Изглежда обаче, че началниците на старшината не могат да проумеят, че ракети няма в склада и продължават да кроят планове за това как да намерят пари, за да платят на САЩ и да доставят несъществуващите ракети на Украйна. В същото време руснаците продължават безмилостно да бомбардират с ракети и дронове различни военни, комуникационни, транспортни и енергийни обекти в Украйна, без да обръщат внимание на твърденията на украинците, че те свалят едва ли не над 100% от ракетите и дроновете им! В тази връзка искам да отбележа възторга, с който украинските мъже посрещнаха руските удари върху офисите за набор на нови войници в армията, което показва "популярността" на тази правителствена дейност.
Забележка. Искам да направя малка корекция в данните за производството на ракети Искендер в Русия, които посочих в предишния материал в блога. Русия произвежда около 750 ракети Искендер-М и около 250 Искендер-К, а не 350 ракети Искендер, както писах по-рано!
За да не звуча голословно по въпроса за снабдяването на ВСУ с ракети и други боеприпаси, ще си позволя да цитирам информация от западната преса по този въпрос:
„Шпигел“ потвърждава съобщенията, че обещаните от Тръмп доставки „Пейтриътс“ не могат да започнат преди 2026 г., а повечето от тях ще започнат дори и по-късно. Междувременно германският министър на отбраната Писториус също потвърждава, че е напълно объркан от обещанията на Тръмп от името на Германия и няма представа какво е трябвало да бъде изпратено на Украйна. Както се подозираше, оказва се, че Тръмп просто е измислял нещата в движение, както е навикнал да прави, а други слуги и васали са принудени да извършват „почистваща“ работа след това, опитвайки се да изпълнят празните му хвалби и безпочвените му обещания. Говорейки за доставки и боеприпаси, Сирски каза пред „Уорфографския съвет“, че Украйна отново е на изчерпване на 155-милиметровите снаряди, което противоречи на неотдавнашните твърдения, че Украйна най-накрая е постигнала някакъв „паритет“ с руските артилерийски възможности:
https://www.washingtonpost.com/world/2025/07/23/ukraine-syrsky-interview-war-trump/
Опасявам се обаче, че по-големият проблем за ВСУ от липсата на ракети и други муниции и оръжия е липсата на украински войници за армията! Какво имам предвид ще се опитам да изясня със следния материал:
---
Grave Nation: Ukrainian Cemetery Mega-Project Reveals Dimming Military Hopes
(Нация на гробовете: Мегапроектът за украинско гробище разкрива помръкващи военни надежди)
SIMPLICIUS, JUL 22, 2025
Нова статия в Le Monde пронизва фасадата на украинските загуби:
Още в началото в статията се разкрива, че гробищата в цяла Украйна са пълни, което изисква национален проект за изграждане на мащабна мрежа от нови военни погребални места.
Площите, запазени за войници са пълни. Навсякъде екипи от архитекти работят върху паметници, които ни разказват както за мащаба на клането, така и за продължаващото размишление върху идеята за националност.
В статията се Описва едно от първите нови гробища, което е в процес на изграждане, където вече има площ с места за 10 000 души, като площта евентуално ще бъде разширена до 160 000 гроба.
В селото има само една чисто нова кафява табела, цветът е запазен за национални обекти, която в момента маркира пътя, водещ камионите до строителната площадка. На нея пише: „Национално военно мемориално гробище“. Първата площ от 10 000 гроба, е вече частично осеяна с широки, светли гранитни пътеки, оградени с пейки и липи у ще посрещне първите „герои“ това лято. В крайна сметка обаче „130 000 или дори 160 000“ починали ще бъдат положени на това бъдещо място за погребение, обяснява архитектът Серхи Дербин, облечен в каки ленени панталони и сламена панама, под яркото съботно слънце на юли.
С право екипът на Le Monde поставя под съмнение „официалната“ украинска статистика за жертвите. В нарастваща западна тенденция се признава, че броят на загиналите вероятно е „много по-голям“, отколкото Зеленски признава. Разбира се, проукраинските фанатици ще игнорират факта, че в Русия няма такъв проект, нито пък че има прекомерно голям брой военни гробища някъде другаде. Те ще се оправдават, посочвайки клишето за „размера на Русия“, което по някакъв начин „прикрива“ подобни маркери за загуби, игнорирайки факта, че самата Украйна е най-голямата страна в Европа и колкото и да е странно, не е в състояние да „прикрие загубите“ по същия начин.
В същите кръгове се засилват разговорите за украински колапс до края на годината. Новата статия на Le Figaro, която се разпространява, предлага такава прогноза. Авторите разговаряха с френски военни офицери, които смятат, че ситуацията на фронта се влошава.
Стратегията на Москва за „хиляди порязвания“ се засилва. Фронтът не е окончателно решен. Офанзивите са локализирани в множество малки битки, водени по на няколко километра. "Порязванията" стават все по-дълбоки, въпреки че украинската армия вече е отслабена. Тя е разтегната на фронт от над 1000 км. При липсата на достатъчно честа подмяна и ротация на човешките ресурси, частите се изтощават.
„Руснаците умножават офанзивните сектори, за да разпръснат украинските резерви“, обяснява френски военен източник. Русия е разположила близо 700 000 войници в Украйна, повече от украинската армия. Тя търпеливо продължава да отхапва територия след територия, с цената на колосални човешки загуби (според твърденията на украинската пропаганда): до сто загинали на ден; около 40 000 жертви (загинали и ранени) на месец. Руската армия е адаптирала тактиката си, предпочитайки да предприема атаки с малки пехотни части или части, яхнали мотоциклети, за да напредва по-бързо и по-леко.
Те вмъкват обичайната забележка за „загубите“, които Русия понася, но след това критично добавят:
"Украинската армия, също загуби част от материалите, които беше получила от Запада през последните три години. Времето играе срещу нея с риска от пробив в част от фронта. „Силите на Украйна са в [тежко положение]... Могат ли те да издържат още шест месеца? Година? В действителност войната вече е загубена“, продължава военният източник. В тази война на изтощение времето определя всичко.
И в друго, още по-ерудирано мнение, Фигаро интервюира френския историк Стефан Одоен-Рузо, който е водещ експерт по Първата световна война.
Използвайки експертния си опит в Първата световна война, той прави някои показателни паралели с настоящия украински конфликт, които си струва да се разгледат по-задълбочено:
Първо, Одуен-Рузо отбелязва, че според него украинската война е едва третата война от този специфичен тип в съвременната история – типът е „обсадна война, но в открита местност“.
Отбелязва се още едно сходство между Първата световна война и украинската война, тъй като и двете са били позиционни войни...
Има малко исторически примери за тази много скорошна форма на водене на война, тъй като тя изисква въоръжения, които стават достъпни едва в края на 19 век. Структурно това е обсадна война, но водена в открита местност на фронт от стотици километри. Има само три конфликта от този тип: Първата световна война (от края на 1914 г. до пролетта на 1918 г., не след това); ирано-иракската война (от 1980 г. до 1988 г.); украинската война (от април 2022 г., не преди това).
Той продължава с допълнителни паралели:
Какви са инвариантите на такава война?
Основният момент е превъзходството на отбраната над настъплението. Ако това не беше така, Украйна щеше да бъде победена отдавна. Още по време на Първата световна война беше необходимо да се премине през „ничия земя“, наситена с бодлива тел, едно от най-ефективните оръжия от началото на 20-ти век. След това имаше минни полета, които видяхме в Иран-Ирак, а сега в Украйна. Те са изключително компактна бариера. Украинците се сблъскаха с нея през лятото на 2023 г. по време на неуспешната си контраофанзива, а руснаците от 2024 г. насам. В резултат на това е невъзможно да се пробие фронта на десетки километри ширина и да се реализира настъпление с бронирани части в пробива.
Одуен-Рузо отбелязва, че поради тези особености във всеки конфликт има един вид задължителен „регрес“, където предишните средства вече не са работещи:
И в трите конфликта има вид регресия. В Украйна хеликоптерите и самолетите летят много малко над и отвъд фронтовата линия. Няма и големи бронирани офанзиви. Никога не сме виждали нещо подобно на битката при Курск през 1943 г. В резултат на това битката е силно базирана на пехота.
И в същото време се прилага особен вид огнева мощ.
Да, това е друг инвариант на този тип война. Първоначално тази огнева мощ е била свързана с артилерията, като оръдията са доминирали на бойното поле по време на Първата световна война. Това огромно господство на оръдията може да се види отново в Украйна, до 2024 г. За съжаление, Русия винаги е разполагала с много добра артилерия и, за разлика от украинците, е имала средствата да я снабдява, като украинците са изчерпали боеприпасите си към 2024 г.
Смисълът в горното изложение е, че чрез анализ на тези паралели, този изтъкнат историк е стигнал до окончателното и решително заключение: че Украйна вече е загубила войната.
"Именно като разгледахте тези инварианти, стигнахте до радикално заключение, изложено на изслушване в Сената през април: според вас Украйна вече е загубила войната...?"
Наистина, докато говорим, Украйна, за съжаление, изглежда е загубила войната, вероятно още през лятото на 2023 г., когато стана ясно, че дългоочакваната ѝ контраофанзива се е провалила. Човек може да си представи грандиозен обрат, но не е ясно как. Разбира се, когато казвате това, хората са шокирани, защото е непоносимо да се мисли, че Украйна е загубила войната. Непоносимо е и за мен.
Той добавя към списъка с особености на войната факта, че дори вече сигурната загуба на Украйна не е очевидна:
Но ето какво е важното: няма смисъл да оставаме в заклинания, трябва да се измъкнем от ново отричане, това на поражението, след това на самата възможност за война. Защото бих добавил още една характеристика на позиционната война: поражението не се забелязва веднага, когато се задава. Отнема много време, за да се прояви. Не е като Сталинград, където победените напускат бойното поле, а победителят го окупира. Не е като блицкрига във Франция от май-юни 1940 г. В позиционната война става дума за две тела в битка, които взаимно бавно се изтощават. Едва накрая става ясно, че едното се е изтощило по-бързо от другото.
Одуен-Рузо уцелва право в целта, но вероятно по начин, който дори той не разбира напълно – или поне не по начин, който е готов да признае. Виждате ли, причината, поради която такъв завесен покров е обвит в тежко положение върху изхода от войната, е, че Западът е направил всичко възможно, за да скрие украинските загуби. Последното му лаконично предупреждение, че едва накрая става ясно кой е загубил войната на изтощение, неволно е доказателство за това: само онези от нас, които наистина се интересуват от фактите и разкриването на истината – а не от догматични разсъждения и пропаганда – са способни да демистифицират повече от очевидните сигнали, че Украйна понася нечестиви и непоносими загуби в сравнение с Русия.
Той продължава, за да демонстрира каузата си с пример.
Така ли беше през 1918 г.?
Нека направим малък мисловен експеримент. Нека си представим, че в началото на октомври 1918 г. група военни експерти, журналисти и историци са събрани в неутрална страна, за да поискат мнението им за ситуацията. И сега да предположим, че някой тогава беше предположил, че Германия вече е загубила войната. Е, всички щяха да протестират възмутено! По това време Райхът все още окупира огромни територии на изток за сметка на Русия, след Брест-Литовския мирен договор. Той окупира цяла Белгия и големи части от Франция. Вярно е, че германската армия се оттегля от лятото, но никъде фронтът не е пробит. Германците нанасят тежки загуби на съюзниците, тъй като именно съюзниците са в настъпление и следователно поемат най-големи рискове. И така, къде е германското поражение?
В действителност германското поражение е сигурно от юли-август 1918 г. То се е случило, но все още не е очевидно. От лятото германският генерален щаб е добре запознат с това и призовава политиците за започване на преговори. Само че политическите сили не го разбират, нито пък германското обществено мнение, и никога няма да го разбере. Това неразбиране на поражението от 1918 г. беше една от причините за възхода на нацизма.
Интервюиращият отвръща, заявявайки, че украинците все още не се сриват видимо въпреки бавно напредващите руски войски.
И тук нека си спомним за Първата световна война. Когато съюзниците започнаха контраофанзивата си през юли 1918 г., тя беше обща, но освен американците, войниците вече не бяха способни да атакуват. Те бяха толкова свикнали да се хвърлят на земята при първа опасност, че всички бяха изключително предпазливи. Но можехме да си представим, че част от фронта ще бъде пробит, като в този случай... Германия нямаше повече резерви, за да запуши дупките. Ето защо се притеснявам от риска от руска офанзива в Украйна това лято: предвид диспропорцията на силите, тя може да пробие фронта! Тогава бихме навлезли в различна конфигурация, тъй като всеки пробив на фронта би рискувал да произведе мощен морален ефект върху украинските въоръжени сили, върху политическата власт и върху общественото мнение.
Одуен-Рузо завършва, като заявява, че правилният въпрос вече не е дали Украйна е загубила – което е чисто риторичен въпрос в този момент – а колко Украйна ще загуби?
Правилният въпрос не е дали Украйна е загубила войната – това ми се струва твърде очевидно – а колко ще я загуби. Въз основа на настоящия баланс на силите или на още по-неблагоприятен баланс на силите? Това ще определи дали украинското поражение представлява стратегическа победа за Русия.
В тази връзка Русия отново предприе една от най-големите въздушни атаки във войната снощи – поне според неистови украински коментатори, които, признаваме, може би преувеличават нещата за драматичен ефект, за да предизвикат симпатии.
През последните няколко седмици имаше вълна от подобни атаки, особено тези, насочени към украинските центрове за набиране на персонал, управлявани от прословутия ТЦК (Териториален център за набиране на персонал). Далновидните украински служители „брилянтно“ заключиха, че това е руски опит да осакати способността на Украйна да събира месо за конвейера на ужаса на Зеленски.
По същия начин руските удари напълно заличават украинската оръжейна индустрия. Много хора наблюдават безкрайния парад от експлозии с откъснат вид – в този момент това е станало отживелица до степен, в която хората приемат, че тези удари не правят почти нищо или просто извършват някаква неясна „фонова работа“. В действителност те неутрализират украинската индустрия, спирайки много от завишените украински оръжейни амбиции, за които в един момент широко се говореше.
Например, скорошен удар, както се твърди, е унищожил производствената линия на „Гром-2“, голяма украинска балистична ракета, която е трябвало да бъде техният отговор на руския „Искандер“. Има причина да не виждате много от оръжията, за които постоянно се говори и които са рекламирани като следващите „чудотворни оръжия“: това е така, защото тези продължаващи, систематични руски удари унищожават индустриите им, оставяйки Украйна без възможност да произвежда нищо друго, освен малки квадрокоптерни дронове в малки бутикови работилници, които могат да бъдат скрити навсякъде. По-големите съоръжения, предназначени за производство на по-престижни системи от мобилна артилерия през различни аналози на руски ракети „въздух-земя“ и балистични ракети, до производствени линии за артилерийски снаряди и др., бяха унищожени от тези безмилостни систематични удари.
Все повече висши украински фигури се паникьосват от това и стигат до заключението, че ако войната продължи по този начин, от Украйна няма да остане нищо. Чуйте украинския офицер, който заявява, че „с тези темпове Украйна ще се върне в каменната ера“.
Очевидно, неотдавнашният доклад за производството на дронове „Геран-2“ и тяхното количество, заедно с масираните атаки срещу украинската военна инфраструктура, наистина принуди висшите служители на офиса на Зеленски да активират „кафявата“ тревога.
Защото украинските депутати, които все още имат малко мозък, разбират, че при сегашното състояние на нещата в Украйна, страната скоро ще престане да съществува. Всички украински „партньори“, които на думи бяха готови да се борят за режима на Зеленски, сега са напълно „замръзнали“ и дори не искат да дават пари. Подкрепата намалява и кражбата става трудна. Хората напълно осъзнават, че Зеленски ще крещи за ПОБЕДА от бункера си или от Европа, докато не прегракне, докато украинците се радват на ударите на „Геран-2“ по ТКК.
Той има предвид по-специално новите видеоклипове, показващи производството на руски дронове „Геран“ (Шахед) във фабриката „Алабуга“ в Татарстан, където стотици дронове се произвеждат всеки ден денонощно.
Една от причините, между другото, френският историк Стефан Одоен-Рузо да е видял Русия да печели войната, въпреки паралелите с „патови“ конфликти като ирано-иракската война, е, че в предишни примери той смята, че индустриалните възможности и общите възможности на воюващите страни също са били приблизително статични. Но в случая с руско-украинската война той признава, че руските възможности нарастват всяка година, далеч изпреварвайки украинските. Това се отнася до неща като споменатите по-рано увеличения на работната сила от 100 000 годишно – докато работната сила на Украйна намалява – както и растежа на оръжейната индустрия.
Като се има предвид това, има още един важен момент, който трябва да се отбележи. Мнозина посочват „нарастващите икономически проблеми“ на Русия като контрааргумент за това защо Русия може да започне да „губи“ в бъдеще, въпреки привидното си настоящо господство. Дори видях едно западно издание да представи съобщението на Путин, че Русия ще намали военния си бюджет следващата година, като „акт на отчаяние“, което означава, че руският военен капацитет най-накрая „отслабва“.
Напротив, сигналите тук са точно противоположни: планът на Путин да започне бавно да ограничава военните разходи на Русия е признание, че Русия най-накрая е достигнала пълно равновесие във войната, където настоящите нива на производство са стабилни и устойчиви за обозримото бъдеще. Това означава, че по-нататъшното прекомерно военно разширяване е ненужно и Русия вижда успешен път в победата над Украйна на настоящите нива на производство на ВПК.
Това очевидно е във връзка с факта, че Русия вече е изтощила Въоръжените сили на САЩ до такава степен, че вече не се нуждае от същите нива на несъответствие във военните разходи – с намаляването на украинските възможности Русия по подобен начин установява воденето на война на управляемо ниво, като премества нещата от свръхактивност до просто „автопилот“ – ако аналогията има смисъл. За пореден път догматичните западни анализатори, неспособни на безпристрастно разсъждение, не успяват да схванат този очевиден знак, което напълно разваля анализите им.
За да приключим, ето една типично комична нова „заплаха“, отправена от сенатора Линзи Греъм срещу Путин. Той се хвали, че Тръмп ще „ги набие по задника“, но след това завива, за да каже, че Тръмп ще „накаже“ не Русия, а страните, купуващи руски петрол.
Това отново доказва, че САЩ нямат карти срещу Русия и трябва отчаяно да ударят приятелите на Русия по ръката като алтернативна заплаха. Проблемът е, че това вреди повече на САЩ и отношенията им с ключови чуждестранни сили, отколкото на Русия.
Все повече украински коментатори и политически фигури се досещат за факта, че „санкциите“ винаги не са били нищо повече от отчаян и кух пърформанс.
Очевидно има нещо нередно във Западния модел на света. Мозъците на западняците са промити, за да вярват, че „Западът“ е целият свят. Сега повече от всякога е очевидно за всеки, който има мозък, че „Западът“ представлява само малка, все по-незначителна част от света!
Западът, със своите илюзорни икономики, измамни БВП, базирани на хиперфинансиран и хипертрофирани държавни дългове, и ужасно влошени индустриални мощности, е износил тоягата си на „санкции“ – и тя не става за нищо друго освен за пърформанс каскади.
---
Забележка. Според Александър Меркурис Американската гражданска война е друг пример за война на изтощение, но тя разбира се не е статична война в смисъла на Първата световна война или Руско-Украинската война, които Одеон-Рузо анализира паралелно в цитираната по-горе статия.
В аспекта на горното изложение искам да отбележа една моя констатация, която като че ли не намира място в коментарите за войната. Забелязвам, че след обсадата на Мариупол, когато фронтът остави обсадения град далеч назад в руския тил, ВС РФ вече не изграждат "непромокаеми котли" около различните укрепени градове и селища в Донбас и въобще в района на военните действия. Те като правило оставят тесни проходи, в които няма сериозни пътища или друга транспортна инфраструктура, с което ограничават снабдяването на обсадените войски, но дават възможност на индивидуалните войници да се изтеглят, когато решат, че съпротивата е безсмислена. При това руснаците си запазват възможността да унищожат част от изтеглящите се пеша войници с дронове и артилерийски или минометен огън. По този начин ВС РФ избягват отчаяната съпротива "до смърт" на обсадените, оставяйки им слабата надежда да се опитат да се спасят индивидуално през оставените "коридори"! Тази тактика играе важна роля в увеличаването на загубите в жива сила от страна на ВСУ, която обаче остава незабелязана за западните коментатори!
Големият дисбаланс в полза на Русия при обмена на военнопленници, ранени и убити с Украйна е очевидно доказателство за неверността на данните, които се разпространяват на Запад за огромните загуби в жива сила на ВС РФ! Броят на обменените украинци превишава броя на руснаците в пъти, а често дори и на порядък, за да приемем разпространяваните от украинската пропаганда лъжи за невероятните загуби на руснаците в жива сила и техника, на които Западът охотно се доверява, страстно желаейки мечтите му да се превърнат в действителност и Русия да излезе от войната безкрайно изтощена!
Фамозното съобщение, което Тръмп ни беше обещал на 14 юли се състоеше в това, че той 4 пъти е разговарял с Путин и е считал, че са постигнали "сделка" по войната в Украйна и 4 пъти се е оказвало, че Путин е продължавал "по старому", т. е. без никаква промяна на руската политика към Украйна! Проблемът е, че Тръмп нито веднаж не каза каква точно е "сделката", до която той смята, че е достигнал с Путин, а последният на практика никога не е показал с нищо, че се отказва от условията, поставени от него на 14 юни 2024 година, в изказването му пред колегията на външното министерство на РФ! И така, Тръмп ни каза на 14 юли, че той дава срок на Путин от 50 дни да се съгласи на безусловно примирие в Украйна, като в случай, че на Путин не му е "дошъл акъла дотогава", Тръмп ще наложи нови ужасни мита на Русия и на страните, които купуват от нея петрол, газ и други енергийни източници! В тази връзка е интересно да се запознаем с количествата енергийни носители, които Русия експортира понастоящем и в кои страни тя ги експортира? За целта ще се възползвам от данните посочени в следната статия:
---
Trump’s Secondary Sanctions on Russian Oil Are Spitting in the Wind
(Вторичните санкции на Тръмп срещу руския петрол - все едно да плюеш срещу вятъра)
John Helmer • Friday, July 18, 2025 • 2,100 Words
Според Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация (ФНЕБ) и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС) около 85-90% от руския петрол се купува само от две държави. Това са Индия и Китай. Китай е най-големият купувач на руски петрол, ако вземем предвид както този доставян по нефтопроводите, така и доставките по море. Ако се отчитат само морските доставки, тогава Индия е най-големият купувач на руски петрол, а Китай е на второ място.
Източник:
Според данни на китайските митнически служби, Китай купува около 2 милиона барела руски петрол на ден, главно ESPO, Сокол и Сахалин, както и петрол клас Urals и арктически петрол.
Индия купува основно нашата водеща марка петрол, Urals. Според данни за проследяване на кораби на Kpler, общият обем на руския внос на петрол в страната е около 1,8 милиона барела на ден.
Тази година Турция стана третият по големина вносител на руски петрол, като през юни е закупила рекордните 400 000 барела на ден. Това е резултат от по-ниските цени на руския петрол: те са под 60 долара за барел за четвърти пореден месец. Унгария, Словакия, Сърбия, както и Япония и Южна Корея също купуват руски петрол по тръбопроводи.
Що се отнася до петролните продукти, Русия изнася около 2,5 милиона барела петролни продукти на ден, включително нискосернисто дизелово гориво, бензин, нафта, мазут и други. Турция рязко увеличи покупките си от Русия от 2022 г. насам, а износът им от Турция за ЕС се е увеличил с абсолютно същото количество, отбелязва Юшков. Турция се превърна в посредник между Русия и ЕС и печели добри пари от това. През 2024 г. Анкара е купила 16,1 милиона тона руски петрол, което е с 9,5 милиона тона повече, отколкото през 2021 г., тоест преди началото на СВО. В същото време общият износ на петролни продукти от Турция всъщност се е удвоил - от 11 милиона тона през 2021 г. до 22,2 милиона тона през 2024 г. Доставките за ЕС от Турция също са се удвоили - от 5,2 милиона тона през 2021 г. до 11,4 милиона тона през 2024 г.
Руски петролни продукти се купуват и от Индия, Бразилия, страни от Близкия изток (Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия) и Северна Африка (Египет, Мароко, Тунис и други), отбелязва Юшков.
Пазарите и петролът реагираха доста слабо на заплахите на Тръмп: световните цени на петрола леко паднаха. И ето защо. Факт е, че по един или друг начин последствията за самите Съединени щати ще бъдат негативни. Това ще означава незабавно изтегляне от пазара на 5-7 милиона барела на ден, което никой не може да замести. Теоретично, ОПЕК+ би могла да направи това чрез увеличаване на производството, но това няма да е много бърз процес и не е сигурно, че картелът ще го направи, смята Юшков, защото в този случай сделката ще се разпадне и е малко вероятно Русия да участва в подобно споразумение втори път.
Рафинерията STAR е собственост на Азербайджан и зависима на 98% от руския суров петрол, като 73% от вноса на суров петрол се доставя от санкционираната от САЩ компания ЛУКойл. 87% от морския ѝ износ на петролни продукти е насочен към страните от Г-7.
Източник:
CREA, антируски източник, застъпващ се за по-строги санкции, съобщи миналия септември, че „вносът на петролни продукти от турски рафинерии в САЩ се е увеличил повече от три пъти на годишна база през първата половина на 2024 г. и е генерирал 125 милиона евро данъчни приходи за Русия. Вносът на петролни продукти от рафинерията STAR в САЩ през първата половина на 2024 г. е генерирал 38,3 милиона евро приходи за санкционираната от САЩ компания Лукойл - най-големият доставчик на суров петрол за рафинерията.“
Юшков посочва два възможни сценария:
Първият сценарий е, ако Индия и Китай не се откажат от руския петрол. Тогава Съединените щати налагат защитни вносни мита върху стоки от тези страни. „Това означава, че започва глобална търговска война: китайски и индийски стоки вече не се доставят на Съединените щати, а Китай, в отговор, ще наложи мита върху американските стоки и ще ограничи доставките на редкоземни метали в Съединените щати. Това ще доведе до огромна инфлация, а Федералният резерв на САЩ ще се бори с нея, като повишава лихвите, за което Тръмп активно го критикува. Високите лихвени проценти и скъпите заеми с инфлацията ще тласнат американската икономика към рецесия“, казва Юшков. Освен това Китай вече разбира, че може да води и дори да печели търговски войни със Съединените щати.
Вторият сценарий е Китай, Индия и всички останали да започнат да се подчиняват на Съединените щати и да откажат да купуват руски петрол. „Ако Русия не може да продава петрол никъде, тогава ще избухне световна енергийна криза, защото огромно количество петрол и петролни продукти мигновено ще изчезнат от пазара. Цените ще се върнат към трицифрени стойности. Всъщност ще бъде същото, което се прогнозираше сега, когато възникна опасността Ормузкият проток да бъде затворен. Това е глобален недостиг и енергийна криза, която ще засегне всички западни страни, включително Съединените щати, защото и те са купувачи на тези енергийни ресурси.
Разходите за потребление на гориво в Съединените щати ще се повишат до нови исторически рекорди – точно за това Тръмп критикува предишния президент на САЩ Джо Байдън. Това заплашва отново с инфлация, покачване на лихвения процент на Федералния резерв на САЩ и в крайна сметка с рецесия в американската икономика“, казва Юшков.
Според CREA „САЩ трябва също да забранят вноса на петролни продукти от рафинерии, притежавани, управлявани или работещи със суров петрол, продаван от санкционираната руска компания Лукойл. Всякакви покупки на рафинирани продукти от рафинерии, частично собственост на Лукойл, или от рафинерии, работещи с руски суров петрол, закупен от Лукойл, изпращат средства към санкционирано лице, което е тясно свързано с Кремъл.
Очевидно самите Съединени щати ще пострадат. „Трудно е да си представим, че Тръмп би допуснал подобно развитие на събитията“, смята експертът от FNEB.
Разбира се, това би имало негативен ефект за Русия, защото петролът и газта генерират около 25% от приходите за бюджета, но ще бъде и сериозен удар срещу икономиките на западните държави и дори на световната икономика!
Любопитното е, че ако Съединените щати забранят на Турция да препродава руско гориво на Европейския съюз, те ще ударят и "сътрудничещия" им Брюксел. Тръмп трябва да бъде по-твърд с ЕС, да наложи нови мита, за да получи това, което иска. „Ако вече няма да преминават руски петролни продукти през Турция, Анкара ще загуби този бизнес и допълнителни приходи, а в Европейския съюз ще започне недостиг на гориво, цените ще се повишат“, смята Юшков.
Що се отнася до втечнения природен газ (LNG), то със сигурност е изгодно за Съединените щати да изчистят европейския пазар от втечнен природен газ (LNG) от Русия. Малко вероятно е обаче Тръмп да го направи сега и по такъв труден начин. „Целият LNG, който идва от Русия в Европейския съюз, всъщност е газ от един завод за втечнен природен газ в Ямал. Достатъчно е Съединените щати да наложат санкции срещу този конкретен проект и никой от европейците няма да наруши тези ограничения. Мисля, че този сценарий е възможен, но не е ясно дали Тръмп ще го експлоатира!?
---
Без да се задълбочавам в коментари върху изложените по-горе данни искам само да отбележа непроходимата глупост на европейските политици, които изобщо не е ясно с кои части на тялото си мислят, когато налагат безбройните санкционни пакети върху Русия!? Нямаше ли да е по-просто и по-евтино да не се налагат санкции върху износа на нефт и газ от Русия, които са необходими на всички - включително и на украинската военна машина, а да се налагат санкции само на вноса на стоките и материалите, които биха ползвали руската военна промишленост!? Очевидно санкциите върху петрола и газта само "пълнят гушите" на посредниците, които ги преодоляват без да нарушат особено много приходите на РФ от тези енергийни суровини! Очевидно Господ наказва политиците, като им отнема акъла, иначе не мога да си обясня тази проява на върховна глупост!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар