Преди повече от половин година бяхме на гости у М. и Г. Хапнахме, пийнахме и се разприказвахме на най-различни теми. Ние започнахме да разказваме за пътуването си до Байна баща в Сърбия, където преди година познати ни бяха поканили на сватба. Аз в захлас разправях за яденето и пиенето на сватбата, а Юлия започна да хвали оркестъра, който беше поканен чак от Белград и който, за разлика от българските оркестри, които някога бяхме слушали по сватбите, свиреше и пееше непрекъснато, според мен, в течение на часове.
В един момент си спомнихме за внезапното появяване на "трубачите" и започнахме да описваме един през друг тяхното внезапно появяване, своенравното им поведение и внезапното им изчезване от сватбата, след като бяха "усвоили" ДОСТА ПРИЛИЧНО КОЛИЧЕСТВО БАНКНОТИ, КОИТО РАЗИГРАЛИТЕ СЕ СВАТБАРИ ЛЕПЯХА ПО ЧЕЛАТА ИМ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА СВИРЯТ.
Домакинята ни попита дали сме чували нещо за Гуча? Ние разбира се не бяхме чували това име. Тогава тя ни разправи за фестивала на "трубачите", който се провежда всяка година през август в Гуча – едно село на около 20 км от град Чачак в Сърбия. Тя ни каза още, че по време на фестивала, селото, което нормално има около 2500 жители, приема още около половин милион гости от цяла Сърбия и от много страни на Европа. Още там решихме, че при първа възможност ще посетим този фестивал.
Като си пристигнахме в България през март тази година, потърсих по интернета информация за фестивала. Щом написах на линията за търсене в Google.com думите "Guca festival" и натиснах бутона "I am feeling lucky" от говорителите на компютъра ми гръмна една духова музика, та стъклата на прозорците зазвънтяха. Оказа се, че фестивалът започва някъде около 5-6 август и завършва на 10 август. Скоро аз резервирах стая за 3 дни от 6 до 8 август. По план трябваше да пътуваме до Гуча четирима души, но в крайна сметка за там тръгнахме трима: Юлия, Нина - сестрата на Юлия, и аз.
На шести август сутринта станах както винаги към 6 часа и с неудоволствие установих, че отново вали. Изобщо това лято вали едва ли не всеки ден и, както изглеждаше, шести август обещаваше да бъде като останалите дни. Повъртях се в леглото, но разбрах, че със спането бях приключил и станах да се приготвям за път. След около час станаха и Юлия и Нина. Дъждът продължаваше да вали и за сега нямаше начин да товарим „бабуса“ (така внучката ни Карина прекръсти Дръндолета - от „на баба буса“ стана „бабуса“).
Към 8:30 дъждът спря за малко и ние набързо се натоварихме. Работата беше там, че се беше пръснал слух между познатите ни, за които се разбра, че също се канят да ходят до Гуча, че на 9 август се очаква там да има концерт и на Горан Брегович. Това означаваше, че ние неизбежно трябваше да преспим и на 9 август вечерта, за което обаче нямахме резервация и затова подготвихме бабуса за възможността да спим в него. Това означаваше товарене на възглавниците, завивките и скамейките, с които превръщахме бабуса в спалня и т. н.
Щом натоварихме багажа, потеглихме и дъждът отново заваля. Напълнихме газ и бензин до дупка и потеглихме към Калотина. Без никакви проблеми пресякохме границата и навлязохме в Сърбия. Дъждът спря и даже слънцето започна да наднича срамежливо между облаците. Скоро облаците изчезнаха и неочаквано се очерта перспективата за хубав слънчев ден.
При Ниш се качихме на магистралата за Белград и като достигнахме изхода за Крушевац си платихме 2 евро, и се понесохме по междуградските шосета на Сърбия, които са точно толкова хубави, колкото и междуградските шосета в България.
По същия път бяхме минали и през 2013 година по време на историческото ни пътешествие до Сан Себастиан и затова няма да се впускам в лирични описания на пътя и природата около него.
Към 2 часа след обяд спряхме на площада в едно градче преди Кралево, за да сменим пари и да хапнем. Оказа се, че никой не ни иска българските пари, но ние имахме и евра. Сменихме 200 и се сдобихме с 23000 динара.
Близо до "менячницата" имаше ресторантче и решихме да хапнем. Едно от яденетата в менюто беше печено прасенце! Такова нещо не бях ял от сватбата в Байна баща и затова решихме да си купим килограм печено прасенце. Имаше и печено агънце и при това този тип яденета се продаваха на тегло, т. е. можеш да си поръчаш 200 грама, 300 грама, половин килограм, един килограм, два килограма и т. н. Заедно с килограма печено прасенце аз си поръчах стотарка сливова ракия. За мезе и гарнитура си поръчахме и по една шопска салата, а за разквасяване на устата – газирана вода! Съобразих, че ако си поръчам и бира, ще ми се приспи, а Юлия караше и не биваше да пие алкохол, пък Нина беше навигатор и също не биваше да пие. Излишно е да казвам, че GPS-ът още при влизането в Сърбия отначало показваше колата ни в полето, отстрани на пътя, а след това изчезна и самият път! GPS-а все пак държахме включен, за да ни измерва изминатото разстояние, тъй като на бабуса километражът се беше повредил отново и показваше само скоростта.
Аз си пуснах плеъра и се заслушах в книгата за историята на френските разузнавателни служби от аферата Драйфус до края на 20-ия век. Скоро обаче установих, че непрекъснато задрямвам и трябва да се връщам назад да търся докъде помня какво съм слушал, което беше доста досадно!
Изведнъж разбрах, че Юлия натиска спирачките и бабусът се носи "на еро на Перо" по пътя. Явно отново съм бил задрямал, защото изобщо не бях чул "коментарите" на Юлия преди да натисне спирачките. Попитах какво става и тя ми обясни, че на пътя е стърчал някакъв остър камък, който тя се е опитала да избегне, но май не е успяла съвсем и спира да погледне гумите на бабуса. Спряхме край пътя, тя слезе и започна да обикаля бабуса и да рита гумите с крак. Не особено ентусиазирано, след като ритна предната дясна гума два-три пъти, Юлия ме повика да сляза. Гумата се беше спихнала тотално, което означаваше, че е сериозно спукана.
Започнахме да се чешем по главите и да се чудим къде стои резервното колело на бабуса, има ли той изобщо резервно колело, къде му е крикът и останалите инструменти за работа при подобни аварии?
Бяхме спрели в някакво населено място, но както изглеждаше в началото или в края му. След малко от къщата насреща дойде един чичка, който започна да се тюхка заедно с нас. Попитах го как се казва селото, в което сме, и той каза, че това е "Ново село" в района на "Врнешка баня".
Междувременно Юлия намери някакви гаечни ключове в багажника на бабуса. Сетихме се, че под предните седалки има кухини в една от които знаехме, че стои акумулатора. Дръпнахме седалките назад и под шофьорската седалка открихме една торба с крика на бабуса и един кръстат ключ с три различни шестограма. Един от тях пасваше на гайките на гумите. Започнахме да ги развиваме. Три успяхме да развием с голяма мъка, но останалите две не помръдваха. Бедата беше, че преди да тръгнем Юлия отиде да ѝ балансират и завъртят гумите. Тъпанарите гумаджии бяха стегнали гайките с пневматичен ключ и сега беше невъзможно да ги развием. От близката къща дойдоха и двамата сина на чичката с някакви тръби, за да увеличим рамото на ключа, но това не помогна, защото точно този накрайник се оказа спукан и започна да изпуска. Положението ставаше все по-тъжно и по-тъжно, а при това до този момент още не знаехме дали имаме резервно колело и къде е то.
Нина обикаляше около бабуса и надничаше под него. Изведнъж тя обяви, че резервното колело е отпред, под дъното на колата. Веднага се сетих какво има предвид, защото и аз по дедуктивен път бях стигнал до извода, че това е единственото място, където може да е резервното колело. Немецът обаче беше направил всичко елегантно, защото колелото беше в специален джоб, дъното на който се крепеше на панти и една гайка и затова гумата не се виждаше, както например на нашия пикап в Америка, където гумата просто беше закрепена с два болта под каросерията на видно място и изложена на атмосферните условия.
Резервна гума вече имахме, макар и да не знаехме дали е напомпана и изобщо дали и тя не е спукана. Проблемът с двете гайки обаче си оставаше! Чичката каза, че на около километър от лобното ни място има гумаджийница. Нямаше как, Юлия "запали джапанките" и се понесе към въпросната гумаджийница. Ние се помотахме около двадесетина минути безцелно около бабуса. Скоро Юлия се върна с две момчета, които донесоха сериозен ключ, с който набързо развиха двете гайки и сложиха резервната гума. За щастие тя се оказа напомпана и здрава. Простихме се с помагачите от близката къща и запрашихме към гумаджийницата. Горе-долу в този момент намерихме и оригиналния ключ за демонтиране на гумите на бабуса, който беше в торбата на крика, но в суматохата не бяхме достигнали до него, след като намерихме крика и кръстатия ключ.
В гаража се оказа, че точно такива гуми, каквито ни трябват, няма, но ни казаха, че на около десетина километра има друга гумаджийница, в която сигурно щяло да има като нашите гуми. Хората не искаха да ни вземат никакви пари, но след малко кандърми успяхме да им дадем 4-5 евро за бира и продължихме да си търсим късмета по-нататък.
В следващата работилница също нямаха нашия размер гуми, но ни вулканизираха спуканата гума, която общо взето вече не ставаше за нищо, защото беше спукана отстрани, а такава гума не се оправя.
Малко притеснени продължихме към Кралево и Чачак, а оттам за Гуча.
След Чачак пътят започна да се изкачва нагоре по някаква планина. Чачак оставаше все по далече долу в ниското, а пътят се виеше на серпантини по склона на планината. Планината се издигаше от едната ни страна, а от другата ни се откриваше чудна гледка към полето около Чачак. Беше страшно, но и красиво, а на нас не ни беше много до красотата, защото пътят беше тесен и завоите следваха един след друг.
Най-после превалихме планината и започнахме да слизаме в котловината към Гуча. На входа на селото имаше нещо като бариера, където някакви юнаци събираха по 1000 динара на човек – дан за фестивала, което ни даваше право да паркираме където искаме в селото.
Къща Брасич, в която си бяхме наели стая, беше близо до входа на селото, но ни отне малко време, за да разберем точно коя е тя.
Домакините отначало изглеждаха попритеснени, но се разбра, че причината е в това, че резервацията беше за четирима души, а ние бяхме трима. Успокоихме ги, че няма да си искаме обратно парите за четвъртия човек, защото вината, че сме трима си е изцяло наша. Като разбраха това домакините се развеселиха и ни показаха стаята. Оказа се, че за 315 евро си бяхме наели една стая с един диван, който се считаше за двойно легло, един диван, който беше обявен за единично легло и едно истинско легло. Тоалетната пък беше на долния етаж и беше обща за 7 стаи!
Беше вече към 10 часа вечерта, защото приключението с гумата ни беше отнело около 3 часа от пътуването. Юлия беше капнала и легна да спи, а аз и Нина тръгнахме да разглеждаме обстановката.
Насочихме се по пътя към центъра на селото, но скоро решихме, че е по-добре да се върнем и да спим.
На другия ден станахме към 8 часа, хапнахме, сложихме фотоапаратите по джобовете и се понесохме към центъра на селото.
В началото имаше един мост над една река, която се нарича Белица. Наблизо имаше и паметник на "трубача", който представлява един музикант с тромпет. По-нататък излязохме на "стрипа", където гъмжеше от хора. От двете страни на улицата имаше магазинчета, временни лавки и ресторанти – временни и постоянни. Пред тях се варяха разни манджи и се печеха прасенца и агънца. Откъде тези хора намираха толкова прасенца и агънца не ми беше ясно, но гледката беше умопомрачителна? Миризмите, които се носеха от десетките стендове за приготвяне на храна, омайваха и предизвикваха непрекъснато и обилно слюноотделяне. Ние си направихме план, първо да опитаме една манджа, която се вареше в едни огромни керамични съдове поставени на перустии. На всеки десетина метра гърмеше сръбска духова музика – от уредби или от живи оркестри. Оркестрите се състояха предимно от цигани, облечени с черни панталони, обути с черни трендафори и с ризи или фланелки с еднакъв цвят, характерен за съответния оркестър. Оркестрите се местеха от ресторант на ресторант и от маса на маса, където свиреха на нещастните гости, докато те не им лепнеха по някоя и друга банкнота на челата, за да ги оставят на мира!
Суматохата и шумът бяха невъобразими!
В центъра на селото имаше още един паметник на "трубача", този път доста по-голям от онзи на входа на селото.
След час-два скитане в тази лудница решихме да обядваме. По плана, който си бяхме направили, първо си поръчахме от яденето в големите керамични съдове. То се оказа най-обикновена кавърма. Донесоха ни по една паница, препълнена с ядене, което беше толкова солено, че без бира беше невъзможно да се яде. Юлия и Нина си изядоха яденетата до половина, а останалото помолиха да им го дадат в кутия за в къщи. Аз се напънах и изядох всичко, след което до вечерта изпих два-три литра вода.
Върнахме се да подремнем, а след това отново се отправихме към "стрипа". Бяхме разбрали, че на селския стадион тази вечер се предвиждаше да се проведе състезание на духови оркестри и трябваше да намерим къде е стадиона.
Стадионът се оказа едно доста мизерно съоръжение на другия бряг на реката, но имаше сцена и скамейки. Към 8 часа вече бяхме там и седяхме чинно и почтено на скамейките. Постепенно се насъбра народ и концертът започна.
Оказа се, че през 2014 година се провежда 54-тия фестивал на трубачите в Гуча, който едновременно беше и 5-ия международен фестивал на духовите оркестри. В състезанието щяха да участват 7 оркестъра: два от Сърбия, два от Румъния и по един от Полша, Словения и Македония.
Всеки един от оркестрите изсвири по две парчета - по едно фолклорно и по едно класическо или съвременно произведение. Оркестрите безусловно бяха много добри професионални състави, които далеч превъзхождаха оркестрите по "стрипа", които тероризираха клиентите на ресторантите. Не помня кой точно оркестър спечели състезанието, но по моите скромни разбирания и седемте бяха от висока класа. След това свири и миналогодишния шампион и концертът завърши. Няма да си изкривя душата, ако кажа, че концертът беше много хубав и ни достави истинско удоволствие.
Тръгнахме си към 11 часа вечерта, когато веселбата се беше разгоряла с пълна сила. По ресторантите гърмеше музика, продаваха се най-различни вкусотии, букетът от аромати на различни ястия и десерти се стелеше над всичко и проникваше във всичко. Народът се веселеше с пълна сила.
На другия ден - в петък - станахме към 9 часа. Юлия беше вдигнала кръвното - вероятно от отровно солената кавърма и не ѝ беше много до веселба. Тръгнахме отново към центъра, но когато стигнахме там, заваля дъжд. Ние разбира се нямахме чадъри или по-точно чадър имаше само Нина, а Юлия и аз, по Калифорнийски обичай не носехме подобно устройство. Купихме последния чадър от една лавка и се опитахме да се приберем максимално бързо. Когато се добрахме до квартирата, Юлия беше мокра като мишка, а аз, въпреки чадърчето, бях почти мокър като мишка! Все пак бях изпълнил задачата си да предпазя от намокряне чантата на Юлия, където тя си държи хилядите ценни неща.
Сложихме дрехите да се сушат и легнахме да спим, защото когато вали дъжд спането е най-продуктивното и приятно занимание.
Привечер дъждът беше спрял и даже беше изгряло слънце. Отново тръгнахме към центъра. Забелязахме, че движението по пътя от Чачак се беше увеличило неколкократно. Потокът от коли беше почти непрекъснат и очевидно Гуча беше на път да събере половината милион посетители, за които се говореше в рекламите за фестивала. Склоновете на планините наоколо блестяха от хилядите коли, които бяха намерили паркинг по ливадите около селото. Импровизирани и истински къмпинги никнеха като гъби и палатките в тях ги превръщаха в многоцветни букети от различните цветове на дъгата. В центъра вече почти не можеше човек да се размине от веселящи се хора. Един гол до кръста юнак се беше качил на големия паметник на трубач в центъра и танцуваше с един питон обвит около тялото му. Тук-таме се виждаха и други собственици на подобни очарователни животни, които срещу заплащане предоставяха питомниците си за снимка на желаещите.
Тази вечер щеше да има концерт на Цеца Величкович, но ние решихме да не го посещаваме, защото кръвното на Юлия не спадаше и настроението ѝ също не беше на ниво.
Поблъскахме се из Вавилонското стълпотворение, в което се беше превърнала Гуча, и късно вечерта си тръгнахме към квартирата. Тук-таме срещахме българи от най-различни краища на родината. От тях разбрахме, че някои си бяха намерили легла за по 5-10 евро на вечер, а други спяха в колите си или в палатки, разпънати до колите. Ние срамежливо се въздържахме да им кажем, че в нашата стая плащаме по над 30 евро на легло на вечер, като при това сме си я запазили още преди няколко месеца!
Решихме на другия ден, събота, да си тръгваме за България, защото разбрахме, че концерт на Горан Брегович няма да има.
По пътя ни към квартирата срещу нас блестяха фаровете на колите, които на непрекъсната върволица прииждаха към Гуча. Зад нас заглъхваха звуците на „Артилерия", "Калашников", "Газ, газ, газ ..." и "Розамунда". Шумът на лудницата, в която се беше превърнала Гуча, постепенно замираше и скоро се превърна в далечен тътен.
На другата сутрин станахме към 9 часа. Събрахме си багажа и излязохме навън. Бабусът се намираше всред море от коли, спрели по най-различен начин, и ни отне около половин час и усилията на няколко съветници, които викаха в хор "Дай назад! Дай още малко! Ха сега малко напред и наляво..." – докато се измъкнем. За щастие не се наложи да ни викат "Стоп! Много даде ...!"
По пътя към Чачак срещу нас се движеше безкраен плътен поток от коли. Имах чувството, че цяла Сърбия и половината Балкански полуостров се бяха устремили към малката Гуча да празнуват седмицата на нейното величие, която се повтаряше, както изглежда, всяка година.
По пътя обратно нямахме никакви произшествия. Спряхме в едно градче и си купихме три килограма печено агне, от което хапнахме и което ям вече втора седмица. Не се оплаквам, защото е направено великолепно, а и кокалите използвахме за един боб и за една курбан чорба!
В заключение бих искал да кажа, че напълно си заслужава човек да посети този фестивал. Ако е по-млад, може да направи това даже няколко пъти. За пенсионери като нас обаче един път е напълно достатъчен.
Разказвач
четвъртък, 21 август 2014 г.
петък, 15 август 2014 г.
Самолетът MH17, демонизацията на Путин и бъдещето на Украйна
На 17 юли 2014 година над село Горловка в Донецка област на Украйна беше свален Боинг 777, собственост на Малайзийските въздушни линии, пътуващ от Амстердам за Куала Лумпур. Още докато отломъците от фюзелажа на самолета падаха към земята и над ужасените местни жители валеше град от телата на 298-те пътници и екипаж, отговорни-безотговорни представители на украинското правителство в Киев обявиха, че самолетът е свален от проруските бунтовници или – както обикновено ги наричат управляващите в Киев – "терористите" [7]. Обвиненията бяха моментално подети с ентусиазъм от Средствата за масова дезинформация (СМД) на Запад и главно в САЩ. Веднага в социалните медии се появиха "подслушани" от Киевските "разузнавателни" служби разговори между "терористите" от Югоизточна Украйна и техните "господари" от Москва за това, че е свален украински военен самолет, а веднага след това разговори, че това всъщност не е военен самолет, а чуждестранен пътнически самолет и т. н. и т. п.
В следващите часове и дни държавният секретар на САЩ, президентът Обама и редица други западни ръководители, направиха изявления пред СМД, че става дума едва ли не за безпрецедентно престъпление срещу човечеството, извършено от проруските терористи в Украйна и техните господари в Москва. Президентът Путин беше директно обвинен, че е персонално отговорен за трагедията с MH17. В целият този блиц имаше обаче един сериозен проблем – никоя от обвиняващите отговорни-безотговорни персони не предлагаше доказателства от официалните разузнавателни служби, подкрепящи обвиненията, че самолетът е свален от ракета "земя-въздух", изстреляна от установка, намираща се на територията, контролирана от бунтовниците. По замълчаване се приемаше, че след като самолетът е паднал на територия, контролирана от бунтовниците, то и ракетата трябва да е изстреляна от тях! Иначе защо отломките ще падат на тяхната територия, твърдеше логиката на СМД и отговорните-безотговорни държавни мъже и жени? Очевидно в суматохата никоѝ не си даваше труд да обяснява, че териториите, владени от бунтовниците и правителствените части, се преплитат, не са ясно дефинирани и границите им се променят не с дни, а с часове, да не говорим за това, че самолет, летящ на 10 километра височина със скорост близо 900 км/час, вероятно ще падне на известно разстояние от мястото, откъдето е изстреляна поразилата го ракета!
Цитирайки "неидентифицирани" представители на тайните служби и преди всичко съмнителни клипове от социалните медии, СМД и официалните отговорни-безотговорни говорители на западните правителства, твърдяха, че MH17 е свален от ракета, изстреляна от противосамолетната ракетна система "Бук", доставена на бунтовниците от режима в Москва. Срамежливо се споменаваше също, че и украинската армия имала няколко системи "Бук" в района, но се отричаше категорично те да са използвани за свалянето на самолета. Изобщо СМД гъмжаха от най-невероятни слухове за доставка от Русия и следващо паническо изнасяне обратно на система "Бук", естествено без предоставяне на каквито и да са официални доказателства от американските средства за космическо наблюдение, които би трябвало да са дислоцирани над района на конфликта от самото му начало.
Всъщност такава информация вероятно има, но тя не е от характер, който може да бъде използван за целите на пропагандната война, която се води в момента. В [5] Роберт Пери цитира достоверен източник от разузнавателните служби на САЩ, от който той нееднократно е получавал вярна информация, че "американските разузнавателни служби имат сателитни снимки на установката "Бук", от която вероятно е изстреляна ракета срещу MH17, но установката е очевидно под контрола на украинската армия и войниците около нея са облечени в униформи на украинската армия". Ясно е, че подобна снимка не може да бъде показана в контекста на аферата около MH17, тъй като тя фатално не съответства на пропагандираната идея за вина на проруските бунтовници и подкрепящата ги Русия!
Фантасмагориите за ракетните установки "Бук", попаднали в ръцете на бунтовниците, избягваха да се впускат в подробности за процедурите, по които функционират тези установки, за необходимостта от определено окомплектоване на системата, изискваща отделна управляваща установка и най-вече за квалификацията на персонала, който експлоатира системата. Подобна информация очевидно щеше да отвлече вниманието на безгрижния читател от основната идея на фабулата, а именно, че Путин е основният престъпник в цялата тази афера, защото подкрепя и въоръжава престъпни и безотговорни елементи в Украйна, които искат да откъснат страната от пазвите на демокрацията и благоденствието!
Впрочем крайно време е да внеса малко порядък в изложението си на фактите около катастрофата, тъй като моят блог не принадлежи на СМД и аз трябва да се отнасям с по-голямо уважение към менталните възможности на тези, които случайно ще попаднат на моето писание.
1. Според законите и правилата на международната авиация страната, над която прелита един пътнически самолет в даден момент, отговаря за неговата безопасност, що се отнася до обезпечаването на максимално безопасен коридор за полета на самолета. Кой знае защо международната общественост, под която СМД обикновено подразбират обществеността главно в САЩ и традиционните ѝ васали, не повдигна и дума за безотговорността на Украйна, допуснала граждански самолет да получи коридор над зона с активни военни действия?
2. До ден днешен няма разяснение по въпроса защо MH17 е отклонен с около 200 км на север от обичайния коридор, ползван до онзи момент от самолетите на Малайзийските авиолинии? Няма обяснение и на факта, че курсът на самолета е бил коригиран с още 14 километра на север [2], когато тоѝ е достигнал близо до лобното си място!
3. Украинските секретни служби са конфискували веднага лентите със записи на обмена между контрольорите на въздушния трафик и пилотите на самолета, като и до ден днешен няма информация за съдбата на тези ленти, които нормално би трябвало да бъдат предадени на комисията по разследване на катастрофата.
4. На пресконференцията на Министерството на отбраната на Русия във връзка с инцидента [2] беше подчертано, че в деня на инцидента, от 17:06 до 17:22 часа над района на катастрофата на MH17 се е намирал нов експериментален спътник на САЩ, предназначен за наблюдаване на изстрелване на ракети. Министерството на отбраната на Русия призова Пентагона да предостави информация от този спътник, свързана със съдбата на Малайзийския самолет. Все още не съм чул подобна информация да е била представена от съответните органи на САЩ някъде или на някоя от разследващите инцидента организации.
5. На същата пресконференция, представители на Руския генерален щаб предоставиха доказателства, че в района на инцидента с MH17 са се намирали 3-4 системи „Бук“, принадлежащи на украинската армия, и поне една от тях по време на инцидента е била в състояние да порази MH17 от гледна точка на обсег на действие на системата. В същото време беше демонстрирано, че снимката, разпространявана в социалните мрежи с претенцията, че показва системата „Бук“ на бунтовниците, която уж е свалила самолета, е направена на място, което още преди деня на катастрофата е било под контрола на Украинската армия.
6. На пресконференцията беше показано, че по времето на инцидента един самолет Су25 на украинските ВВС се е намирал в близост до Малайзийския самолет. Този военен самолет се е доближил в момента на катастрофата на разстояние около 3 км до пътническия самолет. При това за този ден украинското министерство на отбраната твърди, че в района на катастрофата не е имало украински военни самолети!
Резонно беше да се очаква, че след пресконференцията на Министерството на отбраната на Русия ще последва аналогична изява на отговорни органи в САЩ, които ще предоставят информацията, с която те разполагат, във връзка със свалянето на MH17. Да ама не! Последваха обичайните заклинания и проклятия срещу дивите и нецивилизовани "терористи", подкрепяни от Путин и неговата Кремълска клика!
В края на материала предлагам на ползващите английски език редица публикации от т. н. алтернативни източници на информация, които демаскират далеч по-подробно и обосновано пропагандната атака на Вашингтон и Запада срещу Путин, Русия и бунтовниците в Източна Украйна. Читателите не бива да се смущават, че болшинството статии са от сайта "The Information Clearing House", тъй като този сайт събира публикации от различни източници в Интернет и издава ежедневен нюзлетър с линкове към текстовете на тези статии.
Що се отнася до възможните причини за катастрофата на MH17, то аз ще се спра накратко на тези, които ми изглеждат най-вероятни.
1. Самолетът е свален нарочно или по погрешка от проруските "терористи", защото... те са лоши, недисциплинирани, жестоки и безчовечни!
Тези версии за причините на трагедията бяха възприети както от СМД, така и от ръководителите на САЩ и васалните ѝ държави. В тази връзка е и критиката към Путин и Русия, които въоръжават и насърчават безотговорни терористи, желаещи да разрушат тръгналата най-после по демократичен път на развитие Украйна!
Аз съм склонен да отхвърля тези версии, както по съображения, че няма никакви обективни доказателства, че бунтовниците в Украйна притежават или са притежавали противосамолетни системи Бук, така и поради рвението, с което западните ръководители и ръководителите на Украйна настояват на тази версия от самото начало без никакви фактически доказателства за причастието към събитието на бунтовниците или на техните поддръжници от Русия.
Преди всичко аз винаги обичам да си задавам любимият въпрос на Цицерон от филипиките му срещу Катилина: "Cui bono?". И тук за съжаление запиням, защото не мога да измисля никакъв довод, според който бунтовниците да имат полза от свалянето на пътнически самолет или изобщо на какъвто и да е самолет, пътуващ на 10 км височина и очевидно нямащ реална възможност да ги атакува от тази височина. В допълнение и Москва няма нужда да дава подобни противосамолетни системи на бунтовниците, защото оперирането с тях изисква сериозно обучение и непрекъсната тренировка за поддържане на боеготовността на екипажите им.
Освен това, имайки предвид склонността на ръководителите на САЩ и васалните им държави да лъжат и манипулират факти и псевдофакти с цел постигане на геополитически цели, аз се отнасям с голямо подозрение към твърдения без доказателства, а също така и към доказателства от съмнителен произход, подбрани така, че да пасват на определени имперски геополитически амбиции. В тази връзка искам да напомня на малкото си читатели "фактите" за "оръжията за масово унищожение" на Саддам Хюсеин, изнесени от Колин Паул в Съвета за сигурност на ООН през 2002 година, и "фактите" за химически атаки на войските на Хафез Ал Асад срещу ислямистките бунтовници в Сирия през миналата година. Що се отнася до сегашните управници на Украйна, то искам да напомня, че разследването за снайперите, които атакуваха демонстрантите на Майдана в Киев замря, както и разследването на опожаряването на проруските демонстранти в Одеса също не стигна до никъде и това съвсем не е случайно. Тези престъпления са най-вероятно дело на елементи, които сега управляват в Киев и ние никога няма да разберем на кого служеха тези снайпери и кой подпали демонстрантите в Одеса?
Ще си позволя да спестя на читателите изброяването на още факти, демонстриращи че на съвременните политици не бива да се вярва, особено когато те проповядват много ентусиазирано някоя идея, заемайки високо морални и хуманитарни позиции. Тук ще си позволя отново да цитирам Цицерон, който е казал “Mendaci neque quum vera dicit, creditor”, което ще рече "на лъжеца не бива да се вярва, дори когато казва истината!"
2. Друга версия за свалянето на MH17, която стана особено популярна напоследък [8], е, че то е дело на елементи от кръгове в Украйна, които са се опитали да убият Путин.
Известни са следните факти:
Като се има предвид, че – както изглежда – силовите структури в Украйна са под контрола на специалисти от ЦРУ, то версията, че ще им бъде позволено да ликвидират Путин, изглежда малко вероятна. Не че тайните служби на САЩ не се занимават с подобни "мероприятия", защото е известно, че от Втората световна война до днес, те са направили успешни и неуспешни опити за ликвидиране на поне 50 политически дейци по света. Подобна авантюра обаче предполага война на Русия срещу Украйна, а това може да доведе до ядрен конфликт между САЩ и Русия и това е вече твърде сериозна работа!
3. Последната и най-вероятна версия за мен е, че свалянето на MH17 е дело на украинската армия. Цялата реакция на СМД, ръководните кръгове в Украйна, САЩ и в страните васали на САЩ от момента на трагедията и до ден днешен напълно удовлетворява въпроса на Цицерон "Cui Bono?". Голяма част и от известните до момента факти, говоря за истинските факти, а не за фактосмагориите, предлагани от СМД, сочат, че само украинските официални власти са могли да подготвят и осъществят подобна трагична провокация и след това да се опитат да изкарат от нея максимално възможния километраж.
В заключение по въпроса за MH17 искам да добавя и версията за свалянето му, която придобива известна гражданственост през последните дни, а именно, че боингът е бил свален от един или два Су25 [7] и [8]. За подобна вероятност споменават някои експерти, въз основа на следите от вход и изход на куршуми от голямокалибрени картечници около пилотската кабина, което според тези експерти говори, че самолетът е бил разстрелян по време на полет. Тази версия очевидно подлежи на проверка по време на разследванията на мястото, където са паднали останките на самолета, но ако тя бъде потвърдена, то очевидно свалянето на самолета не е дело на бунтовниците поради простата причина, че те не притежават самолети-прихващачи.
Следващият въпрос, на който ще се опитам да се спра, е, какво целят САЩ и Запада със безрезервното си включване в пропагандната атака срещу Русия и Путин по повод на трагедията с MH17?
Според мен неоконсервативният политически истаблишмънт (НПИ) в САЩ окончателно дойде до извода, че Русия не желае да играе по гайдата на имперските геополитически амбиции на САЩ и има претенции за място на световната политическа арена, съответстващо на собственото ѝ възприятие за значимост. Тя претендира за подобно място в рамките на един многополюсен политически свят, в който ще имат думата и новите икономически сили от групата на БРИКС. Подобни амбиции са изцяло в разрез с концепциите, залегнали в "Project for the New American Century" (PNAC), който представлява концепцията за устройството на света през този век.
Опитът за "презареждане" на отношенията между САЩ и Русия, започнат от госпожа Клинтън, очевидно не успя и Обама със сегашното ръководство на Държавния департамент считат, че основна причина за това е Путин. Оттук пък следва, че трябва да се тръгне по следващата любима рецепта на американския НПИ, а именно "regime change" или с други думи "смяна на режима". За управниците във Вашингтон в Русия, която според тях е една авторитарна и недемократична държава, смяната на режима означава сваляне на Путин от власт!
С тази цел НПИ започна авантюрата в Украйна, която трябваше да разкъса икономическите връзки между ЕС и Русия, да отнеме на Русия чувството за сигурност на границите ѝ и да увеличи уязвимостта ѝ в случай на бъдещ термоядрен конфликт и изобщо да увеличи максимално изолацията на Русия от естествените потребители на нейните природни богатства в Европа. В хода на тази политика на "смяна на режима" беше необходимо по всякакъв начин да се дискредитира управлението на Путин и срещу него да се настрои по възможност максимална част от населението на Русия поради икономическите и житейски трудности, които конфронтацията със Запада ще предизвика. Определена роля в тази насока се отделя и на противопоставянето на Путин на икономическия елит в страната с въвеждането на санкции персонално срещу членове на този елит.
За зла беда, Путин, вероятно поради инстинктите си на каратист, неочаквано се възползва от събитията в Украйна и Русия присъедини Крим към федерацията. Това беше може би неочаквана, но иначе благоприятна реакция за НПИ, пред който се откриха широки перспективи за атака срещу Русия и преди всичко срещу Путин и неговия режим. Последваха проруските бунтове в Донецк и Луганск, които предоставиха на СМД в САЩ, намиращи се под твърдия контрол на НПИ, възможност да започнат бясна кампания за демонизация на Путин и за подкопаване на неговия режим. В допълнение, аферата със свалянето на MH17 беше възприета направо като божи дар и беше използвана напълно за същите цели без оглед на липсата на каквито и да са доказателства за съпричастността на бунтовниците и особено на Путин и режима му в тази афера.
Бедата е, че политиката на "смяна на режима" в най-добрия случай може да се счита, че има трагични последствия не само за народите, на които е приложена, но и за районите на света, в които е приложена! Тук ще си позволя да изброя примери на държави, на които е приложена тази политика, без да коментирам последствията на подобно прилагане: Афганистан, Ирак, Либия, Украйна, Иран, Сирия. Като относително успешен пример за приложение на тази политика мисля, че мога да посоча само Сърбия, без разбира се да съм се консултирал по въпроса за мнението на гражданите на нашата съседка.
В момента тази политика в Русия е довела само до нарастване на популярността на режима на Путин от малко над 50% до над 80%! Що се отнася до резултатите от смяната на режима в Украйна, то ще бъде добре да говорим по този въпрос като дойде зимата!
Все пак за Путин стои открит въпросът какво да се прави по-нататък в Украйна? Много е вероятно задушаването на новоруските бунтове в Донецк и Луганск от украинските управници да доведе до рязко спадане на популярността на Путин в Русия, но това едва ли ще предизвика свалянето му от власт от "неговите приятели олигарси", на което очевидно разчитат стратезите на НПИ. Те са прекарали Путин в ъгъла и смятат, че той няма какво друго да направи, освен да преглътне горчивия хап на поражението. Путин обаче не се заблуждава, че поражението на бунтовниците в Украйна ще бъде само първият горчив хап, който трябва да преглътне, защото за стратезите на НПИ в САЩ крайната цена – фигуративно казано – е неговата глава!
Путин няма друг избор освен военна намеса в Украйна, защото Западът не проявява никакви намерения да помогне за мирно разрешаване на конфликта чрез преговори за бъдещи отстъпки на проруските националисти в Източна Украйна. Западът иска всичко – и Путин, а и Русия, ако не иска да се върне в трагичното си състояние през 90-те години, няма друг избор освен военен конфликт в Украйна. Ако някой си мисли, че отстъпление в Украйна за Русия ще означава почетен мир и приемане в лоното на "демокрацията и хуманизма", то той дълбоко се заблуждава. В голямата политика всяка отстъпка на едната страна, ако не е компенсирана с отстъпка от другата страна, се третира като слабост, а слабите в света на голямата политика ги изяждат! Въпросът е кога ще се появи поводът за намеса на Русия в Украйна? Путин очевидно се опитва да постигне някакъв компромис, но никой няма да му предложи компромис, докато ножът не опре о кокъла, т. е. докато ескалацията на конфликта не изправи света пред ядрена война, ако основните участници в конфликта успеят овреме да разберат кога са дошли до ръба на пропастта?
А що се отнася до бъдещето на Украйна – то е без значение за НПИ в САЩ. Такива дреболии, като съдбите на един или друг народ за тях са без значение и ако някой се съмнява, че това е така, то той може да се поинтересува дали съдбата на народите, жертви на политиката на "смяна на режим", изброени от мен по-горе се е подобрила след смяната на предишните режими в тези страни, в които тази политика е успяла.
Дилетант
Списък на някои от използваните източници:
[1]
http://www.informationclearinghouse.info/article39267.htm
Obama Should Release Ukraine Evidence
With the shoot-down of Malaysia Airlines Flight 17 over Ukraine turning a local civil war into a U.S. confrontation with Russia, U.S. intelligence veterans urge President Obama to release what evidence he has about the tragedy and silence the hyperbole.
By U.S. Intelligence Veterans
July 30, 2014 "ICH" - "Consortium News" -
MEMORANDUM FOR: The President
FROM: Veteran Intelligence Professionals for Sanity (VIPS)
SUBJECT: Intelligence on Shoot-Down of Malaysian Plane
Executive Summary...
---
[2]
Press conference of the Russian Ministry of Defence:
https://www.youtube.com/watch?v=4bNPInuSqfs&feature=share
---
[3]
What Are You Trying To Hide, Mr Obama?
By Finian Cunningham
http://www.informationclearinghouse.info/article39193.htm
---
[4]
What Happened to the Malaysian Airliner?
By Paul Craig Roberts
http://www.informationclearinghouse.info/article39172.htm
---
[5]
What Did US Spy Satellites See in Ukraine?
By Robert Parry
http://www.informationclearinghouse.info/article39174.htm
---
[6]
What the Media Won’t Report About Malaysian Airlines Flight MH17
by Ron Paul
http://ronpaulinstitute.org/archives/featured-articles/2014/july/20/what-the-media-won%E2%80%99t-report-about-malaysian-airlines-flight-mh17.aspx
---
[7]
The Unanswered Questions of MH17
By Mike Whitney
http://www.informationclearinghouse.info/article39318.htm
---
[8]
Was Putin Targeted for Mid-Air Assassination?
Official Washington’s conventional wisdom on the Malaysia Airlines shoot-down blames Russian President Putin, but some U.S. intelligence analysts think Putin, whose plane was flying nearby, may have been the target of Ukrainian hardliners who hit the wrong plane.
By Robert Parry
http://www.informationclearinghouse.info/article39375.htm
---
В следващите часове и дни държавният секретар на САЩ, президентът Обама и редица други западни ръководители, направиха изявления пред СМД, че става дума едва ли не за безпрецедентно престъпление срещу човечеството, извършено от проруските терористи в Украйна и техните господари в Москва. Президентът Путин беше директно обвинен, че е персонално отговорен за трагедията с MH17. В целият този блиц имаше обаче един сериозен проблем – никоя от обвиняващите отговорни-безотговорни персони не предлагаше доказателства от официалните разузнавателни служби, подкрепящи обвиненията, че самолетът е свален от ракета "земя-въздух", изстреляна от установка, намираща се на територията, контролирана от бунтовниците. По замълчаване се приемаше, че след като самолетът е паднал на територия, контролирана от бунтовниците, то и ракетата трябва да е изстреляна от тях! Иначе защо отломките ще падат на тяхната територия, твърдеше логиката на СМД и отговорните-безотговорни държавни мъже и жени? Очевидно в суматохата никоѝ не си даваше труд да обяснява, че териториите, владени от бунтовниците и правителствените части, се преплитат, не са ясно дефинирани и границите им се променят не с дни, а с часове, да не говорим за това, че самолет, летящ на 10 километра височина със скорост близо 900 км/час, вероятно ще падне на известно разстояние от мястото, откъдето е изстреляна поразилата го ракета!
Цитирайки "неидентифицирани" представители на тайните служби и преди всичко съмнителни клипове от социалните медии, СМД и официалните отговорни-безотговорни говорители на западните правителства, твърдяха, че MH17 е свален от ракета, изстреляна от противосамолетната ракетна система "Бук", доставена на бунтовниците от режима в Москва. Срамежливо се споменаваше също, че и украинската армия имала няколко системи "Бук" в района, но се отричаше категорично те да са използвани за свалянето на самолета. Изобщо СМД гъмжаха от най-невероятни слухове за доставка от Русия и следващо паническо изнасяне обратно на система "Бук", естествено без предоставяне на каквито и да са официални доказателства от американските средства за космическо наблюдение, които би трябвало да са дислоцирани над района на конфликта от самото му начало.
Всъщност такава информация вероятно има, но тя не е от характер, който може да бъде използван за целите на пропагандната война, която се води в момента. В [5] Роберт Пери цитира достоверен източник от разузнавателните служби на САЩ, от който той нееднократно е получавал вярна информация, че "американските разузнавателни служби имат сателитни снимки на установката "Бук", от която вероятно е изстреляна ракета срещу MH17, но установката е очевидно под контрола на украинската армия и войниците около нея са облечени в униформи на украинската армия". Ясно е, че подобна снимка не може да бъде показана в контекста на аферата около MH17, тъй като тя фатално не съответства на пропагандираната идея за вина на проруските бунтовници и подкрепящата ги Русия!
Фантасмагориите за ракетните установки "Бук", попаднали в ръцете на бунтовниците, избягваха да се впускат в подробности за процедурите, по които функционират тези установки, за необходимостта от определено окомплектоване на системата, изискваща отделна управляваща установка и най-вече за квалификацията на персонала, който експлоатира системата. Подобна информация очевидно щеше да отвлече вниманието на безгрижния читател от основната идея на фабулата, а именно, че Путин е основният престъпник в цялата тази афера, защото подкрепя и въоръжава престъпни и безотговорни елементи в Украйна, които искат да откъснат страната от пазвите на демокрацията и благоденствието!
Впрочем крайно време е да внеса малко порядък в изложението си на фактите около катастрофата, тъй като моят блог не принадлежи на СМД и аз трябва да се отнасям с по-голямо уважение към менталните възможности на тези, които случайно ще попаднат на моето писание.
1. Според законите и правилата на международната авиация страната, над която прелита един пътнически самолет в даден момент, отговаря за неговата безопасност, що се отнася до обезпечаването на максимално безопасен коридор за полета на самолета. Кой знае защо международната общественост, под която СМД обикновено подразбират обществеността главно в САЩ и традиционните ѝ васали, не повдигна и дума за безотговорността на Украйна, допуснала граждански самолет да получи коридор над зона с активни военни действия?
2. До ден днешен няма разяснение по въпроса защо MH17 е отклонен с около 200 км на север от обичайния коридор, ползван до онзи момент от самолетите на Малайзийските авиолинии? Няма обяснение и на факта, че курсът на самолета е бил коригиран с още 14 километра на север [2], когато тоѝ е достигнал близо до лобното си място!
3. Украинските секретни служби са конфискували веднага лентите със записи на обмена между контрольорите на въздушния трафик и пилотите на самолета, като и до ден днешен няма информация за съдбата на тези ленти, които нормално би трябвало да бъдат предадени на комисията по разследване на катастрофата.
4. На пресконференцията на Министерството на отбраната на Русия във връзка с инцидента [2] беше подчертано, че в деня на инцидента, от 17:06 до 17:22 часа над района на катастрофата на MH17 се е намирал нов експериментален спътник на САЩ, предназначен за наблюдаване на изстрелване на ракети. Министерството на отбраната на Русия призова Пентагона да предостави информация от този спътник, свързана със съдбата на Малайзийския самолет. Все още не съм чул подобна информация да е била представена от съответните органи на САЩ някъде или на някоя от разследващите инцидента организации.
5. На същата пресконференция, представители на Руския генерален щаб предоставиха доказателства, че в района на инцидента с MH17 са се намирали 3-4 системи „Бук“, принадлежащи на украинската армия, и поне една от тях по време на инцидента е била в състояние да порази MH17 от гледна точка на обсег на действие на системата. В същото време беше демонстрирано, че снимката, разпространявана в социалните мрежи с претенцията, че показва системата „Бук“ на бунтовниците, която уж е свалила самолета, е направена на място, което още преди деня на катастрофата е било под контрола на Украинската армия.
6. На пресконференцията беше показано, че по времето на инцидента един самолет Су25 на украинските ВВС се е намирал в близост до Малайзийския самолет. Този военен самолет се е доближил в момента на катастрофата на разстояние около 3 км до пътническия самолет. При това за този ден украинското министерство на отбраната твърди, че в района на катастрофата не е имало украински военни самолети!
Резонно беше да се очаква, че след пресконференцията на Министерството на отбраната на Русия ще последва аналогична изява на отговорни органи в САЩ, които ще предоставят информацията, с която те разполагат, във връзка със свалянето на MH17. Да ама не! Последваха обичайните заклинания и проклятия срещу дивите и нецивилизовани "терористи", подкрепяни от Путин и неговата Кремълска клика!
В края на материала предлагам на ползващите английски език редица публикации от т. н. алтернативни източници на информация, които демаскират далеч по-подробно и обосновано пропагандната атака на Вашингтон и Запада срещу Путин, Русия и бунтовниците в Източна Украйна. Читателите не бива да се смущават, че болшинството статии са от сайта "The Information Clearing House", тъй като този сайт събира публикации от различни източници в Интернет и издава ежедневен нюзлетър с линкове към текстовете на тези статии.
Що се отнася до възможните причини за катастрофата на MH17, то аз ще се спра накратко на тези, които ми изглеждат най-вероятни.
1. Самолетът е свален нарочно или по погрешка от проруските "терористи", защото... те са лоши, недисциплинирани, жестоки и безчовечни!
Тези версии за причините на трагедията бяха възприети както от СМД, така и от ръководителите на САЩ и васалните ѝ държави. В тази връзка е и критиката към Путин и Русия, които въоръжават и насърчават безотговорни терористи, желаещи да разрушат тръгналата най-после по демократичен път на развитие Украйна!
Аз съм склонен да отхвърля тези версии, както по съображения, че няма никакви обективни доказателства, че бунтовниците в Украйна притежават или са притежавали противосамолетни системи Бук, така и поради рвението, с което западните ръководители и ръководителите на Украйна настояват на тази версия от самото начало без никакви фактически доказателства за причастието към събитието на бунтовниците или на техните поддръжници от Русия.
Преди всичко аз винаги обичам да си задавам любимият въпрос на Цицерон от филипиките му срещу Катилина: "Cui bono?". И тук за съжаление запиням, защото не мога да измисля никакъв довод, според който бунтовниците да имат полза от свалянето на пътнически самолет или изобщо на какъвто и да е самолет, пътуващ на 10 км височина и очевидно нямащ реална възможност да ги атакува от тази височина. В допълнение и Москва няма нужда да дава подобни противосамолетни системи на бунтовниците, защото оперирането с тях изисква сериозно обучение и непрекъсната тренировка за поддържане на боеготовността на екипажите им.
Освен това, имайки предвид склонността на ръководителите на САЩ и васалните им държави да лъжат и манипулират факти и псевдофакти с цел постигане на геополитически цели, аз се отнасям с голямо подозрение към твърдения без доказателства, а също така и към доказателства от съмнителен произход, подбрани така, че да пасват на определени имперски геополитически амбиции. В тази връзка искам да напомня на малкото си читатели "фактите" за "оръжията за масово унищожение" на Саддам Хюсеин, изнесени от Колин Паул в Съвета за сигурност на ООН през 2002 година, и "фактите" за химически атаки на войските на Хафез Ал Асад срещу ислямистките бунтовници в Сирия през миналата година. Що се отнася до сегашните управници на Украйна, то искам да напомня, че разследването за снайперите, които атакуваха демонстрантите на Майдана в Киев замря, както и разследването на опожаряването на проруските демонстранти в Одеса също не стигна до никъде и това съвсем не е случайно. Тези престъпления са най-вероятно дело на елементи, които сега управляват в Киев и ние никога няма да разберем на кого служеха тези снайпери и кой подпали демонстрантите в Одеса?
Ще си позволя да спестя на читателите изброяването на още факти, демонстриращи че на съвременните политици не бива да се вярва, особено когато те проповядват много ентусиазирано някоя идея, заемайки високо морални и хуманитарни позиции. Тук ще си позволя отново да цитирам Цицерон, който е казал “Mendaci neque quum vera dicit, creditor”, което ще рече "на лъжеца не бива да се вярва, дори когато казва истината!"
2. Друга версия за свалянето на MH17, която стана особено популярна напоследък [8], е, че то е дело на елементи от кръгове в Украйна, които са се опитали да убият Путин.
Известни са следните факти:
- правителственият самолет, с който Путин се е връщал от посещението си в Латинска Америка е минал близо (географски и във времето) до лобното място на MH17;
- твърди се (в Интернет има снимки за сравнение), че MH17 и самолетът на Путин си приличат външно по оцветяване и е възможно от разстояние да бъдат сбъркани един с друг;
- известни са закани на елементи от управляващите кръгове в днешна Украйна, че е крайно време Путин да бъде премахнат, ликвидиран и други подобни щуротии.
Като се има предвид, че – както изглежда – силовите структури в Украйна са под контрола на специалисти от ЦРУ, то версията, че ще им бъде позволено да ликвидират Путин, изглежда малко вероятна. Не че тайните служби на САЩ не се занимават с подобни "мероприятия", защото е известно, че от Втората световна война до днес, те са направили успешни и неуспешни опити за ликвидиране на поне 50 политически дейци по света. Подобна авантюра обаче предполага война на Русия срещу Украйна, а това може да доведе до ядрен конфликт между САЩ и Русия и това е вече твърде сериозна работа!
3. Последната и най-вероятна версия за мен е, че свалянето на MH17 е дело на украинската армия. Цялата реакция на СМД, ръководните кръгове в Украйна, САЩ и в страните васали на САЩ от момента на трагедията и до ден днешен напълно удовлетворява въпроса на Цицерон "Cui Bono?". Голяма част и от известните до момента факти, говоря за истинските факти, а не за фактосмагориите, предлагани от СМД, сочат, че само украинските официални власти са могли да подготвят и осъществят подобна трагична провокация и след това да се опитат да изкарат от нея максимално възможния километраж.
В заключение по въпроса за MH17 искам да добавя и версията за свалянето му, която придобива известна гражданственост през последните дни, а именно, че боингът е бил свален от един или два Су25 [7] и [8]. За подобна вероятност споменават някои експерти, въз основа на следите от вход и изход на куршуми от голямокалибрени картечници около пилотската кабина, което според тези експерти говори, че самолетът е бил разстрелян по време на полет. Тази версия очевидно подлежи на проверка по време на разследванията на мястото, където са паднали останките на самолета, но ако тя бъде потвърдена, то очевидно свалянето на самолета не е дело на бунтовниците поради простата причина, че те не притежават самолети-прихващачи.
Следващият въпрос, на който ще се опитам да се спра, е, какво целят САЩ и Запада със безрезервното си включване в пропагандната атака срещу Русия и Путин по повод на трагедията с MH17?
Според мен неоконсервативният политически истаблишмънт (НПИ) в САЩ окончателно дойде до извода, че Русия не желае да играе по гайдата на имперските геополитически амбиции на САЩ и има претенции за място на световната политическа арена, съответстващо на собственото ѝ възприятие за значимост. Тя претендира за подобно място в рамките на един многополюсен политически свят, в който ще имат думата и новите икономически сили от групата на БРИКС. Подобни амбиции са изцяло в разрез с концепциите, залегнали в "Project for the New American Century" (PNAC), който представлява концепцията за устройството на света през този век.
Опитът за "презареждане" на отношенията между САЩ и Русия, започнат от госпожа Клинтън, очевидно не успя и Обама със сегашното ръководство на Държавния департамент считат, че основна причина за това е Путин. Оттук пък следва, че трябва да се тръгне по следващата любима рецепта на американския НПИ, а именно "regime change" или с други думи "смяна на режима". За управниците във Вашингтон в Русия, която според тях е една авторитарна и недемократична държава, смяната на режима означава сваляне на Путин от власт!
С тази цел НПИ започна авантюрата в Украйна, която трябваше да разкъса икономическите връзки между ЕС и Русия, да отнеме на Русия чувството за сигурност на границите ѝ и да увеличи уязвимостта ѝ в случай на бъдещ термоядрен конфликт и изобщо да увеличи максимално изолацията на Русия от естествените потребители на нейните природни богатства в Европа. В хода на тази политика на "смяна на режима" беше необходимо по всякакъв начин да се дискредитира управлението на Путин и срещу него да се настрои по възможност максимална част от населението на Русия поради икономическите и житейски трудности, които конфронтацията със Запада ще предизвика. Определена роля в тази насока се отделя и на противопоставянето на Путин на икономическия елит в страната с въвеждането на санкции персонално срещу членове на този елит.
За зла беда, Путин, вероятно поради инстинктите си на каратист, неочаквано се възползва от събитията в Украйна и Русия присъедини Крим към федерацията. Това беше може би неочаквана, но иначе благоприятна реакция за НПИ, пред който се откриха широки перспективи за атака срещу Русия и преди всичко срещу Путин и неговия режим. Последваха проруските бунтове в Донецк и Луганск, които предоставиха на СМД в САЩ, намиращи се под твърдия контрол на НПИ, възможност да започнат бясна кампания за демонизация на Путин и за подкопаване на неговия режим. В допълнение, аферата със свалянето на MH17 беше възприета направо като божи дар и беше използвана напълно за същите цели без оглед на липсата на каквито и да са доказателства за съпричастността на бунтовниците и особено на Путин и режима му в тази афера.
Бедата е, че политиката на "смяна на режима" в най-добрия случай може да се счита, че има трагични последствия не само за народите, на които е приложена, но и за районите на света, в които е приложена! Тук ще си позволя да изброя примери на държави, на които е приложена тази политика, без да коментирам последствията на подобно прилагане: Афганистан, Ирак, Либия, Украйна, Иран, Сирия. Като относително успешен пример за приложение на тази политика мисля, че мога да посоча само Сърбия, без разбира се да съм се консултирал по въпроса за мнението на гражданите на нашата съседка.
В момента тази политика в Русия е довела само до нарастване на популярността на режима на Путин от малко над 50% до над 80%! Що се отнася до резултатите от смяната на режима в Украйна, то ще бъде добре да говорим по този въпрос като дойде зимата!
Все пак за Путин стои открит въпросът какво да се прави по-нататък в Украйна? Много е вероятно задушаването на новоруските бунтове в Донецк и Луганск от украинските управници да доведе до рязко спадане на популярността на Путин в Русия, но това едва ли ще предизвика свалянето му от власт от "неговите приятели олигарси", на което очевидно разчитат стратезите на НПИ. Те са прекарали Путин в ъгъла и смятат, че той няма какво друго да направи, освен да преглътне горчивия хап на поражението. Путин обаче не се заблуждава, че поражението на бунтовниците в Украйна ще бъде само първият горчив хап, който трябва да преглътне, защото за стратезите на НПИ в САЩ крайната цена – фигуративно казано – е неговата глава!
Путин няма друг избор освен военна намеса в Украйна, защото Западът не проявява никакви намерения да помогне за мирно разрешаване на конфликта чрез преговори за бъдещи отстъпки на проруските националисти в Източна Украйна. Западът иска всичко – и Путин, а и Русия, ако не иска да се върне в трагичното си състояние през 90-те години, няма друг избор освен военен конфликт в Украйна. Ако някой си мисли, че отстъпление в Украйна за Русия ще означава почетен мир и приемане в лоното на "демокрацията и хуманизма", то той дълбоко се заблуждава. В голямата политика всяка отстъпка на едната страна, ако не е компенсирана с отстъпка от другата страна, се третира като слабост, а слабите в света на голямата политика ги изяждат! Въпросът е кога ще се появи поводът за намеса на Русия в Украйна? Путин очевидно се опитва да постигне някакъв компромис, но никой няма да му предложи компромис, докато ножът не опре о кокъла, т. е. докато ескалацията на конфликта не изправи света пред ядрена война, ако основните участници в конфликта успеят овреме да разберат кога са дошли до ръба на пропастта?
А що се отнася до бъдещето на Украйна – то е без значение за НПИ в САЩ. Такива дреболии, като съдбите на един или друг народ за тях са без значение и ако някой се съмнява, че това е така, то той може да се поинтересува дали съдбата на народите, жертви на политиката на "смяна на режим", изброени от мен по-горе се е подобрила след смяната на предишните режими в тези страни, в които тази политика е успяла.
Дилетант
Списък на някои от използваните източници:
[1]
http://www.informationclearinghouse.info/article39267.htm
Obama Should Release Ukraine Evidence
With the shoot-down of Malaysia Airlines Flight 17 over Ukraine turning a local civil war into a U.S. confrontation with Russia, U.S. intelligence veterans urge President Obama to release what evidence he has about the tragedy and silence the hyperbole.
By U.S. Intelligence Veterans
July 30, 2014 "ICH" - "Consortium News" -
MEMORANDUM FOR: The President
FROM: Veteran Intelligence Professionals for Sanity (VIPS)
SUBJECT: Intelligence on Shoot-Down of Malaysian Plane
Executive Summary...
---
[2]
Press conference of the Russian Ministry of Defence:
https://www.youtube.com/watch?v=4bNPInuSqfs&feature=share
---
[3]
What Are You Trying To Hide, Mr Obama?
By Finian Cunningham
http://www.informationclearinghouse.info/article39193.htm
---
[4]
What Happened to the Malaysian Airliner?
By Paul Craig Roberts
http://www.informationclearinghouse.info/article39172.htm
---
[5]
What Did US Spy Satellites See in Ukraine?
By Robert Parry
http://www.informationclearinghouse.info/article39174.htm
---
[6]
What the Media Won’t Report About Malaysian Airlines Flight MH17
by Ron Paul
http://ronpaulinstitute.org/archives/featured-articles/2014/july/20/what-the-media-won%E2%80%99t-report-about-malaysian-airlines-flight-mh17.aspx
---
[7]
The Unanswered Questions of MH17
By Mike Whitney
http://www.informationclearinghouse.info/article39318.htm
---
[8]
Was Putin Targeted for Mid-Air Assassination?
Official Washington’s conventional wisdom on the Malaysia Airlines shoot-down blames Russian President Putin, but some U.S. intelligence analysts think Putin, whose plane was flying nearby, may have been the target of Ukrainian hardliners who hit the wrong plane.
By Robert Parry
http://www.informationclearinghouse.info/article39375.htm
---
Абонамент за:
Публикации (Atom)