Путин май ще спечели още един рунд

След демонстрацията на детински инат по случай 70-годишнината от края на Втората световна война, САЩ и ЕС неочаквано започнаха да смекчават политиката на отлъчване на Путин от "обществото на цивилизованите народи". Преди десетина дни Кери неочаквано се озова в Сочи и проведе 4-часов разговор с новото "олицетворение на Хитлер", а Виктория "F**k the EU" Нюланд пък посети Москва за разговори със съответните ѝ по ранг функционери от Външното министерство на Русия.

Даже нашият министър на икономиката Лукарски внезапно се озова в Москва! Оказа се, че имало комисия за икономическо сътрудничество между България и Русия, която не се била събирала от 2011 година! Изглежда документацията за съществуването на подобна комисия се е забутала някъде из архивите на непрекъснато прекрояващите се български министерства и сега внезапно е изпаднала от някъде, изненадвайки нашите политически джуджета, които решили да отидат и видят за какво става дума? Чудно е само как е посмял нашият министър на икономиката да посещава "най-опасната в момента държава за България", ако се вярва на многократните изцепки, пардон изказвания на президента Плевнелиев и министрите на отбраната и външните работи, без да го е страх, че ще го вземат като заложник и не дай боже му отсекат публично главата!?

Естествено Средствата за масова дезинформация (СМД), както по света, така и у нас, ни информираха достатъчно мъгляво по темите на разговорите между Путин и Кери, а така също и за преговорите на Виктория Нюман, но не е трудно да се досетим, че вероятно е ставало дума за влошаващите се позиции на цивилизованото човечество в някои краища на света. Все пак в следната публикация се дава някаква информация за причините на посещението и обсъжданите въпроси:

"Washington Blows Itself Up With Its Own Bomb" от F. William Engdahl:

"Истинските причини за посещението на Кери в Сочи и срещата му с олицетворението на Сатаната – Путин."

http://www.informationclearinghouse.info/article41973.htm

По всичко личи, че са се водили разговори както за състоянието на нещата в Украйна, така и за събитията в Близкия изток, а нищо чудно да е станало дума и за събитията в Южнокитайско море.

В Украйна положението, както се казва, е "хуже губернаторского". Може би за някои това да е изненада, но напоследък брутният вътрешен продукт на страната се отчете, че е спаднал с над 17%! Не с 4 или 5 процента, както очакваха редица "мисловни институти" (имам предвид така наречените "think tanks") на Запад, а с цели 17%!

Впрочем какво друго може да се очаква, след като повече от половината от индустриалното производство на Украйна отиваше за военната индустрия на Русия, а украинският парламент взе, че забрани износа на промишлена продукция за военната индустрия на Русия, а други кандидати за индустриалното производство на Украйна по света просто почти не съществуват! По тези въпроси са излишни всякакви коментари, защото на българския читател му е добре известна съдбата на българската индустрия от времето на социализма и едва ли някой си прави илюзии за съдбата на Украинската индустрия, когато тя попадне изцяло в прегръдките на Запада.

В допълнение различните олигарси, които си бяха разделили териториално Украйна и даже си въоръжаваха частни армии за борба с двете проруски републики, нещо се обидиха на централното правителство и започнаха да се правят на интересни, ако мога така да се изразя. В крайна сметка, като се има предвид предстоящият фалит на Украйна и очакваните безредици там, страната скоро може да се окаже нежелан товар за ЕС, който и без това вече се е изгърбил от страдащи икономики, сред които българската даже не изглежда толкова зле.

В тази връзка вероятно ще представлява интерес за читателите следната публикация:

"Thousands of Ukrainians protest Kiev regime's draconian utility price hikes":
"Протестите срещу драконовите мерки на подкрепяния от НАТО режим в Украйна нарастват в отговор на повишаващите се цени на енергията, водата и другите услуги от основно значение за населението."
http://www.wsws.org/en/articles/2015/05/25/ukra-m25.html

Накратко, ако Украйна не се разпадне изобщо, то тя неизбежно ще се превърне във федерация или конфедерация, а тези неща няма как да не се съгласуват с Русия, главно поради финансовите караници, които неизбежно ще съпътстват подобна реорганизация.

Интересен е и коментарът на любимецът на неоконсерваторите в САЩ, министър-председателят на Украйна, Арсений Яценюк, който заяви пред френската телевизия по повод на срещата на Кери с Путин в Сочи:

"Сочи определено не е най-добрия курорт за среща с Путин и външния министър на Русия!"

В Близкия Изток положението също е зле и става все по-зле, ако това изобщо е възможно!

Тези дни например четох, че според "Syrian Observatory for Human Rights" (организация, базирана в Лондон) след началото на гражданската война в Сирия правителството на Асад е загубило около три четвърти от територията на страната. Според френският географ и специалист по Сирия Фабрис Баланш на тази територия живее около 50% от населението на страната. То се разпределя по следния начин между различните воюващи фракции: 10-15% живеят на територията на ИДИЛ, 20-25% живеят на територията, контролирана от Ал-Нусра (клон на Ал-Кайда) и останалите бунтовнически групировки, 5-10% са под контрола на кюрдите и останалата част живее в териториите под контрола на Сирийското правителство. Съществува мнение, че правителството се е примирило с едно бъдещо разделение на Сирия, като стремежът му е да запази териториите включващи градовете Хама, Хомс, Дамаск, Латакия и Тартус. От особено значение за Асад е да запази контрол над крайбрежието на Сирия, където са неговите единоверци - алавитите, а също така и границата с Ливан, където се намира мощната Хизбула.

На подобни планове е посветена следната публикация:

"Will Aleppo Become the Capital of a New Caliphate?" от Edward Dark

"Планът, разработен от трите сили, подкрепящи бунтовниците в Сирия – Турция, Катар и Саудитска Арабия, е, бунтовниците да превземат северозападната част на Сирия и да организират там халифат под ръководството на Ал-Нусра, който да бъде закрилян от въздуха от тях срещу сирийската армия."

http://www.informationclearinghouse.info/article41975.htm

В Ирак пък ИДИЛ набързо, след като по думите на СМД бяха на издъхване, взеха че превзеха Рамади – столицата на сунитската провинция Амбар, като за кой ли път разгромиха обучената и въоръжена от САЩ иракска армия и то най-елитните ѝ части! След това напук на всичките бомбардировки от американци, саудити и всякакви други съюзници на цивилизованото човечество превзеха древния град Палмира в Сирия, който едва ли не от дете мечтая да посетя! И двете военни победи на Ислямската държава са особено стряскащи, като се има предвид, че бяха съпроводени с обезглавявания на няколкостотин души войници, цивилни и даже, както твърдят СМД, деца!

"Удивително" е, че ВВС на САЩ и съюзниците не си дадоха труд да бомбардират войските на ИДИЛ по време на атаката срещу Рамади. Причината била, че по това време имало "пясъчна буря", поради която можело да бъдат бомбардирани погрешно и мирни жители! Изведнъж се оказа, че не бива да се бомбардират мирни жители! По-странното е, че от снимките на атаката на ИДИЛ изобщо не личи да има пясъчна буря!

Тези въпроси се обсъждат в публикацията:

"Lack Of U.S. Air Support In Ramadi Points To Disguised Darker Aim" от Moon Of Alabama

"Защо имаше толкова малко въздушни атаки срещу войските на ИДИЛ, когато превземаха Рамади?"

http://www.informationclearinghouse.info/article41974.htm

Има сериозни подозрения, че се реализира план за разделяне на Ирак на три части: Шиитски Ирак, Сунитски халифат и Кюрдска държава. Целта на този план е да се прекъсне връзката в шиитския полумесец, включващ Иран, Ирак, Сирия и Хизбула в Ливан. Този план съвсем не е нов. За подобно разделяне на Ирак се говореше още през 2003 година, когато редица неоконсерватори в САЩ препоръчваха разделянето като мярка за решаване на етническите и религиозни проблеми в Ирак. Аз бих обърнал внимание и на стратегическите планове на редица ционистки политици в Израел за разделяне на околните арабски държави с цел реализацията на Израел като локална суперсила, напълно доминираща съседите си. (По този въпрос цитирах в миналия си блог израелски материали от 1982 година.)

Още по-стряскащо е, че емирати на ИДИЛ-халифата се появяват в редица страни на Северна Африка, Близкия и Средния Изток и къде ли не още!? Заедно с тях се появяват и емирати на Ал-Кайда и на всякакви нейни клонове и клончета.

Спомням си, преди време четох една научно-фантастична книга за бъдещето на Земята. Действието се развиваше през XXII век и за времето около 2020-2030 година в книгата се говори като за период на религиозни войни! Тогава си помислих, че авторът малко прекалява с фантазиите си, но сега ми се струва, че май човекът е бил много прозорлив! За нещастие не си спомням нито заглавието на книгата, нито името на автора, иначе бих намерил тази книга и бих я прочел по-внимателно.

Та ако се върнем на приказката ми, то и тази каша май ще бъде трудна за Запада да я оправи. За сега нашата родна Западна цивилизация май само я бива да забърква каши, но досега още няма случай да е оправила забъркана каша. Проблемът е, че продължаваме да действаме със същото арогантно самочувствие на богоизбрана цивилизация. Деветнадесетият век вече отдавна е минал и "политиката на канонерките" вече не работи! Нашите "мисловни институти" не можаха да разберат, че политиката на подкрепа на всякакви "тъмни сили" в борбата за световно господство е крайно непродуктивна. Причината е, че тези "тъмни сили" си имат свои идеи за това как трябва да е организиран света и щом се поизправят на крака стават неконтролируеми и създават все нови и нови проблеми.

Назрява и сериозен конфликт в Южнокитайско море. Китай си брои това море едва ли не за тяхно собствено, а на САЩ това изобщо не се харесва. Китайците "строят" острови по коралите на архипелага Спратли. Те просто насипват пясък върху седем коралови рифа и ги превръщат в ... острови! След това циментират получилите се острови и ето че има място за самолетни писти, военни складове, радарни установки, пристанища и въобще за всякаква военна инфраструктура. Казват, че китайците по този начин вече са "генерирали" около 8000 декара острови!

Като си нямат самолетоносачи, хората си правят непотопяеми самолетоносачи.

САЩ пък, както е известно, обичат да играят ролята на световен полицай. Те са решили, че носят отговорност пред света за свободата на навигацията в Южнокитайско море и по всякакъв начин демонстрират на Китай, че не признават претенциите му за островите Спратли и най-вече на претенциите, че Китай има право да контролира навигацията (морска и въздушна) в този район. В резултат на претенциите от двете страни всеки момент китайците могат да свалят някои от разузнавателните американски самолети, които демонстративно прелитат над зоната, за която Китай претендира, че има право да контролира, като при това американските самолети изобщо не се подчиняват на командите на китайските въздушни контрольори.

Трябва да се отбележи, че за въпросните острови Спратли претендират още поне три държави, които са или съюзници на САЩ или пък се натискат да станат съюзници.

Положението в този район на света наистина е опасно. Ако се напънем малко можем да си спомним, че когато Буш Младши стана президент, близо до границите на Китай стана един инцидент с американски разузнавателен самолет, който се "сблъска" с китайски изтребител и трябваше принудително да кацне в Китай. Пилотът на изтребителя загина и беше обявен в Китай за герой, а американците след дълги преговори успяха да си получат повредения самолет, който им го прекара някаква руска компания със един самолет Антей. Тогава инцидентът се размина само с гневни обвинения от страна на САЩ, които постепенно смекчиха езика, докато китайците се съгласиха да им върнат самолета, естествено след като прекопираха каквото им трябва.

Този път нещата изглеждат много по-сериозни. Засега САЩ повишават температурата на конфликта, а китайците без да им мигне окото им отговарят със същото. Бедата е, че Южнокитайско море е много далече от САЩ и много близко до Китай, което означава, че САЩ ще са в незавидна ситуация при един бъдещ конфликт. Китай очевидно няма намерение да отстъпва от претенциите си, защото, ако САЩ се грижат за свободата на корабоплаването през Южнокитайско море, то при един бъдещ конфликт, те просто могат да решат, че свободата на корабоплаването е ограничена за някои държави, като например за Китай, а голяма част от петрола и други суровини за Китай преминават през протоците между Малайзия и Индонезия! Това всъщност е една от основните причини, поради които Китай иска да контролира трафика през Южнокитайско море.

Очевидно за всеки един от районите, за които говорех до тук, позицията на Русия е от особена важност, както при възможни преговори за решаване на споровете, така и при бъдещи конфликти. Опитите на САЩ да поставят Русия на колене чрез санкции и дрънкане на оръжие както изглежда се провалят. Банковата система на Русия и рублата устояха на първоначалния натиск, а оказването на по-голям натиск ще струва по-скъпо и на Запада. Санкциите, колкото и да е странно за "мисловните институти", май донесоха повече полза за Русия, отколкото вреда. Населението застана зад Путин, а ръководителите на индустрията и селското стопанство разбраха, че е крайно време да се премине от приказки към дела, що се отнася до развитието на собствената индустриална и селскостопанска база на страната.

Колкото и да е неприятно за противниците на Путин, каквито у нас изглежда има доста, особено сред пишещите бивши сътрудници на КДС, но изглежда, че той ще спечели и този рунд от борбата с "носителите на съвременната западна цивилизация". Дали ще му признаем това или не, е без значение, стига да си извадим необходимите поуки, че светът неотменно върви към многополярност.

Дилетант

Уволнението на Чък Хагел и импотентността на политиката на САЩ в Близкия и Средния Изток

В понеделник, на 24 ноември 2014 година, президентът Обама обяви уволнението на Чък Хагел, който преди почти 2 години стана Държавен секретар по отбраната на САЩ. Изчаках два-три дена, за да разбера какви са причините за това уволнение, което естествено беше представено като доброволна оставка на Хагел, но в Средствата за масова дезинформация (СМД) не излязоха никакви конкретни данни за причината за уволнението. Появиха се само смътни обяснения за разногласията на Хагел с политическото обкръжение на Обама, представяно главно от Сюзън Райс, Денис Макдоналд, Кери и други.

Като че ли непосредствената причина за уволнението бяха разногласията на Хагел със Сюзън Райс по въпроса как да се съчетае борбата срещу Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) и бъдещата съдба на президента Асад в Сирия? Това обаче не означава, че позицията на САЩ относно съдбата на Асад става по-ясна, защото проблемите, които възникват в тази връзка, изглеждат доста непреодолими.

От една страна Асад олицетворява единствената организирана сила в района, която оказва ефективна съпротива на ИДИЛ. Не напразно Пат Бюканен, близък сътрудник на президента Рейгън и един от най-известните консерватори от онова време, наскоро отбеляза, че "Ако не е Асад, столицата на ИДИЛ нямаше да е в Рака, а щеше да бъде в Дамаск!". От друга страна така наречените "умерени" всред бунтовниците срещу Асад, които са подкрепяни с оръжие и обучение от САЩ, ЕС, Турция, Израел и феодално-теократичните режими от Персийския залив, считат, че борбата трябва да се води едновременно както срещу Халифата, така и срещу Асад!

Изобщо, борбата срещу Халифата поставя позицията на САЩ в района на голямо изпитание. Нерешителността на Хагел при предлагане на конкретни военни решения, в което го обвиняват най-близките сътрудници на Обама в съвета за национална сигурност, вероятно е проблематична. Това обаче съвсем не означава, че те имат някакви конкретни идеи за това как трябва да се води тази борба, или по-точно, че идеите, които имат, са кохерентни и обещават някакъв успех в близкото бъдеще. В тази връзка ще си позволя да направя малко по-широк обзор на събитията в района, включително и в Афганистан и Пакистан.

Както е известно, едни от основните обещания на Обама при кандидатстването му за президент бяха приключването на войните в Афганистан и Ирак и изтеглянето оттам на бойните части на Американската армия. Пътят към приключването на войната в Афганистан обаче беше изпъстрен със завои. Той започна през 2009 година с увеличаването на американските войски в Афганистан с 30 000 души. Този брой войници беше компромис между исканията на военните, които бяха за по-голям контингент и политическите съветници на Обама и които смятаха, че увеличаването на броя на войските няма да доведе до нищо особено. Както и трябваше да се очаква, допълнителният контингент не доведе до сериозни промени във военната и политическата обстановка в страната и скоро след това САЩ поеха курс към намаляване на броя на войските си в Афганистан.

Започнаха преговори на САЩ с президента Карзай за договор, който да определи количеството американски войски, които ще останат в Афганистан след приключването на военните действия и техните функции. Междувременно Карзай започна да "шикалкави" и периодически да се опитва да поставя ограничения на правата на чуждите войски в Афганистан. Публични обвинения от страна на Карзай срещу безогледното използване на безпилотни средства за убийство на ръководители и бойци на талибаните и многобройните жертви от цивилното население в тези случаи станаха обикновено явление. Изглежда идеята на Карзай беше да "пригребе" към джобовете си колкото се може по-голяма част от военната и икономическа помощ на НАТО и САЩ, като едновременно с това запази пред афганистанците реномето си на патриот и неволен сътрудник на чуждите окупатори. В тази връзка той отказа да подпише окончателния договор за военния контингент, който трябваше да остане след изтеглянето на бойните части на САЩ и НАТО. Основният "препънѝ-камък" беше съглашението за статута на силите. Изискването на САЩ за поддържане на войски в която и да е държава по света е, те да не са подвластни на законите на страната, в която са дислоцирани! В крайна сметка договорът остана неподписан до избирането на новия президент Ашраф Гани, който, както се очакваше, се оказа по-сговорчив от Карзай.

През 2015 година войските на САЩ ще намалеят до 9800 души, а войските на съюзниците от НАТО до 4000. През 2016 година се предвижда американските войски да намалеят наполовина докъм 5000 души, а войските на НАТО – докъм 2000 души. Тези войски ще бъдат съсредоточени в Кабул и бившата съветска военна база Баграм и техните основни функции ще се състоят в обучение на афганистанските сили за сигурност и в осигуряване на въздушна подкрепа при техни военни операции със самолети F16, B1B, дронове и други подходящи средства. По този начин Обама ще може да твърди в края на мандата си през 2016 година, че е изпълнил обещанията си към американския народ за приключване на войните!

Тук искам само да отбележа няколко факта, които показват какъв е точно резултатът от 13-годишното пребиваване на САЩ в Афганистан.

1. Афганистан заема 175-то място от 177 възможни в индекса за корупция на Transparency International за 2013 година.

2. Атаките на талибаните стават все по-нагли и по-успешни. Така например в петък (28 ноември) части на талибаните превзеха пост на Афганистанската национална армия (АНА) в провинция Хелманд и убиха 14 афганистански войници. През последните 3 дни те атакуваха с големи сили и лагера "Бастион", наследен за АНА от британските окупационни сили, а на следващия ден, в събота, атакуваха общежитие за чужденци в Кабул и убиха чужди и афганистански граждани. Изобщо през последните 3 седмици в Кабул е имало 10 атаки и бомбени атентати на талибаните!

3. Ал-Кайда, срещу която основно беше насочена атаката в Афганистан през 2001 година, се размножи на много клонове и клончета, които плъзнаха по ислямския свят.

4. От няколко години вече Афганистан е водещата наркодържава в света:

- през 2013 година производството на суровината за опиум нарасна с 36%, на опиум с 50%, като печалбите от тези наркотици достигнаха огромни размери;

- първоначалните данни на ООН за тази година сочат увеличение на култивацията на опиум с още 7%, а производството на опиум с 17%, като Афганистан се превръща в една от страните в света, където самото население е силно зависимо от наркотиците.

Накратко, за периода на окупацията на Афганистан от САЩ страната се превърна в източник на 80-90 % от световното производство на опиум и на около 75 % от производството на хероин! Любопитното е, че този "успех" на САЩ им струва повече от един трилион долари!?!

Пакистан е другата жертва на Глобалната война срещу терора. Разбира се управляващите кръгове в Пакистан внесоха своята лепта в превръщането на страната в "пропаднала държава" още от времето на борбата срещу инвазията на СССР в Афганистан, но последните 13 години гарантираха пропадането на Пакистан в бездната на ислямския фундаментализъм. Днес привлекателността на ИДИЛ в Пакистан нараства с всеки ден. Черните знамена на Халифата се развяват на все повече и повече места, както в бедните квартали на големите градове, така и в областите, считани за крепости на талибаните. Наскоро група военни обявиха поддръжката си за Ал-Багдади, известен още като халиф Ибрахим!

Причините за идеологическото влияние на Халифата са в победите, които ИДИЛ удържа напоследък над "тираните" и "слугите" на Сатаната, както някои в ислямския свят наричат САЩ. Бедните младежи, изпаднали в безизходността, която им предлага западният модел на капитализма, съчетан с недостижимите блестящи играчки – творения на съвременните технологии, са натикани в ръцете на фундаменталисти-идеолози, които, убедени в това, че Коранът е еманация на божието слово и воля, го възприемат така, както е бил написан преди близо 1500 години при съвсем други времена и нрави. Те им осигуряват по няколкостотин долара на месец доход и щедри обещания за задгробния живот.

Според Мохамед Амир Рама, директор на Пакистанския институт за изучаване на мира:

"Няма значение, че Деш все още не се е установил в Пакистан, неговото съществувание вече оказва влияние на динамиката на ислямската войнственост тук!"

Естествено правителството и военните твърдят, че те никога няма да допуснат Халифата в Пакистан, но идеологията му непрекъснато се просмуква всред фундаменталистките кръгове, както в областите, населени с Пащуни, така и всред личния състав на армията и политическите структури в страната. Идеологията на обединението на ислямските сили започва да оказва влияние върху разединените сили на фундаменталистите в Пакистан, чиято борба често има националистически характер. Наскоро 6 командира в Северен Озиристан, начело с шейх Макдул, бивш говорител на талибаните, се обявиха за привърженици на идеите на халифата. Абу Зар Корасани пък заяви, че скоро групата ще реши как да помогне на Халифата!?

Все още става дума за опити на местните фундаменталисти да се прислонят под знамето на Халифата, защото разбират, че понастоящем тяхното движение е силно разединено и неефективно. Ръководството на Халифата изглежда е заето с по-важни дела в Ирак и Сирия, но вероятно не е далеч времето, когато халиф Ибрахим ще се опита да получи влияние в една ядрена сила, която е раздирана от етнически, племенни и религиозни междуособици. Дали той ще успее да обуздае тези междуособици в името на идеите на ислямското единство не е ясно, но процесът на изясняването на този въпрос ще бъде дълъг и мъчителен и свързан с много кръв, сълзи и страдания.

Основната трагедия на конфликта между Запада и исляма се разиграва в централен Ирак и източна Сирия. В този район внезапно възникна ново образование, което се назова Ислямска държава на Ирак и Леванта. Изненадата в това събитие се дължи на факта, че САЩ похарчиха над 25 милиарда долара, за да конституират и обучат новата армия на Ирак. Още при първото съприкосновение с малобройни контингенти от Ислямската държава, 4 дивизии на новата армия побягнаха, оставяйки на бойците на ИДИЛ най-модерно американско оръжие. Оказа се, че част от войниците в тази новосъздадена модерна армия изобщо не са се явявали в казармите, делейки заплатите си със своите началници и предоставяйки им за продан отредените им порциони от храна и дрехи. Те пък се ползвали от свободата си да се занимават с друга дейност, като по този начин и началниците и войниците си увеличавали доходите. Според резултатите от проверката на новият министър-председател на Ирак се оказва, че в иракската армия е имало 50 000 фиктивни военнослужещи, т. е. хора, които изобщо не съществуват, но се числят на служба, осигурявайки по този начин допълнителни доходи на командирите в армията от заплати, продоволствие и облекло.

http://sputniknews.com/middleeast/20141130/1015330267.html

Сега се изпращат нови "учители", които да реорганизират иракската армия, за да стане тя още по-боеспособна. Какъв лек измислиха "учителите" на тези нови модерни въоръжени сили, за да решат проблемите с рекрутинга на новите модерни армии? Ами просто ще повторят процедурата отново! Може пък този път да се получи по-добре. Нали знаете, че един от симптомите на лудостта е да правиш едно и също нещо, като всеки път очакваш да се получи различен резултат!

Усилията в областта на трениране и обучение на нови въоръжени сили на режимите в третия свят, подкрепяни от САЩ, продължават. В края на краищата предстои разгромът на новата афганистанска армия от талибаните и още много други подобни събития в бъдещето. За да посмекчи финансовото напрежение от подобни превъоръжавания и обучения, САЩ предвиждат и страните на НАТО да вземат активно участие в тази дейност. Преди няколко дена някъде ми се мярна съобщение, че и процъфтяваща България също ще внесе лептата си в този безсмислен ритуал. Сумата май не беше голяма - няколкостотин хиляди долара, но защо да не похарчим тези пари за "този дето духа", вместо да ги харчим за пътища и здравеопазване в България?

Искам да бъда разбран правилно. Аз не съм срещу борбата с ИД и ислямския фундаментализъм, но съм срещу глупашката борба, която се води в миналото и сега, защото в резултат на тази глупашка борба ислямският фундаментализъм само се разраства и в края на краищата така се роди и Ислямската държава, а Ал-Кайда плъзна по целия свят. За илюстрация на думите си ще приведа следните данни на една Британска организация за защита на човешките права:

- убийството на един терорист се постига с цената на смъртта на 28 мирни жители;

- статистиката през последните 10 години показва, че убийството на 41 терористки лидери е струвало смъртта на 1147 мирни граждани: жени, деца и старци.

http://www.informationclearinghouse.info/article40341.htm

Отгоре на всичко, според материал на станцията "Дойче Веле" се оказва, че основната подкрепа на ИДИЛ с хора и материали се извършва през Турция, която, както е известно, е член на НАТО!?!

http://www.informationclearinghouse.info/article40347.htm

"Глобалният индекс на терора", публикуван всяка година от "Института за икономика и мир", отчете преди седмица 5 пъти нарастване на броя на жертвите на тероризма през последните 13 години (след 11.9.2001). През тези 13 години САЩ похарчи 4.5 трилиона долара за войните в Афганистан, Ирак, както и изобщо за Глобалната война срещу терора, ако се възползваме от термина, въведен по времето на царуването на Джордж Буш II.

Не бива да забравяме думите на Самуел Хънтингтон, че "Западът не завладя света чрез превъзходството на своите идеи, ценности или религия, а чрез превъзходството си в прилагането на организирана сила и жестокост. Западът често забравя този факт, но останалите не го забравят!"

При съвременното състояние на нещата, когато бойците на ИДИЛ разполагат на практика със същото технологическо ниво на въоръжение, поне що се отнася до конвенционалните оръжия, особена роля играе мотивацията на нейните бойци. Западът никога няма да е в състояние да мобилизира и организира необходимите количества достатъчно мотивирана жива сила, за да се противопостави на ИДИЛ. Това ще е като мимимум дотогава, докато Западът не намери начин да привлече в борбата срещу ислямския фундаментализъм Иран и Хизбула с техните също силно мотивирани бойци, както и остатъците от секуларните режими, управлявали част от арабския свят в близкото и по-далечно минало.

Необходимо е също така да се намери и справедливо и удовлетворително решение на Палестинския въпрос. Колкото по-късно стане това, толкова по-трудна ще бъде борбата с ислямския фундаментализъм. За голяма част от ислямския свят отношението на Запада и по-специално на САЩ към Палестинския въпрос демонстрира пълна липса на справедливост и заинтересованост от съдбата на обикновените араби. Предложеният наскоро от Натаняхо и правителството на Израел закон за "Държава на еврейската нация" по никакъв начин няма да способства за решаването на политическите, религиозни и национални проблеми в района. Този закон само още веднаж ще подчертае пристрастното отношение на САЩ и Запада към съдбата на палестинците в полза на евреите и окончателно ще превърне Израел от демократична в етнократична държава със силни тенденции към теокрация!

За съжаление шансът САЩ да се поучат от уроците на войната срещу ислямския терор за сега не е голям, поне що се отнася до близкото бъдеще. Някога Гор Видал беше казал: "We are the United States of Amnesia". Това, което Гор Видал е искал да каже, е, че американците нямат никакво чувство за ретроспекция. Те живеят само с настоящето, с всекидневните си проблеми и нужди и нито за момент не си дават труда да погледнат назад и да помислят дали проблемите им днес не се дължат на нещо, което се е случило вчера, завчера, преди година или може би преди десет години! Щатите се държат като онзи дърводелец, на който всичко му прилича на пирони и който ходи с чук в ръка, млатейки по пироните. Все още на политиците и десетките консултантски организации, щедро финансирани от държавата и частните фондации, не им идва на ума, че може би разрастването на ислямският тероризъм се дължи до голяма степен на начина по който се борим с него. Може би е време да оставим хората да се оправят със собствените си проблеми. Нека не забравяме, че кръстоносните походи не успяха да спрат ислямското нашествие в ранното средновековие. Спряха го Хан Тервел и огромните разстояния от Арабския до Иберийския полуостров. Когато турците се опитаха отново да завладеят Европа за исляма, то отново ги спряха разстоянията и в крайна сметка обединението на европейските народи в битките при Виена и Лепанто.

Не искам да кажа, че трябва да чакаме исляма отново да стигне до Мадрид и Виена, но че Европа трябва да се мобилизира и да го посрещне на границите между двете цивилизации. Ислямът никога не е бил в състояние да се мобилизира и обедини за дълго време. Няма да може да направи това и сега. Просто трябва да бъде спрян на границите на Европа, докато не изчерпи енергията си и тогава да му се помогне, ако е необходимо, да влезе в модерния свят. За тази цел е необходим санитарен кордон около исляма, докато той не намери сили да преосмисли и модернизира идеологията си.

Дилетант