Перспективата на Украйна е "безусловна капитулация"

 Тези дни представителят на РФ в Съвета за сигурност на ООН В. Небензя заяви, че скоро единственият изход от войната за Украйна ще бъде безусловната ѝ капитулация!

Путин и Сергей Лавров все още говорят за "Истанбул +", което вероятно означава условията за денацификация и демилитаризация на Украйна с отчитане на сегашното положение на фронта, т. е. присъединяването към РФ на Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка области плюс, разбира се, Крим. Упоритото настояване на Зеленски и компания за връщането на Украйна към границите ѝ от 1991 година обаче ще доведе до далеч по големи загуби от допусканите за момента чрез символа "+" добавен към Истанбул, с което се намеква за мирните споразумения, постигнати преди две години, за спиране на СВО от Русия.

Настъплението на ВС РФ по целия фронт в Донбас прилича на движението на един огромен валяк, който мачка всичко пред себе си и най-вече надеждите за спирането му! При това в Украйна все още е сезона на "непроходимата кал", която изглежда не пречи особено силно на руската армия. След превземането на укрепяваните почти цяло десетилетие Бахмут и Авдеевка, руската армия постепенно унищожава отбранителните линии, създадени около тях и до месец-два ще излезе на оперативните простори, достигащи до Днепър и оттатък Днепър. ВС РФ все още действа в режим на "активно изтощаване" на ВСУ, Украйна, НАТО, ЕС и САЩ. Почти пълната липса на противовъздушна защита по цялата територия на Украйна позволява практически безнаказаното "разграждане" на украинската електроенергийна система и останалата индустрия. Недостигът на бойна техника и снаряди превръщат бронетанкови и моторизирани бригади в пехотни бригади. Липсата на системи за ПВО позволяват на руската фронтова авиация да използва "планиращи прецизни бомби" от 500 и 1500 кг., с които може да разруши практически всякакви отбранителни съоръжения, като прави построяването на нови укрепени линии в дълбочина нецелесъобразно и дори невъзможно!

За по-пълна илюстрация на трагичното положение на ВСУ и Украйна, ще цитирам статията в "Ню Йорк Таймс" на сенатора от Охайо:

J.D. Vance: The Math on Ukraine Doesn’t Add Up

April 12, 2024

"Президентът Байдън иска светът да вярва, че най-голямото препятствие за помощта за Украйна са републиканците и липсата от тяхна страна на готовност да ѝ помогнат. Това изобщо не е вярно."

https://www.nytimes.com/2024/04/12/opinion/jd-vance-ukraine.html?campaign_id=2&emc=edit_th_20240412&instance_id=120074&nl=todaysheadlines&regi_id=16863361&segment_id=163354&user_id=fcbffe9abdb23380f2e38f95b6994d3e

В статията сенаторът Ванс стегнато и ясно обяснява, че "математиката за войната в Украйна не се връзва", т. е. не съответства на действителността. Украйна се нуждае от войници, които тя не може да осигури дори с най-жестоки мерки за рекрутиране. Тя се нуждае и от оръжие и муниции, които САЩ не са в състояние да ѝ доставят. По-нататък Ванс обяснява защо той е гласувал против помощта за Украйна от $ 61 милиарда, предложена от Байдън, подчертавайки, че президентът не може да обясни от какво точно се нуждае Украйна и какво точно може Америка да ѝ предложи, за да се обърне ходът на войната? Ванс подчертава, че $ 61 милиарда не могат да купят това, от което се нуждае Украйна, а Америка не може дори да ѝ го произведе и достави. Например миналата година, според военният министър на Украйна, ВСУ е изразходвала 4 милиона 155 мм снаряди и би могла да използва 7 милиона, ако са били налични. От началото на войната досега САЩ са удвоили производството си на този калибър снаряди и сега произвеждат... 360000 годишно, т. е. под 10% от базовите нужди на ВСУ, като администрацията предвижда да увеличи производството на тези снаряди до 1.2 милиона в края на 2025 година, което е 30% от нуждите на ВСУ! Според главнокомандващия на НАТО в Европа, ако на Украйна не бъде оказана необходимата помощ, ВС РФ ще превъзхождат ВСУ десет пъти в артилерия, но никой не обръща внимание на факта, че след толкова милиарди, загробени в Украйна, ВС РФ понастоящем превъзхожда ВСУ в артилерия пет пъти!

Нямам намерение да преразказвам по-нататък статията, защото в много публикации досега съм посочвал тези и други данни за пълната несъстоятелност на украинската авантюра, предизвикана от стратезите в САЩ, ЕС и НАТО и базирана на чувството за етническо превъзходство на евроатлантическите демокрации по отношение на народа на Русия.

Искам да добавя обаче някои искания на Зеленски към съюзниците на Украйна, които демонстрират пълно отсъствие на връзка с действителността на украинското ръководство. Зеленски иска на Украйна да бъдат доставени 25 системи "Пейтриът", напълно окомплектовани с пускови установки и ракети. Известно е, че една подобна установка струва над милиард долара, а тя се нуждае от различни ракети за сваляне на самолети и ракети. При това системите "Пейтриът" не могат да свалят хиперзвукови ракети от типа "Кинжал" и "Циркон", което позволява на руснаците да използват тези ракети за унищожаване на цели ПВО-системи "Пейтриът". Най-големият проблем обаче е, че толкова на брой системи "Пейтриът" не могат да бъдат доставени в момента, нито пък да бъдат произведени в обозримото бъдеще! 

Украйна се нуждае не само от милиони снаряди годишно, но и от оръдията, които да ги изстрелват. Всичко това Западът не е в състояние да произведе в необходимите количества!

Ясно е, че Зеленски бе излъган от Блинкен и Борис Джонсън през март-април 2022 година, когато той повярва на обещанията им, че те ще помагат на Украйна с всичко необходимо, за бъде победена Русия, но просто вече е достигната границата на възможното и то не е достатъчно за победата! Вината може би е тяхна, защото не са преценили възможностите на НАТО и държавите си, но последствията за това понася Украйна, защото вече две години изтича кръвта на украинския народ!

Интересен коментар и факти се съдържат и в интервюто на съдията Andrew Napolitano с професора от Чикагския университет J. J. Mearsheimer, което ще си позволя да преразкажа накратко по-долу.

Prof. John Mearsheimer: Israel’s Dangerous Game (youtube.com).

https://www.youtube.com/watch?v=2ZRB2EsG13A

Обсъждайки дискусиите в американския Конгрес относно помощта за Украйна, Наполитано цитира заседанието на сенатската комисия по отбраната, където сенаторът Туборвил пита генерал Остин дали Украйна може да победи Русия и Остин отговаря "да", без да се аргументира как това може да стане!? След това Туборвил го пита дали Украйна ще стане член на НАТО и Остин отново отговаря с "да", ако Украйна желае това!? Коментарите на Миършаймър са, че Остин не обяснява как точно Украйна ще победи, а заявлението за НАТО  сравнява с размахването на червено платно пред бик - нещо което може само да засили желанието на бика да приключи с матадора!? В заключение, Миършаймър констатира отрицателното отражение, което ще даде загубата от Украйна на войната върху реномето и бъдещето на НАТО: вместо да укрепи положението на Украйна, войната ще я превърне в по-малка и по-нежизнеспособна държава, отколкото е била преди войната, а НАТО ще демонстрира по най-недвусмислен начин своята несъстоятелност!

Интересни са и коментарите за ситуацията в Близкия изток:

1. Американците вероятно не са знаели за намерението на Израел да бомбардира иранското посолство в Дамаск и сега се опитват да предотвратят разгарянето на конфликта във война между Иран и Израел. САЩ нямат никаква полза от Израел като техен съюзник, но не могат да направят нищо поради огромното влияние на израелското лоби върху политиката на държавата.

2. Войната, която води Израел в Газа очевидно има характер на геноцид, като при това Израел не могат да я спечелят поради отрицателното отношение на световното обществено мнение срещу методите им на борба с Хамас. Израел твърдят, че Хамас има около 40000 бойци в Газа и че те са унищожили досега 14000 от тях. При това те вече са изтеглили почти всички военни части от южна Газа, с изключение на една бригада, и имат големи загуби от убити и ранени. За Хамас оцеляването след конфликта означава, че те са победили!

3. Дискутира се и системата Lavender (система от тип Изкуствен интелект" - ИИ), с която се решава кой да бъде унищожен като боец на Хамас. Известно е, че в параметрите на Lavender е зададено, че заедно с един боец на Хамас се допуска унищожаването и на още 50 невинни палестинци, а за командир от Хамас – 100+ невинни хора!? Човешкият контрол върху Lavender е сведен до проверка дали набелязаният за унищожение индивид е мъж или жена, тъй като се счита, че всред бойците на Хамас, по религиозни причини, не може да има жени. На тази проверка са отделени около 20 секунди! Тази "автоматизация" на процеса на унищожаване на палестинците, която може да се сравни само с "механизацията", прилагана от нацистите в лагерите на смъртта и обяснява поголовните разрушения в Газа и огромното количество цивилни жертви сред палестинското население. Причината за подобен безчовечен подход е много проста – целта на Израел е физическото унищожаване на палестинците и освобождаването на "библейските територии, дарени от Йехова на народа на Израел", т. е. най-обикновен геноцид от библейски тип! Спомнете си за смразяващия цитат от Библията (книгата за пророк Самуил) за Амалек, който излезе от устата на Нетаняху още на 7 октомври 2023 година!?

4. Банкрутът на политиката на Запада е очевиден, както в провала на войната в Украйна, довел до смъртта на стотици хиляди украинци, така и в отношението на "хуманния" Запад към геноцида в Газа, който той отказва да осъди и който подпомага с оръжие и политическа подкрепа в световните организации, въпреки възмущението на 85% от населението по света!

Докато подготвях този материал, се разчу за ракетната и дронова контраатака на Иран срещу Израел. Първоначалната информация е, че Иран е предупредил 72 часа преди началото ѝ САЩ и други страни за атаката, като ги е уверил, че тя не е насочена срещу тях, а само срещу Израел в отговор на ракетната му атака срещу консулството на Иран в Дамаск, при която загинаха двама ирански генерали и други ирански и сирийски офицери. Това очевидно е атака от типа на контраатаката на Иран срещу американски бази в Ирак след убийството на генерал Сюлейманѝ и един висш иракски военен в Багдад по време на президентството на Тръмп - атака, която трябваше да покаже на собственото население, а и на народите по света, че Иран не позволява безнаказана гавра с националното му самочувствие и с живота на държавните му функционери!

В Израел виеха сирени, радиото и телевизията непрекъснато съобщаваха за стотици дронове и ракети, летящи от Иран към Израел, а ръководителите на Израел, САЩ, Великобритания и други членки на евроатлантическото съобщество с пяна на уста обещаваха, че всички ракети и дронове ще бъдат свалени.

Твърди се, че са свалени 99% от ракетите и дроновете, които са били над 300. Дали наистина са свалени толкова или по-малко засега не се знае, но постепенно ще се разбере. Във всеки случай на този етап на конфликта вероятно наистина са свалени много голям брой от обектите. Така беше и в ракетната война на ВС РФ срещу Украйна. Отначало, докато имаше много установки на ПВО, процентът на свалените атакуващи обекти е голям, особено като се има предвид, че в защитата са се включили ПВО на Израел с прехваления "Железен купол" и самолети от авиациите на САЩ, Великобритания и Йордания. Ако обаче атаките на Иран продължат и по-нататък, то процентът на свалените обекти ще намалее поради ефекта на изтощението! Той се състои в това, че за всеки свален обект са нужни поне две ракети на ПВО, които в случаите на дроновете струват много по-скъпо от дроновете и съотношението "price/performance" е в голяма степен във вреда на системите на ПВО! В последния момент преди публикуването на този материал получих следното ел-писмо:

Iran Breaches Anglo-Zionist Defenses in Historic Attack: A Breakdown.

SIMPLICIUS, APR 14, 2024

https://simplicius76.substack.com/p/iran-breaches-anglo-zionist-defenses?utm_source=post-email-title&publication_id=1351274&post_id=143567052&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Сигурен съм, че читателите, които се интересуват от повече информация за удара на Иран срещу военните обекти в Израел, ще прегледат публикацията, тъй като тя съдържа много визуална информация, която за съжаление е недостъпна за мен. Ще си позволя само да цитирам един кратък абзац от материала, свързан с твърденията за 99% успеваемост на вероятно най-плътно наситената ПВО в света:

"Кадрите показват удара върху щаба на разузнаването. Все още не съм видял доказателства за 99% прихващане. Рамон е ударен тежко. Неватим беше ударен от повече от 7 ракети. Щабът на разузнаването на военновъздушните сили е напълно изравнен със земята. Другите удари по съоръженията на противовъздушната отбрана очевидно не са близо до населени места и за тях все още липсват визуални данни."

В материала се описва иранската атака, която се е състояла от три типа обекти: дронове, крилати ракети и балистични ракети. Изглежда, че някои от ракетите са хиперзвукови, което обяснява проникването им през многослойната израелска ПВ отбрана. Стойността на атаката за Иран се оценява на около $30 милиона, а на защитата - над един милиард долара!?

Интересна е реакцията на евроатлантическото съдружество на контраатаката на Иран срещу Израел! Западните СМД и политическите джуджета, управляващи западните демокрации, в един глас запяха възмутени срещу нарушението на международното право от Иран!? Въпросът е защо не се чуха гласовете им на 1 април, когато Израел бомбардира иранското консулство в Дамаск!? Очевидно в евроатлантическите ценности, подобно на книгата на Оруел "Животинската ферма", всички народи имат еднакви права, но на някои народи правата са "по-еднакви" от правата на другите народи!

Seeking Middle East 'quiet', Biden fuels regional carnage

AARON MATÉ, APR 14, 2024

"След отмъщението на Иран за нападението на Израел срещу посолството му в Дамаск, администрацията на Байдън показва слаб интерес към деескалация в един исторически много опасен момент"

https://www.aaronmate.net/p/seeking-middle-east-quiet-biden-fuels?utm_source=post-email-title&publication_id=100118&post_id=143579265&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Тази година е особено важна за т. нар. демократичен свят. Предстоят съдбоносни избори, както в Европа, така и в САЩ. Народите имат възможност да изметат от полето на политиката нищожествата, които управляват държавите на Запада, и да тръгнат по нов път в развитието си – път на независимост и зачитане на националните и социалните им права срещу посегателствата на глобалистката финансова олигархия!

Douglas Macgregor: "Europeans need to take control of their own destiny" (youtube.com)

https://www.youtube.com/watch?v=u9Z6UscNdjg

Дилетант

Какво стана с "бензиностанцията с ракети", "замразеният конфликт", "градината в джунглата" и други подобни простотии?!

       

Тези дни на вниманието ми попадна една статия от сайта RUSI ("Royal United Services Institute"), чийто автор е Алекс Вершинин, със заглавие:

"The Attritional Art of War: Lessons from the Russian War on Ukraine" by Alex Vershinin (18 March 2024)

https://rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/attritional-art-war-lessons-russian-war-ukraine

Спомних си, че вече бях чел статия от този военен анализатор и "прерових" блога си от 2022 година за нея. Открих, че съм я цитирал в есето си от понеделник, 4 юли 2022 г., озаглавено:

"Европейските политици сигурно са полудели!"

https://diletant43.blogspot.com/2022/07/blog-post.html

В есето аз посочвам доста интересни статистики на OSCE за драстично нарасналия обстрел на ДНР и ЛНР непосредствено преди започването на конфликта от украинските войски в Донбас, които определено демонстрират, че признаването на двете републики от РФ и започването на СВО съвсем не е било без предизвикателство от нацисткия режим в Киев. 

В същия материал цитирам и статия на Скот Ритер за въоръженията, с които ВСУ са започнали военните действия, както и въоръженията, които те са получили до момента, и тези, за които настояват пред западните си господари. Трябва честно да си призная, че прочетох с удоволствие цялото есе, защото човек бързо забравя фактите и подробностите от миналото, а те са много важни за оценката на настоящето.

В есето намерих разбира се и търсената от мен статия на Вершинин озаглавена:

"The Return of Industrial Warfare" by Alex Vershinin (17 June 2022)

https://rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/return-industrial-warfare

По-долу цитирам част от коментара, който съм направил върху статията по онова време:

"В статията, която е относително кратка и наситена с информация, се обръща внимание, че ако САЩ имат намерение да стават отново 'Арсенал на демокрацията' (термин, въведен от Ф. Д. Рузвелт през Втората световна война), то за това ще бъде необходимо време (вероятно години) и преди всичко пълна промяна на методите за планиране и производство на военна техника и на амуниции за тази техника! В статията си Алекс Вершинин дава данни за производството на артилерийски снаряди за американската артилерия, според които цялото производство на американската военна индустрия в тази област за година би осигурило снаряди за около 3 седмици при интензивността, с която използват артилерията руснаците в Украйна! По-нататък Вершинин отбелязва, че досега руснаците са изстреляли от 1100 до 2100 крилати и балистични ракети. САЩ годишно осигуряват за армията си 110 PRISM, 500 JASSM и 60 Tomahawk крилати ракети. Това означава, че годишните покупки на ракети за американската армия не биха стигнали и за 3 месеца при интензивността, с която руснаците използват ракетите в Украйна. Авторът отбелязва, че се счита, че руската армия има на склад около 4000 балистични и крилати ракети и ежемесечно произвежда такива количества, с които би могла да попълва разхода на ракети за години напред! Мнението, че американската индустрия и индустриите на страните от НАТО биха могли бързо да се организират и да започнат да произвеждат значително по-големи количества въоръжение и боеприпаси, не отговаря на истината, поради промените в структурата на американската индустрия и активната деиндустриализация на страната. Даже такива елементарни оръжия като противотанковите ракети Javelin и противосамолетните ракети Stinger, производителите на които са гигантски военно-промишлени корпорации (Локхийд-Мартин и Рейтион), не могат да бъдат доставени на украинците в момента в желаните количества, а ще бъдат доставени в... следващите няколко години!"

Не мога да се въздържа да не цитирам във връзка с онази статия на Вершинин руската поговорка "Как будьто в воду смотрел!". Всичко стана така, както си го е написал човекът, и в новата си статия, той, като истински умен анализатор, се опитва да извлече необходимите уроци от станалото.

Алекс Вершинин доразвива концепцията си за "индустриалната война", отбелязвайки очевидния факт, че Западът изобщо не се е справил с "историческата задача", която си е поставил с подпалването на войната между Украйна и Русия. Той илюстрира идеите си с примери от Първата и Втората световни войни, макар че в текущата конфронтация с РФ има достатъчно примери, които биха илюстрирали идеите му за съвременна война между държави и/или блокове от държави със съпоставими ресурси. Според него войните между съпоставими по мощ държави или групировки са неизбежно войни на изтощение, а не маневрени войни, и този факт определя до голяма степен стратегията и изкуството на водене на подобни войни.

"Войните на изтощение изискват специфично 'Изкуство на войната' и се водят с 'центриран върху силата' подход, за разлика от маневрените войни, които са 'фокусирани върху контрол на терена'. Те предполагат наличието на огромен промишлен капацитет, за да се даде възможност за попълване на загубите, географска дълбочина за поемане на поредица от поражения и технологични условия, които предотвратяват бързото придвижване по терена. При войните на изтощение военните операции се определят от способността на държавата да компенсира загубите си и да генерира нови формирования, а не от тактически и оперативни маневри. Страната, която приема изтощителната природа на войната и се фокусира върху унищожаването на вражеските сили, вместо да печели терен, е най-вероятно да спечели и войната. Западът не е подготвен за такъв вид войни. За повечето западни експерти стратегията на изтощаване е контраинтуитивна. В исторически план Западът е предпочитал краткия сблъсък на професионални армии, в които 'победителят получава всичко'. Неотдавна проведени военни игри, като войната на CSIS за Тайван, обхващат един месец битки. Възможността войната да продължи дълго никога не е обсъждана. Това е отражение на общото западно отношение към войните. Войните на изтощение се третират като изключения, нещо, което трябва да се избягва на всяка цена и като цяло продукт на неспособността на лидерите. За съжаление, войните между почти равностойни сили вероятно ще бъдат изтощителни, благодарение на големия набор от налични ресурси за заместване на първоначалните загуби. Изтощителната природа на битката, включително ерозията на професионализма поради жертви, изравнява бойното поле, независимо коя армия е започнала с по-добре обучени сили. Докато конфликтът продължава, войната се печели от икономиките, а не от армиите."

Забележка. В горния цитат, под фразата "ерозията на професионализма поради жертви, изравнява бойното поле", Вершинин има предвид, че наличието на високопрофесионален подофицерски състав в западните армии, който на Запад се счита за тяхно голямо предимство пред структурата на руската армия, в процеса на военните действия се стопява и престава да бъде определящ фактор.

Само от цитираното дотук се вижда фаталната предопределеност на загубата на войната от Украйна:

1. Икономически Украйна е много по-слаба от Руската Федерация. Подтиквайки Украйна към война с Русия, Западът съвършено нереалистично оценяваше собствените си индустриални възможности спрямо възможностите на Руската федерация, може би изхождайки от простотията, изказана преди години от един американски сенатор, кой знае защо считан едва ли не за национален герой, че Русия е "бензиностанция с ракети"!?

2. Украйна има значително по-малки човешки ресурси от Руската Федерация. По понятни съображения (нежелание за открита конфронтация с ядрена свръхсила) НАТО не може да си позволи да участва пряко с войски в конфликта между Украйна и Русия, което обрича Украйна на неизбежно поражение в една война на изтощение. Надеждата за предизвикване на политически промени в Русия с помощта на санкционен натиск показаха несъстоятелността на оценката на Запада на новото разпределение на силите между т. нар. "демократични режими"и т. нар. "автократични режими".

Западът разчиташе да компенсира тези слабости на Украйна със своята напреднала военна технология, модерна структура на въоръжените сили и модерна тактика на маневриране на войските, подпомогнати от високо технологични информационно-разузнавателни средства. С други думи Западът разчиташе на огромното си технологично, организационно и тактическо превъзходство над "бензиностанцията с ракети", но последните изброени предимства се оказаха само фантазии в мозъците на западните политици и висши военни! За съжаление фаталното недооценяване на военно-икономическия потенциал на Руската федерация от Запада струва на украинския народ загубата на най-продуктивната му част и вероятно практическото изчезване на неотдавна зародилата се държава.

Единствена полза от тази война, колкото и странно да звучи това, може да има Европа, защото тя показа несъстоятелността на НАТО като военна организация и може би ще предизвика преосмисляне на структурата и целите на Европейския съюз, както и провалящите се амбиции на бюрокрацията в Брюксел за създаване на една аморфна, безполова, безнационална човешка маса без традиции, структура и амбиции, подвластна на шепа финансови олигарси, които желаят безнаказано да смучат жизнените сокове на европейските народи!

Безпристрастният анализ на развитието на войната в Донбас недвусмислено сочи, че войната на изтощение практически е спечелена от РФ. В момента ВС РФ оказват постоянен натиск върху ВСУ по целия фронт в Донбас, изваждайки от строя до 1000 бойци на ден от личния състав на ВСУ. В същото време Върховната Рада на Украйна е парализирана и не може да приеме закон за рекрутиране на нови стотици хиляди бойци за фронта. Украинските мъже, които са под заплаха за рекрутинг по всякакъв начин избягват контакти с властта, да не говорим, че близо милион и половина от тях заблаговременно са емигрирали зад граница и поне засега са недостъпни за рекрутиране. Дори да успее да рекрутира необходимите количества пушечно месо, бандата на Зеленски ще се нуждае от месеци за обучение на новобранците, защото в противен случай те ще станат лесна жертва на обучените и прекрасно организирани след две годишна кампания руски войски.

"Най-великият военен съюз на всички времена" - НАТО, се оказа в невъзможност да осигури желаните от ВСУ оръжия и муниции, но политиците, управляващи страните членки на съюза, бълнуват за някакъв "замразен конфликт", който се установявал между Украйна и Русия!? Те говорят за доставки на снаряди през 2025 и 2026 години, за бъдещо членство на Украйна в НАТО и ЕС и човек неизбежно остава с впечатлението, че те са под въздействието на някакви силно стимулиращи въображението лекарства, защото никой не може да каже с определеност каква част от днешна Украйна ще продължи да се нарича Украйна след година-две и въобще ще съществува ли такава държава в близкото бъдеще?!

Френският президент Емануел Макрон сащиса съюзниците си в НАТО със заявлението, че Франция ще изпрати 20000 войници в Украйна!? Числото бе бързо намалено на 2000, а френски военни писаха във военното списание "Marianne", че "Френските войски биха изглеждали като армия от мажоретки пред руската армия!"

Macron’s Psycho-Play to Keep Aloft the Punctured Balloon of a ‘Geo-Political EU’

Alastair Crooke • Monday, March 25, 2024 •

"Изглежда Макрон си представя, че играе някаква комплицирана игра на 'психо-възпиране' с Москва. Игра характеризираща се с 'радикално двусмислие'."

https://www.unz.com/article/macrons-psycho-play-to-keep-aloft-the-punctured-balloon-of-a-geo-political-eu/?utm_source=email&utm_campaign=article

Понастоящем противовъздушната отбрана на Украйна е практически унищожена и руските ракетни войски методично бомбардират електроснабдителната система на Украйна. Подобна атака се провеждаше и през 2023 година, но тогава тя бе ориентирана според Джон Хелмер срещу електроразпределителната система на страната. По негова преценка руснаците искаха да изследват структурата и зависимостите в системата, за да намерят слабите ѝ точки, където тя лесно може да бъде компрометирана в нужния момент. Считаше се също, че атакувайки електроразпределителната система, руснаците целят да изтощят противовъздушната защита на страната, което ще им позволи да атакуват далеч по-спокойно важни индустриални и най-вече инфраструктурни обекти, когато дойде време за сериозното финално настъпление.

Настоящата атака срещу електроснабдяването на Украйна е насочено към генераторните обекти на системата. Трябва да се има предвид, че железопътната мрежа в Украйна е силно електрифицирана и срутването на електроснабдителната система ще доведе до сериозни проблеми с транспорта на войски, въоръжение и муниции, когато започне сериозно военно настъпление.

Накратко, болшинството анализатори очакват, че до два-три месеца ВС РФ ще започнат сериозни настъпателни операции в Украйна, но засега изглежда никой не знае направлението или направленията, в които те ще се развият!? Нещо повече, неотдавна началникът на оперативното управление на генщаба на ВС РФ генерал Сергей Рудской заяви, че ВСУ все още притежава резерви, които трябва да бъдат унищожени, преди да се мисли за сериозни настъпления от страна на ВС РФ.

Терористичната атака, проведена от тайните служби на Украйна, вероятно със съдействието на ЦРУ и МИ-6, в залата на центъра "Крокос", с използването на псевдо ислямски терористи (в случая бандити "търсачи на щастие"), които нямат нищо общо с религиозно-фанатичните муджахидини на ИДИЛ, ще доведе до абсолютно обратни резултати от тези, които са целели да постигнат творците на операцията. Идеята, че руснаците ще се опълчат срещу "нескопосаните руски тайни служби", допуснали клането в "Крокос", няма да сработи изобщо, а по-скоро ще доведе до още по-голямо сплотяване на населението около правителството на Путин. Безрезултатната диверсионна дейност на украинските тайни служби, извършвана със съдействието на западните разузнавателни центрове в граничните с Украйна райони на РФ, очевидно доказаха контраефективността на подобни мерки, но в случая с руснаците Западът изглежда изчерпа торбата с триковете, за да посегне към откровен тероризъм със съдействието на отявлените врагове на западната цивилизация от периферията на ислямския фундаментализъм.

"Градината в джунглата", в която политическите джуджета в Брюксел обявиха, че са превърнали Европа, започва бързо да буренясва! Предстои година на избори в много страни на Съюза, както и за управляващи органи на Съюза. Европейските народи имат възможността с един замах да започнат трудния процес на реформи, от които ЕС се нуждае, за да продължи съществуването си като организация, носеща полза на европейските народи. За съжаление днешната банда политически недотепки, които управляват Европа, се опитват да запазят властта си, заплашвайки европейските народи с Русия, която имала намерение да завладее страните на Източна Европа. От народите на Източна Европа зависи дали ще се хванат на въдицата на глобалистичната олигархия и дали ще повярват в абсурдната идея, че 150-те милиона руснаци, които разполагат с една седма от земята в света, се лакомят за нещастните парчета земя на народите от източна Европа? За съжаление подобни абсурдни схеми понякога са сработвали, но да се надяваме, че днес народите в Европа поне малко са поумнели!

Дилетант

Съвременният либерален елит

Преди известно време получих в електронната си поща едно интересно есе на SIMPLICIUS THE THINKER, което реших да преведа и да публикувам в блога си с известни съкращения. Есето коментира много цветисто и изкусно резултатите от интересни изследвания на "Расмусен репортс" за елита и супер-елита в САЩ. Струва ми се, че характеристиките, които е разкрил Расмусен за елита в САЩ и които Симплициус така колоритно описва, са общи и валидни за съвременния либерален елит на западната глобалистична олигархична класа, което впрочем читателите ще могат да решат сами, след като прочетат есето. Читателите могат да си извадят заключение и за характеристиките на т. нар. "български политически елит", който за съжаление изглежда дори още по-отвратително от елита, описан в есето на Симплициус.

Забележка. Прилагам и линка към английския оригинал, за да могат владеещите английски език да се запознаят с пълната версия на есето, която съдържа допълнителни графики и линкове.

America's Super-Elite Disconnect

SIMPLICIUS THE THINKER

March 3, 2024

https://substack.com/@simplicius76?utm_source=substack&utm_medium=email

---

Миналия месец излезе завладяващ нов доклад от института на Скот Расмусен, основател на известния център за социологически проучвания "Rasmussen Reports". Целта му беше за първи път да дефинира количествено истинския „елит“ на обществото, който контролира повечето от нашите социални наративи, политика и общоприети понятия.

https://www.rmgresearch.com/wp-content/uploads/2024/01/Elite-One-Percent.pdf

Това е първото по рода си проучване, определящо характеристиките и вярванията на елитния един процент, който е основната причина за политическата дисфункция в Америка днес.

Съединените щати имат богата, пристрастна елитна класа, която не само е имунизирана и безразлична към проблемите на своите сънародници, но е и изключително уверена в това какви са техните възгледи и желае да им налага непопулярни политики.

Докато провеждаха своите две седмични национални проучвания, Расмусен и неговият екип забелязаха една аномалия. От всеки около 1000 респонденти винаги се намираха трима или четирима, които са много по-радикално настроени от всички останали. След няколко месеца регистриране на тези необичайни отговори, Расмусен осъзна, че всички те споделят три характеристики.

Радикалните отговори идваха от хора, които имат висше образование (не само следдипломно обучение), семейни доходи над 150 000 долара годишно и живеят в големи градове (повече от 10 000 души на пощенски код). Нещо повече, сред този еднопроцентен „елит“ има още по-радикализирана подгрупа, която Расмусен нарича „суперелит“ и която се характеризира предимно с образование от един от дванадесетте известни елитни университети.

В своята класическа книга „Coming Apart“ Чарлз Мъри анализира пощенските кодове и доказа, че завършилите „мръсната дузина“ университети, които Расмусен описва, живеят, работят и функционират в едни и същи пощенски кодове. Те представляват изолирана група и създават „властна аристокрация“, която няма познания за останалите от нас – и изпитва презрение към повечето от нас. Това идеално обяснява репликата на Хилари Клинтън за „кошницата с несретници“, за която тя бе тайно записана да се изказва на едно събиране на донори за нейната кампания през 2016 година.

Първо, кои са въпросните елити от този избран един процент? Расмусен ги разделя на три групи:

• те притежават следдипломна квалификация;

• те "правят" повече от $150k на година;

• те живеят в гъсто населени градски райони.

Другата им основна характеристика е, че са „изненадващо млади“.

Нека първо разгледаме действителните различия между нормалното население и елитите в основата на анализа, преди да екстраполираме характеристиките им.

Първата се определя от възприемането им на индивидуалните свободи.

Близо 60% от редовните избиратели смятат, че няма достатъчно свобода, докато само 21% от елитите смятат това. Шокиращо близо 50% от елитите вярват, че има твърде много свобода, докато само 16% от избирателите мислят така.

В интервю с Гингрич Расмусен доразвива наблюденията си, обяснявайки, че много от този "haut monde" силно негодува как първосигналните "hoi polloi" действаха по време на ерата на „пандемията“ на COVID-19, като отбелязват не само техния отказ да носят маски, но и последващото консолидиране на техните "антиваксърски позиции". Това задълбочи разрива между двете страни, като „елитите“ изпратиха отчуждената нисша класа в "боклуджийската кофа на социалните подаяния".

Механизмът, който обаче определя най-недвусмислено тази линия на разлом, има следния извор: 70% от елитите се доверяват на правителството, докато само малко по-малко от 20% от простолюдието има доверие в него.

Още по-смайваща е огромната пропаст между доверието на всяка страна в „професионалната класа“. Само 6% от избирателите имат положително мнение за Конгреса, 10% за журналистите и 17% за професорите. Сред елитите от единия процент тези числа са средно над 70%; само това разказва почти цялата история.

Например: 77% от елита биха наложили ограничения върху бензина, дажбите на храната и т. н. поради „промените на климата“, докато 63% от редовните гласоподаватели са против подобни мерки.

Всъщност елитът като цяло твърдо подкрепя забраните на превозни средства, задвижвани с бензин, печки на дърва, джипове, несъществени въздушни пътувания и дори климатици, докато огромното мнозинство от гласоподавателите са напълно против подобни мерки.

По темата за институциите не е изненадващо, че дванадесетте ключови университета, предимно тези от "Бръшляновата лига", образуват нещо като канал, който филтрира елита в пиедесталите на властта в обществото. Това е добре установен тръбопровод, който захранва тесен, предварително избран сегмент от обществото все по-високо чрез цедка за идеологическо пречистване, предназначена да отсее всякакви досадни несъответстващи пропуски.

Всеки, който е изучавал историята на възхода на транснационалните институции през 20-ти век, ще знае, че от началото на 1900 г. кохорти, като тази на Милнър и Роудс, създадоха различни програми и стипендии, като „Стипендията на Роудс“, точно за тази цел. Такива „тръбопроводи“ са прокарани в целия западен свят, включително съвременната лаборатория за "разхубавяване и парфюмиране" на „Млади глобални лидери“ по вкуса на Клаус Шваб.

Тези институционални програми служат като механизъм за отсяване на кадри за глобалния финансов елит, за да разграничи кандидатите с подходящо благородно родословие, социопатични наклонности, филистимски и транснационални характеристики, за да намери подходящи кандидати за бъдещи ръководни постове. Погледнете лоялността на всеки висш глобалистки лидер или политик – независимо дали става дума за финансови институции като ЕЦБ, МВФ, Федералния резерв или организации за сигурност като НАТО – и неизменно ще откриете дългогодишно членство или отличия от шепата традиционни за „стария ред“ институции. Неизборните приближени, които всъщност са ръчно подбрани и назначени отгоре от безименната номенклатура, почти винаги произхождат от една и съща малка клика.

Добре известно е, че най-добрите икономисти, директори на хедж фондове – за фирми като Goldman Sachs, например – конституционни адвокати и т. н., всички произхождат от този ограничен колектив от училища като Харвард. Това е предназначено да позволи на елитите да контролират прецизно малкия набор от проверени лоялни членове, преди да ги въведат в своите редки и строго охранявани редици. Това е система със затворен цикъл и е централна за регулирането на висшите слоеве, която служи като структура на механизма за контрол на елита.

Що се отнася до доклада на Расмусен, ясно е, че „супер елитът“ служи, за да се превърне в стълбове за оказване на влияние в обществото, действайки като защитна стена за по-нататъшно управление и регулиране на интересите на най-ексклузивната управленска класа, обвързана със старите банкови семейства. Накратко: това е добре смазан, силно селективен тръбопровод, който непрекъснато насочва „правилните хора“ – амбициозни, но податливи и сервилни на глобалистките интереси – към върха.

Проучването на Расмусен разкрива колко далеч са членовете на този елит от обикновеното общество. Като се има предвид, че тяхната среда остава тяхна затворена кохорта, тези хора никога не се смесват истински, нито изпитват грижите или разочарованието на средния работник от улицата. Те съществуват единствено в паралелна симулирана реалност, която се подсилва за тях ежедневно чрез двигателите за генериране на пристрастия към потвърждението на левите социални медии и контролираните от либерали и доминирани големи технологични корпорации, които филтрират обществото за тях като чифт очила за "алтернативна реалност".

Единственото привидно противоречие е, че тези елити предимно „живеят в пощенски кодове, надвишаващи гъстота на населението от 10 000 души на квадратна миля“. Тази заблуда предполага, че те живеят в големи градове като Ню Йорк, където всъщност биха били принудени да търпят ежедневно смесване със селяните. В действителност знаем, че те обитават силно изолирани квартали на аристократи в рамките на тези градове - като Горен Ийст Сайд в Манхатън или Калорама в окръг Колумбия. Тъй като те се придвижват в луксозни автомобили насам-натам, те рядко благоволяват да пресекат пътя си с обикновените хора, към които не изпитват нищо друго освен презрение, с изключение на редките случаи на символично бързо прибягване до павилиона за кафе и кифли на ъгъла, за да се уверят, че са „докоснати“ от човешкия поток.

Няма по-добро представяне на този клас в последно време от адаптирания от DeLillo, режисиран от Кроненбърг "Cosmopolis".

Филмът прекрасно метафоризира идеята за изолираната реалност на елита, като поставя целия сюжет в луксозната лимузина на невероятно богатия изпълнителен директор; единствената връзка на когото с реалния свят, за която той невротично жадува, е чрез бронебойните стъкла, които го заобикалят като цифрови екрани. Разбира се, отвъд това, филмът също така се занимава с многото проблеми на разрива между елита и плебса, завършвайки с насилствен обрат с един от собствените патологично недоволни и недооценени работници на изпълнителния директор.

В много отношения това е вековен проблем: елитите винаги са съществували в паралелни общества. Появата на дигиталните и социалните медийни технологии обаче им позволиха да се затворят в един непромокаем балон с пристрастия към потвърждението, както никога досега. Послушайте интервюта с водещи политици във Вашингтон, корпоративни големци и т. н. и забележете как те ексклузивно насочват вниманието ви към най-масовите корпоративни издания като WaPo, NYTimes и т. н. Това се превръща в собствена затворена верига за обратна връзка, която все повече се изключва от истинския външен свят на човешкия опит.

Както бе описано в една по-ранна статия на "New York Post":

„Ако Америка иска да избегне пропадането в тази токсична верига за обратна връзка, нейните елити ще трябва да излязат извън своя балон, да спрат да се приспособяват в опит да се слеят с късогледите си връстници и да започнат да адресират законните оплаквания на своите съграждани американци.“

Това обяснява обсебеността на елитите от изменението на климата, тъй като това е проблем, който съществува единствено „на хартия“ – като абстракция – и не се усеща реалистично в "общите помещения". "Aristos", които многократно отразяват собствения си пронизителен ехокамерен алармизъм по този въпрос, стават все по-радикализирани, особено като се има предвид, че - както беше отбелязано по-рано - те придават много повече значение на институциите на властта, отколкото средния плебей. Това води до калцифициране на тяхната сляпа вяра в призраци като изменението на климата, въпреки че те повече говорят за това, отколкото да действат пред опасността от такава екзистенциална заплаха!

Един от най-показателните резултати в проучването на Расмусен показва колко голямо е несъответствието между разбиранията на елитите по отношение на икономическите въпроси, които засягат най-много плебса – за разлика от маргиналните проблеми на интелектуалната културна война, които съществуват като ефирни абстракции. Оказва се, че огромните 82% от елита вярват, че Байдън успява в управлението си – което в по-широк смисъл означава одобрение на икономиката. Само 41% от избирателите смятат така.

Това е особено показателно, тъй като работните места и икономиката са единственият жизненоважен проблем, от който пряко зависят редовните избиратели от първа ръка. Елитите имат малка връзка с това, тъй като без значение колко големи или колко малки стават процентите на безработицата, те остават сигурни в своя живот на охолство, вкоренени в горните слоеве на обществото.

Последната област, която според Расмусен е шокирала дори него, е въпросът около аморалността на елитите. Той откри, че почти 70% от суперелитите биха се съгласили техният кандидат да измами, вместо да загуби избори. Само незначителни 7% от редовните гласоподаватели показват такива аморални пристрастия!

„Расмусен твърди, че това проучване е разкрило най-страшния резултат, който е виждал за почти 35 години изучаване на общественото мнение. Според неговите данни 35 процента от еднопроцентния елит (и 69 процента от еднопроцентния политически обсебен елит) казват, че те предпочитат да изневерят, отколкото да загубят близки избори. Сред средностатистическите американци 93 процента отхвърлят измамата и приемат поражението на честни избори. Само 7 процента съобщават, че биха изневерили."

Това е най-зашеметяващо дори само поради причината, че представя далеч най-широката граница на разлика от всички други въпроси. Само то обяснява много от злините на обществото, включително колко ясно е доказано, че притежаващият влияние елит използва значителното си богатство и обсег, за да постави „палец на везните“ на изборите през 2020 г.

Тогава не е изненадващо, че тази широко разпространена култура на аморалност се отразява във всички настоящи предсказания, водещи до изборите през 2024 г.:

https://www.foreignaffairs.com/united-states/age-amorality-liberal-brands

Горната статия от "Foreign Affairs" – официалния орган на Съвета за международни отношения (CFR) – е особено емблематична в това отношение, главно защото CFR в много отношения представлява единият процент от дискутирания тук суперелит. Конклавът е съставен не само от една конкретна класа – като световните лидери, – но се стреми да свърже в мрежа и да униформира цялата структура на висшия ешелон от бизнес елита, бюрократичните кралски особи и дори най-добрите влиятели от поп културата като Анджелина Джоли.

Статията е свидетелство точно за типовете лицемерие, присъщи на голяма част от управляващата класа. Те говорят за „достойни цели“, които се преследват чрез „недостойни средства“ в името на „либерални“ и демократични цели, но проблемът е: кой взема решение за тези „достойни цели“? Според тяхната оценка свалянето на различни неприятни или просто „несъвместими“ лидери по света е „достойна цел“. Но присъщо на „демокрацията“ и много либералните идеали, които те твърдят, че защитават, би трябвало да бъде демократичното одобрение на гражданите за такава посока на правене на политика.

В „либералния“ Запад тази малка група от елити предава собствените си егоистични програми с фалшиви евфемизми, формулирани като „демократични идеали“, докато в действителност хората нямат думата в нито един от тях. Ето защо тази версия на „либералната демокрация“ не е нищо повече от фалшива маска за изпълнение на геополитически цели, необходими за продължаващото господство на световния банков и финансов елит.

Да поробиш собствените си граждани в мрежа от лъжи изобщо не е свят на „свобода“ – това е интелектуално и морално поробване, дори ако гражданите ти неволно се наслаждават на материалните удобства на система, изградена върху отвратително прикрита и хищническа експлоатация. Проблемът е, че такива обстоятелства никога не са устойчиви в дългосрочен план - разбира се, те могат да създадат полуутопични условия за вашето собствено потомство, но останалият свят в крайна сметка разкрива измамата, изисквайки своя килограм плът като отплата. Би било по-добре за елитите да прекратят шарадата и просто да кажат истината: няма нищо общо с възвишени, ерзац идеали като „свобода“ и „либерализъм“, а всъщност става дума за запазването на западното господство и предпочитан начин на живот!

Статията е бурлескна пародия на лицемерието: тя излага твърдението за предполагаемата „агресия“ и „нелиберални“ политики на Русия и Китай – като „инвазията“ в Украйна – като същевременно арогантно пренебрегва САЩ, които са инициатори на много по-голям брой нарушения, нахлувания и окупации на различни суверенни държави в близкото и далечно минало, да не говорим за сегашното подпомагане на пълномащабен жесток геноцид в Газа, за което САЩ току-що доставиха още една огромна партида бомби на Израел към момента на писане на това есе. Изборите в Китай и Русия също се оказаха много по-демократични и „либерални“ от тези на фалшивата американска електорална „продукция“, която легитимира очевидно открадната „победа“ за хулен кандидат през 2020 г. или дори тази на днешната шарада на координирана инвазия на милиони нелегални за целите на преобръщането на поредните „демократични“ избори през 2024 г.

В действителност всички термини и концепции на североатлантическата либерална демокрация са просто артефакти на шиболетичната фасада, издигната, за да обслужват парадигмата за контрол на елитите. Всичко е свързано с разглежданата тема: класът от 1% от анкетата на Расмусен е създал супрапозиционен слой от институции, които служат като механизъм за запазване на господството на Системата. Самореферентният дизайн е целенасочен механизъм за идеологическо налагане, предназначен да насочи „правилните хора“ към върха на пирамидалната структура, докато пазят нежеланите лица, които не са достатъчно синьокръвни за ексклузивното соаре.

В крайна сметка, авторът на статията за аморалността във Foreign Affairs по-горе, Хал Брандс, е подходящ пример за този процес. Бърз поглед върху неговото "уики" показва, че той не само носи „отличителния“ белег на някакво хваление на Хенри А. Кисинджър – точно този тип „Роудс-стипендиант“ за елитите, за които говорих по-горе, но че дори е посещавал не едно, а две от 12-те „избрани“ институции, посочени от Расмусен.

Това прави г-н Брандс символ на този изолиран елитен клас. Седейки на безкрайните си плюшени стипендии и синекури на НПО, фигури като Брандс развиват живота си, измисляйки замазка след нечестна замазка, прокарвайки най-радикалните от глобалистките програми за своите олимпийски връстници, всички далеч горе, откъснати от долните грижи на обикновените хора - високо над облаците.

За съжаление, няма решение за това обществено разделение. Институциите, получаващи корпоративно финансиране от всякакъв вид, могат да се считат за пленени, тъй като винаги има прикачени условия за финансирането. Изглежда, че единствения път напред за избягване, е оскверняването и очернянето на всички институции, така че прекъсването в крайна сметка да се превърне в пълно отделяне от оригиналното и автентично общество. След като бъде разработена паралелна система, „важните институции“ от миналото трябва да изсъхнат и да се сгърчат в люспести черупки, които да бъдат стъпкани като черупки на скакалци.

---

Дилетант

Колаж на събитията (2)

Геноцидът в Газа продължава

Кабинетът на израелския министър-председател Биби Нетаняху е пълен с религиозни екстремисти, които вярват, че бруталността на Израел в Газа е в съответствие с Божиите заповеди. Според Книгата на Исус Навиев в еврейската Библия, датирана от учените към 7 век пр. н. е., Бог обещава земята между реката Йордан и Средиземно море на еврейския народ и инструктира евреите да унищожат другите народи, живеещи в обетованата земя. Този текст се използва като оправдание и ръководство за действие от крайни националисти в Израел днес, включително и от много от около 700-те хиляди израелски заселници, живеещи в окупираните палестински земи в нарушение на международното право. Нетаняху използва религиозната идеология от 7 век пр.н.е. в 21 век, за да докаже правото на Израел върху земите между реката Йордан и Средиземно море.

За съжаление в Израел има и много евреи, които не принадлежат към ултрарелигиозните секти, вярващи буквално в Библията, но които също са настървени от библейските геноцидни легенди. Разбира се ентусиазмът, с който болшинството израелци посрещат безогледното унищожаване на деца, жени и мъже в Газа, се базира и на неочакваната атака на Хамас на 7 октомври 2023 година, която те безусловно считат за вероломен акт! За мен обаче е странно и необяснимо, че потомците на въстаниците от Варшавското гето и от лагерите на смъртта нито за момент не могат да влязат в положението на палестинците, третирани в продължение на десетилетия като добитък от "богоизбраните" евреи, жители на днешен Израел!? Израелците претендират, че имат право да се защитават от нападенията на палестинците, но кой знае защо нито за момент не си помислят за правото на същите тези палестинци да живеят на земята, на която прадедите им са живели в течение на хилядолетия, и да се борят за това си право!

Интересна е и причината, поради която евангелистите протестанти в САЩ подкрепят с такова настървение Израел!? Те смятат, че създаването на Израел и особено момента, в който Ерусалим ще стане негова столица означава, че е дошло времето на Второто пришествие! Когато то настъпи, Христос ще слезе на земята и ще прибере в рая тях и стотина хиляди евреи, които ще повярват в него! Останалите евреи и хората, които принадлежат на другите религии ще отидат... в Пъкъла!

Благодарение на евангелистите в САЩ и разбира се на милионерите и милиардерите евреи, които подкрепят финансово израелското лоби, Израел може да разчита на безрезервната подкрепа на американската администрация дори тогава, когато тази подкрепа очерня образа на САЩ като защитници на човешките права и други хуманистични ценности, за които страната претендира, че защитава!

Тези дни се достигна до пародията американските ВВС да хвърлят от транспортни самолети с парашути храна и друга помощ за населението на Газа, когато е достатъчно президентът на САЩ да обяви, че ще прекрати военната помощ за Израел и до седмица-две Нетаняху ще пристигне във Вашингтон с "шапка в ръка" да пита какво Израел трябва да направи, за да си върне отново благоволението на САЩ!? Вместо това пратеници на президента обикалят като гламави арабските столици, за да кандърдисат, подкупят и т. н. арабските крале и президенти да се съгласят... на унищожаването на Хамас и вероятно на разселването на палестинците от Газа и Западния бряг в техните държави!

Саудитците засега не се поддават на тези манипулации. Те ясно изразиха това в декларация от 6 февруари, в която се посочва: кралството призовава за вдигане на обсадата на хората в Газа; изисква евакуация на цивилните жертви; спазване на ангажиментите към международните закони и норми и международното хуманитарно право и призовава за придвижването на мирния процес напред в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност и на Организацията на обединените нации и Арабската инициатива за мир, която има за цел да намери справедливо и всеобхватно решение и да установи независима палестинска държава, основана на границите от 1967 г. със столица Източен Ерусалим.

Във вътрешен план Байдън се изправя срещу AIPAC (American Israel Public Affairs Committee) - безобидно наречения Американски израелски комитет по обществени въпроси - водещата организация на израелското лоби. Дългогодишният успех на AIPAC е да превърне милиони долари от дарения за кампанията в милиарди долари американска помощ за Израел, което е невероятно висока възвращаемост на инвестицията! В момента AIPAC има за цел да превърне около 100 милиона долара от финансиране на кампанията за изборите през ноември в допълнителен пакет за помощ от 16 милиарда долара за Израел.

Буквално преди часове бе обявено, че е постигнато предварително споразумение за 6 седмично примирие в Газа, за да се обменят пленници и да се снабди населението с най-необходимите храни и предмети от жизнена необходимост. Остава да се види дали Хамас и Израел ще удържат на съглашението?

Смъртта на Навални

Организацията на Навални, по думите на Джон Елмер, се е разделила на "бели" и "червени". Белите се оглавяват от Ярмиш и Певчих и се намират на Запад, а червените са майката на Навални Людмила и баща му Анатолий. Кавгата възникна поради това, че родителите на Навални приеха версията на държавата, че Навални е починал от емболия и получиха тялото му за погребение, докато Белите Считат, че Навални е бил убит от Путин, който по този начин, но непонятно защо, е попречил на размяната му и на още двама американци срещу руснаци, които са задържани на Запад, включително и убиеца на един бивш чеченски командир, който бе емигрирал в Германия след установяването на мир в Чечня.

Забележка. За подобна готвеща се размяна споменава и Путин в интервюто си с Тъкър Карлсон, говорейки с голяма симпатия за човека, осъден в Германия за убийството на чеченския командир!

В преговорите за тази размяна е участвал и Роман Абрамович, но идеята за нея била на Христо Грозев и организацията Белингкат, за която се знае, че е финансирана от НАТО и британските секретни служби. Разбира се, в своите изявления белите не дават никакви доказателства, нито доводи, защо Путин е заповядал Навални да бъде убит, но загадъчно твърдят, че "ще кажат каквото знаят, когато му дойде времето".

Navalny Organization Splits Into Whites and Reds As Lies Multiply, by John Helmer - The Unz Review

https://www.unz.com/article/navalny-organization-splits-into-whites-and-reds-as-lies-multiply/?utm_source=email&utm_campaign=article

Забележка. Относно смъртта на Навални: генерал Кирило Буданов, началник на военното разузнаване на ВСУ, счита, че Навални не е убит от Путин, а е починал от естествена смърт.

На 1 март 2024 година, в Москва, в Борисовското гробище, Алексей Навални бе погребан. На погребението са присъствали много почитатели и последователи на Навални, а в Москва и в Руската федерация са задържани около стотина души във връзка с демонстрации по повод погребението на Навални!

Специалната военна операция

На фронта на СВО, след падането на Авдеевка, настъплението на ВС РФ продължава. Едно след друго селищата около Авдеевка падат в ръцете на руснаците, което говори за тежкото състояние на ВСУ, както от гледна точка на снабдяването с оръжие и муниции, така и от гледна точка на недостига на жива сила.

Поради разногласия украинският парламент все още не може да приеме закона за допълнителния набор на около половин милион военнослужещи за фронта, а армията ежедневно се топи!

Според Шойгу от началото на годината ВСУ губят по около 800 души и около 120 единици бойна техника дневно. Това е резултат от тактиката на "агресивно изтощаване", която ВС РФ прилагат през този период. Понастоящем (след падането на Авдеевка) загубите на ВСУ в жива сила достигат и често надвишават 1000 убити и ранени на ден. Изобщо от началото на СВО ВСУ са загубили около 444000 убити и ранени.

Според данни от украински военнослужещи в момента превъзходството на ВС РФ в жива сила и техника е такова, че те непрекъснато ротират частите, които са на предните линии, като по този начин винаги атакуват с пресни сили и осигуряват практическо обучение на цялата си армия, правейки я по-боеспособна, докато частите на ВСУ продължават да воюват без почивка и възможност за психически и физически отдих, непрекъснато губейки жива сила и техника. Оказва се, че отвъд Авдеевка практически не съществуват отбранителни съоръжения, които частите на ВСУ могат да заемат и да окажат сериозна съпротива на ВС РФ. Твърдеше се, че украинското командване е наредило да се изграждат отбранителни линии в дълбочина, но не се забелязва никаква подобна дейност. Или за тази цел не са отпуснати средства, или средства са отпуснати, но са "усвоени" от корумпираната украинска администрация!? Във всеки случай зад Орловка, за която се твърди, че руските сили вече са я превзели, няма добри, естествено отбраними позиции по целия път до Покровск.

Твърди се, че бригадни командири от фронта са изпратили до Зеленски писмо, в което настояват Залужни да бъде възстановен като командващ на армията. В отговор много бойни командири са уволнени и заместени с по-послушни офицери.

МИ-6 предаде нови разузнавателни данни на администрацията на президента и Генералния щаб на Украйна, които съдържат информация за подготовката от руската армия на четири нови ударни корпуса за пролетното настъпление в Източна Украйна. Британското разузнаване смята, че Кремъл иска да срине фронта и да завземе нови територии, за да укрепи позициите си в продължителна война. Аз пък смятам, че Кремъл изобщо няма намерение да води продължителна война, а се готви до септември 2024 година да приключи със СВО съобразно с поставените цели!

Украинците се оплакват, че от обещаните 1 милион снаряди от март 2023 до март 2024 страните от ЕС са доставили само около 300 хиляди (ЕС твърдят, че са доставили 0.5 милиона, но те не опровергаха числото, представено от Зеленски, което потвърждава, че обещанието е изпълнено само на 30%). Причината за това е не, че няма пари за снаряди, а че просто военната индустрия на ЕС не е в състояние да произведе 1 милион снаряда за една година! В момента чехите предлагат и партньорите им от ЕС са готови да потърсят и закупят нужните количества снаряди от страни извън ЕС и НАТО, като търсенето на подобни източници в момента е в разгара си.

По данни на командването на ВСУ те ще останат без муниции за ПВО през втората половина на март тази година, а без снаряди - най-късно през юни! Освен това съществува и проблемът със замяната на стволовете на оръдията! Оказва се, че ЕС и САЩ изобщо не са в състояние да произвеждат стволове на оръдия в количества, които поне в някаква степен могат да удовлетворят нуждите на ВСУ. По тази причина украинските войници отдавна се оплакват, че далекобойността и точността на тяхната артилерия (вносна и местно производство) отдавна няма нищо общо с тези параметри както са зададени по спецификация! В тази връзка е интересно, че французите са успели да намалят времето, необходимо за производство на едно самоходно оръдие "Цезар", от 3 години на 15 месеца!? Страхотно постижение, няма що, особено като се има предвид, че руснаците произвеждат по над 100 танка на месец!

В следващия клип Бриан Берлетик подробно описва недостатъците в снабдяването с оръжейни системи от САЩ и ЕС, за които не е осигурена необходимата техническа поддръжка и муниции, поради което те не могат да осигурят на ВСУ нужните средства за съпротива, та камо ли за победа над ВС РФ.

https://www.youtube.com/watch?v=Wu5kdxcUzuM

Очевидно силно притеснени от развитието на събитията на фронта в Украйна, ръководителите на държавите от ЕС са обсъждали в Париж възможностите за двустранни договори за сътрудничество между Украйна и отделните държави. Във връзка с тези договори изглежда е обсъждана и възможността за изпращане на военни контингенти от отделните държави в Украйна. Първи информация по този въпрос даде министър-председателят на Словакия Фицо, а след това изявление по въпроса направи и Макрон.

Ukraine's Western allies already have a military presence in the country

"Когато френският президент Еманюел Макрон заговори за потенциално изпращане на военни подкрепления в Украйна, той неволно повдигна завесата върху съществуващото присъствие на западен персонал на украинска земя."

By Elise Vincent and Philippe Ricard

https://www.lemonde.fr/en/international/article/2024/03/01/ukraine-s-western-allies-already-have-a-military-presence-in-the-country_6575440_4.html

Много от ръководителите на страни от НАТО се втурнаха да обясняват, че въпросът само е бил поставен, но те не считат, че има такава опасност. Риши Сунак заяви, че засега тази възможност не е обсъждана, но съществува възможност за изпращане на ограничени по брой екипи от военни в Украйна. За беда междувременно в информационното пространство си проби път новината, че транспортният самолет Ил76, в който се намираха 65 украински военнопленници, определени за размяна срещу руски военнопленници, който беше свален над Белгород, всъщност е бил свален от ПВО установка "Патриот", управлявана от британски военнослужещи! Правителството на Обединеното кралство вече получи писмен имунитет от наказателно преследване за всички замесени. Никой няма да понесе последствия. Киев тихомълком е подал искане за връщане на телата.

Американците засега категорично отказаха възможността за изпращане на въоръжени сили на САЩ в Украйна, но генерал-полковник Рудской направи следното изявление по въпроса:

МОСКВА, 19 февруари /ТАСС/. Генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Русия и първи заместник-началник на Генералния щаб, каза в интервю за вестник "Красная звезда":

"Военнослужещите на НАТО под прикритието на наемници участват във военните действия. Те контролират системите за противовъздушна отбрана, тактическите ракети и реактивните системи за залпов огън и са част от щурмови отряди", каза той.

https://tass.com/defense/1748201

Съобщава се, че с помощта на счетоводни трикове, Пентагонът е осигурил около $4 милиарда, които ще бъдат използвани за доставка в Украйна на ракети ATACMS, тъй като американските военни не разполагат с излишни запаси от артилерийски снаряди. Твърди се още, че ракети Taurus са доставени от Германия в Украйна, но според признание на Шолц правителството не желае да изпраща германски военнослужещи, които да помогнат на ВСУ да използва ракетите, поради което те все още не се използват. Пак според Шолц американците, британците и французите имат контингенти от специалисти в Украйна, които оперират с изпратените от САЩ, Франция и ОК оръжия, но Германия засега не желае да изпраща свои военнослужещи, които да съдействат на ВСУ в използването на техните ракети. Като по чудо в информационното пространство се появи аудио запис и транскрипция на разговор на немски военни по въпроса. В него те обсъждат колко време ще е необходимо за доставка на ракети "Taurus" в Украйна и какви количества немската армия може да си позволи да отдели на украинските си колеги. Оказва се, че Германия може да си позволи до 40-50 ракети, които могат да бъдат доставени за период от около 5-6 месеца. Обсъжда се и въпроса за това какво ще е необходимо да се направи, за да се разруши Керченския мост? Офицерите считат, че за такава операция ще са необходими поне 20 ракети, без да се гарантира разрушаването на моста, тъй като мостовете поначало са трудни за разрушаване. При това ракетите трябва да бъдат изстреляни в залп, а за тази цел ще са необходими поне 10 самолета Су24, но украинците вече не разполагат с толкова самолети от този тип! Освен това военните считат, че подготовката на атаката е сложна и изисква наличието на немски военни специалисти в Украйна. Украинците използвали британските "Storm Shadow" и френските "Scout", които се управлявали от британски и френски екипи!

Дискусия на немски военни във връзка с доставката на "Taurus" и възможното им използване срещу Керченския мост и складове с боеприпаси:

https://vk.com/@m_s_simonyan-rasshifrovka-razgovora-vysokopostavlennyh-oficerov-bundesver

От изнесената в записа информация Симплициус прави следните изводи:

• Западът е абсолютно отчаян в опитите си да спре предстоящия колапс на Украйна и е готов да удвои усилията си да разруши Керченския мост като последния си „свещен граал“ на спасението;
• Западът е напълно объркан, с тайни вътрешни борби, взаимни обвинения между държави и политици или открит бунт сред редиците поради страха от неконтролируема ескалация.

Горните констатации са решаващо потвърждение, че украинската армия е на края на възможностите си.

В допълнение на всичката каша, описана по-горе, в "Ню Йорк Таймс" се появи странна статия, описваща сътрудничеството от 2014 година до сега между ЦРУ и украинските тайни служби.

The Spy War: How the C.I.A. Secretly Helps Ukraine Fight Putin

"Повече от 10 години САЩ изграждаха тайно шпионско сътрудничество, което сега е критически важно за двете страни в борбата им срещу Русия."

https://archive.ph/p8GVp

В статията открито се признава, че ЦРУ е помогнало за изграждането на 12 тайни подземни бази/бункери по протежение на руската граница, които се използват за шпионаж срещу Русия и организиране на терористични атаки на нейна територия. Базите са почти изцяло финансирани и частично оборудвани от ЦРУ. В статията се посочва, че партньорството е пуснало корени преди повече от десетилетие, т. е. дори преди движението на Майдан, и сега служи на ЦРУ и други американски разузнавателни агенции да предоставят разузнавателна информация за насочени ракетни удари, проследяване на движението на руски войски и подпомагането на шпионските мрежи.

Най-забележителното разкритие напълно опровергава разпространяваните години наред твърдения на руски десиденти и западни пропагандисти, че руските ФСБ, ГРУ и т. п. служби са убили висши „патриотични“ фигури в Донбас, като: Моторола, Гиви, Захарченко, Мозговой и т. н. Тези пропагандисти, много от тях 6-та колона, привидно преструващи се на „проруски патриоти“, се опитваха да обвържат тези инциденти с по-широка теория на конспирацията за това, че Кремъл уж преследва всякакви „истински патриоти“ като Стрелков и компания. Сега ЦРУ с готовност признава чрез своя говорител в NYTimes, че всъщност тайната украинска разузнавателна дирекция е извършила убийствата на фигури като Motorola и др.

Според статията Русия е отмъстила за убийствата:

"Войната в сянка се разгаряше. Руснаците използваха кола-бомба, за да убият началника на звено 2245 - елитните украински командоси. Командирът, полковник Максим Шаповал, беше на път за среща със служители на ЦРУ в Киев, когато колата му избухна."

Някои бивши сътрудници на ЦРУ считат, че целта на публикуването на статията е да се подтикне Конгреса да гласува помощта за Украйна, тъй като нейният разгром ще доведе до ликвидацията на прекрасните работни връзки и отношения между ЦРУ и украинските тайни служби.

В заключение искам да предложа на читателите прекрасното и информативно интервю на Дмитрий Саймс (на руски език), в което се дава изключително компетентна оценка на отношенията между САЩ и Русия през последните може би 50 години:

Дмитрий Саймс: НАТО, Горбачев, Рейган, Никсон и Трамп

https://youtube.com/watch?v=6cJQin0EMu8&si=UwGh3-24P3JC26zZ

 

Дилетант

Колаж от събитията

Геноцидът в Газа продължава

Правителството на Израел обяви датата на започването на атаката си срещу Рафа (ако не се лъжа някъде около 10 март), въпреки призивите на Байдън, Блинкен и други най-висши представители на администрацията на САЩ към Израел да се въздържи от подобен ход, за да не се допускат жертви всред цивилното население на Газа. Призивите очевидно не помагат, тъй като те са в пълно противоречие с намеренията на Израел да застави жителите на Газа да напуснат територията, а ако те не желаят да направят това - да ги изтреби! Израелците, както подобава на богоизбран народ, изобщо не се трогнаха от решенията на Международния съд и от наближаващият край на едномесечния срок, в който те трябваше да докладват на съда за мерките, които са предприели, за да предотвратят геноцида срещу палестинците. Израелските въоръжени сили методично продължават акцията си по изтребление на бойците на Хамас в Газа, а заедно с тях и по изтреблението на мирното население, което има нещастието по някакъв начин да се окаже на пътя на безмилостната военна машина на Израел.

Израел вече е постигнал известен напредък в своята цел "30000" - толкова се счита, че е броят на въоръжените бойци на Хамас. Става дума за унищожаването на силите на Хамас и преди всичко на целия личен състав на бойното крило на организацията, както и на инфраструктурата ѝ в "ивицата Газа". Твърди се, че въоръжените сили на Израел са убили най-малко 10000 бойци, ранили са други 10000 и са разгромили най-малко 18 от 24-те батальона на военната организация на Хамас. Според Израел двама от петимата командири на бригади, 19 от 24-те командири на батальони и повече от 50 командири на взводове са елиминирани. Десетки мили тунели на Хамас са идентифицирани и унищожени. Израел също твърди, че е унищожил 700 ракетни установки. В резултат на това ракетните атаки срещу Израел драстично са намалели, въпреки че Хамас продължава да може да изстрелва ракети. Междувременно израелски официални лица казват, че са установили контрол над северната половина на ивицата Газа и че израелските сили напредват бавно, но стабилно срещу ключови крепости на Хамас на юг. Според израелските оценки, завършването на работата по унищожаването на Хамас може да отнеме година или повече в битки!? Чрез настоящите мерки, които са си чист геноцид по мащаба и безогледността на атаките, Израел е нанесъл много повече щети на военния капацитет на Хамас, отколкото във всяка предишна война между Израел и Хамас.

Щетите на жилищния фонд и инфраструктурата на ГАЗА разбира се са колосални, но богоизбраните не се интересуват от това - възстановяването им един ден, ако се стигне до това, ще бъде разбира се отговорност на международните хуманитарни организации и на данъкоплатците по света, но в никакъв случай не и на богоизбрания народ на Израел!

Забележка. Доскоро Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) твърдяха, че са унищожили не по-малко от половин милион руски войници, но внезапно се оказа, че това май не е съвсем така!? Само бъдещето ще покаже доколко твърденията на израелското ръководство за разгрома на Хамас отговарят на истината?

Байдън и администрацията му непрекъснато призовават Нетаняху и правителството му да не напада Рафа и струпаните там над милион мирни палестинци, но израелците не желаят и да чуят за призивите на Вашингтон! В САЩ предстоят избори и Нетаняху и бандата около него знаят прекрасно, че Байдън и демократите ще се нуждаят от парите на израелското лоби в САЩ и по тази причина считат, че техните призиви не са нищо друго освен "чепене за пред везира", т. е. пред "международната демократична общественост". Разбира се спирането на военната и финансовата помощ за Израел вероятно доста бързо би охладило ентусиазма на богоизбраните в Ерусалим, но вероятността за това не е голяма.

Една от основните причини за атаката на Хамас срещу Израел бе, че администрацията на Байдън се опита да възроди процеса, започнал още при Тръмп и целящ сключването на договори между Израел и главните държави от арабския свят и най-вече със Саудитска Арабия. Тази инициатива заплашваше да изпрати в небитието въжделенията на палестинците за собствена държава. Хамас успя да предизвика нечовешката реакция на Израел и сега дори само намекът за възраждането на "Аврамовите договори" възбужда остра, негативна реакция на правителството в Рияд, което недвусмислено заяви, че само ясен и надежден път към създаването на Палестинска държава в границите от 1967 година със столица в Източен Ерусалим може да доведе до регулирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел! Причината за внезапната любов на управниците на арабските държави към палестинците се корени във възмущението на широките народни маси в ислямския свят, които се въодушевиха от дързостта на бойците на Хамас, показали липса на страх от "непобедимата израелска армия". Арабите изведнъж показаха, че не се страхуват от Израел и това някак "втвърди гръбнаците" на техните управници!

Междувременно напрежението в района нараства. Блинкен и други висши сановници на администрацията непрекъснато сноват между Вашингтон, Тел Авив, Рияд, Кайро, Аман и другите столици на съседните с Израел държави в желанието си да осигурят по някакъв начин избягването на открит военен конфликт между Израел и други сили в района.

Престрелките между Хизбула и Израел с ракети са почти всекидневно явление и конфликтът на север може да избухне всеки момент.

"Ансар Алах", известни още като йеменските Хути, продължават да атакуват кораби в Червено море и изглежда пет пари не дават за американските, британските и други съюзнически кораби и самолети, които непрекъснато ги атакуват и както ни се казва, непрекъснато унищожават "готови за изстрелване ракети" на Хутите. За беда "готовите за изстрелване ракети" очевидно не свършват и трафикът на кораби, свързани с Израел и съюзниците му през Червено море, е прекъснат. Тази съпротива на Хутите ги направи герои в очите на арабското население в целия район.

САЩ и съюзниците им обвиняват за всичките си неприятности в района Иран, но истинската причина всъщност е войната на Израел срещу Хамас и населението на Газа, която война, от самото начало, има характера на геноцид срещу палестинците от Газа.

Напоследък съобщенията за атаки на американските и британските кораби и самолети срещу позициите на Хутите драстично намаляха! Оказа се, че Хутите са информирали противника си, че ако продължават с атаките, те ще прекъснат съобщителните кабели преминаващи по дъното на Червено море, през Баб ел Мандебския проток към Индийския океан, а оттам за Азия, Индонезия и Австралия! Очевидно перспективата е пренеприятна, защото се оказва, че през протока минават едва ли не всички съобщителни кабели от Европа за Азия и за Хутите е елементарно да ги прекъснат!

Винаги съм се чудел защо през вековете периодически са изригвали антисемитски изблици на народите в Европа спрямо живеещите между тях евреи? Имам чувството, че вината за това не е само в т. нар. гоем, но и евреите изглежда са допринасяли с поведението си за подобни изблици на жестокост. Те като че ли нямат чувство за мярка в презрението си спрямо останалите. Днес, яхнали "златния телец" на холокоста, те губят чувството си за мярка и за необходимостта от компромис с коренното население на Палестина, залагайки на умопомрачителни претенции за територията между Йордан и Средиземно море, породени някъде в древността и имащи съмнителен исторически произход!

Интервюто на Владимир Путин с Тъкър Карлсон

Тъкър Карлсон проведе двучасово интервю с президента на Руската федерация Владимир Путин. Това интервю досега е гледано от повече от милиард зрители по целия свят. Този голям интерес към интервюто предизвика гнева на управляващите в т. нар. демократичен Запад, тъй като те считат, че Карлсон е предоставил възможност на "ужасния" Путин да представи пред хората по света своята гледна точка за конфликта между Русия и Украйна.

Интервюто започна с дълъг монолог на Путин, в който той изясни как вижда конфликта от историческа гледна точка. На този въпрос не мисля да се спирам, тъй като в своите есета в блога аз съм предлагал на практика същия прочит на историята на Русия и връзките ѝ с Украйна през вековете.

Путин се спря доста подробно на мирните преговори, които се проведоха между Украйна и Русия в Истанбул веднага след започването на военните действия. Той подчерта отговорността, която носят Обединеното кралство и САЩ за провала на тези преговори и фактически за продължилата досега война.

Лично аз смятам, че Зеленски и компания не са имали в онзи момент никакво намерение да сключват мир с Русия, а просто са искали да спечелят време, за да организират ВСУ след изненадата от започването на Специалната военна операция (СВО) на ВС РФ.

На въпроса на Карлсон: "Дали Русия е готова за мирни преговори сега?" Путин естествено отговори с "ДА", но аз се съмнявам, че ако САЩ или Украйна предложат незабавно мирни преговори, Русия ще бъде готова да ги започне веднага, например с едновременно примирие!? Струва ми се, че войната е минала точката, в която Русия би се съгласила на нещо по-малко от пълна победа, което означава неутрална Украйна, представляваща федерация или дори конфедерация от области, което не би ѝ позволило да има външна политика, насочена срещу Руската федерация! Най-вероятният модел на преговори би бил този между САЩ и Виетнам в Париж в началото на 70-те години, водени от администрацията на Никсън. Тогава, докато преговорите се водеха в Париж, а войната във Виетнам си продължаваше и даже бяхме свидетели на най-жестоките бомбардировки над Северен Виетнам!

Що се отнася до "денацификацията", на която толкова се чудят западните политици какво означава, бих посочил политиката на западните съюзници на СССР след Втората световна война в Западна Германия. По онова време, поне за кратък период, западните окупационни сили са провеждали политика на "активна денацификация" на германското общество! В случая с Украйна очевидно става дума за приемането на закони, които да забранят нацистките и расистки организации, които – колкото и да е странно за някои – съществуват в Украйна и са насочени срещу руснаците, считани за азиатци, угрофини, монголци и т. н. други неславянски народи!

Понастоящем в средите на НАТО се разпалва истерията, че ако Русия победи Украйна, то тя няма да спре на границите ѝ, а ще продължи завоеванията си в Източна Европа!? Тези истерични изблици на сегашното поколение европейски политически джуджета са толкова безпочвени и глупави, че ми се струва невероятно тяхното озвучаване в СМД! Истината е много проста и очевидна. Ако Западът беше приел предложението на Русия за преговори по въпросите за разпълзяването на НАТО на Изток, то нямаше да се стигне до тази кървава война, в която Западът жертва нещастните украинци за постигането на целите си за изтощаване на Русия, както нееднократно бе заявявано от ръководителите на САЩ и ЕС! Русия се интересуваше от неутрална Украйна, както това бе заложено някога в конституцията на Украйна, която да служи за буфер между РФ и НАТО и това е простата истина, която вече е загинала безвъзвратно в болните амбиции на безмозъчните политически джуджета управляващи днес САЩ, ЕС и Украйна!

Throwing Good Money After Bad in Ukraine?

By Ray McGovern and Lawrence Wilkerson

Не съществуват никакви доказателства, че след Украйна Путин ще нападне други европейски страни:

https://informationclearinghouse.blog/2024/02/17/throwing-good-money-after-bad-in-ukraine/14/

Интервю на Тъкър Карлсон в Дубай относно разговора му с Путин – има интересни мисли за свободата на информацията в САЩ, за Байдън и т. н.:

https://youtube.com/watch?v=I6XT-dzmtAE&si=XitOB4LOfdmkI5ze

Превземането на Авдеевка

На 17 февруари 2024 година Военното министерство на РФ съобщи за превземането на Авдеевка. Командирът на групата „Център“ е ген. полковник Андрей Мордвичев, един от многото генерали, обявени в миналото от украинските СМД за убити от ВСУ!?

Интересна е предисторията на Авдеевка - крепостта, от която ВСУ още през 2014 година обстрелваха с оръдия центъра на град Донецк, в резултат на което загинаха хиляди деца, жени и мъже от ДНР.

Падането на Авдеевка бе предшествано от драстични промени във военното ръководство на ВСУ. Зеленски уволни началника на щаба на ВСУ Валери Залужни, а заедно с него, както изглежда, и голяма част от сътрудниците му. Това обаче не е главната причина за превземането на Авдеевка от ВС РФ. Причината е преди всичко в нарастващото превъзходство на ВС РФ и успехът на тактиката за "активно изтощаване" на ВСУ, която ВС РФ прилагат от доста време. Оказа се, че страните от НАТО не могат да осигурят на ВСУ необходимата им бойна техника и муниции. Човешките ресурси на Украйна са на изчерпване и тя не е в състояние да осигури необходимите количества обучени бойци, за да поддържа на необходимото ниво числения състав на армията си. В резултат ВС РФ започна тотален натиск върху позициите на ВСУ по целия фронт в Източна Украйна. Атаките на руските Въздушно-космически сили с ракети и безпилотни средства срещу различни индустриални, военни и инфраструктурни обекти в цяла Украйна имаха за цел и изтощаването на украинските ПВО. Когато това бе постигнато, ВС РФ започна да използва масово полева бомбардировъчна авиация с прецизни 500 и 1500 кг управляеми авиобомби, което осигурява много по-ефективно разрушаване на укрепените позиции на ВСУ. Подготвените през последната година подразделения от нови доброволци в армията осигуриха значително превъзходство в жива сила и позволяват на ВС РФ да оказва натиск по целия фронт, а изтощените резерви на ВСУ не са в състояние да "запушват" образувалите се пробиви във фронта. Това означава, че рано или късно отбраната на ВСУ няма да издържи на натиска и неизбежно ще се получи катастрофален срив в линията на фронта.

Западните СМД от началото на войната разпространяват лъжлива информация за "огромните загуби" в жива сила и техника на ВС РФ. Всеки минимален успех на ВСУ се раздува до неузнаваемост, а за истинското състояние на ВСУ се говорят само хубави неща или не се говори нищо. Например българските СМД съвсем внезапно съобщиха, че новият началник на генералния щаб на ВСУ Александър Сирски е издал заповед за изтегляне на украинските войски от Авдеевка едва тогава, когато градът фактически беше превзет от ВС РФ и украинците се спасяваха кой както може от настъпващите части на ВС РФ. Допреди този момент, според българските СМД, всичко в Авдеевка беше прекрасно и отбраната беше стабилна! Нещо повече, заповедта на Сирски за оттегляне от Авдеевка е издадена практически на следващия ден, след като е започнало масово бягство на украинските войски от града. Преди това към града е била насочена, с цел обезпечаване на изтеглянето на украинските части от Авдеевка, 3-та бригада (наследница на батальоните "Азов"). Части от бригадата са били унищожени при бомбардировка с ракети Искендер в Селидово на 13 февруари. По-късно части от бригадата попаднаха в обкръжение при опит да осигурят коридор за отстъпление на обкръжените в Авдеевка части на ВСУ. В крайна сметка 3-та бригада е отказала да навлезе в Авдеевка и да подсили отбраната на града, тъй като, по преценка на командването ѝ, положението в града е било вече неспасяемо. Според данни от алтернативните средства за информация, администрацията на Зеленски предвижда да проведе разследване за катастрофата в Авдеевка.

Накратко казано, българската общественост е държана в пълно неведение за развоя на събитията на фронта в Украйна, докато управляващата "сглобка" пръска милиарди народни пари за една безумна мъртвородена авантюра на т. нар. партньори на България от НАТО, каквато очевидно е войната срещу Русия в Украйна!

Смъртта на Навални

На 16 февруари, точно в деня на започването на Мюнхенската конференция, се случи едно много удачно за пропагандистите събитие - в лагер в Русия, зад Полярния кръг - внезапно почина Алексей Навални!

Веднага бе обявено, че за неговата смърт персонално е виновен не друг, а Владимир Путин - новият Хитлер, тръгнал да покорява с ордите си миролюбивата и хуманна Европа! Очевидно в наши дни т. нар. демократична общественост отдавна е забравила любимият въпрос на великият Цицерон "Cui bono?", защото този въпрос е много неудобен за безмозъчните почитатели на "либералните ценности", а той би бил много уместен за случая на смъртта на Навални!? Например въпросът "каква е ползата за Путин да убива Навални точно при откриване на Мюнхенската конференция, на падането на Авдеевка, на успеха на интервюто му с Тъкър Карлсон?", би бил много удачен за хора поне с малко критичен ум, но такива изглежда вече липсват всред управляващите на добрата стара Европа!

Аз никога не съм симпатизирал на Навални просто защото винаги съм го смятал за амбициозен демагог, посветил се на борба за власт! Естествено смъртта на всеки човек е повод за съжаление, а за мъртвите се говорят само хубави неща или не се говори нищо и по тази причина няма да посвещавам нищо повече на Навални. Все пак бих желал да попитам хуманистите-демократи, къде бяха те, когато в украинските затвори при неизяснени обстоятелства почина журналистът Гонзало Лира, който си позволяваше да критикува властите в Украйна? Бих желал да знам и защо някои от тези демократи, защитници на свободата на мисълта и словото, си мълчат, когато тези дни се решава съдбата на създателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, който от 2019 година е затворен във Великобритания, заплашен от депортация в САЩ, където го очаква присъда от 170 години затвор за публикацията на документи, изобличаващи американските окупационни войски в Ирак във военни престъпления, които документи той беше получил от Челси Менинг - войник от американската армия?

В заключение ще предложа на любезните читатели интервюто с професор Николай Витанов, което е посветено на темата за смъртта на Навални:

https://youtube.com/watch?v=l9rAkXFzkf0&si=fF_9SOJouEn-GgrP

Професорът както винаги е свеж и оригинален в оценките си и аз се надявам, че ще прослушате интервюто му с удоволствие!

Бих препоръчал на читателите да прослушат и краткото интервю със Скот Ритер, в което той дава интересни данни за Алексей Навални, които са широко известни на Запад:

https://youtube.com/watch?v=RGTNlsGHXqE&si=QASjTtNuejHbgYuZ

Дилетант