Безусловно примирие ли?

Публикацията в блога ми от 12 май:

Зеленски и "Бандата на желаещите" предявяват ултиматум на Путин

https://diletant43.blogspot.com/2025/05/blog-post.html

обсъжда надълго и нашироко ултиматума на Зеленски и компания към Путин да "приеме безусловно едномесечно примирие или …" Многоточието в случая замества серията от заплахи, които западните господари на Зеленски отправяха към Путин в случай, че не приеме ултиматума им. Те твърдяха, че той е съгласуван с Тръмп и ще "парализира" – за кой ли път? – РФ и нейната икономика. Дванадесети обаче отмина, ЕС прие поредният си пакет от санкции срещу Русия, но американците този път някак се мотат и не бързат да наложат и своите съответни санкции!? Нещо повече, Тръмп проведе поредният си двучасов разговор с Путин и по коментарите му след това не личеше, че има намерение да налага засега някакви допълнителни санкции на Русия. Създава се впечатлението, че Путин е успял да го убеди, че преди да се решат проблемите около контрола и санкциите за нарушения на примирието не е разумно да се приема подобно решение, още повече като се има предвид съдбата на предишните примирия (за спирането на атаките на енергийната инфраструктура и около честването на 9-ти май).

В цитираната по горе публикация аз доста подробно разглеждам необходимите условия за едно успешно примирие, но обективно погледнато Русия има горчив опит от спазването на Минските споразумения от Украйна и нейните западни съюзници, за да приеме сериозно предложението за "безусловно едномесечно примирие"! Освен всичките изброени в онова есе причини и за липсата на готовност у екипа на Путин да приеме предложението за подобно примирие можем да прибавим и един коментар от белгийския министър на отбраната Тео Франкен, който каза, че войските на НАТО ще могат да действат на украинска територия, веднага щом бъде установено прекратяване на огъня:

„В момента, в който има прекратяване на огъня, коалицията на желаещите може да действа на украинска земя“ — белгийският министър на отбраната Тео Франкен казва, че Франция, Обединеното кралство, Белгия и други ще дислоцират войски в Украйна незабавно, когато боевете спрат.

Това изказване още веднъж показва защо Русия не може да се съгласи на прекратяване на огъня. Излиза, че Западът има намерение да използва примирието като "Троянски кон", за да вкара войски в Украйна, които след това могат да бъдат изкарани само с военна сила, което би означавало война между Русия и НАТО!

За мен е непонятна логиката на Запада, според която страната печелеща войната трябва да се съгласи на безусловно спиране на огъня, без никакво предварително споразумение за рамките и контрола върху спазването на примирието от губещата страна и което е най-важно за рамките на бъдещото споразумение, регулиращо решаването на проблемите, предизвикали конфликта!? Ръководещите политици на Запада продължават да твърдят, че руската армия изнемогва на фронта, че Русия е пред военен разгром и икономическа разруха, въпреки появата на все повече и повече информация за трагичното положение на украинската армия на фронта и очевидната невъзможност на военната индустрия на Запада да осигури необходимите ресурси на Украйна, за да може тя да доведе войната до успешен край!

Все пак, постепенно Западът се отказва от лъжата, че на фронта в Украйна се е установило равновесие на силите, което би могло да служи като основа на споразумение за спиране на огъня. Истината е, че такова равновесие не съществува и руската армия отдавна прилага стратегия на изтощаване на противника, за да намали собствените си загуби в жива сила.

„Цялата руска армия използва стратегията на триъгълника“, каза Сергей Кузан, председател на Украинския център за сигурност и сътрудничество. „Ние го наричаме стратегия и война на изтощението.“

Британският "Телеграф" подчертава „изтощителния“ стил на модела на война, прилаган от ВС РФ:

https://www.telegraph.co.uk/world-news/2025/05/23/russias-triple-chokehold-tactic-driving-ukraine-back/#main-content

„Това е много изтощителен начин на водене на война“, обясни Ник Рейнолдс, научен сътрудник по сухопътна война в Кралския институт на обединените служби (RUSI). „Тези три елемента създават противоречиви императиви за украинските защитници.“

Трите елемента на стратегията, използвана от ВС РФ, са:

1. Фиксиране на място на украинските части чрез атаки на механизирана пехота.
2. Предотвратяване на маневрирането на украинските части с помощта на FPV и патрулиращи дронове и артилерия с използване на шрапнелни снаряди и мини.
3. Удари по украинските позиции с управляеми бомби, създавайки за тях дилемата или да се прикриват на място рискувайки унищожение, или да маневрират рискувайки загуба на терен и жива сила.

Тази стратегия осигурява на руските войски минимални загуби в жива сила, увеличава загубите на ВСУ и намалява възможностите им за маневриране с цел "запушване" на пробойните по фронта. Подобна стратегия е изгодна за ВС РФ, тъй като тя им осигурява стратегическата инициатива, позволява нормална ротация на частите им, като препятства ротацията на частите на ВСУ, която по начало е затруднена от намаляващия им личен състав. В една от публикациите си Симплициус нарича стратегията на ВС РФ "Фабиева" по името на римския консул Фабий, който е успял да реализира стратегията, с която е бил победен Ханибал.

Според Симплициус: "Стратегията на Фабий е военна стратегия, при която битките и фронталните атаки се избягват в полза на изморяването на противника чрез война на изтощение."

Използването на тази стратегия предполага, че страната, която я прилага, вярва, че времето е на нейна страна, обикновено защото страната, използваща стратегията, се бие в близост до родината си, а врагът е далеч от дома и по необходимост има дълги и скъпи линии за доставки.

Определението по-горе споменава дълги линии за доставки, което може да означава, че Русия е в неблагоприятната позиция. В действителност, въпреки че Русия е „атакуваща“, Украйна е тази, която технически има по-дългите и по-бавни линии за доставки. Украинците са принудени да внасят всичко от далечния запад през полската граница, без да имат възможност да ремонтират техниката си на фронта – особено когато става дума за западна бронирана техника, превозни средства, артилерийски системи и т. н., които трябва да бъдат изпратени обратно за ремонт на дълги обиколни пътувания до западните съюзници.

Друга лъжа, залегнала в основата на западната стратегия, е, че ВС РФ търпи много по-големи загуби от ВСУ, което неизбежно ще подрони морала им и ще разруши подкрепата на политиката на Путин всред руското население за решаване на стратегическата конфронтация със Запада.

Например неотдавна в западните СМД се появи информация, че части на 80-ти полк от 90-та танкова дивизия, навлезли в Днепропетровска област, са били унищожени от ВСУ. Оказа се, че тази информация няма нищо общо с действителността и руските части, извършили нахлуването, са се изтеглили невредими след изпълнението на операцията по "разузнаване с бой" на позициите на противника.

В публикацията си:

Russia Stands Firm in Istanbul as EU-Cabal Runs Out of Options

(Русия стои твърдо в Истанбул, тъй като ЕС-Кабалът изчерпва възможностите си)

SIMPLICIUS, MAY 17, 2025

https://simplicius76.substack.com/p/russia-stands-firm-in-istanbul-as?utm_source=post-email-title&publication_id=1351274&post_id=163583944&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Симплициус цитира редица западни източници, които дават неутешителни за Запада данни за нарастването на руските войски на украинския фронт през годините на войната.

През 2023 г. Bloomberg обяви числеността на руските войски на фронта на 420 000:

https://archive.ph/SRBYB

През 2024 г. ръководителят на украинското военно разузнаване Вадим Скибицки разкри пред Economist, че броят им е достигнал 514 000:

https://archive.ph/wxEDp

А в началото на 2025 г. броят им е набъбнал до 600 000:

https://kyivindependent.com/ukraines-military-now-totals-880-000-soldiers-facing-600-000-russian-troops-zelensky-says/

При това очевидно в последните данни не са включени двете резервни руски армии с численост по 120 000 бойци, за които се съобщава както в руски, така и в западни източници.

Виждаме, че броят на руските войски на украинския боен театър се увеличава всяка година приблизително със 100 000 души!

Следва най-очевидният въпрос: какви „огромни загуби“ може да претърпи Русия, ако успява да увеличи числеността си със 100 хиляди войници всяка година?

В публикацията си Симплициус прави пресмятания за загубите на убити от ВС РФ на ден, като отчита броя военнослужещи, на които им изтичат договорите за служба в армията и получава, че числото на убитите е около 160 до 177 на ден, което е далеч под фантастичните загуби, с които се утешават западните СМД. В същото време загубите на ВСУ са над 500-600 на ден, което обяснява проблемите за недостиг на хора, с които трябва да се справят украинските военни.

На преговорите в Истанбул бе постигнато споразумение за обмен на военнопленници между двете воюващи страни в размер 1000 срещу 1000. Според различни източници в обмена ще участват половината от руските военнопленници и около 20% от украинските!? Нещо повече, оказва се, че в числото на руските "военнопленници" украинската страна е включила редица цивилни политически затворници, което навежда на мисълта, че руските военнопленници са дори по-малко от предполагаемото число и това говори за непропорционалността на загубите на ВСУ в този контингент.

В предишни публикации съм посочвал данни и за голямата диспропорция на убити руснаци и украинци при обмена на телата на загинали бойци, като броят на руските убити при тези обмени са почти на порядък по-малко от броят на убитите украинци!

В публикацията си Джон Хелмер:

Trump, the Europeans and Zelensky Don’t Know the Lesson of the Arrogant King and the Burning of the Oracles

(Тръмп, европейците и Зеленски не знаят урока от арогантния крал и изгарянето на оракулите)

John Helmer • Saturday, May 17, 2025 • 1,000 Words

https://www.unz.com/article/trump-the-europeans-and-zelensky-dont-know-the-lesson-of-the-arrogant-king-and-the-burning-of-the-oracles/?utm_source=email&utm_campaign=article

В нея авторът припомня една древна, но много подходяща за случая легенда.

Това е легендата, в която Тарквиний, древноримският цар, иска кумската Сибила да му продаде деветте книги с пророчества, известни като "Сибилинските оракули". Сибила предложила цената си на царя. Когато царят отхвърлил цената на Сибила за деветте книги, тя изгорила три от тях и поискала същата цена за останалите шест. Царят отново отказал, защото цената му се видяла висока, и тогава тя изгорила още три книги. В отчаянието си царят платил за останалите три цената, която беше отказал за първоначалните девет.

От две хиляди години това е известно като изкуството на сделката.

Намекът е недвусмислен и Зеленски и компания трябва сериозно да се замислят дали не е време да се откажат от екстравагантните си условия за мир, докато Путин и компания не са поискали още толкова украински области при бъдещата капитулация на Украйна!?

Дилетант

Зеленски и "Бандата на желаещите" предявяват ултиматум на Путин

Докато руският народ, Путин и гостите на РФ празнуваха 9-ти май - и 80 години от Победата над нацистка Германия, "Бандата на желаещите" (Стармър, Макрон, Мерц и Туск) заедно със Зеленски предявиха ултиматум на Путин да приеме от понеделник (12 май, 2025 година) безусловно примирие по суша, въздух и вода! В случай, че РФ не приеме примирието, "Бандата на желаещите" люто се закани да наложи нови банкови и енергийни санкции на Русия!? За мен заканите за нови санкции винаги ми напомнят за онзи луд, който усилено копае на дъното на ямата кой знае защо считайки, че това е единственият начин да излезе от нея!?

Ето как това забележително за аналите на световната дипломация събитие бе осветено в американските СМД:

European Leaders Visit Kyiv and Press Russia for a 30-Day Cease-Fire

They said that if President Vladimir V. Putin did not agree to the cease-fire, more sanctions would be imposed.

(Европейските лидери посещават Киев и оказват натиск върху Русия за 30-дневно прекратяване на огъня. Те казаха, че ако президентът Владимир В. Путин не се съгласи с прекратяването на огъня, на Русия ще бъдат наложени още санкции.)

By Marc Santora,Reporting from Kyiv, Ukraine

May 10, 2025, Updated 2:15 p. m. ET

https://www.nytimes.com/2025/05/10/world/europe/ukraine-war-visit-starmer-macron-zelensky-merz.html#site-content

"Лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Полша, по време на първото си съвместно посещение в Украйна, заявиха в събота, че Русия ще бъде изправена пред „нови и масивни“ санкции върху нейния банков и енергиен сектор, ако президентът Владимир В. Путин откаже да се съгласи на пълно и безусловно 30-дневно прекратяване на огъня.

„Всички ние призоваваме Путин да се изяви, ако той е сериозен в желанието си за мир, тогава има шанс да го покаже сега, като приеме предлаганото безусловно прекратяване на огъня.“, каза премиерът на Великобритания Кир Стармър на пресконференция в Киев, столицата на Украйна, заедно с президента Еманюел Макрон от Франция, канцлера Фридрих Мерц от Германия, министър-председателя Доналд Туск от Полша и президента Володимир Зеленски от Украйна.

Г-н Стармър каза, че европейското предложение, което призовава примирието да започне в понеделник, е било тясно координирано с Белия дом.

Високопоставен американски служител, говорейки анонимно поради липсата на разрешение за обсъждане на преговорите, каза, че президентът Тръмп е поддържал връзка с европейските лидери през цялата седмица в навечерието на обявяването в Киев и че той е сигнализирал на г-н Стармър и г-н Макрон в събота сутринта, че подкрепя предложението им за санкции при липса на прекратяване на огъня до понеделник.

Г-н Тръмп също не се противопоставя на това Съединените щати да помогнат за наблюдение на прекратяването на огъня, но не е поел твърди ангажименти относно това до какво ще доведе нарушение на примирието, каза служителят. Представители на Белия дом подчертаха, че г-н Тръмп многократно е поставял санкциите на масата на преговорите, включително в скорошна публикация на "Truth Social".

Администрацията на Тръмп предложи 30-дневно прекратяване на огъня, с което Киев се съгласи по време на разговорите тази пролет в Саудитска Арабия.

По-рано през деня в събота външният министър на Украйна Андрий Сибиха публикува снимка на петимата лидери, скупчени около телефон. Г-н Сибиха каза, че те разговарят с г-н Тръмп.

„Украйна и всички съюзници са готови за пълно безусловно прекратяване на огъня по суша, въздух и море за поне 30 дни, започвайки още в понеделник“, написа г-н Сибиха в социалните медии. „Ако Русия се съгласи и бъде осигурено ефективно наблюдение, трайно прекратяване на огъня и мерки за изграждане на доверие могат да проправят пътя към мирни преговори.“

Преди пресконференцията на европейските лидери, Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, отхвърли заплахата от нови санкции, като каза по руската телевизия "Россия-1", че страната е "свикнала с подобни мерки за натиск и знае как да минимизира последствията от тях".

По-рано той каза, че Русия остава против всяко прекратяване на огъня, освен ако западните държави не спрат да предоставят военна помощ на Украйна, според руската информационна агенция ТАСС. …"

Известно е, че още в разговора между Путин и Тръмп по телефона на 18 март, президентът на САЩ повдигна въпроса за едномесечно примирие по фронтовете в Украйна. Тогава Путин отказа да приеме едномесечно безусловно примирие, посочвайки че първо трябва да се изяснят някои "нюанси" по този въпрос! Основното възражение на Путин бе, че първо трябва да се решат въпросите, свързани с това как да се избегнат нарушения на примирието, като например превъоръжаване на ВСУ, продължаване на набора на военнослужещи за ВСУ, разместване на части на ВСУ по фронта, разследване на споровете възникнали около случаи на нарушаване на примирието и т. н. (Впрочем по въпросите за превъоръжаването на ВСУ, разполагането на нови части по фронта и т. п. събития, Макрон счита, че на ВСУ не могат да бъдат налагани никакви ограничения!?) В преговорите след разговора между Тръмп и Путин, състояли се в Саудитска Арабия, първоначално Зеленски отказваше подобно примирие, но американците изглежда успяха да го убедят да приеме това предложение, като "нюансите", за които говореше Путин така и не бяха адресирани!

Известни са признанията на Меркел и Оланд по въпросите за Минските споразумения и отношението на Запада към тях, т. е. те са били третирани като удобно средство да се протака решаването на проблемите между Украйна и бунтовниците в Донбас, като се печели време за превъоръжаването на ВСУ. Горчивият опит на ръководството на РФ и персонално на Путин от разкриването на измамата, провеждана от Запада в течение на години, карат Путин и колегите му да се отнасят с особено недоверие към предложенията за безусловни примирия с обещания за следващи преговори и договори!

През уикенда Путин излезе с контрапредложение, според което на 15 май той предлага да започнат преговори в Истамбул по уреждането на спорните въпроси между РФ и Украйна! Руската страна все още не е предложила конкретен формат и ниво на преговорите, но Зеленски вече заяви „Ще чакам Путин в Турция в четвъртък“, написа той. "Лично аз се надявам, че този път руснаците няма да търсят оправдания." Интересно е обаче как стои въпроса с директивата на Зеленски от есента на 2022 година, в която се забранява да се водят каквито и да са преговори с Путин!? Не е изключено в тази директива да не се забранява на самия Зеленски да води преговори, но това вероятно ще разберем в най-скоро време! В края на краищата до 15 май остават само 2-3 дни!?

Александър Меркурис в един от последните си коментари отбеляза, че Путин за пръв път е използвал думата "война" вместо СВО!? Като се има предвид, че за подобни "лапсуси" досега имаше сериозно "дърпане на уши" на журналисти и коментатори, то Меркурис подозира, че може би става дума за някаква съществена промяна във воденето на военните действия!? Напоследък в медиите излезе информация за създаването на две резервни руски армии от по 120000 души, които се предполага, че ще бъдат използвани за развиване на настъплението, когато фронта поддържан от ВСУ се разпадне под натиска на ВС РФ. Освен това аз на няколко пъти обръщах внимание, че поражението на Украйна е и поражение на НАТО и е малко вероятно Западът да понесе подобно поражение, без да се опита да организира някаква съпротива, така че СВО може бързо да прерасне във война между Русия и НАТО! В такъв случай двете резервни армии могат да се окажат изключително полезни за ВС РФ.

По повод на очевидната криза на Запада все по-често и по-често в медиите се появяват черногледи публикации за бъдещето на НАТО и ЕС:

The death of Old Europe: The living corpses in Brussels have forgotten how to fight for their world

Between uncontrolled migration, propagandistic ideology and self-suffocating green agenda, the EU has only itself to blame for its decline

(Смъртта на Стара Европа: Живите трупове в Брюксел са забравили как да се борят за своя свят. Между неконтролираната миграция, пропагандната идеология и самозадушаващата се зелена програма, ЕС може да обвинява само себе си за своя упадък.)

By Constantin von Hoffmeister, a political and cultural commentator from Germany, author of the books ‘MULTIPOLARITY!’ and ‘Esoteric Trumpism’, and editor-in-chief of Arktos Publishing eurosiberia.net

https://www.rt.com/news/616855-old-europe-death-ideology/

Струва ми се, че заглавието е доста красноречиво и няма смисъл от коментари.

The Day After.

And the day after that.

(На следващия ден.

И на последващия ден.)

Aurelien

May 7, 2025

https://aurelien2022.substack.com/p/the-day-after?utm_source=post-email-title&publication_id=841976&post_id=162992376&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Интересни разсъждения на автора за Европа, ЕС, НАТО и за бъдещето след войната.

The Russia That Putin Made

Moscow, the West, and Coexistence Without Illusion

(Русия, която Путин създаде. Москва, Западът и Съжителство без илюзии.)

Alexander Gabuev

May/June 2025

https://www.foreignaffairs.com/russia/russia-putin-made-alexander-gabuev?s=EDZZZ005ZX&utm_medium=newsletters&utm_source=fatoday&utm_campaign=We%20Are%20Still%20Fighting%20World%20War%20II&utm_content=20250507&utm_term=EDZZZ005ZX

Интересна статия, в която се прави опит да се прогнозира една следвоенна Европа, която по нищо не личи, че ще се появи! Говори се за необходимостта за възстановяването на отношенията с Русия след Путин, като се плетат надежди, че неговият наследник ще има по-друго отношение към НАТО и Украйна, която се представя така като че ли войната няма да й се отрази по никакъв начин!? Габуев се мъчи да представи причините за войната, като плод на злите амбиции на Путин, а не на амбициите на неоконсерваторите и неолибералите да се опитат да приключат с Русия като фактор в международните отношения, превръщайки я в третостепенна държава: "Бензиностанция, маскирана като държава".

...Може да се продължат разсъжденията в тази насока, тъй като статията на Габуев представлява една "хубава приказка", маскираща реалните амбиции на ЕС, САЩ, управлявани от финансовата олигархия, която желае да оплете целия свят в мъртвата си хватка!

На фона на тъжните перспективи за ЕС и НАТО, които се разглеждат в тези статии, амбициите на българския "политически елит" да влезе в еврозоната изглежда направо абсурдна! Аз не мога да си обясня какви са силите, които привличат този т. нар. елит към една умираща система практически "минути" преди смъртта ѝ!? Разбира се еврозоната няма да изчезне за една нощ, един месец или една година, но тя е обречена на разруха поради неспособността на европейския неолиберален елит да се самореформира!

В тази връзка, предложението на президента Радев за референдум по въпроса за влизане в еврозоната, макар да представлява определена заявка от Радев за политически живот след президентството му, представлява една наистина патриотична постъпка от негова страна!

Дилетант

Мъглата на преговорите

Любимата тактика на Тръмп при воденето на преговори изглежда е създаването на суматоха около това, за какво точно се преговаря и какви са позициите му в преговорите. Подобна ситуация наблюдаваме в преговорите между САЩ и РФ, които понастоящем се провеждат последователно в различни места по света. Известно е, че се преговаря по въпросите на войната и мира между РФ и Украйна; за състоянието на дипломатическите отношения между САЩ и РФ; за конфронтацията между САЩ и Иран, усилено подклаждана от Израел, който желае ни повече и ни по-малко да предизвика война на САЩ с Иран. Поради тази "мъгла" около въпросите, по които се преговаря при всяка отделна среща, коментаторите от западните СМД гадаят какво става и неизбежно генерират "фантастични новини", които често не са нищо повече от фалшификати.

Така например във "Файненшъл Таймс" наскоро бе публикувана статия, в която се твърдеше, че в разговорите си с Уиткоф Путин е изразил готовност да приеме предложенията, свързани със спирането на военните действия по линията на фронта, достигната до момента, т. е. Путин е готов да приеме предложението за примирие и присъединяване към РФ само на част от четирите области преди постигането на мирно споразумение, което да реши основните цели на СВО: възпиране движението на НАТО на изток, демилитаризацията и денацификацията на Украйна, осигуряването на правата на руското население и Руската православна църква в Украйна и т. н. Песков почти веднага обяви информацията във "Файненшъл Таймс" за фалшива новина, а по-късно в интервю с една френска публикация категорично заяви, че не може да става и дума за отказването от четирите области в техния пълен размер, като това е фиксирано вече и в конституцията на РФ. С подобни категорични изявления излязоха и Матвиенко и Шойгу.

На 23 април в Лондон трябваше да се състои среща на външните министри и други висши чиновници от Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Украйна, за да изработят обща позиция по отношение на плана за прекратяването на войната между РФ и Украйна. (Този план се базира на т. нар. "план Келог" и по тази причина по-нататък в изложението ще използвам именно това име, когато говоря за плана, предлаган от САЩ.) Най-общо "Планът Келог" (ПК) включва следните точки:

• Войната спира по фронтовата линия, достигната до момента. В територията на РФ остават тези части от Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области, които до момента на примирието са завладени от ВС РФ.
• Запорожката атомна електроцентрала минава под контрола на САЩ, които ще я експлоатират, продавайки електричество на Украйна и Русия.
• САЩ признават, че Крим е част от Руската федерация.
• Украйна не може да бъде член на НАТО. (Всъщност според някои коментари по този въпрос, президентът Тръмп е против членството на Украйна в НАТО, но бъдещи президенти могат да имат друго мнение по въпроса!?)
• САЩ не дават на Украйна явни гаранции за подкрепа срещу нарушаването на споразумението от страна на Русия.

Освен тези предложения в "Плана Келог" се съдържат и други точки, които разрешават на Украйна да притежава въоръжени сили в размер, качество и количество на въоръженията, каквито правителството ѝ реши, очаква се САЩ и Украйна да подпишат прословутото споразумение за съвместна експлоатация на минералните ресурси и инфраструктурата на Украйна и т. п.

Преди срещата в Лондон в Париж се е състояла среща на представители на европейските партньори (Франция, Великобритания и Германия) на САЩ с Украйна, които са разработили контрапредложение на "Плана Келог". Вторият документ (европейското контрапредложение на ПК) очевидно няма нищо общо с американското! В него се предвижда, че:

• Украйна ще получи гаранции за сигурността си от НАТО, включително и от САЩ, които са еквивалентни на гаранциите по т. 5 от договора за учредяването на НАТО;
• Русия се задължава да репатрира всички пленници, депортирани цивилни граждани и деца, които според Украйна тя е "отвлякла" на територията си;
• Украйна ще съхрани въоръжените си сили в какъвто желае размер и с каквото желае въоръжение, като страните, гарантиращи примирието, са група от "желаещи държави" членки на НАТО и страни извън съюза;
• войските от тези държави, наречени "осигурителни", ще бъдат разположени на територията на Украйна, независимо от желанието на РФ;
• териториалните въпроси между Украйна и РФ ще бъдат обсъждани и решавани след установяването на задължително предварително примирие, очевидно без съобразяване с желанието на РФ и фактическата линия на фронта в момента на примирието;
• приема се, че в периода на примирието ВСУ може да се превъоръжават, а на територията на Украйна ще бъдат разположени чуждестранни приятелски войски.

На Украйна, според примирието, трябва да се осигури достъп по Днепър до Черно море и контрол върху Запорожката АЕЦ. Предвижда се възстановяването на разрушенията в Украйна да бъде осъществено за сметка на РФ, като руските авоари, задържани в момента в Западна Европа, ще бъдат недостъпни за Русия, докато не завърши процеса на възстановяване на загубите на Украйна от агресията на Русия! Американските санкции, установени от 2014 година насам, могат да бъдат постепенно облекчени, очевидно при добро поведение на Русия, но въпросът за Европейските санкции в документа изобщо не се дискутира и т. н.!

Изглежда, че като разбират за намеренията на европейците и Украйна да излязат със свой документ в Лондон, а не да обсъждат "Плана Келог", Рубио и Уиткоф отказват да участват в срещата, като обясняват отказът си с колизии в програмата им за седмицата. Това води и до отказ на останалите официални представители на другите държави.

Европейският документ Александър Меркурис оприличава на документа, формулиращ примирието, сключено през 1918 година между Антантата и Германския Райх преди капитулацията на Германия по-късно. В конкретния случай Александър Меркурис счита, че очевидно европейците приемат, че победената страна е РФ и на нея, подобно на Германския Райх, ѝ се предлага пълна и безусловна капитулация! Ние всички знаем до какво доведе в края на краищата този подход на Антантата, но както е известно "Историята ни учи, че никой не се учи от нейните уроци!"

Междувременно Зеленски си позволи редица критични изказвания по адрес на "Плана Келог". Той каза, че страната му никога няма да приеме окупацията на Крим от Русия през 2014 г. като законна. „Няма какво да говорим“, каза той. "Това нарушава нашата конституция. Това е наша територия, територията на народа на Украйна."

В отговор Тръмп е разкритикувал остро отказа на Зеленски да приеме "Плана Келог", като е написал в социалната си мрежа: "Той може да получи мир или да воюва още три години и да загуби цялата си държава!" По въпроса за Крим Тръмп обвини Зеленски, че прави "подстрекателни" изявления. "Ако той иска Крим, защо не се бориха за него преди единадесет години, когато беше предаден на Русия без нито един изстрел?", написа Тръмп. "Изявлението, направено от Зеленски днес, няма да направи нищо друго, освен да удължи „убийствения кошмар”, а никой не иска това!"

Категоричният бойкот на срещата от страна на Украйна в лицето на Зеленски спести на екипа на Путин необходимостта да формулира деликатно причината, поради която Русия не може да приеме "Плана Келог". Очевидно е, че предложението на Келог реализира така нареченото "замразяване на конфликта", против което Русия е непреклонна, тъй като подобен изход не решава проблемите, които според нейните ръководители доведоха до СВО! Тези проблеми, ако се опитаме да ги припомним още веднъж, са: движението на НАТО на изток и установяването на бази на НАТО в страните около западните граници на Русия, намерението Украйна също да бъде включена в НАТО и в броя на тези страни с възможността за разполагане на бази на НАТО, включително и противоракетни установки на нейна територия, наличието в Украйна на неонацистки сили, потискащи езиковата и културна свобода на рускоговорещото население на Украйна и репресиите срещу Руската православна църква.

"Планът Келог" е творение на ястребите от неоконсервативното крило в администрацията на Тръмп, които желаят войната да продължи, разчитайки на това, че ръководството на РФ не може да приеме замразяването на конфликта, без да са решени проблемите, които са в основата му. Натрапва се мисълта, че тези хора считат, че руската армия е в трагично състояние, както и руската икономика, и едва ли не всеки момент може да се очаква чудодейно обръщане на хода на войната в полза на Украйна, което ще доведе до нейната и на НАТО победа над Русия!?

Мъглата и тайнствеността около преговорите неизбежно води до най-различни предположения и конспиративни теории за реалните позиции на участниците в тях. За стратегията на Тръмп, заложена в неговите предложения, интересна теория развива Джон Хелмер, западен автор, работещ от години в Москва, в поредната му статия, извадки от която прилагам по-долу:

"One War at a Time and Plenty of Money to be Made in the Meantime – This Is Trump’s Game as the Russian and Chinese General Staffs Understand"

(Не повече от една война наведнъж и много пари, които да се правят междувременно – това е играта на Тръмп, както я разбират руските и китайските генерални щабове.)

John Helmer • Wednesday, April 23, 2025 • 1,800 Words

https://www.unz.com/article/one-war-at-a-time-and-plenty-of-money-to-be-made-in-the-meantime-this-is-trumps-game-as-the-russian-and-chinese-general-staffs-understand/?utm_source=email&utm_campaign=article

...

„Политико-военната стратегия, която движи американските преговарящи и предизвиква туитовете на Тръмп, не е мирно споразумение с Русия, нито дори оттеглянето на САЩ от войната в Европа. Това е стратегия за последователност на войните в даден момент – войната в Европа да продължи в Украйна начело с превъоръжена Германия, Полша и Франция, подкрепяни от Тръмп; и войната на САЩ срещу Китай в Азия.

Последователността на тези войни, така че да не се воюва едновременно и с двамата врагове – това е формулата, измислена за Тръмп от Уес Мичъл, бивш служител на Държавния департамент в първата администрация на Тръмп, и неговият бизнес партньор

Елбридж Колби, сега трети по ранг служител на Пентагона като заместник-министър на отбраната по политиката. „Същността на дипломацията в стратегията“, току-що заяви Мичъл във Foreign Affairs, "е, да се пренареди властта в пространството и времето, така че страните да избягват тестове за сила, които надхвърлят възможностите им. Няма магическа формула как да се спази това правилно и няма гаранция, че подходът на Тръмп ще успее. Но алтернативата - опитът да надвиеш всички - не е жизнеспособна и е доста по-рискована."

Трябва да се има предвид, че този документ беше пуснат само преди два дни и той може да се намери в:

https://www.foreignaffairs.com/

(В статията се съдържа повече информация за стратегията на Мичъл-Колби, за организацията и парите, стоящи зад нея.)

Мичъл и Колби са убедили Тръмп и неговите преговарящи, че Русия е била сериозно отслабена от украинската война, която администрацията на Обама и Байдън води. Слабостта на Русия, особено схващането, че президентът Путин е както политически уязвим, така и лично податлив на американски бизнес стимули, е силната карта на Тръмп и той трябва да я изиграе сега.

"Вашингтон трябва да започне с намаляване на напрежението с по-слабия от основните си съперници (Русия), за да се концентрира върху по-силния (Китай). Това направиха Кисинджър и неговият шеф, президентът на САЩ Ричард Никсън, когато стоплиха отношенията си с Пекин, така че Съединените щати да могат по-добре да се съсредоточат върху Москва в началото на 70-те години. Днес по-слабият съперник е Русия. Това стана твърде очевидно, тъй като Украйна изяде военните ресурси на Москва. Съединените щати трябва да се стремят да използват отслабеното състояние на Русия в своя полза, търсейки разведряване с Москва, което поставя в неблагоприятно положение Пекин - не премахването на източниците на конфликта с Русия, а ограничаването на способността му да навреди на интересите на САЩ.

"Този процес трябва да започне с прекратяване на войната в Украйна по начин, който е благоприятен за Съединените щати. Това означава, че когато всичко е казано и направено, Киев трябва да бъде достатъчно силен, за да попречи на атака на Русия на запад. За да постигнат тази цел, американските служители, които преговарят за мирно споразумение, трябва да се поучат от провала на преговорите в Истанбул през 2022 г. между Киев и Москва, които третираха политическото уреждане като цел и работеха назад към прекратяване на огъня. Този подход позволи на Русия да направи своите политически искания - кастриране на украинската държава чрез ограничения на нейната армия и промяна на нейната конституция. По-добър модел би бил подхода в Корея от 1950 г., който даде приоритет на примирието и остави въпросите за по-широко уреждане на конфликта в отделен процес, който може да отнеме години, за да даде резултат. Вашингтон трябва да е готов да накара украинците да отстъпят територия, когато това е необходимо. Суверенитетът е предпоставка за преговори и използване на санкции на САЩ, военна помощ и иззети руски активи чрез манипулацията, на които Москва би могла да се контролира.

Това е същата война срещу Русия, която е стратегия на САЩ от 1945 г., но с премия от трилиони долари, която трябва да бъде платена на САЩ от украинците, европейските и други съюзници на САЩ чрез голямото изнудване на Тръмп.

Според доклада на Мичъл администрацията на Тръмп подписва минерална сделка с Украйна, която увеличава връзката между двете страни, без да прави Вашингтон отговорен за отбраната на Киев. Неговият (на Тръмп) по-строг тон към Европа предизвика най-голямото увеличение на разходите за отбрана на континента от поколения - близо 1 трилион долара. Началните тарифи на Тръмп разбуниха европейците, но също така могат да подновят преговорите за нова трансатлантическа голяма сделка в търговията за първи път от десетилетие. Всичко това може да доведе до по-добри резултати за Съединените щати, при условие че Вашингтон не губи от погледа си наградата, която не е сама по себе си разрив, а резултат от разрив на стратегическото обновяване.

"Съединените щати трябва да преследват отбранителни отношения с Украйна, подобни на тези, които поддържат с Израел – не официален съюз, а споразумение за продажба, заемане или даване на Киев на това, от което се нуждае, за да се защитава. Но не трябва да предоставят на Украйна членство в НАТО. Вместо това Съединените щати ще трябва да настояват европейските държави да поемат отговорност за Украйна - и по-общо за сигурността на техния континент."

В тази стратегия тези американски служители вярват, че се възползват от специалните отношения на Путин с руските олигарси и подвеждат Кирил Дмитриев,  преговарящият на Путин с Уиткоф, да притисне Кремъл да приеме краткосрочно военно примирие, което не отговаря на целите за демилитаризация и денацификация на Специалната военна операция.

Има фракция в Москва, която вярва, че Генералният щаб също може да бъде убеден да приеме това, защото им трябва време, за да възстановят руските военни сили. "Не придавайте твърде голямо доверие на [генерал Валери] Герасимов и Генералния щаб. Путин по неизвестни причини е натиснал спирачката; Русия не беше готова за пълна война. Може да е след няколко години, но Путин все още може да не е. Въпреки че предупрежденията му към германците вече са категорични, Путин все още иска сделка. Ако Тръмп не оттегли нито една от големите санкции, това все още е благоприятно за Русия. [Путин ще отстъпи на Тръмп] някои малки сделки и Witkoff успешно ще лобира в полза на собствените си американски олигарси, а някои от европейските компании на Мъск очевидно ще се възползват от SWIFT и Open Skies.“

По-малко податливи от Дмитриев източници в Москва посочват, че не са толкова слаби, колкото смятат американците. Нито пък, казват те, те не са толкова разтърсени, както разкрива фракционната битка между американските олигарси, докато техните служители в министерствата на Тръмп се състезават за парите, които да бъдат спечелени по схемите за обогатяване на Уиткоф и други назначени от Тръмп лица – Стивън Файнбърг в Пентагона, Скот Бесент в Министерството на финансите и Хауърд Лътник в Търговията.

Забележка. Интересна информация може да се намери в:

https://www.dropsitenews.com/

---

Лично аз намирам изложеният от Хелмер план за малко объркан, но идеята очевидно е да се замрази конфликтът между Украйна и РФ на настоящото ниво, като след това следват продължителни и безплодни преговори за регулиране на причините за конфликта подобно на конфликта в Корея от началото на 50-те години на миналия век. По този начин Русия ще бъде парализирана от замразения конфликт на западните ѝ граници и не би могла да се намеси по съществен начин в един бъдещ конфликт между САЩ и Китай, който ястребите в САЩ предвиждат като неизбежен.

Хелмер сигурно има големи връзки всред управляващите политически и икономически кръгове в РФ. Той често пише за опасността от "договорняк" между Путин и Запада, към който се стремят прозападните олигарси в Русия. Доколко опасенията му за подобен край на СВО са реални ще видим, когато му дойде времето, но според Александър Меркурис през последните дни руските разузнавателни служби са пуснали доклад в правителството и парламента на РФ според който ВСУ може да издържи още 8 до 10 месеца, преди у тях да настъпи дългоочаквания колапс. Новият доклад коригира предишни предсказания за продължителността на съпротивата, която ВСУ може да окажат и която е била оценена на 18 до 30 месеца. Освен това в доклада се разглежда и икономическото състояние на Украйна, която отдавна е на границата на банкрута, но досега бе спасявана от заеми и грантове на западните ѝ съюзници. В доклада се отчита, че осигуряването на това финансиране е на изчерпване поради икономическата криза, настъпваща в Европа и може би в САЩ.

Меркурис твърди, че по негови сведения, правителството на Путин няма намерение за постигане на никакви палиативни компромиси със Запада и държи на предложенията си към НАТО и САЩ от декември 2021 година, като на единствено средство за стабилно решаване на конфликта и установяване на траен мир и сигурност в Европа!

Провъзгласената от Путин политика на РФ сега е: готовност за незабавни преговори, но без примирие!

Провъзгласената от Зеленски политика на Украйна е незабавно и безусловно примирие със следващи преговори, които, всички знаем, изискват пълната и безусловна капитулация на Русия!

Тръмп от своя страна твърди, че няма желание да чака повече от 10 дни за прекратяването на войната, каквото и да означава това!?

Три противоречиви желания на тримата главни участници в конфликта!

Дилетант

Ден на освобождението или начало на най-голяма суматоха!

На 2 април 2025 година, ако не ме лъже паметта, президентът Тръмп тържествено обяви "Денят на освобождението" на Америка от "робството" на глобалистката "свободна търговия". Актът на освобождението се изразяваше в налагането на "реципрочни" търговски мита на десетки държави по целия свят. Тези държави, според Тръмп, експлоатират САЩ, използвайки техните пазари за свое облагодетелстване чрез внос на стоки, като се ползват от ниските вносни мита в страната. В същото време тези страни ограничават достъпа на стоки, произведени в САЩ, чрез несправедливо високи вносни мита. Новата политика, според Тръмп, има за цел да помогне да се възстанови индустриалната независимост и мощ на САЩ!

Този "поход" на президента Тръмп към възстановяването на индустриалното величие на САЩ се вдъхновява от дейността на МакКинли, първоначално като конгресмен, а след това и като президент. В тази връзка искам да приложа една кратка оценка (от "Ню Йорк Таймс") на митата, установени със законодателството, което е инспирирано от този американски политик от края на 19-ия век, убит като президент в началото на 20-ия век:

"... Законът, както беше формулиран от тогавашния конгресмен Уилям МакКинли, повдигна средното мито върху вноса до почти 50%. Увеличението бе предназначено да защити местните индустрии и работниците от чуждестранна конкуренция, но през 1890-те са белязани от тежка икономическа нестабилност.

Паниката от 1893 г. потопи САЩ в депресия, продължила до 1897 г. През 1894 година безработицата скочи до 18.4% с над 15 000 фалирали предприятия и 74 фалирали железопътни линии. Фондовият пазар се срина, губейки близо 40% от стойността си между 1893 и 1894 г. Далеч от това да е най-богатата ера, този период видя широко разпространени трудности, които тарифите не само не успяха да предотвратят, но и изостриха.

Фермерите и фабричните работници бяха ударени особено силно. Митата на Маккинли повишиха цената на вносните стоки, притискайки бюджетите на селските райони и работническата класа. Фермерите се сблъскаха с дефлационна спирала, тъй като цените на реколтата се сринаха. Реалните заплати на промишлените работници се стагнираха или намаляха, като покупателната способност еродира поради високите тарифи, надуващи цените на потребителските стоки. ..."

Както се вижда от цитата, митата, наложени от МакКинли, не са се отразили особено добре на социалното положение на трудовите американци, но от друга страна те вероятно са допринесли за следващото бурно развитие на американската икономика!?

Оказа се, че Доналд Тръмп не само е заплашвал света със "стена от мита", с която ще огради САЩ, но даже наложи мита срещу едва ли не всички държави по света! Интересен е формалният подход, който е използван за определянето на нивото на митото срещу всяка една държава. Той доведе например до това, че Лесото, която изнася практически само диаманти за САЩ, защото с това разполага, но не внася почти нищо от САЩ, защото е бедна или не се нуждае от стоките, които САЩ произвеждат и поради тези причини САЩ имат висок търговски дефицит с нея, също е "ударена" от сериозни мита!

Причината за митническата война на Тръмп срещу света е, че той счита, че това е пътят за реиндустриализация на САЩ. Проблемът обаче е, че Тръмп гледа на митата не само като на средство за подпомагане на индустриалното развитие на САЩ (в случая реиндустриализация на страната), но преди всичко като оръжие за оказване на натиск върху другите държави в случаите, когато те не следват желаната от САЩ политика. Това се доказва и от предпочитанието, което Тръмп проявява към "универсалните митнически тарифи", с които той непрекъснато заплашва своите търговски партньори, срещу "Индивидуалните митнически тарифи", които биха били насочени към стимулиране на отделни клонове на индустрията, които по една или друга причина американското правителство счита за стратегически важни за страната. Използването на целенасочените мита обаче изисква страната да има индустриална политика, а на това се гледа като на смъртен грях сред "laissez-faire" икономистите, които отдавна господстват в съвременната западна икономическа наука. Личният опит на Тръмп като бизнесмен, израсъл и просперирал в сферата на имотните и строителни сделки, при които не се изисква особено внимание към бъдещи тенденции, тъй като строителството на всеки обект представлява сама по себе си затворена транзакция, както изглежда не е възпитал у Тръмп стремеж към изграждане на индустриална политика, което е от изключителна важност в настоящата му позиция на политически ръководител на САЩ. Отделно стои и въпроса доколко изобщо е възможна реиндустриализацията на една държава в съвременния свят, която е загубила индустрията си и свързаните с това умения и отношения на населението към специфичния за индустриалното производство труд!?

Аз лично се съмнявам политиката, избрана от президента Тръмп, да доведе до реиндустриализацията на САЩ по следните причини:

1. Подобен подход, в мащабите, в които се прави опит да се реализира, неизбежно ще доведе до огромни социални сътресения, както в САЩ, така и в другите пазарни икономики по света.
   
   
2. За успешната реиндустриализация на една страна, ако подобен процес изобщо е възможен, се изисква наличието на индустриална политика, която да определя кои клонове на индустрията и в какъв ред ще бъдат възстановявани.
   
   
3. Аз изказвам съмнение по въпроса за възможността за реиндустриализация на САЩ, защото в страната населението почти напълно е загубило уменията и желанието си за участие в индустриално производство. Талантливите млади хора не се стремят към техническо обучение, а предпочитат специалности като право, икономика, финанси, социология, комуникация с обществото и т. н.
   
   
4. Реиндустриализацията е дълъг и труден процес, който изисква упоритост и последователност от управляващата класа за дълъг период от време, но американската политическа система с честите избори и ограниченията в броя на мандатите на президента, не е подходяща за подобно трудно и продължително усилие.
   
   
5. За реиндустриализацията в съвременния свят масово ще бъде използвана автоматизация и роботизация, което ще осигури малък прираст на добре платени работни места и това ще еродира подкрепата на широките слоеве от населението за нея.

Освен това наличието на отрицателния търговски баланс на САЩ е следствие и на желанието на управляващата финансова олигархия да запази долара като резервна валута. За да може доларът да изпълнява функциите на резервна валута, той трябва да е наличен на международните пазари в достатъчни количества, а единственият генератор на валутата са Съединените щати. Те изнасят доларите в замяна на стоките и услугите, които получават от света и ако САЩ имат като цяло положителен търговски баланс, то те ще "изсмучат" доларите от световните пазари, и тогава, за да могат да търгуват помежду си, другите държави ще трябва да намерят други валути. С други думи дефицитът в търговския баланс на САЩ им помага да поддържат долара като резервна валута и премахването му ще доведе до загуба на този уникален лост за осигуряване на политическо и военно господство на САЩ в света!

Освен това за дефицита в платежния баланс на САЩ особено голяма роля играе бюджетния дефицит на страната, който е над 1 трилион долара. Намаляването на този дефицит засега, предвид на политическото положение в страната, изглежда практически невъзможно!

Тръмп, за да въведе митата използва "International economics emergency powers act", приет от конгреса през 1977 година, по времето на президента Джими Картър. В тази връзка той твърди, че САЩ се намират в "икономическо извънредно положение", както изглежда от 1934 година насам!? Работата е там, че "митата са данъци", а нови данъци могат да бъдат въведени само с решение на Конгреса, каквото решение Тръмп не би могъл да прокара, като се има предвид размерът и многообразието на митата, т. е. на данъците, които той въвежда едва ли не срещу почти целия свят! В акта се дава дефиниция за "International economic emergency", грубо казано като международно положение, представляващо непосредствена заплаха за икономиката на САЩ и благосъстоянието на американския народ.

Въвеждането на "стената от мита" предизвика дълбоко сътресение в света. Фондовите пазари по света изпаднаха в паника и на няколко пъти регистрираха рекордни сривове. Много страни, верни съюзници на САЩ, бяха потресени от факта, че виелицата на митата не ги е пощадила ни най-малко. Няколко страни раболепно предложиха да проведат преговори с администрацията на Тръмп по въпросите за митата, подчертавайки, че те се считат за жертви на използваните алгоритми. Тръмп високомерно отказваше, но изведнъж внезапно обяви, че 75 страни са изявили желание да преговарят със САЩ по въпросите за митата и по тази причина той великодушно обявява 90 дневен мораториум за влизането в сила на митата, който трябва да се използва за преговорите! Никой не посмя да попита кои са тези 75 страни, защото всички се досетиха за причината, поради която разгневеният Тръмп изведнъж прояви височайша милост и дари на света 90 дена до новата дата на екзекуцията! Причината бе, че по фондовите пазари се забеляза опасно активизиране на продажбите на държавните облигации на САЩ, което неизбежно водеше до повишаването на лихвения процент, на който американското правителство взима непрекъснатите си заеми, за да покрива облигациите, на които изтича срока, както и на непрекъснато растящите си нужди от средства за бюджетния си дефицит!?

С този си ход президентът Тръмп се надяваше да парира опасната тенденция в отговора на световната финансова система на нестандартните му хегемонни решения. Може би след 90 дни ще се окаже, че е намерен друг, по-легален и по-спокоен механизъм за осигуряване на реиндустриализацията на САЩ!?

Особено бурно и трагично се разви драмата около митата, които администрацията на Тръмп се опита да наложи на Китай! Те още от самото начало бяха много високи, което до голяма степен се определя от дисбаланса между вноса в САЩ от Китай (около 440 милиарда долара) и износа на САЩ за Китай (144 милиарда долара)

Забележка. Използвам числата по памет. В различните публикации данните се различават обикновено с по десетина милиарда, но съм почти убеден, че действителните суми са много близки до цитираните.

Освен огромния търговски дефицит на САЩ в търговията им с Китай, всред политиците понастоящем съществува почти патологична омраза към Китай, причините за която ще се опитам да изясня с един цитат от статия в списанието "Foreign Affairs":

"... Използвайки този подход, ако погледнем отблизо стоките, а не услугите, производственият капацитет на Китай е три пъти по-голям от този на Съединените щати – решаващо предимство във военната и технологична конкуренция – и надвишава този на следващите девет държави, взети заедно. През двете десетилетия, след като Китай се присъедини към Световната търговска организация, неговият дял в глобалното производство се удвои до 30 процента, докато дялът на САЩ намаля наполовина до приблизително 15% (Организацията на обединените нации е изчислила, че до 2030 г. дисбалансът ще нарасне до 45% и 11%). Китай води в много традиционни индустрии - произвежда 20 пъти повече цимент, 13 пъти повече стомана, три пъти повече автомобили и два пъти повече енергия от Съединените щати - и все повече напредва и в модерните сектори на индустрията.

Въпреки че все още наваксва в области като биотехнологиите и авиацията, които са били традиционна силна страна на САЩ, Китай – отчасти благодарение на амбициозните усилия на индустриалната политика като „Произведено в Китай 2025“ – произвежда почти половината от световните химикали, половината от световните кораби, повече от две трети от електрическите превозни средства, повече от три четвърти от електрическите батерии, 80% от потребителските дронове и 90% на слънчеви панели и критично рафинирани рядкоземни минерали. И Пекин предприема стъпки, за да гарантира, че господството му продължава и се разширява – Китай е отговорен за половината от всички промишлени роботизирани инсталации по света (седем пъти повече от Съединените щати) и е с десетилетие пред всеки друг в комерсиализирането на ядрената технология от четвърто поколение, с планове за изграждане на над 100 реактора за 20 години. Последната велика сила, която така напълно доминираше в глобалното производство, бяха Съединените щати от 1870-те до 1940-те години.

Американските наблюдатели са склонни да подценяват способността на Китай да прави иновации, като погрешно приемат, че той просто копира и възпроизвежда западните иновации. Подобно на Обединеното кралство, Германия, Япония и Съединените щати преди това, производствената мощ на Китай създава основа за иновативно предимство. Държавните инвестиции също помагат; сега Китай съперничи на Съединените щати по инвестиции в науката. Многобройното население на Китай осигурява голям набор от таланти и конкурентен мащаб. В десет индустрии на бъдещето, според неотдавнашен доклад на Фондацията за информационни технологии и индустрия, Китай е близо до водещия ръб на иновациите (или по-добре) в шест от тях. ..."

Цитираните по-горе числа не се нуждаят от коментари, но политиците, оглавили движението MAGA, не могат да ги отминат с безразличие!

Във "виелицата на митата" Китай увеличаваше митата на американските стоки след всяко увеличение на митата на китайските стоки, което обявяваше Тръмп! Работата започна да прилича на наддаване на търг, като накрая митата обявени от Тръмп за китайските стоки внос в САЩ достигнаха 145%, а митата наложени от Китай на внасяните американски стоки достигнаха 125%!?

Бедата е в това обаче, че една голяма част от стоките, внасяни в САЩ от Китай, са произведени от американски фирми (телефони, компютри, чипове, батерии и т. н.), което неизбежно щеше да удари по благосъстоянието на американците, притежатели на акции на тези компании, като компаниите не биха били в състояние да прехвърлят веднага производството си в САЩ, дори и да искат да направят това!

В крайна сметка администрацията на Тръмп отмени новите мита за стоките от електронното и някои други производства, като остави за тях само базовото мито от 10%.

В края искам само да отбележа, че никой не знае дали цялата тази митническа суматоха не е създадена съзнателно от Тръмп, защото той има обичая непрекъснато да създава суматохи и никой не може да е сигурен, че причината е неграмотност, а не някаква висша тактика!?

Дилетант

Украйна: временно примирие или постоянен мир?

По време на предизборната си кампания президентът Тръмп обещаваше, че ще спре войната в Украйна за 24 часа!?

Разбира се никой не приемаше това обещание буквално, но много хора се надяваха, че новата администрация ще се заеме сериозно с въпроса за мирното разрешаване на конфликта във възможно най-кратки срокове. Наистина Тръмп веднага след изграждането на скелета на своята администрация се зае с уреждането на преговори между САЩ и РФ по въпросите, свързани с конфликта между Русия и Украйна. За място на преговорите бе избрана Саудитска Арабия, а за главен свой представител на преговорите Тръмп избра Стивън Уиткоф (Steven Charles Witkoff – https://en.wikipedia.org/wiki/Steve_Witkoff), богат магнат в областта на недвижимите имоти от Ню Йорк. Моето впечатление за Уиткоф, от интервютата с него, които съм слушал, е, че той е много интелигентен и обаятелен човек. Тези качества безусловно са много важни за един участник в преговори. Единствената забележка, която имам по въпроса за Уиткоф и преговорите изобщо, е, че на мен ми се струва, без да съм специалист по въпроса, че търговските преговори, в които Уиткоф безусловно е специалист, се различават доста сериозно от междудържавните преговори, в каквито Уиткоф няма опит, и това може много сериозно да повлияе на крайния резултат от преговорите за разрешаването на конфликта между РФ и Украйна.

Първоначалното желание на Тръмп беше да се уговори незабавно общо примирие между воюващите страни, а след това да започнат и преговори за разрешаването на спорните въпроси. За мен подобни намерения изглеждаха неадекватни, като се има предвид, че Путин многократно е заявявал, че Русия не се интересува от подобна последователност на събитията, тъй като руснаците настояват за преговори по спорните въпроси докато военните действия продължават, и те не желаят да получат на западната си граница "замразен конфликт" от типа на конфликта в Корея, а държат на решение, което да осигури мир по западните граници на РФ в обозримото бъдеще!

На преговорите в Саудитска Арабия бяха постигнати споразумения за две примирия. Едното, което беше уговорено още в телефонния разговор между Тръмп и Путин, беше за прекратяване от воюващите страни на атаките срещу обекти от енергийната им инфраструктура. Другото беше за възобновяването на износа на селскостопанска продукция и минерални торове по Черно море. Споразумение по този въпрос беше постигнато с посредничеството на Турция още преди две години, но тогава то се провали почти веднага поради нежеланието на Украйна и европейските ѝ съюзници да изпълняват клаузите му.

Споразумението за прекратяване на атаките срещу енергийните системи на участничките в конфликта се спазва от РФ, но не се спазва от Украйна. Както изглежда украинците считат, че не са длъжни да спазват споразумението за обекти на териториите на четирите бивши свои области и Крим, тъй като те ги разглеждат като своя, а не руска територия! Естествено РФ счита тези области за своя територия и по тази причина констатира, че Украйна не спазва споразумението! Продължителността на споразумението е 1 месец и по всяка вероятност руснаците ще използват нарушенията му от страна на Украйна, за които те си водят строг отчет, за да го прекратят след изтичането на срока му (някъде през втората половина на април).

Споразумението за износа на храни и торове по Черно море се проваля отново по причина на европейските държави, които отказват да осигурят включването на Руската селскостопанска банка към SWIFT, за да могат да се извършват разплащанията към Русия за изнесените от нея храни и торове, а освен това не желаят да премахнат санкциите върху осигурителните компании, които им забраняват да осигуряват руски кораби!

Изобщо политическите лилипути от ЕС и НАТО в лицето на Стармър и Макрон усилено се стараят да блокират всякакви споразумения между воюващите страни. Сега те са се запретнали да търсят формула, по която да е възможно въвеждането на военни контингенти от Европа като "мироопазващи сили" в Украйна. Проблемът е, че американците считат, че Русия не представлява заплаха за Европа и не желаят да се обвързват с подобна авантюра! Макрон и Стармър юнашки твърдят, че дали в Украйна ще бъдат изпратени техни войски или не зависи само от волята на Украйна, т. е. ако Зеленски поиска такива войски, то никой не може да им попречи да ги изпратят, защото това е въпрос между тях и Зеленски и Путин няма никакво право, нито пък основание, да се меси в едно подобно решение! Проблемът е, че от друга страна на Макрон и Стармър не им стиска да изпратят войските, защото руснаците са заявили, че те в никакъв случай няма да приемат подобна намеса и ще считат тези войски като пълноправни участници в конфликта с всичките произтичащи от това последствия! С други думи руснаците не се вълнуват от това дали имат право да атакуват подобни войски или не, а от това дали имат силата и възможността да го направят!? Добрата новина в тази насока е, че твърде малко европейски държави са готови "да се качат на колата" на Макрон и Стармър, което няма да им позволи да реализират малоумните си намерения!

По този повод си спомням следния анекдот. По време на обединението на Германия през 19-ия век, в един момент отношенията между Германия и Великобритания се били поизострили. Имало опасност от военна реакция на британците и Кайзерът попитал Бисмарк какво смята да прави, ако британците дебаркират в Померания? Бисмарк веднага отговорил:"Ще наредя на полицията да ги арестува и да ги депортира!" Това се е случило по времето, когато Великобритания е била световна империя, а днес тя се е превърнала в една второстепенна държава с финансиализирана икономика и с мизерна армия и флота!

Всъщност някои прогнозират нова фаза на конфликта, като се има предвид, че разривът между САЩ и Украйна изглежда навлиза в крайна точка на прекъсване на връзката сега, когато Зеленски отново се отказа от предложението си за съвместна разработка на минерали в Украйна, отхвърляйки заробващите му условия включително и това, че помощта на САЩ до момента трябва да се третира като "заем", който Украйна трябва да "върне".

Става дума за последната версия на договора за "сътрудничество" между САЩ и Украйна в разработката на залежите от редкоземни метали. Този договор е вече от около 60 страници и регламентира твърдо бъдещите финансови отношения между САЩ и Украйна по редица въпроси. По-долу ще изброя някои моменти от договора:

1. Всички досегашни финансови и материални доставки на САЩ към Украйна във връзка с конфликта ѝ с Русия трябва да се разглеждат като заеми, които ще бъдат погасявани в бъдещето според условията на договора.

2. САЩ получават права върху доходите от разработката на всички природни ресурси на Украйна, като получават и преимуществено участие във всякакви инфраструктурни проекти на територията на страната.

3. Приходите от всички добивни и инфраструктурни разработки на територията на Украйна, които са предмет на споразумението, принадлежат на фонд, който се управлява от 5 души, трима от които се назначават от САЩ. При разпределението на тези приходи интересите на САЩ имат приоритет.

4. Договорът е безсрочен и може да бъде прекратен само със съгласието на САЩ.

Мисля, че дори само тези 4 точки, които изброих са достатъчни, за да разберем какъв договор предстои на Зеленски да подпише и да се опита да ратифицира в Украинската Рада!? Според Железняк, член на Радата, шансовете за ратификация на този договор са нищожни, да не кажем нулеви, и това е една от причините за френетичната активност на Зеленски в столиците на западните политически и военни лилипути, където той се опитва да намери някакво решение на проблема! Работата е в това, че конфликтът е стигнал дотам и Зеленски е затънал дотолкова, че решение просто няма, освен решението за пълна капитулация на нацистката клика на Зеленски и компания, което трябва само да се опита да избегне линча, напълно заслужен от многострадалния украински народ!

Преди няколко дни, по време на срещата си в Мурманск с моряци от атомната подводница "Архангелск", Путин направи някои много интересни изявления. С тях той трябваше да успокои средите на прорицателите, които отдавна вярваха, че Путин търси всякаква възможност да "отстъпи пред Запада".

Първо той заяви, че Русия повече няма да прави грешки да бъде "водена за носа" от западните партньори и че всяко разрешаване на конфликта с Украйна ще трябва да дойде в резултат на изпълнение на руските условия.

По-решителното изявление се прояви в уверението на Путин, че Русия притежава стратегическата инициатива на всеки от фронтовете и по всички признаци трябва да завърши СВО в най-скоро време с пълна победа.

По въпроса за бъдещото поражение на украинските въоръжени сили Путин заяви:

"Постепенно, но не толкова бързо, колкото биха искали някои, ВС РФ упорито и уверено вървят към постигането на всички цели, декларирани в началото на тази операция. По цялата линия на бойното съприкосновение нашите войски притежават стратегическата инициатива.

Съвсем наскоро казах: „Ще ги довършим“. Има основание да смятаме, че този момент бързо наближава."

В тази връзка има нови изявления на Зеленски заедно с високопоставени фигури от ВСУ, които потвърждават, че Русия планира големи нови офанзиви за превземане на ключови градове и крепости.

"Zelenskyy: Russia gears up for new offensives on three Ukrainian regions"

(Зеленски: Русия се готви за нови офанзиви срещу три украински региона)

OLEKSANDR SHUMILIN

https://www.pravda.com.ua/eng/news/2025/03/27/7504833/

"... Според нашето разузнаване Русия се готви за нови офанзиви срещу Сумска, Харковска и Запорожка области. Те протакат преговорите и се опитват да вкарат САЩ в безкрайни, безсмислени дискусии за фалшиви „условия“, само за да спечелят време и след това да се опитат да заграбят повече земя.

Зеленски също така заяви, че Русия се стреми да продължи войната и в резултат на това страните-партньори трябва да запазят санкциите срещу Русия и да действат по разработването на съвместен план за разполагане на сили, които да гарантират мира. Той отбеляза, че Украйна се нуждае от инвестиции в съвместно производство на системи за противовъздушна отбрана, артилерийски снаряди и безпилотни самолети. ..."

Забелязва се едно противоречие между отделни изказвания на Зеленски и неговите западни покровители. Според някои от изказванията Русия "бере душа" и е на прага на разгрома, а от друга страна "тя протака преговорите, за да спечели време и да може да завладее повече украински земи"!?

Във връзка с предупрежденията на Зеленски за предстоящ сезон на офанзиви, майорът от ВСУ на име Валери Прозапас потвърди тези възгледи:

https://today.ua/ru/477939-rosiyani-planuyut-okupuvati-zaporizhzhya-herson-mikolayiv-ta-odesu-major-zsu-valerij-prozapas/

"... „Руската федерация планира да окупира Запорожие, Херсон, Николаев и Одеса“ – каза майорът от въоръжените сили на Украйна, Валерий Прозапас.

Целта е да се свърже Кримският коридор с Приднестровието. Руснаците подготвят предмостия за настъпление, отбеляза майорът от ВС на Украйна..."

Руските войски използват пролетната разпутица, за да формират фронтовете по желания за тях начин.

В Покровското направление те са разширили контрола си в южна и западна посока. Най‑забележимо е настъплението в посока Велика Новосилка, където те продължават натиска на север по река Мокри Яли.

На фронта Кремина, близо до административните граници Донецк-Луганск, руските сили продължават настъплението на запад в посока Изюм.

На фронта на Купянск "предмостието" над Оскил продължава да се разширява – всъщност в този момент то се е превърнало в най-малко четири отделни "предмостия".

И накрая, в Курск руските сили са превзели граничния пункт при Суджа, същият, където ВСУ някога са заловили голяма група наборници в първия етап от нахлуването в Курск.

Очевидно е, че амбицията на Тръмп за постигане на бързо примирие в Украйна не може да се реализира. Основната причина за това е, че освен американците, никой друг не желае бързо разрешаване на конфликта и то по съвършено различни причини:

1. Руснаците са в настъпление и очевидно никой, при подобни обстоятелства, не би бил готов на бързо примирие със следващи мирни преговори. За руснаците подобна процедура би означавала повторение на Минск-1 и Минск-2 – бързо примирие със следващи преговори за окончателно уреждане на проблемите, които, както се видя, никога не доведоха до окончателното уреждане на проблемите!
   
   
2. Украинците считат, че ще могат в крайна сметка да предизвикат намесата на НАТО с американско участие и по този начин да спечелят войната, да си възвърнат загубените територии и да наложат на Русия репаративни контрибуции и съдебно преследване на военното и политическото ръководство на Русия за военни престъпления! Доколко е възможно Западът да спечели войната срещу Русия е спорен въпрос, като е ясно само едно - конфликтът може да прерасне в Трета световна война, но това за кликата на Зеленски и нацистите около него няма никакво значение! Тук неизбежно ми се натрапва образът на Хитлер в края на Втората война, който обявява, че: "Немският народ се е оказал недостоен за величието, което той му е обещал и затова трябва да загине!"
   
   
3. Европа, независимо от изхода на конфликта в Украйна, счита, че за нея или по точно за нейната плутокрация,всеки изход на войната е положителен стига да доведе до отслабването на Русия и ако е възможно, до нейното разпадане! По някакви непонятни за мен причини, европейците и най-вече англосаксонците, изпитват животинска омраза срещу руснаците и тя ги заслепява да видят реалността, че Украйна е загубила войната, а Европа не е в състояние нито икономически, нито военно, да осигури достигането на нейните военно-политически цели дори с цената на унищожаването на украинския народ!
   
   
4. Само американците, и то Тръмп с малка група около него, разбират, че те се нуждаят от силна Русия като балансьор на Китай, като те считат, съвършено правилно според мен, че Русия не представлява опасност за Европа, а съдбата на украинските нацисти им е напълно безразлична, тъй като тя няма никакво значение за безопасността и бъдещето на САЩ!

Поради това, че Тръмп очевидно не намира подкрепа от никого за уреждането на бързо примирие, то за него най-добрата политика за момента е да остави Украйна на съдбата ѝ, да продължи с помощта финансирана от администрацията на Байдън, но когато тя се изчерпи, да обясни на европейците и на украинците, че той не е в състояние да осигури повече финанси от Конгреса за войната в Украйна и да я остави на европейските си съюзници и на съдбата ѝ! Това ще означава неизбежното поражение за Украйна, но тъй като по това време руснаците ще са завоювали още територия извън четирите области и Крим, то ще съществува теоретическата възможност за пазарлък, като базовите (за момента) искания на Русия ще са абсолютно безспорни и пазарлъкът ще може да се води за териториите, завладени допълнително от Русия!

Тези дни в "Ню Йорк Таймс" излезе голяма статия, описваща участието на САЩ във войната в Украйна и огромната помощ в подготовката на операциите и управлението на бойните действия, която генерали и други военни от Пентагона оказват на Украйна. Подробен коментар на статията дава Александър Сивилов в Youtube канала си:

https://www.youtube.com/watch?v=TcuRJAkU7e4

Тук аз ще се задоволя само да отбележа, че както винаги американците са "три педи в челото" и ако не е била украинската глупост и инат да не се изпълняват планираните операции както е предписано от американските генерали, то Русия отдавна да е загубила войната и сега да се валя в пепелта в краката на победителите! Съветвам читателите да прослушат клипа на доцент Сивилов, защото той дава пълна и обективна оценка на статията, като представя достатъчно подробно основните елементи от съдържанието ѝ!

Дилетант

Путин за примирието – "да", но "има един нюанс ..."

Обсъждайки предложението на президента Тръмп за 30-дневно примирие в Украйна, Путин неочаквано за мен го подкрепи, но постави редица условия, които произтичат от мъдростта, че "дяволът е в детайлите", която аз лично за пръв път чух от Роз Перо по време на участието му в президентските дебати преди много години, при критиката му на икономическото споразумение НАФТА. Казвам, че подкрепата на Путин за идеята на Тръмп за едномесечно примирие е неочаквана за мен, защото и Путин и Лавров винаги са казвали, че не може да става и дума за временно примирие, което за мен означаваше, че преговорите за мир с Украйна ще се водят докато бойните действия продължават, както е било при преговорите за приключване на Корейската и Виетнамските войни на САЩ. По тази причина ми беше любопитно по какъв начин Путин ще отговори с "ДА" на предложението на Тръмп, но всъщност отговорът му да бъде "Не" или поне "НЕ така бързо!".

Почти буквално отговорът на Путин е: "Ние сме за това. Но има един нюанс", каза Путин за 30-дневното прекратяване на огъня по време на брифинг за пресата. "Първо, какво ще правим с обкръжението в района на Курск?"

Украинският президент Володимир Зеленски подскочи като ужилен и напълно в стила на типичната дезинформационна тактика възприета от правителството му, контрира в петък, че Путин "лъже" за конфликта и блокира всякакви дипломатически усилия за прекратяване на войната.

"Путин лъже за истинската ситуация на бойното поле, лъже за жертвите, лъже за истинското състояние на икономиката си, която е увредена от неговите глупави имперски амбиции и прави всичко възможно дипломацията да се провали", каза той. "Путин не може да излезе от тази война, защото това ще го остави без нищо", продължи той. "Ето защо той сега прави всичко възможно, за да саботира дипломацията, като поставя изключително трудни и неприемливи условия още от самото начало, дори преди прекратяване на огъня."

Горната тирада ме накара да се усъмня, че Зеленски отново е попрекалил със субстанциите, тъй като отново изпадна в цикъла, че Путин е лъжец и досега го е излъгал цели 25 пъти. (Справка скандала между него с Тръмп и Ванс в овалния кабинет.) В случая ми е трудно да оценя колко лъжи точно е инкасирал този път Зеленски, но предполагам, че той продължава да си води необходимата статистика по въпроса!? Във всеки случай изглежда, че според Зеленски украинските войски не са обсадени при Суджа и следователно срока за "слагане на оръжие и капитулацията им до 6 часа сутринта в понеделник" е някаква безпочвена фантазия в главата на Путин, която кой знае как е накарала Тръмп да помоли Путин за милост към тези нещастни войни!?

Ако се върнем на въпроса за "нюансите", то ще видим, че Путин продължава с редица резонни въпроси:

• "Трябва ли да пуснем украинските въоръжени сили от района на Курск, ако те в момента са обкръжени там? Или украинското командване ще им каже да сложат оръжие?"
• "Как ще използва Украйна тези 30 дни? Ще продължи ли мобилизацията? Ще превъоръжи ли армията си?"
• "Като цяло подкрепяме идеята за мирно прекратяване на конфликта, но има много въпроси, които трябва да бъдат обсъдени", констатира Путин.
• "Ние също искаме гаранции, че по време на 30-дневното прекратяване на огъня Украйна няма да извършва мобилизация, няма да обучава войници и няма да получава оръжия!"
• "Руската армия настъпва почти навсякъде и не е ясно как ще се разреши ситуацията на линията на съприкосновение в случай на прекратяване на огъня?"
• "Как ще се решават въпросите с контрола и проверката за нарушения на прекратяването на огъня? Кой ще определя какво е нарушено по 2000 километровата линия на контакт? Кой ще разпорежда и каква ще е силата на тези нареждания? На ниво здрав разум това е ясно на всички, това са сериозни въпроси, това са все въпроси, които изискват щателно проучване и от двете страни."

Както се вижда от горните въпроси, "Дяволът е наистина в детайлите", а те (детайлите) са твърде много, за да бъдат решени набързо, за няколко дена!

Тъкмо Путин очерта въпросите, които предстои да бъдат уточнени, за да може споразумението за прекратяване на огъня да влезе в сила и украинската страна веднага излезе напред с известните си червени линии, които е отдавна известно, че са неприемливи за Русия:

1. Не може да има ограничения за размера на украинската армия!
2. Не може да има ограничения за участието на Украйна в НАТО и ЕС!
3. Русия не може да има право на вето върху участието на Украйна в международни организации!

В този момент неизбежно възниква въпросът: "Какъв е смисълът за Русия в 30 дневното примирие, когато Украйна не желае да се откаже от претенциите си, които са в основата на конфликта?"

Получава се очевиден парадокс:

"Ако Русия не се съгласи с условията на примирието, тя ще запази завладените досега територии, но ако се съгласи, тя може да... запази настоящите територии, но с известна квазилегитимност, която така или иначе няма да има значение, тъй като Украйна изрично заяви, че никога няма да признае на Русия принадлежността на никоя анексирана територия! Отгоре на всичко Тръмп е обявил, че Зеленски желае Украйна да си върне контрола над Запорожката атомна електроцентрала!?"

В същото време на Запад продължава трагикомичната история с амбициите на президента Тръмп: "да върне на САЩ Панамския канал", "да присъедини Канада към САЩ като 51-ви щат", "да присъедини Гренландия към САЩ, засега все още неясно с какъв статут"!?

По въпроса за Гренландия, неговото изказване е доста интересно:

"Дания е много далече и наистина няма какво да прави, за да защити острова... Какво се е случило някога? Една лодка е акостирала там преди 200 години или нещо подобно и те казват, че имат права върху земята. Не знам дали това е вярно. Всъщност не мисля, че е така."

В отговор на тези изявления на Тръмп, Председателят на Комитета по отбрана на Дания, Расмус Ярлов, отговори по време на среща с генералния секретар на НАТО, в което той каза, че вярва, че анексирането на Гренландия от САЩ ще се случи. Ярлов заяви: "Това би означавало война между две страни от НАТО. Гренландия току-що гласува против незабавната независимост от Дания и никога не би искала да бъде американска!" Ярлов има предвид новите социологически проучвания, които показват, че 85% от гренландците не искат да станат част от САЩ. Тръмп, разбира се, има предвид провеждането на референдум в Гренландия за присъединяването ѝ към САЩ! Изведнъж се оказва, че референдумите са незаконни, когато става дума за присъединяване на територии към Руската федерация, но са напълно законни, когато става дума за присъединяване на територии към САЩ!? Впрочем нищо чудно! Имаме международни отношения, базирани на правила, а не на закони, а правилата могат да се променят съобразно изискванията на... хегемона!

В крайна сметка отговорът на Путин на предложението на Тръмп за 30-дневно примирие може да се сумира по следния начин:

1. Путин учтиво благодари на Тръмп за вниманието към проблема и отговори много подробно на всичко включително и на твърдението, че "топката сега е в полето на Русия?"
2. Накратко "идеята е добра, но не е осъществима".
3. Само за няколко минути Путин, подкрепяйки предложението на Тръмп, зададе толкова много практически въпроси, че авторите на инициативата ще трябва да отговарят на тях много дълго време.
4. Изводът е, че “топката, когато се прехвърля на противника, трябва да е добре напомпана!“
5. Заключението е, че "В близко бъдеще няма да има примирие!"

Дилетант

"Обруганият, нещастен" Зеленски

В петък, на 28 февруари 2025 година, в Белия дом във Вашингтон, по време на пресконференция, се случи безпрецедентно събитие. Между президента на Украйна Зеленски, президента Тръмп и вицепрезидента на САЩ Ванс, се разрази невероятен скандал, който изглежда няма аналог в съвременната дипломатическа история на САЩ! Западните Средства за масова дезинформация (СМД) раздуват това събитие като "засада", устроена от "злите сиви вълци" Тръмп и Ванс на "беззащитния и безобиден патриот на Украйна" Зеленски, за да оправдаят "предателството", което са на път да извършат срещу демокрацията и Украйна!

За илюстрация ще цитирам една от статиите, посветени на това уникално събитие, за да получат читателите представа за атмосферата, царяща в момента в информационното пространство на САЩ и въобще на Запад.

In Showdown With Zelensky, Trump Takes Offense on Putin’s Behalf

Never in the past few decades at least has an American president engaged in such an angry, scathing attack on a visiting foreign leader in the Oval Office.

(В разправата със Зеленски Тръмп се обижда от името на Путин.

Никога поне през последните няколко десетилетия американски президент не е участвал в такава гневна, язвителна атака срещу гостуващ чужд лидер в Овалния кабинет.)

By Peter Baker

Reporting from the White House, Feb. 28, 2025

https://www.nytimes.com/2025/02/28/us/politics/trump-zelensky-putin.html?algo=editorial_importance_fy_email_news&fellback=false&imp_id=5249983670152187&pool=fye-top-news-ls&req_id=3572197429648389&surface=for-you-email-news&variant=0_edimp_fye_news_dedupe&block=4&rank=4&nlid=16863361

"Словесното сбиване в Овалния кабинет в петък между президента Тръмп и президента на Украйна Володимир Зеленски стресна Вашингтон, изнерви Европа, възмути Киев и възхити Москва. В края на "представлението" украинската посланичка във Вашингтон беше скрила лицето си в шепа от срам или ужас!

Но това, което наистина влезе под кожата на г-н Тръмп по време на дискусията, превърнала се в Донибрук, бяха острите думи на г-н Зеленски за президента на Русия Владимир В. Путин. Г-н Тръмп, който нямаше какво да каже освен добри неща за господаря на Кремъл, изглеждаше обиден от негово име и смъмри г-н Зеленски за враждебност към човека, който беше нахлул в страната му."

Всъщност, ако слушате внимателно спречкването, упрекът на Тръмп срещу Зеленски се състои в това, че при подобно отношение на едната към другата страна, е невъзможно да се очакват каквито и да са положителни резултати от преговорите между двете страни, нещо повече, изобщо не е ясно как те могат да дойдат до етапа на преговори!?

"„Той ни мрази“, каза г-н Зеленски на г-н Тръмп, опитвайки се да обясни, че г-н Путин е агресорът, а не жертвата. „Не става въпрос за мен. Мрази украинците. Той смята, че не сме нация. Докато г-н Тръмп миналата седмица невярно каза, че Украйна е „започнала“ войната, г-н Зеленски даде да се разбере, че президентът е сбъркал точно това. „Путин започна тази война“, каза украинският лидер.

Г-н Тръмп не се съгласи и продължи да укорява г-н Зеленски, че е подъл. „Прекрасно е да говориш лошо за някой друг“, каза г-н Тръмп с презрение в гласа, „но аз искам да разреша конфликта“.

Г-н Тръмп, за когото е известно, че говори лошо за много други, включително за г-н Зеленски, когото нарече „диктатор“ само миналата седмица, не изрази съчувствие към украинската гледна точка.

„Това не е любовна афера“, каза той, като даде да се разбере, че смята г-н Зеленски за виновен. „Ето защо си в тази ситуация.“

Няколко минути по-късно г-н Зеленски отново цитира ролята на г-н Путин във войната и предположи, че г-н Тръмп е слушал твърде много пропагандата на руския лидер. В отговор на коментара на г-н Тръмп, че украинските градове са били унищожени, г-н Зеленски каза „не“, те са оцелели въпреки руските бомбардировки.

„Може би Путин е този, който споделя тази дезинформация, че ни е унищожил“, каза г-н Зеленски.

Г-н Тръмп се застъпи в защита на г-н Путин. „Той трябваше да страда от измамата с Русия“, каза той, имайки предвид разследването по време на първия му мандат за руска намеса от името на г-н Тръмп по време на изборите през 2016 г. "Мисля, че той иска да сключи сделка и би искал да види края на тази война.""

В целия обмен на обвинения личи пропагандата, на която украинската управляваща класа отдавна е подложила Запада, като той доброволно и с голямо желание подкрепя тази пропаганда. Очевидно самите ръководители на Украйна вече дълбоко вярват в собствената си пропаганда или поне се представят, че вярват в нея! Както се вижда, не се минава и без споменаването на "Russia-gate", която се разрази през първото президентство на Тръмп, включвайки разследване от специален прокурор, опити за импийчмънт на президента и непрекъснати атаки от СМД, обвиняващи го в това, че е "послушник" и "пудел" на Путин и т. н.!

"Аргументът кулминира със заплахата, че ако г-н Зеленски не приеме каквото и да е мирно споразумение, сключено от г-н Тръмп с Русия, Съединените щати ще изоставят Украйна. Разногласията накараха г-н Тръмп да изгони г-н Зеленски от Белия дом. Разколът преобърна плановете за подписване на сделка, даваща права на Съединените щати върху украинските редки минерали, отстъпка, която г-н Тръмп поиска като отплата за помощта във войната."

Всъщност, цялата работа идва от непрекъснатото настояване на Зеленски за гаранции за сигурност при едно бъдещо споразумение с Русия. Тръмп абсолютно справедливо посочи, че за гаранции може да се говори след като има постигнато споразумение. Целта на Зеленски обаче, както е известно, е възстановяването на Украйна в границите от 1991 година и приемането ѝ в НАТО, а при подобно искане Русия ясно е заявила, че не може да има място за никакво споразумение!

Що се отнася до споразумението за използване от САЩ на минералните ресурси на Украйна, което СМД приписват на "мафиотския характер" на Тръмп, то подобно споразумение е идея на самия Зеленски, която той промоцира още от миналата година в стремежа си да получи още повече финансова и военна помощ от САЩ! В рамките на това споразумение, Зеленски се надява да получи обещание и гаранции за пълна военна подкрепа на САЩ за Украйна, каквато Тръмп не желае да му гарантира.

Според един анализ на споразумението за ресурсите като гаранции, могат да се разглеждат следните текстове в споразумението:

"Гаранциите за военна сигурност, които украинците поискаха от Тръмп, могат да бъдат намерени в член 5, който декларира, че „Участниците [правителството на САЩ, правителството на Украйна] си запазват правото да предприемат такива действия, каквито са необходими, за да защитят и увеличат максимално стойността на своите икономически интереси във Фонда“; и член 10: „Участниците ще се стремят да идентифицират всички необходими стъпки за защита на взаимните инвестиции, както е определено в Споразумението за фонда.“"

Очевидно Зеленски не счита тези текстове за достатъчна гаранция срещу бъдеща военна агресия от страна на Русия в нарушение на все още недоговореното и даже необсъждано бъдещо мирно споразумение между РФ и Украйна!

"Но това, което беше особено поразително в техния обмен, беше колко много г-н Тръмп изглеждаше обиден от името на г-н Путин. Той отдавна е открит почитател на г-н Путин и рядко е критикувал себе си. Само тази седмица той нарече г-н Путин „умен“ и „хитър“ и отказа да го нарече диктатор, дори след като нарече г-н Зеленски така.

„Искате да кажа наистина ужасни неща за Путин и след това да кажа: „Здрасти, Владимир, как се справяме със сделката?“, каза г-н Тръмп на г-н Зеленски в петък. „Това не работи по този начин.“

...

„Виждате каква омраза изпитва към Путин“, каза г-н Тръмп с тон на възмущение, докато камерите записваха разговора. „Много ми е трудно да се справя с такъв тип омраза. Той изпитва огромна омраза. И аз разбирам това. Но мога да ви кажа, че другата страна също не е точно влюбена в него."

Както се вижда, авторът не пропуска да повтаря непрекъснато за "странната и непонятна" липса на изява на омраза от страна на Тръмп срещу Путин и което е още по-важно – нежеланието на Тръмп да изказва подобна омраза открито, както това например правеше президентът Байдън. Очевидно Тръмп, каквито и да са чувствата му спрямо Путин, не счита, че е от полза за един държавник да се изказва просташки и арогантно за други държавници и особено за ръководителите на велики държави! Всички много добре знаем как внимателно подбира думите си президентът Путин, когато се изказва за други президенти и ръководители на чужди държави. Неговото поведение в това отношение е в дълбок контраст например с поведението на Байдън, Урсула и други подобни "ръководители" на Запада.

Миналата седмица започна с дипломатическа офанзива на Европа в САЩ, целяща на всяка цена да се осигури ангажимента на американските въоръжени сили като гарант в бъдещото мирно споразумение между Украйна и РФ. Украйна иска и европейските членове на НАТО са готови да осигурят военен контингент от няколко десетки хиляди войници като "мироопазващи сили" преди още да е сключено мирно споразумение!? Бедата е, че европейските членове на НАТО с мъка могат да съберат тридесетина хиляден военен контингент, но се опасяват, че ако възникне конфликт с РФ, този контингент изобщо няма да е в състояние да се противопостави на руснаците! По тази причина европейците искат да си осигурят твърди гаранции за военна подкрепа от САЩ, например поне с осигуряване на авиационна поддръжка. Американците обаче съвсем не са сигурни, че при едно бъдещо споразумение, каквото никой не знае как точно ще изглежда, но което всички знаят, че няма да е по кефа на Зеленски и неговите неонацистки приятели, украинците няма да изфабрикуват провокации "под чужд флаг" и от гарант на споразумението САЩ да се превърнат в страна във военен конфликт с РФ, който може лесно да премине в Трета световна война! (Именно по тази причина Тръмп, по време на скандала, на няколко пъти обвини Зеленски, че се опитва да подпали Трета световна война!)

Тръмп и сегашното ръководство на САЩ разбират страховете и намеренията на съюзниците си от НАТО и упорито се отказват да дават гаранции на военния контингент, планиран от европейците.

В стремежа си да преодолеят съпротивата на администрацията на Тръмп по горния въпрос, в понеделник на посещение във Вашингтон отиде президента Макрон. Той се има за голям дипломат, но не можа да преодолее съпротивата на Тръмп по въпроса за гаранциите!

След това, в четвъртък, във Вашингтон се появи британският министър-председател Стармър, който с по-малък финес, но използвайки мита за специалните отношения между САЩ и Обединеното кралство, също се опита да склони Тръмп да се съгласи на исканите гаранции. На Тръмп беше връчена и покана от крал Чарлз III да посети Лондон, но и това не помогна! Тръмп бе непоколебим в отказа си, защото много добре разбира, че съюзниците на САЩ искат да ги въвлекат в една авантюра, която много лесно може да прерасне в сериозна война!

Най-накрая в петък, във Вашингтон се появи и Зеленски, уж да подписва споразумението за минералните ресурси на Украйна, който обаче бе дълбоко недоволен от факта, че той ще подпише споразумението, но в замяна няма да получи исканите гаранции!? Въпреки съветите на доброжелателите си във Вашингтон и в Европа, Зеленски упорито настояваше за военни гаранции през цялото време на пресконференцията в Белия дом, с което накрая изкара извън търпението им както Ванс, така и Тръмп, които бяха ужасно възмутени, че Зеленски иска да ги прекара по толкова елементарен начин и те направо го изгониха от Белия дом!

Неуморните Стармър и Макрон обаче не мирясват и в събота събраха в Лондон ръководителите на 18 държави, които можем да назовем "коалиция на желаещите глупаци", за да решат как да продължат борбата си за включване на САЩ в самоубийственият им опит да спечелят вече загубената война в Украйна? Няма да обсъждам решенията им, защото те напълно съответстват на интелектуалния багаж на тези, които ги измислят, но ще отбележа, че за щастие България не е от призованите нещастници в Лондон! Освен това съм дълбоко убеден, че колкото повече европейските интелектуални джуджета настояват да привлекат чичо Сам в безумните си начинания, толкова по-малък шанс за успех имат! Тръмп е много упорит човек и нахалството на Зеленски и европейците само го амбицира!

Забележка. Препоръчвам на читателите следния клип на доцент Александър Сивилов по повод на издаването на книгата за операцията "Гладио" на ЦРУ в Европа по време на Студената война:

"На Европа ѝ трябва помирение и нови политици." Интервю на Александър Сивилов с Д. Ганзер – 02.03.2025 г. – YouTube:

https://www.youtube.com/watch?v=MQrmAPdyRFk

Дилетант