За иногорационните речи

Иногорационните речи на американските президенти са нещо като програмите на партийните конгреси по време на комунизма, но много по-кратки и никой не ги изучава. Обикновено ги коментират няколко дена и след това ги забравят. И защо да не ги забравят хората, като никой няма намерение да изпълнява това, за което е говорил, а даже и да има такова намерение, то никой няма да му позволи да го направи.

Работата е там, че иногорационната реч е моментът, в който новият президент демонстрира своята хуманност и загрижеността си за целия американски народ, защото поне една четвърт от американския народ е гласувал за него. Като казвам една четвърт имам предвид, че обикновено гласуват под 60% от законните гласоподаватели и като се знае, че разликата между победителят и победения е от порядъка на 1-3 процента, то се получава, че президентът е избран от малко повече от 25 процента от населението.

Освен това моментът на иногорационната реч е и моментът, в който новият президент трябва да демонстрира и пред света своята хуманност и загриженост за човечеството и за разпространението на демокрацията и свободата по целия свят. Това е важно, защото много хора по света кой знае защо гледат с надежда на всеки нов президент и очакват чудото, което никога не се случва, а именно, че той ще ги потупа бащински по дебелите глави, ще ги плесне приятелски по задните части и ще им раздаде по едно шоколадче, за да го помнят с добро, а след това ще ги остави да се оправят в живота, като отвреме-навреме ще им дава бащински съвети, а ако трябва и малко пари, за да си живеят живота и да му се радват.

След речта има тържества, казват че тази година са присъствали около 800 000 души, а преди 4 години сигурно бяха и над милион. Пеят се патриотични песни и даже химна, обикновено в такава аранжировка, че на човек му трябват минута-две докато познае, че пеят химна.

Впрочем, май е време да стана малко по-сериозен!

Преди 4 години Обама беше първият цветнокож (не бива да казвам негър, защото това е лоша дума) президент в историята на Америка. Освен това страната водеше безуспешно две войни и беше изправена пред опасността от икономическа депресия и всичко това докарано от предишния президент, който народът преизбра с по-голямо болшинство, отколкото когато го избра за пръв път. Всъщност когато беше избран за пръв път, Буш получи по-малко гласове отколкото загубилият му противник, но такива са особеностите на американската демокрация, че това е възможно.

Във връзка с това си спомням едно предаване по радио "Гласът на Америка" на известния руски писател-десидент Войнович, който веднъж се беше разприказвал на тема демокрация и твърдеше, че демокрацията си е демокрация и не се нуждае от определения, като например "социалистическа демокрация", "народна демокрация"  и т. н. Аз тогава много се впечатлих от тези му разсъждения, без да съобразя, че американците говорят за "американска демокрация" и подобно понятие също би трябвало да предизвиква съмнения както и другите "уточнени" демокрации, но тогава както се казва бях млад и зелен!

Та да се върна на думата си. В първата си иногорационна реч, Обама се опитваше да обедини нацията и да я успокои пред бъдещето, което не предвещаваше нищо добро. Той говореше за това, как ще бъде президент на всички американци и как ще обедини демократи и републиканци, за да може страната да излезе от трагичното положение, в което я беше вкарал първият президент в историята на Америка, който беше завършил "бузинесс администратион", ако не се лъжа в Харвард, а преди това беше завършил и Йейл! Дето се казва: "Какво повече може да се иска от един бизнесмен?" Да ама не! Оказа се че тези велики университети понякога ги завършват и калпазани, нищо че са доста скъпички, а всеки знае, че скъпите неща са хубави!

Трябва да призная, че Обама се постара, човекът, да извади икономиката от калта, в която я бяха вкарали финансовите вундеркинди от Wall street. Разбира се това стана по чисто американски начин, а именно с много пари, които и до ден днешен Федералната банка помпа в мегабанките, които бяха докарали кризата с финансовите си спекулации, но какво да се прави? Както винаги: "Пари при пари отиват!"

Обама обеща и даже си изпълни обещанието да прокара закон за всеобщо медицинско осигуряване. Това също стана по американски – с много пари за осигурителните компании, които получиха няколко десетки милиона хора за задължително осигуряване. Противниците на Обамския "социализъм" се съпротивляваха жестоко, обявявайки кой знае защо президента за социалист. Може би причината е в това, че социализмът в Америка е мръсна дума и ако някой истински американец иска да обиди някого, то той ще го обяви за социалист и край, иди се оправяй след това! Иди доказвай, че не си камила, както се казва в онази приказка.

Светът беше дотолкова впечатлен от това, че Америка има цветнокож президент, че даже му дадоха в аванс Нобелова награда. Той прибра аванса и светът скоро забрави за наградата, още повече, че на мода излязоха безпилотните средства, с които операторите например си стоят в Невада и убиват като на майтап терористи, а често и обикновени хора в Афганистан, Пакистан, Йемен, Сомалия и къде ли не още. Понякога се случва, че тези терористи са даже американски граждани, а това доскоро се е смятало за противоконституционно – да се убива американски гражданин без съд и присъда. Други хора може, конституцията изглежда мълчи по въпроса, но граждани не се е разрешавало, а сега вече се разрешава. Президентът като каже "може" значи може и толкоз.

А сега да се съсредоточа за малко и на последната иногорационна реч. Трябва да призная, че тя ми харесва, защото е много прогресивна. Обама говори за истинските проблеми на Америка: за увеличаващото се социално неравенство; за милионите безработни, които никога вече няма да намерят работа с предишните заплати; за упадъка в образованието; за това, че не бива безотговорно да се унищожават социалните придобивки; за това, че Америка трябва да си оптимизира разходите за военни цели; за емиграцията, която е толкова важна за Америка; и т. н.

Хубава реч, разумна реч, само дето ми се струва, че тази няма да я бъде, защото само като се чуят разярените републиканци, става ясно, че те току-така няма да се дадат. Предстои жестока борба за бъдещето на Америка и ако Обама го вижда като бъдеще за всички, то политическите му противници виждат в бъдещето само своето бъдеще, а другите да се оправят както знаят, ако знаят как, а ако не знаят, значи са мързеливи и тунеядци!

Дилетант