Seymour Hersh за Обама, Ердоган и сирийските бунтовници

През август 2013 година, Барак Обама беше на път да атакува Сирия поради преминаването на "червената линия", която той беше поставил като ограничение срещу използването на Бойни отровни вещества (БОВ) от сирийската армия. Когато оставаха само два дена до атаката, той внезапно реши да поиска санкциониране на атаката от Конгреса на САЩ. Конгресът обаче, опарен от решението си, което Буш-младши използва за нападение срещу Ирак, реши да проведе серия от слушания по въпроса. В това време Русия предложи Асад да се разоръжи от химическите си оръжия и цялата шумотевица се спихна и замря. Излезе като че ли Обама само е чакал някой да му предложи да не атакува Сирия и той да се хване за предложението като удавник за сламка.

Неизбежно възниква въпросът какво всъщност стана, та любителите на военни авантюри предпочетоха да си "седнат на задниците" и вместо нова война да изберат химическо разоръжаване на Сирия?

Тези дни известният американски журналист Seymour Hersh, който периодически публикува статии за разследвания на "мръсни" афери от най-високите политически и военни ешалони на американския естаблишмент, публикува поредната си статия, разследваща причините за тази внезапна проява на въздържаност във върховете на американската администрация.

Забележка. Seymour Hersh става известен с разкритията си през 1968 година на военното престъпление на лейтенант Кали и войниците му в селището Son My (населено място в Южен Виетнам), известно още като "My Lai massacre", където са били убити по зверски начин около 500 мирни виетнамци – жени, деца и възрастни хора.

Според тази статия излиза, че през цялото време на дрънкане на оръжие и закани към Асад е имало остра борба между висшите военни кръгове от Генералния щаб на САЩ и политическото обкръжение на Обама по въпроса какво означава понятието "червена линия" от военна гледна точка? Означава ли това бомбардировачи, бомби и ракети, или части на морската пехота, или например части със специално предназначение, изпратени срещу Сирия?

Решаваща роля за отказа на Обама от нападение срещу Сирия е изиграла доставката на проби за изследване от мястото на атаката със зарин, извършена на 21 август 2013 година в едно от предградията на Дамаск, в британската военна лаборатория "Porton Down" в Wiltshire. Оказало се, че заринът, според състава на неизбежните му примеси, не съответства на този, който притежават военните в Сирия! С други думи, най-вероятно атаката не е дело на сирийската армия. Този факт окончателно е утвърдил мнението на военните, че атака срещу Сирия ще доведе до разширяване на конфликта в Близкия изток, а поводът – химическата атака на 21 август – рано или късно ще се разбере, че е фалшив и това ще бъде нов удар върху престижа на САЩ.

В статията си:

"The Red Line and the Rat Line. Seymour M. Hersh on Obama, Erdogan and the Syrian rebels"

By Seymour M. Hersh (April 06, 2014 "Information Clearing House - "LRB")

Seymour Hersh описва как, според негов осведомител (бивш служител във военното разузнаване на САЩ), в началото информация за наличие на изходни химикали за производство на зарин в ръцете на бунтовниците срещу Асад е циркулирала между сътрудниците на разузнавателните служби и как изведнъж, когато започнала разработката на планове за атака срещу Асад, тази информация внезапно е изчезнала по нареждане на Денис МакДоналд (началник на кабинета на Обама).

След атаката със зарин от 21 август 2013 година, Обама наредил на Пентагона да разработи планове за атака срещу Сирия. Версията за атака срещу 35 военни обекта, разработена от обединените щабове на САЩ, била отхвърлена като недостатъчно жестока и било поискано включването и на цивилни обекти, като индустриални центрове и инфраструктура. В крайна сметка военните разработили планове за жестока атака, включваща две "крила" от бомбардировачи Б-52, въоръжени с 1000-килограмови бомби, крилати ракети и т. н.

Планирало се е и участието на Великобритания (със самолети Тайфун и подводница, способна да изстрелва крилати ракети) и Франция (със самолети Рафаел).

На 29 август обаче британският парламент отказа да одобри разпорежданията на Камерън за участие в авантюрата срещу Сирия, която според заповедта на Обама е трябвало да започне на 2 септември. Постъпката на британският парламент вероятно е спомогнала за охлаждането на страстите на Обама, защото на 31 август той отлага атаката, желаейки да се подсигури с решение на Конгреса по този въпрос.

По това време увереността на администрацията на Обама, че само сирийската армия може да е извършила атаката, започнала да ерозира. Руското военно разузнаване успяло да достави проби на химикалите от Ghouta (мястото на атаката). Те ги анализирали и ги изпратили на британските си колеги, които от своя страна ги изпратили за анализ в Porton Down. Още от самото начало на аферата с използване на БОВ в Сирия британците и американците искали да разберат какви са източниците на материалите, използвани при производството на зарин. Те знаели всички източници, използвани при производство на БОВ в СССР, но не знаели от кои точно химикали се е ползвала Сирия при производството на своите БОВ. Когато руснаците им предали тази информация, се разбрало, че изходните материали, използвани за зарина при атаките в Сирия, не са от номенклатурата, предоставена от СССР и изобщо не са от номенклатурата, произвеждана в СССР.

Висшите военни в САЩ отдавна са се отнасяли с подозрение към симпатиите на турския министър-председател Ердоган към Ал-Нусра (официалният представител на Ал-Кайда в Сирия) и други ислямски фундаменталистки организации, които в крайна сметка маргинализираха секуларните бунтовници в борбата срещу Асад. Подозрението на американските генерали е било, че ислямските фундаменталисти, с помощта на турските секретни служби, ще се опитат да предизвикат намесата на САЩ във войната чрез операция под "фалшив флаг" с използване на бойни отровни вещества срещу мирното население.

На американските и британските разузнавателни служби е било добре известно, че Ал-Нусра чрез саудитските си покровители е получила през Турция големи количества изходни химикали за производство на Зарин и е успяла да организира производството му в достатъчни количества, за да може да го използва за провокация срещу сирийската армия.

През май 2013 година местната турска полиция в южна Турция е арестувала десетина членове на Ал-Нусра с 2 килограма Зарин. В обвинителният акт се твърди, че групата се е опитвала да си достави детонатори, тръби за производство на ракетни снаряди и химикали за производство на зарин. Петима от заловените са били освободени по време на предсъдебното следствие, а останалите са били пуснати под гаранция, като за Haytham Qassab, когото прокуратурата счита за ръководител на групата, е поискана присъда от 25 години. Турската преса е обсъждала оживено връзките на правителството на Ердоган с ислямските фундаменталисти в Сирия, а посланикът на Турция в Москва заявил през лятото на пресконференция, че заринът всъщност е бил най-обикновен ... антифриз!

Военното разузнаване на САЩ счита, че арестът доказва, че Ал-Нусра активно се занимава с производство на химическо оръжие и по-специално на зарин. Самият Haytham Qassab се самоидентифицира като член на Ал-Нусра и е свързан по-специално с Abd-al-Ghani, който е емир от Ал-Нусра, отговарящ за военното производство на Ал-Нусра. От 2004 година досега, членове на Ал-Нусра са доставяли изходни химикали за производство на зарин, който е използван не по-малко от 7 пъти в различни операции на Ал-Нусра и други ислямски фундаменталистки организации.

Серия от химически атаки, проведени през март и април 2013 година, са били разследвани през следващите няколко месеца от специална мисия на ООН. Според сътрудник на ООН, запознат с работата на мисията, химическата атака на 19 март при селото Khan Al-Assal, което е недалеч от Алепо, по всяка вероятност е извършена от части на сирийската съпротива срещу режима на Асад. В доклада си през декември мисията съобщава, че най-малко 19 мирни жители и един сирийски войник са загинали при атаката и много хора са били ранени. На мисията на ООН не е била поставена задача да търси виновните, но общото неофициално мнение на комисията, както и мнението на интервюираните местни жители и докторите, които са лекували пострадалите, е било, че атаката е дело на сирийските бунтовници.

Както вече беше отбелязано по-горе, между политическото ръководство на САЩ в лицето на Президента и неговата администрация и професионалните военни от Пентагона е имало силни разногласия по въпроса кой стои зад атаките с БОВ. Особено силна съпротива срещу идеите на хората около Обама и Държавния департамент е оказвало ръководството на Обединените щабове начело с генерал Мартин Демси. Той е считал, че няма достатъчно сериозни разузнавателни данни за организирането на атаки с БОВ от страна на правителството на Асад, още повече, че по това време Асад вече е имал превес във конфронтацията и не е можел да спечели нищо от използването на БОВ, а само да загуби международен престиж и да даде повод на Запада за открита намеса в конфликта.

Идеята на Обама и хората около него е била да поискат решение на Конгреса за атака срещу Сирия. В случай на провал, както и в случай на успех, но с по-късно разкритие, че военните на Асад не са използвали БОВ, Обама и Конгреса да обвинят разузнаването, че не им е дало верни данни. На практика, това би било повторение на сценария на войната срещу Ирак, но този път военните и разузнавателните служби не са пожелали да си затворят очите и да бъдат жертвени агнета на олтара на политиците.

Съществено място в статията на Seymour Hersh заема и историята за сътрудничеството между САЩ, администрацията на Ердоган в Турция, Саудитска Арабия и Катар за доставка на оръжие и муниции за сирийските бунтовници от арсеналите на Кадафи в Либия. Администрацията на Обама никога не обясни ролята си в създаването – с помощта на ЦРУ – на "rat line" – скрит канал за доставка на оръжие за бунтовниците в Сирия от запасите в Либия. Създаването на този канал е било одобрено още през ранната 2012 година. Оръжие и амуниции от Либия са били прехвърляни до Южна Турция, откъдето през границата са достигали до различните бунтовнически групировки в Сирия.

През януари 2013 година, Сенатската комисия по разузнаването представя доклад за атаката на местни бунтовнически организации в Бенгази, Либия, срещу консулството на САЩ в града. В него се обвинява администрацията на Обама и Хилари Клинтън, че не са осигурили адекватна защита на консулството и близката до него база на ЦРУ. На практика американските военни не са знаели за базата на ЦРУ поради това, че там са се занимавали с организирането на транспортиране на оръжие от складовете на Кадафи към Южна Турция за бунтовниците в Сирия. В резултат на нападението на местните терористични организации загинаха американският посланик Кристофър Стивънс и трима негови сътрудници. Любопитното е, че от така нареченото консулство в Бенгази след атаката са евакуирани 23 сътрудници на ЦРУ и само 7 сътрудници на Държавния департамент!

Всъщност от началото на 2012 година е имало тайно споразумение между администрацията на Обама и на Ердоган за доставка на оръжие от арсеналите на Кадафи за бунтовниците в Сирия. Организацията на събирането и изпращането на оръжията се е осъществявало от ЦРУ, а консулството е служело за камуфлаж, без да има реална дипломатическа задача в Бенгази. В Либия за параван често са били използвани австралийски фирми, чрез които е бил уреждан транспорт на оръжието до Турция. Парите за оръжието са били осигурявани от Турция, Саудитска Арабия и Катар. След достигането на пратките от оръжие до Турция, жандармерията е била използвана за охрана на транспортите до границата със Сирия, където оръжието е попадало в ръцете на съпротивата срещу Асад. При това често то е предавано в ръцете на организации, които разузнавателните служби на САЩ и Великобритания не са имали особено желание да въоръжават. Общата координация на операцията се е водела от Британската служба MI6.

Цялата тази нелегална дейност е била извършвана без необходимата за целта докладна записка на президента до ръководството на Сената и Конгреса и до комисиите им за контрол на разузнавателната дейност. За оправдание на това е била използвана вратичка в закона, третиращ тези процедури, според която докладна записка не е необходима, ако ЦРУ играе само роля на връзка между чуждестранни разузнавателни служби, каквито в случая се е считало, че са британските и турските служби.

След атаката на консулството в Бенгази, САЩ излизат от активно участие в операцията, но тя продължава. Счита се например, че след този момент поне 40 портативни противосамолетни ракети „земя-въздух“ са били доставени на сирийските бунтовници, макар че не е доказано, че техният източник са арсеналите на Кадафи. Така например на 28 ноември Вашингтон пост съобщава, че край Алепо бунтовниците са свалили с такава ракета транспортен хеликоптер на сирийската армия. Интересно е каква ще бъде реакцията на СМД, когато с такава ракета бъде свален израелски, американски или европейски пътнически самолет?

Излизането на САЩ от активно сътрудничество по така наречената "rat line" предизвиква недоволството на Ердоган. Неговите тайни служби и жандармерията продължават живота на снабдителната линия за уахабистите в Сирия. Резултатът от тази дейност са и събитията с използване на БОВ през 2013 година, които едва не доведоха света до нова война!

При срещата си с Обама в Белия дом през май 2013 година, Ердоган се опитва да повдигне въпроса за това, че според него Асад е преминал "червената линия", но Обама не се отзовава на желанията му и показва въздържаност по въпроса. Ердоган се е почувствал предаден от САЩ и решава чрез операция под "фалшив флаг" да предизвика решителна намеса на САЩ в конфликта, която да го реши веднаж завинаги. С тази цел турските тайни служби уреждат доставка на изходни химикали за производство на зарин, а жандармерията надзирава обучението за производство и използване на зарина. Саудитска Арабия активно участва както в доставката на химикалите, така и във финансирането на операцията.

За щастие на народите от района, американските военни и разузнавателните служби на Русия, Великобритания и САЩ, в режим на забележително ефективно сътрудничество, успяват да провалят подпалваческите амбиции на Ердоган.

Оказва се, че този опит за провокационна операция под "фалшив флаг" в Сирия не е единствен за уважавания от българските правителства партньор Ердоган. Наскоро в Турция бяха публикувани в Интернет разговори между Ердоган и Фидан (ръководителят на турските разузнавателни служби), в които се обсъжда организирането на провокационна операция срещу гроба на Сюлейман хан, дядото на Осман I, който се намира в Сирия, но е екстериториален и се охранява от турски контингент. Фидан е предложил да се "уреди" обстрел на гроба с няколко ракети, като за това бъдат обвинени военните подчинени на Асад, и след това да се стартира инвазия на турски части, които на практика да окажат помощ на губещите войната бунтовници.

Ердоган разбира се обяви записите на тези разговори за фалшификация и достъпът до тях в Интернет беше блокиран.

Едно от удивителните неща в тези истории е каква свобода на действие има турското правителство, като то дори си позволява безнаказано да се опитва да въвлече САЩ и НАТО в провокационни военни действия, които могат да имат фатални последици, както за локалния, така и за световния мир!

Според информаторите на Seymour Hersh Турция е особен случай в НАТО и на практика има голяма свобода на действие, която – както изглежда – Ердоган не се свени да използва за свои политически цели. Това би трябвало да служи като сигнал за внимание на някои правителства в района.

Тук неизбежно ми идва на ум поговорката: "С такива приятели врагове не ти трябват!"

Забележка. Този материал не е превод на статията на Hersh, а само използва някои данни от нея. Желаещите, които се интересуват от обсъжданите въпроси, могат да потърсят статията в Интернет.

Дилетант