Играта на покер продължава

Тези дни САЩ и НАТО изпълниха желанието на Руската федерация (РФ) и отговориха официално на предложенията ѝ от 17 декември 2021 година в писмен вид. Както и можеше да се очаква, отговорите, ако се изразим вулгарно, са "Путин да го духа!". Не само, че не се признават исканията на РФ за връщане към споразуменията от 1997 година за резонни, но САЩ решиха да изпратят допълнително около 2000 американски войници в Полша и около 1000 - в Румъния! На всеки е ясно, че 3000 нови войници в Източна Европа не решават абсолютно нищо, а само подчертават съвета към Путин, който малко по-горе оградих в кавички. Освен това се предлага започването на преговори по наскоро прекратените споразумения за разполагане и контрол върху ракетите със среден радиус на действие в Европа, както и по други изоставени по искане на НАТО и САЩ споразумения за осигуряване на безопасността в Европа. С други думи САЩ и НАТО предлагат започването на "безкрайните преговори", които руснаците изрично заявиха, че считат за загуба на време. Накратко, отговорът на предложенията на РФ от 17 декември е едно голямо и твърдо "не!"

Междувременно американските и британските тайни служби обявиха, че те имат "неоспорими доказателства", че тайните служби на РФ подготвят "операции под чужд флаг", целящи да излъжат света, че Украйна е започнала враждебни активни действия срещу проруски елементи в страната и дори срещу руските войски по границата. Както винаги в такива случаи, не се дават доказателства за инсинуациите, за да "не се компрометират източниците на (дез)информацията!". В интерес на истината трябва да отбележа, че в един от предишните си блогове не изключвах подобни действия от страна на РФ, ако се вземе решение за военни действия срещу Украйна и украинците "не са достатъчно добри да предоставят подходящ повод за това!".

От своя страна Великобритания, Полша и Украйна обявиха намерението си да сключат тристранен съюз за отбрана, което – като се има предвид, че Британия и Полша са членове на НАТО – ми изглежда като предоставяне на Украйна на достъп до НАТО през "задния вход".

Докато САЩ и Великобритания тръбят наляво и надясно, че Русия има готови планове за инвазия в Украйна и е въпрос на седмици, ако не на дни, да пусне плановете си в действие (В петък - 4 февруари 2022 година - "Блумберг" малко прибързано публикува сензационно съобщение, че атаката на Русия срещу Украйна вече е започнала, за което агенцията се наложи да се извинява). Украинските ръководители пък твърдят, че според тях няма нищо подобно и Русия само блъфира с концентрацията на войски по границите на Украйна и маневрите, в които тези войски участват!? Подобно е и мнението на много от останалите европейски държави, които искрено желаят през тези студени зимни месеци да не започва никаква война, която неизбежно ще доведе до смущения в доставките на газ от Русия. Упоритостта, с която САЩ и Великобритания настояват, че Русия подготвя сериозна провокация, за да оправдае започването на въоръжени действия срещу Украйна, цели да се гарантира, че всяко начало на военни действия между Русия и Украйна, независимо от повода, ще бъде считано като резултат от руска провокация!

Моето мнение относно събитията в Украйна и реакцията на тези събития в Русия е много просто и според мен – понятно, за всеки непредубеден българин. Ще се опитам, доколкото мога, в следните редове да изясня какво имам предвид:

1. Съвременна Украйна, в териториално и демографско отношение, е едно доста изкуствено творение, което, поне в съвременните си граници, изобщо няма историческата основа, която ѝ се приписва.

2. Днешните земи на Югоизточна Украйна (около Черно море) по времето на Киевска Рус са били владени от номадски племена и в различни периоди са били части от Хазарското царство и други недълготрайни племенни обединения. След победата на Киевска Рус над Хазарите, тези земи продължават да бъдат жизнено пространство на различни народи, като например кумани, черкези, печенеги, българи и т. н. В никакъв случай не може да се счита, че тези земи са били каквато и да е част от Киевска Рус в онези времена.

3. След монголското нашествие (през XIII век), което ликвидира и Киевска Рус, земите в днешна Югоизточна Украйна се превръщат във владение на Ордата. В по-късен период известно влияние върху тези територии оказва Полско-Литовското сдружение, но на практика тези земи са били обезлюдявани от ежегодни нашествия на татарите от Кримското ханство, които са набирали роби за пазарите в Истанбул. От своя страна, по-късно, казаците от Запорожката сеч често слизат с кораби по Днепър и нападат татарите и турците покрай северните брегове на Черно море, като на моменти достигат дори до вратите на Истанбул.

4. През XVII и XVIII век Московското царство, което по това време вече е в ръцете на Романови, постепенно започва да завладява степите около северните брегове на Черно море. Алексей Романов сключва договор със Запорожката сеч, предвождана от Богдан Хмелницки, с който Запорожките казаци се присъединяват към Русия, а Петър Велики за пръв път превзема град Азов на Черно море и строи първата черноморска руска флота.

5. Завладяването на днешна югоизточна Украйна и Крим завършва по времето на Екатерина Велика, когато под ръководството на княз Потемкин Таврический (наречен така в чест на присъединяването към империята на Таврида, днешен Крим) тези земи заедно с Крим са присъединени към Русия под името Новорусия. Потемкин организира и колонизацията на Новорусия, като по това време са създадени много градове в тези земи, като Одеса, Николаев, Днепропетровск, Донецк и т. н. Известният израз "Потемкински села" идва от времето, когато Потемкин организира за двора на Екатерина (в пътуването инкогнито участва и австрийският император Франц Йосиф) пътуване по реките на Новорусия до Крим, за да демонстрира на императрицата заселването и усвояването на новите владения на империята. Горе-долу по това време се извършва и разделянето на Полша между Русия, Австрия и Прусия, при което част от днешна Украйна е твърдо закрепена за Австрия (Галичина и други области от днешна Западна Украйна, които до този момент са били части от Полша).

6. За пръв път се заговорва за украинска държава по време на Първата световна война, когато Русия е обзета от революция и различни амбициозни дейци организират по цялата империя псевдонационални образувания, които преживяват месеци до година-две. По това време се организират Украински републики, Донбаска и Криворожка република, "Гуляй поле" на Махно и т. н.

7. С цел да привлекат на своя страна националистическите елементи, проявили се главно в Западна Украйна, болшевиките създават Украинската съветска социалистическа република, първоначално със столица Харков, а по-късно със столица Киев (след като Киев е освободен от немска, а по-късно и от полска окупация).

8. Окончателно Западна Украйна, която днес е в основата на националистическата идеология, завладяла Украйна, е присъединена към СССР след Втората световна война. С други думи крепостта на украинския национализъм никога не е била част от днешна Украйна и исторически се е развивала като част от Австро-Унгария или Полша. Последователите на Бандера, понастоящем обявен за украински национален герой, които са сътрудничели на нацистите, са избивали с еднакво настървение както съветските граждани на Украйна, така и поляците, които са живеели в големи количества в Западна Украйна.

Демографски голяма част от украинския народ са всъщност в една или друга степен етнически руснаци, говорещи диалект, който се е формирал както естествено се формира всеки диалект. Преди около 60 години, когато за около 4 месеца живях и учих в Харков, аз чувах украински отвреме-навреме само по радиоточката, която беше инсталирана в стаята ни в общежитието и никога на улицата или от колегите си. Впечатлението ми за украинския език беше, че това е един език, който по речников състав е някъде между българския и руския, но по-близо до руския.

Така наречените украинци, поне тази част от тях, които живеят в Югоизточна Украйна (някогашна Новорусия), етнически и езиково, са за руснаците както са славянските македонци от Северна Македония за българите.

Чел съм доста исторически книги от западни автори за Византийската и Отоманската империи с цел да разбера кога започва да се говори за македонско население на Балканите в смисъла, в който се говори по този въпрос в днешна Северна Македония. Определено съм установил, че за македонци в тези книги не се говори до началото на XX век! Дори съм чел писания от югославски автори, според които българските окупационни войски през Втората световна война първоначално са били посрещнати в Скопска Македония с хляб и сол като освободители. По време на войната обаче българските войски е трябвало да се борят срещу комунистическото и югославското националистическо партизанско движение в територията, поради което се е стигнало до жестокости спрямо поддръжниците на партизаните, каквито жестокости между другото е имало по същото време и в България. След войната тези жестокости са били раздути до неимоверни размери и на тази база се развива и т. нар. "македонизация" на българите от тази област на Югославия. Днес, на практика, в Украйна се развива подобен процес на "украинизация" на населението, като му се насажда омраза към Русия и руснаците. В процеса на "украинизация" "украинистите" не се свенят, подобно на "македонистите", да използват всякакви средства – "македонистите" твърдят, че българите са татари, а "украинистите" твърдят, че руснаците са угро-татари, каквото и да означава това!?

Според мен още някое и друго десетилетие и цялото население на Украйна ще мрази руснаците, така както днешните северомакедонци от славянски произход мразят българите и ги считат за виновни за всички проблеми, които те имат! Това е въпросът, който Русия трябва да реши в минимални срокове – прекъсването на възможността за насаждане на антируски настроения всред младежта и създаването на една враждебна на Русия държава поне в тази част на Украйна, която все още може да бъде спасена за руския етнос. Изглежда, че именно тази задача днешното ръководство на Русия си е поставило за решение. Според мен тази задача може да се реши само чрез откъсване на Новоросия от останалата част на Украйна, част от която никога не е принадлежала на Русия нито териториално, нито пък културно и психологически.

Дали Путин и компания ще имат "топките" да решат този проблем поне чрез разделянето на Украйна, предстои да видим вероятно в близките един-два месеца? Засега само сме свидетели на покер от най-високо ниво и с най-високи залози. Днес Западът не е готов да се бори с оръжие в ръка за Украйна, но след едно или две десетилетия вероятно ще е достатъчно уверен в поддръжката на населението на територията, за да е готов и на въоръжен конфликт заради Украйна.

Забележка. Следните няколко линка представляват интересни дискусии, свързани с политиката на САЩ спрямо Русия:

https://youtu.be/r-pbaokzIgY

https://youtu.be/AJubAhRiMvY

http://skandalno.net/%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d1%80-%d0%b4%d1%83%d0%b3%d0%b8%d0%bd-%d0%b0%d0%ba%d0%be-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d0%b0%d0%ba-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d1%83%d1%85%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-188684/

Дилетант

Война до последния жив украинец!?

Изглежда, че позицията на "колективния Запад" в отговор на предложенията на Русия от 17 декември 2021 година е, че той ще помогне на Украйна да воюва срещу Русия до последния жив украинец!

САЩ обявиха, че спешно изпращат на Украйна оръжия за нови 200 милиона долара. Великобритания също обяви спешното изпращане на оръжие, а САЩ и Великобритания обявиха, че разрешават на прибалтийските републики да изпратят в Украйна оръжие, доставено от тях. Само Германия, кой знае защо, отказа оръжията, продадени от нея на прибалтийските републики, да бъдат изпратени в помощ на Украйна!? Всички обаче в унисон декларираха увереността си, че украинците до един са готови да "хванат гората" и да станат партизани, борещи се срещу руското нашествие, ако и когато то се състои!

Политическата реакция на управляващите в някои страни от НАТО е малко нещо разнобойна. Полша и Румъния заявиха, че те се чувстват щастливи с военните бази на САЩ на тяхна територия и са готови да си понесат последствията за наличието им. В други страни пък, като България, политиците се чудят как точно, без да накърняват чувствата на господарите и народите си, да обясняват, че ако се наложи да приемат чужди бази, то това ще стане единствено по тяхно желание, а не като диктат отвън!?

Руснаците още с изпращането на проектодоговорите от 17 декември заявиха, че те не се интересуват от дълготрайни преговори, а желаят бърз писмен отговор на тези договори. Това възбуди у политиците в САЩ и НАТО привкус на някаква принуда, да не кажем ултиматум! "Колективният Запад", разбира се, обяви, че "тези неща не стават така бързо" и че САЩ и НАТО искат въпросите за безопасността в Европа да бъдат подложени на дълготрайни и задълбочени преговори, т. е. на умъртвяване чрез бавно задушаване! Все пак Русия успя да си издейства поне писмен отговор от САЩ, който се очаква в последната седмица на януари 2022 година.

Важно искане на Русия в нейните предложения е писмено обещание от САЩ и НАТО, че Украйна, Молдова, Грузия и изобщо бившите страни членки на СССР няма да бъдат приемани в НАТО!

Възражението на САЩ и страните членки на НАТО е, че техният морал не им позволява да ограничават аспирациите на която и да е държава да кандидатства за членство в НАТО.

Решенията за членство в НАТО се приемат с абсолютно болшинство и макар че може да се твърди, че никоя държава няма право да забранява на друга държава да кандидатства за членство в съюза, то не съществува забрана, за която и да е държава, вече членка на съюза, да гласува против приемането на която и да е друга нова държава. Една от причините за подобно вето може да бъде например съображението, че членството на новата държава не допринася за постигането на основните цели на НАТО - осигуряването на мира на европейския континент. Последното е валидно разбира се, ако целта на съществуването на НАТО е наистина мирът в Европа!? По всичко личи, че целта на НАТО не е осигуряването на мира в Европа, щом САЩ отказват да се съгласят да се замрази приемането на нови държави в съюза, след като това е толкова важно за единствения признат стратегически противник на НАТО в Европа!

В предишния си блог аз писах за моите съображения относно дилемата, която понастоящем стои пред Путин. Трябва да призная, че нямам практически нищо ново да добавя към съображенията си по този въпрос, а и развитието на международната обстановка досега не донесе нищо ново във фактите и обстоятелствата на текущото противостоене между НАТО и Русия. Само неочакваните събития в Казахстан послужиха на руснаците като повод за демонстрация на техните възможности за "проектиране на военна сила", но това е по-скоро детайл в настоящата конфронтация, който само демонстрира разликата във военнотехническите възможности на Русия и НАТО в настоящия момент.

Средствата за масова дезинформация (СМД) за "обща употреба" по света, коментират с дълбоко възмущение "наглостта" на Путин и компания, които се опитват по абсолютно "недопустим начин" да диктуват на "героичния самоосъзнал се украински народ" как да живее, забравяйки близката история на намеса на страните си и НАТО в държави като Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и т. н., в чиито режими те видяха "жестока опасност" за своите интереси и съществувание, въпреки географската отдалеченост на тези държави! Не случайно един известен журналист нарича САЩ "United States of Amnesia" поради невероятната им способност да изтриват от националната си памет всяко срамно или неприятно историческо събитие!

Сериозните, професионални политически анализатори гледат на настоящите събития с далеч по голяма сериозност и загриженост, отчитайки целия комплекс от обстоятелства, характеризиращи настоящата вътрешно-икономическа, външно-политическа и военно-техническа кондиция на САЩ, Европейския съюз и НАТО. Това е свързано преди всичко с предизвикателството на Китай към Запада и утвърждаващото се в САЩ мнение, че страната не може да устои едновременно на предизвикателство от две велики държави, едната от които – Русия – е военна и суровинна велика сила, а другата е индустриална и военна велика сила! Следната публикация:

"The Overstretched Superpower" By Hal Brands

Няма ли Америка повече врагове, отколкото е в състояние да се справи?

https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2022-01-18/overstretched-superpower?utm_medium=newsletters&utm_source=twofa&utm_campaign=The%20Overstretched%20Superpower&utm_content=20220121&utm_term=FA%20This%20Week%20-%20112017

Авторът проследява промяната на военната доктрина на САЩ през последните 30 години. Отначало тя предвиждаше военната машина на САЩ да е в състояние да се справи с две войни едновременно. Когато се нагази в две войни – в Афганистан и в Ирак, военните теоретици на САЩ разбраха, че страната не е в състояние да води успешно две войни, а само една, а във втората да установи военно равновесие! Сега вече е ясно, че всички тези постановки са се отнасяли само за войни с малки и слаби държави, а понастоящем САЩ трябва да се противопостави на две велики военни сили. Възникват сериозни съмнения, че военната машина на страната е в състояние да воюва едновременно и с Русия и с Китай, като е съмнително дали тя е в състояние да се противопостави дори само на едната от тях. Именно по тази причина администрацията на Байдън декларира, че тя няма да защищава военно Украйна, а само ще наложи "много жестоки санкции" на Русия, ако тя дръзне да нападне Украйна!

От коментарите на различни украински русофоби личи, че те изобщо не са доволни от реакцията на САЩ и НАТО на заплахите на Русия и се чувстват предадени от "колективния Запад".

Засега е ясно само едно нещо, а именно, че Русия няма да започне военни действия срещу Украйна до края на Олимпийските игри, които, както е известно, ще се провеждат в Пекин. За Путин е важно в този момент да не развали кефа на своя най-голям съюзник, като провали игрите с една инвазия в Украйна. След игрите обаче всички опции са отворени и вероятно ще разберем дали Путин блъфира или сериозно има намерение веднаж завинаги да разреши украинския проблем чрез разделянето на страната или превръщането ѝ в конфедерация, която много трудно ще се организира да се противопостави на Русия. Конфедерацията би осигурила неутралитет на Украйна, което – при разумно управление – би превърнало тази богата и плодородна земя в рай за нейното население!

Дилетант

 

Дилемата на Путин

На 17 декември 2021 година външното министерство на Руската Федерация (РФ) публикува текстовете на две проектосъглашения – първото между РФ и НАТО и второто между РФ и САЩ.

"Съглашение за мерките за осигуряване на сигурността на Руската Федерация и на държавите членки на НАТО"

https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790803/?lang=en

"Договор между Съединените Американски Щати и Руската Федерация за гарантиране на сигурността"

https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790818/?lang=en

Този факт бе възприет от "средствата за масова дезинформация" (СМД) в "демократичните страни на евро-атлантическите ценности", като хвърляне на активирана бомба в театрална зала, погълната от любовна авантюра, разиграваща се на сцената! Според анализаторите от СМД и бюрократите-политици възмутителни са както съдържанието на двата проекта, така и фактът, че те са публикувани в официалните средства за информация, а не са предложени тайно за обсъждане от заинтересованите страни!? Публикуването на проектите се разглежда като акт на зловредна пропаганда, целяща да осигури евтино предимство на руската страна и "доказателство" за липса на истинско намерение за преговори!

Без да се спирам подробно на отделните точки на предложените проекти, защото самите документи са доста кратки и ясни, ще се опитам да коментирам само тези моменти, които възбуждат най-голямо възмущение сред западните политици и анализаторите от СМД.

В предложението за съглашение по сигурността между РФ и НАТО се цитират споразуменията и декларациите на съюза, свързани с намерението за приемане в НАТО на страни от бившия Варшавски договор от май 1997 година. В тези документи организацията обещава, че "няма да дислоцира за постоянно значителни военни контингенти на територията на новите страни-членки на съюза, както и че НАТО няма намерение, нито планове, нито причини да разполага ядрено оръжие на територията на тези държави."

Всъщност тези ангажименти и обещания на НАТО и САЩ отдавна са нарушени. Още президентът Буш Младши разтури договора за ограничаване на средствата за защита от стратегически ракети, като САЩ започна изграждането на противоракетни комплекси в Полша и Румъния под невероятния предлог, че те са предназначени за защита от ракети изстреляни от ... Иран!? По-сериозният проблем в този ход е, че установките, предназначени за изстрелването на противоракетните ракети, са пригодни и за изстрелване на крилати ракети, което представлява нарушение на договора за забрана на ракетите със среден обсег на действие, факт нееднократно подчертаван от военните в РФ! Впоследствие бяха изградени бази за съхраняване и позициониране на тежка военна техника на територията на практически всички страни, бивши членки на Варшавския договор, а напоследък започна и дислокацията на контингенти от международни военни части на НАТО в Полша и в прибалтийските държави.

По повод на тези ходове на НАТО, които са в нарушение на задълженията, поети през май 1997 година, СМД твърдят, че с окупацията на Крим през 2014 година и разпалването на гражданската война в Донбас, положението в Източна Европа се е изменило значително и РФ се е превърнала в стратегически враг и противник на НАТО, поради което тези мерки, макар и в нарушение на предишни задължения, са жизнено важни ходове за защитата на сигурността и мира в Европа!

Накратко в проекта за съглашение по сигурността между РФ и НАТО Русия настоява за връщане към отношенията, установени след разтурянето на Варшавския договор и СССР!

Проектът за съглашение между РФ и САЩ според западните анализатори и дипломати също съдържа неприемливи за САЩ условия. Вашингтон вероятно няма да се съгласи, че "двете страни няма да предприемат мерки за сигурност ..., които могат да подкопаят сигурността на противната страна". Според Вашингтон Москва е демонстрирала, че представата ѝ за сигурност и мерките, които могат да я подкопаят, са изключително широки и по тази причина неприемливи за САЩ! По мнението на САЩ е недопустимо РФ да иска Вашингтон да гарантира, че в НАТО няма да бъдат приемани нови държави измежду бившите републики на СССР! Според САЩ и НАТО от тяхна страна би било неморално да налагат ограничения на други страни да не се присъединяват към съюза, ако те смятат, че това ще гарантира тяхната сигурност! Москва поставя на Вашингтон и условие да не въоръжава с нападателни оръжия, а също така да не създава свои военни бази на територията на държавите от бившия Съветски съюз.

Най-вероятният отговор на колективния Запад на "провокационния ход" на Москва е да започне безкрайни преговори, които в крайна сметка да не доведат до решение на безусловните проблеми за сигурността ѝ, които Русия посочва с тези два проекта за съглашения. Не по-маловажен е и фактът, че Сенатът на САЩ в никакъв случай няма да ратифицира какъвто и да е международен договор, предложен от демократа Байдън.

Дилемата на Путин е да убеди САЩ и НАТО, че РФ е готова да реши проблемите със сигурността си, произтичащи от политиката на САЩ и НАТО по източните ѝ граници, ако е необходимо с "военно-технически средства" (каквото и да означава това), независимо от намеренията на Запада през следващите седмици! По този въпрос напълно определено се изказа заместник-министърът на външните работи на РФ Рябков, декларирайки, че "ние не искаме преговори, ние искаме гаранции за сигурност и то в най-скоро време!". Въпросът е дали Путин наистина е готов да използва военна сила, по-специално срещу Украйна, ако НАТО и САЩ не демонстрират готовност за дипломатическо решаване на конфронтацията!?

В отговор на предложенията на РФ, САЩ се съгласиха на преговори на 10 януари, а ръководството на НАТО обяви началото на подобни преговори за 12 януари. В същото време президентът Байдън проведе разговори с Путин и Зеленски по телефона, в които отбеляза, че САЩ продължава да гарантира независимостта и суверенитета на Украйна и правото на всички държави, които желаят това, да се присъединят към НАТО, както и правото на НАТО да приеме в съюза всяка държава, която пожелае това! Интересното е, че САЩ и НАТО представят правото си да приемат в съюза когото си пожелаят, едва ли не формулирайки това като морално задължение на съюза! Това е нов елемент на морал в световната практика, който досега не е съществувал. Досега нито един военен или политически съюз не е обявявал, че се чувства морално задължен да приема за член всяка държава, която пожелае това!?

В обещанията за безусловна подкрепа за Украйна обаче има една особеност. Както САЩ, така и НАТО, подчертават, че те ще наложат най-сериозни санкции от всякакъв характер на РФ, но не споменават нито дума за възможна военна конфронтация с Русия в защита на Украйна! За подобна конфронтация Западът досега не е поемал никакви ангажименти и по всичко личи, че поне засега няма намерение да поема подобни задължения. От своя страна Путин отбелязва, че срещу РФ са наложени толкова санкции, че той не си представя какви допълнителни санкции Западът може още да измисли!?

През последните дни на 2021 година Путин разговаря с ръководителя на Китай Си Дзинпин и както изглежда между тях съществува единство в конфронтацията им със Запада, в която Китай си има "своята Украйна" наречена Тайван!

От моята дилетантска гледна точка Путин има два пътя за решаване на украинския проблем.

Първият път е отговор на фиктивна или реална украинска военна атака срещу ДНР и ЛНР. При подобно развитие украинските въоръжени сили вероятно ще претърпят поражение, но гаранция за лека победа за РФ няма. При това основният въпрос е какво ще стане след поражението? Дали украинското население ще се съпротивлява на руските войски или ще приеме поражението като някакво спасение от настоящата си съдба? Ако населението в южна и източна Украйна приеме промяната и установи "републики" от типа на ДНР и ЛНР, то тези републики (на базата на сегашните области в тази част на Украйна) могат да се обединят в конфедерация наречена Новорусия или нещо подобно и да се отделят от Украйна. Подобно териториално решение за РФ е приемливо, тъй като решава проблема за непосредствената близост на НАТО до главните градове в европейска Русия.

Вторият път е възприемане на тактиката на Израел спрямо военните заплахи от съседните му ислямски държави, а именно удари по отделни точки с военно значение за Украйна, с което да се разруши авторитета на правителството всред населението, че е в състояние да контролира страната и да обезпечава нормалното ѝ функциониране. За тази цел РФ трябва да обяви какви военни обекти няма да толерира и ще унищожава в Украйна, преди те да започнат да функционират. Унищожаването на тези обекти трябва да става по начин и време, което да предизвиква минимални човешки жертви.

В заключение трябва да отбележа, че Путин избра този момент за конфронтация със Запада, защото в момента руската армия практически е приключила превъоръжаването и реорганизацията си, а НАТО тепърва трябва да се организира за новата стратегическа обстановка, както в Европа, така и в света.

Съединените щати от своя страна се намират също в преходен момент – от стратегическо съсредоточаване в Европа към стратегическо съсредоточаване в Далечния изток. Американският военно-промишлен комплекс загуби военните си поръчки, произтичащи от войните в Близкия и Средния Изток, и сега трябва да намери нови пазари за оръжейното си производство, които изглежда ще бъдат в Европа и в Далечния изток.

Дилетант

 

Хип-Хип-Ура за Радев!

Бързам да обясня просто и ясно: защо смятам, че президентът Румен Радев заслужава тази акламация, която си спомням от отдавна отминалото детство и младост.

Представете си за момент, че вие сте честен и смел български патриот. Избран сте на най-престижния пост в цялата страна, от целия народ. Влизате в президентството, знаейки че в една или друга степен на вас се подчиняват и пред вас се отчитат редица тайни служби на държавата. Още на предишната си длъжност - главнокомандуващ на военновъздушните сили на България - вие имате достъп до тайни служби и информация. Ставайки най-висшия човек в държавата, към вас тайно или явно се обръщат хора на високи постове в тайните служби, които по една или друга причина са недоволни от изпълнителната власт в страната. Вие също знаете, че има сериозни причини за недоволство и много от недоволните са справедливо възмутени от това, което става в държавата. Информация за нередности и откровени престъпления започва да се просмуква към вас и потокът от тази информация нараства непрекъснато. Недоволните вярват във вашата честност и патриотизъм и вие се чувствате задължен да отговорите на тяхното доверие!

Какво обаче можете да направите? Всички от изпълнителната власт публично крещят, че президентът по конституция е "обединител на нацията"! Това за тях означава, че те очакват от вас подкрепа и участие в ограбването на държавата, защото ако не участвате в техния грабеж, вие не сте "обединител на нацията", а сте "разединител на нацията", който насъсква едни българи срещу други българи, па било то и честните българи срещу крадците българи!

Бидейки честен и умен човек, а също така и хладнокръвен пилот на изтребител, изпадал в много критични ситуации и винаги излизал с чест от тях, вие решавате да събирате информация, да събирате около себе си честни и почтени хора и да чакате удобния момент, когато изпълнителната власт ще затъне до гуша в собствените си екскременти и ще направи фатално грешен ход.

Най-после този момент настъпва. Обезпокоена от вашето нежелание да се включите във вакханалията на грабеж и корупция, изпълнителната власт решава да "обърне другия край", т. е. да ви компрометира в очите на народа, защото идват нови избори и вие сте ужасно неудобен за втори президентски мандат.

За зла участ на изпълнителната власт и нейната бухалка - прокуратурата по времето, когато те решават да проведат операцията си за компрометирането ви, в София вече се надига протест срещу безобразията на изпълнителната власт. За вас е естествено да излезете пред президентството и да вдигнете юмрук като символ на Вашите симпатии към протестите на хората. Мафията на законодателната и изпълнителната власт надига бесен вой, защото вдигнатият юмрук им напомня за минали революции, а те ненавиждат революциите, защото те често водят до смяна на цели политически прослойки! Кой знае защо върховете на изпълнителната и законодателната власт се смятат за елит на нацията, макар че никога не са били елит в истинския смисъл на тази дума или поне отдавна са престанали да бъдат елит, а са се превърнали в най-обикновена мръсна пяна, изплувала на политическата повърхност.

За зла участ на самозабравилата се политическа върхушка, обединила се в нечестив съюз с прокуратурата и мафията, предстоят избори и резултатите от тях демонстрират неустойчив баланс между злото, олицетворено от слугите на мафията от една страна и разединеното и объркано множество, желаещо промени, но неспособно да се организира, за да ги постигне. Това е именно момента, който сте чакали толкова време. Необходимо е да назначите служебно правителство от честни и безкомпромисни хора, които да разкрият, доколкото е възможно, за краткия период на управлението си поне част от машинациите и грабежа на предишната власт. Необходимо е да се осигурят и максимално честни избори, за да се парират предизборните измами на бившите управляващи партии, които са запълнили административния ресурс на държавата със свои хора "калинки" и безскрупулни оператори, които владеят тайните на властта и могат да устоят за известно време на атаките на доброто!

За съжаление новите сили, влезли в парламента, не са в състояние да се обединят и да съставят правителство, което да продължи започнатите от служебното правителство промени.

Отново идва нова парламентарна криза и нови избори, съчетани с избори за президент. Много важно е този път избраните от вас хора, доказали вече способността си да управляват, да консолидират около себе си патриотичните сили, готови да поемат управлението на страната и да ликвидират фаталното срастване на старите управляващи партии с мафията. Фактът, че този път се провеждат и президентски избори, е от особено значение, защото това ви дава възможност да участвате пряко в предизборната борба и да помагате по един или друг начин на издигнатите от вас нови политици и на политическите сили, които се консолидират около тях.

Вие и вашите съмишленици печелите, а останалите партии – готови да съдействат на промяната – губят част от предишните си позиции, което ги изправя пред политическата пропаст на забвението. Дилемата пред тях е или да преглътнат част от догматичните си идеи и мъгляви зависимости и да се постараят да поведат заедно с вашите избраници страната в нужната посока към промяна и ликвидиране на стария корумпиран режим, или да рискуват нови избори, в които те ще трябва да обясняват пред електората си защо са се отказали от възможността за промени!?

Така накратко аз виждам първия мандат на управлението на Радев и не намирам нищо лошо и укорително в поведението му като президент! Напротив, аз съм убеден, че това, което постигна през тези пет години, е достойно за уважение и възхищение!

Неизбежно тук и там се чуват шушукания и съмнения чий проект е всичко това, което става на политическата сцена в България? Уважавани от мен анализатори, като професор Иво Христов и доцент Валентин Вацев, са изненадани и гадаят за посолството, което манипулира цялата тази сложна игра!? Имам чувството, че политическият цинизъм в България е достигнал дотам, че никой не допуска, че някой българин или че има българи, които могат да оглавят каквито и да е политически движения по собствена инициатива, без кукловоди от посолствата на хранителите на демокрацията и евроатлантическите ценности!?

Забележка. В това отношение особено концентрирано е есето на Калина Андронова, излъчено по БНР, която дава откровен израз на владеещия анализаторските среди политически цинизъм:

https://bnr.bg/play/post/101570965

Кой знае, те може и да са прави, а аз да съм един наивен мечтател, който все още вярва, че понякога кукловодите могат да изпуснат конците, а куклите да се окажат нормални живи хора със собствени идеи и намерения, дори нещо повече – хора с достойнство и хора с увереност и гордост, че и те могат да направят нещо сами! Надежда в мен буди фактът, че Радев отдавна е известен като дисидент в областта на външната политика с мнението си, че Крим де факто е руски и че санкциите срещу Русия не помагат и не могат да помогнат за неговото връщане към Украйна. По този въпрос аз имам далеч по-радикално мнение, а именно, че Крим никога не е принадлежал на Украйна, а ѝ е бил даден незаконно по съмнителни вътрешнополитически съображения от Никита Хрушчов. Нещо повече територията на югоизточна Украйна, известна в историята като Новорусия, също никога не е принадлежала на държавата Украйна, защото, когато тези земи са присъединени към Руската империя, подобна държава не е съществувала, а е била чисто географско понятие, означаващо "земя в покрайнините на империята". Това разбира се е мое лично мнение и дали то се разделя или не от Радев, аз нямам никаква представа!

Ясно е едно, че всякакви гадания за бъдещето на правителството на новата партийна коалиция са твърде преждевременни. Мисля, че в случая е много уместен известният дисклеймър на финансовите съветници при продажба на клиенти на финансови инструменти, че "Миналите финансови резултати не са гаранция за бъдещи успехи!". С други думи: "Ще поживеем и ще видим", но не бива априори да клеймим "рицарите на промяната" като чужди агенти, изпратени на мисия да превърнат България в тотална жертва на чужди имперски амбиции!

Трябва обаче да си дадем ясна сметка, че в небето на Европа, а и на света, се събират черни облаци на предстоящи торнада и бури. Предвестник на подобни "атмосферни изяви" е виртуалната среща на Байдън и Путин. "Средствата за масова дезинформация" (СМД) в България, а и до голяма степен в демократичния Запад, говорят небивалици и фантасмагории за това, което е говорено на тази среща. Аз ще се опитам да илюстрирам с конкретен исторически пример, кратко и ясно, за какво е ставало дума на разговорите.

Преди всичко по-възрастните трябва да си опреснят паметта, а по-младите да прочетат това-онова за така наречената "Карибска (кубинска) криза" между СССР и САЩ през 1961-1962 година. Тогава СССР започна тайно да инсталира ракети с ядрени заряди в Куба, но американците разбраха това и категорично заявиха на руснаците, че те не могат да допуснат подобни ракети в такава близост до САЩ и ще бомбардират базите и ще ги атакуват с десантни части, ако руснаците не ги ликвидират. (По-късно се разбра, че светът е бил буквално на прага на ядрено унищожение, тъй като командирът на руските части в Куба е имал заповед да използва ракетите при опит за унищожаване на базите от САЩ.) Имаше и конкретни стъпки на ескалация в конфликта, на които няма да се спирам сега, но в края на краищата разумът надделя и кризата беше преодоляна. СССР изтегли ракетите си, САЩ обещаха да не се опитват да свалят режима на Кастро със сила и обещаха да изтеглят подобни американски ракети, разположени в Турция.

Днес положението е подобно, само дето ролите на държавите са разменени. САЩ се опитва да създаде бази в опасна близост до Русия, а Путин няма друг избор освен да обяви, че ако настъплението на НАТО на Изток не спре, то Русия се смята в пълното си право да противодейства с всякакви мерки, включително и военна атака! Между другото известният израелски анализатор Яков Кедми отдавна говори за това, че Русия трябва да възприеме курса на Израел за абсолютна нетърпимост срещу развития в съседни държави, които го заплашват с внезапна промяна на стратегическия баланс на силите. Той посочва като примери бомбардировките от Израел на бъдещите атомни реактори в Ирак и Сирия, както и редица други атаки срещу потенциално опасни мероприятия на ислямски държави.

Всичко това прави обстановката в Източна Европа изключително деликатна и опасна. В тази връзка кой стои начело на държавата в момента и какви са неговите зависимости може да се окаже фатално за страната. България, през цялата си история на третото си съществувание, винаги се е оказвала на губещата страна в европейските и световните конфликти. Очевидно българите не успяват да преценят шансовете на противостоящите си велики сили и може би затова би било разумно поне веднъж да се опитат да бъдат неутрални в новия нарастващ конфликт между Запада и Изтока!? Може би е крайно време да се извади поука от мъдростта на поговорката за атовете и магаретата!?

Дилетант

 

Дубай зове Бойко Борисов

Този път резултатите от изборите изглеждат сериозни. ГЕРБ се смъкна още по-надолу в скалата на народната любов и ако този път бъде създадено правителство, което да се задържи поне година, то тогава господин Борисов вероятно ще се намира вече в Дубай или поне под домашен арест в наследствената си къща в Банкя.

Впрочем да не се самоизпреварваме, че може да изпреварим и съдбата!

В парламентарните избори за Народното събрание се класираха цели 7 партии!

На първо място е "Продължаваме промяната" (ПП), който факт аз посрещам с особено задоволство! Вярно е, че някои песимисти предупреждават, че това може да е поредният фалшив спасител (в случая са цели двама, което все пак е новост), но както е известно "надеждата умира последна", а както каза един приятел преди време "Щом толкова ги ругаят сегашните управници, момчетата може и да са истински!"

ГЕРБ отново е на второ място, но какво да се прави, като ядрото на привържениците му очевидно са тези българи с дебелите дървени или може би каменни глави. Към тях трябва да добавим и тези, които са се впили в тялото на държавата като кърлежи. Приказките на Бойко и компания за предстоящи ужасни измами с машини и без машини не се сбъднаха и вероятно поне част от привържениците на ГЕРБ ще разтърсят глави и ще се събудят от блажения сън до държавната цицка, която трябва да вярваме, че най-накрая ще им бъде отнета!

ДПС проявиха невероятна мобилизация, за което спомогнаха и президентските избори, в които те си имаха свой човек – турчин (предполагам само с българско гражданство), за който беше всеобща задача да гласуват! Това доведе до голяма активност както в Турция, така и в България. Този факт би трябвало най-после да покаже на българите до какво води изборната апатия, но както е известно, нашият народ се мобилизира само в краен случай и то ако разбере, че случаят е краен!

БСП продължи заслуженото си смъкване надолу, което ще престане само тогава, когато ръководителите ѝ престанат да се дърлят за политиката, която трябва да водят. При това те дори не са способни да обяснят на последователите си какво точно искат и защо го искат и това е именно причината за непрекъснатата загуба на електорат. Нинова проведе през последните години велика борба за изхвърляне от партията на колаборационистите с олигархията, ГЕРБ и ДПС, ако наистина разбирам какво се опитваше да направи. Тази нейна борба до голяма степен изглежда завърши и сега е време, както обикновено става, да си замине и тя. Както е известно "никое добро дело не остава ненаказано!". Причината е, че при вършенето на доброто дело извършителят обикновено настъпва много мазоли, за което, като му дойде времето, ще му припомнят. Да не говорим, че лично аз, схващайки дейността на Нинова по такъв революционен начин, така и не можах да разбера какво точно тя смята да прави, след като постигне целите си по реорганизацията на партията!? Дано и тя и останалите ръководители на БСП разберат важността на момента и престанат да дуят бузи, а да се захванат с ПП да извършат необходимите реформи, за които и те са говорили, че се борят през последните години. Успехът на подобно сътрудничество ще донесе плодове и на БСП, ако нейното ръководство успее да оцени кое е важно за момента за държавата и народа.

ИТН се класира на пето място, което му е много, като се има предвид последното изказване на Славето, за това какво би направил, ако има машина на времето!? Слава Богу, че такива машини няма, защото иначе Слави и началниците му биха си купили и тогава нямаше отърване от обструкции и дуене на бузи!

ДБ получи заслуженото си за неспособността да излъчи динамични ръководители, които да искат нещо повече от съдебна реформа, защото съдебната реформа е важна, но много по важно е какви ще са съдиите и особено прокурорите, а те, трябва да си признаем, са като останалите политици и държавни служители през последните години – доста корумпирани и често некомпетентни (съзнателно или несъзнателно). Безусловното преклонение пред мъдростта на пазара, с което се гордеят така наречените "десни", се оказва доста неуместно в съвременния свят на пандемии, климатични промени и възродилата се конкуренция между "либералната демокрация" (т. е. финансовият капитализъм) и възкръсналият социализъм (във все още неопределената форма, обявена наскоро от Си Дзинпин).

Най-малкият играч в парламента този път се оказа не "Изправи се BG ...", за което аз дълбоко съжалявам, а „Възраждане“ на Костадин Костадинов! При това, на предишните избори, аз за една бройка щях да гласувам за тази партия!? За съжаление Костадинов се оказа един хунвейбин, който е готов да разруши всичко, за да построи нещо ново (ново поне в неговото въображение)! Антиваксърската позиция на Костадинов е толкова нелепа и разрушителна, че за мен тя нулира всичките му патриотични намерения по отношение на НАТО и независимостта на България. Антиваксърската позиция на „Възраждане“ означава, че отказът на Костадинов да участва в каквато и да е разумна коалиционна дейност преди отпадането на всички, забележете – на всички – мерки, свързани с борбата с COVID-19, ще обрече „Възраждане“ на пълна изолация в Народното събрание и ще зачеркне всички патриотични намерения на програмата ѝ. Причината за това е, че според д-р Костадинов, такава болест няма, няма и пандемия и изобщо умрелите и умиращите са хората, които си умират естествено в този свят!

Ръководителите на ПП, Петков и Василев, с типичната им енергия, веднага се захванаха с дейност за установяване на необходимата коалиция от четирите партии: ПП, БСП, ДБ и ИТН. Те са умни момчета и разбират, че най-важната задача, преди даже да се започнат необходимите законодателни промени, е, да се намери начин да бъдат сменени Гешев и Цацаров. Причината е, че докато тези двамата са на местата, на които са сега, е почти невъзможно да се правят кадрови промени в различните държавни агенции, от които зависи успешното функциониране на държавата. Твърди се, че има начини, дори при настоящите закони, тези двамата, Гешев и Цацаров, да бъдат изхвърлени от важните позиции, които заемат, за да може да се задвижи с пълна сила прочистването на държавния апарат от калинките, които са накацали по най-важните места в него! Съхраняването от Гешев и Цацаров на позициите, на които са в момента, е гаранция и надежда за кликата на Борисов, че реставрацията на режима му е все още възможна! Опасявам се, че "старите политически вълци" от БСП и ДБ ще се запънат да започнат първо да "реформират" законодателната основа на администрацията, което неизбежно ще доведе до забатачване на икономиката и до възникването и изострянето на така желаните от ГЕРБ и ДПС проблеми във функционирането на държавния апарат в тези тежки времена. Що се отнася до ИТН, то аз по начало нямам никакво доверие на тази партия, най-вече на ръководителите ѝ като Тошко Йорданов и нему подобните сценаристи! Надеждата е, че в ИТН ще се намерят достатъчно разумни хора, за да преодолеят "ексцентричното поведение" на ръководителите на партията, ако самите те не са дошли вече до извода, че "ексцентричното им поведение" става все по-неуместно и по-неуместно!

Все пак основната ми надежда за бъдещето е в разумният и прагматичен подход на Петков и Василев, които не са обременени с догмите на "лявото" или "дясното" пространство, които се изповядват от БСП и ДБ. Дано тези две партии най-после са проумели, че "не е важно дали котката е бяла или черна, а е важно да лови мишки", както е казал великият Дън Сяо Пин!

Особено желателно е Радев и Йотова да спечелят и втория тур на президентските избори. Това изглежда почти сигурно, но именно в тази "сигурност" се крие опасността. Ако хората, гласували в първия тур за Радев и Йотова, решат, че нещата са "опечени", а Бойко Борисов и компания заедно с ДПС се организират, то е напълно възможно, поради още по ниска активност, техните "железни" електорати да поднесат на българския народ една неприятна и фатална изненада, която да провали всичко постигнато досега! Анастас Герджиков е опасна личност, от която може да се очаква всичко. Времето на тихото президентство е минало и предстоят времена на политически активни президенти, какъвто Анастас Герджиков би бил с удоволствие! Една евентуална победа на Герджиков ще сложи кръст на петгодишната дейност на Радев, който успя да се подготви, за да оглави със служебните правителства протестното движение, възникнало като неизбежна реакция на корумпираното и некомпетентно управление на ГЕРБ начело с Бойко Борисов.

Дилетант

За демокрацията, пандемията, кризите и предстоящите избори

"Демокрацията е необоснована, глупава вяра в колективната мъдрост на невежеството на отделния човек. Никой в този свят, доколкото ми е известно досега (аз съм изследвал специално това сам и с помощта на мои сътрудници), не е загубил пари, подценявайки интелигентността на широките маси обикновени хора, нито пък някой е погубил политическата си кариера по тази причина." - H. L. Mencken, Notes on Democracy.

Предизборната борба в България се води в абсолютно ненормалната обстановка на разрастваща се епидемия с растяща хоспитализация и смъртност от COVID-19. Например, във Великобритания дневният брой на заразените е около 50000, което пропорционално съответства на заразените в България, като се има предвид разликата в населението. Във Великобритания хоспитализацията почти не се отличава по абсолютни стойности от тази в България, което означава, че тя е в пъти по-голяма. Освен това смъртните случаи са около 200 души на ден, а в България вече достигат около 120, 130, което означава 6-7 пъти повече смъртни случаи на глава от населението! В същото време „българята“ проявяват невероятна упоритост, да не кажа инат, в отказа си да се имунизират. При това дори не става дума за някакви разумни съображения, защото доколкото чувам от интервютата по улиците, мнозина просто заявяват, че не желаят да се имунизират и толкоз!

Най-после правителството въведе "зелените сертификати", което всъщност трябваше да направи отдавна. Най-правилно щеше да бъде, ако още когато се дефинираха различните нива на интензивност на епидемията, беше ясно заявено, че например при 500 заболели на 100 000 души от населението, ще се въведат въпросните "зелени сертификати", за да не мрънкат сега ресторантьорите и други подобни бизнесмени, че "сертификатите" са пълна изненада и е трябвало народът да бъде предупреден поне месец напред, че подобна мярка ще бъде въведена. Според мен възмущението и протестите срещу въвеждането на "сертификатите" са напълно неуместни, защото това е една мярка, която се въвежда практически навсякъде по света, а за България се оказа, че това е единственият начин да се ускори имунизацията на дебелоглавите ни съграждани! Аз не мога да си обясня логиката на тези, които твърдят, че с изискването за имунизация им се накърнявала личната свобода!? За каква лична свобода може да се говори в случая, когато от нивото на имунизация зависи животът на хората и функционирането на икономиката? В същото време всички в един глас претендират, че държавата трябва да ги компенсира с парѝ за това, че те не могат да ходят на работа, по ресторанти, фитнес клубове, кина и други обществени заведения!? Ами тя държавата не бере парите по дърветата или в полето! За да има пари е необходима нормално функционираща икономика! Необходимо е правителството да задължи посредством "зелените сертификати" и държавните служители да се имунизират, като би могло да се предостави кратък период от една-две седмици, за да може да се реализира достатъчно плавно това мероприятие. Време е в България да се сложи край на управлението на неграмотността и безхаберието!

В същото време, като че ли пандемията не ни е достатъчна, ами се разрази и енергийна криза. Европа внезапно остана без газ, а по тази причина и без електричество. Последното не е съвсем вярно, защото Германия след трагедията във Фокушима сама се отказа от атомната енергия като източник на електричество, с което увеличи зависимостта си от доставки на природен газ. Глупостта на това решение е още по-очевидна, като се има предвид, че част от атомните електроцентрали на съседна Франция са разположени около границите на Германия и отказът от подобни централи в Германия не допринася в особено голяма степен за намаляването на опасността от аварии в подобни централи за самата Германия! Недостатъчните количества газ доведоха до недостатъчни количества електричество и за всичко това, както винаги разбира се е виновна Русия и по-специално Путин! Няма значение, че Европейската комисия настояваше да се ликвидира практиката на дългосрочните договори за доставка на газ и да се премине към пазарен механизъм на доставка, а САЩ убеждаваха ЕС, че те могат да осигурят втечнен газ на Европа и по този начин да я направят енергийно независима от Русия. Това разбира се бяха абсолютно безпочвени обещания, за което аз нееднократно съм писал в блога си. Количествата газ, които САЩ може да осигури за експорт, са недостатъчни и на висока цена, като се има предвид начинът на получаването му (фракинг) и големите нужди на вътрешния пазар на САЩ. Сега европейците може би най-накрая ще разберат, че трябва да мислят повече със собствените си глави, а не да разчитат на това друг да мисли вместо тях и да ги командва какво да правят, защото в "пазарния свят" на капитализма всеки гледа да извлече полза от останалите без да го интересува особено много тяхното благоденствие!

В допълнение към всичко останало и снабдяването с електричество на българската икономика се постави на пазарен принцип с всичките фатални опасности на този преход. При това производството на електрическа енергия в България засега е слабо зависимо от доставката на газ. Още когато се заговори за "електрическа борса" в България, аз си спомних как преди близо 20 години в Калифорния беше въведена подобна борса. Почти веднага започнаха спекулации. Производители на енергия изключваха генераторите си, защото точно в пиковите моменти на консумация се оказваше, че е "настъпил моментът за планов ремонт", с което естествено дефицитът на електрическа енергия нарастваше и разбира се нарастваха и цените ѝ. Търговците на електрическата борса с най-различни трикове също създаваха дефицити от енергия и печелеха милиони буквално за секунди, "осигурявайки" необходимите мегавати – разбира се на неколкократно завишени цени. В крайна сметка правителството реши да разследва цялата афера и в резултат на това фалира една голяма фирма, наречена "Енрон", която беше основен играч на борсата. Изпълнителният директор на фирмата се самоуби, а търговците с по-здрави нерви се отърваха със затвор и/или с големи глоби.

В заключение по този въпрос искам само да отбележа, че по моя преценка никой от съвременните политици и предполагам, че голяма част от икономистите, които често ни проповядват в речи и писания благините на "свободния пазар" и "невидимата му ръка" не са чели Адам Смит, а просто повтарят като папагали известния цитат от неговите трудове. Ако бяха наистина чели произведенията му, щяха да знаят, че Адам Смит е бил и етицист и е отдавал голямо значение на етиката на участниците в пазара. В днешни времена за етика и социален морал на бизнеса трябва да се говори с особена осторожност, защото подобни съображения рядко играят някаква роля в решенията на днешните бизнесмени.

Предизборната борба постепенно се развихря и колкото повече слушам изказванията на потенциалните бъдещи депутати, толкова повече ми идва да се разплача от отчаяние. Как е възможно в тази държава да няма умни и начетени хора, които да са мераклии да се занимават с политика? Всъщност не всичките 100% от кандидатите за народни представители възбуждат такива тъжни чувства у мен, но повечето наистина са за оплакване. Личи си, с невъоръжено око, че болшинството са тръгнали с надежда за келепир, а това е лошо.

Бойко Борисов и неговите слуги в ГЕРБ се опитват да използват с пълна сила проблемите на служебните правителства и преди всичко на президента Радев с новата вълна на пандемията и проблемите с поскъпването на енергията. Те се държат така, като че ли служебните правителства и Радев управляват вече от години и по тази причина носят цялата отговорност за некадърността и безхаберието, царящи в държавната администрация. Човек може да си помисли, че преди май 2021 година, когато на власт беше ГЕРБ начело с Бойко Борисов, управлението на пандемията е вървяло като по мед и масло, а енергетиката е била ръководена с ум и неповторима компетентност! Няма да си давам труд да коментирам безпардонните обвинения и арогантните изказвания на Бойко, Томислав Дончев, Тома Биков и тям подобни политически недоразумения за състоянието на борбата с пандемията, енергетичната криза и въобще за състоянието на българското общество и стопанство. Който има очи и ум, вижда и разбира сам, а който ги няма – все едно не е възможно да му бъдат присадени!

Единствено новата партия "Продължаваме промяната" (ПП) вдъхва някаква надежда, че ще издигне умни, начетени и почтени кандидати за парламента. Разбира се "хрътките" на ГЕРБ и ДПС се възползват от всяка възможност да втълпяват, че Кирил Петков е едва ли не държавен престъпник, а той и Асен Василев всъщност не са разкрили никакви нередности в своите министерства, останали от властването на ГЕРБ, а просто са се опитали да замажат очите на народа, измисляйки нередности, и несправедливо уволнявайки честни и почтени служители, за да назначат свои близки и познати! Изобщо "Калинките викат дръжте калинките!", а интервюиращите журналисти клепат с уши и позволяват от СМД да се сипят лъжи и инсинуации.

Трябва да призная, че Мая Манолова полека-лека успява да ме опитоми. Това го казвам, защото аз имах много лошо мнение за нея от времето на правителството на Орешарски, когато, ако не се лъжа, тя беше зам-председател на Народното събрание и ме вбесяваше с настъпателното си и даже в някои случаи арогантно поведение от трибуната на парламента. Най-вече си я спомням с неудоволствие от "Костинбродската афера", която беше една измишльотина, за която основна вина, според мен, носи Мая. От онези времена насам обаче, Мая Манолова демонстрира изключителна енергия като омбудсман, борейки се като лъвица за най-различни справедливи каузи в защита на обикновените хора. Винаги съм гледал на борбата ѝ като на изява на болни политически амбиции, но трябва да призная, че независимо от това какви са мотивите ѝ, тя безусловно е грамотен и енергичен политик, който заслужава уважение. От партията "Изправи се ..." аз се отнасях с голямо уважение и към Хаджигенов и Бабикян, но те ме сащисаха малко с подкрепата, която в един момент изразиха към президентските амбиции на Лозан Панов!

По отношение на ИТН мога да кажа, че отрицателното ми мнение само се утвърди след поста на адвокат Галина Иванчева във Фейсбук, който доказва, че ИТН е втора версия на ГЕРБ. Отношението към народните представители на партията, като към безмълвни пионки в ръцете на ръководството, е недопустимо и даже отвратително! Аз никога не съм хранел особени симпатии към ИТН, но след изнесената информация от Галина Иванчева, смятам, че подобна партия е не по-малко вредна за България от ГЕРБ!

Общо взето ми се иска да се надявам, че ПП ще набере достатъчно места в парламента, за да не разчита особено много на мрънкачи като Христо Иванов, за когото всичко започва и завършва със съдебната реформа и на амбициозни политици като Нинова, която за мен е все още една енигма, що се отнася до плановете и намеренията на БСП за бъдещото развитие на България.

В президентската надпревара се включиха толкова много личности, че просто няма начин да се обърне внимание на всеки един от тях. Все пак ще се опитам с по няколко думи да изразя отношението си поне към някои от кандидатите.

Аз поначало се отнасям с известни симпатии към Костадин Костадинов, вероятно поради патриотизма на неговите възгледи и последователността, с която се изказва за излизане на България от НАТО. За съжаление неговата "антиваксърска" позиция по отношение на COVID-19 и мнението му, че такава епидемия едва ли изобщо има, направо ме сащисват!

Известна изненада за мен представлява Николай Малинов от партия "Русофили". Аз си мислех, че той е най-обикновен безапелационен русофил, което за мен е също толкова неприемливо както и безапелационните русофоби, които са готови да се подложат на Запада дори тогава, когато никой не им го иска! Оказа се обаче, че ако се съди по думите на Малинов, той е за разумно и балансирано отношение както към Русия, така и към Запада, особено като се има предвид, че България се намира на фронтовата линия между двете, както се оказва напоследък, силно враждуващи страни. Всъщност от едно интервю на Малинов аз разбрах, че ние изглежда имаме доста близки разбирания за мястото на България в съвременната изостряща се конфронтация между Изтока и Запада, в която тя може да спечели, само ако остане неутрална връзка между двете страни, нещо като Швейцария на Балканите. За съжаление подобен неутралитет изисква политици с много разум, патриотизъм и... топки, ако мога така да се изразя, каквито България почти никога не е притежавала!

Анастас Герджиков, който се опитва да се представи като независим кандидат за президент, но е доволен от това, че получава подкрепата на ГЕРБ и това съвсем не го прави независим. Той ми падна още повече в очите, когато на въпроса какво му е мнението за Истанбулската конвенция отговори, че няма да каже, защото каквото и да каже, ще отблъсне от себе си част от избирателите!? Да си призная по-тъп отговор не съм очаквал от никой кандидат, а още по-малко от ректора на Софийския университет! Според мен с този си отговор Герджиков би трябвало да отблъсне както привържениците, така и противниците на Истанбулската конвенция. Излишно е да отбелязвам, че този въпрос има много прост отговор – решението на Конституционния съд по въпроса!

Не храня особени симпатии и към кандидатурата на Лозан Панов. Причината е, че той се е съсредоточил в реформата на съдебната система и като Мирча Кришан (имаше навремето един румънски комик, който каквото и да го питаха винаги набързо достигаше до отговора за краставичката, която съдържала 95% вода и т. н.) в отговор на всеки въпрос достига до необходимостта от съдебна реформа. Мисля, че президентството изисква доста по-широк кръг от интереси на един кандидат, като реформата на съдебната система е само един елемент от интересите на бъдещия президент. При това от обясненията на Лозан Панов за реформата изобщо не е ясно как той ще допринесе за нея и каква трябва да бъде тази пуста реформа. На мен ми се струва, че проблемът не е само в Главния прокурор Гешев, ами и в целия ВСС, а вероятно и в част от съдиите, които имам чувството, че също са малко или повече корумпирани и зависими от властта.

Лично моите симпатии са на страната на Румен Радев. Аз съм убеден, че въпреки известната плахост, която той проявяваше в началото на мандата си, Радев в крайна сметка се оказа един честен, достоен и способен президент! Критиката на недотрепки като Бойко Борисов, Карадайъ, Герджиков и други подобни екземпляри не бива да бъдат удостоявани с вниманието на избирателите, макар че честно казано цитатът, с който започва това есе, ме навежда на не особено положителни мисли за бъдещето.

Дилетант

 

Дали ще "Продължаваме Промяната" или не?

За отговора на този въпрос трябва да почакаме до 14 ноември, но засега е ясно, че Кирил Петков и Асен Василев се устремиха с ентусиазъм да изпълняват политическия си проект за създаване на нова партия. Те демонстрират, че не са си губили времето в САЩ и Канада, и са усвоили добре как се прави модерна предизборна пропаганда. Разбира се това дали ще "продължи промяната" или не зависи от редица обстоятелства, много от които са извън контрола на двамата юнаци. Те очевидно действат разумно и се стараят да съберат около себе си главно избирателите, разочаровани от противоречията и буквално селските кавги на досегашните "партии на промяната" и поне част от така нареченото "блато", т. е. хората, които не гласуваха на миналите избори или въобще рядко гласуват.

Петков и Василев очевидно имат подкрепата на ядро от хора, които познават лично и които са минали през водените от тях курсове през последните десетина години. Това е много важен контингент от съмишленици, особено ако той наистина е разпределен сравнително равномерно из страната, защото може да служи като база на избирателните листи на новата им партия. За успеха им ще спомогне и фактът, че едновременно с парламентарните ще се проведат и президентските избори.

Петков и Василев ентусиазирано се идентифицират с президента Радев. С Радев се идентифицират и други партии, като БСП, ИТН и "Изправи се BG ...".

БСП създаде впечатление за известно колебание във връзка с подкрепата на кандидатурата на Радев и Йотова и това може да отблъсне потенциален електорат от нейната периферия.

"Изправи се BG ...", които бяха и продължават да бъдат най-ентусиазираните борци за Промяната, се борят за "голия живот" и ако не успеят да влязат в бъдещия парламент, ще лишат Промяната от една грамотна и ентусиазирана група народни представители.

Според мен "Продължаваме Промяната" (ПП) ще пие кръвчица от всички "партии на промяната“, но ми се струва, че най-големи количества ще дойдат от ИТН, тъй като тя основателно разочарова най-много избиратели с идиотските изказвания и постъпки на Слави, Тошко, Филип и други новоизлюпени партийни светила на българския политически небосклон. Все още остава открит въпросът "Чии проект е ИТН?". Подозрението, че това е ГЕРБ 2.0 и/или, че ИТН е създадена от тъмните сили стоящи зад ДПС, както и възможността поведението на партията да се обяснява с аджамийство в никакъв случай не повдигат авторитета ѝ. Ръководителите на ИТН непрекъснато се опитват да доказват и обясняват, че не те са се държали идиотски и са попречили на създаването на правителство по време на 46-ия парламент, а виновни за това са всички останали! Самият факт, че чувстват необходимост да се обясняват, буди съмнения и сам по себе си говори за гузна съвест.

"Демократична България" (ДБ) вероятно също ще даде своята кръвна дан поради мрънкането на Христо Иванов, който като че ли искаше да каже нещо много важно, но никога не посмя да го направи, а то е, че ДБ има амбиции да внесе сериозен принос в Промяната, но желае да вземе участие в шоуто с индивидуални представители, за да може да претендира в бъдещето за нейна движеща сила. В същото време ръководството на партията се опасява, че предисторията на ДБ за някогашното участие в управлението може би не предизвиква особен възторг в голяма част от избирателите. Тук искам да подчертая, че ДБ се бори преди всичко за съдебна реформа, а по мое лично мнение това е само един от много важните елементи на Промяната, която трябва да настъпи в държавата!

ДБ, по причини на тесногръда идеологичност, решиха да си измислят свой кандидат за президент, което също може да отблъсне някои от избирателите, принадлежащи на тяхната периферия. Те нямат доверие на Радев, че е истински "западник", което за тях би било основен критерий за истинност и правилност на възгледите и убежденията му. В стремежа си да се разграничава колкото е възможно повече от БСП, ДБ не може да подкрепя същия кандидат за президент, както столетницата!? Истината е, че кандидатът, зад който застава ДБ – Лозан Панов – съвсем не е лош, макар според мен да има малки шансове да победи Радев, просто защото действащите президенти като правило имат предимство в борбата за втори мандат, ако не са допуснали сериозни гафове през първия. Освен това Радев е особено популярен всред хората, надигнали се срещу режима на ГЕРБ поради моралната подкрепа, която оказа на протестиращите. Това доведе до идиотските обвинения срещу него, че не бил обединител, а бил разединител на нацията, че "вдигнал юмрук", очевидно според критиците му, в явна демонстрация на привързаност към "Проклетото комунистическо минало" и т. н. (В случая за юмрука изглежда се прави алюзия към популярното вдигане на юмрук като сигнал за салют и единство по време на Испанската гражданска война и в годините непосредствено след 9-ти септември.)

Разцеплението в средите на силите, борещи се за ликвидиране на "модела ДПС-ГЕРБ" по въпроса за президентската кандидатура, което се прояви след подкрепата на Лозан Панов от ДБ, може да послужи само на ГЕРБ-ДПС, защото ще намали ефективната съпротива срещу техния кандидат Анастас Герджиков. Ако, недай си Боже, се стигне до победа на последния, то основната вина за това ще носят Христо Иванов и ДБ, които за пореден път ще демонстрират идеологическата си ортодоксалност и готовността си да поставят над всичко верността към Запада, поставяйки подозренията си към "западничеството" на Радев пред непосредствените интереси на страната и необходимостта от решаването на фатални за бъдещето на България проблеми!

Активна борба срещу ПП организират основно ГЕРБ и ДПС. Причините за това са ясни. Досега системата от симбиозни зависимости между държавните органи и частните фирми около тези две партии почти удържа напъна на първото временно правителство. Второто временно правителство вероятно също ще нанесе някакъв ущърб на "модела ДПС-ГЕРБ", но постоянно правителство със сериозна парламентарна подкрепа неизбежно ще разруши Модела. Проблемът на ДПС и ГЕРБ е, че когато такова правителство бъде съставено, Моделът неизбежно ще започне да се саморазпада, защото фирмите, принадлежащи към него, ще се опитат да се приспособят към новата обстановка и това ще предизвика бърз срив на цялата грижливо изграждана с години структура. По тази причина атаките на политиците от ГЕРБ и ДПС са особено остри и злобни срещу личностите на Петков и Василев, срещу идеите на техния проект, и – което е много важно – срещу техния предполагаем (от Бойко и останалата пасмина) ментор – президента Радев!

На обикновения българин се обяснява, че досега правителствата на ГЕРБ са се справяли с всякакви финансови проблеми, а служебните правителства непрекъснато не са в състояние да намерят пари за нищо! "Как е било възможно Бойко и ГЕРБ да намират пари за всичко, а новите - не могат!?" Изводът, към който неизбежно се тласка българина е, че новите управници просто са некадърни, нищо че са завършили Харвард, Йейл, Берлин и Сорбоната! На народа се втълпява от СМД на стария режим, че само връщането на Бойко и ГЕРБ може да възстанови реда в България!

ГЕРБ и ДПС се сдобиха и със собствен кандидат за президент! Лично аз много се чудех кой разумен и държащ на името си интелектуалец ще се оваля в политическата и морална кал, получавайки подкрепа от тези две партии, но се оказа, че съм имал доста идеалистични представи за нивото на някои интелектуалци в България. Оказа се, че такъв човек има. Той дори е професор и отгоре на всичко е ректор на най-стария университет в България – Софийския университет! Този човек се нарича Анастас Герджиков! Вече се очертава и линията, която ще гонят неговите кукловоди от ГЕРБ и ДПС и стоящите зад тях тъмни сили. Твърдението ще бъде, че борбата е между армията и интелектуалният университетски елит! Радев ще продължава да бъде омаскаряван с идиотските обвинения, че е разединител на нацията, заради това, че в борбата между престъпната власт на ГЕРБ и народните демонстрации е застанал на страната на народа, а не се е опитал да убеди народа, че "няма нищо страшно, дето го крадат и тормозят, защото това се прави под вещото ръководство на любимия ръководител на страната Бойко Борисов!" Лозан Панов и подкрепящата го "Демократична България" внасят своята лепта в разцеплението на борците за Промяна, като по този начин помагат за оцеляването на "модела ДПС-ГЕРБ". Това те го правят от глупост и идеологическо късогледство, но ако Герджиков и ГЕРБ-ДПС успеят да победят, "добрите намерения" на ДБ ще са абсолютно ирелевантни!

Интересен и открит стои въпросът каква всъщност е идеологията на Петков и Василев? Какво е тяхното отношение към либералната демокрация и авторитаризма? Какво е отношението им към Запада и Изтока? Каква е визията им за геополитическото положение на България и чия страна тя трябва да заеме в разгарящата се политическа и икономическа борба в света? Изобщо трябва ли България да заема явно нечия страна или трябва да се опита по най-ефективен начин да се възползва от гигантската "цивилизационна битка", която тепърва предстои да се води!?

Прави впечатление, че новите юнаци почти никога не говорят по тези въпроси, а просто говорят за необходимостта от създаване на една нормално функционираща държава. В този смисъл трябва да се възприемат и твърденията им, че "няма ляво и няма дясно". Те не казват в явен текст какво точно има, може би защото сами не знаят как да го назоват, а може би защото се опасяват от отрицателна политическа реакция на едни или други политици и политически партии. Приказките им ужасяват "левите" и най-вече "десните". Проблемът на "десните" е, че ако някой ги запита какво те разбират под дясно, ще се окаже, че и те не знаят какво точно разбират под този термин, защото българските "десни" просто са едни "западници" и в това се състои цялата им "дясност". С други думи дясното е това, което идва от Запад и има за цел да укрепи и разшири империята на Запада!

Струва ми се, че Петков и Василев са привърженици на идеята на Дън Сяо Пин, че: "Няма значение дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки!". Тази идея издигна Китай от дъното на неразвитите държави на третия свят до нивото на световна суперсила и то само за около 40 години!

Аз например не съм привърженик на плоския данък, но приемам мисълта на Петков и Василев, че в България преди да се променя данъчната система, трябва да се запушат дупките, от които изтичат огромни средства в джобовете на един ограничен кръг от олигарси и техните слуги. С други думи трябва да се възстанови нормално функциониращата държава!

В следващите седмици на активна предизборна борба трябва да се очаква, че ортодоксалните "леви" и "десни" ще искат да знаят мнението на Петков и Василев примерно по следните въпроси:

1.  Какво мислят те за Крим и Донбас?
2.  Какво е отношението им към "агресивните попълзновения" на Путинова Русия?
3.  Какво мислят за т. нар. "Триморие" – една, според мен мъртвородена идея на полския национализъм и остаряла отдавна дискредитирана от историята мания за величие на Полша?
4.  Какво мислят за "цивилизационния избор на България"?
5.  Какво е отношението им към НАТО?
6.  Какво е отношението им към проблемите със Северна Македония и т. н.?

Предполагам, че те ще се опитват по най-различен начин да избягнат преки отговори на тези въпроси, защото преките отговори ще отблъснат от техния проект едни или други избиратели. Това не означава, че ако дойдат на власт, те ще могат да избягнат да заемат позиции по тези въпроси, но за тях, според мен, сега е важен въпросът дали "котката ще лови мишки" или с други думи дали държавата ще функционира адекватно на интересите на нацията или не!

Истината е, че аз така си мисля, а това съвсем не значи, че Петков и Василев не са проект на американското посолство, както мислят ортодоксалните леви или проект на руското посолство, както са убедени ортодоксалните "западници", които се броят за истински десни!

Дилетант