Отговор на писмото на господин И.

... във връзка с материала ми за израелската ядрена програма ("Знаете ли, че...").

Не съвсем неочаквано за мен публикацията ми в блога предизвика доста остри реакции на някои читатели. Смятам, че съм длъжен да отговоря на най-подробната от тях, тъй като тя в една или друга степен съдържа забележките и на други читатели.

По-долу публикувам забележките на господин И. Те са номерирани в по-голямата си част и, за да разгранича моите отговори, те ще започват след ред съдържащ "***" и ще завършват с "----".

"Уважаеми Дилетант,

извинявам се предварително, че пак ще се изразя критично към Ваша статия, но има няколко неща в текста, които силно ме подразниха. Ще се опитам да ги изброя, без да се заяждам прекалено ;-)

1. "статия на Julian Borger в британския Guardian" би било полезно да дадете цитат, година, брой, линк, нещо. Иначе на дървени философи като мен им звучи като "ЕЖК" („една жена каза“).

***

Посочих името на журналиста и вестника, в който е публикувана статията му, без да уточнявам броя, датата и годината, защото счетох, че става дума за известни факти, които са добре систематизирани в тази статия, без да се ангажирам с всичките му оценки, коментари и обща насока на статията.

А ето как започва и самата публикация, данните от която съм ползвал в блога си:

"The Truth About Israel's Secret Nuclear Arsenal

 Israel has been stealing nuclear secrets and covertly making bombs since the 1950s. And western governments, including Britain and the US, turn a blind eye. But how can we expect Iran to curb its nuclear ambitions if the Israelis won't come clean?"

By Julian Borger

(January 15, 2014 "Information Clearing House - "The Guardian" - Deep beneath desert sands, an embattled Middle Eastern state has built a covert nuclear bomb, using technology and materials provided by friendly powers or stolen by a clandestine network of agents. It is the stuff of pulp thrillers and the sort of narrative often used to characterise the worst fears about the Iranian nuclear program. In reality, though, neither US nor British intelligence believe Tehran has decided to build a bomb, and  Iran's atomic projects are under constant international monitoring.)

...

---

2. "Израелските тайни служби, нарушавайки международни и национални закони" – бихте ли споделили кои точно закони имате предвид, най-вече националните, тъй като, доколкото знам, Израел не е подписал договора за неразпространение на ядрено оръжие, но може би бъркам.

***

Аз никъде не твърдя, че Израел е нарушил собствените си национални закони, но мисля, че става ясно, че Израел е нарушил националните закони на други държави, ползвайки незаконен достъп до ядрени технологии и материали, разработени в тези държави, които са подписали международните споразумения за неразпространение и контрол на търговията с такива материали.

Изглежда някои хора считат, че за Израел са валидни само неговите национални закони, а международните и националните закони на другите държави нямат никаква стойност за ционистките управници.

---

3. "Обвиненията на Запада срещу Ирак за подобни нарушения" забележете разликата – подобни. Това, че САЩ влезе в Ирак под мотото "какво прави нашият петрол под техния пясък" не дава право на обобщения. Твърдението беше, че Ирак има химически и биологически оръжия, след като Ирак е подписал международни спогодби да НЕ разполага с такива. Още повече, сравнявате Ирак 1997 с Израел 1975. Има известна разлика.

***

За сведение на господин И., едно от обвиненията срещу Ирак беше, че е внесъл незаконно "yellowcake" от Нигер. Това въображаемо прегрешение се сочеше като доказателство, че ядрената програма на Ирак продължава. В допълнение ще припомня, че Кондолиса Райс има изказване непосредствено преди войната с Ирак за: "... димящият пистолет, който не бива да се допусне да се превърне в ядрена гъба!". Това изказване, според мен, недвусмислено показва, че опасността от ядрено оръжие в Ирак е може би най-страшната опасност, която е трябвало да се ликвидира! Другата версия разбира се е, че президентът Буш и неговите съветници искаха максимално да наплашат американския народ и световната общественост.

За мен е непонятно защо наличието на ядрено оръжие в Израел някои хора не считат за опасно? Чувал ли е господин И. за така нареченият "Самсонов сценарий", за който понякога споменават политиците в Израел? Оставям на неговата любознателност да прочете легендата за Самсон и да се опита да си представи какъв е този сценарий. Хората, живеещи в района около Израел, включително и в България, която не е много далече от този район, би трябвало да се ужасяват при мисълта, че някой може да си мисли за такъв самоубийствен сценарий!

---

4. "което е акроним на хибру" . Дума "хибру" в българския език няма.

***

Съжалявам, че не съм помислил по този въпрос! Става дума за иврит.

---

5. "посредством евреи-учени, които са заемали ръководни длъжности в тези организации. " Като изключим смущаващата близост на това твърдение с такива от сорта на великия еврейски заговор, всички банкери са евреи и други подобни изказвания, словосъчетанието "евреи-учени" е меко казано грозно. Учени от еврейски произход или нещо подобно да, но в този си вид изказването е чисто и просто обидно и антисемитско.

***

Аз дълго се чудех с какво да заменя израза "евреи-учени", защото и на мен не ми харесваше както звучи, но за съжаление не се сетих за известния евфемизъм "учени от еврейски произход".

Искам обаче, да обърна внимание на нещо, което ме дразни в съвременния политически речник, а това е узурпацията от ционизма на думата "антисемитизъм"! Арабите, също както и евреите, са семити, и понятието антисемитизъм не може да се счита само като понятие, насочено към евреите, но и към цялата семитска раса! Ционистите имат практиката да монополизират за използване термини, компрометирани в недалечното минало, такива като холокост и антисемитизъм. В предизвиканата суматоха се забравя, че на унищожение са били обречени не само евреите, но и славяните от европейската част на СССР, циганите от цяла Европа, да не говорим за хомосексуалистите и душевно болните. При това не мисля, че унищожаването на поляци, украинци и руснаци е в по-малки мащаби от унищожаването на европейските евреи! Просто славяните са били унищожавани по доста примитивен начин, което ни кара да забравяме количествата.

---

6. "високопоставен германски служител, който му предоставя чертежите в кухнята си, за да ги фотографира." Простете, но твърдението, че висш немски служител държи тайни чертежи от стратегическа важност в кухнята си е меко казано несериозно, особено без представянето на някакви по-сериозни източници освен ЕЖК.

***

Тази забележка си е чисто заяждане, освен ако не допуснем, че господин И. не е чел внимателно публикацията в блога ми. В случая се говори за това, как известният холивудски милиардер Arnon Milthan описва авантюрата си с доставката за Израел на чертежите за центрофуги. Изобщо тази история е отдавна известна и в случая никъде не казвам, че въпросният немец е държал чертежите си в кухнята. Елементарно е човек да се досети, че чертежите са били взети от немеца от офиса му и кухнята е била само мястото, където те са преснимани.

---

7. "Израел е закупил от Аржентина през 1963-1964 година 100 тона Yellowcake, без спазване на необходимите изисквания за сигурност, "чии изисквания за сигурност?“ Подписвали ли са двете страни договор с други страни, гарантиращи някаква сигурност?

***

Мисля, че и това си е чисто заяждане, освен ако не приемем, че за господин И. на Израел всичко му е разрешено!

Ако не се лъжа, по-горе вече писах по въпроса за националните и международните закони и за отношението на някои държави към спазването им.

---

8. "Самият Израел нарушава международните споразумения за неразпространение на ядрени материали, като през 1980 година закупува от Южна Африка" бихте ли уточнили кое точно споразумение имате предвид, което да е било подписано и от Израел, и от ЮАР?

***

По това време Южна Африка е била под икономически санкции заради апартейда. С други думи Израел нарушава като минимум тези санкции.

Договорът за неразпространение на ядреното оръжие отдавна е подписан и ратифициран от много държави. Израел не подписва договора, но и не заявява, че няма да го спазва. Износът и транспортът на радиоактивни материали, по напълно понятни съображения, отдавна е предмет на специален режим на контрол и наблюдение от IAEA.

Разбира се за единствената демократична държава в Близкия изток, всичко това: международни закони, споразумения и т. н. са празни приказки!

---

9. "Франция строи за Израел ядрен реактор и, което е много по-важно, завод за добив на плутоний от използвания в реактора уран" – прощавайте но звучи смешно. Един от продуктите при ядрения разпад на урана е точно плутоний. Т. е. в момента, в който някой има ядрен реактор, който работи с уран, той има автоматично източник на плутоний.

***

Не знам какъв е по образование господин И., но ще си позволя да му обърна внимание на няколко неща:

Първо, концентрацията на уран в горивото за ядрени реактори е много ниска. В зависимост от конструкцията на реактора тя се движи от един процент до двадесетина процента, но обикновено е в рамките на няколко процента.

Второ, по тази причина, плутоният в отработеното гориво след използване в реактори е с още по-ниска концентрация. Поради това, той трябва по някакъв начин да се отдели от другите продукти на разпада. Този процес не е тривиален, но ако господинът има някакви идеи за прости и елементарни технологии за извличане на плутоний, то аз съм сигурен, че на световните черни пазари ще се намерят хора, които да му платят доста парѝ за тях.

Плутоният е интересен, защото той дава алтернативна възможност за построяване на атомни бомби.

---

10. "част от урана в атомните бомби на Израел е директно откраднат от завода за производство на уран за оръжейни цели в Пенсилвания!" простете, но нали французите са им построили ректор на израелците, и те си купували урана от Южна Африка и Аржентина, при това си го обогатяват сами с кухненска немска апаратура? Имате ли представа как се пренася уран? А как се пази?

***

Не знам дали си струва да се впускам в обяснения по въпросите, поставени ми от господин И. в тази точка, но тъй като не съм запознат с образователния му ценз, то само ще си позволя да кажа, че в споменатите случаи за кражба на уран става дума за кражба на уранов концентрат със съдържание на уран далеч под концентрациите, необходими за атомна бомба. Ако господин И. се интересува от малко повече информация за т. нар. "yellowcake", то бих го посъветвал да отиде на Google, да напише думичката "yellowcake" и да натисне бутона "I am feeling lucky". На екрана ще се появи статия от Wikipedia, която описва накратко как исторически е възникнал терминът „yellowcake", какво се съдържа в тази субстанция, в какви проценти и т.н.

В допълнение ще отбележа, че не съм чувал Израел да притежава уранови залежи, което очевидно поставя изисквания за доставка на руда и/или концентрат отвън.

---

11. "Рафаел Еитан, който се е представял като химик-специалист" ядрената физика  не е химия. Силно нелогично е да се твърди, че истински или псевдо-химик е бил допускан до подобни инсталации – все едно да пуснете немски филолог в Китай – полза никаква.

***

Аз пък допускам, че господин И. или си няма хабер от понятие за характера на производството, което от уранова руда води до уран с оръжейна чистота или просто се старае да ме провокира.

---

"Разбира се разпространението на ядреното оръжие по света не е нещо, което трябва да ни радва, но очевидно е двуличието на Запада по този въпрос." 

Това разбира се е така, но двуличието на един точно определен Запад, който обитавате от известен брой години, няма много общо с неточностите, изброени по-горе. Тънката разлика е, че Израел е демокрация, там има избори, дори министри излежават присъди за корупция, ако бъдат намерени за виновни. 

***

Бедата е там, че за някои хора демокрацията се свежда само до това да се провеждат избори и министри да влизат в затвора, ако крадат! 

Избори са се провеждали и по времето на Сталин и министри са плащали с главите си за кражби, но никой не счита режима на Сталин за демократичен!

Израел може би е демокрация за населението от еврейски произход, но за прогоненото местно население на Палестина и все още живеещите в Израел палестинци – Израел не е нищо повече от една расистка страна с режим на апартейд.

---

Иран, че и Ирак, са далеч от подобна политическа система и свързаната с нея отговорност. Поради това, сравнението между двете просто е неуместно. 

***

За сведение на господин И., както в Иран, така и в Ирак, се провеждат демократични избори. 

Вярно е, че духовният водач на Иран и съответният религиозен съвет имат определени прерогативи при одобряване на кандидатите за президент, за парламент и при ръководството на външната политика на страната, което едва ли може да се приеме като особено демократичен подход на управление и по-скоро мирише на демокрация с определена доза теокрация. Може дори да въведем термина "теократична демокрация", с което да внесем скромна лепта в науката политология!

От друга страна пък Израел се обявява за "еврейска държава", което означава, че само евреи могат да стават граждани на тази държава! Това ме кара да мисля, че Израел не е толкова демокрация, колкото "еврейска демокрация", а за мен подобни квалификации на думата демокрация силно намаляват стойността на този тип управление.

---

Другата основна разлика е, че Израел е заобиколен от страни, чиято външна политика има една единствена точка - унищожаването на Израел. И в това отношение може да се твърди, че Израел е една от малкото държави по света, които наистина имат нужда от подобно оръжие. Не за да го използват, а за да гарантират собствената си сигурност.

***

Така ли? Ами че то тогава и Иран също има нужда от ядрено оръжие, защото САЩ и околните сунитски режими искат, например САЩ, "смяна на режима", а други, като например сунитските "хуманистични" монархии около Персийския залив, даже искат унищожаването на всички шиити, ако те разбира се не се откажат от еретичната си религия! Да не говорим за Израел, който бясно се опитва да накара САЩ да нападне Иран с цел смяна на властта и ликвидиране на ядрената индустрия на Иран.

Изобщо, за сведение на господин И., доводът за придобиване на ядрено оръжие с цел устрашаване на потенциалните противници, съвсем не е нов и се използва от всички новоизлюпени ядрени държави, като се почне с Индия и се мине през Израел и Пакистан, та се стигне до Северна Корея.

---

Това, че Израел в някои отношения не е цвете за мирисане, че имат много кръв по ръцете си, също не оспорвам, но едно е да се бориш за земята, върху която предците ти са умрели от бачкане, за да направят от пустинята оазис, а друго е да биеш чело по 5 пъти на ден в земята и да викаш алах-акбар и всяка получена помощ да обръщаш в бомби или да пращаш в личната си сметка в  Цюрих, вместо в училища, болници, напоителни системи и т.н.

***

Това последното си е чист антисемитизъм, насочен срещу местното население на Палестина. Всъщност това е доводът, който винаги чувам от ционистите и защитниците на Израел: Израел е превърнал пустинята в градина, а на палестинците им дай да живеят в мръсотия и невежество! Много удобен довод, но не е нов. Това е модификация на довода за "бремето на белия човек", с който се оправдаваше колониализмът. Добавката е, че няма да се разправяме с цивилизоване на палестинците, а просто ще ги изгоним от Палестина! Това, че много от бившите колонии не успяха и не успяват да реализират свободата си, а са затънали в корупция и невежество, не дава на никой право да им взема земята, защото той щял да я използва по-добре! По тази логика, немците например, биха могли да предявят претенции към земята на България, защото ние българите през последните 25 години очевидно демонстрираме, че не сме в състояние да я използваме ефективно и разумно!?!

Бих посъветвал господин И. да прочете малко повече литература по въпроса за произхода на така наречената еврейска нация и местното население на Палестина. Подобна литература има написана от еврейски автори, които надълго и нашироко обсъждат произхода на така наречения "еврейски народ" и в тази връзка дори подлагат на съмнение претенциите на ционизма за земята на Палестина, като родина на евреите от целия свят. Твърди се, че местните палестинци са истинските потомци на някогашното население на тази област, които са изгубили юдейската си религия и доста са се измесили с араби, кръстоносци, турци и други етноси през изминалите 2000 години! 

В тази връзка искам да отбележа, че не възразявам срещу претенциите на евреите за Йерусалим от религиозна гледна точка, но подобни религиозни претенции към този град имат още две религии, така че в това отношение очевидно би трябвало да се търси някакъв компромис.

---

"С уважение: Б.И."

Дилетант (в отговор на господин Б.И.)

Знаете ли, че ...

Държавите, които най-активно се борят срещу опасността Иран да се сдобие с ядрено оръжие, са тези, които активно са сътрудничели на Израел в тайната разработка на атомната бомба. (Някои специалисти считат, че Израел притежава повече от 80 атомни бомби, а други – че броят им надхвърля 200!) Тези държави са: САЩ, Великобритания, Франция, Германия  и дори Норвегия.

Фактът, че Израел притежава ядрено оръжие е международна "тайна", за която не се говори и която не се обсъжда от международните организации, натоварени с контрола за предотвратяване на разпространението на ядреното оръжие в съответствие с международните споразумения в тази област. На Израел се разрешава да пази своята "тайна", въпреки разкритията на М. Вануну през 1986 година, който е участвал в разработката на това страшно оръжие в центъра за ядрени изследвания Димона. За тази си трансгресия Вануну е осъден за държавна измяна и даже след излежаването на присъдата си няма право да напуска Израел. Когато бившият председател на Кнесета Авраам Бърг преди месец заяви, че политиката на Израел да не отрича, но и да не признава, факта за притежанието на ядрено оръжие е остаряла и детинска, редица организации в Израел призоваха за полицейско разследване на Бърг за държавна измяна. Когато пък известната журналистка Хелен Томас попита новоизбрания президент Обама през 2008 година дали му е известно за страна в Близкия изток, която притежава ядрено оръжие, той заяви, че ще се въздържи от спекулации по въпроса!?!

По-надолу ще си позволя да изброя редица факти във връзка с това кой и как е помогнал на Израел да се сдобие с ядрено оръжие, които заимствам от статия на Julian Borger в британския Guardian. 

Това достижение на Израел (разработката на собствено ядрено оръжие) е осъществено с помощта на евреи, използващи двойно гражданство за да откраднат детайли, технологии и уранов концентрат с помощта на чужди правителства и Израелските тайни служби, нарушавайки международни и национални закони, с помощта на висши държавни политици от Запада и САЩ. Истина е, че Израел не е нарушил международното споразумение за неразпространение на ядреното оръжие, сключено през 1968 година, защото той никога не е подписвал това споразумение, но Израел безусловно е нарушил споразумения за забрана на тестването на ядрено оръжие и национални и международни споразумения, ограничаващи трафика и трансфера на ядрени материали и технологии за военни цели. Обвиненията на Запада срещу Ирак за подобни нарушения, които доведоха до икономическа блокада и в края на краищата до война и които в крайна сметка се оказаха фалшиви, доведоха до гибелта на милиони иракчани. Подобни обвинения срещу Иран в момента водят до икономическа блокада и до сериозни икономически проблеми за населението на Иран и разбира се до заплаха от нова война в района на Персийския залив.

Шпионската операция за кражба на ядрени секрети, технология и материали се е водила под егидата на организацията Lakam, което е акроним на хибру на "Бюро за научни връзки". Сътрудниците на тази "научна" организация са имали достъп до най-тайните и високопоставени членове на западните изследователски институти и фирми, работещи в областа на ядрената енергетика посредством евреи-учени, които са заемали ръководни длъжности в тези организации. 

Една от най-колоритните личности, който се оказва, че е шпионирал активно за Израелската ядрена програма е Arnon Milthan – милиардер и Холивудски продуцент на хитове като "Pretty Woman", "LA Confidential" и "12 Years a Slave". Въпросният Холивудски могул публично призна само преди месец своята роля в ядрените афери на Израел, описвайки възторжено в един документален филм ролята си на "Джеймс Бонд", шпионирайки САЩ в полза на Израел! Milthan е човекът, който е спомогнал много Израел да се сдобие с тригерни устройства за атомни бомби, откраднати от САЩ. Той също така е рекрутирал за Израел видни американски учени, използвайки ги понякога дори без тяхно знание да помагат на Израелската ядрена програма. Според биографите на Milthan, Meir Doron и Joseph Gelman, той е бил завербуван за Израелските тайни служби от Шимон Перес през 1965 година в един нощен клуб в Тел Авив. 

Друго голямо шпионско постижение на Milthan е доставката за Израел на чертежите на центрофуги за обогатяване на уран, които той преснима след като подкупва високопоставен германски служител, който му предоставя чертежите в кухнята си, за да ги фотографира. Тези чертежи принадлежат на "Европейския консорциум за обогатяване на уран". По-късно същите чертежи копира и пакистанецът Абдул Кадир Кан, който ги използва за развиване на Пакистанската ядрена програма, след което ги продава на Северна Корея, Либия и Иран. По тази причина центрофугите, използвани в Иран и Израел, са подобни по конструкция, което е дало възможност на Израелските тайни служби да отработят и тестват компютърния "червей" Stuxnet, който те успешно използваха заедно със службите на САЩ, за да повредят голям брой центрофуги в обогатителните центрове за уран в Иран през 2010 година.

Една от най-големите афери, реализирани от Lakam, е "изчезването" в Средиземно море през 1968 година на цял транспорт с уранов концентрат. Тази операция е известна като "аферата Плумбат", в която с помощта на мрежа от подставени организации Lakam успява да закупи уранов оксид, известен още като "Yellowcake", в Антверпен. Урановият оксид е бил опакован във варели с надпис "plumbat", което е дериват на оловото. Тези варели са били натоварени на кораба "Scheersberg", нает от фалшива Либерийска компания. Според документите на кораба товарът е представлявал търговска транзакция между фирми от Германия и Италия, която е била осигурена с помощта на немски официални лица под предлог за помощ на Германия от Израелски фирми в разработката на центрофуги!?! 

Когато корабът пристава в Ротердам, екипажът му е заменен с израелски с оправдание, че корабът е продаден. В Средиземно море корабът е взет под охрана от Израелски военни кораби, след което в морето е претоварен на израелски кораб и така изчезва товарът от Yellowcake!

Американски и Британски документи, разсекретени миналата година показват, че Израел е закупил от Аржентина през 1963-1964 година 100 тона Yellowcake, без спазване на необходимите изисквания за сигурност, с цел предотвратяване на използването на концентрата за военни цели.

Самият Израел нарушава международните споразумения за неразпространение на ядрени материали, като през 1980 година закупува от Южна Африка около 600 тона Yellowcake и в замяна оказва съдействие на режима, който е под международни санкции заради апартейда в разработката на собствено ядрено оръжие.

Израелският ядрен реактор се нуждае и от деутериев оксид ("тежка вода"), за контролиране на ядрената реакция, която "тежка вода" Израел получава от Норвегия. През 1959 година Израел закупува 20 тона "тежка вода", които Норвегия е произвела за Британската ядрена програма, но които са се оказали излишни за Великобритания. Правителствата на Норвегия и Великобритания са подозирали, че "тежката вода" е предназначена за военни цели, но са предпочели да не се задълбочават излишно по въпроса!

Най-голям принос за израелската ядрена програма обаче има Франция. Основните мотиви за това са: чувството за вина заради провала на съвместната авантюра през 1956 година във връзка с национализацията на Суецкия канал, симпатиите на френски учени-евреи в областта на ядрената енергетика към Израел, сътрудничеството между израелските и френските тайни служби по време на алжирската война и желанието на Франция да продава експертизата си в областта на ядрените технологии. Според признание на Андре Финкелстейн, бивш заместник на комисаря по ядрената енергия на Франция и бивш заместник-директор на Международната агенция по ядрена енергия (IAEA), по онова време е имало желание от страна на Франция да продава ядрените си технологии по света, съчетано с дълбоко чувство на симпатия към Израел!

В Димона Франция строи за Израел ядрен реактор и, което е много по-важно, завод за добив на плутоний от използвания в реактора уран. В края на петдесетте години в Димона са живеели и работели над 2500 французи, като секретността е била на толкова високо ниво, че те не са имали право да пишат писма никъде, дори до Франция, освен чрез специален адрес в Латинска Америка.

Британците са били заблуждавани, че огромният строеж в пустинята е завод за добив на манган и даже американците не са знаели точното предназначение на комплекса и са се опитвали да го шпионират със самолети U2. Израелците са твърдели, че използваният уран от реактора им се транспортира до Франция за отделяне на плутония, тъй като наличието на завод за тази цел в Димона е било абсолютен секрет. За целта се е симулирало товарене на използвания уран на френски кораб за превоз до Франция.

През 60-те години президентът Кенеди поставя ултиматум на Израел да разрешат инспекции на установките в Димона. Израел отказва на IAEA правото за такива инспекции, но се съгласява на инспекции от страна на американски специалисти. Според признанията на тези специалисти никога не са се провеждали по две инспекции годишно, както са били обещали израелците, като те винаги са намирали различни извинения за това. На американските учени не се е разрешавало да използват собствени измерителни прибори при инспекциите, нито пък да взимат проби. Според разкази на участниците в тези инспекции те са намирали прясно измазани и боядисани стени, с които израелците са блокирали достъпа до подземния завод за отделяне на плутония от отработения в реактора уран.

Трудно е сега да се прецени дали американците просто са предпочитали да не знаят какво се произвежда в Димона или пасивно са сътрудничили на Израел в ядрената му авантюра.

През 1968 година Ричард Хелмс докладва на президента Джонсън, че Израел притежава собствено атомно оръжие и че израелските ВВС тренират за използването на атомни бомби. По това време предстои подписването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие и ако в този момент стане известно, че Израел притежава атомна бомба, то ще бъде невъзможно да се накарат страните от Близкия изток да подпишат този договор. По тази причина Джонсън предпочита да не се занимава с този въпрос.

През 1969 година на среща между Никсън и Голда Меир, Никсън обещава да не настоява Израел да подписва Договора, а Голда Меир обещава, че Израел няма да "въвежда" атомното оръжие в отношенията в Близкия изток и няма да прави нищо, за да направи притежанието на ядрено оръжие от страна на Израел публично достояние.

Наскоро стана известно, че през 1976 година Карл Дукет (заместник-директор на ЦРУ) е информирал около дузина висши служители от Комисията на САЩ за контрол над ядрените материали, че част от урана в атомните бомби на Израел е директно откраднат от завода за производство на уран за оръжейни цели в Пенсилвания! Оказва се, че най-секретните американски лаборатории и заводи за производство на материали и техника за ядрено оръжие са били често посещавани от израелски специалисти, като например Рафаел Еитан, който се е представял като химик-специалист от израелското министерство на отбраната, а всъщност е бил виден специалист от Мосад, който по късно оглавява Lakam. Разследванията в САЩ по тези въпроси или са потушени или изобщо не са започвали!

Няколко години по-късно, на 22 септември 1979 година, американският спътник Vela 6911 регистрира двоен "flash" над океана близо до бреговете на Южна Африка. Дълго време се предполага, че това е индикация за взрив на ядрена установка, извършен от Южна Африка в нарушение на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Сега вече е известно, че това е бил третият съвместен опит с атомна бомба на Израел и Южна Африка. Първите два опита са минали незабелязано, но при третия става гаф, защото, макар че както винаги е избрано подходящо облачно и бурно време, точно в момента на взрива в облаците се отваря пролука и спътникът засича момента на взрива.

Разбира се разпространението на ядреното оръжие по света не е нещо, което трябва да ни радва, но очевидно е двуличието на Запада по този въпрос.

Известно е, че като причина за войната в Ирак се сочеше наличието на "оръжия за масово унищожение", каквито изобщо не се оказаха налични там. Това между другото се твърдеше и от съответните международни организации още преди войната да започне. Резултатът от това са милиони иракчани – жертва на икономическите санкции преди войната и убити по време на войната, по време на окупацията и след нея, поради това, че тази война разруши религиозният мир, поддържан от диктатурата на Садам Хюсеин.

От 2003 година досега всичките 16 разузнавателни служби на САЩ твърдят, че Иран е прекратил програмата си за разработка на ядрено оръжие, но САЩ, Израел и другите водещи страни на Запада продължават да провеждат икономическа блокада на Иран, а Израел бясно се стреми да не допусне да се сключи ядреното споразумение между така наречените 5+1 и Иран, което трябва да отслаби натиска на икономическата и банкова блокада върху Иран. В момента израелското лоби в САЩ трескаво се стреми да рекрутира достатъчно сенатори за приемане на резолюция, която да изисква от президента въвеждането на нови санкции и военна подкрепа на Израел при негово бъдещо нападение срещу Иран. Подобна резолюция цели торпилирането на споразумението с Иран за контрол върху ядрената му програма и гаранции за въвличането на САЩ в нова война в Близкия изток, ако Израел реши да започне такава война.

За беда на Израел въпросът за неговото атомно оръжие полека-лека излиза наяве в международните отношения и рано или късно по този въпрос великите държави трябва да вземат отношение. Египет заявява, че е необходимо да се създаде в Близкия изток район, свободен от ядрено оръжие. Подобна позиция заемат и други държави в района.

Дилетант

Пътувания: Малдивските острови.

През втората половина на 2010 година Тери замина за Париж на дългосрочна командировка. Скоро го последва Карина, а малко по-късно –  и Ева с Адриан. Някъде в средата на 2011 година, когато Юлия се пенсионира, в Париж се появихме и ние с нея, за да помагаме за децата. Проблемът беше сложен, защото Ева започна PhD-програма в HEC, Тери ходеше на работа, а децата – на детска градина, която беше доста встрани от маршрута на Тери до работата му и в съвсем противоположна посока спрямо университета на Ева. Сигурно ще се досетите, че цялата грижа по отглеждането на децата – приготвяне за градината, закуска, откарване до градината, а след обяд връщане от градината – легна върху плещите на Юлия, както и готвенето за цялата разширена фамилия.

След месец-два Ева и Тери организираха почивка на Малдивите за цялата фамилия: те двамата, двете деца и ние с Юлия. Защо точно на Малдивите, нямам никаква представа, но лично аз нямах нищо против, още повече, че според предвижданията за затоплянето на климата Малдивите трябваше да изчезнат под водата на Индийския океан, тъй като се издигали само на няколко метра над нивото на океана и след време това място можеше и да не съществува!

От Париж до Доха пътувахме със самолет на Катарските авиолинии. Безусловно това е една от най-добре уредените компании, с които съм пътувал до сега. Храната беше превъзходна, пиене имаше на корем (вино и бира), а и времето се случи хубаво, та спестихме тръскания и свързаните с това страхове на Юлия, че самолетът ще се разпадне във въздуха.

От Доха до столицата на Малдивите – Мале, пътувахме със самолет от ранга на Боинг 737, тъй като, според мен, летището на Мале не може да приема по-големи самолети. Всъщност летището се намира на отделен остров до столицата, защото вероятно на острова, на който е столицата, няма място и за двете – град и летище.

В Мале кацнахме сутринта и на летището ни посрещна представител на хотела. Заедно с още двадесетина други летовници ние се натоварихме на една мощна моторница, която приличаше на автобус с кожените си седалки и други удобства. Скоро моторницата се понесе по вълните с голяма скорост, като подскачаше по вълните като топка. На възрастните лицата се поизопнаха от напрежение, но децата и особено нашите посрещнаха подскачанията с неописуем възторг.

След около 40 минути пристигнахме на остров Кандоома, ако не се лъжа така се наричаше или острова или хотела или може би сървера им, през който минаваше Интернет трафика и към който трябваше да се логваме отвреме-навреме, за да ползваме Интернета.

Когато пристигнахме, все още можеше да се закуси и ние се нахвърлихме с ожесточение на храната, защото знаехме, че само закуската е включена в сметката и затова трябваше да наберем калории, които да ни изкарат до вечерта.

Почиващите бяха настанени в солидни бунгала, които бяха на два етажа. На партера имаше хол с кухничка и тераса, а на втория етаж се намираха стаите. В нашето бунгало имаше две стаи с балкончета и бани с тоалетни. Топла вода имаше по всяко време, а на партера имаше още една тоалетна с баня.

Целият остров беше с диаметър от около 500-700 метра и височината му беше около метър-два над нивото на океана. Около острова имаше прилични коралови рифове, а самият остров беше покрит с палми, от които висяха доста големи, все още зелени орехи. Между палмите се виеха пясъчни пътеки, по които се стигаше до бунгалата. Тук-там висяха лиани, на които човек можеше при желание да се полюлее. Около нашия остров се виждаха още няколко острова. На нашия остров нямаше нищо друго освен сградите на хотела, но на отсрещния остров, който беше на не повече от километър, имаше селище и лудница. Изглежда лудницата беше единственото място, където местните хора работеха.

Вечерта, след пристигането ни, отидохме на вечеря. На острова имаше, според мен, само два ресторанта, единият от които се намираше там където закусвахме. Той беше не лош и доста скъп. Другият ресторант беше безусловно по-хубав. Там и обстановката беше по-хубава и храната беше по-хубава, но затова пък цените бяха по-високи.

След вечеря, в бара имаше музика, ужасно скъпи питиета и диск-жокей, който организираше разни игри. Ние на два пъти спечелихме игри и награди, главно благодарение на тренировката ми от студентските години от игра на градове. Тогава си спомням, че с Ганчо Чакъров играехме по време на лекциите и аз бях почти толкова добър колкото и той.

Както вече намекнах в началото, ние ядехме на закуска солидно, за да спестим обяда. Освен това си носехме и една надувна лодка каяк, която беше за трима души. От втория или третия ден се изхитрихме с Тери да ходим до съседния остров с лодката. Там намерихме нещо като ресторанти или по-точно закусвални. В едната от тях установихме, че можем да си купуваме доста вкусно ядене с месо и ориз или риба с ориз, което за петима души струваше към 15 долара. Това беше значително по-евтино от ресторантите на Кандоома, където едно ядене струваше от порядъка на 25-30 долара.

И така, през ден ходехме с лодката и си купувахме ядене за по 10-15 долара, а през ден ядяхме в ресторантите за по 150 долара! Пазачите от нашия остров много-много не одобряваха набезите ни до съседите и един-два пъти ни предупредиха да внимаваме като ходим на другия остров, но за щастие се ограничиха само с вербални забрани, които ние като истински българи пропускахме покрай ушите си.

Още при второто посещение на другия остров, Тери се запозна с един малеец от острова, който като разбра, че сме американци, започна да кандардисва Тери да организират бизнес, като парите разбира се трябваше да осигури Тери. Идеите му бяха няколко и не заслужават споменаване, но беше интересно, че винаги идеята му беше да докараме хора от Непал, Индия или Цейлон за работници и никога не спомена за възможността да наемем малета за работа!?!

Един ден Юлия и Ева решиха да отидат до столицата на пазар. От нашия хотел до там можеше да се отиде с моторница срещу скромната сума от 50 долара на човек. Ние обаче разбрахме, че от острова с лудницата всеки ден рано сутринта заминава ферибот, билетите за който струваха около десетина долара на човек. Жените решиха Тери да ги закара до пристанището с нашата лодка и от там да вземат ферибота. Една сутрин те станаха рано-рано и Тери ги откара до пристанището. Сърцето ми малко се свиваше от притеснение, защото бях чел десетки истории за подобни фериботи по Индонезия, Малайзия и разни острови в Индийския океан, които потъваха от претоварване. Привечер, както се бяхме уговорили, Юлия и Ева се появиха на отсрещния бряг и Тери отиде да ги вземе с лодката.

Това, което ни разправиха за ферибота точно съвпадаше с историите, които бях чел. Ферибота се оказал някакъв стар кораб, на който се качили десетки малета с всякакъв багаж, като се почне от кози, кокошки и какви ли не други животни и стоки. На връщане пък, фериботът бил претъпкан с хора, натоварени с хладилници, кошници с храна, денкове с дрехи и какво ли не. За щастие морето било спокойно през цялото време и нямало никакви проблеми. Самият град Мале не бил нищо особено – няколко улици, магазинчета, няколко административни сгради, няколко джамии и толкоз!

Всеки ден се натоварвахме с Тери на лодката и излизахме от външната страна на кораловия риф, където той се гмуркаше да гледа рибите и други морски зверове. Тери кандардиса и Ева, та два-три пъти и тя дойде да се гмурка. Аз седях в лодката и гребях отвреме-навреме да не я откара вятъра в океана. Все се опасявах да не излезе внезапно някой силен вятър и да ме издуха в океана. Както не си виждах, нямаше дори да знам накъде да греба, за да се спася, ако наблизо имаше суша.

Един ден Тери си плати да отиде на риболов с лодка. Той не хвана нищо, но се сприятели с едни австралийци, които хванаха няколко риби и ни дадоха две доста големи парчета на нас. Риболовците, които бяха хванали риба, си ги дадоха в кухнята да им ги приготвят, но ние решихме, че това е под достойнството ни, и Юлия се зае да ги изпече. Оказа се обаче, че тя се изложи много! След нормалното по продължителност печене Юлия донесе рибите, но те се оказаха сурови и месото не се отделяше от костите. Юлия отново отиде до кухнята със рибите, които вече бяха в плачевен вид и изглеждаха като че ли сме ги издърпали от челюстите на акула. Там готвачът и беше обяснил, че тези риби специално трябвало да се пекат по-дълго време. Най-накрая тя се върна с готови риби, или по-точно остатъци от риби, но ние вече бяхме прегладнели и малко насила доядохме това, което беше останало от тях.

Мога да кажа, че това беше най-добрата ми почивка на море до момента, макар че освен с лодката, нито веднаж не влязох да се къпя в океана, а използвах за тази цел басейните на острова.

Най-накрая почивката свърши. Самолетът ни тръгваше вечерта и някъде късно след обяд, се натоварихме на лодката-автобус и се понесохме към летището. Същият ден валя дъжд, може да се каже за пръв път, и дори излезе някаква малка буря за около час-два. Това беше достатъчно морето да се разиграе, та пътуването ни до Мале беше доста вълнуващо, но всичко мина благополучно.

Излетяхме по разписание и след около 4 часа бяхме в Доха. Тук ни чакаше една трудна нощ, за което дори не подозирахме. Работата е там, че настроени от топлото време на Малдивите, ние тръгнахме по фланелки и блузки. На летището в Доха обаче трябваше да чакаме 7-8 часа за другия самолет и трябва да призная, че никога през живота си не съм брал такъв студ. Кондиционерите на летището бяха надути до последно и температурата беше според мен далеч под 20 градуса или поне така ми се стори. Опитахме се да си купим нещо за обличане, но нямаше нищо подходящо. Цяла нощ мръзнахме като спирачи и аз не можах да мигна от студ.

Най-после дойде време за полета ни до Париж, та малко си постоплих кокалите в самолета. Интересното е, че от това ужасно студуване не хванах дори хрема!

Разказвач