Заглавието на това мое писание ("Ще свърши ли растежа?") е заглавието на последната статия на Пол Кругман в Ню Йорк Таймс от 28 декември 2012 година. За тези, които може би не знаят кой е Пол Кругман, искам да поясня, че той е лауреат на Нобелова награда по икономика, а "растежа", за който става дума е икономическият растеж, който сме свикнали да считаме като неотменимо качество на съвременната икономика.
Преди всичко искам да отбележа, че този въпрос ме вълнува от години, но досега съм виждал само няколко статии по темата, при това от неособено известни и като правило крайно леви икономисти. Желанието ми да напиша нещо по въпроса винаги се потушаваше от опасенията ми да не бъда обвинен в проява на комунистически забежки или – не дай Боже – в носталгия по комунизма! Освен това някак си не можех да построя изложението си по начин, който да изглежда смислен и логически последователен. Фактът обаче, че Кругман започва да пише по въпроса и обещава още статии на тази тема, ме накара да събера малко смелост, да предам накратко мислите на Кругман, доколкото ги разбирам, и да споделя някои мои мисли по въпроса.
Статията си Кругман започва с това, че напоследък всички говорят за "фискалната пропаст", за икономическото възстановяване след рецесията, за проблемите на еврото, дали и кога Япония ще се измъкне от дефлацията, но той отбелязва, че това са проблеми на близкото бъдеще, които по един или друг начин ще бъдат решени. Въпросът е какво очаква световната икономика и в този аспект – човечеството в по-далечното бъдеще.
Икономическите предвиждания за бъдещето, с които се занимават редица организации: държавни, обществени и частни, неизбежно използват исторически данни за растежа, които в точки на инфлекция могат да се окажат дълбоко неверни и подвеждащи при опити за екстраполация в бъдещето. Например, приема се ръстът на производителността на труда, като основен двигател на икономическия растеж, да бъде близък до този през последните 30-40 години. От друга страна се приема, че икономическото неравенство в обществото, което се увеличи съществено през последните 20-30 години, ще се увеличи незначително. Подобно предположение е понятно, особено като се има предвид, че държавните организации, които се занимават с прогнозиране, не могат да си позволят да допуснат в прогнозите си значително увеличаване на икономическото неравенство, тъй като това неизбежно би се разглеждало като намек за възникване на елементи на класово противостоене и дори на класова борба, понятия, които в съвременна Америка се считат за остарели и бих казал за недопустими в прогнозите за бъдещето!
По-нататък в статията си Кругман отбелязва, че и двете предположения могат да се окажат погрешни! Той се спира на публикация на Роберт Гордън от Northwestern University, в която последният отбелязва, че ерата на икономическия растеж, започнала през XVIII век, може би е към края си!
Тази ера се е характеризирала с няколко технологични революции, имащи в основата си фундаментални открития в областта на техниката и технологията. Първата индустриална революция се базира на откриването на парната машина и продължава от втората половина на XVIII век до средата на XIX век. Втората се базира на приложението на електричеството, двигателите с вътрешно горене и химията в технологията и производството и продължава от 70-те години на XIX век до 60-те години на XX век. Третата се базира на развитието на информационните технологии и характеризира икономическото развитие през последните 50 години.
Гордън отбелязва, че третата революция засега дава далеч по-малко плодове от първата и особено от втората. Електричеството и химичните технологии според Гордън са имали далеч по-голям ефект върху развитието на човечеството, отколкото Интернетът.
Кругман е съгласен, че ефектът на Интернета върху икономическото развитие е в известна степен надценен, но отбелязва, че информационните технологии тепърва имат да играят огромна роля в техническия прогрес. В тази връзка Кругман отбелязва безусловния прогрес в областта на "умните машини", които на пръв поглед са далеч от възможностите на човека, но всъщност в много отношения осигуряват или в скоро време ще осигуряват напълно задоволителни способности, позволяващи им да изместят напълно човека във все повече и повече дейности!
Тук смятам да изляза от рамките на статията на Кругман и критиката му към Гордън, но ще отбележа, че според Кругман се набелязва скок в технологията, базиращ се на "умни машини", който ще изхвърли много американци извън трудовия пазар и това може да доведе до сериозни социални и политически проблеми, за които никой от управляващите среди днес не желае да говори и планира.
Наистина, тенденцията за замяна на редица нискоквалифицирани и дори на сравнително висококвалифицирани професии с автомати и роботи все повече и повече се набива в очи. По телефона вече е трудно човек да се добере до човешки глас, когато се обажда до фирма за съвет, поръчка или оплакване. Програмите за разпознаване на говор все още не разбират всичко и особено, когато въпросът не е стандартен, възникват сериозни проблеми в комуникацията, но е безусловен фактът, че качеството им се подобрява с всяка измината година, да не кажа месец! Разпознаването на образи също върви с гигантски крачки напред. Твърди се, че граничните власти и други органи на властта все повече и повече използват машинното разпознаване на образи в дейността си, което показва, че в тази насока прогресът също е значителен. Все по-често и по-често в магазините вместо хора-касиери, могат да се чуят гласовете на автоматите-касиери. Наскоро четох за робот, който може да бере домати и който за сега струва около 100 000 долара, но с внедряването му в серийно производство, цената му може да спадне няколко пъти! В тази връзка трябва да се отбележи и системата на Google за управление на коли, която вече дори е получила законно право да управлява автономно коли по пътищата поне на един, а може би и на повече щати в Америка! Говори се за система, която може да анализира документи за информация, свързана с дейността на корпоративни и други адвокати, дейност, която обикновено се възлага на млади адвокати, наскоро постъпили в адвокатски кантори!
Аз не претендирам да съм специалист по изкуствен интелект, но още от времето на работата ми в България проявявам интерес към този аспект на развитие на информационните технологии и тогава често присъствах на семинари в тази област. На базата на дилетантските си познания смятам, че след успешно решаване на проблемите, свързани с анализ на визуална и аудио информация от автоматичните системи, обединяването им с манипулативните средства на съвременните роботи на практика ще реши въпроса за пълна автоматизация на много процеси и дори комплексни човешки дейности, които все още изглеждат непостижими за роботите. В резултат на това много хора с ограничени и дори с не толкова ограничени интелектуални възможности ще се окажат ненужни за съвременното производство! В тази връзка скоро износът на промишлени предприятия от САЩ в страни с по-евтина работна ръка вероятно ще престане да бъде от значение за конкурентоспособността на американската икономика, но връщането на промишлени производства в САЩ с нищо няма да облекчи безработицата и социалните проблеми, следващи от високото ѝ ниво в момента. Или казано по-просто, отварянето на нови фабрики в САЩ няма да увеличи съществено трудовата заетост, като при това съвсем не е задължително новите работни места да бъдат високо платени!
Резултатите от този тип автоматизация, която се характеризира с цялостна отмяна на човека като участник във все повече и повече производствени дейности, неизбежно ще доведе до изключване на част от населението от трудовия процес и при съвременния капитализъм от достъп до средства за издръжка, с други думи голяма част от населението няма да има необходимите средства, за да участва в потреблението, което е основният двигател на растежа на съвременната икономика!
От друга страна досега икономическият растеж на световното стопанство се е базирал и на неограничения достъп до суровини, енергия и до неограничената способност на околната среда да акомодира замърсяването, предизвикано от индустриалната и социална дейност на човека. Нарастването на броя на хората на Земята и стремежът за достигане на нивото на потребление на развитите държави ще поставят непреодолими ограничения върху способността на планетата да предостави необходимите ресурси и да неутрализира отпадъците от човешката дейност. Това последното може да се окаже сериозна пречка за икономическия растеж в бъдещето.
Нека сега да се опитаме да систематизираме казаното дотук.
1. Автоматизацията на човешки дейности чрез "умни машини" ще доведе до излишък на работна ръка, особено в развитите държави.
2. Излишната работна ръка няма да има средства, за да участва в достатъчна степен в потреблението на произведените стоки и услуги.
Това неизбежно ще доведе до увеличаване на пропастта между бедните и богатите, нещо повече, средната класа ще "изтънее" и част от хората, които днес принадлежат към нея, ще се окажат в множеството на постоянната низша класа. Подобно разслоение и "изтъняване" по никакъв начин не помага за запазване на социалния мир. Сегашните безкрайни пазарлъци във връзка с "фискалната пропаст" обаче показват, че управляващата олигархия и нейните слуги в Конгреса не са склонни на никакви компромиси, имащи характер на преразпределение на "баницата" от материални блага.
В допълнение, увеличаването на населението в развиващите се държави води до увеличаване на потреблението на стоки, което заедно с вече високото ниво на потребление в развитите държави, влиза в конфликт със способността на планетата да акомодира без последствие за околната среда и климата на неизбежните отпадъци от производството и консумацията на тези стоки. Правителствата на развитите държави искат развиващите се държави да намалят темповете си на растеж, но развиващите се държави естествено считат, че техните народи също имат право на благоденствие. Поради този конфликт не могат да се постигнат никакви работещи споразумения на международно ниво, които да регулират бъдещия икономически растеж на планетата в рамки, които биха намалили отрицателното влияние на климатичните промени върху живота на най-бедните народи в света.
В заключение искам да отбележа нарастването на противоречията между бедните и богатите в отделните страни, а също така и нарастването на противоречията между бедните и богатите държави по света. Богатите (хора и държави) са дълбоко убедени, че те са си извоювали богатствата със способности и упорит труд и не желаят да делят тези богатства с бедните, още повече, че според тях богатствата им няма да стигнат да направят всички богати! Всичко това може и да е така, но не бива да забравяме, че подобни са били и доводите на Мария Антоанета и на Романови, като при това тези възгледи са се споделяли горещо от техните събратя по класа. Ние всички знаем как са завършили тези хора и техните приближени! При това посмъртната реабилитация и обявяването им за светии едва ли променя поуките от тяхната съдба. Понякога светът започва да се променя толкова бързо, че хората не успяват да оценят промените адекватно и това води до неописуеми мъки и страдания за всички!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар