Непредсказуем ли е Путин?

От известно време западните Средства за масова дезинформация (СМД) коментират, че Владимир Путин е непредсказуем и се държи едва ли не като Хитлер на XXI век.

Бих искал да разгледам доколко това е истина и доколко то е резултат от модела, който Западът и най-вече Америка има за света и за това какво е нормално и морално в този свят и какво не е. В този аспект, ако мирогледът на участниците в световната политика се различава фундаментално, то за някои от тях опонентите им могат да изглеждат непредсказуеми и неморални!

Според западната митология, гибелта на комунизма се дължи едва ли не на Роналд Рейгън, който с митическо усилие на волята и ума, изказвайки пред Берлинската стена заклинанието "Господин Горбачов, разрушете тази стена!", е постигнал ефекта на йерихонските тръби при превземането на легендарния от Библията град Йерихон. Това разбира се е далеч от истината. Основната причина за гибелта на социалния модел в СССР бяха натрупаните икономически и политически противоречия, които окончателно спряха икономическото развитие на социалистическата система и тя изпадна в дълбока криза, възможните изходи от която бяха нейното ликвидиране или в най-добрия случай радикално реформиране. Това, че реформирането се превърна в ликвидация на системата и на СССР като основна опора на системата, до голяма степен се дължи на некадърността на КПСС и ръководството ѝ по онова време да намери начин за радикална реформа на социалната система, както това направи Китайската компартия.

В резултат на краха на системата Русия преживя катастрофа, която може да се сравни само с националната катастрофа на страната след Първата световна война.

Една от причините за катастрофата беше националната политика, възприета още от Ленин, за безразборно предоставяне на етническа автономия на народностите в многонационалната Руска империя с политическата цел да привлекат образованите слоеве на населението към новия социален ред с помощта на примамката на националния идеал. При това, като се има предвид, че целта на революцията първоначално е била световна социалистическа система, в която националните проблеми е трябвало постепенно да изчезнат, никой не си е правел труд да разбере коя територия на кого трябва да бъде дадена. (Възможно е разбира се тази безразборност да е била съзнателна с цел създаване на етнически напрежения между отделните етноси за по-лесен контрол.) В резултат на това територии, населени с един етнос, попадат в националните прото-държавни образувания на други етноси. Така например в Киргизия има области, населени с узбеки; в Азербайджан е населеният главно с арменци Нагорни Карабах; в Грузия попадат Южна Осетия и Абхазия, които исторически никога не са принадлежали към Грузия; в Украйна попадат области, които никога не са били част от Украйна, а да не говорим, че такава държава на практика дори и не е съществувала; и т. н. При това във всички новообразувани държави живеят по-големи или по-малки маси етнически руснаци. Впрочем малко от държавите на постсъветското пространство са съществували исторически изобщо или в настоящите си териториални граници.

В стремежа си да реформира държавното управление на СССР Горбачов проведе на 17 март 1991 година референдум, в който 76.4% от гласувалите пожелаха запазва­нето на Съюза.

Ръководителите на трите славянски прото-държави в СССР обаче се събраха тайно в Беловежката гора и приеха решение, без участието на останалите прото-държави, участвали в референдума, да се обявят за независими и по този начин да сложат кръст на втората свръх-държава по това време в света. Интересното е, че тогава никой на Запад не обяви това недемократично решение за незаконно и неконституционно, а с велико удоволствие то бе приветствано като символ на зараждащата се демокрация!?! По този начин се заложи бомба със закъснител в бъдещата междудържавна структура на Евразия. Политиците, които планираха, извършиха и приветстваха разделянето на СССР на национални суверенни държави, без да се уредят потенциалните териториални проблеми, са престъпници от гледна точка на настоящото и бъдещите поколения, защото ги обричат на перманентно междудържавно напрежение с опасност за военни и революционни конфликти.

(Забележка. Армения, Грузия, Молдавия, Латвия, Литва и Естония не участват в референдума.)

Причината за възторга и одобрението на едно противоконституционно и недемократично решение от страна на Запада е очевидна. С един удар беше ликвидирана противостоящата на САЩ и Западна Европа военна сила и пред победителите се откриваше свободен достъп до безкрайните природни богатства на СССР!

Последваха години на безогледен грабеж на икономиката и природните ресурси на новообразуваните независими държави. Властта се заграби от бивши номенклатурни кадри на КПСС, които с помощта на икономисти от Харвард и други елитни университети и "мозъчни тръстове" започнаха прилагането на шокова терапия върху безпомощното население, което в течение на десетилетия, с кръв и пот, беше създало една икономика, способна за експанзия в космоса и развитие в редица области на модерните технологии.

Средноазиатските държави наследнички на СССР се превърнаха в автократични наследствени президентски републики.

В Русия се поддържаше демокрация, в която президентът "разстреля" законно избрания на демократични избори парламент през 1993 година, а три години по-късно безпардонно фалшифицира изборите, които, по всичко личеше, щеше да спечели кандидатът на комунистическата партия.

И в останалите държави на пост-съветското пространство нещата с демокрацията не бяха много читави.

Безкрайно богатата на природни ресурси Руска федерация, под мъдрото ръководство на новоизлюпената олигархия и нейните неолиберални протежета, подпомагани от западни икономисти професори-предприемачи, достигна през 1997 година до фалит. Най-накрая се разбра, че по редица причини Йелцин не е в състояние повече да управлява и олигархията започна да му търси заместник. Изборът ѝ падна на малко известния помощник на либералния кмет на Петербург Анатолий Субчак и бивш служител от КГБ – Владѝмир Путин. Никой не допускаше, че това е един фатален избор, който ще спаси Русия от превръщането ѝ в суровинен придатък на САЩ и Западна Европа.

Наистина през първите години на управлението си Путин служеше като арбитър между либералната, прозападна интелигенция и бившите сътрудници на КГБ, които Путин постепенно издигаше на ръководни постове в държавния апарат. Отношението му към Запада беше повече от благожелателно, показващо подчертано желание за сътрудничество в икономически и геополитически аспект.

Путин беше първият държавен глава, който се обади на Буш след трагедията в Ню Йорк на 11 септември 2001 година. Русия осигури коридор за достъп до Афганистан и снабдяваше с оръжие Северния алианс в атаката на САЩ и НАТО срещу Ал-Кайда и талибаните. Путин прояви абсолютна готовност за обмен на разузнавателна информация със Запада за борба с ислямския тероризъм. По всичко личеше, че Путин е готов Русия да участва в решаването на световните проблеми, сътрудничейки на САЩ и Западна Европа. Имаше обаче едно условие, което Западът не желаеше да приеме. Според неговият модел на света Русия трябваше да бъде в най-добрия случай младши партньор, а Путин претендираше за равнопоставеност на Русия със САЩ! Разликата в двата модела на бъдещето беше очевидна. Путин ратуваше за свят с няколко центъра, а САЩ считаше, че светът може да има само един силов център и това е САЩ! Такава беше и концепцията, разработена през 90-те години от група неоконсерватори, отразена в "The Project for the New American Century" (PNAC).

В изпълнение на концепциите на този проект САЩ:

1. Започна войната в Ирак, която Русия и дори някои държави от НАТО обявиха за незаконна.

2. В разрез с обещанията на Буш-Старши пред Горбачов, че ако СССР приеме обединението на Германия и разпускането на Варшавския договор, НАТО няма да приеме за членове нито една от бившите държави-сателити на СССР, НАТО започна бърза експанзия на Изток, поглъщайки в прегръдките си дори бивши Съветски републики.

3. През 2003 година "неправителствени" организации от САЩ и ЕС организираха "розовата революция" в Грузия, която докара на власт режима на Харвардския възпитаник Саакашвили. Той демонстрира остра антируска насоченост и започна усилено да работи за включване на Грузия в НАТО.

4. През 2004 година по модела, използван в Грузия, в Украйна беше организирана "оранжева революция", с която на власт дойде прозападно ориентираната част на олигархията, която също проявяваше интереси към ЕС и НАТО.

5. През същия период усилено се пропагандираше необходимостта от противоракетна защита на Запада и САЩ, уж насочена срещу ракетна опасност от Иран! Тази защита трябваше да се разположи максимално близо до границите на Русия. Необходимостта от подобна противоракетна защита срещу Иран е толкова несъстоятелна и смешна, че дори не си струва да се коментира. Нейната цел очевидно е максимално парализиране на ядрено-ракетния потенциал на Русия.

6. Най-накрая, през 2008 година, Саакашвили, изглежда в момент на умствено затъмнение, реши да извърши военна провокация срещу Русия, кой знае защо считайки, че НАТО ще се намеси на негова страна в конфликта в Южна Осетия.

Военната авантюра на Саакашвили очевидно преля чашата на търпението на Русия, която безцеремонно смаза новоизлюпената армия на Грузия, обучена и организирана от американски и израелски военни специалисти. Дали Русия направи капан на Саакашвили в Южна Осетия, или той си го направи сам, е без значение. Фактът е, че Русия най-накрая постави чертата, след която тя не желае да отстъпва на настъплението на НАТО в сферата на териториалните ѝ интереси.

На изборите в Украйна през 2010 година Русия получи реванш. Прозападната част на олигархията загуби изборите за президент, а на следващите парламентарни избори се провалиха и прозападните политически партии. Разбира се това само промени грабителите на украинския народ, но Русия отново демонстрира, че има линия, зад която тя няма да отстъпи на натиска на САЩ и НАТО.

Не е ясно коя дума от израза "Русия няма да отстъпи Украйна на НАТО" не се разбира от стратезите в САЩ и ЕС, но те започнаха да организират свалянето на режима на Янукович. На Украйна, която е в непрекъсната криза от години насам поради безогледния грабеж на местната олигархия, беше предложена асоциация с ЕС. Това не означава почти нищо и е много далеч от влизане в Съюза, но се разчиташе, че народът ще възприеме предложението като висше благоразполо­жение на Запада, което като магическа пръчка ще премахне проблемите на страната. В предишните две публикации в блога:

"Новата студена война и Украйна"

"Историята на един преврат"

описвам доста подробно обстоятелствата на последната криза в Украйна и затова тук ще се опитам накратко да отразя основните причини, поради които новият режим в Украйна е неприемлив за Русия.

Новото украинско правителство е комбинация от представители на десни и открито фашистки организации. В тази връзка е добре да погледнем "Who is Who" в това правителство и да видим на какви позиции са представителите на тези десни и крайно десни организации, които на практика изнесоха основната тежест на "майданския" преврат (между другото думата Майдан на украински означава площад, с други думи "мегдан"):

- Дмитро Ярош - командирът на щурмовите отряди на неонацисткия "Десен сектор", който е казал: "Нашето възраждане започва с нашия Майдан", сега е втори в Националния съвет за отбрана и сигурност (НСОС). Този орган управлява военните, полицията, съдилищата и разузнаването.

- Андрий Парубий - съоснователят на фашистката "Социална националистическа партия" (СНП), която по-късно се е преименувала на партия "Свобода", е председател на НСОС. Понастоящем той е член на партията "Отечество".

- Арсений Яценюк - олигарх и виден банкер с дясна националистическа ориентация и един от ръководителите на "Отечество", е новият министър-председател на Украйна. Това е човекът, който помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюманд в подслушания разговор с посланика на САЩ в Украйна смяташе, че е най-подходящия кандидат за министър-председател.

- Егор Тенюк - член на неонацистката "Свобода", сега е министър на отбраната.

(Забележка. В процеса на подготовката на този материал, след падането на Крим и превземането на украинските военни бази от Русия, Егор Тенюк загуби поста си на военен министър .)

- Олександр Сич - член на неонацистката "Свобода" е един от тримата заместник министър-председатели.

- Олег Махницки - член на неонацистката "Свобода", сега е генерален прокурор.

- Олег Тягнибок - лидер на неонацистката партия "Свобода", в момента е един от най-влиятелните политици в Украйна. По време на безредиците, той беше един от постоянните партньори при срещите със сенатора Маккейн, Виктория Нюманд и велможите от ЕС при посещенията им на Майдан в Киев.

Интересно е още да се запознаем с някои важни факти от политическата ориентация, биография и изказвания на ръководителите с дясна ориентация в новото правителство на Украйна.

Парубий е съосновател на СНП от 1991 година. През 2004 година, в стремежа си да "смекчи" образа си, СНП се преименува на партия "Свобода", но запазва неонацистката си ориентация. През 2012 година Парубий се кандидатира в парламентарните избори от името на "Отечество" (партията на Яценюк и Тимошенко). По време на демонстрациите Парубий е известен като коменданта на Майдан.

Заместникът на Парубий в НСОС и ръководител на щурмовите отряди на "Десен сектор" Дмитро Ярош наскоро заяви във видео на BBC:

"Националсоциалистическите идеи са популярни тук ... Ние искаме "чиста" нация, не точно като при Хитлер, но нещо подобно на това!"

Олег Тягнибок е известен с дълга история на антируски, антисемитски и пронацистки изказвания. Така например на възпоменателен митинг по повод годишнината на командир на Украинската освободителна армия (известна през Втората световна война с убийствата на десетки хиляди руснаци, поляци и евреи) през 2004 година, той призовава украинците да се борят срещу "московско-еврейската мафия", която управлява страната. Възхвалявайки украинските националисти под ръководството на Степан Бандера, Тягнибок отбелязва тяхната борба срещу "немци, руски и еврейски боклуци", като в случая за "руски и еврейски боклуци" използва изключително нецензурни думи. В открито писмо през 2005 година към украинския народ, Тягнибок денонсира "криминалната дейност" на "организираното еврейство", което провежда "геноцид" спрямо украинския народ.

Популярността на неонацистите в Украйна нараства застрашително. Така например докато през 2006 година "Свобода" получава само 0.36% от гласовете на избирателите, то през 2012 година тя става четвъртата партия в парламента с 10.4% от гласовете на избирателите и с 37 от общо 450 депутати в Украинския парламент. В допитване от края на януари и началото на февруари 2014 година 54% от избирателите биха гласували при евентуални президентски избори за Тягнибок срещу Янукович.

Членовете на "Свобода" оглавяват в новото правителство и министерствата на екологията и, – което е от особено значение за Украйна – на селското стопанство. Вижда се, че тази партия притежава непропорционално голямо болшинство в новото правителство на Украйна, като се има предвид броят на представителите ѝ в парламента. "Десен сектор" пък дори не е успял да спечели достатъчно гласове, за да изпрати представители в парламента. Очевидно максимата, че "силата дава правото", е причината за узурпирането на държавната власт от десните и крайно десни партии и организации в Украйна.

Едно от първите решения на новото правителство беше да отмени закона, който позволяваше на малцинствата да използват майчините си езици в районите, където те надвишават (ако не се лъжа) 10% от населението.

Между другото, един любопитен факт, който научих напоследък от мои познати от Украйна, е, че след 1991 година там е имало нещо подобно на „възродителния процес“ в България от 80-те години. Всички хора с руски имена е трябвало да ги променят на еквивалентните украински имена. Така например: Игорь става Егор, Николай - Микола, Александр - Олександр и т. н. Освен това всички официални документи (молби, заявления, свидетелства и т. н.) е трябвало да се представят само на украински. Това е било проблем за голяма част от населението, които са ползвали говорим украински, но не са знаели писмен украински. Тези хора е трябвало да положат, независимо от възрастта си, усилия да научат достатъчно добре писмен украински, за да могат да функционират в рамките на всекидневния живот. Изобщо изглежда, че рускоезичното население на Украйна е било подложено на явна дискриминация от властите в Киев, което кой знае защо не е правило впечатление на защитниците на човешките права и свободи в Европейския съюз?

Впрочем подобни нарушения на човешките права от новите управници в Киев продължават да не правят впечатление на защитниците на тези права в ЕС и особено на СМД. Така например миналата седмица група от пет юнака, един от които е депутат в парламента от вече известната ни партия "Свобода", влязоха насила в офиса на Александр Панталеймонов, шеф на главната украинска телевизионна станция, атакуваха го физически, крещейки антируски лозунги и расови издевателства срещу този журналист. Интересното е, че депутатът в парламента, начело на групата, е член на парламентарната комисия за "защита на свободата на словото"! Юнаците от групата са толкова горди от постъпката си, че са публикували видео за нея в Интернет, а СМД удостоиха проявата с почти пълно мълчание.

Друг любопитен случай е свързан с информацията за етническия микс в Крим. Преди референдума на полуострова американските СМД твърдяха, че руското население в Крим е около 60%, а останалите 40% са украинци, татари, гърци и други националности. По тази причина те предвиждаха участието в референдума да не надхвърли 70%. Оказа се обаче, че участието е близо 85%, като около 96% гласуваха за присъединяване към Русия. Този резултат изглеждаше някак странен и не съответстваше на етническия микс на полуострова. Оказа се, че процентът на руското население е около 80%, татарите са 12% (както се твърдеше и от СМД), а останалите националности са 8%! В светлината на този микс вече резултатите от референдума са напълно обясними – всички руснаци са участвали в референдума и са гласували за присъединяването към Русия заедно с незначителен брой от останалите националности.

Струва ми се, че казаното дотук недвусмислено показва, че ако това или подобно правителство остане на власт в Украйна, то последствията за Русия като минимум ще бъдат следните:

1. Продължаване на терора срещу рускоезичното население в страната и вероятно срещу останалите малцинства. Това неизбежно ще доведе до вълна от бежанци в Русия и до безредици в източните и южни райони на Украйна.

2. Договорът за наемане на базата в Севастопол, който беше удължен до 2042 година от Янукович, ще бъде преразгледан и вероятно ще бъде направен опит за анулирането му.

3. Новото правителство неизбежно ще потърси защита в прегръдките на НАТО.

Само тези последствия са достатъчни да предопределят негативната реакция на Русия срещу развитието на събитията в Украйна. Ограничителната линия за толерантността на Путин към по-нататъшно разширение на НАТО отдавна е начертана. Русия не може да си позволи да има недружелюбна и размирна държава на западните си граници, откъдето исторически са идвали всички нашествия в Русия, с изключение на монголското нашествие.

От края на XVI и началото на XVII век до XX век през тази врата с цивилизована Европа са нахлували нашествия на поляци, шведи, французи и германци. По тази причина Русия е изключително чувствителна към това, кой стои на прага ѝ към Западна Европа. Невероятно е политическият естаблишмент в САЩ и ЕС да не разбират тази особеност на руската психика и единственото обяснение за поведението на Запада е желанието му да оказва психологически натиск над Русия с цел да я принуди да отстъпи от претенциите си на регионална и световна сила.

При създалото се положение "непредсказуемият Путин" взе напълно предсказуемото решение да анексира Крим и с това да ликвидира опасността от загуба на базата в Севастопол и да създаде проблем за бъдещо членство на Украйна в НАТО. Както е известно една страна не може да стане член на съюза, ако има нерешени териториални проблеми със съседите си. За да преодолеят този проблем страните от НАТО трябва да променят договора, а това би била твърде опасна стъпка.

Оказа се, че анексирането на Крим стана толкова лесно, че вероятно дори Путин е удивен. Тези дни се разбра, че от близо 19-те хиляди украински военнослужещи, които бяха дислоцирани в базите на Украйна в Крим, само по-малко от 5000 имат намерение да се завърнат в Украйна, а останалите ще продължават да живеят в Крим, приемайки руско гражданство и дори голяма част от офицерския състав преминава на служба в руската армия!

Какво ще стане с останалата част от Украйна е трудно да се предскаже и то не защото Путин е непредсказуем, а защото Западът отново се намери в "небрано лозе", под ударите на "закона за неочакваните последствия".

Украйна е пред финансов фалит. Необходими са огромни средства дори само за да се поддържа мира и спокойствието в страната. Местната олигархия не е в състояние, а и не желае да реструктурира икономиката, защото това ще промени достъпа ѝ до богатствата на страната. МВФ и ЕС не могат да изпратят "комисари", които да поемат управлението на страната в свои ръце и да се опитат да проведат необходимите реформи. Подобна постъпка би била недопустима намеса във вътрешните работи на една независима държава, а друг подход едва ли би помогнал, да не говорим, че досега не е известен случай, в който намесата на МВФ да е спасила закъсала държава.

Изобщо политиката на САЩ и ЕС към Украйна е една истинска загадка. Залъкът е недопустимо голям, а и самоувереността на Запада е далеч по-голяма от реалните способности на неговите финансисти, икономисти и менажери да се справят с финансови и икономически кризи, което стана очевидно през последните години на рецесия, икономически и финансови сътресения. Имам чувството, че Путин може да се облегне назад в креслото си и с любопитство да наблюдава как Западът си навира таралеж в гащите и как след това ще моли Русия да му помогне да го извади от там?

Политическите пигмеи от комисариата и правителствата на основните държави в ЕС може би един ден ще разберат, че интересите на САЩ в света са различни от тези на Европа, но се опасявам, че тогава може би ще бъде твърде късно за спасението на Добрата Стара Европа от англосаксонската мания за изключителност!

Междувременно страните в периферията на ЕС, като нашата нещастна родина, ще страдат икономически, защото не се вслушват в народната мъдрост, която казва, че: "Когато атовете се ритат, магаретата трябва да стоят по-надалеч", а напират да демонстрират с изявления и заклинания своята вярност към "европейските принципи", които едва ли вече някой знае точно какви са!?

Дилетант

Историята на един преврат

Събитията в Киев от ноември 2013-та до началото на март 2014-та година ще останат в историята на Украйна като дните на путча, който превърна Украйна от унитарна република във федерация. Интересно е да се проследят главните моменти от този период и да се оценят те в светлината на резултатите, поне до момента, от действията на различните участници в тези събития.

Преди всичко би трябвало да си припомним накратко причините, които доведоха до преврата.

Исторически Украйна е далечен наследник на Киевска Рус, която престава да съществува през XIII век, когато е разгромена окончателно от монголското нашествие. По време на нашествието Киевска Рус вече се е била разпаднала на редица княжества, които стават лесна плячка за монголските орди. Едно от тези княжества е Московското, на което е съдено постепенно да се превърне в център на възраждане на новата Руска империя.

През 1648 година, по времето на московския цар Алексей I, казаците в земите на част от днешна Украйна, които са били зависими последователно от тогавашните европейски сили: Турция и васалното ѝ Кримско ханство, Полша, Литва и Швеция, вдигат въстание начело с Богдан Хмелницки срещу Полско-Литовското сдружение, с цел осигуряване на автономия и защита от непрекъснатите набези, войни и грабежи, на които е било подложено населението. През 1654 година в Переяславл, въстаниците начело с Богдан Хмелницки приемат сюзеренството на Алексей I срещу обещанията на Москва да ги защитава от останалите сили в района. С това се поставя началото на реконквистата на земите на Украйна (името идва от факта, че тези земи са били в покрайнините на тогавашна Русия) от Московското царство.

Окончателното завладяване на тези земи от Русия завършва при Екатерина Велика, във втората половина на XVIII век, когато дори Полша е поделена между Австрия, Прусия и Русия. По това време частта на Полша в Русия е васално херцогство, докато Украинските земи са разделени на отделни губернии.

На практика земите на Украйна са били населени с многобройни националности, като колкото по на запад се отивало, толкова повече се засилвал украинският езиков елемент, макар че още Екатерина силно ограничила използването на украинския за официални цели и печатането на литература на украински език.

По време на Първата световна война украинският национализъм избухва с пълна сила. На запад, в Галиция, дори се създава Украинска народна република, а в Киев властта преминава от ръцете на едни националисти в ръцете на други, като се създават временни правителства с един или друг идеологически оттенък. За известен период голяма част от Украйна даже попада под германска окупация. В крайна сметка след войната Полша се възражда и получава земите на Западна Украйна и Белорусия. Съветска Русия, за да си осигури симпатиите на местното население, създава Украинската съветска република със столица Харков, в състава на която влизат и райони, населени предимно с руско население. По-късно столицата на републиката се премества в Киев, а след края на Втората световна война СССР получава обратно бившите Руски имперски територии на Западна Украйна и Белорусия, включително и Галиция, която никога не е била част от територията на Руската империя. В продължение на около десетина години след войната в западните райони на УССР се води борба с националистически партизани, на които символичен ръководител е Степан Бандера, който през войната сътрудничи с хитлеристите, а след войната емигрира в западна Европа. (Степан Бандера е бил убит през 1959 година.)

През 1954 година Хрушчов, който е украинец по произход, "подарява" на УССР Крим в чест на 300 годишнината от приемането на сюзеренството на Русия от Богдан Хмелницки и Переяславската Рада. При това Севастопол, който от основаването си е служел за база на Руската черноморска флота, остава на пряко подчинение на Москва.

През 1992 година парламентът на Русия отменя дарението на Крим на Украйна, но това решение има чисто символичен характер, тъй като Украйна вече е независима държава.

През 1994 година в Будапеща САЩ, Великобритания, Русия и Украйна подписват договор, който признава териториалната цялост на Украйна срещу отказа ѝ от притежание на ядреното оръжие, което е било останало на територията ѝ от времето на СССР.

Тук е момента да отбележа, че териториалното деление на СССР е имало до известна степен случаен характер, тъй като на коя република ще принадлежи една или друга територия е имало чисто формален характер. Така например Сталин "подарява" на Грузия Абхазия, която преди революцията е била губерния на подчинение на Москва. В същия дух и Хрушчов подарява Крим на Украйна! След разпадането на СССР Крим се обявява за република и даже си избира президент, но Киев не признава това, а Москва не защищава в този случай интересите на населението на Крим.

След получаването на независимостта си Украйна бързо попада под властта на една олигархия, израснала от кадрите на местната политическа и бюрократична върхушка. Икономически страната е силно свързана със стопанските структури на бившия СССР. В източната ѝ част, където населението в градовете говори предимно руски език, е силно развита тежката индустрия (въгледобив, тежко машиностроене, стоманодобив). Тази тежка индустрия е сериозна част от военно-промишления комплекс на бившата СССР и днешната Руска федерация. Олигархията, в чиито ръце попада тази индустрия, е силно зависима от поръчките на руската военна машина, а цяла Украйна е зависима от доставките на нефт и газ от Русия. Много от богатствата на украинските олигарси, включително и богатството на известната боркиня за демокрация и независимост на Украйна Юлия Тимошенко, са плод на спекулации с доставките на нефт и газ от Русия.

През 2004 година, с финансовата помощ на "недържавни" организации от САЩ, една група олигарси успява да извърши така наречената оранжева революция, която се предполагаше, че ще доведе на власт правителство, което да прокарва интересите на САЩ и ЕС. На практика дошлите на власт олигарси, начело с Ющенко и Тимошенко, продължиха да ограбват украинския народ в името на "дружбата" със САЩ и ЕС. През 2010 година украинският народ с отвращение ги отхвърли и ги замени с друга група олигарси, която продължи да ограбва Украйна в името на "дружбата" с Русия! В крайна сметка се достигна до положението, когато дефицитът на страната през 2013 година достигна 8.3% от Брутния национален продукт (БНП), валутните резерви спаднаха до около 15 милиарда долара и са достатъчни за покриване на задълженията на държавата само в продължение на 2 месеца. Държавният дълг е 140 милиарда долара, което е 80% от БНП, а кратковременните задължения на държавата са 65 милиарда долара. В допълнение стопанството на Украйна е в икономическа криза от 2012 година.

На фона на тази плачевна икономическа картина правителството на Янукович започна преговори с ЕС за статут на асоцииран член, което няма нищо общо с членство в ЕС. Изработеното споразумение е от около 1000 страници и предвижда редица драстични финансови и социални мерки, като например спиране на дотациите за населението и промишлеността за закупуването на газ, което би повишило цената му няколко пъти. Тези мерки биха били фатални не само за украинския народ, но и за правителството на Янукович по време на предстоящите избори през 2015 година. Нещо повече, това споразумение предлагаше помощ само от около един милиард евро, когато Украйна се нуждае от около 15 милиарда само през 2014 година, за да може да покрие задълженията си за внос на газ, а също така и за погасяване на заемите с падеж през тази година. При наддаването за Украйна Русия предложи помощ от 15 милиарда долара за закупуване на изгодни условия на държавни бондове и, нещо което е от особено значение за Украйна, значително намаление на цените на закупувания от Русия газ. В резултат на това Янукович предпочете да не подпише споразумението с ЕС, а да подпише това с Русия. В резултат на това решение прозападно настроените райони на западна и централна Украйна се разбунтуваха и в Киев започнаха демонстрации на населението, което няма реална представа за това, какво му предлага ЕС и какво – Русия, но е движено от антируски чувства и погрешните представи за "магическото" действие на връзките с ЕС върху икономическото и социално благоденствие за народа. Истината е, че Западът има толкова нужда от най-развитата част от индустрията на Украйна – тежката индустрия – колкото Западът имаше нужда от тежката машиностроителна индустрия и изобщо от индустрията например на България!

А сега нека да проследим как се развиха събитията в Киев през изминалите четири месеца:

21 ноември – президентът Янукович решава да се откаже да подпише споразумението за асоциация с ЕС. Твърди се, че споразумението е от близо 1000 страници и съдържа и определени ангажименти на Украйна към НАТО. Разбира се народът няма никаква представа за това, какви са изискванията към Украйна в това споразумение, какво ще получи тя и какво ще струва то на народа!?!

30 ноември – протестите на Майдан започват да затихват, но специалните сили за сигурност "Беркут" допускат тактическа грешка, като прилагат излишна сила и грубост и демонстрациите са окървавени. Мисля, че не е изключено и наличието на провокации от страна на някои от организаторите на демонстрациите. Според едно интервю на Дмитро Ярош (ръководителят на организацията "Десен сектор") в този момент неговата организация започва създаването на щурмови отряди за охрана на Майдан, както и за атакуване на държавни сгради. Подозирам, че тези отряди са планирани от по-рано и най-накрая е дошъл моментът да влязат в действие. Твърди се, че по това време в Киев се появяват и бойци от организации на кримските татари, които по-късно вземат активно участие в охраната на Майдан.

1 декември – демонстрациите на Майдан отново се разгарят с далеч по-голяма сила. Демонстрират около 300 000 души. Превзета е сградата на градския съвет в Киев. На първа линия са щурмоваците на "Десен сектор", въоръжени с шлемове, щитове и сопи.

17 декември – Путин обявява от името на Русия споразумение с Украйна за закупуване на украински държавни бондове на стойност около 15 милиарда долара и значително намаляване на цената на газа за Украйна. Това още повече възбужда протестите на Майдан, в центъра на Киев!

1 януари – Факелно шествие от около 15 000 привърженици на героя на националистите Степан Бандера. Маршируващите носят фашистки символи от времето на Втората световна война и инсигнии на Wafen SS от Галиция. Демонстрантите скандират антисемитски и антируски лозунги, скандират "Украйна над всичко" и т. п.

16 януари – Парламентът прокарва закони, даващи по-големи права на силите за сигурност в борбата им срещу протестите.

22 януари – двама демонстранти загиват в резултат на използване на бойни муниции. Трети загива при стълкновение с полицията.

28 януари – министър-председателят Азеров подава оставка и парламентът отменя законите за борба с протестите. Това води до ... ожесточаване на демонстрациите!

29 януари – в парламента е приет закон, който обещава амнистия за арестуваните протестиращи, ако бунтовниците освободят завладените държавни учреждения.

31 януари – опозиционният активист Дмитро Булатов е намерен извън Киев след като е бил изолиран и измъчван в течение на 8 дни, според неговите твърдения, от проруски настроена група.

16 февруари – протестиращите активисти освобождават градския съвет на Киев. В замяна на това властите освобождават 234 задържани активисти.

Междувременно в някои градове на западна Украйна отряди на десните сили ("Карпатска сеч", „Десен сектор", "Тризъбец" и др.) нападат армейски части и разграбват складове с оръжие на армията.

18 февруари – нови сблъсквания между активистите на протеста и полицията водят до гибелта на 18 души и над 100 ранени, след като парламентът не приема измененията в конституцията, които ограничават властта на президента. Жертвите са в резултат на подновените атаки на демонстрантите срещу полицията, като демонстрантите отново превземат сградите на редица държавни учреждения.

18 и 19 февруари са особено важни дати в нарастването на безредиците в Киев. По това време бойните отряди на десницата в града получават огнестрелно оръжие от провинцията. Появяват се и фамозните снайпери, които и до ден днешен са с неизяснен произход. На практика по това време отрядите "Беркут" все още нямат разрешение да стрелят срещу демонстрантите с бойни амуниции.

20 и 21 февруари – при посредничеството на външните министри на Германия, Франция и Полша парламентарната опозиция и Янукович сключват споразумение, за връщане към конституцията от 2004 година (която предвижда далеч по-малки пълномощия на президента) и за предсрочни избори през декември. Само часове след подписване на споразуменията активистите на опозицията започват нови действия срещу полицията. Мистериозни снайпери стрелят срещу полицаи, жени, деца, ранени и медицински персонал, очевидно с цел да възбудят гнева на демонстрантите и полицията. Жертвите надхвърлят 70 души. И до ден днешен не е известно какви са били тези снайпери, нито са публикувани документи, доказващи съпричастността на правителството към тези снайпери, още повече, че няма и документи, доказващи наличието на снайперистки пушки и бойни амуниции в ръцете на силите за сигурност, участващи в опитите за контрол над демонстрантите. Президентът Янукович напуска Киев след като демонстрантите превземат всички важни държавни учреждения. Парламентът приема решение за освобождаване на Юлия Тимошенко от затвора.

Забележка. На 5 март в Интернет беше публикуван запис на разговор между външния министър на Естония и баронеса Катрин Аштън, в който се обсъжда факта, че новото правителство не бърза да проведе разследване за произхода на снайперистите и за това, че има сериозни данни, че те са били използвани от някои от организациите на протеста, за да възпламенят гнева на гражданите, обвинявайки силите за сигурност, че са използвали снайперисти. Между другото, провокацион­ното използване на снайперисти започва да става любимо средство за активизиране на протести в съвременния бурен свят!

22 февруари – парламентът, обкръжен от въоръжени демонстранти, гласува за свалянето на Янукович от поста президент. Това решение е незаконно, тъй като според украинската конституция президентът може да престане да бъде президент само в следните три случая: смърт, отказ от властта или импийчмънт. В случай на успешна процедура на импийчмънт решението на парламента подлежи на одобрение от конституционният съд на Украйна и едва след положително решение на съда президентът може да се счита за свален!

Забележка. По тази причина западните кореспонденти започнаха напоследък да използват странния термин "импийчоподобно" за решението на парламента да лиши Янукович от власт!

22 февруари – Парламентът променя датата за нови избори от декември на 25 май. Юлия Тимошенко е освободена от затвора и държи реч на Майдан. Реакцията на тълпата е доста хладна. Веднага след речта си Тимошенко заминава за Германия на лечение, очевидно за да изчака да ѝ дойде времето.

23 февруари – парламентът на Украйна избира за временен президент Александър Турчинов от опозиционната партия на Юлия Тимошенко. Част от депутатите на партията на Янукович, която е партия на мнозинството и се нарича "Партия на регионите", са избягали от Киев, а други, под заплаха от саморазправа, взимат участие в гласуванията, като по този начин предават властта на опозиционното малцинство. Никой не дава информация за броя на участващите в парламентарните заседания депутати. Започват демонстрации в Крим на проруско настроеното население.

24 февруари – парламентът издава заповед за арест на президента Янукович.

25 февруари – проруски настроеният Алексей Чали е обявен за кмет на Севастопол. Проруските демонстрации в Крим продължават.

26 февруари – в столицата на Крим Симферопол има сблъсквания между демонстранти на кримските татари, които подкрепят новата власт в Киев, и проруски демонстранти, които считат новата власт за незаконна. В Киев Яценюк, от партията на Тимошенко, обявява пред тълпите на площада Майдан за одобрение политиците, предложени да влязат в новото правителство!?! В някои случаи тълпата отхвърля някои от предложените и предлага свои избраници. Турчинов обявява отрядите със специално назначение "Беркут" за разпуснати и служителите им изчезват от Киев, като поддържането на реда в столицата и други градове, особено в западна Украйна, се поема от щурмовите отряди на десницата. Русия обявява повишена готовност на войските си в северния и централния военни окръзи и започва военни учения в тези райони.

27 февруари – въоръжени групи от проруски настроени граждани превземат държавните учреждения на полуостров Крим. Парламентът в Киев обявява, че ще защищава териториалната цялост на Украйна, а в същото време парламентът на Крим обявява на 25 май референдум за промяна на статута на територията. Русия предоставя убежище на Янукович.

28 февруари – въоръжени мъже във военни униформи, без отличителни знаци, завземат международния аеропорт в Симферопол и военното летище до града. Временното правителство в Киев обвинява Русия в агресия. Съветът за сигурност при ООН обсъжда на тайно заседание положението в Крим. САЩ предупреждават Русия срещу военна агресия срещу Украйна. Москва заявява, че войските ѝ в Крим не нарушават договора, според който Русия ползва военноморската база в Севастопол. Янукович дава първото си интервю в Ростов на Дон след напускането на Украйна.

Забележка 1. Групата "хактивисти" на "Анонимус Украйна" са успели да хакнат електронната поща на партията на Кличко "УДАР", както и електронната кореспонденция на заместник-ръководителя на националистичната фашистка организация "Тризъбецът на Степан Бандера" Андрей Тарасенко. Като резултат от това в Интернет е публикувана кореспонденция между Тарасенко и заместник-председателя на Меджлиса на Кримските татари Аслам Омер Киринли, в която се дискутира осигуряването от кримските татари на оръжие, боеприпаси, а също така и "Молотов-коктейли", противогазови маски и др. подобни материали за групи от бойци, които да дойдат от Киев и други места за борба срещу местните поддръжници на Русия.

Забележка 2. Като основна причина за завладяването на летищата в Крим се сочи опасността от пристигане на бойни групи от Киев и Турция (кримски татари, участници в гражданската война в Сирия). Поради това веднага след завземането на летищата се забранява кацането на пътнически самолети от Турция и Киев.

1 март – с влошаването на положението в Крим местните ръководители се обръщат за помощ към Русия. Върховната камара на руския парламент гласува да упълномощи президента Путин да използва при необходимост въоръжени сили в Украйна.

2 март – военизирани части завземат важни обекти в столицата на Крим. Датата на референдума е преместена за края на март. Министър-председателят на временното правителство в Киев Арсений Яценюк предупреждава народа на Украйна, че страната е пред икономическа катастрофа и обвинява Русия в обявяване на война на Украйна.

3 март – НАТО обвинява Русия, че заплашва мира и сигурността в Европа. Твърди се, че руската флота в Крим дава ултиматум на флотата на Украйна да се предаде или в противен случай ще бъде атакувана, твърдение на СМД, което Русия опровергава. Русия е обвинена от Запада, че е въвела военни части в Крим. Не се казва обаче, че според договора за базиране на флотата в Крим, Русия има право на сухопътен контингент от 25000 военнослужещи, който обикновено не е дори попълнен до тази цифра. Броят на наличните войски на Русия в Крим за момента е от около 16000 души, което е далеч под максимално допустимото количество.

През периода след свалянето на Янукович от власт в редица области (Луканск, Донецк, Днепропетровск, Харков, Николаев и др.) на източна Украйна проруски настроени демонстранти завземат административни сгради и призовават Русия да ги защити!

Очевидно страната все повече и повече се разделя на проруска и антируска част. САЩ заплашват Русия с икономически и финансови репресии. Те обещават ... един милиард долара гаранции за заеми на Украйна, с други думи те ще гарантират на банки, които дадат назаем на страната един милиард долара! Европейският съюз подготвя икономически пакет от около 11 милиарда евро за Украйна, но за сега не е ясно в каква форма ще бъдат дадени тези пари. Струва ми се, че Русия може да бъде спокойна, защото тези пари, ако изобщо някога дойдат в Украйна, ще бъдат използвани за изплащане на доставките на газ. Помощта на Запада ще продължи вероятно дотогава, докато украинците не се разбунтуват отново поради режима на ограничения, който ще им наложи МВФ!

Бъдещето на Украйна според мен ще се характеризира с почти пълно отделяне на Крим, като той ще престане да плаща каквито и да е пари на Украйна и вероятно ще получава парите за военноморската база от Русия.

Украйна ще си промени конституцията и ще се превърне от унитарна държава във федерация, а ако няма късмет – дори във конфедерация, като източните области, които са убедени, че хранят държавата, ще поддържат връзките си с Русия, тъй като тяхната индустрия е силно кооперирана с индустрията на Русия. На практика петте милиарда, за които говори Виктория Нуланд, че са похарчени в Украйна за "подпомагане на демокрацията", ще се окаже, че са били похарчени за разделянето на държавата.

Дилетант