събота, 5 април 2014 г.

Накъде след Крим?

Не знам в кой спорт точно Путин има "черен колан", но имам чувството, че това е един от онези бойни спортове, в които майсторлъкът е да се използва максимално енергията на атакуващия противник, за да бъде той изваден от равновесие и победен.

Все повече и повече ми се струва, че Западът подготвяше от дълго време събитията в Украйна, като дори реши да се възползва от услугите на сили и организации, чиято идеология и методи са против официалните идеи на Запада за хуманизъм, търпимост между хората с различен цвят на кожата, различна сексуална насоченост, различна етническа и религиозна принадлежност и т. н. Имам предвид пронацистките партии и организации в Украйна, които изиграха ролята на щурмоваците от SA в Германия при възхода на Хитлер и неговата партия. Идеята при използването на тези организации при опита за промяна в Украйна в антируско направление вероятно предвижда тези организации или да бъдат "опитомени", след като си свършат работата, или, ако се наложи не дай боже, да бъдат ликвидирани, както бяха ликвидирани SA отрядите в "нощта на дългите ножове" през 30-те години в Германия. Може да се каже, че опитите за "опитомяване" на тези организации вече са налице с кандидатирането на Дмитро Ярош за президент, а убийството на Мюзичко може би е своего рода предупреждение към членовете на тези организации, че техните безобразия скоро ще престанат да бъдат толерирани. Все още е трудно обаче да се предвиди каква ще бъде съдбата на "Десен сектор" и останалите украински организации от този тип, защото и тези хора четат история и може би даже се учат от нея, което обикновено не може да се твърди за болшинството от политиците, така че съдбата им ще зависи от тяхното поведение в близкото бъдеще.

И така, ако допуснем, че руското разузнаване, което вероятно има много агенти в Украйна, е разбрало овреме за намеренията на Запада да свали корумпирания, но иначе законно избран, режим на Янукович, то възниква въпросът как Русия би трябвало да постъпи при подобен заговор в Украйна?

Една възможност би била да се вдигне шум около този заговор, да се обвини Западът, че отново планира поредната "промяна на режим" с всичките обвинения и инсинуации при подобни разкрития. Естествено при реакция на Русия от този тип в Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запада неизбежно биха последвали подигравки за параноята на Кремъл, който "вижда зад всяко дърво" враг и "зад всеки ъгъл" – агент на ЦРУ. В такъв случай обикновено побеждава този, който може да говори от по-висока трибуна, т. е. страната с по-мощна пропагандна машина, която се чува на повече места по света. В допълнение към това, след като операцията приключи, както се казва: "Битият си е бит, а ...!"

Другата възможност е тази, която избра Путин, а именно да изчака началото на представлението и в момента на кулминацията, когато всички участници са се вторачили в сцената на главното действие, да се приложи хватката, използваща енергията на заслеплението от победата в Киев и с леко усилие да се откъсне вкусното парче от Украйна, наречено Крим, който не трябва да се забравя, че е от изключително стратегическо значение за Русия, особено в светлината на неспирното движение на НАТО на изток.

И така, когато превратът на Майдан достигна апогея си, Янукович бе свален и позорно трябваше да се спасява с бягство, а обсаденият парламент в Киев трябваше да избира между разправата и послушанието, специалните служби на Русия проведоха брилянтната си акция. Разбира се в случая немалка роля изигра и желанието на населението в Крим да се присъедини към Русия, което желание вероятно има корени още в миналото, когато Хрушчов, в момент на духовно или спиртно опиянение, е решил да подари полуострова на Украйна.
Само за няколко дни в Крим се появиха "сили на местната самоотбрана", които завзеха парламента. Ако не се лъжа, беше избрано ново ръководство на автономната област, парламентът обяви предстоящ референдум за статута на Крим, който набързо беше преместен напред с два месеца. Референдумът се проведе успешно и Крим помоли да бъде зачислен в Руската федерация. Не минаха и няколко дена и парламентът на Руската федерация прие за нови членове Крим и Севастопол и с това операцията приключи преди САЩ, ЕС и НАТО дори да успеят да охнат!

В случая в ролята на "бития и ..." се оказа Западът, който просто пробля контра-хода на Кремъл и сега ще трябва, както се казва, "Да се жалва на арменския поп.", а както е известно тази инстанция е повече плод на народното въжделение за справедливост, отколкото на някакви реални възможности за диспенсация на справедливост.

Всичко това поражда сред политиците и тружениците от СМД реминисценции за възхода на Хитлер и присъединяването към Германия на Судетската област през 30-те години на миналия век. Наистина, формално двете събития си приличат външно, но както винаги дяволът е в детайлите или по точно казано – в контекста на събитията. От една страна присъединяването на Судетите и на Крим си приличат по това, че за съответните народи те представляват акции, изправящи исторически несправедливости. В случая на Германия – Версайския договор, който много историци и от онова време и днес считат за несправедлив и чреват с реални опасности за мира в Европа. В случая на Русия – незаконното и стихийно разпадане на СССР, което също така е чревато с много опасности и заплахи за мира и стабилността в Европа. Освен това, кой знае защо, всички забравят расистката и човеконенавистническа идеология на Хитлер и че Путин и днешна Русия нямат нищо общо с подобна идеология, а също така и нищо общо с някакви амбиции за завладяване на ново жизнено пространство и поробване на цели нации от "унтерменшени" (нем. Untermenschen – непълноценни хора)! Кой знае защо всичко това дори не се споменава в изказванията и речите на такива видни "хуманисти" като Хилари Клинтън, Медлин Олбрайт и много други, които съвършено безпардонно поставят знак за еквивалентност между Путин и Хитлер! Истината е, че Путин има автократичен стил на управление, но нито режимът му, нито целите на политиката му могат дори бегло да се сравняват с тези на Хитлер и хитлеризма.

Ако човек се върне назад във времето през последните година-две, ще установи индикации, че Путин наистина е имал нещо предвид. Така например само преди година-две руският парламент прие, ако не се лъжа, закон, който забраняваше висши държавни служители да притежават имоти и инвестиции в чужди страни. Освен това Путин на няколко пъти призоваваше руските олигарси да инвестират парите си в Русия, а не на Запад. Излиза, че тези мерки може би не са били случайни приумици, а част от политика, целяща предпазване от любимото оръжие на САЩ срещу режимите, които не се харесват на управляващите там – финансови и икономически санкции!

Санкциите срещу Русия последваха почти веднага. На първо време хилави и даже смешни, но все пак санкции. Забраняват се визи за тридесетина души, за които се счита, че са от антуража на Путин, но все пак се внимава да не са хора, чиито капитали са полезни за западната икономика. Германия се възмущава от постъпката на Путин, но едновременно с това отбелязва, че над 6000 немски фирми имат интензивни връзки с Русия, а и 40% от газта, използвана в Германия, идва от Русия и няма откъде другаде да дойде.

Крайно реакционни кръгове в САЩ изказват полуумни идеи как САЩ ще спаси Европа с доставки на газ, които могат да започнат ... най-рано след 4-5 години! Предлагат се най-различни варианти за наказание на Русия, но дума не се споменава за ход, който би могъл наистина да обърка плановете на Путин, а именно подобряването на отношенията с Иран, който наистина може да доставя газ за Европа, защото ционисткото лоби не допуска подобни своеволия!

Като се има предвид "ефективността" на санкциите, прилагани досега срещу други, далеч по-малки и по-слаби държави, то опасенията ми са, че и тези санкции едва ли ще се увенчаят с успех. Проблемът е още и в това, че останалите страни от БРИКС се въздържаха да гласуват за резолюцията на ООН, заклеймяваща анексирането на Крим към Русия, а тези страни постепенно придобиват все по-голяма и по-голяма тежест в международните отношения.

МВФ вече е на линия с помощта си за Украйна, която ще се изрази в това, че банките, проявили недалновидността или лакомията си да дават заеми на Украйна досега, ще си получат парите обратно с лихвите. Украйна пък, ще приеме в замяна жестоки съкращения на субсидиите за газ и електричество за обикновените хора, драстично намаляване на пенсиите и заплатите, безогледна приватизация на държавните предприятия и собственост, изобщо всички мерки от арсенала на МВФ, които досега не са помогнали на никой народ да излезе от криза, но са осигурили вкусни късове от народното богатство за международната олигархия!

НАТО пък изпраща по някой и друг самолет в страните около Русия да успокои редовните параноични партньори като Полша, Литва и другите прибалтийски държави, които само чакат Путин да се изкашля и веднага тичат при чичо Сам с паническия вик за руския реваншизъм и заплаха за независимостта им! Слава Богу, че поне нашите управници не молят за войски, ако изключим разбира се понятното искане на военния министър за повече пари за така дълго отлаганата модернизация на българската армия. Не че ще го огрее, но ако сега не поиска, кога друг път ще има такъв удобен случай?

За съжаление мнозинството от българските политици и ратниците в отрядите на СМД все още поставят знак на еквивалентност между русофобията и патриотизма, но то е повече израз на "дупедавство", отколкото на някакви сериозни убеждения и разбирания, каквито те най-вероятно просто нямат.

Разбира се санкциите на САЩ и ЕС едва ли ще постигнат нещо, освен да стимулират Путин да започне сериозно да действа по освобождаване на руската икономика от доларовата зависимост. Засилват се сигналите за опит за налагане на рублата като средство за разплащане с Русия, за което сега е може би най-добрият психологически момент. Подобни разговори се водеха отдавна със страните от БРИКС, като целта е постепенното освобождаване на техните икономики от доларовата зависимост, която очевидно дава огромни предимства на САЩ да трупа безнаказано огромни финансови дефицити и чрез манипулации на цената на златото да поддържа цената на долара.

Западът забравя една особеност на руската психика, а именно, че Руският народ се мобилизира при национална опасност и е способен да работи в режим на лишения в името на националната идея! Точно такава обстановка волю-неволю създават санкциите срещу Русия, които макар и калибрирани така, че да засегнат само олигарси и висши държавни служители близки до Путин, вероятно ще се възприемат от болшинството руснаци като посегателство върху тяхното национално достойнство.

Задачите на Путин в тази обстановка, по-специално за Украйна и Крим, са очевидни:

1. Крим трябва максимално бързо да се превърне във витрина на Русия към Украйна. В тази насока пенсиите и заплатите на полуострова вече са повишени почти двойно. Предвиждат се над 6 милиарда долара инвестиции за съживяване на икономиката на Крим, което е по силите на Русия, още повече, че тя канцелира договорите си с Украйна, според които плащаше стотици милиони долари за наем на базата в Севастопол и осигуряваше дискаунт за внасяния от Русия газ отново в качеството на плащания за базата. Ликвидирано е и намалението на цената на газа, чрез премахване на митото върху нея при износ за Украйна, като жест към бъдещето влизане на Украйна в митническия съюз между Русия, Белорусия и Казахстан.

2. В районите на Източна и Южна Украйна ще се култивират организации, които ще се борят за федерализация на страната, като минимум на база области, които трябва да получат максимално големи права в икономическо и културно отношение. Не трябва да се забравя, че Украйна е по-скоро географско понятие, отколкото национална държава, и Кремъл ще се постарае с всички сили тя да не се превърне скоро в национална държава. Анексирането на нови области от Украйна към Русия би представлявало непосилно бреме за руската икономика и аз си мисля, че Путин не се стреми към това. Неговата цел е преди всичко една неутрална Украйна, представляваща буфер и мост между Русия и Европа.

Тепърва предстоят сътресенията от икономическите мерки на МВФ, които ще ударят украинците по изпразнените джобове с такава сила, че е трудно да се предскаже каква ще бъде тяхната реакция. САЩ се опитват да хвърлят на раменете на народите от ЕС икономическо бреме, което е непосилно за тях и преди всичко ненужно. Европа няма нужда нито от индустрията на Украйна, която не отговаря на стандартите ѝ, нито от селското стопанство на страната, което, разполагайки с една от най-плодородните почви в света, може да бъде само конкурент на селските стопанства на Франция, Италия, Испания и другите селскостопански райони на континента. САЩ неотклонно се стремят да конфронтират Европа и Русия, което не е в интерес нито на едната, нито на другата страна. В резултат на това те насила тикат Русия в прегръдките на Китай, като при това ѝ създават реномето на мощен противник на западния и преди всичко на американския империализъм. Путин може спокойно да чака и доволно да потрива ръце, защото политическите джуджета на Запада действат така, като че ли са негови агенти и помагачи в борбата за престиж в световен мащаб.


Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар