Ракети няма, и в склада няма, и старшината знае!

Изглежда обаче, че началниците на старшината не могат да проумеят, че ракети няма в склада и продължават да кроят планове за това как да намерят пари, за да платят на САЩ и да доставят несъществуващите ракети на Украйна. В същото време руснаците продължават безмилостно да бомбардират с ракети и дронове различни военни, комуникационни, транспортни и енергийни обекти в Украйна, без да обръщат внимание на твърденията на украинците, че те свалят едва ли не над 100% от ракетите и дроновете им! В тази връзка искам да отбележа възторга, с който украинските мъже посрещнаха руските удари върху офисите за набор на нови войници в армията, което показва "популярността" на тази правителствена дейност.

Забележка. Искам да направя малка корекция в данните за производството на ракети Искендер в Русия, които посочих в предишния материал в блога. Русия произвежда около 750 ракети Искендер-М и около 250 Искендер-К, а не 350 ракети Искендер, както писах по-рано!

За да не звуча голословно по въпроса за снабдяването на ВСУ с ракети и други боеприпаси, ще си позволя да цитирам информация от западната преса по този въпрос:

„Шпигел“ потвърждава съобщенията, че обещаните от Тръмп доставки „Пейтриътс“ не могат да започнат преди 2026 г., а повечето от тях ще започнат дори и по-късно. Междувременно германският министър на отбраната Писториус също потвърждава, че е напълно объркан от обещанията на Тръмп от името на Германия и няма представа какво е трябвало да бъде изпратено на Украйна. Както се подозираше, оказва се, че Тръмп просто е измислял нещата в движение, както е навикнал да прави, а други слуги и васали са принудени да извършват „почистваща“ работа след това, опитвайки се да изпълнят празните му хвалби и безпочвените му обещания. Говорейки за доставки и боеприпаси, Сирски каза пред „Уорфографския съвет“, че Украйна отново е на изчерпване на 155-милиметровите снаряди, което противоречи на неотдавнашните твърдения, че Украйна най-накрая е постигнала някакъв „паритет“ с руските артилерийски възможности:

https://www.washingtonpost.com/world/2025/07/23/ukraine-syrsky-interview-war-trump/

Опасявам се обаче, че по-големият проблем за ВСУ от липсата на ракети и други муниции и оръжия е липсата на украински войници за армията! Какво имам предвид ще се опитам да изясня със следния материал:

---

Grave Nation: Ukrainian Cemetery Mega-Project Reveals Dimming Military Hopes

(Нация на гробовете: Мегапроектът за украинско гробище разкрива помръкващи военни надежди)

SIMPLICIUS, JUL 22, 2025

https://simplicius76.substack.com/p/grave-nation-ukrainian-cemetery-mega?utm_source=post-email-title&publication_id=1351274&post_id=168791044&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Нова статия в Le Monde пронизва фасадата на украинските загуби:

https://www.lemonde.fr/international/article/2025/07/20/de-nouveaux-cimetieres-militaires-en-projet-dans-toute-l-ukraine_6622339_3210.html

Още в началото в статията се разкрива, че гробищата в цяла Украйна са пълни, което изисква национален проект за изграждане на мащабна мрежа от нови военни погребални места.

Площите, запазени за войници са пълни. Навсякъде екипи от архитекти работят върху паметници, които ни разказват както за мащаба на клането, така и за продължаващото размишление върху идеята за националност.

В статията се Описва едно от първите нови гробища, което е в процес на изграждане, където вече има площ с места за 10 000 души, като площта евентуално ще бъде разширена до 160 000 гроба.

В селото има само една чисто нова кафява табела, цветът е запазен за национални обекти, която в момента маркира пътя, водещ камионите до строителната площадка. На нея пише: „Национално военно мемориално гробище“. Първата площ от 10 000 гроба, е вече частично осеяна с широки, светли гранитни пътеки, оградени с пейки и липи у ще посрещне първите „герои“ това лято. В крайна сметка обаче „130 000 или дори 160 000“ починали ще бъдат положени на това бъдещо място за погребение, обяснява архитектът Серхи Дербин, облечен в каки ленени панталони и сламена панама, под яркото съботно слънце на юли.

С право екипът на Le Monde поставя под съмнение „официалната“ украинска статистика за жертвите. В нарастваща западна тенденция се признава, че броят на загиналите вероятно е „много по-голям“, отколкото Зеленски признава. Разбира се, проукраинските фанатици ще игнорират факта, че в Русия няма такъв проект, нито пък че има прекомерно голям брой военни гробища някъде другаде. Те ще се оправдават, посочвайки клишето за „размера на Русия“, което по някакъв начин „прикрива“ подобни маркери за загуби, игнорирайки факта, че самата Украйна е най-голямата страна в Европа и колкото и да е странно, не е в състояние да „прикрие загубите“ по същия начин.

В същите кръгове се засилват разговорите за украински колапс до края на годината. Новата статия на Le Figaro, която се разпространява, предлага такава прогноза. Авторите разговаряха с френски военни офицери, които смятат, че ситуацията на фронта се влошава.

Стратегията на Москва за „хиляди порязвания“ се засилва. Фронтът не е окончателно решен. Офанзивите са локализирани в множество малки битки, водени по на няколко километра. "Порязванията" стават все по-дълбоки, въпреки че украинската армия вече е отслабена. Тя е разтегната на фронт от над 1000 км. При липсата на достатъчно честа подмяна и ротация на човешките ресурси, частите се изтощават.

„Руснаците умножават офанзивните сектори, за да разпръснат украинските резерви“, обяснява френски военен източник. Русия е разположила близо 700 000 войници в Украйна, повече от украинската армия. Тя търпеливо продължава да отхапва територия след територия, с цената на колосални човешки загуби (според твърденията на украинската пропаганда): до сто загинали на ден; около 40 000 жертви (загинали и ранени) на месец. Руската армия е адаптирала тактиката си, предпочитайки да предприема атаки с малки пехотни части или части, яхнали мотоциклети, за да напредва по-бързо и по-леко.

Те вмъкват обичайната забележка за „загубите“, които Русия понася, но след това критично добавят:

"Украинската армия, също загуби част от материалите, които беше получила от Запада през последните три години. Времето играе срещу нея с риска от пробив в част от фронта. „Силите на Украйна са в [тежко положение]... Могат ли те да издържат още шест месеца? Година? В действителност войната вече е загубена“, продължава военният източник. В тази война на изтощение времето определя всичко.

И в друго, още по-ерудирано мнение, Фигаро интервюира френския историк Стефан Одоен-Рузо, който е водещ експерт по Първата световна война.

https://archive.ph/ea6n5

Използвайки експертния си опит в Първата световна война, той прави някои показателни паралели с настоящия украински конфликт, които си струва да се разгледат по-задълбочено:

Първо, Одуен-Рузо отбелязва, че според него украинската война е едва третата война от този специфичен тип в съвременната история – типът е „обсадна война, но в открита местност“.

Отбелязва се още едно сходство между Първата световна война и украинската война, тъй като и двете са били позиционни войни...

Има малко исторически примери за тази много скорошна форма на водене на война, тъй като тя изисква въоръжения, които стават достъпни едва в края на 19 век. Структурно това е обсадна война, но водена в открита местност на фронт от стотици километри. Има само три конфликта от този тип: Първата световна война (от края на 1914 г. до пролетта на 1918 г., не след това); ирано-иракската война (от 1980 г. до 1988 г.); украинската война (от април 2022 г., не преди това).

Той продължава с допълнителни паралели:

Какви са инвариантите на такава война?

Основният момент е превъзходството на отбраната над настъплението. Ако това не беше така, Украйна щеше да бъде победена отдавна. Още по време на Първата световна война беше необходимо да се премине през „ничия земя“, наситена с бодлива тел, едно от най-ефективните оръжия от началото на 20-ти век. След това имаше минни полета, които видяхме в Иран-Ирак, а сега в Украйна. Те са изключително компактна бариера. Украинците се сблъскаха с нея през лятото на 2023 г. по време на неуспешната си контраофанзива, а руснаците от 2024 г. насам. В резултат на това е невъзможно да се пробие фронта на десетки километри ширина и да се реализира настъпление с бронирани части в пробива.

Одуен-Рузо отбелязва, че поради тези особености във всеки конфликт има един вид задължителен „регрес“, където предишните средства вече не са работещи:

И в трите конфликта има вид регресия. В Украйна хеликоптерите и самолетите летят много малко над и отвъд фронтовата линия. Няма и големи бронирани офанзиви. Никога не сме виждали нещо подобно на битката при Курск през 1943 г. В резултат на това битката е силно базирана на пехота.

И в същото време се прилага особен вид огнева мощ.

Да, това е друг инвариант на този тип война. Първоначално тази огнева мощ е била свързана с артилерията, като оръдията са доминирали на бойното поле по време на Първата световна война. Това огромно господство на оръдията може да се види отново в Украйна, до 2024 г. За съжаление, Русия винаги е разполагала с много добра артилерия и, за разлика от украинците, е имала средствата да я снабдява, като украинците са изчерпали боеприпасите си към 2024 г.

Смисълът в горното изложение е, че чрез анализ на тези паралели, този изтъкнат историк е стигнал до окончателното и решително заключение: че Украйна вече е загубила войната.

"Именно като разгледахте тези инварианти, стигнахте до радикално заключение, изложено на изслушване в Сената през април: според вас Украйна вече е загубила войната...?"

Наистина, докато говорим, Украйна, за съжаление, изглежда е загубила войната, вероятно още през лятото на 2023 г., когато стана ясно, че дългоочакваната ѝ контраофанзива се е провалила. Човек може да си представи грандиозен обрат, но не е ясно как. Разбира се, когато казвате това, хората са шокирани, защото е непоносимо да се мисли, че Украйна е загубила войната. Непоносимо е и за мен.

Той добавя към списъка с особености на войната факта, че дори вече сигурната загуба на Украйна не е очевидна:

Но ето какво е важното: няма смисъл да оставаме в заклинания, трябва да се измъкнем от ново отричане, това на поражението, след това на самата възможност за война. Защото бих добавил още една характеристика на позиционната война: поражението не се забелязва веднага, когато се задава. Отнема много време, за да се прояви. Не е като Сталинград, където победените напускат бойното поле, а победителят го окупира. Не е като блицкрига във Франция от май-юни 1940 г. В позиционната война става дума за две тела в битка, които взаимно бавно се изтощават. Едва накрая става ясно, че едното се е изтощило по-бързо от другото.

Одуен-Рузо уцелва право в целта, но вероятно по начин, който дори той не разбира напълно – или поне не по начин, който е готов да признае. Виждате ли, причината, поради която такъв завесен покров е обвит в тежко положение върху изхода от войната, е, че Западът е направил всичко възможно, за да скрие украинските загуби. Последното му лаконично предупреждение, че едва накрая става ясно кой е загубил войната на изтощение, неволно е доказателство за това: само онези от нас, които наистина се интересуват от фактите и разкриването на истината – а не от догматични разсъждения и пропаганда – са способни да демистифицират повече от очевидните сигнали, че Украйна понася нечестиви и непоносими загуби в сравнение с Русия.

Той продължава, за да демонстрира каузата си с пример.

Така ли беше през 1918 г.?

Нека направим малък мисловен експеримент. Нека си представим, че в началото на октомври 1918 г. група военни експерти, журналисти и историци са събрани в неутрална страна, за да поискат мнението им за ситуацията. И сега да предположим, че някой тогава беше предположил, че Германия вече е загубила войната. Е, всички щяха да протестират възмутено! По това време Райхът все още окупира огромни територии на изток за сметка на Русия, след Брест-Литовския мирен договор. Той окупира цяла Белгия и големи части от Франция. Вярно е, че германската армия се оттегля от лятото, но никъде фронтът не е пробит. Германците нанасят тежки загуби на съюзниците, тъй като именно съюзниците са в настъпление и следователно поемат най-големи рискове. И така, къде е германското поражение?

В действителност германското поражение е сигурно от юли-август 1918 г. То се е случило, но все още не е очевидно. От лятото германският генерален щаб е добре запознат с това и призовава политиците за започване на преговори. Само че политическите сили не го разбират, нито пък германското обществено мнение, и никога няма да го разбере. Това неразбиране на поражението от 1918 г. беше една от причините за възхода на нацизма.

Интервюиращият отвръща, заявявайки, че украинците все още не се сриват видимо въпреки бавно напредващите руски войски.

И тук нека си спомним за Първата световна война. Когато съюзниците започнаха контраофанзивата си през юли 1918 г., тя беше обща, но освен американците, войниците вече не бяха способни да атакуват. Те бяха толкова свикнали да се хвърлят на земята при първа опасност, че всички бяха изключително предпазливи. Но можехме да си представим, че част от фронта ще бъде пробит, като в този случай... Германия нямаше повече резерви, за да запуши дупките. Ето защо се притеснявам от риска от руска офанзива в Украйна това лято: предвид диспропорцията на силите, тя може да пробие фронта! Тогава бихме навлезли в различна конфигурация, тъй като всеки пробив на фронта би рискувал да произведе мощен морален ефект върху украинските въоръжени сили, върху политическата власт и върху общественото мнение.

Одуен-Рузо завършва, като заявява, че правилният въпрос вече не е дали Украйна е загубила – което е чисто риторичен въпрос в този момент – а колко Украйна ще загуби?

Правилният въпрос не е дали Украйна е загубила войната – това ми се струва твърде очевидно – а колко ще я загуби. Въз основа на настоящия баланс на силите или на още по-неблагоприятен баланс на силите? Това ще определи дали украинското поражение представлява стратегическа победа за Русия.

В тази връзка Русия отново предприе една от най-големите въздушни атаки във войната снощи – поне според неистови украински коментатори, които, признаваме, може би преувеличават нещата за драматичен ефект, за да предизвикат симпатии.

През последните няколко седмици имаше вълна от подобни атаки, особено тези, насочени към украинските центрове за набиране на персонал, управлявани от прословутия ТЦК (Териториален център за набиране на персонал). Далновидните украински служители „брилянтно“ заключиха, че това е руски опит да осакати способността на Украйна да събира месо за конвейера на ужаса на Зеленски.

По същия начин руските удари напълно заличават украинската оръжейна индустрия. Много хора наблюдават безкрайния парад от експлозии с откъснат вид – в този момент това е станало отживелица до степен, в която хората приемат, че тези удари не правят почти нищо или просто извършват някаква неясна „фонова работа“. В действителност те неутрализират украинската индустрия, спирайки много от завишените украински оръжейни амбиции, за които в един момент широко се говореше.

Например, скорошен удар, както се твърди, е унищожил производствената линия на „Гром-2“, голяма украинска балистична ракета, която е трябвало да бъде техният отговор на руския „Искандер“. Има причина да не виждате много от оръжията, за които постоянно се говори и които са рекламирани като следващите „чудотворни оръжия“: това е така, защото тези продължаващи, систематични руски удари унищожават индустриите им, оставяйки Украйна без възможност да произвежда нищо друго, освен малки квадрокоптерни дронове в малки бутикови работилници, които могат да бъдат скрити навсякъде. По-големите съоръжения, предназначени за производство на по-престижни системи от мобилна артилерия през различни аналози на руски ракети „въздух-земя“ и балистични ракети, до производствени линии за артилерийски снаряди и др., бяха унищожени от тези безмилостни систематични удари.

Все повече висши украински фигури се паникьосват от това и стигат до заключението, че ако войната продължи по този начин, от Украйна няма да остане нищо. Чуйте украинския офицер, който заявява, че „с тези темпове Украйна ще се върне в каменната ера“.

Очевидно, неотдавнашният доклад за производството на дронове „Геран-2“ и тяхното количество, заедно с масираните атаки срещу украинската военна инфраструктура, наистина принуди висшите служители на офиса на Зеленски да активират „кафявата“ тревога.

Защото украинските депутати, които все още имат малко мозък, разбират, че при сегашното състояние на нещата в Украйна, страната скоро ще престане да съществува. Всички украински „партньори“, които на думи бяха готови да се борят за режима на Зеленски, сега са напълно „замръзнали“ и дори не искат да дават пари. Подкрепата намалява и кражбата става трудна. Хората напълно осъзнават, че Зеленски ще крещи за ПОБЕДА от бункера си или от Европа, докато не прегракне, докато украинците се радват на ударите на „Геран-2“ по ТКК.

Той има предвид по-специално новите видеоклипове, показващи производството на руски дронове „Геран“ (Шахед) във фабриката „Алабуга“ в Татарстан, където стотици дронове се произвеждат всеки ден денонощно.

Една от причините, между другото, френският историк Стефан Одоен-Рузо да е видял Русия да печели войната, въпреки паралелите с „патови“ конфликти като ирано-иракската война, е, че в предишни примери той смята, че индустриалните възможности и общите възможности на воюващите страни също са били приблизително статични. Но в случая с руско-украинската война той признава, че руските възможности нарастват всяка година, далеч изпреварвайки украинските. Това се отнася до неща като споменатите по-рано увеличения на работната сила от 100 000 годишно – докато работната сила на Украйна намалява – както и растежа на оръжейната индустрия.

Като се има предвид това, има още един важен момент, който трябва да се отбележи. Мнозина посочват „нарастващите икономически проблеми“ на Русия като контрааргумент за това защо Русия може да започне да „губи“ в бъдеще, въпреки привидното си настоящо господство. Дори видях едно западно издание да представи съобщението на Путин, че Русия ще намали военния си бюджет следващата година, като „акт на отчаяние“, което означава, че руският военен капацитет най-накрая „отслабва“.

Напротив, сигналите тук са точно противоположни: планът на Путин да започне бавно да ограничава военните разходи на Русия е признание, че Русия най-накрая е достигнала пълно равновесие във войната, където настоящите нива на производство са стабилни и устойчиви за обозримото бъдеще. Това означава, че по-нататъшното прекомерно военно разширяване е ненужно и Русия вижда успешен път в победата над Украйна на настоящите нива на производство на ВПК.

Това очевидно е във връзка с факта, че Русия вече е изтощила Въоръжените сили на САЩ до такава степен, че вече не се нуждае от същите нива на несъответствие във военните разходи – с намаляването на украинските възможности Русия по подобен начин установява воденето на война на управляемо ниво, като премества нещата от свръхактивност до просто „автопилот“ – ако аналогията има смисъл. За пореден път догматичните западни анализатори, неспособни на безпристрастно разсъждение, не успяват да схванат този очевиден знак, което напълно разваля анализите им.

За да приключим, ето една типично комична нова „заплаха“, отправена от сенатора Линзи Греъм срещу Путин. Той се хвали, че Тръмп ще „ги набие по задника“, но след това завива, за да каже, че Тръмп ще „накаже“ не Русия, а страните, купуващи руски петрол.

Това отново доказва, че САЩ нямат карти срещу Русия и трябва отчаяно да ударят приятелите на Русия по ръката като алтернативна заплаха. Проблемът е, че това вреди повече на САЩ и отношенията им с ключови чуждестранни сили, отколкото на Русия.

Все повече украински коментатори и политически фигури се досещат за факта, че „санкциите“ винаги не са били нищо повече от отчаян и кух пърформанс.

Очевидно има нещо нередно във Западния модел на света. Мозъците на западняците са промити, за да вярват, че „Западът“ е целият свят. Сега повече от всякога е очевидно за всеки, който има мозък, че „Западът“ представлява само малка, все по-незначителна част от света!

Западът, със своите илюзорни икономики, измамни БВП, базирани на хиперфинансиран и хипертрофирани държавни дългове, и ужасно влошени индустриални мощности, е износил тоягата си на „санкции“ – и тя не става за нищо друго освен за пърформанс каскади.

---

Забележка. Според Александър Меркурис Американската гражданска война е друг пример за война на изтощение, но тя разбира се не е статична война в смисъла на Първата световна война или Руско-Украинската война, които Одеон-Рузо анализира паралелно в цитираната по-горе статия.

В аспекта на горното изложение искам да отбележа една моя констатация, която като че ли не намира място в коментарите за войната. Забелязвам, че след обсадата на Мариупол, когато фронтът остави обсадения град далеч назад в руския тил, ВС РФ вече не изграждат "непромокаеми котли" около различните укрепени градове и селища в Донбас и въобще в района на военните действия. Те като правило оставят тесни проходи, в които няма сериозни пътища или друга транспортна инфраструктура, с което ограничават снабдяването на обсадените войски, но дават възможност на индивидуалните войници да се изтеглят, когато решат, че съпротивата е безсмислена. При това руснаците си запазват възможността да унищожат част от изтеглящите се пеша войници с дронове и артилерийски или минометен огън. По този начин ВС РФ избягват отчаяната съпротива "до смърт" на обсадените, оставяйки им слабата надежда да се опитат да се спасят индивидуално през оставените "коридори"! Тази тактика играе важна роля в увеличаването на загубите в жива сила от страна на ВСУ, която обаче остава незабелязана за западните коментатори!

Големият дисбаланс в полза на Русия при обмена на военнопленници, ранени и убити с Украйна е очевидно доказателство за неверността на данните, които се разпространяват на Запад за огромните загуби в жива сила на ВС РФ! Броят на обменените украинци превишава броя на руснаците в пъти, а често дори и на порядък, за да приемем разпространяваните от украинската пропаганда лъжи за невероятните загуби на руснаците в жива сила и техника, на които Западът охотно се доверява, страстно желаейки мечтите му да се превърнат в действителност и Русия да излезе от войната безкрайно изтощена!

Фамозното съобщение, което Тръмп ни беше обещал на 14 юли се състоеше в това, че той 4 пъти е разговарял с Путин и е считал, че са постигнали "сделка" по войната в Украйна и 4 пъти се е оказвало, че Путин е продължавал "по старому", т. е. без никаква промяна на руската политика към Украйна! Проблемът е, че Тръмп нито веднаж не каза каква точно е "сделката", до която той смята, че е достигнал с Путин, а последният на практика никога не е показал с нищо, че се отказва от условията, поставени от него на 14 юни 2024 година, в изказването му пред колегията на външното министерство на РФ! И така, Тръмп ни каза на 14 юли, че той дава срок на Путин от 50 дни да се съгласи на безусловно примирие в Украйна, като в случай, че на Путин не му е "дошъл акъла дотогава", Тръмп ще наложи нови ужасни мита на Русия и на страните, които купуват от нея петрол, газ и други енергийни източници! В тази връзка е интересно да се запознаем с количествата енергийни носители, които Русия експортира понастоящем и в кои страни тя ги експортира? За целта ще се възползвам от данните посочени в следната статия:

---

Trump’s Secondary Sanctions on Russian Oil Are Spitting in the Wind

(Вторичните санкции на Тръмп срещу руския петрол - все едно да плюеш срещу вятъра)

John Helmer • Friday, July 18, 2025 • 2,100 Words

https://www.unz.com/article/trumps-secondary-sanctions-on-russian-oil-are-spitting-in-the-wind/?utm_source=email&utm_campaign=article

Според Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация (ФНЕБ) и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС) около 85-90% от руския петрол се купува само от две държави. Това са Индия и Китай. Китай е най-големият купувач на руски петрол, ако вземем предвид както този доставян по нефтопроводите, така и доставките по море. Ако се отчитат само морските доставки, тогава Индия е най-големият купувач на руски петрол, а Китай е на второ място.

Източник: 

https://energyandcleanair.org/june-2025-monthly-analysis-of-russian-fossil-fuel-exports-and-sanctions/

Според данни на китайските митнически служби, Китай купува около 2 милиона барела руски петрол на ден, главно ESPO, Сокол и Сахалин, както и петрол клас Urals и арктически петрол.

Индия купува основно нашата водеща марка петрол, Urals. Според данни за проследяване на кораби на Kpler, общият обем на руския внос на петрол в страната е около 1,8 милиона барела на ден.

Тази година Турция стана третият по големина вносител на руски петрол, като през юни е закупила рекордните 400 000 барела на ден. Това е резултат от по-ниските цени на руския петрол: те са под 60 долара за барел за четвърти пореден месец. Унгария, Словакия, Сърбия, както и Япония и Южна Корея също купуват руски петрол по тръбопроводи.

Що се отнася до петролните продукти, Русия изнася около 2,5 милиона барела петролни продукти на ден, включително нискосернисто дизелово гориво, бензин, нафта, мазут и други. Турция рязко увеличи покупките си от Русия от 2022 г. насам, а износът им от Турция за ЕС се е увеличил с абсолютно същото количество, отбелязва Юшков. Турция се превърна в посредник между Русия и ЕС и печели добри пари от това. През 2024 г. Анкара е купила 16,1 милиона тона руски петрол, което е с 9,5 милиона тона повече, отколкото през 2021 г., тоест преди началото на СВО. В същото време общият износ на петролни продукти от Турция всъщност се е удвоил - от 11 милиона тона през 2021 г. до 22,2 милиона тона през 2024 г. Доставките за ЕС от Турция също са се удвоили - от 5,2 милиона тона през 2021 г. до 11,4 милиона тона през 2024 г.

Руски петролни продукти се купуват и от Индия, Бразилия, страни от Близкия изток (Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия) и Северна Африка (Египет, Мароко, Тунис и други), отбелязва Юшков.

Пазарите и петролът реагираха доста слабо на заплахите на Тръмп: световните цени на петрола леко паднаха. И ето защо. Факт е, че по един или друг начин последствията за самите Съединени щати ще бъдат негативни. Това ще означава незабавно изтегляне от пазара на 5-7 милиона барела на ден, което никой не може да замести. Теоретично, ОПЕК+ би могла да направи това чрез увеличаване на производството, но това няма да е много бърз процес и не е сигурно, че картелът ще го направи, смята Юшков, защото в този случай сделката ще се разпадне и е малко вероятно Русия да участва в подобно споразумение втори път.

Рафинерията STAR е собственост на Азербайджан и зависима на 98% от руския суров петрол, като 73% от вноса на суров петрол се доставя от санкционираната от САЩ компания ЛУКойл. 87% от морския ѝ износ на петролни продукти е насочен към страните от Г-7.

Източник: 

https://energyandcleanair.org/publication/sanctions-hypocrisy-g7-imports-eur-1-8-bn-of-turkish-oil-products-made-from-russian-crude/

CREA, антируски източник, застъпващ се за по-строги санкции, съобщи миналия септември, че „вносът на петролни продукти от турски рафинерии в САЩ се е увеличил повече от три пъти на годишна база през първата половина на 2024 г. и е генерирал 125 милиона евро данъчни приходи за Русия. Вносът на петролни продукти от рафинерията STAR в САЩ през първата половина на 2024 г. е генерирал 38,3 милиона евро приходи за санкционираната от САЩ компания Лукойл - най-големият доставчик на суров петрол за рафинерията.“

Юшков посочва два възможни сценария:

Първият сценарий е, ако Индия и Китай не се откажат от руския петрол. Тогава Съединените щати налагат защитни вносни мита върху стоки от тези страни. „Това означава, че започва глобална търговска война: китайски и индийски стоки вече не се доставят на Съединените щати, а Китай, в отговор, ще наложи мита върху американските стоки и ще ограничи доставките на редкоземни метали в Съединените щати. Това ще доведе до огромна инфлация, а Федералният резерв на САЩ ще се бори с нея, като повишава лихвите, за което Тръмп активно го критикува. Високите лихвени проценти и скъпите заеми с инфлацията ще тласнат американската икономика към рецесия“, казва Юшков. Освен това Китай вече разбира, че може да води и дори да печели търговски войни със Съединените щати.

Вторият сценарий е Китай, Индия и всички останали да започнат да се подчиняват на Съединените щати и да откажат да купуват руски петрол. „Ако Русия не може да продава петрол никъде, тогава ще избухне световна енергийна криза, защото огромно количество петрол и петролни продукти мигновено ще изчезнат от пазара. Цените ще се върнат към трицифрени стойности. Всъщност ще бъде същото, което се прогнозираше сега, когато възникна опасността Ормузкият проток да бъде затворен. Това е глобален недостиг и енергийна криза, която ще засегне всички западни страни, включително Съединените щати, защото и те са купувачи на тези енергийни ресурси.

Разходите за потребление на гориво в Съединените щати ще се повишат до нови исторически рекорди – точно за това Тръмп критикува предишния президент на САЩ Джо Байдън. Това заплашва отново с инфлация, покачване на лихвения процент на Федералния резерв на САЩ и в крайна сметка с рецесия в американската икономика“, казва Юшков.

Според CREA „САЩ трябва също да забранят вноса на петролни продукти от рафинерии, притежавани, управлявани или работещи със суров петрол, продаван от санкционираната руска компания Лукойл. Всякакви покупки на рафинирани продукти от рафинерии, частично собственост на Лукойл, или от рафинерии, работещи с руски суров петрол, закупен от Лукойл, изпращат средства към санкционирано лице, което е тясно свързано с Кремъл.

Очевидно самите Съединени щати ще пострадат. „Трудно е да си представим, че Тръмп би допуснал подобно развитие на събитията“, смята експертът от FNEB.

Разбира се, това би имало негативен ефект за Русия, защото петролът и газта генерират около 25% от приходите за бюджета, но ще бъде и сериозен удар срещу икономиките на западните държави и дори на световната икономика!

Любопитното е, че ако Съединените щати забранят на Турция да препродава руско гориво на Европейския съюз, те ще ударят и "сътрудничещия" им Брюксел. Тръмп трябва да бъде по-твърд с ЕС, да наложи нови мита, за да получи това, което иска. „Ако вече няма да преминават руски петролни продукти през Турция, Анкара ще загуби този бизнес и допълнителни приходи, а в Европейския съюз ще започне недостиг на гориво, цените ще се повишат“, смята Юшков.

Що се отнася до втечнения природен газ (LNG), то със сигурност е изгодно за Съединените щати да изчистят европейския пазар от втечнен природен газ (LNG) от Русия. Малко вероятно е обаче Тръмп да го направи сега и по такъв труден начин. „Целият LNG, който идва от Русия в Европейския съюз, всъщност е газ от един завод за втечнен природен газ в Ямал. Достатъчно е Съединените щати да наложат санкции срещу този конкретен проект и никой от европейците няма да наруши тези ограничения. Мисля, че този сценарий е възможен, но не е ясно дали Тръмп ще го експлоатира!?

---

Без да се задълбочавам в коментари върху изложените по-горе данни искам само да отбележа непроходимата глупост на европейските политици, които изобщо не е ясно с кои части на тялото си мислят, когато налагат безбройните санкционни пакети върху Русия!? Нямаше ли да е по-просто и по-евтино да не се налагат санкции върху износа на нефт и газ от Русия, които са необходими на всички - включително и на украинската военна машина, а да се налагат санкции само на вноса на стоките и материалите, които биха ползвали руската военна промишленост!? Очевидно санкциите върху петрола и газта само "пълнят гушите" на посредниците, които ги преодоляват без да нарушат особено много приходите на РФ от тези енергийни суровини! Очевидно Господ наказва политиците, като им отнема акъла, иначе не мога да си обясня тази проява на върховна глупост!

Дилетант

Кучетата си лаят, но керванът си върви!

Тази стара поговорка, ако се редактира във вида: "Политиците си лаят, но армиите си напредват!", вероятно ще отговаря най-пълно на настоящото развитие на СВО в Украйна.

През изминалите 6 месеца отношението на президента Тръмп към президента Путин забележимо се промени. От ръководител, с когото "може да се преговаря" и с когото може да се "направи сделка", Путин се превърна в "лош човек, който убива много хора" и който говори любезно, но "затрупва партньорите си с BS"!

Тръмп се люшка между спирането на военната помощ за Украйна и подновяването ѝ. Последната информация е, че на Украйна ще бъде изпратено оръжие за около $300 милиона, като са предвидени да бъдат доставени и... 10 ракети Patriot PAC-3, които са предназначени за борба с балистични ракети. Аз доскоро бях чел, че за всяка цел са необходими по 2 ракети Patriot, но наскоро четох, че статистиката в Украйна показва, че срещу всяка балистична ракета Искендер украинските ПВО трябвало да изстрелват по 4 "патриотки", без гаранция за успех, а срещу Кинжал украинците дори не стреляли, тъй като отдавна било установено, че е безсмислено да се хабят скъпите "патриотки". Излиза, че с обещаните от Тръмп 10 ракети украинците могат да се опитат да свалят 2.5 искендера!? Аз бях останал с впечатлението, че една ракета Patriot струва около 2 милиона долара, но тези дни прочетох, че Patriot PAC-3 всъщност струват по 10 милиона долара парчето! Говори се, че САЩ произвеждат вече по 550 парчета PAC-3 и още по 250 PAC-2 (последните са предназначени за сваляне на самолети). Излиза, че с годишното производство на PAC-3 украинците могат да се опитат да свалят почти 138 ракети Искендер, но се твърди, че такива руснаците произвеждат поне по 350 на година!?

Най-объркваща е обаче реакцията на президента Тръмп на събитията около доставките на оръжие за Украйна. Според "Ню Йорк Таймс" в обмен въпрос-отговор журналистът Маккрийш попита Тръмп дали е разбрал кой е наредил спирането на доставките на боеприпаси за Украйна?

"Когато Тръмп каза „не“, Маккрийш го притисна: „Какво означава това, че такова важно решение може да бъде взето във вашето правителство без ваше знание?

Тръмп се разгневи. Шут като Хегсет изглежда беше държал краля в неведение за важно решение!

„Ако бъде взето решение, ще знам“, избухна Тръмп. „Аз ще бъда първият, който ще разбере. Всъщност, най-вероятно аз бих дал заповедта, но все още не съм го направил.“

Не е успокояващо, когато във времена на причинени от човека и природата бедствия, президентът да бълва глупости, а некомпетентните членове на кабинета му да се правят на разсеяни!"

През последните седмици руснаците всяка нощ обстрелват Украйна с по над 500 дрона и поне по 15-20 балистични и крилати ракети. Украинците твърдят, че свалят почти всички дронове и ракети, което неизбежно поставя въпроса: "Какъв им е тогава проблемът?". Щом свалят почти всички дронове и ракети, то значи, че руската армия и руската индустрия, които, както знаем от украинската пропаганда, че са на умирачка, ще издъхнат още по-скоро и Украйна ще победи!

Аз разбира се не знам откъде украинските пропагандисти черпят информацията си за трагичното състояние на ВС РФ и на икономиката на РФ, но тези дни се появи информация, че заводът за дронове в Казан вече произвежда по 500, а скоро ще произвежда по 1000 дрона "Геран" на ден, а производството на различните видове ракети в РФ изпреварва изразходването им в СВО, т. е. ВС РФ трупа запаси от ракети... може би за момента, в който обединеният щаб на експедиционния френско-английски корпус, за който се договориха Макрон и Стармър, реши да нареди на все още несъществуващите си войски да заемат позиции в Украйна!?

Изглежда, че Тръмп е решил да поднови доставката на оръжие и муниции за Украйна, но при условие, че те се заплащат от НАТО, т. е. от европейските съюзници на САЩ!

В САЩ най-злите русофоби-сенатори Греъм и Блументал отдавна кандърдисват Тръмп да му дарят закон за жестоки санкции срещу Русия, като например установяването на 500% мита срещу страните, които си позволяват да купуват от Русия нефт, газ и ядрено гориво! Тръмп изглежда е на път да им разреши това удоволствие, но иска той да има правото да решава кога, срещу кого и с каква сила да прилага въпросния закон. Тези дни Тръмп обяви, че в понеделник, 14 юли, той ще направи важно съобщение, свързано с политиката му към Русия, и сега всички чакаме в напрежение да видим поредната изява на политическата мисъл на гения Тръмп!

Изобщо митата се превърнаха от икономическо оръжие, което законно може да се използва за защита на собствената икономика на една държава, в мафиотско средство за натиск от Дон Тръмп - президентът на САЩ - за натиск срещу ръководителите на други държави, които се опитват да постъпват по начини, които Тръмп не харесва! Например Тръмп заплашва президента на Бразилия Лула с 50% мита, ако бразилските съдилища си позволят да съдят приятеля на Тръмп, бившия президент на Бразилия Болсанаро!? При това Бразилия има отрицателен търговски баланс спрямо САЩ в размер на около 10 милиарда долара годишно, така че не би трябвало да има никакви икономически причини за подобна мярка!

Списанието "Foreign affairs" тези дни публикува статия, посветена на идеите на президента Маккинли, който активно е използвал митническите тарифи в своята вътрешна икономическа политика. Целта на статията е да запознае читателите с идеите на Маккинли и разликата между неговата политика и политиката на Тръмп, който използва това икономическо оръжие като универсално средство за постигане, както на икономически, така и на външнополитически цели, твърдейки, че се ръководи от идеите на бившия президент. По-долу представям един сравнително кратък цитат от статията, който според мен осветлява разликите в подхода на Маккинли и Тръмп в използването на митническите тарифи.

"... Днес, в целия национален истаблишмънт на сигурността на САЩ, икономиката отново е централен проблем. За Тръмп съюзите и отношенията на САЩ, репутацията на Вашингтон и дори чуждестранните заплахи често се свеждат до една-единствена - макар и подвеждаща - статистика, като например търговски дефицит. По този начин митническата тарифна политика на Маккинли предлага на Тръмп елегантно просто решение на многобройните и разнообразни предизвикателства пред Съединените щати. Една политика, която да ги реши всички.

Проблемът за Тръмп не е липсата на прецедент; връзката на неговите политики с американската история е ясна. Проблемът е, че тарифният подход на Маккинли не е подходящ за днешния свят. Нещо повече, докато Маккинли използваше тарифи предимно за постигане на вътрешна цел – да разшири американската индустрия, гарантирайки ѝ стабилен вътрешен пазар, основната цел на Тръмп е външна. Той иска да промени поведението на други страни, разчитайки на заплахата от всеобхватни тарифи, за да ги доведе на масата за преговори и да извлече отстъпки в области на разногласия, далеч отвъд търговията. Тръмп ще прецени успеха си не чрез измерване на ефекта на тарифите върху икономическото здраве на САЩ, а по това дали съюзниците и противниците ще се поддадат на исканията му. По същество Тръмп обръща модела на Маккинли наопаки. ..."

Страхувам се, че президентът Тръмп върви по пътя на президента Байдън, що се отнася до деградацията на умствените му способности, но прави това по свой собствен начин - с много шум и апломб! Не знам дали горната ми констатация е изразена по понятен начин, но казано с други думи, САЩ получиха вместо един изкуфял старец за президент - друг старец, който обаче е изкуфял по малко по-различен, бих казал, собствен, начин, запазвайки физическата си активност на високо ниво, но демонстрирайки умствена непоследователност, при това считайки се за гений!

Тези дни ми попадна една кратка и стегната, но хубава и вярна статия от един известен западен политически анализатор, която искам да споделя с читателите на блога.

---

It Must Surely be Time to End Russia Sanctions and Develop a New Plan to Bring Peace and Prosperity to Ukraine

(Със сигурност е време да се прекратят санкциите срещу Русия и да се разработи нов план за постигане на мир и просперитет в Украйна.)

Ian Proud • Wednesday, July 2, 2025 • 1,400 Words

https://www.unz.com/article/it-must-surely-be-time-to-end-russia-sanctions-and-develop-a-new-plan-to-bring-peace-and-prosperity-to-ukraine/?utm_source=email&utm_campaign=article

Повече санкции само ще окуражат Русия да продължи да се бори, вместо да сключи мир.

Русия може да издържи икономическата болка от войната по-дълго от Европа. На тази основа, повече санкции само ще окуражат Русия да продължи да се бори, вместо да сключва мир. Европа трябва да насърчава мира чрез облекчаване на санкциите, въпреки че не виждам никакъв шанс това да се случи в момента.

Тази ужасна война в Украйна трябва да приключи рано или късно. Тя е отнела живота или е причинила осакатяването на над един милион души, най-вече от февруари 2022 г. насам, но всъщност от началото на украинската криза през февруари 2014 г.

Очевидно е, че както Русия, така и Украйна, трябва да намерят стимули за прекратяване на боевете. Един такъв стимул е свързан със санкциите. Цялата основа на санкциите срещу Русия е, че те ще наложат цена на Русия за продължаване на войната в Украйна.

Когато 18-ият пакет от санкции беше предложен на 10 юни, Кая Калас обяви, че „правим всичко това, защото санкциите работят, всяка санкция отслабва способността на Русия да се бори“. Тя каза още: „Русия е загубила десетки милиарди приходи от петрол.“ Икономиката ѝ се свива, а БВП е намалял.“

И все пак, тези твърдения не изглеждат верни.

Първо, руската икономика нарасна с 3,6% през 2024 г. Това се сравнява с 0,9% растеж за Еврозоната и 1,1% за Обединеното кралство.

Що се отнася до износа, през първите четири месеца на 2025 г. Русия изнесе стоки с 39,5 милиарда долара повече, отколкото внесе, и поддържаше здравословен общ излишък по текущата сметка от 21,9 милиарда долара. След фалита си през 1998 г. Русия се превърна в експортна сила и оттогава не е имало нито една година, в която да не е регистрирала здравословен излишък, включително по време на световната финансова криза и пандемията от COVID.

Няма доказателства, че санкциите са оказали реален ефект върху способността на Русия да генерира големи търговски излишъци всяка година. Това увеличава данъчните ѝ приходи и предоставя възможност за увеличаване на разходите без значителна зависимост от заеми.

Общата стойност на руския износ е спаднала от пика си през 2012 г., когато цената на петрола беше постоянно над 100 долара за барел. Но въпросът е, че Русия сега внася значително по-малко, отколкото тогава, до голяма степен поради стремеж към заместване на вноса, който започна през 2014 г. като противодействие срещу санкциите на Запада, което означава, че общият баланс на РФ е сравним.

Поради тази причина позицията на международните резерви на Русия се е подобрила с около 80 милиарда долара от началото на войната до 680 милиарда долара днес (което включва замразените в момента активи от около 300 милиарда долара).

Никакви санкции, наложени на Русия, не са променили основите на руския икономически модел и, вярвам, никоя санкция никога няма да го направи. И въпреки това европейците санкционират Русия вече единадесет години, без да признаят това.

Да, Русия несъмнено е понесла икономически щети от санкциите. Преди кризата в Украйна, Европейският съюз представляваше над 40% от цялата руска търговия и по-голямата част от този бизнес беше прогресивно загубен през последните единадесет години. Това предизвика огромни промени в структурата на руската икономика, което я направи по-зависима от вътрешните инвестиции и решително измести търговията ѝ от Европа към Азия.

Санкционирането на физически лица и компании доведе до огромни промени в бенефициентната собственост и членството в бордовете на най-големите руски фирми. Това предизвика странна политика на „убий къртицата“ (whack-a-mole) в Европа, тъй като тя се опитваше да санкционира, базирайки се на постоянно променящи се данни за структурите на руските компании.

И все пак, продължаващата сила на Русия в търговията ѝ позволява да продължава да налива милиарди във военната икономика всяка година в момент, когато Украйна постоянно се клати на ръба на фалита, подкрепяна само от европейски дарения, както съм писал много пъти преди.

Европа никога няма да може да наклони везните дотолкова в полза на Украйна, че да има икономическите резерви, та да надмине Русия, независимо дали войната ще продължи една година или десет. Само фантазьор би повярвал в това, макар че, за съжаление, изглежда няма недостиг на такива в Брюксел.

Санкциите са се превърнали в цел и политиците вече са толкова ангажирани със санкциите и толкова лишени от идеи, че продължават въпреки очевидната самовреда, която причиняват на европейския проект, не само икономически, но и политически и културно.

Политиците в Централна Европа са все по-загрижени от тази посока на политиката, поради което се разразява битка дали ЕС ще одобри осемнадесетия пакет от санкции срещу Русия, предложен за първи път на 10 юни.

Словакия и Унгария в момента блокират пакета, защото той би застрашил енергийната им сигурност. На среща на външните министри на ЕС миналата седмица, унгарският външен министър Петер Сиярто обвини брюкселските бюрократи в лицемерие, твърдейки, че по-нататъшни енергийни санкции биха „осакатили енергийната сигурност на Унгария“ и биха увеличили вътрешните цени на енергията 2-3 пъти. Унгария остава силно зависима от руския газ, по-специално за вътрешните си нужди. А пълната забрана би имала огромни последици за потребителите и унгарската индустрия, поне в краткосрочен и средносрочен план, тъй като икономиката е в преход.

И така, докато министрите на ЕС удължиха всички останали санкции на ЕС срещу Русия с една година, 18-ият пакет от санкции остава в неизвестност. Германските власти изглеждат уверени, че тази седмица може да се постигне споразумение, като се направят отстъпки на Словакия и Унгария относно вноса на енергия. В типичния за това маниер, ще бъде постигната задкулисна сделка.

Но истинският въпрос е не трябва ли ЕС да се откаже напълно от санкциите?

Санкциите могат да бъдат успешни само ако санкциониращата страна е готова да приеме ниво на икономически щети, сравнимо с това, нанесено на противника, така че противникът да реши дали да отстъпи или поне да смекчи действията, довели до санкциите.

Това никога не изглеждаше вероятно да се случи с Русия. Не само че санкциите изглежда са причинили повече болка на европейските икономики, отколкото на Русия, най-видимо чрез парализиращите цени на енергията. Но и Русия никога не изглеждаше така, сякаш би отстъпила пред санкциите и сега натискът в ЕС да отстъпи нараства.

Европа не само трябваше да понесе преките икономически разходи за себе си от санкциите, които е наложила, но и да поеме допълнителните разходи за поддържане на украинската икономика на повърхността по време на война. Този натиск само ще нараства, тъй като САЩ намаляват финансовия си ангажимент към войната; на сегашните нива Украйна се нуждае от поне 40 милиарда долара европейско финансиране всяка година, само за да поддържа текущото темпо на война, която губи.

Както в момента наблюдаваме във Великобритания, където членове на парламента от Лейбъристката партия се бунтуват срещу планираните съкращения на социалните помощи, това ще има политически последици и в Европа, тъй като антивоенните партии получават все повече и повече подкрепа.

Русия трябва само да поддържа икономиката си от значително по-силна базова позиция. Тя няма да се сблъска с парализиращи високи цени на енергията, предвид своята самодостатъчност. Нито пък ще е необходимо да се постига консенсус с други държави относно ответните мерки, предприети срещу Европа.

Въз основа на това, налагането на повече санкции на Русия само ще окуражи президента Путин да продължи да се бори. Вместо да поставят Украйна в позиция на по-голяма сила, те всъщност поставят Европа в позиция на продължаващ упадък.

В бъдеще може да настъпи теоретичен момент, в който огромните фискални инвестиции, които Русия прави за поддържане на войната, ще прегреят икономиката ѝ до такава степен, че да започнат да оказват непоносим икономически и политически натиск. Но този момент изглежда не е достигнат, нито пък изглежда близо до това, да бъде достигнат скоро.

И сред всичкото това позиране няма никакви реални индикации, че Европа наистина е загрижена за най-добрите интереси на Украйна. Украйна в повечето отношения сега е провалена държава. Докато Зеленски поддържа своето автократично управление, той всъщност е поставен на животоподдържащи системи за целите на продължаването на войната. Краят на войната би създал момент, както на огромна икономическа и демократична възможност за Украйна, така и на огромен риск, тъй като недоволната и победена армия, демобилизирана, би открила, че страната е лишена от качествени работни места и добри доходи, а много от отпуснатите по време на войната фондове са изчезнали по фамозен начин на неизвестни места!

Ако еврократите в Брюксел вложат цялата си енергия и ресурси в това да прекратят войната възможно най-скоро и да помогнат на Украйна да се възстанови по най-добрия възможен начин, те биха могли да предотвратят много по-голяма катастрофа за тази страна. Това би започнало с изготвянето на план за премахване на санкциите след постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна.

В момента обаче не виждам никакъв шанс това да се случи.

---

Току-що се разчу новината, че ръководството на ЕС се е спазарило с министър-председателя на Словакия Фицо по възраженията му срещу някои от санкциите срещу Русия и 18-ия пакет санкции на ЕС в най-скоро време ще бъде приет! В този пакет се налагат още по-строги санкции на РФ срещу износа на нефт и газ, прилагането на които може да доведе фактически до икономическа блокада на Русия в Балтийско море. Това е много опасно, защото Русия е заявила, че корабите на военноморския ѝ флот ще ескортират търговските кораби, превозващи нефт и други товари от и към Русия, а това може да доведе до сериозни военни стълкновения между НАТО и РФ в Балтийско море.

Всъщност, ако се съди по заявленията на европейските политици, те виждат санкции срещу Русия отсега до далечното бъдеще, очевидно имайки намерение да затрият за народите си достъпа до природните богатства на 1/7 от повърхността на Земята, която не е покрита с океани! Не може да има никакво съмнение, че тези политици "плачат" да бъдат изхвърлени на бунището на историята!

Дилетант

Защо и как спря войната между Израел и Иран?

Както вече знаем, на 13 юни 2025 година, Израел вероломно нападна Иран, който се намираше в процес на преговори със САЩ във връзка с контрола върху ядрената си програма.

Искането на Иран беше да му се позволи да обогатява уран до 2.5-3 процента за целите на ядрената си енергетика и САЩ да отменят санкциите, наложени върху икономиката и банките в страната. Тъй като Иран е подписал договора за неразпространение на ядреното оръжие, то той има право да обогатява уран до исканата концентрация. Първоначално САЩ като че ли бяха съгласни да удовлетворят тези искания, но президентът Тръмп неочаквано постави условието за пълна забрана на обогатяването на уран в Иран! Това стана под натиска на Израел и израелското лоби в САЩ. Все пак преговорите не бяха прекратени и на 15 юни те трябваше да продължат с шестия си рунд, но Израел внезапно нападна Иран, бомбардирайки различни военни и цивилни обекти в страната, убивайки висши военни и водещи ядрени специалисти на Иран!

Израел отдавна настоява пред военното и политическото ръководство на САЩ за война срещу Иран. Основните задачи на тази война според Нетаняху и компания трябва да бъдат: първо, смяна на режима в Иран и разрушаване на държавността в страната; второ, пълно унищожаване на изследователския и производствен комплекс на Иран в областта на ядрената енергия; трето, унищожаване на запасите на Иран от ракети, с които той може да обстрелва Израел и унищожаването на индустриалното производство на подобни ракети! Очевидната цел на тези задачи е да се установи и утвърди хегемонистичната позиция на Израел в района на Близкия изток, като се унищожи единственият останал конкурент на Израел за тази позиция - Иран.

Досега Пентагонът успешно се съпротивляваше срещу агресивните планове на Израел, тъй като беше ясно, че Израел сам не е в състояние да се справи с Иран и се нуждае от помощта на САЩ, но една война в този район би била много опасна за снабдяването на световната икономика с петрол и газ, защото Иран може да прекрати достъпа до Персийския залив, блокирайки Ормузкия проток. Освен това опитът на САЩ да "накаже" Йемен за блокирането на Бабелмандебския проток показа, че за един месец "война" срещу Йемен флотата и авиацията на САЩ загубиха голямо количество ракети и дори самолети без да постигнат забележими резултати! Очевидно война срещу Иран, която е далеч по-голяма военна сила, с далеч по-голяма територия и население от Йемен, би било изключително опасно начинание!

В миналата си публикация в блога описах някои моменти от атаките на Израел, но впоследствие в пресата излязоха нови елементи от войната, които си струва да бъдат описани във връзка с изясняването на събитията около приключването (най-вероятно временно) на военните действия между Израел и Иран.

От различни източници станаха известни редица интересни факти за войната:

1. Според "Вашингтон пост" в деня на атаката агенти на Мосад са изпратили съобщения до водещи ирански генерали в следния смисъл: "Скъсайте с режима или ще ви убием заедно със семействата ви!". Генералите не са се огънали пред мафиотската заплаха на израелския Мосад! Буквално с последните новини дойде потвърждение от Али Лариджани, който в интервю описва как израелските тайни служби са се опитали да ликвидират цялото цивилно и военно ръководство на страната и да накарат някои видни политици и военни да напуснат Техеран и Иран!

2. Според изявления на израелския военен министър Израел Кац пред "Телевизионен канал 13" една от целите в самото начало на войната е била убийството на аятола Хаменей, но израелските тайни служби са изгубили следите му в началото на атаката и не са могли да го намерят, за да го убият. Това доста сериозно се разминава с твърденията на президента Тръмп, че той е "спасил" Хаменей, като въпреки че е знаел къде е той, се е противопоставил на намеренията на израелските тайни служби да го ликвидират!? Кац е обърнал внимание на факта, че шейх Назрала е бил убит по време на примирие, с което изглежда намеква, че аятола Хаменей едва ли може да се смята в безопасност поради факта, че между Израел и Иран в момента има примирие! По всичко личи, че Израел и неговите служби за сигурност са най-големият държавен терорист в света, който не се срамува от убийства на обикновени граждани до убийствата на държавни ръководители в Близкия изток и дори по целия свят!

3. Според ирански източници IAEA (Международната агенция за атомна енергия) е предала лична информация за ирански ядрени учени (имена, фотографии и адреси) на Мосад. Тази информация по време на атаката на Израел е била използвана, за да бъдат намерени и идентифицирани иранските учени и техните семейства, които бяха убити от агентите на Мосад! Това е една от причините, поради които Иран отказва бъдещо сътрудничество с IAEA.

Забележка. IAEA е същата организация, ръководителят на която Рафаел Гроси и неговите сътрудници вече трета година "не могат да разберат" кой обстрелва Запорожката атомна електростанция – дали руснаците, които са я окупирали, или украинците, които искат да "изгонят" руснаците от територията на станцията!?

4. Говорителката на Държавния департамент на САЩ Тами Брюс заяви: "Америка е най-великата страна в света след Израел! Американската нация е най-великата нация в света след израелската!". За съжаление не мога да измисля никакъв коментар за това изявление на безгранична преданост на говорителката на Държавния департамент на САЩ към Израел. Трудно ми е дори да повярвам, че официален служител на американското правителство може по такъв начин публично да изрази подчинението на САЩ на Израел!?

5. Израел е водил няколко войни със съседите си през 77-те години на своето съществувание, но това е първата война, която "окървави сериозно носа" на хулигана на Близкия изток! Това беше първият път в историята на Израел, в който той беше обект на интензивна бомбардировка, като около 11 000 сгради бяха напълно разрушени, а много други - повредени. Иран се бореше, както се казва "с едната си ръка, вързана зад гърба". Съществува мнение, че ако Израел опита отново, ще бъде унищожен, но аз лично мисля, че САЩ засега няма да позволят това да стане. Много „израелци“ бягаха с многобройните си паспорти към страните, от които са се преселили в Израел: САЩ, Русия, Източна Европа. Не е изключено обаче урокът от тази кратка война да поохлади хегемонистичните намерения на Израел и да даде възможност за опит за дипломатическо решение на проблемите в района, ако разбира се дотогава не е завършил геноцидът срещу палестинците с изтребването на този нещастен народ!

6. Израел и САЩ изчерпваха ракетите си и прехвалените "железни" и други куполи "протекоха" и със всяка изминала атака на Иран "течаха" все повече и повече. Проблемът бе, че Иран разполагаше освен със супермодерни хиперзвукови ракети и с огромно количество по-старички, но напълно боеспособни ракети, които струваха под милион, а ракетите на израелската ПВО струваха по 2 милиона, а и за всяка иранска ракета бяха нужни поне две израелски, за да я свалят! При това хиперзвуковите ирански ракети се оказаха практически несваляеми! Според твърденията на редица специалисти Израел е притежавал ракети за своята противоракетна отбрана още за около десетина дни, след което е щял да остане абсолютно беззащитен пред иранските ракетни атаки. В същото време се счита, че Иран е щял да разполага с още хиляди ракети от различен клас, с които би продължил безнаказано атаките си срещу територията на Израел.

7. Иран и Израел си разменяха удари "око за око", но Иран е 75 пъти по-голям от Израел по територия и с десет пъти по-многобройно население, така че последиците върху Израел от ракетния дуел бяха пропорционално много по-тежки.

Забележка. Известният бивш висш сътрудник на американските тайни служби Лари Джонсон, който е докладвал пред няколко президента на САЩ, в своя блог "sonar21" е направил сериозно професионално изследване за пораженията от войната в Израел, които са публикувани в следната статия:

https://sonar21.com/israel-suffered-extensive-damage/#genesis-content

8. В миналата си публикация аз цитирах мнението на някои специалисти, че въпреки твърдението за "пълно господство във въздуха", израелските пилоти не смеят да летят над Иран, а обстрелват обектите в Иран от територията на Сирия и Ирак. Израелските "самолети" от снимките и клиповете, летящи над Иран, са всъщност големи дронове. Това се потвърждава след настъпването на примирие, като Иран демонстрира свалени израелски дронове от типа Heron, Hermes и Eitan. Няколко нови снимки и видеоклипове показват невиждани досега дронове, свалени и възстановени от иранците.

В резултат от тази налудничава война на Израел, много наблюдатели считат, че вътрешният натиск върху правителството на Иран да се въоръжи с ядрени оръжия несъмнено ще се увеличи, независимо дали собствено производство или доставени от други държави, което е точно обратен резултат на една от целите на войната.

Например Александър Меркурис отбелязва, че Ирак е стартирал оръжейна ядрена програма след като Израел разрушава реактора му в Осерак, който е бил построен за мирни цели!

Известно е, че аятола Хаменей е издал религиозна забрана за разработката на ядрено оръжие от Иран, но след бандитското нападение на Израел, имащо очевидната цел да разруши режима и държавността на Иран, подобна забрана започва да изглежда доста глупава и неуместна, особено като се има предвид съдбата на Либия и нейният ръководител Кадафи! Желанието и опитите за ликвидиране на самия Хаменей едва ли служат като потвърждение на разумността на религиозната му забрана срещу придобиването на ядрено оръжие от Иран.

Не бяха изминали и 10 дни от началото на конфликта, когато Израел призова "чичо Сам" на помощ, тъй като след не повече от седмица "богоизбраната държава" на "богоизбрания народ" щеше да остане без ракети за фамозните си "куполи" и за обстрел на обекти в Иран. В допълнение, самолетите F-35 и F-16 са изключително капризни по отношение на поддръжката. Известно е, че F-35 за всеки летателен час изисква 13-15 часа поддръжка. Полетът от Израел до Иран и обратно е 3 часа, което означава, че всеки самолет от този тип след това ще се нуждае от 35-45 часа поддръжка и подготовка. F-16 от своя страна се нуждаят за всеки летателен час от около 4-6 часа поддръжка, което означава, че след всеки боен полет тези самолети се нуждаят от 10 до 18 часа поддръжка! При това активната експлоатация при бойни условия на тези самолети неизбежно ще наложи периодически по-продължителни дейности за поддръжка и ремонт, което ефективно ще намали броят на активните самолети на Израел при продължителни бойни действия.

Не може да има съмнение, че президентът на САЩ Тръмп е знаел за готвещата се атака на Израел срещу Иран и е играл активна роля в заблудата на иранските власти, че САЩ водят сериозни преговори и докато този процес продължава, не може да се очаква война! Доста плосък номер, който е напълно в стила на Тръмп и Нетаняху, но Иранците очевидно се хванаха на въдицата! (Струва ми се, че Путин и Си трябва да си извадят сериозен урок за това колко може да се разчита на "сделките" и изобщо на думата на президента Тръмп!?) Все пак Нетаняху и Тръмп не очакваха, че опитът за разгром на правителството на Иран на практика ще се провали и че Иран ще се оправи толкова бързо от вероломната атака и почти веднага ще започне да отговаря с много ефикасни ракетни удари на атаките на израелската авиация. Пробивът на фамозните "куполи" беше неизбежен, макар че израелците изглеждат доста изненадани от големият брой ирански ракети, които достигнаха целите си в Израел. В края на краищата всяка противоракетна защита ще се "пробие" при достатъчно наситена с ракети атака, а противоракетните защити неизбежно са жертва на проклятието на "цената", тъй като противоракетните ракети са често по-скъпи от ракетите, които трябва да свалят!

Накратко, бидейки съучастник във военната авантюра на Нетаняху, президентът Тръмп не можеше да се откаже да се намеси и да помогне на закъсващата израелска военна машина. Израелското лоби в САЩ не би му простило подобно предателство и импийчмънтът този път би го сполетял бързо и разгромяващо!

Естественият повод за военна намеса на САЩ във войната би била иранската ядрена програма и споровете около нея, а целта на първия удар – нейните три известни центрове за обогатяване на уран (Фордо, Натанс и Исфахан). Освен това Иран притежава 400 кг уран обогатен до 60%, което, в интерес на истината, не съответства на твърденията, че Иран желае да обогатява уран само за енергетиката си, за медицински и за научни цели. Обяснението на Иран за наличието на тези 400 кг, които между другото трябва да бъдат обогатени до по-висок процент, за да станат пригодни за атомни бомби, е, че Иран желае да ги използва при пазарлъка със САЩ, тъй като по искане на Израел САЩ настояват Иран изобщо да не се занимава с обогатяване на уран, а иранците могат великодушно да се откажат от вече обогатените до 60% количества уран срещу съгласие да запазят възможностите си за обогатяване до 3% за целите на ядрената енергетика! Твърдението на Израел и САЩ е, че притежавайки тези 400 кг обогатен уран, Иран много бързо може, с наличните каскади от модерни центрофуги, да достигне 90-95% концентрация на уран 235, което би било достатъчно за 7-8 атомни бомби.

Забележка. Първата атомна бомба хвърлена от САЩ над Нагасаки е била направена от уран 235, обогатен малко над 80%, но по ниската чистота налага по-голямо количество уран и следователно по-тежка бомба, което създава проблеми при транспортирането ѝ с балистична ракета.

И така, в ранните зори на 22 юни, датата на едно друго вероломно нападение, ВВС на САЩ бомбардираха с фамозните бомбардировачи B2 трите споменати по-горе обекти на ядрената индустрия на Иран с не по-малко фамозните бомби GBU-57 MOP. Твърди се, че самолетите са хвърлили 12 GBU-57 над Фордо и 2 над Натанс. И трите обекта бяха бомбардирани от Израел с ракети преди това и се твърдеше, че Натанс е доста разрушен, но това касае главно зданията на повърхността, докато подземните съоръжения са практически незасегнати.

Бих желал да кажа няколко думи за фамозните супербомби GBU-57. Те са предназначени за разрушаване на силно укрепени с бетон подземни съоръжения. Всяка бомба тежи 30000 паунда, което е някъде между 14 и 15 тона. От това тегло взривното вещество е около 2.5 тона, а останалата част от теглото е желязо! Идеята е, че такава бомба, пусната от голяма височина, ще достигне повърхността на земята със скорост около 0.9 до 1.2 пъти скоростта на звука. Очаква се, под влияние на огромната си кинетична енергия, бомбата да проникне дълбоко под повърхността на терена и там да се взриви, разрушавайки съоръженията намиращи се на пътя ѝ. В случай на особено дълбоки и добре укрепени с бетон съоръжения се предполага няколко бомби да се пуснат с голяма точност на едно и също място, като по този начин се увеличи дълбочината на разрушенията. В статията на Майк Михайлович, предложена по-долу, се дискутира защо подобна концепция може да се окаже несъстоятелна при определена структура на земната кора в мястото на атаката, но аз си спомням една по-проста забележка по този въпрос, която чух преди много-много години от един ветеран на Отечествената война на СССР.

Той разказваше за плановете за атака, ако не се лъжа на Новоросийск, но може и да бъркам, защото историята съм чул преди близо 60 години. Идеята на командването била да се атакува с торпеда вълнолома на пристанището на едно и също място, за да се отвори проход, в който десантните катери да влязат с голяма скорост. "За съжаление" - каза той - "в една и съща дупка човек може да попадне само в храстите, и морската пехота трябваше да атакува противника без да е пробит вълнолома!"

Ако разбирате намека на онзи ветеран, то ще разберете и съмненията на много от специалистите извън казионните, които са длъжни да "пеят по раздадените им ноти", че едва ли операцията по попадането на няколко бомби в една и съща дупка е минала така успешно и безгрешно, както е било планирано от началството.

Много подробно описание на действието на споменатите по-горе бомби и най-вече на характеристиките на терена главно над Фордо, както и предполагаемата архитектура на обекта може да се намери в статията на Майк Михайлович:

"Midnight Hammer" - a Fordow's Bunker Buster or just Busted [i]

The USA bombing the Iranian Nuclear facilities - Aftermath

(„Midnight Hammer“ - разрушител на бункери на Фордоу или просто „пропаднал“ опит.

Бомбардирането на иранските ядрени съоръжения от САЩ - Последици)

MIKE MIHAJLOVIC

JUN 28, 2025

https://bmanalysis.substack.com/p/midnight-hammer-a-fordows-bunker?utm_source=post-email-title&publication_id=1105422&post_id=166540747&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Аз бях приготвил превод на част от изложението, но реших да се въздържа от включването му в този материал, тъй като това ще увеличи, може би ненужно, обема му, но който желае може да прегледа статията, като използва преводача на Гугъл.

Михайлович описва подробно това, което е известно за Фордо: местоположение под доста висока планинска верига, високо технологична архитектура, осигуряваща подходяща вентилация и защита на залите, лабиринт от ходове и тунели, които са предназначени да осигурят жизнеността на обекта даже при най-сериозна атака от въздуха!

Ето една малка част от изложението на автора:

"... Съоръжението за обогатяване Фордоу се намира под планински хребет, приблизително на 80–90 метра (260–300 фута) под земята, въпреки че някои източници предполагат още по-дълбоко строителство.

Фордоу не е просто под земята; той по-скоро е вграден в терен, специално подбран да устои на кинетични удари. Тази „геоложка броня“ не е недостатък в дизайна, а изчислена характеристика на стратегическа защита.

Той е заобиколен от:

• Скала с висока степен на компресия, като гранит или вулканичен базалт.

• Проектирани са кухини и капани за ударните вълни.

• Осигурени са входове, проектирани да се срутят навътре, без да позволяват достъп и пробив към следващите структури.

• Осигурени са множество резервни физически структури, които са проектирани да изолират важните секции от срутване.

…"

Първоначалните реакции след атаката на американската авиация на наблюдателите и специалистите бяха, че Фордо вероятно е пострадал, но не в такава степен, че да е безвъзвратно загубен като обект на иранската ядрена индустрия. Това предизвика възмущението на Тръмп, който заяви, че обектът е напълно и безвъзвратно унищожен.

В брифинг след атаката, американският генерал Кейн заяви, че: "Иран е поставил циментови капачки на върха на вентилационните шахти към обекта. Първоначалните американски въздушни удари са разрушили циментовите капачки. Няколко последващи удара са пуснали бомби във вентилационните шахти, където са експлодирали дълбоко под земята."

Общо взето изказването на Кейн е доста незаангажиращо и след като читателят се запознае с изложението на Михайлович, особено що се касае до конструкцията на вентилационните структури в подобни обекти, той ще получи далеч по-ясна представа за причините на скептичното мнение на специалистите по въпроса за унищожаването на Фордо, а то е, че все още не е ясно доколко съоръженията са разрушени, особено като се има предвид, че има сателитни снимки за укрепителни работи около обекта от страна на иранците само дни преди атаката, а те естествено са най-добре запознати с характеристиките на обекта, с неговите силни и слаби страни!

Искам само да отбележа моето мнение, че бомбардировките на американците на Фордо, Натанс и Исфахан по-скоро бяха за видима демонстрация на фалшивата причина за влизането на САЩ във войната на страната на Израел. Причината не е разрушаването на трите обекта, което не решава нищо в развитието на ядрената програма на Иран! Причината беше да се спаси реномето на Израел като хегемон в района от позорен разгром от Иран, който предстоеше, ако САЩ не се бяха намесили!

Това за съжаление означава, че войната може да бъде подновена от Израел, след като попълни запасите си от ракети, ако САЩ желаят да се откажат от идеите си за конфронтация с Китай в източна Азия и посветят ресурсите си изцяло на Израел и Близкия изток!

В момента в Техеран текат жестоки спорове по въпроса за бъдещото развитие на Иран. Според Меркурис (аз напълно се солидаризирам с мнението му), Иран има 3 пътя за развитие в бъдеще:

1. Продължаване на опитите за договаряне със САЩ по въпросите на ядрената индустрия, което в крайна сметка означава подчинение на САЩ, на Израел и на Запада, а това е желанието на "западниците" в иранското общество.

2. Опит за придобиване на ядрено оръжие - собствено или от Пакистан, или от Северна Корея! Това е желанието на най-консервативните и фундаменталистки елементи във върхушката на Иран.

3. Задълбочаване на сътрудничеството на Иран с Русия и Китай, приемайки военен съюз с тях и респективно техните гаранции за безопасност! Такава е позицията на евразийците в управляващата върхушка на Иран.

Трябва да отбележа, че както Китай, така и Русия са против това Иран да получи ядрено оръжие, независимо от това как то е придобито, но и двете страни са готови да направят всичко възможно за осигуряване на пълната безопасност на Иран от САЩ, Израел и други потенциални врагове. Проблемът е, че иранците имат самочувствието на имперски народ и подчиняването на сигурността им на други империи влияе лошо на самочувствието им!

Дилетант