The Law of Unintended Consequences ("Закон за неочакваните последствия")

За този закон за пръв път чух няколко години след пристигането си в САЩ. Интересното е, че в нито един от курсовете по марксическа индоктринация в университета не се споменаваше за него. Без да претендирам за точност ще преведа името на този закон като "Закон за неочакваните последствия" и даже ще си позволя да въведа съкращение на името (ЗНП), за по-лесна употреба по-нататък.

Този закон действа навсякъде: в политиката, в социалните отношения, та дори в личния живот на хората. За илюстрация в този материал ще си позволя да дам редица примери за действието му:

1. През 60-те години в Афганистан, след преврат, на власт идват прогресивни военни, които започват да модернизират афганистанското общество.

През 70-те години, отново чрез преврат, идват на власт комунистите, които продължават модернизацията на живота в страната.

През тези периоди жените получават права, увеличава се броят на образованите хора, намалява броят на неграмотните, подобрява се здравеопазването и инфраструктурата на страната.

Редица от типичните за комунистите социални реформи обаче влизат в дълбок разрез с религиозните основи на исляма и властта на местното духовенство и изобщо с полуфеодалните социални структури в страната.

Естествено наличието на комунистически режим увеличава влиянието на СССР в Афганистан и също така естествено това поражда желание у тайните служби в САЩ за противодействие на това влияние. Според признанията на Збигнев Бжежински управляващите в САЩ решават да организират на СССР един техен "Виетнам". Насърчава се превратът на Хафизула Амин, който сваля и убива Тараки. Съветското политбюро решава да се намеси "бързо и ефективно" и да върне режима от крайностите, които водят до разгаряне на религиозната съпротива с цел провеждане на по-умерен курс на модернизация.

В крайна сметка "бързата намеса" продължава десетина години и завършва с безславното изтегляне на съветските войски от горящия в пламъците на гражданската война Афганистан.

И така налице имаме един типичен пример на действието на ЗНП! При това, както за СССР, така и за САЩ. СССР губи напълно влиянието си в Афганистан и в добавка потрошава милиарди рубли и загубва десетки хиляди войници. САЩ на практика финансират и спомагат за зараждането на Ал-Кайда, обучават бъдещите терористи и спомагат те да разберат, че свръхвеликите сили са уязвими и могат дори да бъдат победени при подходяща тактика и при достатъчна упоритост.

Нито една от двете свръхвелики държави не е имала за цел достигането на подобен резултат.

2. През август 1990 година войските на Садам Хюсеин превземат Кувейт. САЩ организира голяма коалиция, която трябва да предаде международен характер на изгонването на Ирак от петролните полета на Кувейт. Осама бин Ладен предлага на краля на Саудитска Арабия да не допуска неверниците американци на свещената за исляма земя и поема ангажимент да осигури изгонването на неверника Садам Хюсеин от Кувейт с помощта на бойците от съпротивата срещу СССР в Афганистан. Кралят обаче предпочита коалицията и с това жестоко обижда фундаменталистите поддръжници на борбата срещу комунистите в Афганистан. Нещо повече, в допълнение кралят предлага на САЩ военни бази в кралството, което препълва чашата на търпението на войнстващите фундаменталисти.

В резултат на войната секуларният режим на Садам Хюсеин, който противостоеше както срещу ислямската република в Иран, така и срещу ислямските фундаменталисти от Персийския залив, беше жестоко ранен и осакатен.

3. През септември 2001 година ислямските терористи нанасят най-забележителния си удар досега срещу "сатаната" – разрушаването на Световния търговски център и атаката срещу Пентагона. Потресаващо преди всичко е нивото на организация, която двадесетина терористи, почти всички родом от Саудитска Арабия, успяват да постигнат, избягвайки пипалата на огромната разузнавателна машина на САЩ!

"Сатаната" е дълбоко наранен не толкова от физическата загуба, колкото от удара върху престижа на единствената свръхвелика сила, която довчерашните бедуини само в продължение на няколко години успешно атакуват с с няколко терористични акта (атаката срещу военния кораб "Колт", атаката срещу посолства в Африка и накрая – атаката на 9/11).

Отговорът е незабавна война срещу Афганистан, който е дал подслон на Ал-Кайда. Амбициите на САЩ са промяна на режима в Афганистан. С други думи повторение на опита на СССР, завършил така безславно само преди 10 години!

В допълнение новият Буш в Белия дом решава да приключи с осакатения режим в Ирак под предлог за наличие на оръжия за масово унищожение, сътрудничество с Ал-Кайда и други подобни измишльотини! Целта на войната никога не става напълно ясна, но в резултат на нея Ирак се превръща в свърталище на ислямски фундаменталисти терористи!

След 8.5 години война в Ирак САЩ безславно се изтегля и остава на Ал-Кайда и нейните клонове свободна територия за организация и рекрутиране на нови терористи.

По всичко личи, че след 13 години война САЩ ще се изтеглят и от Афганистан, а ако успеят да не го направят, то само ще продължат собствената си агония и агонията на афганистанския народ с една война, която няма да е достигнала на практика нито една от поставените цели!

С други думи имаме налице нова манифестация на ЗНП, защото каквито и да са били целите на САЩ в Афганистан и Ирак, то те очевидно не са били да се създаде нова база за ислямския тероризъм и което е много по-важно да се демонстрира отново на терористите, че дори и най-свръхвеликата сила може да бъде победена с подходяща тактика, търпение и упоритост!

4. През 2011 година ЕС и САЩ "уредиха" смяна на режима в Либия. Всичко бе направено, както се казва, напълно законно с "прошнуровани и пронумеровани" резолюции на ООН с официалната хуманна цел да се запази мирното население на Либия, протестиращо срещу режима на Кадафи, от бандите, подкрепящи режима.

Забележка. Ако някой се интересува от повече факти за режима на Кадафи и проблемите на Запада с него, може да прочете в Интернет статията:

"Why Regime Change in Libya?" от Hossein-Zadeh Ismael.

За целите на смяната на режима НАТО осигури въздушно покритие на така наречените революционери. Те свалиха режима и убиха Кадафи, но на мястото на режима не се появи нищо, което поне бегло да наподобява правителство и държавност. Някой може да каже, че това е била целта на цялото упражнение, ако не е фактът, че в резултат на настъпилото безвластие, бандитизъм и тероризъм, производството на петрол е спаднало драстично, което се съмнявам да е била целта на организаторите на промяната! В допълнение към това терористични банди разграбиха оръжейните складове на Кадафи, което също се съмнявам да е била целта на САЩ и ЕС.

Излиза, че имаме още една манифестация на ЗНП.

5. През 2011 година започна друга авантюра на САЩ и ЕС, а именно борбата за смяна на режима в Сирия. Асад обаче се оказа "твърд орех" и режимът му неочаквано удържа на началния натиск и през последните месеци даже започна да си възвръща загубените територии. В същото време поддържаната от САЩ и ЕС Свободна сирийска армия (ССА) неочаквано започна да се разпада под ударите на нахлулите отвсякъде ислямски фундаменталисти, горещо желаещи да се борят срещу режима на Асад за Ислямска държава, управлявана по законите на Шерията. Тези фундаменталисти са подкрепяни с пари и оръжие от известните ни режими от Персийския залив, които пък са клиенти на САЩ. Това означава, че подкрепата им за бунтовниците в Сирия не става без знанието и благословията на САЩ, за което говорят и последните резолюции на Конгреса на САЩ и гласуваните във военния бюджет средства за подпомагане на смяната на режима в Сирия.

Всред кашата от "борци за свободна Сирия" особено се открояват: Ислямският фронт (ИФ), "Фронта Ал-Нусра" и "Ислямската държава на Ирак и Леванта" (ИДИЛ). От тях Ал-Нусра е официално признатият клон на Ал-Кайда в Сирия, ИДИЛ също претендира за връзки с Ал-Кайда, но тези дни ръководството на Ал-Кайда обяви, че се дистанцира от ИДИЛ. Само ИФ, въпреки фундаментализма на идеологията му, изглежда е донякъде подвластен на режимите в Персийския залив и господарите от САЩ и ЕС. Във всеки случаи бойците на ислямските терористични организации, били те съюзници на Ал-Кайда или на персийските шейхове и западните демократи, набързо се справиха със ССА и прибраха оръжието ѝ.

Усещайки провала на въоръжената операция за смяна на режима в Сирия и особено след провала на провокациите с химическите атаки, които вероятно са организирани от фундаменталистките ислямски организации с цел въвличане на НАТО в конфликта като военновъздушни сили на ислямистите, САЩ и ЕС решиха да пробват постигането на смяната на режима с политически средства.

Настоящата конференция в Женева (Женева 2), която по идея има за цел регулиране на конфликта в Сирия, изглежда обаче има за цел по-скоро провал на преговорите, отколкото техния успех. Това заключение като че ли следва от обстоятелствата около организирането на конференцията и предварителните условия, поставени от участниците:

1. САЩ и съюзниците им твърдят, че в резултат на решенията от предишната конференция в Женева (Женева 1), Асад трябва да се откаже от властта преди да започнат преговорите за регулиране на конфликта. Бедата е, че в решенията на Женева 1 никъде не се казва, че Асад не може да участва в преговорите за решаването на конфликта. Освен това, като се има предвид, че в момента правителствените войски в Сирия са в настъпление, а бунтовниците воюват помежду си, то изобщо не е ясно как може да се разчита, че режимът на Асад ще се откаже от участие в прехода.

2. САЩ и съюзниците им наложиха на генералния секретар на ООН да оттегли поканата си към Иран да участва в преговорите. В същото време в преговорите участват представители на реакционните арабски режими от Персийския залив. Иран – като съюзник на правителството на Сирия – е не по-малко заинтересуван от резултатите на преговорите от реакционните арабски монархии, които от своя страна подкрепят противниците на режима на Асад и преди всичко ислямските групировки и Ал-Кайда.

3. На конференцията е представена само така наречената "Сирийска национална коалиция" (СНК), която практически няма никакво влияние всред въоръжените групировки в Сирия, които воюват помежду си и срещу режима на Асад.

4. В конференцията не са допуснати да участват политически и демократични сили от самата Сирия, които отдавна са известни с мирната си борба срещу режима на Асад. Така например на "Сирийската харта на жените за мир" е отказано да участва в конференцията, въпреки заявката ѝ за участие.

В случая с опита за смяна на режима в Сирия, САЩ и ЕС панически се опитват да избягнат или поне да минимизират резултатите на ЗНП. Шансовете за това обаче са нулеви или клонящи към нулата. И двата възможни варианта на изход от конфликта – победа на Асад или победа на бунтовниците – ще представляват нова манифестация на ЗНП. Третият вариант, който всъщност имаха за цел организаторите на акцията за сваляне на режима на Асад, а именно победата на режим, осигуряващ послушна Сирия, която да плава мирно във фарватера на Запада, си е направо невъзможен!

Най-лошото от неуспеха на Запада в Сирия е това, че сред бойците на ислямските терористи има много хора от Европа (казват, че имало ислямисти даже и от България), които придобиват опит с оръжие и експлозиви, който по-късно могат да приложат в страните, от които са отишли в Сирия.

За съжаление правителствата на страните от ЕС сляпо се подчиняват на имперските амбиции на САЩ без да правят сметка, че САЩ са отделени с океани от огнищата на разгарящия се пожар, а някои от европейските държави имат преки граници с този пожар! Тези страни вече чувстват безмилостните последствия на ЗНП с нарастващата емиграционна вълна от Сирия, но това вероятно ще бъде само началото на проблемите от опитите за смяна на режимите в ислямския свят!

Дилетант