Знаете ли, че ...

Държавите, които най-активно се борят срещу опасността Иран да се сдобие с ядрено оръжие, са тези, които активно са сътрудничели на Израел в тайната разработка на атомната бомба. (Някои специалисти считат, че Израел притежава повече от 80 атомни бомби, а други – че броят им надхвърля 200!) Тези държави са: САЩ, Великобритания, Франция, Германия  и дори Норвегия.

Фактът, че Израел притежава ядрено оръжие е международна "тайна", за която не се говори и която не се обсъжда от международните организации, натоварени с контрола за предотвратяване на разпространението на ядреното оръжие в съответствие с международните споразумения в тази област. На Израел се разрешава да пази своята "тайна", въпреки разкритията на М. Вануну през 1986 година, който е участвал в разработката на това страшно оръжие в центъра за ядрени изследвания Димона. За тази си трансгресия Вануну е осъден за държавна измяна и даже след излежаването на присъдата си няма право да напуска Израел. Когато бившият председател на Кнесета Авраам Бърг преди месец заяви, че политиката на Израел да не отрича, но и да не признава, факта за притежанието на ядрено оръжие е остаряла и детинска, редица организации в Израел призоваха за полицейско разследване на Бърг за държавна измяна. Когато пък известната журналистка Хелен Томас попита новоизбрания президент Обама през 2008 година дали му е известно за страна в Близкия изток, която притежава ядрено оръжие, той заяви, че ще се въздържи от спекулации по въпроса!?!

По-надолу ще си позволя да изброя редица факти във връзка с това кой и как е помогнал на Израел да се сдобие с ядрено оръжие, които заимствам от статия на Julian Borger в британския Guardian. 

Това достижение на Израел (разработката на собствено ядрено оръжие) е осъществено с помощта на евреи, използващи двойно гражданство за да откраднат детайли, технологии и уранов концентрат с помощта на чужди правителства и Израелските тайни служби, нарушавайки международни и национални закони, с помощта на висши държавни политици от Запада и САЩ. Истина е, че Израел не е нарушил международното споразумение за неразпространение на ядреното оръжие, сключено през 1968 година, защото той никога не е подписвал това споразумение, но Израел безусловно е нарушил споразумения за забрана на тестването на ядрено оръжие и национални и международни споразумения, ограничаващи трафика и трансфера на ядрени материали и технологии за военни цели. Обвиненията на Запада срещу Ирак за подобни нарушения, които доведоха до икономическа блокада и в края на краищата до война и които в крайна сметка се оказаха фалшиви, доведоха до гибелта на милиони иракчани. Подобни обвинения срещу Иран в момента водят до икономическа блокада и до сериозни икономически проблеми за населението на Иран и разбира се до заплаха от нова война в района на Персийския залив.

Шпионската операция за кражба на ядрени секрети, технология и материали се е водила под егидата на организацията Lakam, което е акроним на хибру на "Бюро за научни връзки". Сътрудниците на тази "научна" организация са имали достъп до най-тайните и високопоставени членове на западните изследователски институти и фирми, работещи в областа на ядрената енергетика посредством евреи-учени, които са заемали ръководни длъжности в тези организации. 

Една от най-колоритните личности, който се оказва, че е шпионирал активно за Израелската ядрена програма е Arnon Milthan – милиардер и Холивудски продуцент на хитове като "Pretty Woman", "LA Confidential" и "12 Years a Slave". Въпросният Холивудски могул публично призна само преди месец своята роля в ядрените афери на Израел, описвайки възторжено в един документален филм ролята си на "Джеймс Бонд", шпионирайки САЩ в полза на Израел! Milthan е човекът, който е спомогнал много Израел да се сдобие с тригерни устройства за атомни бомби, откраднати от САЩ. Той също така е рекрутирал за Израел видни американски учени, използвайки ги понякога дори без тяхно знание да помагат на Израелската ядрена програма. Според биографите на Milthan, Meir Doron и Joseph Gelman, той е бил завербуван за Израелските тайни служби от Шимон Перес през 1965 година в един нощен клуб в Тел Авив. 

Друго голямо шпионско постижение на Milthan е доставката за Израел на чертежите на центрофуги за обогатяване на уран, които той преснима след като подкупва високопоставен германски служител, който му предоставя чертежите в кухнята си, за да ги фотографира. Тези чертежи принадлежат на "Европейския консорциум за обогатяване на уран". По-късно същите чертежи копира и пакистанецът Абдул Кадир Кан, който ги използва за развиване на Пакистанската ядрена програма, след което ги продава на Северна Корея, Либия и Иран. По тази причина центрофугите, използвани в Иран и Израел, са подобни по конструкция, което е дало възможност на Израелските тайни служби да отработят и тестват компютърния "червей" Stuxnet, който те успешно използваха заедно със службите на САЩ, за да повредят голям брой центрофуги в обогатителните центрове за уран в Иран през 2010 година.

Една от най-големите афери, реализирани от Lakam, е "изчезването" в Средиземно море през 1968 година на цял транспорт с уранов концентрат. Тази операция е известна като "аферата Плумбат", в която с помощта на мрежа от подставени организации Lakam успява да закупи уранов оксид, известен още като "Yellowcake", в Антверпен. Урановият оксид е бил опакован във варели с надпис "plumbat", което е дериват на оловото. Тези варели са били натоварени на кораба "Scheersberg", нает от фалшива Либерийска компания. Според документите на кораба товарът е представлявал търговска транзакция между фирми от Германия и Италия, която е била осигурена с помощта на немски официални лица под предлог за помощ на Германия от Израелски фирми в разработката на центрофуги!?! 

Когато корабът пристава в Ротердам, екипажът му е заменен с израелски с оправдание, че корабът е продаден. В Средиземно море корабът е взет под охрана от Израелски военни кораби, след което в морето е претоварен на израелски кораб и така изчезва товарът от Yellowcake!

Американски и Британски документи, разсекретени миналата година показват, че Израел е закупил от Аржентина през 1963-1964 година 100 тона Yellowcake, без спазване на необходимите изисквания за сигурност, с цел предотвратяване на използването на концентрата за военни цели.

Самият Израел нарушава международните споразумения за неразпространение на ядрени материали, като през 1980 година закупува от Южна Африка около 600 тона Yellowcake и в замяна оказва съдействие на режима, който е под международни санкции заради апартейда в разработката на собствено ядрено оръжие.

Израелският ядрен реактор се нуждае и от деутериев оксид ("тежка вода"), за контролиране на ядрената реакция, която "тежка вода" Израел получава от Норвегия. През 1959 година Израел закупува 20 тона "тежка вода", които Норвегия е произвела за Британската ядрена програма, но които са се оказали излишни за Великобритания. Правителствата на Норвегия и Великобритания са подозирали, че "тежката вода" е предназначена за военни цели, но са предпочели да не се задълбочават излишно по въпроса!

Най-голям принос за израелската ядрена програма обаче има Франция. Основните мотиви за това са: чувството за вина заради провала на съвместната авантюра през 1956 година във връзка с национализацията на Суецкия канал, симпатиите на френски учени-евреи в областта на ядрената енергетика към Израел, сътрудничеството между израелските и френските тайни служби по време на алжирската война и желанието на Франция да продава експертизата си в областта на ядрените технологии. Според признание на Андре Финкелстейн, бивш заместник на комисаря по ядрената енергия на Франция и бивш заместник-директор на Международната агенция по ядрена енергия (IAEA), по онова време е имало желание от страна на Франция да продава ядрените си технологии по света, съчетано с дълбоко чувство на симпатия към Израел!

В Димона Франция строи за Израел ядрен реактор и, което е много по-важно, завод за добив на плутоний от използвания в реактора уран. В края на петдесетте години в Димона са живеели и работели над 2500 французи, като секретността е била на толкова високо ниво, че те не са имали право да пишат писма никъде, дори до Франция, освен чрез специален адрес в Латинска Америка.

Британците са били заблуждавани, че огромният строеж в пустинята е завод за добив на манган и даже американците не са знаели точното предназначение на комплекса и са се опитвали да го шпионират със самолети U2. Израелците са твърдели, че използваният уран от реактора им се транспортира до Франция за отделяне на плутония, тъй като наличието на завод за тази цел в Димона е било абсолютен секрет. За целта се е симулирало товарене на използвания уран на френски кораб за превоз до Франция.

През 60-те години президентът Кенеди поставя ултиматум на Израел да разрешат инспекции на установките в Димона. Израел отказва на IAEA правото за такива инспекции, но се съгласява на инспекции от страна на американски специалисти. Според признанията на тези специалисти никога не са се провеждали по две инспекции годишно, както са били обещали израелците, като те винаги са намирали различни извинения за това. На американските учени не се е разрешавало да използват собствени измерителни прибори при инспекциите, нито пък да взимат проби. Според разкази на участниците в тези инспекции те са намирали прясно измазани и боядисани стени, с които израелците са блокирали достъпа до подземния завод за отделяне на плутония от отработения в реактора уран.

Трудно е сега да се прецени дали американците просто са предпочитали да не знаят какво се произвежда в Димона или пасивно са сътрудничили на Израел в ядрената му авантюра.

През 1968 година Ричард Хелмс докладва на президента Джонсън, че Израел притежава собствено атомно оръжие и че израелските ВВС тренират за използването на атомни бомби. По това време предстои подписването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие и ако в този момент стане известно, че Израел притежава атомна бомба, то ще бъде невъзможно да се накарат страните от Близкия изток да подпишат този договор. По тази причина Джонсън предпочита да не се занимава с този въпрос.

През 1969 година на среща между Никсън и Голда Меир, Никсън обещава да не настоява Израел да подписва Договора, а Голда Меир обещава, че Израел няма да "въвежда" атомното оръжие в отношенията в Близкия изток и няма да прави нищо, за да направи притежанието на ядрено оръжие от страна на Израел публично достояние.

Наскоро стана известно, че през 1976 година Карл Дукет (заместник-директор на ЦРУ) е информирал около дузина висши служители от Комисията на САЩ за контрол над ядрените материали, че част от урана в атомните бомби на Израел е директно откраднат от завода за производство на уран за оръжейни цели в Пенсилвания! Оказва се, че най-секретните американски лаборатории и заводи за производство на материали и техника за ядрено оръжие са били често посещавани от израелски специалисти, като например Рафаел Еитан, който се е представял като химик-специалист от израелското министерство на отбраната, а всъщност е бил виден специалист от Мосад, който по късно оглавява Lakam. Разследванията в САЩ по тези въпроси или са потушени или изобщо не са започвали!

Няколко години по-късно, на 22 септември 1979 година, американският спътник Vela 6911 регистрира двоен "flash" над океана близо до бреговете на Южна Африка. Дълго време се предполага, че това е индикация за взрив на ядрена установка, извършен от Южна Африка в нарушение на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Сега вече е известно, че това е бил третият съвместен опит с атомна бомба на Израел и Южна Африка. Първите два опита са минали незабелязано, но при третия става гаф, защото, макар че както винаги е избрано подходящо облачно и бурно време, точно в момента на взрива в облаците се отваря пролука и спътникът засича момента на взрива.

Разбира се разпространението на ядреното оръжие по света не е нещо, което трябва да ни радва, но очевидно е двуличието на Запада по този въпрос.

Известно е, че като причина за войната в Ирак се сочеше наличието на "оръжия за масово унищожение", каквито изобщо не се оказаха налични там. Това между другото се твърдеше и от съответните международни организации още преди войната да започне. Резултатът от това са милиони иракчани – жертва на икономическите санкции преди войната и убити по време на войната, по време на окупацията и след нея, поради това, че тази война разруши религиозният мир, поддържан от диктатурата на Садам Хюсеин.

От 2003 година досега всичките 16 разузнавателни служби на САЩ твърдят, че Иран е прекратил програмата си за разработка на ядрено оръжие, но САЩ, Израел и другите водещи страни на Запада продължават да провеждат икономическа блокада на Иран, а Израел бясно се стреми да не допусне да се сключи ядреното споразумение между така наречените 5+1 и Иран, което трябва да отслаби натиска на икономическата и банкова блокада върху Иран. В момента израелското лоби в САЩ трескаво се стреми да рекрутира достатъчно сенатори за приемане на резолюция, която да изисква от президента въвеждането на нови санкции и военна подкрепа на Израел при негово бъдещо нападение срещу Иран. Подобна резолюция цели торпилирането на споразумението с Иран за контрол върху ядрената му програма и гаранции за въвличането на САЩ в нова война в Близкия изток, ако Израел реши да започне такава война.

За беда на Израел въпросът за неговото атомно оръжие полека-лека излиза наяве в международните отношения и рано или късно по този въпрос великите държави трябва да вземат отношение. Египет заявява, че е необходимо да се създаде в Близкия изток район, свободен от ядрено оръжие. Подобна позиция заемат и други държави в района.

Дилетант