Ден на освобождението или начало на най-голяма суматоха!

На 2 април 2025 година, ако не ме лъже паметта, президентът Тръмп тържествено обяви "Денят на освобождението" на Америка от "робството" на глобалистката "свободна търговия". Актът на освобождението се изразяваше в налагането на "реципрочни" търговски мита на десетки държави по целия свят. Тези държави, според Тръмп, експлоатират САЩ, използвайки техните пазари за свое облагодетелстване чрез внос на стоки, като се ползват от ниските вносни мита в страната. В същото време тези страни ограничават достъпа на стоки, произведени в САЩ, чрез несправедливо високи вносни мита. Новата политика, според Тръмп, има за цел да помогне да се възстанови индустриалната независимост и мощ на САЩ!

Този "поход" на президента Тръмп към възстановяването на индустриалното величие на САЩ се вдъхновява от дейността на МакКинли, първоначално като конгресмен, а след това и като президент. В тази връзка искам да приложа една кратка оценка (от "Ню Йорк Таймс") на митата, установени със законодателството, което е инспирирано от този американски политик от края на 19-ия век, убит като президент в началото на 20-ия век:

"... Законът, както беше формулиран от тогавашния конгресмен Уилям МакКинли, повдигна средното мито върху вноса до почти 50%. Увеличението бе предназначено да защити местните индустрии и работниците от чуждестранна конкуренция, но през 1890-те са белязани от тежка икономическа нестабилност.

Паниката от 1893 г. потопи САЩ в депресия, продължила до 1897 г. През 1894 година безработицата скочи до 18.4% с над 15 000 фалирали предприятия и 74 фалирали железопътни линии. Фондовият пазар се срина, губейки близо 40% от стойността си между 1893 и 1894 г. Далеч от това да е най-богатата ера, този период видя широко разпространени трудности, които тарифите не само не успяха да предотвратят, но и изостриха.

Фермерите и фабричните работници бяха ударени особено силно. Митата на Маккинли повишиха цената на вносните стоки, притискайки бюджетите на селските райони и работническата класа. Фермерите се сблъскаха с дефлационна спирала, тъй като цените на реколтата се сринаха. Реалните заплати на промишлените работници се стагнираха или намаляха, като покупателната способност еродира поради високите тарифи, надуващи цените на потребителските стоки. ..."

Както се вижда от цитата, митата, наложени от МакКинли, не са се отразили особено добре на социалното положение на трудовите американци, но от друга страна те вероятно са допринесли за следващото бурно развитие на американската икономика!?

Оказа се, че Доналд Тръмп не само е заплашвал света със "стена от мита", с която ще огради САЩ, но даже наложи мита срещу едва ли не всички държави по света! Интересен е формалният подход, който е използван за определянето на нивото на митото срещу всяка една държава. Той доведе например до това, че Лесото, която изнася практически само диаманти за САЩ, защото с това разполага, но не внася почти нищо от САЩ, защото е бедна или не се нуждае от стоките, които САЩ произвеждат и поради тези причини САЩ имат висок търговски дефицит с нея, също е "ударена" от сериозни мита!

Причината за митническата война на Тръмп срещу света е, че той счита, че това е пътят за реиндустриализация на САЩ. Проблемът обаче е, че Тръмп гледа на митата не само като на средство за подпомагане на индустриалното развитие на САЩ (в случая реиндустриализация на страната), но преди всичко като оръжие за оказване на натиск върху другите държави в случаите, когато те не следват желаната от САЩ политика. Това се доказва и от предпочитанието, което Тръмп проявява към "универсалните митнически тарифи", с които той непрекъснато заплашва своите търговски партньори, срещу "Индивидуалните митнически тарифи", които биха били насочени към стимулиране на отделни клонове на индустрията, които по една или друга причина американското правителство счита за стратегически важни за страната. Използването на целенасочените мита обаче изисква страната да има индустриална политика, а на това се гледа като на смъртен грях сред "laissez-faire" икономистите, които отдавна господстват в съвременната западна икономическа наука. Личният опит на Тръмп като бизнесмен, израсъл и просперирал в сферата на имотните и строителни сделки, при които не се изисква особено внимание към бъдещи тенденции, тъй като строителството на всеки обект представлява сама по себе си затворена транзакция, както изглежда не е възпитал у Тръмп стремеж към изграждане на индустриална политика, което е от изключителна важност в настоящата му позиция на политически ръководител на САЩ. Отделно стои и въпроса доколко изобщо е възможна реиндустриализацията на една държава в съвременния свят, която е загубила индустрията си и свързаните с това умения и отношения на населението към специфичния за индустриалното производство труд!?

Аз лично се съмнявам политиката, избрана от президента Тръмп, да доведе до реиндустриализацията на САЩ по следните причини:

1. Подобен подход, в мащабите, в които се прави опит да се реализира, неизбежно ще доведе до огромни социални сътресения, както в САЩ, така и в другите пазарни икономики по света.
   
   
2. За успешната реиндустриализация на една страна, ако подобен процес изобщо е възможен, се изисква наличието на индустриална политика, която да определя кои клонове на индустрията и в какъв ред ще бъдат възстановявани.
   
   
3. Аз изказвам съмнение по въпроса за възможността за реиндустриализация на САЩ, защото в страната населението почти напълно е загубило уменията и желанието си за участие в индустриално производство. Талантливите млади хора не се стремят към техническо обучение, а предпочитат специалности като право, икономика, финанси, социология, комуникация с обществото и т. н.
   
   
4. Реиндустриализацията е дълъг и труден процес, който изисква упоритост и последователност от управляващата класа за дълъг период от време, но американската политическа система с честите избори и ограниченията в броя на мандатите на президента, не е подходяща за подобно трудно и продължително усилие.
   
   
5. За реиндустриализацията в съвременния свят масово ще бъде използвана автоматизация и роботизация, което ще осигури малък прираст на добре платени работни места и това ще еродира подкрепата на широките слоеве от населението за нея.

Освен това наличието на отрицателния търговски баланс на САЩ е следствие и на желанието на управляващата финансова олигархия да запази долара като резервна валута. За да може доларът да изпълнява функциите на резервна валута, той трябва да е наличен на международните пазари в достатъчни количества, а единственият генератор на валутата са Съединените щати. Те изнасят доларите в замяна на стоките и услугите, които получават от света и ако САЩ имат като цяло положителен търговски баланс, то те ще "изсмучат" доларите от световните пазари, и тогава, за да могат да търгуват помежду си, другите държави ще трябва да намерят други валути. С други думи дефицитът в търговския баланс на САЩ им помага да поддържат долара като резервна валута и премахването му ще доведе до загуба на този уникален лост за осигуряване на политическо и военно господство на САЩ в света!

Освен това за дефицита в платежния баланс на САЩ особено голяма роля играе бюджетния дефицит на страната, който е над 1 трилион долара. Намаляването на този дефицит засега, предвид на политическото положение в страната, изглежда практически невъзможно!

Тръмп, за да въведе митата използва "International economics emergency powers act", приет от конгреса през 1977 година, по времето на президента Джими Картър. В тази връзка той твърди, че САЩ се намират в "икономическо извънредно положение", както изглежда от 1934 година насам!? Работата е там, че "митата са данъци", а нови данъци могат да бъдат въведени само с решение на Конгреса, каквото решение Тръмп не би могъл да прокара, като се има предвид размерът и многообразието на митата, т. е. на данъците, които той въвежда едва ли не срещу почти целия свят! В акта се дава дефиниция за "International economic emergency", грубо казано като международно положение, представляващо непосредствена заплаха за икономиката на САЩ и благосъстоянието на американския народ.

Въвеждането на "стената от мита" предизвика дълбоко сътресение в света. Фондовите пазари по света изпаднаха в паника и на няколко пъти регистрираха рекордни сривове. Много страни, верни съюзници на САЩ, бяха потресени от факта, че виелицата на митата не ги е пощадила ни най-малко. Няколко страни раболепно предложиха да проведат преговори с администрацията на Тръмп по въпросите за митата, подчертавайки, че те се считат за жертви на използваните алгоритми. Тръмп високомерно отказваше, но изведнъж внезапно обяви, че 75 страни са изявили желание да преговарят със САЩ по въпросите за митата и по тази причина той великодушно обявява 90 дневен мораториум за влизането в сила на митата, който трябва да се използва за преговорите! Никой не посмя да попита кои са тези 75 страни, защото всички се досетиха за причината, поради която разгневеният Тръмп изведнъж прояви височайша милост и дари на света 90 дена до новата дата на екзекуцията! Причината бе, че по фондовите пазари се забеляза опасно активизиране на продажбите на държавните облигации на САЩ, което неизбежно водеше до повишаването на лихвения процент, на който американското правителство взима непрекъснатите си заеми, за да покрива облигациите, на които изтича срока, както и на непрекъснато растящите си нужди от средства за бюджетния си дефицит!?

С този си ход президентът Тръмп се надяваше да парира опасната тенденция в отговора на световната финансова система на нестандартните му хегемонни решения. Може би след 90 дни ще се окаже, че е намерен друг, по-легален и по-спокоен механизъм за осигуряване на реиндустриализацията на САЩ!?

Особено бурно и трагично се разви драмата около митата, които администрацията на Тръмп се опита да наложи на Китай! Те още от самото начало бяха много високи, което до голяма степен се определя от дисбаланса между вноса в САЩ от Китай (около 440 милиарда долара) и износа на САЩ за Китай (144 милиарда долара)

Забележка. Използвам числата по памет. В различните публикации данните се различават обикновено с по десетина милиарда, но съм почти убеден, че действителните суми са много близки до цитираните.

Освен огромния търговски дефицит на САЩ в търговията им с Китай, всред политиците понастоящем съществува почти патологична омраза към Китай, причините за която ще се опитам да изясня с един цитат от статия в списанието "Foreign Affairs":

"... Използвайки този подход, ако погледнем отблизо стоките, а не услугите, производственият капацитет на Китай е три пъти по-голям от този на Съединените щати – решаващо предимство във военната и технологична конкуренция – и надвишава този на следващите девет държави, взети заедно. През двете десетилетия, след като Китай се присъедини към Световната търговска организация, неговият дял в глобалното производство се удвои до 30 процента, докато дялът на САЩ намаля наполовина до приблизително 15% (Организацията на обединените нации е изчислила, че до 2030 г. дисбалансът ще нарасне до 45% и 11%). Китай води в много традиционни индустрии - произвежда 20 пъти повече цимент, 13 пъти повече стомана, три пъти повече автомобили и два пъти повече енергия от Съединените щати - и все повече напредва и в модерните сектори на индустрията.

Въпреки че все още наваксва в области като биотехнологиите и авиацията, които са били традиционна силна страна на САЩ, Китай – отчасти благодарение на амбициозните усилия на индустриалната политика като „Произведено в Китай 2025“ – произвежда почти половината от световните химикали, половината от световните кораби, повече от две трети от електрическите превозни средства, повече от три четвърти от електрическите батерии, 80% от потребителските дронове и 90% на слънчеви панели и критично рафинирани рядкоземни минерали. И Пекин предприема стъпки, за да гарантира, че господството му продължава и се разширява – Китай е отговорен за половината от всички промишлени роботизирани инсталации по света (седем пъти повече от Съединените щати) и е с десетилетие пред всеки друг в комерсиализирането на ядрената технология от четвърто поколение, с планове за изграждане на над 100 реактора за 20 години. Последната велика сила, която така напълно доминираше в глобалното производство, бяха Съединените щати от 1870-те до 1940-те години.

Американските наблюдатели са склонни да подценяват способността на Китай да прави иновации, като погрешно приемат, че той просто копира и възпроизвежда западните иновации. Подобно на Обединеното кралство, Германия, Япония и Съединените щати преди това, производствената мощ на Китай създава основа за иновативно предимство. Държавните инвестиции също помагат; сега Китай съперничи на Съединените щати по инвестиции в науката. Многобройното население на Китай осигурява голям набор от таланти и конкурентен мащаб. В десет индустрии на бъдещето, според неотдавнашен доклад на Фондацията за информационни технологии и индустрия, Китай е близо до водещия ръб на иновациите (или по-добре) в шест от тях. ..."

Цитираните по-горе числа не се нуждаят от коментари, но политиците, оглавили движението MAGA, не могат да ги отминат с безразличие!

Във "виелицата на митата" Китай увеличаваше митата на американските стоки след всяко увеличение на митата на китайските стоки, което обявяваше Тръмп! Работата започна да прилича на наддаване на търг, като накрая митата обявени от Тръмп за китайските стоки внос в САЩ достигнаха 145%, а митата наложени от Китай на внасяните американски стоки достигнаха 125%!?

Бедата е в това обаче, че една голяма част от стоките, внасяни в САЩ от Китай, са произведени от американски фирми (телефони, компютри, чипове, батерии и т. н.), което неизбежно щеше да удари по благосъстоянието на американците, притежатели на акции на тези компании, като компаниите не биха били в състояние да прехвърлят веднага производството си в САЩ, дори и да искат да направят това!

В крайна сметка администрацията на Тръмп отмени новите мита за стоките от електронното и някои други производства, като остави за тях само базовото мито от 10%.

В края искам само да отбележа, че никой не знае дали цялата тази митническа суматоха не е създадена съзнателно от Тръмп, защото той има обичая непрекъснато да създава суматохи и никой не може да е сигурен, че причината е неграмотност, а не някаква висша тактика!?

Дилетант