Мъглата на преговорите

Любимата тактика на Тръмп при воденето на преговори изглежда е създаването на суматоха около това, за какво точно се преговаря и какви са позициите му в преговорите. Подобна ситуация наблюдаваме в преговорите между САЩ и РФ, които понастоящем се провеждат последователно в различни места по света. Известно е, че се преговаря по въпросите на войната и мира между РФ и Украйна; за състоянието на дипломатическите отношения между САЩ и РФ; за конфронтацията между САЩ и Иран, усилено подклаждана от Израел, който желае ни повече и ни по-малко да предизвика война на САЩ с Иран. Поради тази "мъгла" около въпросите, по които се преговаря при всяка отделна среща, коментаторите от западните СМД гадаят какво става и неизбежно генерират "фантастични новини", които често не са нищо повече от фалшификати.

Така например във "Файненшъл Таймс" наскоро бе публикувана статия, в която се твърдеше, че в разговорите си с Уиткоф Путин е изразил готовност да приеме предложенията, свързани със спирането на военните действия по линията на фронта, достигната до момента, т. е. Путин е готов да приеме предложението за примирие и присъединяване към РФ само на част от четирите области преди постигането на мирно споразумение, което да реши основните цели на СВО: възпиране движението на НАТО на изток, демилитаризацията и денацификацията на Украйна, осигуряването на правата на руското население и Руската православна църква в Украйна и т. н. Песков почти веднага обяви информацията във "Файненшъл Таймс" за фалшива новина, а по-късно в интервю с една френска публикация категорично заяви, че не може да става и дума за отказването от четирите области в техния пълен размер, като това е фиксирано вече и в конституцията на РФ. С подобни категорични изявления излязоха и Матвиенко и Шойгу.

На 23 април в Лондон трябваше да се състои среща на външните министри и други висши чиновници от Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Украйна, за да изработят обща позиция по отношение на плана за прекратяването на войната между РФ и Украйна. (Този план се базира на т. нар. "план Келог" и по тази причина по-нататък в изложението ще използвам именно това име, когато говоря за плана, предлаган от САЩ.) Най-общо "Планът Келог" (ПК) включва следните точки:

• Войната спира по фронтовата линия, достигната до момента. В територията на РФ остават тези части от Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области, които до момента на примирието са завладени от ВС РФ.
• Запорожката атомна електроцентрала минава под контрола на САЩ, които ще я експлоатират, продавайки електричество на Украйна и Русия.
• САЩ признават, че Крим е част от Руската федерация.
• Украйна не може да бъде член на НАТО. (Всъщност според някои коментари по този въпрос, президентът Тръмп е против членството на Украйна в НАТО, но бъдещи президенти могат да имат друго мнение по въпроса!?)
• САЩ не дават на Украйна явни гаранции за подкрепа срещу нарушаването на споразумението от страна на Русия.

Освен тези предложения в "Плана Келог" се съдържат и други точки, които разрешават на Украйна да притежава въоръжени сили в размер, качество и количество на въоръженията, каквито правителството ѝ реши, очаква се САЩ и Украйна да подпишат прословутото споразумение за съвместна експлоатация на минералните ресурси и инфраструктурата на Украйна и т. п.

Преди срещата в Лондон в Париж се е състояла среща на представители на европейските партньори (Франция, Великобритания и Германия) на САЩ с Украйна, които са разработили контрапредложение на "Плана Келог". Вторият документ (европейското контрапредложение на ПК) очевидно няма нищо общо с американското! В него се предвижда, че:

• Украйна ще получи гаранции за сигурността си от НАТО, включително и от САЩ, които са еквивалентни на гаранциите по т. 5 от договора за учредяването на НАТО;
• Русия се задължава да репатрира всички пленници, депортирани цивилни граждани и деца, които според Украйна тя е "отвлякла" на територията си;
• Украйна ще съхрани въоръжените си сили в какъвто желае размер и с каквото желае въоръжение, като страните, гарантиращи примирието, са група от "желаещи държави" членки на НАТО и страни извън съюза;
• войските от тези държави, наречени "осигурителни", ще бъдат разположени на територията на Украйна, независимо от желанието на РФ;
• териториалните въпроси между Украйна и РФ ще бъдат обсъждани и решавани след установяването на задължително предварително примирие, очевидно без съобразяване с желанието на РФ и фактическата линия на фронта в момента на примирието;
• приема се, че в периода на примирието ВСУ може да се превъоръжават, а на територията на Украйна ще бъдат разположени чуждестранни приятелски войски.

На Украйна, според примирието, трябва да се осигури достъп по Днепър до Черно море и контрол върху Запорожката АЕЦ. Предвижда се възстановяването на разрушенията в Украйна да бъде осъществено за сметка на РФ, като руските авоари, задържани в момента в Западна Европа, ще бъдат недостъпни за Русия, докато не завърши процеса на възстановяване на загубите на Украйна от агресията на Русия! Американските санкции, установени от 2014 година насам, могат да бъдат постепенно облекчени, очевидно при добро поведение на Русия, но въпросът за Европейските санкции в документа изобщо не се дискутира и т. н.!

Изглежда, че като разбират за намеренията на европейците и Украйна да излязат със свой документ в Лондон, а не да обсъждат "Плана Келог", Рубио и Уиткоф отказват да участват в срещата, като обясняват отказът си с колизии в програмата им за седмицата. Това води и до отказ на останалите официални представители на другите държави.

Европейският документ Александър Меркурис оприличава на документа, формулиращ примирието, сключено през 1918 година между Антантата и Германския Райх преди капитулацията на Германия по-късно. В конкретния случай Александър Меркурис счита, че очевидно европейците приемат, че победената страна е РФ и на нея, подобно на Германския Райх, ѝ се предлага пълна и безусловна капитулация! Ние всички знаем до какво доведе в края на краищата този подход на Антантата, но както е известно "Историята ни учи, че никой не се учи от нейните уроци!"

Междувременно Зеленски си позволи редица критични изказвания по адрес на "Плана Келог". Той каза, че страната му никога няма да приеме окупацията на Крим от Русия през 2014 г. като законна. „Няма какво да говорим“, каза той. "Това нарушава нашата конституция. Това е наша територия, територията на народа на Украйна."

В отговор Тръмп е разкритикувал остро отказа на Зеленски да приеме "Плана Келог", като е написал в социалната си мрежа: "Той може да получи мир или да воюва още три години и да загуби цялата си държава!" По въпроса за Крим Тръмп обвини Зеленски, че прави "подстрекателни" изявления. "Ако той иска Крим, защо не се бориха за него преди единадесет години, когато беше предаден на Русия без нито един изстрел?", написа Тръмп. "Изявлението, направено от Зеленски днес, няма да направи нищо друго, освен да удължи „убийствения кошмар”, а никой не иска това!"

Категоричният бойкот на срещата от страна на Украйна в лицето на Зеленски спести на екипа на Путин необходимостта да формулира деликатно причината, поради която Русия не може да приеме "Плана Келог". Очевидно е, че предложението на Келог реализира така нареченото "замразяване на конфликта", против което Русия е непреклонна, тъй като подобен изход не решава проблемите, които според нейните ръководители доведоха до СВО! Тези проблеми, ако се опитаме да ги припомним още веднъж, са: движението на НАТО на изток и установяването на бази на НАТО в страните около западните граници на Русия, намерението Украйна също да бъде включена в НАТО и в броя на тези страни с възможността за разполагане на бази на НАТО, включително и противоракетни установки на нейна територия, наличието в Украйна на неонацистки сили, потискащи езиковата и културна свобода на рускоговорещото население на Украйна и репресиите срещу Руската православна църква.

"Планът Келог" е творение на ястребите от неоконсервативното крило в администрацията на Тръмп, които желаят войната да продължи, разчитайки на това, че ръководството на РФ не може да приеме замразяването на конфликта, без да са решени проблемите, които са в основата му. Натрапва се мисълта, че тези хора считат, че руската армия е в трагично състояние, както и руската икономика, и едва ли не всеки момент може да се очаква чудодейно обръщане на хода на войната в полза на Украйна, което ще доведе до нейната и на НАТО победа над Русия!?

Мъглата и тайнствеността около преговорите неизбежно води до най-различни предположения и конспиративни теории за реалните позиции на участниците в тях. За стратегията на Тръмп, заложена в неговите предложения, интересна теория развива Джон Хелмер, западен автор, работещ от години в Москва, в поредната му статия, извадки от която прилагам по-долу:

"One War at a Time and Plenty of Money to be Made in the Meantime – This Is Trump’s Game as the Russian and Chinese General Staffs Understand"

(Не повече от една война наведнъж и много пари, които да се правят междувременно – това е играта на Тръмп, както я разбират руските и китайските генерални щабове.)

John Helmer • Wednesday, April 23, 2025 • 1,800 Words

https://www.unz.com/article/one-war-at-a-time-and-plenty-of-money-to-be-made-in-the-meantime-this-is-trumps-game-as-the-russian-and-chinese-general-staffs-understand/?utm_source=email&utm_campaign=article

...

„Политико-военната стратегия, която движи американските преговарящи и предизвиква туитовете на Тръмп, не е мирно споразумение с Русия, нито дори оттеглянето на САЩ от войната в Европа. Това е стратегия за последователност на войните в даден момент – войната в Европа да продължи в Украйна начело с превъоръжена Германия, Полша и Франция, подкрепяни от Тръмп; и войната на САЩ срещу Китай в Азия.

Последователността на тези войни, така че да не се воюва едновременно и с двамата врагове – това е формулата, измислена за Тръмп от Уес Мичъл, бивш служител на Държавния департамент в първата администрация на Тръмп, и неговият бизнес партньор

Елбридж Колби, сега трети по ранг служител на Пентагона като заместник-министър на отбраната по политиката. „Същността на дипломацията в стратегията“, току-що заяви Мичъл във Foreign Affairs, "е, да се пренареди властта в пространството и времето, така че страните да избягват тестове за сила, които надхвърлят възможностите им. Няма магическа формула как да се спази това правилно и няма гаранция, че подходът на Тръмп ще успее. Но алтернативата - опитът да надвиеш всички - не е жизнеспособна и е доста по-рискована."

Трябва да се има предвид, че този документ беше пуснат само преди два дни и той може да се намери в:

https://www.foreignaffairs.com/

(В статията се съдържа повече информация за стратегията на Мичъл-Колби, за организацията и парите, стоящи зад нея.)

Мичъл и Колби са убедили Тръмп и неговите преговарящи, че Русия е била сериозно отслабена от украинската война, която администрацията на Обама и Байдън води. Слабостта на Русия, особено схващането, че президентът Путин е както политически уязвим, така и лично податлив на американски бизнес стимули, е силната карта на Тръмп и той трябва да я изиграе сега.

"Вашингтон трябва да започне с намаляване на напрежението с по-слабия от основните си съперници (Русия), за да се концентрира върху по-силния (Китай). Това направиха Кисинджър и неговият шеф, президентът на САЩ Ричард Никсън, когато стоплиха отношенията си с Пекин, така че Съединените щати да могат по-добре да се съсредоточат върху Москва в началото на 70-те години. Днес по-слабият съперник е Русия. Това стана твърде очевидно, тъй като Украйна изяде военните ресурси на Москва. Съединените щати трябва да се стремят да използват отслабеното състояние на Русия в своя полза, търсейки разведряване с Москва, което поставя в неблагоприятно положение Пекин - не премахването на източниците на конфликта с Русия, а ограничаването на способността му да навреди на интересите на САЩ.

"Този процес трябва да започне с прекратяване на войната в Украйна по начин, който е благоприятен за Съединените щати. Това означава, че когато всичко е казано и направено, Киев трябва да бъде достатъчно силен, за да попречи на атака на Русия на запад. За да постигнат тази цел, американските служители, които преговарят за мирно споразумение, трябва да се поучат от провала на преговорите в Истанбул през 2022 г. между Киев и Москва, които третираха политическото уреждане като цел и работеха назад към прекратяване на огъня. Този подход позволи на Русия да направи своите политически искания - кастриране на украинската държава чрез ограничения на нейната армия и промяна на нейната конституция. По-добър модел би бил подхода в Корея от 1950 г., който даде приоритет на примирието и остави въпросите за по-широко уреждане на конфликта в отделен процес, който може да отнеме години, за да даде резултат. Вашингтон трябва да е готов да накара украинците да отстъпят територия, когато това е необходимо. Суверенитетът е предпоставка за преговори и използване на санкции на САЩ, военна помощ и иззети руски активи чрез манипулацията, на които Москва би могла да се контролира.

Това е същата война срещу Русия, която е стратегия на САЩ от 1945 г., но с премия от трилиони долари, която трябва да бъде платена на САЩ от украинците, европейските и други съюзници на САЩ чрез голямото изнудване на Тръмп.

Според доклада на Мичъл администрацията на Тръмп подписва минерална сделка с Украйна, която увеличава връзката между двете страни, без да прави Вашингтон отговорен за отбраната на Киев. Неговият (на Тръмп) по-строг тон към Европа предизвика най-голямото увеличение на разходите за отбрана на континента от поколения - близо 1 трилион долара. Началните тарифи на Тръмп разбуниха европейците, но също така могат да подновят преговорите за нова трансатлантическа голяма сделка в търговията за първи път от десетилетие. Всичко това може да доведе до по-добри резултати за Съединените щати, при условие че Вашингтон не губи от погледа си наградата, която не е сама по себе си разрив, а резултат от разрив на стратегическото обновяване.

"Съединените щати трябва да преследват отбранителни отношения с Украйна, подобни на тези, които поддържат с Израел – не официален съюз, а споразумение за продажба, заемане или даване на Киев на това, от което се нуждае, за да се защитава. Но не трябва да предоставят на Украйна членство в НАТО. Вместо това Съединените щати ще трябва да настояват европейските държави да поемат отговорност за Украйна - и по-общо за сигурността на техния континент."

В тази стратегия тези американски служители вярват, че се възползват от специалните отношения на Путин с руските олигарси и подвеждат Кирил Дмитриев,  преговарящият на Путин с Уиткоф, да притисне Кремъл да приеме краткосрочно военно примирие, което не отговаря на целите за демилитаризация и денацификация на Специалната военна операция.

Има фракция в Москва, която вярва, че Генералният щаб също може да бъде убеден да приеме това, защото им трябва време, за да възстановят руските военни сили. "Не придавайте твърде голямо доверие на [генерал Валери] Герасимов и Генералния щаб. Путин по неизвестни причини е натиснал спирачката; Русия не беше готова за пълна война. Може да е след няколко години, но Путин все още може да не е. Въпреки че предупрежденията му към германците вече са категорични, Путин все още иска сделка. Ако Тръмп не оттегли нито една от големите санкции, това все още е благоприятно за Русия. [Путин ще отстъпи на Тръмп] някои малки сделки и Witkoff успешно ще лобира в полза на собствените си американски олигарси, а някои от европейските компании на Мъск очевидно ще се възползват от SWIFT и Open Skies.“

По-малко податливи от Дмитриев източници в Москва посочват, че не са толкова слаби, колкото смятат американците. Нито пък, казват те, те не са толкова разтърсени, както разкрива фракционната битка между американските олигарси, докато техните служители в министерствата на Тръмп се състезават за парите, които да бъдат спечелени по схемите за обогатяване на Уиткоф и други назначени от Тръмп лица – Стивън Файнбърг в Пентагона, Скот Бесент в Министерството на финансите и Хауърд Лътник в Търговията.

Забележка. Интересна информация може да се намери в:

https://www.dropsitenews.com/

---

Лично аз намирам изложеният от Хелмер план за малко объркан, но идеята очевидно е да се замрази конфликтът между Украйна и РФ на настоящото ниво, като след това следват продължителни и безплодни преговори за регулиране на причините за конфликта подобно на конфликта в Корея от началото на 50-те години на миналия век. По този начин Русия ще бъде парализирана от замразения конфликт на западните ѝ граници и не би могла да се намеси по съществен начин в един бъдещ конфликт между САЩ и Китай, който ястребите в САЩ предвиждат като неизбежен.

Хелмер сигурно има големи връзки всред управляващите политически и икономически кръгове в РФ. Той често пише за опасността от "договорняк" между Путин и Запада, към който се стремят прозападните олигарси в Русия. Доколко опасенията му за подобен край на СВО са реални ще видим, когато му дойде времето, но според Александър Меркурис през последните дни руските разузнавателни служби са пуснали доклад в правителството и парламента на РФ според който ВСУ може да издържи още 8 до 10 месеца, преди у тях да настъпи дългоочаквания колапс. Новият доклад коригира предишни предсказания за продължителността на съпротивата, която ВСУ може да окажат и която е била оценена на 18 до 30 месеца. Освен това в доклада се разглежда и икономическото състояние на Украйна, която отдавна е на границата на банкрута, но досега бе спасявана от заеми и грантове на западните ѝ съюзници. В доклада се отчита, че осигуряването на това финансиране е на изчерпване поради икономическата криза, настъпваща в Европа и може би в САЩ.

Меркурис твърди, че по негови сведения, правителството на Путин няма намерение за постигане на никакви палиативни компромиси със Запада и държи на предложенията си към НАТО и САЩ от декември 2021 година, като на единствено средство за стабилно решаване на конфликта и установяване на траен мир и сигурност в Европа!

Провъзгласената от Путин политика на РФ сега е: готовност за незабавни преговори, но без примирие!

Провъзгласената от Зеленски политика на Украйна е незабавно и безусловно примирие със следващи преговори, които, всички знаем, изискват пълната и безусловна капитулация на Русия!

Тръмп от своя страна твърди, че няма желание да чака повече от 10 дни за прекратяването на войната, каквото и да означава това!?

Три противоречиви желания на тримата главни участници в конфликта!

Дилетант

Ден на освобождението или начало на най-голяма суматоха!

На 2 април 2025 година, ако не ме лъже паметта, президентът Тръмп тържествено обяви "Денят на освобождението" на Америка от "робството" на глобалистката "свободна търговия". Актът на освобождението се изразяваше в налагането на "реципрочни" търговски мита на десетки държави по целия свят. Тези държави, според Тръмп, експлоатират САЩ, използвайки техните пазари за свое облагодетелстване чрез внос на стоки, като се ползват от ниските вносни мита в страната. В същото време тези страни ограничават достъпа на стоки, произведени в САЩ, чрез несправедливо високи вносни мита. Новата политика, според Тръмп, има за цел да помогне да се възстанови индустриалната независимост и мощ на САЩ!

Този "поход" на президента Тръмп към възстановяването на индустриалното величие на САЩ се вдъхновява от дейността на МакКинли, първоначално като конгресмен, а след това и като президент. В тази връзка искам да приложа една кратка оценка (от "Ню Йорк Таймс") на митата, установени със законодателството, което е инспирирано от този американски политик от края на 19-ия век, убит като президент в началото на 20-ия век:

"... Законът, както беше формулиран от тогавашния конгресмен Уилям МакКинли, повдигна средното мито върху вноса до почти 50%. Увеличението бе предназначено да защити местните индустрии и работниците от чуждестранна конкуренция, но през 1890-те са белязани от тежка икономическа нестабилност.

Паниката от 1893 г. потопи САЩ в депресия, продължила до 1897 г. През 1894 година безработицата скочи до 18.4% с над 15 000 фалирали предприятия и 74 фалирали железопътни линии. Фондовият пазар се срина, губейки близо 40% от стойността си между 1893 и 1894 г. Далеч от това да е най-богатата ера, този период видя широко разпространени трудности, които тарифите не само не успяха да предотвратят, но и изостриха.

Фермерите и фабричните работници бяха ударени особено силно. Митата на Маккинли повишиха цената на вносните стоки, притискайки бюджетите на селските райони и работническата класа. Фермерите се сблъскаха с дефлационна спирала, тъй като цените на реколтата се сринаха. Реалните заплати на промишлените работници се стагнираха или намаляха, като покупателната способност еродира поради високите тарифи, надуващи цените на потребителските стоки. ..."

Както се вижда от цитата, митата, наложени от МакКинли, не са се отразили особено добре на социалното положение на трудовите американци, но от друга страна те вероятно са допринесли за следващото бурно развитие на американската икономика!?

Оказа се, че Доналд Тръмп не само е заплашвал света със "стена от мита", с която ще огради САЩ, но даже наложи мита срещу едва ли не всички държави по света! Интересен е формалният подход, който е използван за определянето на нивото на митото срещу всяка една държава. Той доведе например до това, че Лесото, която изнася практически само диаманти за САЩ, защото с това разполага, но не внася почти нищо от САЩ, защото е бедна или не се нуждае от стоките, които САЩ произвеждат и поради тези причини САЩ имат висок търговски дефицит с нея, също е "ударена" от сериозни мита!

Причината за митническата война на Тръмп срещу света е, че той счита, че това е пътят за реиндустриализация на САЩ. Проблемът обаче е, че Тръмп гледа на митата не само като на средство за подпомагане на индустриалното развитие на САЩ (в случая реиндустриализация на страната), но преди всичко като оръжие за оказване на натиск върху другите държави в случаите, когато те не следват желаната от САЩ политика. Това се доказва и от предпочитанието, което Тръмп проявява към "универсалните митнически тарифи", с които той непрекъснато заплашва своите търговски партньори, срещу "Индивидуалните митнически тарифи", които биха били насочени към стимулиране на отделни клонове на индустрията, които по една или друга причина американското правителство счита за стратегически важни за страната. Използването на целенасочените мита обаче изисква страната да има индустриална политика, а на това се гледа като на смъртен грях сред "laissez-faire" икономистите, които отдавна господстват в съвременната западна икономическа наука. Личният опит на Тръмп като бизнесмен, израсъл и просперирал в сферата на имотните и строителни сделки, при които не се изисква особено внимание към бъдещи тенденции, тъй като строителството на всеки обект представлява сама по себе си затворена транзакция, както изглежда не е възпитал у Тръмп стремеж към изграждане на индустриална политика, което е от изключителна важност в настоящата му позиция на политически ръководител на САЩ. Отделно стои и въпроса доколко изобщо е възможна реиндустриализацията на една държава в съвременния свят, която е загубила индустрията си и свързаните с това умения и отношения на населението към специфичния за индустриалното производство труд!?

Аз лично се съмнявам политиката, избрана от президента Тръмп, да доведе до реиндустриализацията на САЩ по следните причини:

1. Подобен подход, в мащабите, в които се прави опит да се реализира, неизбежно ще доведе до огромни социални сътресения, както в САЩ, така и в другите пазарни икономики по света.
   
   
2. За успешната реиндустриализация на една страна, ако подобен процес изобщо е възможен, се изисква наличието на индустриална политика, която да определя кои клонове на индустрията и в какъв ред ще бъдат възстановявани.
   
   
3. Аз изказвам съмнение по въпроса за възможността за реиндустриализация на САЩ, защото в страната населението почти напълно е загубило уменията и желанието си за участие в индустриално производство. Талантливите млади хора не се стремят към техническо обучение, а предпочитат специалности като право, икономика, финанси, социология, комуникация с обществото и т. н.
   
   
4. Реиндустриализацията е дълъг и труден процес, който изисква упоритост и последователност от управляващата класа за дълъг период от време, но американската политическа система с честите избори и ограниченията в броя на мандатите на президента, не е подходяща за подобно трудно и продължително усилие.
   
   
5. За реиндустриализацията в съвременния свят масово ще бъде използвана автоматизация и роботизация, което ще осигури малък прираст на добре платени работни места и това ще еродира подкрепата на широките слоеве от населението за нея.

Освен това наличието на отрицателния търговски баланс на САЩ е следствие и на желанието на управляващата финансова олигархия да запази долара като резервна валута. За да може доларът да изпълнява функциите на резервна валута, той трябва да е наличен на международните пазари в достатъчни количества, а единственият генератор на валутата са Съединените щати. Те изнасят доларите в замяна на стоките и услугите, които получават от света и ако САЩ имат като цяло положителен търговски баланс, то те ще "изсмучат" доларите от световните пазари, и тогава, за да могат да търгуват помежду си, другите държави ще трябва да намерят други валути. С други думи дефицитът в търговския баланс на САЩ им помага да поддържат долара като резервна валута и премахването му ще доведе до загуба на този уникален лост за осигуряване на политическо и военно господство на САЩ в света!

Освен това за дефицита в платежния баланс на САЩ особено голяма роля играе бюджетния дефицит на страната, който е над 1 трилион долара. Намаляването на този дефицит засега, предвид на политическото положение в страната, изглежда практически невъзможно!

Тръмп, за да въведе митата използва "International economics emergency powers act", приет от конгреса през 1977 година, по времето на президента Джими Картър. В тази връзка той твърди, че САЩ се намират в "икономическо извънредно положение", както изглежда от 1934 година насам!? Работата е там, че "митата са данъци", а нови данъци могат да бъдат въведени само с решение на Конгреса, каквото решение Тръмп не би могъл да прокара, като се има предвид размерът и многообразието на митата, т. е. на данъците, които той въвежда едва ли не срещу почти целия свят! В акта се дава дефиниция за "International economic emergency", грубо казано като международно положение, представляващо непосредствена заплаха за икономиката на САЩ и благосъстоянието на американския народ.

Въвеждането на "стената от мита" предизвика дълбоко сътресение в света. Фондовите пазари по света изпаднаха в паника и на няколко пъти регистрираха рекордни сривове. Много страни, верни съюзници на САЩ, бяха потресени от факта, че виелицата на митата не ги е пощадила ни най-малко. Няколко страни раболепно предложиха да проведат преговори с администрацията на Тръмп по въпросите за митата, подчертавайки, че те се считат за жертви на използваните алгоритми. Тръмп високомерно отказваше, но изведнъж внезапно обяви, че 75 страни са изявили желание да преговарят със САЩ по въпросите за митата и по тази причина той великодушно обявява 90 дневен мораториум за влизането в сила на митата, който трябва да се използва за преговорите! Никой не посмя да попита кои са тези 75 страни, защото всички се досетиха за причината, поради която разгневеният Тръмп изведнъж прояви височайша милост и дари на света 90 дена до новата дата на екзекуцията! Причината бе, че по фондовите пазари се забеляза опасно активизиране на продажбите на държавните облигации на САЩ, което неизбежно водеше до повишаването на лихвения процент, на който американското правителство взима непрекъснатите си заеми, за да покрива облигациите, на които изтича срока, както и на непрекъснато растящите си нужди от средства за бюджетния си дефицит!?

С този си ход президентът Тръмп се надяваше да парира опасната тенденция в отговора на световната финансова система на нестандартните му хегемонни решения. Може би след 90 дни ще се окаже, че е намерен друг, по-легален и по-спокоен механизъм за осигуряване на реиндустриализацията на САЩ!?

Особено бурно и трагично се разви драмата около митата, които администрацията на Тръмп се опита да наложи на Китай! Те още от самото начало бяха много високи, което до голяма степен се определя от дисбаланса между вноса в САЩ от Китай (около 440 милиарда долара) и износа на САЩ за Китай (144 милиарда долара)

Забележка. Използвам числата по памет. В различните публикации данните се различават обикновено с по десетина милиарда, но съм почти убеден, че действителните суми са много близки до цитираните.

Освен огромния търговски дефицит на САЩ в търговията им с Китай, всред политиците понастоящем съществува почти патологична омраза към Китай, причините за която ще се опитам да изясня с един цитат от статия в списанието "Foreign Affairs":

"... Използвайки този подход, ако погледнем отблизо стоките, а не услугите, производственият капацитет на Китай е три пъти по-голям от този на Съединените щати – решаващо предимство във военната и технологична конкуренция – и надвишава този на следващите девет държави, взети заедно. През двете десетилетия, след като Китай се присъедини към Световната търговска организация, неговият дял в глобалното производство се удвои до 30 процента, докато дялът на САЩ намаля наполовина до приблизително 15% (Организацията на обединените нации е изчислила, че до 2030 г. дисбалансът ще нарасне до 45% и 11%). Китай води в много традиционни индустрии - произвежда 20 пъти повече цимент, 13 пъти повече стомана, три пъти повече автомобили и два пъти повече енергия от Съединените щати - и все повече напредва и в модерните сектори на индустрията.

Въпреки че все още наваксва в области като биотехнологиите и авиацията, които са били традиционна силна страна на САЩ, Китай – отчасти благодарение на амбициозните усилия на индустриалната политика като „Произведено в Китай 2025“ – произвежда почти половината от световните химикали, половината от световните кораби, повече от две трети от електрическите превозни средства, повече от три четвърти от електрическите батерии, 80% от потребителските дронове и 90% на слънчеви панели и критично рафинирани рядкоземни минерали. И Пекин предприема стъпки, за да гарантира, че господството му продължава и се разширява – Китай е отговорен за половината от всички промишлени роботизирани инсталации по света (седем пъти повече от Съединените щати) и е с десетилетие пред всеки друг в комерсиализирането на ядрената технология от четвърто поколение, с планове за изграждане на над 100 реактора за 20 години. Последната велика сила, която така напълно доминираше в глобалното производство, бяха Съединените щати от 1870-те до 1940-те години.

Американските наблюдатели са склонни да подценяват способността на Китай да прави иновации, като погрешно приемат, че той просто копира и възпроизвежда западните иновации. Подобно на Обединеното кралство, Германия, Япония и Съединените щати преди това, производствената мощ на Китай създава основа за иновативно предимство. Държавните инвестиции също помагат; сега Китай съперничи на Съединените щати по инвестиции в науката. Многобройното население на Китай осигурява голям набор от таланти и конкурентен мащаб. В десет индустрии на бъдещето, според неотдавнашен доклад на Фондацията за информационни технологии и индустрия, Китай е близо до водещия ръб на иновациите (или по-добре) в шест от тях. ..."

Цитираните по-горе числа не се нуждаят от коментари, но политиците, оглавили движението MAGA, не могат да ги отминат с безразличие!

Във "виелицата на митата" Китай увеличаваше митата на американските стоки след всяко увеличение на митата на китайските стоки, което обявяваше Тръмп! Работата започна да прилича на наддаване на търг, като накрая митата обявени от Тръмп за китайските стоки внос в САЩ достигнаха 145%, а митата наложени от Китай на внасяните американски стоки достигнаха 125%!?

Бедата е в това обаче, че една голяма част от стоките, внасяни в САЩ от Китай, са произведени от американски фирми (телефони, компютри, чипове, батерии и т. н.), което неизбежно щеше да удари по благосъстоянието на американците, притежатели на акции на тези компании, като компаниите не биха били в състояние да прехвърлят веднага производството си в САЩ, дори и да искат да направят това!

В крайна сметка администрацията на Тръмп отмени новите мита за стоките от електронното и някои други производства, като остави за тях само базовото мито от 10%.

В края искам само да отбележа, че никой не знае дали цялата тази митническа суматоха не е създадена съзнателно от Тръмп, защото той има обичая непрекъснато да създава суматохи и никой не може да е сигурен, че причината е неграмотност, а не някаква висша тактика!?

Дилетант