Words
"В известните редове на Тацит, римски историк, „Да опустошават, да избиват, да узурпират под фалшиви титли, те наричат това империя; и където правят пустиня, я наричат мир.
В нашата епоха Израел и САЩ правят пустиня и я наричат мир...."
Израел трескаво се стреми да се възползва от разпадането на държавата в Сирия за своите великодържавни планове. Вече 276 кв. км. от Сирия е под контрола на Израел (без да считаме Голан). В интернет се разпространяват всякакви истории и видеоклипове, в които се твърди, че Нетаняху ухажва друзките племена в региона да поискат защитата на Израел. Видеоклипове изобразяват членове на друзите, които призовават Израел да анексира техния регион, за да ги „защити“ от HTS. Ако е вярно, това би било очевиден трик за Израел да анексира по-голямата част от Кунейтра. Например, лидерът на друзите от ал-Сувейда в югозападна Сирия също издаде резолюция от името на своето село: „Няма да се съгласим да живеем под управлението на бунтовниците, които са идентични с ИДИЛ, искаме да живеем под израелско управление и да станем част от Израел”. За беда единственият „лидер на друзите“ на ал-Сувейда се оказа израелски друз, живеещ в Израел, и друзкият племенен съвет на Хадер е издал опровержение - така че е трудно да се знае със сигурност накъде вървят нещата в момента. Въпреки това вече беше съобщено, че израелските заселници създават нова незаконна мисия в района, а Израелските власти планират да увеличат два пъти броя на еврейските заселници в Голан!
В събитията в Сирия особено важна роля играе Турция.
Справедливо е да се отбележи, че Дамаск и неговите съюзници, Русия и Иран, са наблюдавали отблизо заплахите, отправени от HTS към режима на Асад. През последните три месеца местните медии бяха пълни със съобщения за предстояща атака на екстремистите.
След установяването на зоната за деескалация в Идлиб, “като част от споразумение между Русия и Турция през 2020 г.”, HTS успя да извлече максимум полза от спокойствието на фронта. Тази фракция, известна преди като Джабхат ал Нусра, преди това беше част от сирийската терористична организация Ал Кайда, но след това се дистанцира от нея и се очерта като една от доминиращите сили в северозападната част на Сирия.
Съгласно споразумението за създаването на зоната за деескалация в Идлиб, по фронтовата линия между сирийските части и частите на бунтовниците трябваше да бъдат разположени пунктове за наблюдение на турската армия. Тези пунктове в крайна сметка се превърнаха в своеобразен щит, зад който HTS можеше да се скрие и спокойно да трупа сили, без да се страхува от евентуална атака от Дамаск и неговите чуждестранни поддръжници. Ето защо може с увереност да се каже, че дипломатическото и военното покровителство на Анкара пряко допринесе за укрепването на позицията на HTS, да не говорим за икономическата помощ и доставката на електричество и гориво за Идлиб чрез турски компании.
Възползвайки се от разпокъсаността на другите опозиционни групи, HTS, водена от своя лидер Абу Мохамед Ал-Голани, успя да консолидира властта в бунтовната провинция Идлиб. Тя напълно завладя икономическия сектор и управляваше така наречения последен бастион на сирийската опозиция чрез марионетното правителство на "Спасението на Сирия". Във военно отношение HTS също значително се засили, обединявайки под своите знамена много независими групи и чуждестранни бойци измежду кавказци, турци и уйгури.
Всички тези фактори позволиха на HTS да натрупа достатъчен запас от сила, за да извършва постоянни нападения срещу правителствените сили и дори да претендира за разширяване на зоната на влияние в Северна Сирия. В същото време статутът ѝ на независима група ѝ предоставяше допълнителни възможности, без да ограничава свободата ѝ на действие за споразумения с трети страни. Така Анкара де факто помагаше за подхранването на военната машина на HTS, но де юре избягваше отговорност за действията си, тъй като HTS не ѝ се подчиняваше официално, за разлика от свързаната с Турция Сирийска национална армия главната задача, на която е, да се бори със кюрдите!
Накратко Ердоган беше намерил в лицето на HTS подходящият механизъм за прокарването на неоотоманските си амбиции в района, лавирайки умело срещу Путин и използвайки доста успешно ангажиментите на Русия в Украйна и нежеланието на Путин да се конфронтира особено остро с него именно в този момент на преход на властта във Вашингтон! В това на Ердоган помагаше и категоричният отказ на Башар ал-Асад да се помири с него. Последният беше дълбоко убеден в коварството на Ердоган и в ненадеждността на неговите обещания и ангажименти! Доказателство за това са и появилите се в интернет снимки на шефа на турското военно разузнаване Калин, обикалящ Дамаск в кола, шофирана от Абу Мохамед ал-Голани!? Според редица наблюдатели военизираните части на HTS са наброявали около 5000 бойци, от които 1500 са били обучени и снабдени от специалните части на турската армия! Към тях са се били присъединили около 25000 бойци от останалите джихадистки организации в Идлиб.
Украинският режим, вероятно с известно основание, претендира за участие в успеха на бунтовниците в Сирия. Напоследък Москва многократно заявяваше, че има тясно сътрудничество между HTS и нейния геополитически противник - Украйна.
Турският вестник Aydynlyk съобщи, че украински инструктори обучават сирийски бойци от HTS в производството и използването на FPV дронове за нанасяне на удари по военни обекти на руските въоръжени сили в Сирия. Освен това се твърди, че в замяна на доставка на дронове Киев е поискал от HTS да позволи на своите чуждестранни бойци, главно имигранти от кавказки и централноазиатски страни, да достигнат Украйна, за да се бият срещу Русия.
Украинските медии също многократно публикуваха видеоклипове, в които сирийските бунтовници в сътрудничество с украинското разузнаване атакуват руски цели в Сирия с ударни дронове. В един от тези видеоклипове опозиционните бойци нанасят удари по обекти на руските въоръжени сили във военновъздушната база Кувайрес, източно от Алепо.
До последната офанзива на HTS украинските власти предпочитаха да игнорират медийните твърдения за сътрудничество със сирийските бунтовници. Въпреки това, след превземането на Алепо, Киев най-накрая направи искрено признание и каза, че групата „Химик“ на Главното управление на разузнаването на Украйна подготвя бойците на HTS да използват атакуващи дронове срещу Русия.
Ако сътрудничеството с украинските специални служби може да обясни увеличените бойни възможности на HTS по отношение на използването на безпилотни технологии, то началният час на настъплението на джихадистите показва възможна координация със САЩ и Израел.
Първо, началото на офанзивата на HTS срещу Алепо подозрително съвпадна с влизането в сила на инициираното от САЩ споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската Хизбула на 27 ноември. Следователно не е неразумно да се предположи, че сирийската опозиция е чакала Израел да победи Хизбула, за да започне кампания срещу силите на режима, без да се страхува, че ливански бойци ще дойдат да помогнат на Асад.
Става ясно, че Съединените щати изиграха основна роля в отслабването на съюзниците на Асад, което директно доведе до решението на HTS да атакува. При това има данни за атаки на американски самолети А-10 срещу части от Иран и Ирак, които са се били насочили към района на бойните действия на HTS срещу Сирийската арабска армия, за да ѝ окажат съдействие в борбата с бунтовниците.
Второ, въпреки че Съединените щати признаха HTS за терористична организация, те не се намесиха по никакъв начин в търговските ѝ връзки с Турция, като дори допринесоха за икономическото укрепване на HTS. Този подход към терористичната организация беше в рязък контраст с безпрецедентния санкционен натиск на Вашингтон върху Дамаск.
Освен това Съединените щати и техните съюзници в Международната коалиция са поддържали тесни връзки с HTS. По-специално те са обменяли информация, за да нанесат въздушни удари срещу полеви командири на някои независими въоръжени групировки, действащи в провинция Идлиб. Сирийските опозиционни бойци в социалните мрежи многократно обвиняваха HTS, че са предоставили на Съединените щати точни данни за местонахождението на ръководителите им, укриващи се в контролираните от бунтовниците райони. Според тях американските дронове са ги атакували почти веднага след срещи с лидерите на HTS.
Съединените щати и ЕС през последните години неофициално работиха за „измиване“ на репутацията на HTS, за да я изключат от списъка на терористичните организации. За да го представят като лидер на умерена опозиция, няколко американски издания направиха интервюта с Абу Мохамед Ал-Голани, в които лидерът на джихадистите се появи в бизнес костюм, а също така изостави характерните си фанатични лозунги в полза на по-светска и прагматична реторика. По време на последната офанзива Ал-Голани също направи някои демонстративни изявления, в които предупреди своите бойци срещу незаконни действия срещу цивилни и тяхната собственост, а също така призова за „зачитане на културното многообразие на Алепо“.
Мащабната офанзива на HTS вече нанесе тежък удар на цивилните в цяла Сирия, като значително изостри миграционната криза и увеличи страданието на обикновените сирийци от подновените сблъсъци и обстрели. В същото време, независимо от по-нататъшното развитие на събитията в арабската страна, САЩ, като основен международен актьор, не направи нищо, за да попречи на укрепването на HTS. Нещо повече, Вашингтон целенасочено насърчаваше растежа на HTS, за да я използва като противовес на Дамаск и неговите съперници в региона - Русия и Иран. Докато победителите в тази геополитическа игра са неясни, то е повече от ясно, че сирийският народ е този, който ще понесе всичките негативи от геополитическата борба в района!
Корените на тази кампания датират още от администрацията на Буш Младши. Според бившият командващ на НАТО генерал Уесли Кларк, непосредствено след 11 септември екипът на Буш маркира 7 държави в района на Близкия Изток за смяна на режимите им през следващите 5 години: Иран, Ирак, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Сирия!
Според съдържанието на изтекла телеграма от посолството на САЩ в Дамаск от 2006 г. се преценява, че „уязвимите места“ на Асад включват „потенциалната заплаха за режима от нарастващото присъствие на транзитни ислямистки екстремисти“ и се описва подробно как САЩ могат да „подобрят вероятността от възникване на такива възможности“. На следващата година Сиймор Хърш съобщи в „New Yorker“, че САЩ и Саудитска Арабия са се съгласили да „осигурят средства и логистична помощ за отслабване на правителството на Асад в Сирия”.
Вижда се, че от планираните 7 държави досега САЩ и техните васали са ликвидирали режимите в 6 държави, като резултатите за народите на тези държави са очевидни за целия свят! Остава само държавата Иран, но тя е доста костелив орех и опитът за сваляне на режима в нея може да доведе до фатални последици за целия район, а може би и за целия свят!
Трябва да се отбележи, че САЩ и Турция са се опитали да се споразумеят с Асад и по този начин да се предотврати падането на режима му.
В навечерието на свалянето си от власт бившият сирийски президент Башар ал-Асад е отказал сделка със Съединените щати за прекратяване на логистичната помощ на Дамаск за Техеран и предоставяне на територията му за доставка на помощ от Иран за ливанската шиитска организация Хизбула в замяна на постепенна отмяна на американските санкции, съобщи "Washington Post" (WP), цитирайки бившия сирийски дипломат Басам Барабанди.
По-фатален за Асад, според WP, бил отказът му да установи отношения с турския президент Тайип Ердоган, който предложил нормализиране на отношенията с Дамаск в замяна на сдържане на кюрдските формирования и връщането на поне част от сирийските бежанци на територията на арабската република.
В заключение трябва да оценим как падането на режима на Башар ал-Асад ще се отрази върху Иран и Русия - двете съюзни на Сирия държави.
"Победен" ли е Иран?
Самият Иран не е засегнат, а по-скоро неговият прокси - Сирия. Иран все още поддържа най-значимия си съюзник в района - хусите в Йемен, които контролират най-важната за Европа и Израел стратегическа точка в света! Всъщност събитията през последната година доказаха, че Израел е изключително уязвим от ракетни удари от Иран. Иран все още поддържа влиянието си в региона чрез Ирак и нарастващата си нормализация на отношенията с други арабски страни в района. Дали падането на режима на Асад в Сирия ще предизвика прекъсването на снабдителните линии между Иран и Хизбула предстои да видим, но Израел може да е създал на границите си далеч по-голям враг отколкото беше Сирия! Освен това Иран може да намери нови начини за снабдяване на Хизбула, особено в комбинацията от нови съюзи, които скоро ще се сформират от тази опияняваща буря! В крайна сметка, въпреки различните блокади, Иран намери начини да снабдява Йемен.
"Победена" ли е Русия?
Засега бунтовниците в Сирия са заявили желание да имат дипломатически отношения с Русия и са пожелали Русия да запази военните си бази в страната. Представител на сирийската опозиция каза, че са необходими добри отношения с Русия - тя е „много важен играч в света“. Сирия се нуждае от цялата помощ на света. „Повече от половината от населението ѝ са вътрешно разселени лица или бежанци”, каза Анас ал-Абда, член на Сирийския национален съвет, който в момента се намира в Истанбул.
И така, какво загуби Русия? Засега Русия загуби парите, дадени в помощ на режима на Асад, но ще освободи войски и материални средства за СВО в Украйна!
Ердоган изведнъж направи странното изявление, че той и Путин са „единствените двама лидери в света“.
Критиците сочат, че Русия губи операциите си за снабдяване в Африка през Латакия и Тартус, но както се вижда, засега няма заплаха от това. Самите САЩ са тези, които остават на нестабилна основа, като се има предвид, че Ирак се стреми да прогони САЩ с повишена спешност от базите им в страната, да не говорим за желанията на Тръмп за изтегляне от Сирия. При това Русия може да получи военноморска база в Либия, Алжир или Порт Судан в бъдеще, както се обсъждаше.
Алон Мизрахи пише:
"Иран и Русия не загубиха нито един войник, нито някакво количество жизненоважни активи заради това. Те са в пълна готовност. И сега Западът трябва да подреди Сирия, да обясни на света какво прави там и да плати за нейното възстановяване. Звучи ли това като толкова лоша сделка?"
Невъзможно е да се каже със сигурност какво крие бъдещето за самия сирийски народ? Все пак има известен шанс за оптимизъм. Ако САЩ получат режима, който харесват, те може да отменят санкциите и да възобновят помощта, което в крайна сметка ще бъде по-добре за самия сирийски народ, стига Ал Кайда – имам предвид, новото „демократично правителство“ – да почита своята новоизобретена роля като истински „умерени“, дори и да е само за показ.
Байдън побърза да обяви нова „помощ за възстановяване на демократичните институции“ в Сирия:
"Милиардите нови пари за помощ за Сирия ще бъдат за изграждане на капацитет на всички нови демократични институции, които функционално ще контролират политиката и посоката в управлението на новия режим, за да бъде сигурно, че той никога няма да се отклони от указанията на Държавния департамент на САЩ!"
Идеалното за САЩ би било предварително да утвърдят наратива, че Асад е източникът на страданията на сирийците, като бързо покажат нова „просперираща“ Сирия, докато в действителност просто кранът на санкциите, който се отваря или затваря по желанието на САЩ, упражнява тотално господство за бъдещето и благосъстоянието на сирийците.
Важният урок за Русия е, че неочакваното сътресение на това събитие може да повлияе на пренасочването на руските приоритети в Украйна, като придаде доза реалност не само на това колко бързо могат да се променят ситуациите, но и колко опасни могат да бъдат неконтролираните "замразени конфликти"! Русия трябва решително да спечели войната в Украйна, а „Russians With Attitude“ набелязват следните 5 урока от събитията в Сирия:
1. Фалшивият мир е смърт. Недобросъвестното прекратяване на огъня е рецепта за катастрофа и след Минск и Астана никога не трябва да се повтаря. Фалшивият мир е по-лош от войната, защото фалшивият мир означава, че все още трябва да водите войната по-късно, но в неизгодно положение. Без зелени автобуси или зелени коридори за врага, без зони за деескалация, без замразяване на линии. Врагът трябва да бъде напълно победен: победата е предпоставка за милост. Докато това не бъде постигнато, няма прекратяване на огъня, само смърт под FAB.
2. Колапсът винаги е внезапен. Режимът на Асад устоя на агресията на НАТО и Израел в продължение на 13 години. И тогава падна за една седмица. Грешките, системните грешки и структурното изтощение се натрупват, докато се достигне критична маса и в този момент най-малкото въздействие ще събори цялата къща от карти. По същия начин настоящият ни враг в главния театър ще се съпротивлява упорито, докато вече не може, и тогава ще видим Големите стрели на военните карти. Всичките ни усилия трябва да бъдат съсредоточени върху нанасянето на щети на способностите на врага за водене на война, за да достигнем тази критична точка.
3. Пехотата е крал. Една-единствена пълноразмерна, надеждна руска пехотна бригада (или украинска, що се отнася до това) щеше да успее да победи настъплението на джихадистите завинаги. Те бяха напълно пренапрегнати и до голяма степен тяхната офанзива беше блъф, който проработи само защото SAA дори не се опитаха да се съпротивляват, те просто избягаха. Имахме собствен опит с липсата на пехота в SMO - това доведе до провала в Харковска област през есента на 2022 г. Каквото и да казва някой, какъвто и технологичен напредък да има, пехотната част беше и си остава централното действащо лице в историята, от което зависи всичко останало.
4. Империята е второстепенна спрямо нацията. Имаше силен публичен дебат сред патриотичните кръгове в Русия, когато започна интервенцията в Сирия през 2015 г. Лично аз бях против интервенцията, защото ми се струваше абсурдно да изпращаме руски мъже да умират в чужда пустиня, докато руските хора страдат под игото на бандеровската окупация точно отвъд границата. Кремълските пропагандисти ни казаха, че "Палмира е символ на цялото човечество", а Донбас е просто Донбас. Каквото и да е. Сега кучетата джихадисти ще плячкосват и унищожат цялото това археологическо съкровище на цялото човечество, а ние така или иначе трябва да се бием за Донбас. Заслужаваше ли си? Винаги съм бил твърдо про-Асад, но една квадратна миля руска земя в Новоросия означава повече за мен, отколкото целия Близък изток. Една нация трябва да има подредени приоритети.
5. Не можете да промените природата. Някои народи и държави са просто ненадеждни. Те никога няма да имат стабилни политически системи, освен ако не бъдат принудени от огромна сила или чужда окупация. Те никога няма да изградят сами работещи институции. Не можете просто да им предложите цялостен пакет от реформи и след това да вдигнете рамене, когато откажат да го приложат. Те винаги ще бъдат скапани клиентски държави, ако работите с тях в цивилизована рамка. Ние знаем как да заобиколим местните особености в други части на света, така че трябва да оставим политиката в Близкия изток също да се ръководи от това знание. Те не са съюзници от ерата на Варшавския договор, които можете да оставите да вършат нещата сами.
Дилетант
