Пожарът в ислямския свят

В света се разгаря жесток пожар, който ежедневно отнема живота на десетки, стотици, а може би и на хиляди хора. На пръв поглед този пожар се подклажда от религиозни различия, както вътре в исляма, така и от различията с останалите религии в света. За съжаление нещата са доста по-сложни и причините – далеч по-многобройни, като при това кои са по-важни или по-маловажни зависи от политическите и икономическите интереси на държавите и на управляващите от конкретната геополитическа област на конфликта.

Първо бих искал с няколко думи да опиша за какво става дума, когато се говори за шиити, сунити и салафи, макар че това далеч не изчерпва сектите на исляма, които са също така многобройни, както и сектите на християнството.

Думата "шиа" буквално означава последовател. „Шиа“ е кратка форма от исторически израз на арабски, който означава: последователи, фракция или партия на зетя на Мохамед и негов първи братовчед Али, когото шиитите считат за законен наследник на Мохамед като халиф.

Шиитите смятат, че сам Аллах определя кой ще е пазител на вярата и командир на правоверните. Избирайки като свой пророк Мохамед, Аллах е предпочел най-близките на Мохамед хора от семейството му. По мъжка линия това е Али, който се оженва за най-възрастната дъщеря на Мохамед Фатима Зара и като първи братовчед на Мохамед, му е най-близък и по тази причина се явява законен наследник на пророка. По-късно шеизмът разпространява доктрината за богоизбраността на водачите на исляма и върху семейството и потомците на Мохамед.

Шиитите считат, че приживе, преди смъртта си, Мохамед е посочил Али като свой наследник. След смъртта на Мохамед (632 година) обаче, докато Али и семейството подготвят пророка за погребение, жителите на Медина избират Абу Бакр (един от близките сподвижници на Мохамед) за халиф. Али приема избора в името на единството на исляма. Едва след убийството на третия халиф (през 657 година), жителите на Медина избират Али за халиф с надежда, че това ще спре междуособиците и борбата за власт в Исляма.

Царуването на Али е кратко – до 661 година, когато той е убит по време на молитва.

След Али халиф става главният претендент за титлата Мюаия. Синът на Али Хасан води въоръжена борба срещу него, но в крайна сметка се стига до мир, според който мюаия, освен редица ограничения на властта си, приема и че няма право да посочи свой наследник преди смъртта си. Когато той решава да наруши това условие за мир, считайки, че Хасан няма да приеме неговия наследник, той урежда жената на Хасан да го отрови.

Мюаия поставя като халиф сина си Язид, който иска от Хюсеин, по-малкият брат на Хасан, да му се закълне във вярност. Хюсеин счита, че това е нарушение на съглашенията между Хасан и Мюаия и под натиска на народното недоволство застава начело на група последователи и се отправя към столицата на халифата Куфа (в сегашен Ирак) с намерение да приеме титлата халиф. По пътя към столицата той е пресрещнат от войските на Язид при Карбала, където е убит заедно със седемдесет и двама последователи и членове на семейството си. Това е известната битка заради която шиитите ежегодно се събират в Карбала и се самобичуват за това, че са допуснали внука на Мохамед да бъде убит от узурпаторите на духовното водачество на Исляма (денят на Ашура). Между другото Хюсеин е последният имам, който всички шиитски секти признават за законен.

Битката при Карбала (680 година) е точката на окончателен разрив между клоновете на шиизма и сунизма в Исляма. До този момент между двата клона е имало борба, но тя е завършвала с помирение и компромис. След битката при Карбала схизмата е окончателна. Тя настъпва малко по-малко от 50 години след смъртта на Мохамед и оттогава до сега тлее или се разгаря в зависимост от причини, за които религията е само прикритие.

От създаването на ислямската религия до сега са съществували няколко шиитски държави. По-важните от тях са: Фатимадския халифат в Египет, владеещ големи територии в Леванта; Сафавитският халифат, по времето на който Иран изцяло приема шиизма; редица по-дребни шиитски халифати и емирати в Северна Африка, Средна Азия и дори Южна Индия.

шиитите са около 20% от ислямското население на земята. Мнозинството от населението на Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн са шиити. шиитите са над 30% от населението в Ливан, около 45% от населението в Йемен, 30-40% от населението на Кувейт, над 20% от населението на Турция и от 10-20% от населението на Афганистан и Пакистан. Около 15% от местното население в саудитска Арабия са шиити, като проблемът за властимащите суни в тази държава е, че шиитите са съсредоточени главно в източните области на саудитска Арабия, където са и основните нефтени залежи на кралството.

Сунитите са вероятно най-многобройната религиозна деноминация в света. Думата "суни" означава "хора последователи на традициите на Мохамед и съгласието на Умма". "Сунити" вероятно произлиза от арабската дума "сунна", което означава навик или обичайна практика. Използването на този термин предполага спазване на предписанията и поведението на Мохамед изявено по време на живота му.

След първите 4 халифа, четвъртият от които е Али, сунитите считат, че халифатът се превръща в политическа организация управлявана от династии, където титлата се предава по наследство. Такива династии са абасидите, османлиите и империята на моголите в Южна Азия.

Суните както и шиитите се делят на много секти, които като правило живеят в мир и съгласие помежду си, което обаче не може да се каже за отношенията между двата основни клона на Исляма. Особено място в тази борба заемат салафистите (салафи – ранни мюсюлмани, съратници на Мохамед) и най-консервативната и войнстваща тяхна секта - уахабистите.

Мохамед Ибн Абд Ал-Уахаб (1703–1792) е роден в Наяд, което днес е в саудитска Арабия. Той е основател на особено консервативна и войнстваща фундаменталистка секта в Исляма, която претендира да се придържа към концепцията за "уникалност" и "единство" на бога, подобно на редица други секти, но подчертава, че следва единствено подхода на школата Атхари. За последователите на тази школа, Коранът и традиционните проповеди от времето на Мохамед са достатъчно ясни и е недопустимо каквото и да е тълкование на казаното в тях. Атхарите са удовлетворени от буквалното съдържание на Корана и считат, че каквато и да е рационализация и тълкование на неговото съдържание е недопустимо и еретично. Според Ахмед Ибн Ханбал "Коранът е божието слово, което той е изявил и което не е създадено!". С други думи, според атхарите, способностите на човешкия ум са силно ограничени и на рационалността на човешките разсъждения изобщо не може да се разчита в сферата на вярата, поради което Коранът трябва да се възприема и следва буквално.

Учението на Уахаб се явява силно привлекателно за семейството на Ибн Сауд в неговата борба за завладяване на Арабския полуостров. Още в средата на XVIII век саудитите се съюзяват с Мохамед Ибн Ал-Уахаб, като той им предоставя идеологията, под която ще обединяват племената на Арабския полуостров, а те му предоставят военната си сила, с която той ще наложи учението си.

Първоначално завладяването на Арабския полуостров, който до тогава номинално е принадлежал на турската империя, върви доста успешно. През 1802 година бунтовниците достигат до споменатата по-горе Карбала (в Ирак) и я превземат. Населението на Карбала са шиити и уахабистите избиват почти всички, разрушават купола над гробницата на Хюсеин (внука на Мохамед), като ограбват скъпоценните камъни (бисери, смарагди и рубини), с които е била инкрустирана решетката около гроба. Освен оскверняването на религиозната светиня на шиитите, уахабистките войни ограбват и всичко ценно: злато, килими и т. н., което намират в нещастната Карбала.

През 1803 и 1804 година саудитите превземат Мека и Медина. Това вече прелива чашата на търпението на Високата порта и султанът упълномощава управителя на Египет Али паша да се справи с бунтовниците. Най-накрая той ги разбива през 1818 година и превзема Мека и Медина.

След Първата световна война Османската империя престава да съществува и Абдул Азис Ибн Сауд окончателно завладява по-голямата част от Арабския полуостров и основава Саудитска Арабия - единствената държава в света, която носи името на семейството, което я владее и управлява. Официалната религия на кралството е уахабизма.

Първоначално кралството е бедно и едвам свързва двата края, но когато през 30-те години Стандард Ойл от Калифорния открива петролни залежи в източната му част нещата започват да се променят. В края на войната Абдул Азис се среща на американски военен кораб с президента Рузвелт и САЩ обещава покровителството си над Саудитска Арабия. Великобритания постепенно предава позициите си в района на САЩ, която става новият гарант на новоизлюпените нефтени богаташи от района.

Първоначално САЩ успява да поддържа баланс между сунитските кралства и емирати в района и регионалната сила - Иран, която се управлява от Шаха, който е поставен на трона през 1953 година. След преврат срещу националиста Мосадък, организиран от далечен родственик на Рузвелт - Кърмит Рузвелт. Шахът поема курс към модернизация на Иран, имайки амбицията да превърне страната в модерна секуларна държава.

Формирането на останалите държави в Близкия изток: Ирак, Сирия, Йордания, Ливан и Палестина е резултат от съглашението Сайкс-Пико, подготвено от Сайкс и Пико по време на Първата световна война. Според това съглашение Франция и Великобритания си разделят териториите на бившата Отоманска империя. При това разделение Ирак включва вилаетите на Мосул, Багдад и Басра, които заедно с днешна Йордания и Палестина попадат в ръцете на Великобритания. Сирия и Ливан пък са дадени на Франция. След Втората световна война тези държави една след друга получават независимост, като на част на територията на Палестина се създава Израел.

С течение на времето в ирак и Сирия, след преврати, монархиите са свалени и властта се взема от националисти действащи под егидата на клонове на движението БААС, което проповядва някаква версия на национален панарабски социализъм. Тези режими са по същество еднопартийни, тоталитарни режими, които първоначално имат за цел секуларно направление на развитието на арабската нация, като в перспектива се мисли дори за обединението й в една държава.

Районът на света, за който до сега става дума, е от особено значение за Запада, защото в него са разположени голяма част от световните залежи на въглеводороди. След 1970 година, в резултат на съглашение между САЩ и саудитска Арабия, търговията с петрол започва да се извършва изключително в долари, което на практика осигурява на долара статута на световна резервна валута, което пък от своя страна осигурява на САЩ уникалната възможност да "произвежда" пари, за да осигури покритие на световната търговия с въглеводороди.

До края на 60-те години на XX век районът на Близкия изток е разделен на сфери на влияние между СССР и САЩ, като националистическите режими в Ирак, Сирия и Египет са донякъде под влияние на СССР, а монархическите режими в района са васали на САЩ. Това равновесие започва да се нарушава през 70-те години, когато шахът на Иран Реза Пахлави е свален чрез революция под ръководството на шиитското духовенство начело с Хумейни. Новият режим е антиамерикански и това създава базата за нова религиозна конфронтация в района, следваща от враждебните отношения между новия режим в Иран и САЩ и подкрепяните от нея вечни врагове на шиитите - сунитските режими в района.

През 80-те години, с подкрепата на САЩ, диктаторът на Ирак Садам Хюсеин започва кръвопролитна и безуспешна война срещу шиитския режим в Иран.

По същото време в Афганистан от 60-те години управляват секуларни националисти, които по-късно са заменени, отново чрез преврат, от местната комунистическа партия. Опасявайки се от разпространяването на влиянието на СССР в посока към Пакистан и Индийския океан, ЦРУ на САЩ в края на 70-те години започва да подкрепя активно съпротивата срещу комунистическия режим подета от местните религиозни водачи. След преврата на Хафизула Амин, който сваля режима на Тараки в традиционен "дворцов преврат", СССР решава да се намеси директно, за да предотврати разрастващата се религиозна война, която може да ликвидира влиянието му в Афганистан. Това води до още по-активна намеса на ЦРУ, което използва като съюзник саудитска Арабия. Така уахабистите излизат на политическата сцена в Средния изток – за пръв път извън Саудитска Арабия.

Религиозната война в Афганистан се оказва непосилна за СССР, който по това време е в дълбока икономическа криза и Горбачов в края на 80-те години решава да прекрати намесата в Афганистан.

След кратка гражданска война, властта взимат талибаните, които по религиозни разбирания са близки до уахабизма. В допълнение без "работа" се оказва цяло поколение млади хора (най-често от арабски произход, воювали срещу СССР в Афганистан), които в живота си не са правили нищо друго освен да убиват. Те се връщат по родните си страни (главно в саудитска Арабия) и неизбежно решават, че кралското семейство със хилядите принцове тъне в разкош, който няма нищо общо с проповядваната аскетична версия на салафизма, какъвто всъщност е уахабизма.

Междувременно Саддам Хюсеин има претенции към Кувейт, който е заподозрян, че използва наклонено сондиране и добива петрол от Иракски залежи. Освен това Ирак отдавна има претенции към територията на Кувейт, която според управляващите би трябвало да е част от Ирак. Саддам Хюсеин се обръща към посланичката на САЩ в Ирак с въпрос за отношението на САЩ към териториалните спорове с Кувейт и тя отговаря, че САЩ счита, че териториалните въпроси между арабските страни в района не засягат САЩ. Саддам Хюсеин възприема този отговор като carte blanche и окупира Кувейт. Трудно е да се каже дали САЩ нарочно "позволяват" на Саддам Хюсеин да започне първата война в Персийския залив, но тази война играе значителна роля във последвалата дестабилизация на Ирак, а оттам и на целия район, обхващащ Ирак, Сирия и изобщо Леванта.

През войната на САЩ срещу Ирак по времето на Буш-старши, режимът в саудитска Арабия допуска на свещената територия на полуострова неверниците от американската армия. Този факт се посреща с възмущение от бившите муджахидини от войната в Афганистан и те затаяват дълбока омраза срещу САЩ и режима в саудитска Арабия.

Режимът на кралското семейство безмилостно се разправя със всички вътрешни опоненти. Не стои така въпроса обаче с тези от тях, които са готови да прилагат уменията си придобити по време на гражданската война в Афганистан извън пределите на кралството. Те са поддържани с финансови средства от богати саудитски араби в начинанията си – просветителски, терористични и други подобни – навсякъде по света, при условие, че няма да се борят срещу режима в кралството.

И така, чрез последователност от ходове на американските разузнавателни служби, целящи осигуряването на геополитическите интереси на САЩ в ислямския свят, по Закона за неочакваните последствия (ЗНП) се достига до 11 септември 2001 година, когато 19 арабски терористи, болшинството от които саудитски араби, извършват най-значителната терористична акция в световната история – камикадзе атака с четири пътнически самолети срещу знакови обекти в САЩ!

Твърди се, че идеята на Осама Бин Ладен, който се счита за идеолог на новото салафистко движение, е да предизвика свръхреакция на САЩ, която да я въвлече в асиметрична война с новото движение, а оттам и постепенно във война с ислямския свят! Човек трудно би могъл да си представи по-брилянтно изпълнен замисъл. За изпълнението му обаче има две важни предпоставки.

От една страна САЩ е победителка от наскоро завършилата Студена война и нейната управляваща върхушка търси нови врагове в света, за да осигури процъфтяването на военно-промишления комплекс, на който се разчита да осигури продължаващото безразделно световно господство на плутократите във Вашингтон. Победата на САЩ в Студената война подхранва и арогантното чувство за богоизбраност характерно за истаблишмънта на САЩ, което красноречиво се илюстрира от думите на Карл Роуф - близък приятел и съветник на президента Буш-младши, казани пред журналиста Рон Съскайн: "... вие сте част от така нареченото „общество, базирано на реалността“, което смята, че „решенията трябва да се взимат след внимателно изучаване на реалността... Светът вече изобщо не оперира по този начин. Ние сме световна империя и когато ние действаме, ние създаваме наша реалност и докато вие изучавате тази реалност, ние създаваме нова реалност, която вие можете също да изучавате ... Ние сме творците, създаващи новата реалност, която оставяме на вас да изучавате ...!"

От друга страна ислямският свят е набъбнал от млади необразовани и безработни хора, които търсят изява на своята енергия, а също така и причината за бедността на ислямските народи. Справедливо или несправедливо, много от тях решават, че виновник за тяхното бедно и безнадеждно положение е Западът, който в съюз с техните управляващи класи ограбва природните им богатства и по този начин ги обрича на безнадеждна бедност.

Започналата след 11 септември 2001 година "Глобална война на терора" (ГВТ) бързо обхваща Афганистан и Ирак.

Победата на американската военна машина изглежда безапелационна, но талибаните в Афганистан лека-полека организират съпротивата си срещу кукления режим установен в страната от САЩ.

Окрилен от светкавичния разгром на талибаните и Ал-Кайда, неоконсервативният истаблишмънт в САЩ решава да поведе нов кръстоносен поход срещу някои режими в Близкия изток и започва войната в Ирак. Лозунгът е "демокрация и защита на правата на човека", но кой знае защо този лозунг не се отнася до религиозно-фундаменталистките тоталитарни режими в Близкия изток, а само за тези режими, които не желаят да плуват в килватера на имперския самолетоносач.

Разгромът на режима на Саддам Хюсеин в Ирак е безапелационен и това безусловно допринася за фаталната грешка на "творците на новата реалност". Те разрушават цялата структура на властта в Ирак, ликвидират армията и полицията, като по този начин с един удар си създават враг от близо 500 000 души, обучени да воюват. В допълнение, в своята арогантна неграмотност новите "творци на реалността" отчуждават от властта цялата администрация на предишния режим, създавайки тотален административен хаос. Така те отблъскват от себе си сунитското малцинство в страната, което е по-образовано и в допълнение има секуларни амбиции за бъдещето на страната. В образувалия се обществено-политически вакуум неизбежно навлизат елементи от шеитското мнозинство, чиито реваншистки стремежи срещу доскоро господствалото сунитско малцинство започват да се проявяват веднага. Блестящата военна победа се превръща във военно-политическо поражение.

Основният проблем на "творците на новата реалност" е, че те не разбират Психиката на ислямските народи и на движещите сили, които набират скорост в тези общества. Старите методи на политиката на канонерките, модернизирана чрез съвременната военна авиация и безпилотните средства, неизбежно напомня на тези народи за миналите несправедливости на колониализма. Оказва се, че не е достатъчно да "твориш нова реалност", а е необходимо да разбираш до какво води тази "реалност"! Идеята, че предполагаемото съкровено желание на ислямските и по-специално на арабските народи да живеят по западен образец е в дълбоко противоречие с културните и религиозни разбирания на тези народи. В резултат на широко прокламираната арабска пролет, на много места връх взеха най-фундаменталистките сили в исляма, така наречените "таквири" (течение, което счита всички останали течения в исляма за вероотстъпници, а ислямът е особено безпощаден към вероотстъпниците). Западът унищожи или помогна за унищожаването на секуларните режими в арабския свят без да помисли за това кой ще замести тези режими? В резултат Либия е безнадеждно разделена на враждуващи банди, а на територията на части от Сирия и Ирак се създава "Ислямска държава", чиято идеология поради своята жестокост отблъсква даже Ал-Кайда. Само преди няколко дни водачът на движението за "Ислямска държава на Ирак и Леванта" Абу Бакр Ал-Багдади се обяви за халиф (под името Ибрахим) на новия Ислямски халифат и обяви прерогативите си като халиф над всички мюсюлмани по света. Халифатът заплашва не само шиитските режими в Сирия, Ирак и Иран, но и сунитските монархии в Персийския залив, Йордания и разбира се Саудитска Арабия, която е хранител на светините на исляма в Мека и Медина. Израел, за който се твърди, че още от 80-те години работи за "разбиването" на съседните тоталитарни режими на малки дезорганизирани държавици, които не са в състояние да го заплашват, може да се окаже друга жертва на ЗНП.

Изглежда, че пожарът в ислямския свят е далеч от фазата на контрол, а "творците на нова реалност" тичат около него с горящи факли, поливайки с бензин все нови и нови обекти дори извън ислямския свят и със сатанинска наслада тикат факлите и разпалват нови пожари! Докога ще продължава тази вакханалия и как ще спре никой не знае и май никой не се интересува особено, защото Конгресът на САЩ продължава да гласува стотици милиони за обучение и въоръжаване на бунтовниците в Сирия, един от основните извори за рекрутиране и тренировка на муджахидини за новия ислямски халифат.

Дилетант