Преди повече
от десетина години Тери замина да работи
в България. Той успя да издейства от
фирмата, за която работеше по онова
време, да го изпрати в България да
организира група по софтуер за разработка
на някакви компоненти от една система.
Юлия и аз, както винаги,
когато оставахме сами, решихме да си
вземем квартирант, за да не скучаем. Аз
подадох обявление в интернета и след
ден-два получих ел-писмо от някакво лице
с индийско име. Досега не бяхме имали
индиец квартирант и след кратко колебание
аз реших да му отговоря с покана да дойде
и да види стаята.
След два-три
дена се появи едно весело момче, малко
по-тъмно на цвят от нас, но иначе прилично
облечено и почти непрекъснато усмихващо
се. То се представи като ... Слънчо (ще
използвам това име, като причините за
това ще станат ясни по-късно).
Показахме
на Слънчо стаята, казахме му какви са
условията ни, а след това го поканихме
на чашка водка да си поговорим за живота.
Той ни разказа, че е от Мумбай, че учи
бизнес в един университет близо до нас,
но вече завършва и ще работи година в
една компания недалеч от нас. През тази
година той се канеше да се опита да си
намери постоянна работа в САЩ с
бизнес-виза. Аз се съмнявах, че с неговата
специалност, т. е. с липсата на каквато
и да е специалност, както сертифицираше
дипломата му за BA по бизнес, той ще си
намери работа, но си замълчах, за да не
го разочаровам.
Момчето ни
хареса, беше чисто и спретнато, говореше
отличен английски, практически без
никакъв акцент, и ние решихме, че ако му
харесва квартирата ще го вземем. На
тръгване той ни каза, че ако нямаме нищо
против, той приема предложението и е
готов след седмица да се нанесе. "Ударихме
си ръцете", разбрахме се кога ще дойде
и той ни даде чек за искания от нас
депозит.
Като останахме
сами, се усетихме, че не бяхме направили
препоръчваните проверки за кредитна
история, но той ни беше оставил два
телефона за референции и ние се
поуспокоихме. Освен това Юлия имаше
добри предчувствия за Слънчо, а това,
както беше доказано досега, струваше
повече от проверка за кредитна история
и тям подобни формалности.
След седмица
Слънчо се появи с двама приятели, нанесе
си малкото багаж, който имаше, и ние
заживяхме под един покрив с практически
неизвестния и непознат млад човек.
Още първата
вечер, когато Слънчо се върна от работа,
ние като седнахме да вечеряме, го
поканихме да хапне. Той каза, че е вечерял,
но не възрази да пийне чаша вино с нас.
Това беше добър знак, защото преди години
бяхме имали един квартирант американец,
който учеше MS по бейзбол в съседния
университет и никога не седна нито на
приказка, нито на чашка! Той беше ужасно
досадна личност, работеше в един универмаг
като някакъв менажер, често имаше нощни
смени и ставаше в 12 часа през нощта да
се къпе, за да отиде на работа. Тръбите
на водната система бучаха като трактори
и ние редовно се будехме посред нощ и
след това се въртяхме в леглото като
пумпали докато заспим.
Животът със
Слънчо беше весел. Вечер често го канехме
да хапне и да пийне по чаша вино или
водка. Той ни разказваше за Индия, за
баща си, който бил по едно време доста
богат търговец, но по време на финансовата
криза през 90-те години в Югоизточна Азия
загубил много пари. Сега полека-лека се
съвземал, но още бил далече от успехите
си в миналото.
Слънчо ни
разказваше и за обичаите в Индия, за
това как точно се уреждали женитбите и
каква голяма роля в този ритуал играели
родителите и особено бабите. Той например
ни каза, че баба му никога не би допуснала
той да се ожени за невеста от щата
Гуджарат, защото гуджаратите били лоши
хора! Имаше и други щати, хората от които
бяха лоши, според мнението на баба му,
но аз запомних Гуджарат, защото имахме
познати от този щат.
Отначало
трудовата дейност на Слънчо беше много
успешна. Той работеше като salesman в една
фирма и почти всеки месец получаваше
грамоти и други насърчаващи награди.
След половин година обаче той започна
да ни се оплаква, че колегите започнали
да го гледат накриво и да се опитват да
му правят мръсно. Новината не беше новост
за нас, защото бяхме вече разбрали, че
и американците са завистливи като всички
останали хора по света!
Една неделя
бяхме излезли на пазар и когато се
върнахме, още от входа на площадчето
пред къщата дочухме игрива индийска
музика. Слънчо си беше надул уредбата
докрай, беше отворил всички прозорци и
усилено чистеше. Както казвахме навремето
в общежитието, "Беше обявил санитарен
ден!"
Намекнахме
му, че може би не е зле малко да понамали
музиката и той с танцова стъпка и
припявайки в такт с певицата, отиде да
намали волюма. Ефектът беше почти нулев,
но ние решихме да не го закачаме за
известно време, за да видим как ще
реагират съседите. Те обаче всички бяха
на църква и никой не се обади на полицията,
което беше обикновения начин на реакция
в такива случаи на нашите съседи.
Времето си
минаваше и годината, през която Слънчо
имаше право на временна работна виза,
бавно, но сигурно изтичаше. Той скоро
разбра, че въпреки старанията му в
компанията, в която работеше, шансовете
му да вземе работна виза от нея се
стопяваха с всеки изминат ден, ако изобщо
някога са съществували.
Слънчо започна
масова атака със CV-та, чрез агенти и
интернета. Викаха го чат-пат на интервюта,
обикновено го харесваха, но като
разбереха, че няма "зелена карта"
или гражданство, му казваха, че ще го
имат предвид или честно му признаваха,
че нямат намерение да подават за него
за работна виза.
Той опита да
пробие чрез женитба, но кандидатките с
гражданство бяха много грозни или може
би бяха от Гуджарат!
По това време
му се случи и малко нещастие. Слънчо не
разбираше нищо от коли и не беше проверявал
маслото на колата си откак я беше купил
от някаква фирма за рентване на коли.
Един ден той внезапно се появи с друга
кола пред нас. Попитахме какво е станало
с колата му и той ни каза, че както си
вървяла на магистралата изведнъж спряла
и всички лампи на таблото почервенели!
Слънчо повикал
пътна помощ и тя го откарала до най-близкия
сервиз. Там му казали, че в картера почти
няма масло! Той обявил, че това е
невъзможно, защото вчера бил проверил
и маслото било колкото трябва!
Попитах го
дали знае откъде се мери маслото и откъде
се налива и той призна, че няма никакво
понятие, но в сервиза не се сетили да го
питат тези въпроси. Ние се затюхкахме
повече от него, но той ни каза да не се
притесняваме, защото той вече бил говорил
с гаранционната осигурителна фирма.
Отначало те му казали, че за такива
работи не плащат, но той започнал да ги
"обработва". Най-накрая те обещали
да говорят със сервиза и той веднага
седнал да преговаря със собственика
му.
Какво е
преговарял, на кого какво е обещавал и
давал не знам, но в края на краищата
осигуровката му плати за основен ремонт
на двигателя! Явно момчето си го биваше
и не напразно получаваше грамотите и
наградите, докато не се включи в играта
завистта на колегите!
Един ден,
когато му оставаха още около два месеца
право на работа в САЩ, Слънчо ни съобщи
под секрет, че една много голяма световна
банка обявява конкурс за млади стажанти.
Проблемът беше, че изискването е
кандидатите да имат BS ПО БИЗНЕС, А ТОЙ
ИМАШЕ BA!
Попитах го
какво може да направи и той призна, че
единствения изход е да преправи с фотошоп
дипломата си от BA (Bachelor of Art) на BS (Bachelor
of Science)!?! Аз се ужасих, защото знаех, че
напоследък идващите от Източна Европа
юнаци трябваше да заверяват дипломите
си, което включваше запитване на фирмата,
която извършваше заверката, до съответното
учебно заведение. Така например бяха
хванали годеницата от Русия на един
познат, че дипломата ѝ е фалшива. Слънчо
само повдигна рамене и каза, че се надява
американските дипломи да се ползват с
по-голямо доверие!
Слънчо беше
артистична натура и си изработи диплома
по-хубава от истинските! Впрочем
единствената разлика в изработената
диплома от тази, която имаше, беше само
"Science" вместо "Art"!
Слънчо изпрати
надлежната апликация, диплома и всичко,
което беше необходимо. За илюстрация
на способностите си той изпрати разни
есета, включително и есе защо иска да
работи в тази банка, както и един диск
с промоция на някаква тема, който той
беше правил през следването си и който
наистина беше много хубав – поне за
непрофесионалисти като нас.
След седмица
Слънчо получи от банката код, с който
да участва в тест по интернета. На теста
той се провали – с малко, но все пак се
провали!
Тогава Слънчо
взе от един познат лекар бележка, че
точно по време на теста е бил болен и се
е наложило да го прави, когато е взимал
някакви лекарства! Той изпрати бележката
до банката и те му разрешиха да се яви
на теста втори път. Този път той го изкара
много добре!
Банката му
изпрати билет за самолет с покана за
персонално интервю! Слънчо беше окрилен
и по цял ден от стаята му се чуваше игрива
индийска музика.
Дойде деня
на заминаването. Юлия му плисна кана с
вода след него и той замина за летището.
След четири-пет
дена Слънчо се върна с доста приповдигнато
настроение. Каза, че персоналното интервю
всъщност се е състояло от няколко етапа:
решаване на case, разговор с различни
менажери, писане на есе и т. н. Било много
уморително и напрегнато, но той имаше
чувството, че е минал успешно през
цедката.
Наистина
след седмица се получи покана за работа
в банката. В продължение на три години
той трябваше да обиколи няколко страни
и във всяка от тях да работи в клон на
банката.
Слънчо купи
торта и коняк, Юлия направи една хубава
вечеря и отпразнувахме успеха!
Спешно беше
организирана продажбата на колата му.
Аз му казах, че сигурно ще трябва да
загуби едно 20-30 процента от цената, на
която я беше купил, но Слънчо ми каза да
не се притеснявам. Колата беше Хюндай,
а по онова време тази марка все още не
се ползваше с особен респект на
американския пазар. Слънчо пусна
обявления навсякъде, където се приемаха
безплатни обявления. Времето му беше
ограничено, но той беше окрилен от успеха
си с банката и за него нямаше прегради.
Само след няколко дни той намери купувач,
който при това живееше поне на 100 мили
от нас! След среща с купувача, тестване
на колата и пазарлък, Слънчо продаде
колата ... с 10 процента по-скъпо отколкото
я беше купил!?! При това той я беше купил
на старо и веднъж вече бе успял да ѝ
скапе двигателя, което разбира се не
беше казано на купувача! По същото време
ние също си продавахме колата, която
беше далеч по-луксозна от Хюндая на
Слънчо и сигурно беше и по-хубава, но
ние успяхме да я продадем с около 1000
долара по-евтино от скапания Хюндай!
Нямаше съмнение, че момчето си беше
родено да борави с пари!
Оттогава
Слънчо мина тригодишния стаж в банката,
получи редовно назначение, обиколи
няколко столици по света и вече е някакъв
менажер в една от тях.
Разказвач
Няма коментари:
Публикуване на коментар